BULGARIAN SURVIVAL           ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~           (ОЦЕЛЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ)           Христо МИРСКИ, 2010       — — —        Резюме:      Всъщност, заглавието е малко подвеждащо, защото тук не става дума за това как българския народ оцелява при нашата некадърна демокрация (защото: какъвто демоса, такава и -крацията), а за това как би трябвало да го прави. Казано по друг начин, тук автора излага някои основни правила за живот при нисък жизнен стандарт, които важат и за други страни, но когато човек се чуди какво да прави парите си той може и да греши, докато ние, или поне голяма част от нашия народ, просто нямаме право на грешки, ако искаме да живеем що-годе сносно в условията на дясна (т.е. на силните) демокрация. Материалът е разнороден, но не е абстрактен, а се базира на проверени от автора методи и похвати, като изложението започва с общи указания за разумен начин на живот (които до голяма степен имат философски характер) и с основните стратегии за оцеляване, продължава с конкретни указания за прехрана в градски условия (защото на село прехраната е по-лесна, а и автора е градско чедо), и завършва с някои специфични умения. Вероятният кръг читатели е около 1/4 от населението, предимно пенсионери, безработни, домакини, и учащи се, като възможната икономия е пак горе-долу толкова (и то без престараване). Единственото изискване (освен време) е човек наистина да иска да икономисва, а не само да си мисли така, а на практика да се чуди какво да си купи, за да бъде модерен. Е, малко е вероятно точно българина да се окаже най-умен от всички народи (а и това не би било честно спрямо тях), но може и да опита, ако му се налага. Най-малкото, при спазване на някои от тези съвети, човек ще води и по-здравословен живот, а здравето вече се заплаща.      [Така, и понеже в редица случаи авторът не може да се въздържи да не направи някакъв коментар на "свещената глупост" народна, то по-отегчителните коментари ги слага в квадратни скоби, като тези.]         — — —           І. Общи указания за разумен живот      Тук, в общи линии, не казваме неизвестни неща, но понеже те са доста общи намират широко приложение в редица жизнени ситуации, така че не ги пренебрегвайте (както това, обикновено, правят повечето хора). Разумният начин на живот не значи непременно по-добро оцеляване, но е пряко свързан с него, защото основното предназначение на човешкия разум е да направи живота ни по-добър. [Ако можете да се оправите и без много разум, нещо което много хора правят, то продължавайте в този дух докато можете — ако не за друго, то поне защото колкото и да отстоявам противното, то Вие, или поне по-голямата част от хората, най-напред действува, а после мисли (защото екшъна е по-интересен от скучните размишления); искам да кажа, че човешкият разум, така или иначе, е нещо до което човек прибягва едва след като е изчерпал всички неразумни начини за постигане на целта!]           1. Древни истини      Първите две са дошли до нас поне от 25 века, от Древна Гърция, но сигурно са по-древни и източни, а в третата подточка излагаме съвсем схематично някои основни положения на източната теософия.      1.1. Нищо прекомерно (или умереност във всичко)      Това е очевидно от диалектически съображения (да кажем още "диалактика", или "диаластика", т.е. теглене на ластика от duo-двете страни, в средата на които е вързано някакво топче), но то може да се онагледи и от мишена, в която се целим, където е ясно, че трябва да се целим в средата. По-интересното е защо, след като това е очевидно и отдавна се знае, то хората не го спазват? Ами, да спомена като по-различно едно лингвистично доказателство, а именно това, че средното е родствено с посредственото, а никой не иска да бъде посредствен, ние търсим във всичко върха (поне докато сме млади, ама то старите хора кой ги брои за хора в днешно време?). Но номера е, че средата, освен че тя дава тълпата, а в нея обикновено е по-лесно да се живее, движиш се някак-си по-леко, защитен си от другите, сроден си с тях, освен това тя е и по-лесно да се оцели (примера с мишената). Прочее, това всичко е ясно, така че да дадем някои примери, които са бая много.      Защото тук е и многото ядене, или пиене, или пушене, или "чукане", или каквото и да било то (включително и много умереност). А пък каквото човек сам си направи, както казва народа ни, никой не може да му го направи (както и бъркотията с демокрацията ни, нали?). Аз поне съм убеден (защото познавам такива хора), че дебеланковците са каквито са просто защото ядат много (между впрочем, думата "дебел", ако питате мен, би трябвало да е от de + belle, т.е. "не хубав"). То, разбира се, има такова нещо като склонност на характера, нарушен режим на обмяна на веществата, но, все пак, ако тези хора ядяха по-малко, то сигурно нямаше да са такива (още повече, щом знаят, че в нещо те не са съвсем като другите). И ако човек не иска да пълнее, то той трябва да яде по-калорична храна, според мен, а не обратното (т.е.: шоколади, скара, и прочее, както и правят спортистите); ако пък доста си е разтегнал стомаха и той си иска да го пълнят с нещо, то тогава да яде повече целулоза (плодове, ама с корите, че и семките), или пуканки и други въздушни неща за гризане, но и трудно смилаеми храни (примерно: сурови зърна ориз, или варива, или дребни пилешки кости — сигурно в това няма нищо вредно, защото костилки от маслини се гълтат за да смажат стомаха, освен това кучетата рядко дъвчат, а котките и нямат предни зъби). Тъй че в крайна сметка, както казах, неумереността пречи практически на всеки, но хората предпочитат да залитат на крайностите, а пък после да се лекуват, щом потрябва (примерно поради употреба на много цигари, алкохол, или наркотици).      Но въпросът не е само в това, което поемаме в себе си, а и в това, което правим около нас, в средата, в която живеем. Ясно е, за пример, че е най-добре да се живее на до 3-4 метра от земята (най-вече заради ... закона за свободното падане, предполагам, от който следва, че за една секунда човек изминава 5 метра, а за две вече стават цели 20 метра, или към 6 етажа; но и защото човек се уморява все да се катери до дома си — да не забравяме, че асансьори съществуват от 100-тина години, след изобретяването на електродвигателя, което става около 1900 г.). Знаем това, но въпреки всичко се бутаме в кошери или мравуняци, като си мислим, че ако те са луксозни, това променя нещата, ама то почти не ги променя. (A propos, аз, по редица съображения, от няколко години изобщо не ползувам асансьор до 5-ия етаж, където живея, и, право да Ви кажа, след първите месец-два на известно неудобство, се чувствувам много по-добре.) И да спомена още, със съответните предварителни извинения, че ако американците нямаха двата небостъргача-близнаци, то и нямаше да има какво да разрушават терористите! Като обърнете внимание, че този пример изобщо не е частен, напротив, това важи за всички места, където се събират много хора (стадиони, почивни комплекси, аеро- и други гари, големи храмове, и прочее), които и стават първа цел за терористични атаки — така както в древността големите градове са ставали основна "цел" на вирусите и микробите при епидемии, т.е. проблемите, по принцип, не са нови, но те си стоят неразрешени, поради неумереността на човешките желания. (А ако някой подметне, че строим нагоре защото станахме много хора и иначе не се побираме, то може да му се отвърне, че тъкмо това е проблема, че сме много хора на "кълбото", което също е въпрос на умереност — и тук дори няма нищо невъзможно или трудно, можете да бъдете сигурни.)      Изобщо, аз мисля, че може да се счита, че въпроса за умереността е въпрос на здрав разум, и обратното (здравия разум се свежда, преди всичко, до умереност). Няма нерешими проблеми човек да се стреми да бъде на върха в едно отношение, в пряката си професия, да иска да не бъде посредствен в нея, но пък във всичко останало да търси средата — и в храната, и в интересите, и в любовта или секса, и т.н. Това което ни пречи да бъдем умерени, освен младата възраст, с натрупването на която ние, по един естествен начин, ставаме умерени (защото старото, то, и да иска повече, може все по-малко), е, според мен, преди всичко в западното виждане за смисъла на живота като една непрестанна борба за катерене нагоре, докато източното виждане е, че човек е част от природата (ние сме във Бога-природа, а не Той е в нас), и като така трябва да се стремим не да се налагаме, а да се вписваме в нея! Не че не се опитваме да направим нещо по въпроса, опитваме си, но чак след като видим, че много сме я загазили (поради някаква неумереност — примерно, във въоръжаването).      А да спомена и един друг аспект на неумереността ни — култа към професионализъм, в каквото и да е, може би съчетан и с известна доза мързел. Примерно: не да спортуваме ние самите, а да гледаме как го правят другите; не да пеем и танцуваме ние, а да гледаме някое шоу; не да си наготвим ние нещо, а да го вземем готово или да отидем на ресторант или кръчма; не да си правим ние секса, а да гледаме порно; и т.н., и т.н. Моето лично мнение (може би поради вече напредваща възраст, твърде възможно е да е затова) е, че стремежа към професионализъм, там където не ни плащат за това, просто ни пречи да живеем интересен живот, докато по-рано не е било така (когато хората сами са си правели шоутата, както и манджите, и прочее). Е, вярно е, че се развиваме, ама май и деградираме по малко.      И да приключа тази точка за умереността с едно популярно (и мое) обяснение за това защо мъжа най-често е по-умерен (и по-разумен, както казах), докато жената, като правило, не е, както и малките деца. Ясно е, че това може да се обясни с по-голяма емоционалност, поне при децата, но при жената има и нещо друго, има нещо ... сексуално. Номерът е прост (но все пак не съм чул някой да го е казал така), това е, че мъжа не винаги ... може (и не питайте какво е това можене, защото в славянските езици то лежи в основата на името му: "маж может"!), той понякога може, а понякога не може, докато жената на практика винаги може. Така мъжът от малък, от пуберитета, ако не и от по-рано, свиква да бъде умерен за да успява в начинанията си, докато жената свиква само да иска (стига да има от кого); когато, обаче, тя излезе от продуктивна възраст, както и преди да навлезе в нея, тя съвсем успешно го конкурира.      1.2. Познай себе си      Този древен лозунг е не толкова въпрос на разум, колкото на доблест, защото причината, поради която хората не искат да опознават себе си, е, че няма да се харесат. Но пък това е необходимо, защото те са различни, и ако някой, примерно казано — и да ме извинят по-гнусливите от вас —, го предпочитат отзад, то защо да не е наясно по въпроса? От гледна точка на разума е логично познанието, почти без значение на естеството на въпроса, да е от полза за пълнолетния гражданин. Да, ама предимно за мъжете, че и за тях не винаги. А защо това не е така за жените автора се запита във връзка с библейското значение на думата "познание", която е така не само на руски (т.е. в славянските езици), а и на английски, и на други езици, и това сигурно идва някъде от старо-еврейския, ако не и от санскрита. Но не мислете, че това е само заради "петия крайник" на мъжа, с който той опознава една "пещеричка" при жената. Не, тук нещата положително имат и обикновения смисъл на знание като разумна оценка на дадена ситуация, което ни навежда на мисълта, че жената, като правило, разбира се, не говорим за изключенията (които потвърждават правилото — със своята изключителност), просто не обича реалистичните оценки поради по-висока емоционалност и пристрастност, или, всъщност, не е много разумна (което е добре известно). Така че е ясно, че жената няма да иска да се опознава, но и мъжа и той много не "изгаря" от желание за познание (примерно, че той е мъж в споменатия пряк смисъл, май, не по-често от един процент от времето — средно 15-тина минути в денонощие).      Казано малко по-различно, хората не желаят да се самоопознават защото се мислят за нещо голямо, защото гордостта им доста надвишава способностите им, като руснаците имат дори отделна дума за неразумната (или необоснована) гордост, "гордыня". Ама тази гордыня е тъкмо ... маймунската ни черта, добре известния навик на горилите, и то май най-вече на мъжките, да се изтъпанчат на някое по-открито място в джунглата, когато решат, че някой ги заплашва, и да почнат да се бият с юмруци по гърдите и да викат "урр" или нещо подобно (откъдето ние сме научили нашето "ура", англичаните тяхното war, французите и другите латинци тяхното guerre, поради което маймуната-gorilla и партизанина-guerilla са думи-близнаци)! А за това, че маймуната на всички езици звучи обидно навярно може да проверите и сами (нашата дума е турския maymun); дори (ако не греша нещо) в будизма човек се стреми да постъпва правилно, за да не вземе да се прероди после в маймуна, като ако стане на прасе (или хлебарка, да речем) това не е чак толкова лошо както да си маймуна. Така че ние се боим да опознаем маймунските си черти, но това изобщо не ги премахва.      И не само това крием ние от себе си, това което също не обичаме да си признаваме (и до която истина аз стигнах едва след като у нас се възцари демокрацията, защото комунистите не ни даваха да си показваме и простотията, тя не беше така на почит както е сега) е, че ние направо "умираме" някой да ... ни лъже или будалка! Сега това са всички медии, реклами, и политици (и тъй наречените public relations, или PR, кадри), които идват на мястото на църквата от скорошното минало (защото природата не търпи празни места — тя е, хъм, дама, и винаги намира с какво да си запълни възникналите ниши), в която връзка, мисля, че е съвсем ясно, че pastor-а е и пастир. Е, оказва се, че това, че искаме да бъдем лъгани, била известна латинска мисъл (значи, горе-долу, от 20-тина века), а именно: mundus vult decipi, където може би единствената помощ за да си я преведете е да спомена английското deceive като лъжа, мамя. Но все пак, от гледна точна на разумното познание, е добре човек да знае, че иска да го залъгват, отколкото не, струва ми се.      Наред с познаването на своите отличия, обаче, самоопознаването ни помага да опознаем и другите, защото ние имаме и много общи черти, а това вече е ясно, че е в полза на оцеляването. При това тук е редно да споменем и термина рефлексия, т.е. отражение на нещо в мислите ни, и по-точно да говорим за нива на рефлексия, където нулевото е само, че аз си мисля нещо (докато, според лафа, не се окаже, че просто си седя, нали?), първото ниво е, че аз си мисля, че той си мисли, и тъй нататък, но обикновено второто ниво е вече твърде високо за редовия член на дадена група. Обаче поне първото ниво е задължително, и то се използува от всички хора работещи с клиенти, при което навярно не би било излишно да дам и първия конкретен съвет: не си мислете, че можете да надхитрите една организация или система! Примерно, да надхитрите някой търговец, или магазин — не само защото те са професионалисти, а Вие сте един лаик, а по-скоро защото те имат повече информация от Вас, те следят продажбите, и дори и да не са добри в аритметиките (а те сигурно са по-добри от една домакиня), те чувстват какво да правят (както един шофьор кара колата по рефлекси, без да мисли). Така че, ако Ви предлагат нещо много изгодно, според Вас, то уважете предложението, ако то Ви е изгодно, но малко, не на "уруш", защото изсилите ли се да направите "големия удар" почти винаги ще сбъркате! Аналогично и с някоя банка, която ще се "утепи" да Ви предлага нови условия за влогове, ама с основната цел (освен да привлече нови клиенти) да Ви накара да прекратите съществуващ депозит и по този начин да загубите нещо (защото банките печелят само от разликите в някои маржини, както при чейджа, така че ако могат да Ви накарат да действате припряно и да сбъркате, това си е чиста печалба за тях). Или пък да търсите нещо упорито, примерно чушки за да правите туршии на есен — щом търсите, то ще Ви се предложи, но на доста по-скъпи цени (предлагането е според търсенето).      Прочее, на въпроса с туршиите ще се върнем по-късно, но нека сега отбележим, че нещата, разбира се, са свързани едно с друго, и тук се допираме и до въпроса за умереността, както и до следващия съвет: внимавайте особено когато сте част от системата (ама в условията на реален пазар Вие винаги сте част от нея)! В случая това значи, че ако променяте търсенето, то ще промените и цените, и не само, че няма, дългосрочно погледнато, много да си помогнете, а и ще навредите на другите. Ако нямате пазарно поведение — а българина още, за цели 20 години, не можа да се научи да реагира разумно на пазара — то само Вие ще загубите; той, пазара, ще намери начин да се оправи. Българина все още се опитва да се запасява под влиянието на страховата невроза, не купува когато е евтино, защото чака да стане още по-евтино, ама то вземе, че стане по-скъпо, и тогава той вече се юрва да купува и пак се прецаква. Той просто се научи да купува ... скъпо, което е един вид лудост. На пазара трябва да се купува когато ти предлагат нещо евтино, но да се намалява купуването когато цените се вдигат — според поговорката: дават ли ти еж, гонят ли те беж! Или примерно, някоя фирма забелязва, че има доста клиенти, и решава, че сега е момента да печели повече (защото когато тя губи никой от клиентите ù не отива да ù даде малко парици, нали?) и затова влошава условията (примерно, ако е банка, намалява процента — не може да не сте забелязали, че колкото е по-търсена една банка, толкова по ниски са процентите за влоговете ù), и въпреки това клиентите ù не намаляват ами се увеличават, и на нея не ù остава нищо друго освен да продължава в този дух докато може, т.е. докато клиентите най-после вземат да променят поведението си.      Нека развием още малко този въпрос. При ненормална реакция на клиентите се получава нещо като, за да дам по-нагледен пример, когато къпейки се под душа искате да стоплите водата и усилвате топлата, ама понеже сте нетърпеливи и забравяте за инертността на системата — още едно правило — то Вие все засилвате и засилвате, докато изведнъж потича вряла вода, когато започвате движение в обратна посока и стигате до ледена (като няма проблеми наред с Вас да се къпе и някой комшия отгоре или отдолу в блока и той също да влошава нещата). Пазара, очевидно, е инерционна система, така че не го бъркайте, ами чакайте първо той да си вземе мерките и тогава реагирайте Вие; ако някой търговец има много от една стока той ще я поевтини, и обратното, но пък и като се намалява цената то уважете човека /фирмата, защото всеки има нужда от редовни доходи (ако може да си ги осигури). Е, има и други неща за казване, но засега толкова.      1.3. Добрият лош свят      Тук ще кажем нещо за източната теософия, но имайте предвид, че нещата се излагат доста фрагментирано, защото тази философия е непозната у нас (оттам, до голяма степен, и на автора). Полезно е, обаче, човек да има някаква минимална представа от нея понеже, по всичко личи, тя може да се окаже по-жизнена от гръцко-латинската, да не говорим за християнството, което бая взе да губи позиции в последно време; освен това тя е тази, която е довела до гръцките виждания от време онò (при посредството на персийци и араби). Така например в будизма се твърди, че за нашия реален свят важат следните три "не"-та, а именно, че в него: нищо не постоянно, нищо не е съвършено, и нищо не е изолирано! Както виждате, библейското схващане за Сътворението, прилича на детска приказчица — може да я слушате, ако Ви харесва, но, пази Боже, да ù повярвате. Освен това източната теософия се нарича така, защото тя не е само философствувания и преливане от пусто в празно (примерно, дали материята е преди божествената идея, или обратното; или как изглежда Бог-Отец и, в частност, колко косъма има в брадата му), ами виждане и за света, и за живота, и за боговете (т.е. и религия, и морал, ама и наука, доколкото е можело да има науки в древността, боравейки основно с качествени категории, на ниво идеи, а не с точни количествени закони). Докато западната философия, казано по-начетено (цитирам срещната фраза на английски), "е прекалено умозрителна и неадекватно адресираща нерационалните измерения на живота"; т.е. тя не става за обикновения човек, така както християнската религия пък не издържа никаква логическа или научна проверка (а дори съвременните фантастични идеи за паралелните вселени били тръгнали от древните "Упанишади").      Но да се върнем на трите "не"-та. Това, че нищо не е постоянно, е древно-гръцката фраза: "Παντα ρει, παντα κινειται." (Всичко тече, всичко се изменя); това, че нищо не е изолирано (наред с непостоянството, динамиката) води до диалектическото единство; а това, че нищо не е съвършено се вижда в гръцката религия (там боговете се карат и бият като нас, хората; обаче християнската религия с нейния "добър Бог" изобщо не се връзва, тя е нещо изсмукано от пръстите). В будизма съществувал термин adavaita, значещ буквално, че нищо не може да се отдели или раздвои, всичко е едно цяло (ако щете: и материята и Бога-идея; или казаната по-горе теза, че ние сме в Бога, наред с целия Свят). Или да спомена един интересен будистки мит, за това как била създадена цялата Вселена: като еманация от ... червата на бог Татагата (чието име има лесно разбиване на две имена: на някакъв си Θεοσ /Theos като "Tata"-баща, плюс нещо, което всички искаме да ... хванем — да "гепим", немското get /got, където е и техния Бог-Gott, респективно God на английски); т.е. този Прабог просто "пуснал едно гълъбче", а? Ама в същото време звучи научно и не е далеч от теорията за първоначалния взрив (Big Bang)!      Иначе в будизма има основно три бога: Брама, Вишну (с Кришна като една негова инкарнация; още и Рама е пак той), и Шива. Но по-интересното е, че тези имена присъствуват в много думи по света, най-вече при славяните, където: Брама кара нещата да ... бръмчат, той е главния бог и е създал Света; Вишну е вършителя, той върти нещата, извършва поддръжката (тази функция изобщо я няма в християнската идея); а пък Шива — ха, ха — той ни шиба, когато не слушаме, той е разрушителя; аналогично и името на Буда (който не е Бог, както и Мохамед не е) означава, че той буди хората (е, опитва се да ни събуди, ама ние не щем), кара ни да мислим и да се осъзнаваме. Както и да е, нека не се отвличаме повече с имена, но искам да подчертая и още един съществен (за живота ни) извод, че всичко е справедливо! Това е така, защото всичко е свързано и противоречиво, и ако за един изглежда лошо, то за друг е добро, ergo, не е нито добро, нито лошо, а тъкмо добре отмерено, справедливо. Това хем ни кара да бъдем търпеливи (каквато е целта на всяка религия, но и на система от житейски правила), хем не ни пречи да се опитваме да променим нещо ако можем (защото нищо не е постоянно, нито пък съвършено). Това води и до известната (за нас от една книга на Курт Вонегут) молитва, която гласи: Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя, смелост, да променя това, което мога, и мъдрост, за да отлича едното от другото! Както виждате, това хем е молитва към Бога, хем е житейска философия.      От трите "не"-та стигаме и до следния кардинален извод, че нашия живот е най-добрия от всички възможни, т.е. нещата са се установили диалектически такива, каквито са, и ако би било възможно някак по-иначе, то щеше да е станало така, или, в общи линии, каквото се случва, то се случва обосновано и оправдано. Но щом всичко става така както може и трябва да стане, и всеки различен вариант би бил по-лош, то излизат някои бая спорни положения, например, че: атомната бомба над Хирошима е била единственото възможно решение; или идването на Хитлер на власт е било най-доброто решение; аналогично на Сталин; или че комунизма, àко и да го отрекохме, е бил най-доброто решение за времето и мястото му; и хиляди подобни случаи. И ако се замисли човек ще излезе, че май е точно така, само с известни оговорки, че не бива да изпадаме в детайли (примерно, бомбата можеше да я пуснат и над вулкана Фудзияма, Хитлер можеше да се казва Ханс Гробман, примерно, и да дойде на власт две години по-късно, и прочее). Това е и в духа на шопската поговорка, че: "онò що си трèбе, онò си го сака". То е и в унисон с предишната молитва, и изглежда логично. С други думи, при все че живота е много объркан и все ще се намери някой да ни ши-, е, да ни направи някоя мръсотия, де (а ако толкова няма кой, то ние и сами ще си напакостим), то той, живота, все пак, е максимално добър.      [Това е донякъде като твърдението, че демокрацията е лошо нещо, ама засега не сме установили нищо по-добро от нея; да де, ама е лошо нещо, докато, ако човек слушаше СДС-арите на времето, то като докарахме демокрацията и все едно, че вече хванахме "милия Бог", за ... — е, за каквото може да се хване един мъж, нали? А пък то тъкмо тогава ни започнаха проблемите. А и освен това демокрацията не е от нещата, на които не можем да влияем, и никой не ни караше да я правим толкова дясна, т.е. да се връщаме в грубия капитализъм от преди половин век, та сега да трябва да чакаме още горе-долу толкова (защото 20 години вече минаха и я докарахме само до "под кривата круша"), за да стигнем пак същия жизнен стандарт. Защото той, Запада, ни налага оправдани икономически изисквания за съвременния свят, такива, че да има динамика и развитие (то и "Изтока", т.е. руснаците начело с Горбачов, го видяха на времето, а и в други социалистически тогава страни), и които да са общи с техните, ама няма да вземат хората да ни отравят и социалните проблеми, я? Социалните въпроси са работа на всяка страна, съобразно със специфичните условия в нея, а пък това, че ние още не сме били разбрали "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" — е, това си е наш проблем.]      Та да приключим с това, че живота е несъвършен — което, да сме наясно, е близнак със "свършен", т.е. той не е завършен, той продължава (а така е и в латинския, където perfect значи минал, но и перфектен, образцов), и затова са нужни Вишну и Шива — но и най-добрия от възможните (паралелните вселени). Остава само да добавим, че света (или Сътворението) е и случаен, за да имаме съвсем съвременно звучене (като не е невъзможно той да е създаден от каквито си искаме богове и пак с използуване на случайността, т.е. няма никакво основание — въпреки, че християнската църква се бои "като дявол от тамян" от идеята за случайността и/или еволюцията — да си мислим, че ние знаем как да правим случайни неща — като хвърляме монета, примерно — а нашия всемогъщ Бог не може такива елементарни работи; та той Бог ли е, или "лукова глава"?). Или, да цитирам основополагащата теза на теорията на вероятностите, че: случайността е необходима, и необходимостта случайна!      Ами, такъв е светът, и в него ни се налага да оцеляваме, и колкото по-бедни и слаби сме, толкова повече усилия трябва да полагаме, за да оцелеем, така че нека разгледаме сега основните стратегии за постигане на тази цел.           2. Стратегии на оцеляване      И те не са кой знае колко много, броят се на пръсти и в общи линии са известни също отдавна, но са от принципиално значение, така че не можем да ги прескочим.      2.1. Разделяй за да владееш (divide ed impera)      Надали има някой пълнолетен, който да не е чувал за прословутото латинско (а, значи, и старо-гръцко и още по-старо) правило "разделяй за да владееш" (още divide and conquer, поделяй и властвуй, и т.н. в други езици), което действува практически безотказно в редица случаи. То се състои в такова изгодно поделяне на някаква работа на части, така че по-простите неща да могат да се извършат по-лесно или с по-голяма полза, или пък самите части (ако са одушевени) да вземат да си пречат и по този начин да ни помогнат да задържим властта или увеличим дивидентите си.      Примерно, ако става въпрос за влагане на пари (респективно за купуване на акции), то не трябва да се трупа всичко на един куп, ами трябва да се поделя: от една страна според валути (съставяне на валутна кошница), от друга страна по банки (да не се "издъним" с всичките си авоари), и още по отношение на достъпността (ликвидността) на парите (или на срока на влоговете). Една примерна схема за влогове е горе-долу следната: половината (а може и 2/3) от парите си влагате в две-три банки, поделени в две-три валути (сега щатски долари и евро) за доста дълъг срок (нормално година, но може и две-три години), за да имате максимална печалба, като датите на влоговете се разминават на по-малки и равномерни периоди (три месеца е най-добре); после половината на останалата половина (около 1/4 до 1/5 от всичките Ви пари), влагате в основната ни валута (макар че и тук може поделяне на две-три валути) в други банки за кратък срок (обикновено месечен); и останалата четвърт (или 1/5) вече Ви стои на текуща сметка (или с карта, или пък на две сметки, защото разплащателната сметка е практически с нулев процент) в друга банка (за бърз достъп). Така можете периодично да добавяте или теглите от дългосрочните си влогове, и да имате бърза ликвидност за текущи разходи; единствените проблеми са да имате време да правите това (да речем, веднъж в месеца да ходите в банка), както и да можете да поделите общата сума на толкова много части (защото обикновено има минимален размер на влога). Но не се хващайте на "въдиците" на банките, че, примерно: няма нужда да правите 4 годишни влога през 3 месеца, след като можете да направите един 3-месечен и да имате до него същия достъп (защото процента ще е друг), или пък на това, че в момента за 3-месечен влог Ви дават същия процент както за годишен (защото това сигурно ще е временно явление и така никога няма да можете да си "оплетете кошницата"), и други уловки. Освен това трябва да имате готовност, ако банката вземе доста да променя процентите, да я напуснете и да отидете в друга, но, както казах, не панически, а когато изтече срока на даден депозит. Ако пък парите Ви са доста, то може да купувате и акции, или движима собственост (коли, каравани, яхти), или недвижима, както още [демокрацията Ви дава това право, нали?] и (поне акции от) банки, бензиностанции, острови в тропиците (може и парцели на Луната, но аз лично не Ви съветвам, защото няма да доживеете да ги използувате), или космически совалки.      Тази стратегия се прилага не само при влогове, нищо не Ви пречи и, примерно казано, вместо един сексуален партньор, както вече му казват, да си имате два-три, та като се скарате с единия да отидете при другия. Или да си имате две коли (едната за делник, другата за празник, а може и една каравана — хората на Запад точно така и правят), или пък няколко жилища (нашите политици често го правят), или няколко парчета земица (за градинка, за лозе, още да има за сина или дъщерята), и други подобни варианти. Изобщо, принципът е ясен, но трябва да е ясно също така и това, че той е измислен за големи сили /собственици; прилаган на дребно често само Ви губи времето, а и в редица случаи падате под прага на разумното му използуване. Докато крупният собственик печели основно само от него! (Сигурно не е от акъл или търговски умения, защото ако е крупен собственик то той елементарно ще си купи други способни хора, които да му вършат работата — това се нарича доказване чрез допускане на противното, ако не знаете. А че сумата силни хора — бизнесмени или политици, които най-често са и двете — твърдят, че способния винаги успявал — е, ами нали някой трябва да Ви залъгва с нещо за да се "натягате" да работите; едрите риби имат нужда от дребните, иначе какво ще ядат горките?)      Казано по друг начин, крупният собственик печели от едно нещо, и губи от нещо друго, но при едно прогресивно, като правило, в повечето случаи и периоди от време, развитие, бизнеса върви, така че, едно на друго, или интегрално погледнато, той (дори и да е некадърен) печели. Но куриозното в случая на крупната собственост (и това, което психологично я мотивира) е, че сумата хора, които са абсолютно сигурни, че, ама никога, няма да могат да имат нещо голямо (пари или друга крупна собственост), са първите, които скандират, че я искат, и се борят тя да е възможна; истинските богаташи си траят, те могат дори да имат и просоциалистически убеждения. И това е, което прави този принцип толкова стабилен: самите дребни рибки се изяждат една друга (защото им е толкова акъла).      2.2. Принцип на противотока      Това е по-скоро технически принцип, но мисля, че и той е бил известен от дълбока древност. Той твърди, че в редица случаи е изгодно да се движим срещу основния поток (тук на търсенето), или противно на тълпата. Примерно: да не търсим домати за затваряне когато всички търсят, или риба на Никулден, или яйца на Великден, или, да речем, елегантни мацки в западните страни, и прочее, а да търсим нещо друго, което ни се дава почти даром (да речем, жени с крушовидни тела в тези страни, или пък, ако сме някъде из Изтока, то там да търсим френски тип мадами). Това не е нещо особено трудно, и ако се вземе предвид, че в повечето случаи това е въпрос на вкус, или пък на време или място, то трябва да си коригираме вкусовете според търсенето и предлагането, или да чакаме да му дойде времето. (По отношение на евентуалното изместване на някои официални празници или традиции по този начин: ами аз не казвам, че не трябва да празнуваме Великден, или Нова Година, и прочее, а по-скоро, че можем да не се престараваме особено на тези дати, а и всяко нещо скоро омръзва (както по-рано ни бяха омръзнали манифестациите), но пък за сметка на това да си добавим някои нови, наши-си празници, когато никой няма да ни пречи да си търсим каквото искаме, и понеже ние ще празнуваме, а другите не, то това даже и ще ни хареса. Примерно аз предлагам (и съм предлагал на някои познати, ама те нещо не го "поемаха" за дълго) да празнуваме всички дати с еднакъв ден и месец — някои от тях все едно се празнуват официално, но повечето не (да речем: 4.4, 5.5, 6.6, и т.н.). Или да празнуваме рождени дни (или други важни за нас дати) всеки месец на дадения ден (или поне два пъти в годината); или като тръгнем от някаква дата все да добавяме едно число към нея (примерно 17, или 33, или каквото Ви хареса) и тогава пак да празнуваме; или просто да си избираме от време на време по някой ден за празник, или като имитация на менюто на известен празник; или нещо подобно.)      А що се отнася до търсенето от всички на неща, които не са в сезона си, то аз лично не мога да проумея защо хората масово купуват домати и краставици посред зима (да не говорим за тиквички, или пък ягоди, или нещо друго екзотично по това време), а не изчакат да му дойде времето, понеже е съвсем ясно, че тези извънсезонни стоки не са нормално израснали, те са я парникови, я мутантни, я и двете, и нямат вкуса на естествените (това е, май, като да търсиш 40-годишна девственица, само защото е рядкост). По-рано, понеже нямахме такива алтернативи, и не търсехме свежи домати през зимата, използувахме различни туршии и нищо лошо не ни ставаше (примерно, ракията пак си ни беше вкусна); и изобщо, аз не мисля, че щом нещо е възможно, то трябва да се прави винаги, такова поведение обикновено говори за недостатъчна зрялост на човека, освен ако той има оправданието, че няма какво да прави парите си. Така че в подобни случаи, когато основния поток не е в правилната посока (нещо не е здравословно, или е луксозно, или дори вредно — като наркотиците, примерно) е съвсем мотивирано да се движим в противоток; дори и да е само заради икономии, то и тогава това може да се окаже добре, понеже не е изключено новите вкусове да имат и някои други предимства (в следващия раздел ще дам някои примери за странни вкусове).      Обаче, ако се вземе предвид, че вкусовете на масите в повечето случаи са резултат на моментна заблуда или мода, както и това, че търсеното нещо, поне у нас, често е с влошено качество (защото хората много не отбират, а го разграбват бързо), докато при придвижването (промоцията) на някакъв нетипичен продукт на пазара той се прави по-старателно за да си завоюва пазара, а и се продава по-евтино, то май ще излезе, че ако човек може да се движи против масовото търсене, той в повечето случаи ще постъпва правилно! Но обърнете внимание, само докато се движи в противоток, защото ако един промовиран продукт започне да се търси, то той веднага или ще поскъпне, и/или ще му се влоши качеството, така че тогава трябва бързо да се върнете към старите вкусове. Е, може да Ви се стори неудобно постоянно да си променяте вкусовете, защото хората (а и животните) си обичат навиците, особено старите хора, понеже стереотипното поведение е по-лесно (не се мисли, и, следователно, поне по тази причина, не може да се сбърка), но пък и затова хората (както и животните) ги ловят тъкмо на стереотипи! Пазарът е динамичен, както и живота, и всеки един участник в него трябва да се стреми към възможно бърза и оптимална адаптация, иначе е бита карта, така че ето Ви поредния съвет: променяйте навиците си според условията.      И се оказва, че на това място е редно да кажем нещо и за рекламите. Те очевидно (въпреки моите вкусове) са полезни за бизнеса, а той е полезен за хората, така че, в общи линии, те са в интерес на хората, но, все пак, в определени граници, като в тази връзка аз бих издигнал лозунга, че: употребата на реклами води до затъпяване! Аз съм против тях, защото те противоречат на моите естетични разбирания и са прекалено вулгарни — но всеки народ си заслужава рекламите (както и управниците, между другото), и те, рекламите (и управниците), в различните страни, наистина, са твърде различни —, обаче те още и се заплащат от клиента (първо от фирмите, но, в крайна сметка, от купувачите, които възстановяват на фирмите разходите по реклами, донякъде така, както фирмите връщат данъка ДДС на държавата!), т.е. рекламите оскъпяват стоките, и като така не са добри за бедни страни, особено в условия на стагнация или криза (а то ние, май, така и не сме излезли от кризата откакто свалихме "бай Тошо"). В условията на една нормална икономика и заможно население, което се чуди за какво да си дава парите (или, като друг критерий за заможност, харчи за прехрана едва 10 до 20% от доходите си — а при нас цифрата сигурно е над 50%), те може и да не са толкова лоши, те разведряват живота, но не и в страни като нас. Обаче, всяко зло за добро, както се казва, така че (благодарение на диалектическото обвързване на нещата) и от рекламите може да се извлече някаква полза, ако човек има достатъчно акъл за ги използува по съответния начин. Имам предвид, че, тъй като се рекламират само стоки, които не се търсят (иначе никой не би се "хабил" да ги оскъпява, та да намалява търсенето им), и, както казах, те оскъпяват стоките, то, следователно, рекламите могат да служат като идеален индикатор за това, какво не трябва да се купува — просто и ясно, нали? Иначе казано, ако не знаем къде е основния поток, то това са рекламите, и, значи, противотока е против тях. Докато не започнем да реагираме по подобен адекватен начин на тези глупости, то и ще ни правят на гламави (след като това ни харесва), така че всичко е въпрос на избор.      2.3. Обединението дава силата      Този лозунг сигурно е бил ясен на ... маймуната още преди да слезе от дървото; ние си го имаме на Народното Събрание но не му обръщаме внимание (ама то затова го имаме като лозунг, защото и не му обръщаме внимание), имаме си и притчата за снопа пръчки и хан Кубрат, която била бая стара, защото тук е и ... фашизма, понеже fascis на латински значи сноп пръчки (които горят и викат "фъсс"), ама докато за Запада тези пръчки най-често горят и хората им се радват ("фасцинират" се, правят си фестивали, "фиести", или Fasching-и), за нас те са, може би, символ на налагане по задните части, не знам, но ние изобщо и не помисляме за обединение (особено в демократични времена). Е, то не винаги снопа пръчки е нещо добро, примерно фашизма се оказа един голям ... фишек, а? Но пък и да отиваме на другия край също не е някаква заслуга. А идеята за обединението наистина е много древна, защото ние живеем в свят на силните, и единствената възможност за слабия да стане силен е да се обедини с друг слабак като него и с подобни виждания за нещата. Тази (уж комунистическа) идея, под друга форма и с други думи, излиза, че присъствала и на ... американската едно-доларова банкнота (one dollar, където има една масонска пирамида), и там пише на латински "E Pluribus Unum", което сигурно значи: "да направим единство от множествеността".      Така че всичко е ясно, само дето не постъпваме правилно. Ние не обичаме са се съюзяваме не защото това е комунистически лозунг, не (защото ние отдавна сме си такива, векове преди комунизма), просто сме си дивичко племе — sorry, значи —, или, казано по-културно, нямаме развито социално чувство. Това може да си има своите предимства, понякога, защото ние имаме силен ген, и това може да е добре в глобален мащам (т.е. за света добре, ама за българите зле!), но на нас ни дай само да си пакостим един на друг. Обаче разединени хората по-трудно оцеляват, т.е. плащаме и ще плащаме висока социална цена. Това социално чувство, по мое виждане (но аз чух подобно мнение и от други) е не толкова въпрос на източно или западно виждане, колкото на деление север - юг; искам да кажа, че на север, където жизнените условия са по-тежки и оцеляването е по-трудно, там хората повече си помагат (да сте чували случайно нещо за: 15-годишната ескимоска война, или за великата алеутска битка, или за чукотско-ескимоската война — е, и аз не съм чувал, защото не ги е имало), докато на юг (да речем: гърци, италианци, испанци, грузинци, араби, персийци, индуси и цигани, и прочее), където човек може да се нахрани и просто като откъсне някой плод или убие някое животно, че и под открито небе може да преспи, там той много и не си помага един на друг, защото не е особено нужно. Е да де, ама ако ни е трудно да оцеляваме то и трябва да си помагаме.      А ние, откакто дойде демокрацията ни, още повече занемарихме социалните грижи и просто инстанциите, където човек може да свърши нещо важно за бита, примерно: да изяде една евтина шкембе чорба (или лучена супа на Запад), да преспи в евтино общежитие, да си изпере дрехите в някой обществен пункт, и прочее. Та ние нямаме вече дори и бани! Точно откогато някой купи централната минерална баня в София и тя престана да работи. Да не говорим за 10-кратното завишение на градския транспорт, или парното, или тока. [Сега един билет за транспорт в София е 1/2 евро, а в Европа е едно евро, ала минималната заплата у нас е 130 евро, в 2010 година, а в Европейската Общност вече няма да намерите страна, където тя да е под 500-600, а в нормалните западни страни е към 2000.] Но това са добре известни неща.      Ами дали нещо можем да направим сами? Е, по принцип можем, примерно: две-три съседски семейства си купуват една перална машина, поделят си цената според броя на хората във всяко семейство, ползуват я 4-5 години, докато се амортизира бързо, и така всеки пести към половината от цената ù (защото едно нещо се амортизира и без да се ползува, само като старее; специално пералнята се разсъхва ако не се ползва повече от седмица, а и се демодира като минат повече от 10 години; аз бих предложил така да се ползуват съвместно и жените, респективно мъжете, но то вече не останаха семейства, така че не знам дали да Ви го казвам или не); аналогично може да се постъпи и с леките коли (за тези, които ги имат), или (което знам, че се прави на Запад) няколко души да отиват с една кола на работа, като си делят разходите (при до двама души в колата тя, като правило, излиза доста по-скъпа от градския транспорт, едва третия човек я прави подходяща), но и не е работа да имаш кола и да я ползуваш само за да отидеш през лятото на море, или да ходиш с нея веднъж-дваж в месеца на село; и сигурно и други начини, но разбира се, че е по-правилното да има някакви общи помещения в мазетата на блоковете (и то обикновено има) и те да се използуват за перални, сушилни, може би за затваряне на консерви, и т.н. (само че те не се използуват у нас; ама в другите страни не е така).      2.4. Търсете алтернативата      Това не е някаква особена стратегия, но е хубаво да се има предвид при необходимост от бързо реагиране, т.е. човек трябва винаги да има "план Б", алтернативна стока, която да купи, като няма това, което търси, или то е доста скъпо в момента (примерно: месо, птици, и яйца; или ориз, фиде, и картофи; или зеле, тиквички, зелен боб; или олио, зехтин, мас, масло, маргарин; и прочее). Това уж го знаем, но въпреки това често си търсим упорито каквото сме решили, независимо от цената. И да поясня още, че самата дума "алтернатива" тръгва от латинското alter, което значи друг, но и стар (в различни езици, примерно на немски), т.е. новия вариант е просто един (добре забравен) стар. Това, от своя страна, пък ни казва, че тук често имаме цикличен процес, което и улеснява избора ни, защото просто се връщаме към нещо старо.      Е, да приемем, че с това изчерпахме общите житейски истини и стратегии, и да преминем към някои конкретни съвети.           ІІ. Оцеляване в градски условия      Но да предупредим още от началото, че тук не става въпрос за това къде да преспите в някой град ако нямате пари за хотел, или как да пътувате гратис в трамвая, или как да изшмекерувате нещо, или да излъжете някого. Става въпрос преди всичко за някои похвати за икономии в дома, за изхранване и приготвяне на зимнина, както и за използуване на нетипични храни като диворастящи треви и плодове, защото, както споменах, когато човек е с нисък жизнен стандарт то прехраната е основния му проблем, а дори и в един град (и наблизо около него) може да се намери какво човек да събере, което да става за ядене (руснаците му викат на това "перейти на подножный корм, или есть то, что под ногами валяется", буквално събиране от земята, като прасетата; но това не значи че то няма да е нещо вкусно, или най-малкото полезно, както ще видите); накрая има и някои съвети за по-здравословен начин на живот. С други думи, приемаме, че читателите си имат жилище, да или не по отношение на работа или пенсия, но разполагат със свободно време и искат да спестят каквото могат (защото им се налага, или дори само за да си уплътнят времето), или пък, алтернативно погледнато, искат да се хранят с нещо натурално, а не от "химическо-хранителната" промишленост.           1. Икономии в жилището      По отношение на икономиите, и понеже напоследък това стана основен рекламен трик (търсене на ефтиното), нека предупредим читателите, че поне в 95% от случаите когато някой (с изключение на моя милост, разбира се) Ви говори за икономии, то това значи точно обратното, нови разходи! (Изобщо никоя реклама не трябва да се взема за вярна — поне докато не се докаже противното.) Примерно, много са хората които си "санират" жилищата отвън, така че да се вижда отдалеч, че те могат да си го позволят, докато комшията до /над /под тях не може. Е, ако просто имате излишни пари, които ако не похарчите за нещо дълготрайно най-много да ги изядете и изпиете, то, разбира се, дерзайте в санацията, ала не мислете, че пестите нещо, защото можете да си залепите вътрешни изолационни тапети, които са само 4 мм. дебели и вършат същата работа, и ще Ви излязат 10-тина пъти по-евтино (защото цената на квадратен метър външна санация е около 40 лв., а на тапета е май 2-3 лева, във всеки случай има ролки от 5 кв.м. за 10 лв., ако не греша). Освен това си направете и друга аритметика: като дадете към 1500 - 2000 лв за един такъв ремонт, и ако той Ви пести по 60 - 80 лв. на година (защото надали ще е повече, ще видите) то това прави изплащане за към 25 години (ако не и повече), а дотогава тя надали ще издържи, или ще искате нещо ново да направите, или Вие надали ще сте живи, или блока, не дай си Боже, вземе да се срути — изобщо, нищо не се планира за повече от 10 - 15 години напред.      Или аналогична икономия от 10-тина процента (под въпрос) от смяна на дограмата с алуминиева, която струва (грубо) за един прозорец повече отколкото парното за целия апартамент за година (или цялата остъклена площ ще откара малко над горната санация). Или прекарване на подово отопление (особено в топлофицирано жилище, където винаги нещо плащате, дори и да сте прерязали радиаторите си); и други подобни будалкания (примерно енерго-спестяващи крушки, които са 10-15 пъти по-скъпи, но никой не Ви гарантира че ще работят по-дълго от 2-3 обикновени, а спестяват по около 1 ст. на час — пресметнете: ако тя пести 50 вата, т.е. е 12 вата вместо 60, и ако цената на тока е 20 ст за киловат, а в момента тя е 17 ст. средно за денонощие, то излиза горе-долу толкова —, така че за 3 години в общи линии ще я изплатите ако я ползвате по час на ден, но ако я включвате само за по 15-20 мин. то отидоха пак 10-тина години; виж, ако струваше колкото 2 обикновени, човек ще пробва, ама то не е така). Но ако искате да живеете в по-модерно жилище и можете да си го позволите — е, това е друг въпрос.      Така, а сега за някои комунални разходи.      1.1. Парно отопление      Започваме с него, защото то е най скъпото (300 - 400 лв. на година за 2-стайно жилище от към 60 кв.м.). Тук е редно да тръгнем от това, че искаме или не то трябва да го плащаме, но самата методика на изчисляване на консумацията, узаконена с нормативни актове и неоспорвана от никого, е ... гнила, понеже не е съобразена с личните уреди за отчитане на консумация! Не е съобразена, защото има една голяма част (около 55%) от консумацията, която отива за сградна инсталация, обаче чисто и просто няма никакви други отоплителни уреди за греене на сградата, те са същите тези уреди (радиаторите и щранг лирите в банята), които загряват жилището и които дават отоплението на имота (не става въпрос за общите помещения, защото поне в блока при мен там отдавна няма радиатори и се отчитат нула квт.). Такова двойно отчитане би било много груба грешка но не е така — само методиката е неправилна — защото тока пък се смята по 0.076 лв. /квтч. (той всеки месец варира леко, не знам защо), докато иначе средната му цена в момента (на писането на материала) при мен е към 0.17 лв. /квтч. (така че, ако действителната консумация за имота е 45% от дадената, то 0.45 * 0.17 = 0.0765 лв., или пак толкова, по колкото те смятат цената на тока); сметките в общи линии излизат същите (а и разходите на тези, които се отопляват на ток, не излизат двойно по-евтини, сигурно), но това не е вярното пресмятане (то е като че ли нагодено, за да излизат разходите за различните начини на отопление почти еднакви).      Да де, но това саботира индивидуалното отчитане, защото ако половината от разходите (грубо казано) идват от кубатурата на жилището и не подлежат на лична промяна, а пък от останалата част за отопление на имота пак към половината (обикновено малко повече, но нейсе) отива за щранг-лирите, които не могат да се регулират лично, то излиза, че това, което може да се регулира, е едва 1/4 от общата консумация; казано по друг начин, това значи, че ако някой (като мен, примерно) пести около 40% (което съвсем не е малко, да Ви кажа, но аз просто живея сам и през зимата стоя все в кухнята и не топля двете стаи), то това ще се изрази в 10% икономия на общата консумация (което пък хич не е много). В пари това значи, че трудно някой може да спести (респективно да преразходи) повече от 50-тина лева на година за същото 2-стайно жилище. Като се има предвид, че при индивидуално отчитане трябва нещо да се плаща и на фирмата, която го върши (тя не е благотворителна организация, а Топлофикация не иска да се занимава с това), която сума засега е към 20 лв., то хората са прави да си поставят въпроса: защо тогава беше необходимо това индивидуално отчитане? И куриозното е, че и този път отговора е парадоксален (защото у нас нищо не е като в нормалните страни), именно, че това отчитане беше необходимо, за да ни накара да пестим, както и стана (защото иначе всеки щеше да си надува радиатора колкото може, за да не се мине).      Но това бяха неща по-скоро за информация (на тези, за които познанието е от полза). Сега някои по-конкретни (макар и не нови) съвети. Първо си уплътнете добре дограмата, от нея сигурно може да се спести към 5 до 10% (има разни видове уплътнители, а може прозорците още да се залепят и с тиксо, което на пролет да се отлепя — в "нерушимия Съюз на свободните републики" на времето дори се продаваха специални хартиени ленти, които се залепваха с брашнена кòла), и най-важното: не отваряйте прозорците! Във всеки случай аз изобщо не ги отварям, има отдушник в банята, има комин в едната стая, който също може да служи като отдушник, така че няма проблеми. Е, ако човек иска да си пуши в стаята, още повече в леглото, е по-сложно, но той може да се примири това да става в банята. И освен това дръжте една-две саксии с цветя с хубави листа (фикус, лимон, дафинов лист) във всяка стая, и така, поне когато грее слънце, ще имате пречистване на въздуха. И поддържайте постоянна температура към 18º в стаите, а там където спите дори и 16º, като ползувате спален чувал или топли одеяла; това значи още и, че няма полза от непрекъснато: врът напред, врът назад — така няма да спестите кой знае колко, а може и да загубите (ако забравите да го намалите като излизате), нито ще поддържате една и съща температура, а може да се получи и превъртане в другия край, т.е. Вие засилвате, защото е станало студено, ама и подстанцията си има автоматично регулиране, и също засилва топлоподаването, респективно с намаляването, изобщо: излишни главоболия. Единственото неудобство е, че 18º не е баш комфортна температура, но пък е здравословна! [Демокрацията, в някои случаи си има и предимства, когато ни кара да правим нещо полезно за нас, примерно да откажем цигарите, и други подобни.]. Ако сега си правите жилище, то, може би, е най-добре да си прекарате подово или стенно отопление, или местно парно на газ (както се прави по света), но ако сте в топлофицирано жилище си трайте и се нагаждайте към него. И си правете сметката, защото топлофикация дава, че един градус бил равен на 6% отопление, тъй че ако живеете при 18 R вместо нормално приетите 20 R ще пестите поне 10%, но ако можете да стоите при 15-16 R то вече ще намалите консумацията си с 1/4.      А, още нещо: ако от парното много няма накъде да избягаме, то топлата вода можем да си я икономисваме колкото си искаме. В момента един кубик затопляне (а като студена вода отделно) струва към 5 лв. и при средна консумация на човек по 2 кубика това прави 10 лв. месечно (и лете и зиме) на глава, така че от нея може да се пести. Е, не да не се къпете, но ако само се къпете веднъж седмично (по 30 л., или 3 кофи топла — гореща, поне при мен, тя никога не става — вода) това прави към 150 л. на човек, или (ако сложите малко и за препиране) то излиза 10 пъти по-малко. А дали може — ами аз го правя вече няколко години (мия си съдовете със студена вода). Макар че тук нещата зависят от комшиите и големината на семейството, т.е. ако при пускане на топлата вода след 1/2 - 1 литър тя вече стига поне 40º, то тогава тя може да се използува за миене на съдове, но когато трябва да източите поне 10 л., то — no passaran. Доколкото си спомням по едно време се говореше за поставяне на двойно-тарифни водомери за топла вода, които да я броят за такава само при температура над 36º (както било някъде по света), ама нещата не тръгнаха, защото сме България, така че сега си преценявайте сами. Но да спомена и това, че използуването, доколкото е възможно, на студената вода е и здравословно, особено за измиване на лицето и ръцете сутрин (дори правилното било да се миете и разтривате лицето си с търкалка, което аз лично го видях на времето си в "Немачко" в едно студентско общежитие). Така че и тук може да се извлече полза от неудобството, стига човек да я търси.      1.2. Електроенергия      Тя уж е по-малко от парното, но не много по-малко, ако я сметнете за година (както е редно), така че и тук може да се дадат някои съвети. Най-простият е: съобразявайте се с годишните времена, т.е. гответе повече ястия през зимата, особено във фурната (гювечи, сладкиши, погачи, и прочее — примерно печени картофи), понеже тя има голям обем и трудно се затопля; докато през лятото карайте повече на лека храна: таратори, сирене и домати, салами, което, все едно, се прави. Каквото и да готвите то, в крайна сметка, изразходваната за готвенето енергия отива в околната среда, тя сигурно не се поглъща от някаква химическа реакция с храната (поне аз така мисля). Естествено също, че е хубаво да икономисвате и чрез тенджера под налягане, или загряване на водата в средата на обема (най-просто с бързовар), или пък микровълнова печка за каквото е удобна. (Трябва да Ви кажа, че през лятото аз дори понякога си правя сутрешния чай на ... слънце, но то е по-скоро заради експеримента. Хубаво би било да се използуват и алтернативни енергийни източници, като вятърна енергия — поне за да топли, без да се поддържа някакъв волтаж — но засега не виждам реална полза от това у нас, или някаква система с огледало — параболично, според мен — за топлене от слънцето, но надали си струва "барута"; виж, слънчеви батерии е нещо, наистина, добро, особено ако са гъвкави и човек може да си ги залепва на прозорците през лятото — хем правят сянка, хем дават ток —, но за това ще трябва да почакаме да поевтинеят достатъчно.)      Също така да Ви кажа и, че през лятото най-големия консуматор в дома става ... хладилника! Аз лично замервах (с електромер), че среден хладилник от 250 л. и с фризер харчи средно (замервано за месец, за да се минимизират флуктуациите) към 0.7 квтч. дневно но през зимата, докато през лятото той достига до 1.4 квтч. или двойно; в ценови еквивалент сега това дава към 12 ст. през зимата (или ... 1/2 яйце) и 24 ст. през лятото (малко повече от едно яйце). Наред с това, обаче, хладилника и топли стаята. От което следва, че, ако сте сам (или дори двама души), то с оглед на икономии е добре да спирате хладилника поне през март - май и септември - ноември (защото тогава средната външна температура е към 5-10ºС, или колкото е в хладилника), през зимата (декември - февруари) го дръжте за да ви топли (и за удобство, и за да не отваряте тераси ако там ви е храната), а пък за лятото — ако искате го спирайте, ако ли не недейте (защото тогава той най Ви трябва).      1.3. Други комунални разходи      Друг разход в дома е телефона, където вече е ясно, че който може, то и трябва да си закрива стационарния телефон, но номера е, че системата е на изчакване: когато много хора си ги закрият, то те, повече от сигурно, ще поевтинеят (защото няма логика аз да плащам по 21 ст. на мин. за разговор в същия град, а като отида на 200 метра извън дома да мога да говоря с Щатите или Китай пак за толкова). [Е, то у нас кажи-речи във всяка демократична промяна няма логика, ама това е положението. За сведение, нека припомня на читателите, че в тоталитарните години се плащаше по 2 ст. за разговор, колкото и да е дълъг той (като нормалното беше 15-20 мин.), а в рамките на лимита от 50-тина разговора на месец и по една ст. на разговор; при това не си мислете, че цените са несъизмерими, защото тогава, примерно: едно яйце струваше 13 ст., кило свинско беше 5.60, един хляб беше 40 ст., и т.н. като средно се получава, че сега цените на хранителните продукти са около 1.5, максимум до 2 пъти, по-високи (ама съобщенията са 20-тина пъти по-скъпи).] Наред с телефона може да се споменат и писмата и градския транспорт, но там нещата са ясни: не пишете писма (Интернета върши повече работа), а за транспорта: намерете си фирма, която да Ви плаща транспорта (защото: и с карта лошо, и с билети лошо, а пък ако човек има кола, то е още по-лошо, в смисъл на скъпо).      Остава още кабелна телевизия и/или Интернет, където няма защо да Ви давам съвети (защото според мен няма свястна българска телевизия, но хората ги гледат всичките, особено най-тъпите по мое мнение; а пък Интернета е просто необходимост). Интересен момент има при водата, която е най-важната (защото я си представете, че трябва всяка сутрин да се редите на опашка през два блока до третия за да се измиете, да донесете две кофи вода за готвене, че и тоалетната да използувате — както е по къмпингите, например), а пък тя е най-евтината (към 5 пъти по-евтина от тока). Но може би има време, като почакаме 10-тина години и тя ще вземе да поскъпне двойно, а?           2. Храна и приготвяне на зимнина      Е, тук няма да взема да Ви давам рецепти за това каква зимнина да правите, не и за тази, която правите, може за някои нестандартни неща, но и за това в следващата точка. Тук първо ще кажа нещо за това кога да я правите. Ами когато можете, и когато намерите евтина суровина. Примерно домати могат да се затварят по всяко време на годината, и в редица случаи през юни - юли може да случите евтини домати, които са идеални за затваряне (примерно меки и сочни, не като сорта "консерва"); аналогично за чушки, зеле (с месец - два по-рано), или нещо друго. Това хората не е като да не го знаят, но има две причини, поради което не се прави: едната е, че не могат да се пренастроят бързо, спазват традицията, а другата е, че си мислят, че бурканите може да се развалят до зимата и да не им изтраят. За първото, обаче, говорихме, че е нужно колкото се може по-често да се борим с традиции, които ни излизат по-скъпи, а за развалянето изобщо не е вярно, защото стерилизирани буркани съвсем добре траят до 4-5 години. Нещо повече, дори е редно да се задържат консерви по 2-3 години (и аз лично така и правя), защото, като правило, не се случват две последователни години с еднакви цени (особено у нас, където стремежа на всеки производител е да "удари кьоравото", и като така, щом види, че миналата година нещо е било скъпо, той се юрва да сее най-много от него тази година, и то хем се народù повече — защото две съседни еднакви години в климатично отношение също не се случват —, хем всички мислят като него — движение с основния поток — и в резултат на това цените спаднат до два пъти; а следващата година пък не сеят и цените се вдигат).      Освен това, независимо, че вече се продават сумата извънсезонни стоки, то пак е по-добре човек да си затваря буркани защото от това ще пести дори до 4-5 пъти, а и разликата във вкуса (по мое мнение) не е в полза на извънсезонното. Примерно: цяло лято (поне от май някъде до юли) се намират евтини тиквички (по 50 - 60 ст., или, да речем по 2-3 яйца за килограм), които през зимата се продават по 3 лв., нали? А затварянето не струва скъпо, аз го измервах и получих, че за един голям буркан се харчи ток за около 5 ст., или цената на една капачка (то не е сложно и да се пресметне: ако варите в обикновена дълбока тенекия от сирене на един ред се събират 4 големи буркана, бързовара обикновено е 650 вт. или 2/3 квт., водата завира за около час и се стерилизира към 1/2 час, така че цялото време става 3/2 часа, или, както се учи в основното училище, 2/3 * 3/2 = 1 квтч., или към 20 ст.).      Това което правите с доматите или тиквичките може да се прави и с нарязани чушки с малко доматен сок (добавка практически за всяко ядене), със зелен боб (май предварително малко варен), с люти чушки с доматен сос (или опукани в олио и затворени без стерилизиране), с нещата за които ще говоря в следващата точка, с компоти, нетрайни мармалади, и прочее. Дори, ако решите да си спирате хладилника и по този начин да не пълните много фризера (защото, иначе, без спиране дори за ден, често забравяте какво сте сложили там, особено ако няколко души слагат и вадят неща, и то се разваля след година - две), то можете да стерилизирате храни и за скорошна употреба (както казах: само един ден работа на хладилника през лятото Ви струва колкото затварянето на 4 буркана!), или дори да осолявате някои зеленчуци (със сол и оцет; знам че някои си държат така магданоз и копър). Изобщо, сигурно има разни начини за запазване на храните, защото иначе, имайки предвид, че хладилниците са от към 1/2 век, хората отдавна да са измрели.      Така, за това, че в магазините трябва да купувате когато Ви предлагат, а не когато сте решили да търсите нещо, вече говорихме, както и да не се престаравате в каквото и да било. Също и не се ловете (е, поне се опитайте да не го правите) на разните рекламни уловки, че ще спечелите някаква награда, ако купувате стоките на дадена фирма, или ще трупате някакви точки (като тоталитарните лихвоточки за купуване на жилище, които още си ги пазя натрупани, ами нищо не ми дават за тях), или че само в този магазин са пуснали нещо евтино (почти сигурно е, че щом на едно място нещо е поевтиняло, то същото ще стане и на друго място, само дето може да мине малко време), и прочее — щом Ви предлагат да спечелите нещо в повече, то е ясно, че някой като Вас трябва да го заплати, а вероятността за печалба положително е по-малка от тотото, примерно. Още, предпочитайте да виждате основната съставка на продукта, а не само да се досещате за нея, поне у нас това е важно изискване — т.е. ако кюфтета и пресен салам (не дай Боже пастети) Ви излизат еднакви, то предпочитайте каймата (а ако са по-евтини от каймата, то значи са още по-голямо ментè; не че не може и каймата да е такова, но пък тогава си мелете месо). Вярно е, че за маслото не мога да Ви дам съвет (защото маргарините трябва да са към 4 пъти по-евтини от маслото — така е на Запад, така беше и у нас по-рано — а те хем са само към два пъти по-евтини, хем излиза че чрез тях купувате олио на три пъти по-високи цени — защото обикновено те са с 40% масленост, и ако 1/2 кг. такъв маргарин струва 1.25 лв., то значи с нормална 80% масленост трябва да е 2.5 лв., и съответно един кг. излиза 5 лв.; както и мастта трябва да е по-евтина от олиото, ама у нас не е така), но поне за майонеза мога да Ви кажа лесна рецепта, която сигурно я прави към 3 пъти по-евтина. Тя е следната: на едно средно яйце са слага към 100 мл. олио (с повече може да не стане), няколко зрънца лимонтозу, щипка сол, и се пуска пасатора за 1/2 минута (номера е това да става в бурканче, където в буркан 0.8 л. се слагат 4 яйца, и се оставят към 3 пръста място за да не излезе навън); аз дори предпочитам такава, защото е леко кисела, докато българските гърнят на олио (или пък някои фирми добавят нещо друго по-евтино, да речем кисело мляко и нишесте).      А сега да пофилософствувам малко за странните (нетипични за нас) вкусове, защото ако консумирате някои алтернативни стоки може да печелите от това. Примерно, навярно поне 90% от хората (а и аз бях от тях) си мислят, че ако не сложат домати на някое ядене то няма да стане вкусно, но не е така. Не е така, ако щете, само заради това, че доматите са дошли от Америка, и до преди 5 века хората са използували алтернативи; ама дори не толкова от рано, защото до преди два века домати са се сеели само тук-там и то с декоративни цели. Това, с което те могат да се заменят, е ясно, нещо друго кисело, като оцет, особено натурален плодов (и домашен, както ще обясня по някое време), или кисели плодове, което за нашия климат значи основно ... зелени джанки (иначе може и лимони и портокали). Друга странност е да слагате ябълки (стъргани или на резенчета) в някое ядене, или пък на туршия. Или да си правите стафиди от ... черници. И други подобни неща, за които ще говорим в следващата точка, но които не Ви струват нищо.           3. Треви, зеленина, и диви плодове      3.1. Коприва      Нея, разбира се, всички понякога я консумират, но боя се, че не достатъчно често, и не знаят как точно, така че да кажа някое изречение. За чорба (или на фурна с ориз), също и от други зелени неща, е важно да има достатъчно: олио, киселина, лук, сирене и/или кисело мляко, и счукани орехи. Коприва не можела да се стерилизира (не съм пробвал, но го вярвам), ала се суши лесно (за предпочитане нарязана грубо), като в този случай не е нужно тя да е едва покарала, може да е и по една-две педи висока, отрязва се с нож и ръкавици, после стръковете се събират на снопчета като се нарязват докато свършат листата, а стъблата се изхвърлят. Така изсушената коприва става за някоя чорбица през зимата, но като минат и 10 години дори (тя не ... ръждясва) може да се стрие с ръце и се направи на брашно. С добавка на такова брашно се правят хубави содени питки (аз съм чувал, че немците правели такъв хляб, но не съм пробвал лично), като аз слагам дори и орехи (за повече белтъчини), желателно и яйце, и за набухвател използувам сода за хляб и оцет (дори не се "хабя" за кисело мляко, макар че то не пречи). Нямате представа колко вкусно му е на човек такова нещо през зимата (2-3 пъти в месеца), понеже организма явно си знае какво му трябва. Няма проблеми такова брашно да добавяте и към други ястия, кайма, каши, и прочее. (Не забравяйте, че коприва ядат много животни, а селяните дават на кокошки, прасета, и на каквото там си гледат.)      3.2. Глухарче      Е, такова нещо вече българина не яде (да не е толкова беден, я?). Гърците ядат салата от глухарчета, немците го използуват са супи и каквото могат, само българина стои "над глухарчето"! Но не е като да не знае, че то е билка (следователно сигурно не е вредно), съдържа много витамин C, заздравява венците, и помага за храносмилането. Салата се прави като то просто се нарязва, заедно с лучец, може марулка, може някой стрък лапад или левурда (каквото зелено нещо се сети човек), но това ако е през март и е още съвсем младо (тогава и се бере чрез отрязване до корена, с дълъг нож, и се почиства като салатка); към април, или като цъфне, вече почва да нагарча, така че тогава може да се слага само по някой друг лист, или да се залива с гореща вода и като изстине да се добавя към салатата; още по-късно може да се попарва и да се изпива само отварата (с нужната солчица е направо вкусна, освен че е полезна). Чорба се прави по същия начин като тази от копривата, като за разнообразие човек може да ги редува, веднъж от коприва, веднъж от глухарче, а някой път и от двете (за яхния с ориз не е толкова добро). Няма, обаче, никакви проблеми да добавяте по една стиска към всяка супа (от пиле, теле, гъби, бобец, или каквото и да е) за зеленина; освен това съвсем добре се стерилизира (около 15 мин.) но за тази цел трябва да е още съвсем младо (ако попадне и някое-друго цветно топче вътре няма страшно). Може да се запази (както и копривата) сурово в буркан със сол и оцет, или във фризер. По принцип става и ... мед от глухарче, но за това ще говорим по-нататък (специално този мед не е нещо ненадминато по вкус, но е билка и като така аз мисля, че е по-добре някои билки да се използуват и без човек да има явна нужда от тях — за да не стане така, че да има нужда, т.е. за да не се разболява — защото билките са широко-спектърни средства, които може много да не помагат, но и не вредят).      3.3. Лапад      И тук аз не откривам Америка, защото лапада е още старо-гръцкия λαπαθον, където (според мен) има поне две асоциативни линии: едната е, че той става за ... лапане, за "набиване" в някаква дупка (има гръцка λαπαρα като стомах, има латинска labia като уста, и най-вече не тази, с която ядем, и други думи); другата е, че той е голям като лапа (немците са чули отнякъде тази дума, защото за тях Fusslappen е стъпало на крак; още Lappen е парцал, но там идеята е, че китката на ръката или на крака са накъсани — да не задълбаваме в подробности); освен това има руска лапша като юфка (която също е накъсана) и тази дума идвала от татарския (където laksha значело малки парчета тесто). Както и да е, лапада става за лапане и е алтернатива, или обратното, на спанака. Не всеки би го разпознал (има други подобни листа), но като пробвате веднъж-дваж и ще го научите (тя, дето се вика, и копривата може да се сбърка). Е, той действува леко разхлабващо на стомаха, но и това понякога е полезно. Как да го използувате ли? Ами, може като предишните зелени супи, но с повече сирене и да бъкне буквално само две минути; друг вариант е нещо готвено с лапад (също пиле, теле, пуйка, може би агне, и други хубави меса — не е за свинско); може и за баници (както и копривата, но е по-добре от нея) със сирене, мляко, яйце, може варен ориз; а може и за да си имате готова зелена маса (първо запържвате нарязан лук, после добавяте или не малко глухарче, коприва, див лук, млени пипери — черни, червени, люти, сладки — и накрая лапада и солта), от която да си гребвате 2-3 големи лъжици и да му чуквате отгоре по някое яйце. Може да се стерилизира, ако прецените, че си струва усилията, понеже го има много към 3 месеца на пролет (че и месец на есен); а може още и да се замрази във фризер, стига човек да го уважи.      3.4. Други зелени треви      Ами, има левурда (див чесън), но той е пò на високо, не в градовете, а има и див лук (също и чесън). Този последният е също като зеления лук (а чесъна като чесън), с кухи тръбовидни листа, но долу е като чесънчета, а не лукчета, само дето е много намален (с диаметър 2-3 мм), но се среща тук-таме из парковете (аналогично и чесъна) и може да се познае по това, че през зимата (той не мръзне), когато тревата навсякъде е избеляла, в някои места ще видите свежа зеленина. Въпросът тук не е в икономията, а в специфичния остър вкус и гарантираната чистота (т.е. няма нитрати, никой няма да взема да ги хвърля из парковете). (Аз дори успях да видя тази зима в един от нашите супермаркети да го продават като "див лук от Гърция", но, разбира се, на луди цени.) Има и някакво диво зеле, което практически няма вкус (но то е важно да не горчи, понеже тревата е горчива), и което някъде използували за баници (зелници) на пролет. Може да се бере (и яде, не забравяйте това) и ... игликата — листата ù; обаче цветовете се берат, там където ги има много, примерно по Родопите, за чай. Тя изскача първа на пролет (с кокичетата) и затова се нарича (на латински) примула, докато на нас ни прилича на игличка (може би за плетене, не знам), а пък на немците на ключенце (Schlüsselblume), съдържа много витамин C, изсъхва зелена и също може да се добавя към всяко ядене като полезна (макар и почти безвкусна) зеленина. Навярно има и други ядливи треви, но важното е, че всичко това (без левурдата) аз го намирам в жилищния комплекс, където живея, и в близкия парк.      3.5. Зеленина от дървета      Основното зелено дървесно нещо, което имам предвид, са липовите листа! Ясно е, че липата не е вредна, така че може да се бере, но за какво става? Ами като алтернатива на лозовите листа, за сарми, само дето трябва да търсите липи с широки листа (като длан на ръката), защото има и такива с дребни, и се берат обикновено от издънки при корена (или от малки дръвчета), понеже там листата са по-големи. Минавате на пролет и, ако са пораснали достатъчно, откъсвате парченце и сдъвквате за проба (защото ако сте окъснели те ще са жилави). Лесно се замразяват сгънати във фризера, но могат и да се стерилизират (с малко сол и 2-3 лъжици оцет), стига да не ги преварите и да вземат да се късат (но тогава можете да си ги запържите и изядете с някое яйце, защото това е чиста зеленина).      Е, други точно листа на дървета не се сещам да стават за ядене, но може би е редно да спомена и напитката от бъзов цвят (около 24. май), която доста хора знаят, но малцина правят. Рецептата леко варира, но в общи линии се свежда до това, че в една кофа се смесват: 20-25 средно големи цвята от бъз (от дървото, и без дълги дръжки), 0.5 кг. лимони смлени с мелничка за месо, 0.5 (до 0.6) кг. захар, 1 чаена лъж. лимонтозу, и 2.5 л. вода, като често се разбъркват и киснат така 3 до 3.5 дни (зависи от температурата, но не повече от 4 дни), след което сока се прецежда и налива в бутилки, които траят и без хладилник до към 2 месеца; после с джибрито се прави ІІ-ра реколта с добавка на: 0.25 кг. захар, 1/2 ч.л. лимонтозу, и 1.3 л. вода, което стои 4 дни, пак се прецежда и вече джибрито се изхвърля (макар че аз съм слагал от него на зелени супи, или коприва на фурна). Хубавото е, че цвета от бъзито може да се замрази във фризер и така да си правите още 2-3 пъти през годината. Освен тази безалкохолна напитка може да правите сиропи и от: вишни, малини, дренки, и т.н., за да си имате за през цялата година, с оглед на това изобщо да не купувате безалкохолни от магазините, защото те са само есенции и захарин (и затова са и най-рекламираните стоки), а ако искате натурални сокове то си ги изстисквайте сами.      Но има още нещо свежо, което може да се откъсне на пролет. Например ... цвят от акация. Единственият важен момент е, че трябва да дебнете, защото има само около една седмица време, към 20 - 25 май, когато можете да я берете (цветчетата бързо прецъфтяват), и е желателно преди това да е валял дъжд, та да я е почистил (е, ако случите и слънцето да грее, то в такова хубаво майско време просто е грехота човек да не се разходи из парка, и като се разхожда да не си набере и малко акацийка). За какво се използува? Ами, с една дума, за ядене. Някои берат цели цветни клонки и ги ... панират. Аз лично прилагам друга система, при която правя три неща: акациева настойка, за направата на която ще говоря по-късно (в специалните умения), добавка към месна кайма за кюфтета или сандвичи, и акациев мед (до който вече почти стигнахме). Значи така: избирате си една по-светла (да речем резедава — цвета е въпрос на естетическо удоволствие), средно голяма, и чиста наилонова торбичка (и още една външна, за да я заздравите) и отивате в парка, където търсите акация, която да се достига (за да не трябва да си носите и стълба, нали?); после берете само цветчетата, като ги ошмулвате от стръкчетата, докато напълните торбичката; после се връщате в къщи и изсипвате торбичката на вестник в една щайга, която поставяте на терасата (за да дадете възможност на всички заблудени мушици да се спасят от цветчетата); след няколко часа изсипвате цвета в голяма тенджера и го заливате с вода докато той се покрие, леко притиснат отгоре с чиния (в зависимост от торбичката ще Ви трябва между 1.5 и 2 л. вода — ако не е така то някъде сте сбъркали, да знаете), и държите всичко така два, но не повече от три, дни (в зависимост от външната температура, да не започва ферментация, а само цвета да си пусне аромата).      Така, след това първо отделяте 600 мл. от водата (прецедена), която отива за приготвяне на (един литър от) акациевката (която, между другото е и леко афродизиастична — нектар, нали разбирате); после слагате на котлона останалата в тенджерата смес да поври към 1/2 час, от която, като изстине малко, си пълните 4-5 детски бурканчета с цвета (но няма нужда от прекалено изцеждане), които стерилизирате (или алтернативно замразявате във фризера), плюс още към 200 г. за пряка консумация, който цвят се добавя към месна кайма (виждате ли, цвета на акацията, по едрина е почти като смляно месо, само дето е нежен на вкус и ароматен, нещо като алтернатива на стърган лук); и от останалата прецедена отвара правите акациев мед по по-долната рецепта. Това се нарича безотпадъчна технология.      3.6. Сладка от диви плодове и изкуствен (Ersatz) мед      Няма никакви проблеми да правите сладка от дребни диви плодове, като: горски ягоди, вишни (само им вадите костилките с някаква кукичка), малини, къпини, боровинки, и други. Но това обикновено се знае: слага се захар и вода и се вари (като ако плода е жилав може да се повари малко и без захар), а захарта е обикновено по равни части с плода, само че обемни а не тегловни (макар че аз предпочитам да сложа в началото по-малко захар и после да добавям още докато стане много сладко, а после да сложа лимонтозу, горе-долу по чаена лъжичка на килограм захар, за да го нагодя на вкус). Също в някои случаи може да се направи мармалад вместо сладко — примерно къпината е с едри семки, така че аз я варя малко без захар, пасирам я набързо (е, семките остават, но досега не ми се е случвало да ... поникнат къпини в стомаха ми), и после я доварявам със захар на мармалад (мармалада е с по-малко захар), но моя принос в случая е, че добавям и ... плод на бъз в съотношение 2:1 за къпината (бъза е също билка, става дума пак за дървото бъз, не за храста, който е подобен по полза но много горчи, в народната медицина се дава на кърмачки, счита се за кръвотворно; реално погледнато, това значи и славянското му име — че е добре за бозаенето).      Може да се прави мармалад още и от обикновени (да ги наречем полудиви) круши; много хубаво е сладко от стъргани дюли; също пелте от дюли (от семките и кожите, които иначе се изхвърлят); полезно е и сладко от стъргани моркови (заради витамина A; то се прави като дюлите, с евентуално варене малко без захар, но бързо се захаросва); много хубаво нещо е и рачела от тикви (чието име е някъде от Персия, но се вързва добре с нашия жаргон да "рачà" нещо, т.е. всеки "рачава" рачел; за тази цел обаче трябва плода да кисне във варно мляко, т.е. в силно разредена гасена вар, и най-добре е да се комбинира, освен тикви, още с ябълки, дюли, едри зърна грозде без семките, сливи, орехи, и може би още нещо); става сладко и от портокалови корички (навити на тръбички), но аз предпочитам да си правя от стъргани портокали, което е типичния английски marmalade (защото конфитюр от всичко друго се нарича jam); използуват се и зелени орехчета (ама изкисвани към три седмици във вода, и после белени); още от динени кори; и сумата други варианти. Всичко това човек може да си прави сам, и при това положение то излиза средно от 2 до 3 пъти по-евтино (у нас е така; на Запад може и да не е рентабилно човек да си губи времето с това, но у нас е оправдано, още повече когато нещо не се продава, като сладко от портокали, примерно, или пелте от дюли, някой от медовете, и т.н.).      А изкуственият (заместващ) мед се прави основно като боров мед, при което се процедира така: събират се връхчета на борчета с дължина между 5 и 10 см. (в началото на април) или цели малки шишарчици (по-късно, ако човек е пропуснал, но по-хубав е от връхчетата), берат се така, че да останат поне 3-4 връхчета там където ги късате (защото това са бъдещи клони, така, все едно, че прерязвате "ръцете" на дръвчетата), след това се варят само с вода към 5-6 часа, докато вземат да стават на каша като ги стиснете, и тогава се прецежда само сока и се изстискват връхчетата (може и да ги зашиете предварително в някакъв тензух), който сок после се вари със захар (на вкус, и колкото поеме), докато стане гъст (редно е да се сложи и лимонтозу). Този мед е много важно лекарство против кашлица, за малки и големи, също и за пушачи, но той е и много вкусен. По същата технология (с първоначално варене без захар, дори с малко накисване ден-два с вода, и после доваряване) се прави мед от акация, глухарче, ако щете и от нещо друго (може би от мента, не знам); може да се комбинира боров мед с някакъв друг, но аз предпочитам да ги правя отделно (най-малкото защото връхчетата трябва да врат много дълго).      3.7. Диворастящи плодове      Някои от тях не са съвсем диви, т.е. те могат да бъдат и култивирани, ама не са. Примерно: ябълки, круши, вишни, джанки (най-вече) из комплексите, но и някои други; основната им разлика от култивираните е, че не се пръскат срещу вредители и по тази причина са много червиви, но за някои неща (примерно за вина, до което ще стигнем накрая) това изобщо не пречи. Нека започна с най-обикновеното, с джанката. Тя, разбира се, че става за ракия, но въпросът е, че човек не може да вари ракия в къщи, на ток — тя е силно енергоемко мероприятие (затова аз и предпочитам да си правя настойки). Но тя става за ядене, и компоти, само че това е тривиално и всеки го знае. Това, което хората не знаят, а и да знаят не го правят, е че тя е идеална киселина като зелена, т.е. идеална алтернатива на домата, и е за предпочитане при зелени ястия (от треви като коприва, глухарче, и прочее, от тиквички, от зелен боб, при зеле, прясно или кисело, а и в други случаи — най-малкото комбинирана с малко домати).      Аз лично си сварявам една торбичка джанки в една тенджера към 1/2 час, докато се разварят и костилките почнат да се отделят, претривам ги през много едър гевгир или мрежичка (примерно, за пържене на картофи), и после ги стерилизирам (и 10 мин. стигат) в малки бурканчета — щом се прави доматено пюре, то защо аз да не си правя джанково такова? Но най-малкото си сварете и сложете в няколко кофички във фризера (не че не може да са с костилките, но обезкостени е по-фино), защото джанковата киселина е по-сладка от домата (на него се слага захар, а джанката си има сладостта, макар че пак може да добавите една лъжица захар); даже тази година аз опитах да държа такова пюре и без стерилизиране и извън хладилника — просто сложих таблетка аспирин в една бутилка с такова пюре (е, и с малко сол) и то се запази идеално повече от месец. Сумата народи знаят за джанките, у нас по селата хората навярно ги използуват, но нашия гражданин можеш да го накараш да върши нещо полезно за него само ако си плати за "гяволъка".      После идват вишните, за които е ясно, че стават за компоти, сладка, вина, сиропи, сладкиши, и какво ли не (особено ликьори); всъщност, на Запад хората предпочитат вишни пред черешите (на латински и двете неща са все ceresia, а на английски cherry, или Kirsche на немски), но у нас не е така, у нас вишните, ако ги намерите на пазара, са два пъти по-евтини от черешите, или ако не са то трябва да са доста сладки; българина, изобщо, не се интересува от вкуса, той харесва едно нещо да е сладко (типичен ориенталски вкус, където хората пият шербет от захар и вода и то в големи жеги — четете "1001 нощи" — докато правилното в такива случаи е да пиете нещо кисело, или да заръфате някой лимон). Та от вишни става много хубаво сладко, като им извадите костилките, може да го комбинирате и с ягоди (нарязани на парченца ако са големи — аз лично винаги предпочитам, ако е възможно, да правя комбинации от неща, които се срещат по едно и също време), може да си варите сиропи, а може да ги запазите сурови и с извадени костилки като ги засипете обилно със захар (пробвал съм го, ако почнат леко да ферментират то добавяте още захар докато не получите приблизително еднакво тегловно съотношение на плода и захарта), само гледайте да оставите малко място отгоре в буркана, и го дръжте за всеки случай в банята, да не Ви нацапа някъде; така вишните траят спокойно до зимата, когато може да ги използувате за сладкиши или кексове (плодови пити).      После да споменем черниците (както и, хъм, "белиците", макар че първите са по-хубави и витаминозни), които (прочетох го в една книга за Афганистан и го пробвах) могат, освен яденето в свеж вид (стига да не пиете много вода след тях, а то разслабват), да се сушат на силно слънце (върху тавичка, нищо че пускат много сок, все нещо остава и в тях), при което се получават един вид стафиди! После можете да ги добавяте (евентуално комбинирани с други плодове) в кексове, питки, или каквото решите; те, определено, не са по-хубави от гроздовите зърна, но почти сигурно са по-витаминозни).      След това идват ябълките, евентуално дюлите (ако намерите диви, но и да си купите пак не е голям разход). Имам предвид не само компотите, нито сладкото от стъргани дюли, или пелтето от семките на дюлите, или пък ябълковия пулп (сладко от ябълки не става хубаво, а за мармалади се смесва с нещо, обикновено с шипки), или пък ябълкови вина (и коняци, ако сте фирма, макар че и това не е типично за България), а това, че може да си правите и ... туршия от ябълки или дюли, е, поне да добавяте към кисело зеле (но може и отделно). Това също се знае от селяните, аз го пробвах, и такава туршия е съвсем приемлива, а в каквото и ядене да добавите кисела ябълка, то тя няма да развали яденето — може да му придаде странен вкус, но може да е и тъкмо това, което му липсва (защото не може да не сте чували за пуйка с ябълки; а и не виждам какво ще му е лошото на задушен заек с лук, моркови, и ябълки, примерно, или на телешка яхния с дюли, или нещо подобно — пробвайте!). Единственото нещо, което трябва да знаете, е че не се прави саламура само от сол, а от сол и оцет по равно, та дори и повече (две части) оцет и малко сол. Но за такива туршии обикновените киселци дето гният навсякъде през есента вършат много добра работа (съответно нарязани и очистени от семки и "животински" добавки).      Прочее, има и други плодове, които не са непременно диворастящи, те се намират по пазара, но са второ качество, и като така хората не ги купуват. Примерно обикновени ябълки за печене и сладкиши (на английски те се казват cooking apples, т.е. за готвене); по същия начин се намират (понякога) и портокали за "готвене" или киви, или лимони, пак за тази цел (което се познава по това, че са на половин цена на нормалните). Аз лично ползувам такива плодове безпроблемно за вина, но и за оцети, ама може и за готвене (примерно телешко с половин портокал, може и излязъл от оцет, както ще видите към края), или парченца лимон към ястие с пиле или риба, и други варианти. Ами свиквайте бе, госпожи и господа. Щом света го прави защо и ние да не можем? Аз ще добавя само едно лингвистично доказателство (всъщност, две) за това, че плод и зеленчук е нещо много близко: нашата дума овошка, която, очевидно, е плод (-но дърво) и руската дума овощи (обикновено в мн. число), която (за тях също очевидно) значи зеленчук (защото плодовете са фрукты); другото нещо е, че според мен тези "овощия" трябва да са същите като немския Obst, което значи плод, и което била стара тевтонска дума значеща просто нещо за ядене (нещо über /ober нас, нещо което можем да откъснем, ако питате мен; докато пък "овощите" ние може да ги свързваме с нещо като "о, вот", т.е. "виж, вкусна работа").      3.8. Домашни подправки      Освен това, което можем да "краднем" от природата, някои неща можем да си гледаме и на терасата. Лично аз (навярно от 20-тина години) вместо цветя си садя разни подправки, като: магданоз, целина, копър, анасон, джоджен, босилек, калофер (специфична подправка за варива, която не мръзне през зимата, и я оставям навън), люти чушлета (ама от най-лютите), чубрица, дивисил, от тази година и мащерка, и други неща (ако някой път реша да пробвам). Домати или чушки (тиквички, и прочее), може също да стават, но няма никакъв смисъл (ценово не можете да си покриете разходите по поливането), докато за подправки има сметка, те са винаги пресни (а и без нитрати), като в някои случаи Ви остават и да си сушите за зимата. (Наред с това за мен лично важен елемент е и късането им листенце по листенце, един вид като свещенодействие, при което се пека достатъчно време на слънце, за което иначе нямам търпение.) Ясно е, че целината и магданоза се садят всяка година, но през зимата оставям малко на топло на стълбището, защото те, ако изтраят до пролетта, пускат семенници (понеже са двугодишни); аналогично се сади и копъра и анасона, където копъра винаги се хваща, но явно е много вкусен за листните въшки, защото те яко го нападат, а пък анасона го отрязвам по някое време, като пусне дълго стъбло, и след месец той вече дава свежи издънки за есента (с копъра този номер не става). Ясно е също така, че в плитки сандъчета не може да стане "истинска" целина с глави, в редки случаи главичките достигат големината на джанка, но толкова по-нежни са стъблата и листенцата ù. И още нещо, с оглед на това да не оставям удобни места за листните въшки, а и от естетически съображения, аз късам всяко листенце в посока на корена (не ги режа) и правя това сравнително често, защото иначе долните листенца изсъхват; така стъблата се оголват и израстват нагоре, но пък са чисти от въшки (доколкото е възможно без специални препарати). А, за наторяване използувам отработен изсушен чай.      Е, засега толкова по отношение на зеленината, но вижте и лиричното приложение на края.           4. Как да не ходим по лекари      Доколкото лечението в условията на западната демокрация се счита за същия бизнес, както, примерно, дърводелството, а мнозина просто не могат да си позволят да се разболеят, то се считам за длъжен да споделя и някои мои елементарни (но действени) съвети. Нещата са изложени спорадично, тъй като не знам в какъв ред да ги подредя, но са лично проверени.      Общо-заздравяващи процедури са фрикциите със студена вода сутрин, но най-вече в края на къпане, след като сте се загрели добре с почти вряла вода, то след това веднага пускате само студена (като номера е това да се прави през зимата, с колкото е ледена водата). Това съм го правил сумата години с голям успех (то, всъщност, лежи в основата на сауната или парилката), но напоследък го занемарих поради икономии на топла вода (а ако не се загреете добре предварително не бива), но пък прилагам друг вариант, кварцовата лампа (така нареченото "домашно слънце", което е към педя на педя и се слага на масата). Това е широко известен метод за закаляване и профилактика през зимата, но надали 5% от хората у нас го правят, ама не защото ходят по солариуми (както е по света), не, просто го мислят за излишно, а пък то е изключително полезно. Аз лично практикувам следното: от 15 ноември до 15 март правя 5-10 мин. нагревки веднъж седмично, след къпане, от около 40 до 80 см. (защото нямам търпение да стоя по-отдалеч но по-дълго), обаче не забравям и гърлото (при отворени уста), и навсякъде, където мога; ако забележа, че почвам да настивам, или ме лови някой грип, то правя нагревки дори и всеки ден (най-много да ми се поолющи малко лицето). Добавете към това и силен шипков чай (с разни други билки) при по-хладно време, евентуално по някой и друг аспирин (по-рано и хинин), и кажи-речи това е всичко за лечение на настинки (народната медицина препоръчва и разтривки с ракия, и яко изпотяване след това, което също е много ефективно); в последните 4-5 години, обаче, навярно поради слабото парно, което поддържам, не ми се е налагало да вземам дори аспирин (така че току виж ми останала някоя опаковка от него и като се спомина).      Друго много добро общо укрепващо средство, при това прекрасно известно, е бягането, или по-скоро подскачането, jogging-а. Аз самият съм се смял на такива хора, ама като прехвърлих 50-те, и като взе да ме наболява едното коляно (и едната лакътна става), и трудно да слизам по стълбите, и 2-3 пъти в годината да ме пробожда нещо в сърдечната област (като че ли се къса нерв), и други някои леки оплаквания (от които не се умира, но не са приятни), и реших да взема мерки. Направих няколко неща едновременно, така че не мога точно да кажа кое от тях е най-важното, но едното беше че спрях да ползувам асансьор до 5-ти етаж (и в двете посоки, и със всякакъв багаж), а другото, че почнах да подскачам из коридора (някакви си 3 метра и на завой още метър, и обратно). И след няколко месеца вече се чувствувах доста по-добре, а след две години като че се подмладих; при това почнах само с 50 подскока най-напред, и вдигах с по 50 подскока на седмица, и отдавна съм на 1500, където спрях (защото не мисля да ходя на олимпиада). Искам да кажа, че важното е когато човек прехвърли 50-те да вземе да се замисли за здравето си и да взема мерки, само не да ходи по лекари (защото те, хората, все ще Ви намерят някоя болест — затова им се плаща); и важното са не рекордите, а дребните и неуморяващи натоварвания. А, наред с това правя и по 30-40 мижави лицеви опори (с извит гръб, ама все пак изпъвам ръцете) след къпане (също веднъж седмично), колкото да отбия номера, ама има "файда", чувствувам се по-бодър. Е, и спрях цигарите; както и увеличих калция, до което идвам сега.      Това за калция също не съм го измислил аз лично, само си припомних някои неща, поразмислих и пробвах, и съм доволен, та затова нека Ви споделя опита си. Защото: ами защо човек пие мляко (прясно или кисело) и яде сирене? Е, заради калция, който не знам точно колко процента е в млякото, но то съдържало към 7% соли, от които основните трябва да са калциевите. Кравите (и биковете, но те не са интересни в случая) сигурно го набавят от тревата, а кокошките (и петлите, които също не са интересни) си кълват камъчета (хем за мелене във воденичките, хем за да "опаковат" яйцата си). А хората какво да правят? Ами да ядат ... черупките на яйцата (след като не можем да пасем трева). Това аз съм го чувал от лекар, по-рано съм го правил, но го бях забравил. Обаче с възрастта [и демокрацията, защото сиренето, както казва народа, е с пари] човек има нужда от повече калций, който изгражда не само костите и зъбите (които затова ми и опадаха), но и кръвоносните съдове, така че предпазва от артерио-склероза. Е, аз се предпазвам от склероза, артрити, и каквото мога, чрез яйчени черупки, от 5-10 яйца месечно, които си пека на грила покрай сутрешния сандвич, и за 3-4 пъти те се опичат (но няма проблеми да ги събирате и печете на куп в някоя чинийка; както може да са и от варени яйца, но после пак печени; както може да ги чукате, или да ги хрускате като бисквитки, ако имате с какво). Това е средство, което препоръчвам на всички деца и възрастни хора, наред и независимо от млякото и сиренето (защото не съм чувал много калций да вреди); освен ако не предпочитате да отидете на лекар и, като му платите, той да Ви предпише някакво лекарство с основна съставка калций, ама което ще Ви струва, да речем, 20 лв. месечно.      Сега да кажа нещо и за цигарите, защото съм ги пушил дълго време (не особено активно, но стабилно, по 26 - 27 кутии на месец), и съм ги отказвал два пъти, така че поне начина за отказване да споделя, който си е мой (обаче не претендирам за авторство). Е, начина е гаден (но не мисля, че другите са по-добри, навярно само са по-бързи) и той е следния: постепенно свеждане до нула! Това ще рече, че си броя цигарите и почвам от 15 (да речем) на ден и така първата седмица; после 14 и 13 дневно (защото са близко) през следващата седмица; после 12 и 11 дневно една седмица; после 10; после 9; и т.н. докато стигнете до (мисля че) 2 цигари дневно; след което за 2-3 дни стигате до една и до нула (понеже цяла седмица на по една цигара дневно е ужасно мъчение), и внимавате особено докато минат 3 дни без цигари. Това е, само че ако имате булка да Ви ядосва през това време (към 3 месеца), то по добре се разведете, а ако се нервирате на работата си, то си вземете отпуск поне през последния месец.      Така, и накрая нещо за самото тютюнопушене, нещо нетрадиционно, но вярно (поне аз отстоявам това твърдение), а именно, че цигарите първо ... помагат, а после вредят, защото вече са приучили организма Ви да му се помага (в каквото и да било)! Не че това съвсем не се съзнава, това е идеята на английското fix-иране към наркотиците, но аз специално наблягам на първоначалната помощ, защото те имат много широко-спектърно въздействие, те не са дори като народната медицина (където с една билка се лекуват сумата болести). Цигарите действуват пряко противоположно, ако се замислите, защото, примерно, когато Ви се спи, то като запалите една цигара и се разсънвате; ама ако сте много неспокоен и не можете да заспите, то като запалите цигара и се успокоявате и заспивате, нали? Или когато сте гладен, но нямате време или ядене наблизо, то една цигара Ви убива апетита, ама като се нахраните, то цигарата ускорява храносмилането. Как може да си обясните това въздействие? Или да добавя още, че човек пуши най-много в два (крайни) случая: или когато има много работа (и трябва да се концентрира, ядосва се, не му стига времето), или когато няма практически никаква работа (блейка и се чуди какво да прави). Е, при това положение аз лично не виждам друг начин, освен цигарите да са психотропни (т.е. да въздействуват на психиката), като Ви помагат да правите това, което искате, т.е. подкрепят волята. Така че, ако не искате да Ви третират като малки деца, които не могат да правят сами това, което им се налага, то и не започвайте да пушите. Просто и ясно! Само дето хората са тъкмо като децата, те нямат воля — поне като гледате на какви елементарни рекламни уловки се хващат 90% от нас то това явно е така. Затова по-простият съвет е: или не пушете у нас (където една кутия цигари струва 1/3 от минималната дневна надница, с тенденция да достигне поне 1/2 такава надница), или вървете в нормална страна (където кутия цигари струва колкото 1/20, или 5%, от такава надница).      Е, това са моите съвети за по-добро здраве, наред с естествената храна, за който говорих и ще говоря, и те дори и да не помагат във всички случаи, то просто не виждам начин как могат да вредят.           ІІІ. Специфични умения      Това не са някакви сложни неща, за които се изисква особено образование, но и не са неща съвсем за "аджамии", искат си опит. Но при желание и малко упоритост няма проблеми всеки от Вас, който разполага със свободно време, да постигне успехи в тези начинания.           1. Бране на диворастящи гъби      Това е нещо, което за мен лично е традиционно умение в семейството, не съм го научил в демократично време, но сега ми помага, понеже гъбата хем е храна, хем е полезна — съдържа разни микро-елементи, които, по мое виждане, идват основно от ... макро-"елементите", които ги пускат кравите, конете, и други големи (главно тревопасни) животни. Това че се наемам да кажа нещо по въпроса не значи, че може да се научите да берете гъби само от тези 2-3 страници, не, за целта във всички случаи Ви трябва практика и човек, когото да питате при съмнение, защото гъбите, както знаете, биват и отровни. Освен това по въпроса има писани книги, така че първо прочетете някоя, после си потърсете консултант (в най-лошия случай ходете на пазара и питайте тези, които продават), или пък използувайте човек за проба — най-добре ... тъщата, или жената, но в краен случай може и някое куче (предполагам, че за жените би могъл да се използува също и зетя, или съпруга). Така, но това, което ще кажа тук, може да Ви помогне и като начален тласък, и като набор от експертни правила (които може не винаги правилно да сработват, но пък са прости и в повечето случаи помагат).      ¤ Не берете гъби, които не познавате добре, а когато усвоявате някои видове, то почнете само с 1-2 вида.      ¤ Не берете малки (за вида си) и неразвити екземпляри.      ¤ Научете добре първо отровните двойници, поне мухоморките.      ¤ Избягвайте гъби, които имат отровни двойници.      ¤ Избягвайте бели гъби (хората най-често се тровят с двойници на печурки).      ¤ Не давайте гъби на малки деца (поне до 5-6 години) без Вие да сте яли предишния ден.      ¤ Ако се съмнявате то пробвайте малко (може и сурова гъба) и чакайте до другия ден; за всеки случай имайте прясно мляко под ръка.      Сега да дадем някои кратки пояснения. Да познавате даден вид гъба значи Вие лично да сте я брали и яли на Ваша отговорност, не че сте я брали с някого и мислите, че е същата (тук е полезно да направите паралел с търсенето на някой адрес, когато някой Ви води, и когато сам го търсите — може да сте ходили няколко пъти и пак, като тръгнете сам, да не можете да го намерите). Освен това не разчитайте много на цвета на гъбата (той първо може да варира при самия сорт, второ може да варира заради мястото, трето поради сухото или влажно време); залагайте на по-сигурни белези като: торбичка (волва), пръстенче, реснички (какви, начин на захващане), шапка (има ли нещо по нея, каква е на пипане), големина, консистенция на месото, мляко (ако има такова), пробвайте понякога и на вкус или мирис, и други. После, доколкото всяка гъба тръгва от някакво малко топче и чак като порасне достига нормалните си размери, то не берете неразвити гъби, те могат лесно да се сбъркат (като бебетата).      За мухоморките и другите отровни гъби. Най-опасна е зелената, понеже действува с голямо закъснение, после има няколко бели, също класическата червена, но има и пантерка; зелената и белите са с торбички отдолу, другите нямат такива, обаче всичките мухоморки са с бяло месо, което изглежда хубаво и здраво (а може би и вкусно). Има още дяволска (манатарка), лъжлива печурка (трябва да мирише на карбол), и още 2-3 вида по-опасни (както и някой, които и да са отровни не са двойници на ядливи, така че хората не ги берат), като има и такива, които у нас се дават като отровни за презастраховка (отровна млечница и пърхутка). Белите печурки са няколко вида, и те имат мухоморски двойници, така че като начало се въздържайте от тях.      На деца не бива да се дават гъби не само защото може да са отровни, те може и да не са такива, но са трудно смилаема храна; освен това съм чувал за случаи на тровене не с отровни, а с отровени гъби, т.е. расли на места където е била хвърляна някаква отрова (примерно срещу вълци покрай някой краварник, където често и растат печурки). А за пробването е ясно, че от малко количество най-много да го повърнете, докато при ядене на корем вече идва лошото. И да добавим някъде, че всяка дива гъбка трябва да се срязва преди употреба поне на две през средата, а най-добре на 4, за да се види дали няма "някой" в нея, и ако да, то да се опитаме да изрежем лошите места.      А сега нека изброим възможно накратко някои видове, като почнем от тези, с които един начинаещ гъбар би могъл да започне.      Челядинка: дребна гъбка, много хора я знаят и берат, има специфичен пикантен вкус (руснаците я наричат чесночник, но не вярвайте много на техните вкусове, щом не правят разлика между горчиво и люто), няма отровен двойник, но има ядлив двойник, нещо, което не е типична челядинка (с по-гъсти реснички и стои по-отворена), макар че може да се сбърка и със зимна пънчушка (която също е ядлива). Расте рано на пролет, но и на есен, лесно се суши, и става за готвене.      Кафява печурка: единствената печурка, която няма с какво да се сбърка; на вкус не е като бялата горска, или ливадната, но все пак е печурка и става за готвене, пържене и печене; добра за начинаещи.      Сърнела: голяма, много красива, а и много вкусна гъба; най-добра за паниране, но по-затворените гъбки може и да се готвят; суши се също добре (цялата или на парчета).      Рижийка: най-вкусната от млечниците, става за пържене, печене, мариноване и осоляване (само с доста сол, без вода, но може и малко оцет, също и нарязани чесънчета и магданоз, и след 3-4 дни е готова за мезе); казва се, че има двойник, но това е само като се гледа отгоре, иначе човек бая трудно ще сбърка червено мляко (и позеленяване при счупено или проядено място) с бяло мляко.      Масловка: те са няколко вида, идеални са за мариноване (класическото руско мезе), но трябва кожичките им да се белят, като се берат основно малки гъби (до към кафена чашка); става още и за добавка към ядене или пържене, но няма особен вкус; може също да се прави и кайма от нея (по липса на манатарки). Има сродна с нея кравешка гъба, която е с по-едри тръбички и не е вкусна.      Брезова манатарка: два (или повече) вида, нямат двойници, стават за готвене, пържене, кайма, и сушене.      Порцеланова чернилка: за разлика от другите чернилки е много вкусна за супи, само че трябва да е още бяла отдолу; няма двойник.      Бяла лютива млечница: също без двойник (макар, че има и други млечници, примерно хлебната, която не се яде с хляб); вари се като се изхвърлят 2-3 води, но аз слагам много сол (поне една пълна супена лъжица на кило гъби) и не подменям водата, или пък се пече във фурна със сол и малко вода; после става за мариноване (с оцет, чесън, магданоз, и пр.) като мезе за водка, или пък за ... паниране (с "пияна" галета, която се прави като към разбито на гъста каша яйце с брашно се добавят няколко супени лъжици бира), което вече е мезе за бира и вино.      Виолетка: типичната такава гъба е синьо-виолетова цялата и няма никаква възможност да се сбърка с каквото и да било друго; става за мариноване и готвене, но е желателно първата вода да се изхвърли. Има есенен вариетет с почти бяла шапка и виолетово само пънче и то долу в основата, първата вода се изхвърля.      Пачи крак: няма официален двойник, но трябва да се гледа отдолу, много е вкусна, мирише на кайсия; става за всичко.      Кафява сърненка: расте високо в планините и става много голяма, отгоре е кафява с люспи, отдолу има бели иглички, не може да се сбърка с нищо друго, бере се с чували, изглежда груба на вид, но при пържене (на парченца) става добра, евентуално се суши и смила за брашно.      Оранжева сурогризка: ако е оранжева не може да се сбърка, но иначе (в други вариетети по цвят) прилича на мухоморка; много нежна и вкусна гъба за чорби и готвено.      Пърхутка: не е задължително да е гигантска (те се срещат основно по Средна Гора; на английски им викат "крайпътни топки", path-ball), и обикновените пърхутки стават, важното е да не са жълти или особено черни; много добра е за паниране.      Кладница: най-добрата зимна гъба, не съм чул някой да я бърка; расте по дънери и живи дървета; става за готвене (най-вече с ориз).      Гълъбки: сумата видове, нямат двойници (освен ако не тръгнете само по цвета), но не са нещо особено, някои леко нагарчат; може да се добавят по малко към други гъби за пържене.      Ястребка: расте по пънове на пролет, страшничка на вид, пъстра и оранжева, а отдолу с тръбички, но е добра за пържене, и няма двойник.      Има и други гъби, които нямат двойници (като: кифла, мръчкула, черешовка, други чернилки, и прочее), но те не са много качествени и затова няма да се занимаваме с тях.      А сега да дадем и някои, които може да се сбъркат, но пък са вкусни.      Майска (гергьовденка): няма двойник, но няма особен отличителен белег, освен че мирише на брашно и че расте само около месец май; най-добра е за каши, а също и за готвене.      Бяла печурка: те са няколко вида и нямат торбички (докато бялата мухоморка има); има една, която расте по горички и поляни, и отдолу става кафява, и когато е такава няма как да се сбърка с мухоморка (но ако е малка може), освен това тя има приятен вкус на сурови бадеми (и другите печурки имат, но не е толкова типичен); има също и ливадна, която става отдолу розова, а по-късно пак кафява (когато не може да се сбърка), обаче ако е розова може да се обърка с отровната лъжлива печурка, която е кърваво червена и мирише на карбол (но аз мисля, че не съм я срещал); а има още и лимонова, която е с жълти петна където е малко натисната; всичките печурки, но особено първата, могат да се ядат и сурови и стават за добавка към салати от домати и прочее.      Манатарка (меча гъба): това е истинската манатарка, която е голяма като камък (това трябва да значи латинското ù име, boletus, или поне при немското Steinpilz е така), и която няма двойник и става за всичко, но най-често се суши (понеже може, ала трябва яко да я хване слънцето в първия и втория ден; ако това е съмнително то я сушете във фурна, или пък затваряйте, или слагайте във фризер); понеже това е много ценна гъба и не се изхвърля лесно, то аз лично изрязвам всички по-лоши парчета, на някои махам ресните, ако са позастарели, и след сваряване я смилам на кайма, която може да се използува и самостоятелно (с добавка на разни неща като: картофи, кашкавал, яйце, подправки, и пр.), но е идеална и за добавка към месна кайма; освен това има и бронзова манатарка, която е в кафявата гама и също е хубава гъба; има и още няколко манатарки, две от които посиняват, като най-тъмната е дяволската (сатанинска) гъба, която е отровна (но май че не много опасно), обаче другата (синянка) става за ядене (поне за кайма, само леко нагарча).      Бяла сърнела: нежна и вкусна гъба, много добра за готвене, както и за паниране, но може да се сбърка с бяла мухоморка.      Булка: царицата на гъбите, със стегнато и плътно месо, която става за всичко (най-вече за готвене), но много прилича на червената мухоморка, само дето отдолу е жълта (ама когато е малка и като яйце лесно може да се сбърка).      Пънчушка: расте по пънове на куп, бере се с цели торби, има отровен двойник, но той е зеленикав отдолу и нагарча; става за пържене и за мариноване.      Коралки: те са няколко вида и имат двойници, от които се различават само по нюанси на цвета; стават за салати.      Бисерна: много опасна гъба (само за тъщи), която лесно се бърка с отровната пантерка (отличава се от нея по това, че месото ù почервенява когато се обели кожичката), така че по-добре не я берете.      Е, навярно стига толкова като начало.           2. Приготвяне на вина от диви плодове      И тук няма лично мой принос, аз само използувам добре известни (от хиляди години) неща. За разлика от гроздовите вина, обаче, където плода се изстисква, тук той се накисва (защото обикновено не може да се изстисква, или се събира достатъчно трудно и това би бил излишен разкош, и/или е много силен и ароматен); при това положение процеса на ферментация протича на два етапа: открита или бурна ферментация, и закрита или тиха такава; след направата на виното може да се прави и оцет. Класическата пропорция (понеже има много вариации) на съставките, и тази, която аз (в общи линии) прилагам, е следната: 1 кило плод, 1 кило захар, 3 литра вода, от което след преработката се получават 4 литра вино. Това, което аз променям малко е да засиля частта на плода, ако той е по-достъпен и обикновен (примерно: ябълки, круши), както и това, че застъпвам няколко реколти (не само за икономия на плода — понеже сам си го бера —, но и за по-доброто му използуване — примерно, шипката трудно си пуска силата) като добавям и по малко свеж плод (така че да поддържам същия обем вино и в следващите реколти); обикновено се казва, че се прави само и втора реколта, с добавка на половината от захарта и от водата, и после джибрито се изхвърля, докато аз нормално правя 3-4 реколти, а после още и оцет.      Бурната ферментация протича в открит съд, най-често кофа, или по-дълбок леген, като количеството при мен обикновено варира от 5 до 10 литра вино (малко повече с джибрито); няма нужда от по-големи съдове или бидони, защото те трябва да се вдигат и обръщат и така е най-лесно, а освен това използувам пластмасови бутилки от минерална вода за горните обеми при тихата ферментация, където има една особеност. Тя е, че при нея трябва да може да излиза отделения газ, но да не влиза въздух при виното (за да не стане на оцет), така че капачката се пробива с бургия (по-рано се използуваха големи стъклени бутилки и гумени тапи, но пластмасата е доста по-удобна) и се поставя тънка тръбичка, която да влиза плътно (няма нужда от залепване ако шлауха е еластичен — а ако той не е то не става добре), и която се потопява в съд с вода (бурканче от детски храни, с една дупка на капачката за шлауха, и една за отдушник); най-добри са тръбичките за кръводаряване, защото са прозрачни и много еластични. Класическата технология е бурната ферментация да трае 10-тина дни (от седмица до две, зависи от външната температура, но и от плода — примерно шипките трябва да се държат поне 20 дни), като през това време няколко пъти дневно (когато се сетите) сместа се бърка (трябва в съда да има специална бъркалка), и освен това чат-пат се пробва (топвате пръст и близвате) за да се установи момента на приключване на този етап, като най-напред сместа е много сладка, после сладостта намалява (захарта преминава в алкохол), и накрая започва да накиселява и спирате преди да стане много кисела.      После сместа се прецежда добре през тензух (даже на два ката) и се налива в подходяща бутилка (според очаквания обем вино), понеже не е добре да остава много въздух в съда, като стои така поне месец, макар че в редица случаи процеса в основни линии приключва за 2 седмици. Не е лишено от смисъл, обаче, след около седмица (при наливане на следващата реколта) да прелеете внимателно виното в друга такава бутилка (или в по-голяма, като го смесите със следващата реколта), понеже (колкото и да го прецеждате) то винаги дава утайки на дъното, а те способстват за по-нататъшно ферментиране до оцет; при преливане събирате утайката и я използувате за добавки към някои ястия. Аз лично съхранявам в този вид виното и за повече от година (ако ми остане), защото така хем няма опасност да се пукнат шишетата, в които го налея, хем то продължава да си работи и да вдига градус.      По отношение на въпроса: от какво става вино — ами, буквално от всичко! Правят се вина от: касис, малини, къпини, боровинки, трънки (трънкосливки), вишни, шипки, ябълки (стъргани), и какво ли не; лично аз съм правил и от: ягоди, портокали, киви, плод на бъз, джанки, круши, вишни, черници, обикновено полудиво грозде (по тази технология), като прилагам и различни смески от неща, които зреят едновременно (като: вишни и черници — от черните е по-добре —, къпини и плод от бъз, ябълки, круши, и шипки, и други варианти); сигурно биха станали хубави вина (ако плода Ви излезе евтин) и от: ананас, нар, пъпеш, и други; може също и нещо като медовина (не истинска, където се слага основно мед и хмел) от разни медове, примерно от акация, глухарче, боров мед (аз съм слагал понякога малко сироп или мед към последната реколта и това дава много хубав привкус). И не забравяйте, че след виното се прави и оцет, като към изцедените накрая джибри добавяте само вода (колкото да ги покрие), и ги държите така още 1.5 -2 месеца (пак с разбъркване и открити); такъв оцет е идеален за салати, за добавка към всяко ястие като заместител на доматите, но аз започнах да го използувам (особено този от къпини) и за добавяне към ... чая (и ако чаят е по-обикновен, то този оцет значително подобрява вкуса му).      Изобщо, това е едно интересно занимание за по-възрастни хора, а тези натурални вина — без никакви, както му викат англичаните, "презервативи" (т.е. preservatives) — са нещо съвсем различно от купешките, дори и от уж-домашните (където водата е повече от виното). Това са, що се вика, руйни вина, което ще рече "ройни", т.е. като поемете една глътка в устата си, и като я разклатите, виното почва да шупти, като че ли имате рояк пчели в устата. Това са натурални, естествени киселини, които нямат нищо общо с това, което се намира по магазините, а се различават доста и от истинските домашни вина, защото е ясно, че дивите плодове са по-ароматни и витаминозни от обикновеното грозде (но никой не Ви пречи да правите така и вино от грозде, което аз, както казах, пробвах — само дето ще Ви излезе по-евтино). Такива вина може да пиете като вино, леко или тежко, сладко или кисело, според както го искате а и както се получи, но може да ги подсилвате с малко водка, ако са доста силни на вкус (от малини, ягоди, бъзи, боровинки, и пр.), или пък да ги разреждате силно с вода (може и газирана) и да си правите полезни (не толкова сладки, но ароматни) безалкохолни напитки (дори само да дезинфекцирате малко чешмяната вода пак си струва).      Така, но да дам и няколко конкретни рецепти, според последните си най-добри комбинации. Пропорциите са за получаване на 5 л. вино (в първите реколти), така че за бурната ферментация Ви стига една обикновена 10 литрова кофа, а за тихата Ви стига 5 литрово шише.      # Вино от вишни и черници. Това е леко винце, което правя и на пелин като добавям малко (но съвсем малко) нещо за горчивина (или диви черешки, големи колкото зърна бахар, горчиво-сладникави и като узреят стават почти черни, или пък стрък кантарион, или равнец). Превалират вишните (към 2:1), а черниците (които са леко диуретични, но имат много витамин C) е желателно да са от черните. Правя следното:      І-ва реколта: 1.4 кг. плод (0.95 кг. вишни, 0.45 черници), 1.25 кг. захар, 3.7 л. вода, 1 стрък равнец; към 15-20 юни; стои открито 10 дни.      ІІ-ра реколта: + 0.8 кг. плод (0.55 вишни, 0.25 черници), 1.25 кг. захар, 3.7 л вода, равнеца се маха, слагат се 100 броя диви черешки; стои 7 дни.      ІІІ-та реколта: + 1 кг. плод (0.65 вишни, 0.35 черници), 1.25 кг. захар, 3.7 л вода, още 50 броя черешки, стои 6 дни.      Оцет: + 1.5 л. вода, стои 1.5 месеца.      # Вино от къпини и бъз:      І-ва реколта: 1.3 кг. плод (0.9 кг. къпини, 0.4 бъз), 1.25 кг. захар, 3.8 л. вода, към 5-10 авг., стои открито 7 дни.      ІІ-ра реколта: + 0.8 кг. плод (0.55 кг. къпини, 0.25 бъз), 1.25 кг. захар, 3.8 л. вода, стои 6 дни.      ІІІ-та реколта: + 0.95 кг. плод(0.65 кг. къпини, 0.3 бъз), 1.25 кг. захар, 3.8 л. вода, стои 6 дни.      ІV-та реколта: + 0.4 кг. плод (0.25 кг. къпини, 0.15 бъз), 0.7 кг. захар, 2.2 л. вода, стои 6 дни.      Оцет: + 1.5 л. вода, стои 1.5 - 2 месеца, става силен.      # Вино от шипки, ябълки, и цитрусови плодове:      І-ва реколта: 1.4 кг. плод (0.6 кг. шипки, 0.5 ябълки настъргани, 0.3 портокали също настъргани), 1.25 кг. захар, 3.8 л. вода, към 20 октомври, стои открито 15 дни.      ІІ-ра реколта: + 0.8 кг. плод (0.3 кг. шипки, 0.3 ябълки, 0.2 портокал), 1.25 кг. захар, 3.8 л. вода, стои 13 дни.      ІІІ-та реколта: + 0.95 кг. плод (0.2 кг. шипки, 0.2 ябълки, 0.2 портокал, 0.35 киви), 1.25 кг. захар, 3.7 л. вода, стои 10 дни.      ІV-та реколта: + 1.1 кг. плод (0.2 портокал, 0.9 киви), 1.25 кг. захар, 3.7 л. вода, стои 8 дни.      V-та реколта: + 0.35 кг. киви, 0.5 кг. акациев мед, 0.5 кг. захар, 2.2 л. вода, стои 7 дни.      Оцет: + 1.5 л. вода, стои 1.5 месеца, средно силен, портокала може да се добавя при готвене.      И последни добавки: аз изчаквам доста и почвам да пия от последната реколта, за да остане накрая най-хубавото (и най-трайното). Както и това, че е редно да си имате и други бутилки (от 1.5 л., 2, и 3 л.), за да може да прехвърляте като Ви остане по-малко, понеже не е хубаво да остава много въздух; а може да преизчислите и за 6 литрови бутилки (или за по-големи, но тогава трябва и кофата Ви да е доста голяма; по-лесно ще е да правите в две кофи).           3. Приготвяне на настойки      За приготвяне на настойки и ликьори специални умения, по същество, не са нужни, но помествам тази тема тук, за да си върви в пакет с вината. За да направите настойката трябва първо да сложите нещо ароматно да стои в чист спирт (поне 3 месеца), при което получавате концентрирана есенция (която трае години), с която се ароматизира водката получена от спирта; алтернативно, може да се извари някакъв плод, листа, или цвят, и да се използува получената отвара за разреждане на спирта (като така разреден той надали ще трае много дълго). Нормално е това да се прави на порции за 1/2 до 1 литър водка и тя да се изпива. Ако слагате и захар (примерно, накисвате обезкостени вишни само в захар; или пък я слагате после), то ще получите ликьор; по подобен начин се прави и ром (не съм правил, но мисля, че това става с карамелизирана захар), а сигурно може и уиски. Съществува и варианта на поставяне на нещо ароматно (някоя тревичка, или коричка от лимон, или ... люта чушка) и направо във водката, при което то стои там по-дълго (аз лично слагам стъбла на анасон, които, иначе, не стават за нищо, в купешка водка, и след два месеца става чудна анасонлийка, натурална, не като мастиката). (За сведение, настойката се нарича така, защото нещо стои в спирт; ако си мислите да я изливате в гърлото си, или в чашка, тогава може да я наричате наливка; а пък ако е добра за ... близане тогава французите я наричат liqueur, ликьор респективно, където близането на немски е lecken, а на английски е lick. Уискито на свой ред не е от това, че някой си нещо "искал", а идва от английския, където whisk е някаква метличка за пъдене на мухи, или бъркалка за яйца, изобщо, нещо за бързо замахване, оттам whisker е мустак на котка, т.е. това е като фразата "да ударим едно набързо"; ракията пък е арабска дума, raki, която идвала от техния arak значещ пот, т.е. това е продукта получен капка по капка при дестилацията; е, водката, разбира се, е просто водичка.)      Ако използувате медицински спирт от 95% (и най-добре търсете големи бутилки, от 1 л. = 0.8 кг.), и ако правите по 0.5 л. водка (както аз правя), то за да получите стандартните 38º накрая трябва да смесите точно 200 мл. спирт с 300 мл. вода (водата, естествено, е повече). Ако използувате есенция, то тя се брои към спирта (но това обикновено няма значение, тъй като нормално отива само 1 супена лъжица от нея); ако пък правите отвара, то тя дава водата (аз лично изварявам на порции и плода от който правя есенцията, понеже той е още доста силен). Методиката е следната: водата бъква в дълбок съд (трябва да има още два пъти по толкова място в него), като в нея се слага малко, може би 0.5 г. лимонтозу (20-30 зрънца), а понякога и 1 чаена лъжичка захар, след това се отмества от огъня и в нея се излива бързо и внимателно спирта (който веднага изшуптява нагоре и спада), където са сложени (желателно) и 10-15 капки глицерин (всичките добавки са за смекчаване, иначе водката доста дере гърлото, но спирта е достатъчно чист, това не е ментè).      Що се касае до вида (и вкуса) на питието, то може да правите настойки от каквото пожелаете. Аз съм правил есенции от: вишни, (стъргани) портокалови корички, лимонови корички (пак стъргани), диви (горчиви) черешки, плод на рябина (на български е офика и са дава като малко отровна, но е билка и руснаците я ядат, също правят и рябиновка), малини, горски ягоди, семенници на кипарис (като имитация на джин), малки зелени орехчета (нарязани), стъбла на анасон; после чрез отвара правя и от: стъбла и листа на джоджен, ягоди, споменатата по-горе акациевка, навярно ще може и от кори на ананас, или от мента, или от нарови зрънца, или (?) от кори на пъпеш, или от каквото Ви скимне (включително и от нищо, т.е. просто водка). Като се има предвид, че вече повечето алкохолни питиета (поне у нас) се правят от спирт (естествената ферментация излиза доста по-скъпа, като се добави към акцизите, т.е. обратното), то това не е нещо много по-различно от купешките продукти, освен два момента: единия е, че си ароматизирате питието както си искате, а другия е, че то Ви излиза три пъти (с тенденция да става и още) по-евтино от водката (не че това е нещо нередно и не плащате акцизите, не, те са включени в цената на спирта, който на производителите сигурно им струва 10-тина пъти по-евтино, но не плащате на фирмата, която използува или си прави спирта, и надали с по-добро качество). С което свършихме и тази тема.      Ами това е, уважаеми госпожи и господа (макар че аз така, като си пиша този материал, не мога да знам кои точно от Вас заслужават уважение и кои не, но се надявам, че няма да ми се разсърдите като броя всички Ви за уважавани), ако имате време и желание спокойно можете да икономисвате чрез изложените методи и трикове поне 1/4 от разходите си, защото: от туй 5-10 лв. на месец, от онуй повече, и току виж станали 50 - 100 лв. месечно (а да не забравяме, че ние, като най-бедна страна в Европейската Общност, имаме средна заплата в момента на написване на материала от 260 лв.). Пресметнато за година това ще откара и цяла хилядарка (защото аз лично живея на базата на "a dollar a day" за храна, плюс два пъти по толкова за комунални разходи). Ама това е за сам човек, а ако сте член от едно средно 3-членно семейство (не че останаха много семейства, но тогава от група хора, които живеят заедно в един апартамент и си поделят разходите за преживяване), то тогава ще пестите три пъти повече, защото ще пестите и за останалите. Ама като добавим и лекарствата (защото сега вече човек не влиза в аптеката ако не е готов да даде там поне толкова пари, колкото за литър водка, примерно, или колкото за кило сух шпек), то сумата нараства още. А за цигарите да не говорим, защото те отдавна станаха въпрос на лукс за българина — при средна консумация по кутия на ден и при цените в момента на писането това прави 100 лв. или към 40% от минималната работна заплата [не знам как си я мислят тази работа партиите и Правителствата]. Така че икономията води и до здравословен живот (аз, примерно, отдавна станах, както му казват някои, "вегетарианец по принуда"); макар че няма проблеми да погледнете на нещата и обратното: здравословния начин на живот води до икономии.      Виждате ли, човек има, крайно погледнато, две алтернативи: или да живее разумно (чети и здравословно), или пък да хаби организма си и после да дава пари за лечение (примерно: за фитнес клуб, или за психоаналитик, или за курс за отказване от наркотици). Или другояче погледнато: или да кара колело до работа си (както правят сумата хора в някои страни, но това е въпрос на традиции), или да си кара колицата, ама да си закрепи някое колело на покрива (да кара в обедната почивка, да речем). Или още: или да пали цигарите една след друга (и то пак добре ако са само от тютюн, а не от нещо друго) и после да ходи във фитнес клубове (или на лечение), или, примерно казано, да качва и слиза по 5 етажа 2-3 пъти дневно, да подскача в коридора си, и други варианти. Или пък още: или да си пийва със всяко ядене (естествено, че без закуската) по 100-тина грама някаква естествена киселина (не кòла, разбира се), или да взема хапчета за разни стомашни проблеми. Или да добавим: или да се храни с каквото намери по магазините и супермаркетите (т.е. продукти за раята, не за богатите), или да си намери човек, който да му готви (френските готвачи вече отдавна не са на мода, някой малаец, или китаец, или кубинец вършат по-добра работа) и да купува от магазините само основни продукти (брашно, захар, олио, месо, мляко), че и това по-добре от специални доставчици, не от суперите (както и правят по-заможните хора; или си гледат свои зеленчуци в парника, та да знаят какво слагат в почвата; и други подобни).      Е, вярно е, че човек на 20 - 30 години ще налита на лъскавото — я колица, я мацка, я вносно питие, или хубава цигарка, или скъп ресторант, или известен курорт, и прочее —, но нито всички са на толкова, нито това е правилно (правилното е, което е здравословно). На Запад хората (поне по-умните) отдавна отбягват технологично приготвяните храни и напитки (хамбургери, кòли, готови ястия, и др.), но ние тепърва започваме да ги ценим (àко и да не струват като качество); аналогично и с мутантните храни, които може и да излизат по-евтини в някои случаи, но тогава са и доста по-некачествени. Само че западняка се усеща, че трябва да търси природното, и вече във всяко модерно нещо (за ядене или пък не) се слага и по нещо естествено, което да оскъпи продукта, като по този начин го направи по-примамлив за купувача (защото хората просто имат бол пари и се чудят за какво да ги дават).      Виж, ако за някои от българите това също е така, то добре, да дерзаят, първо да се тровят по какъвто могат начин, а после да се лекуват с екстракти от натурални продукти (само не и чрез истински такива). Но основната част от българите не е от заможните, нито пък от младите, така че те може и трябва да търсят природното ("подножния корм"). Аз си давам сметката, че човек няма да отиде с колата си до парка за да си набере глухарче, примерно казано, но в такъв случай да го търси на пазара или в магазина (защото ако сега то не се продава на пазара, това е понеже то не се търси — макар че аз вече видях нещо такова гръцко —, докато коприва се търси и се продава). Така че номерът е хората да почнат да търсят здравословните неща, някой (медиен гуру, примерно) да вземе да им го каже, като ги позалъже с нещо, или пък, алтернативно, някой (или нещо) да ти принуди към това.      Ама при това положение то какво излиза? Ами излиза, че на българите пак им провървя — откакто дойде демокрацията основната част от населението е просто принудена да води колкото се може по-здравословен начин на живот. Не че хората го правят, не, де толкоз акъл, но като се има предвид, че от 20 години сме все в криза, е крайно време да почнат да го правят. [Докато по-рано какво беше: аз, примерно, си държах прозореца все открехнат, два пръста, ама цялата зима не го затварях, защото парното го надуваха та ми се късаха тапетите, в прекия смисъл, и като така не се минаваше зима да не ме хване барем веднъж грип.] С други думи, всяко зло за добро, и демократическата ни беднотия може да се използува. Ами използувайте я, госпожи и господа!      03. 2010      П.П. 10.2012.      Тази брошура смятам да я допълвам от време на време, с по-нови неща почерпани от личен опит, но ще го правя на куп в края, за да може по-лесно да редактирам разните копия. Към общата І-ва част не би трябвало да добавям нещо важно, но все пак към стратегиите на оцеляване, принципа на противотока (І.2.2.), би могло да се добави едно конкретно указание кога е най-добре да се пазарува в някои магазини (това не може да бъде съвсем универсално, всеки магазин си има своя и променяща се стратегия), а именно: най-добре във вторник, евентуално в сряда, и вечерта, час и половина преди затваряне. Защо не е добре в края на седмицата, от четвъртък вечер, и до неделя включително, е ясно, но аз първоначално не разбирах защо и в понеделник пазара (и кооперативния също) е по-скъп, но като си поставих въпроса ми стана ясно, че това е защото през празниците хората са си изяли и изпили всичко, и в понеделник отиват да си купят поне хляб, мляко, а оттам и други работи; т.е. доста хора пазаруват в почивните дни, но и много хора ги мързи да ходят тогава, в най-голямата навалица, на пазар, така че почти всички, по една или друга причина, си изпразват хладилниците през почивните дни. А вечерно време преди затваряне е добре при холеми вериги магазини (макар че някои други може да го правят сутринта на следващия ден — трябва да проверите как стоят нещата за дадени магазини), понеже на някои стоки им изтича срока, и магазина решава, че е по-добре да ги пусне по-евтино два дни преди края, защото в последния ден вече надали някой ще ги купи (ще вземе нещо друго алтернативно, но по-свежо); това важи за зеленчуци, хляб, месо, изобщо за бързоразвалящи се продукти (не за олио или захар, примерно). Но във вторник (евентуално сряда) търговците може да решат да направят и някое примамливо намаление, за да имат сравнително редовен приток от купувачи и пари.      Все пак това не е винаги задължително (защото пазара няма глобални закономерности), и може 1-2 пъти под ред да не го направят, защото когато човек отиде в магазина, то той се е настроил да купува, и го прави. Други магазини, пък, имат навика да правят намаление според дните на месеца, и за нас това, обикновено, е периода от 21-о до към 28-о число — защото заплатите се дават в края на месеца (29 - 31), пенсиите от 7 до към 19, авансите са в средата на месеца, и просто тази седмица остава най-слабо натоварена. Но ако има някакви официални празници то тогава всички цени не само че се запазват високи, но стават и още по-високи. Освен всичко останало у нас цените са, като правило, както сигурно съм споменал, по-скъпи в по-неблагоприятни периоди, като: зима, горещо лято, засуха, дъждове, и прочее (тогава човек трябва да си отваря затворените бурканчета), а най-евтини са през пролетта и есента (но не за неща, които хората консервират по това време, разбира се). Във всеки случай, с подобни "трикове" на пазаруване, аз лично взех да купувам основно с около 30% по-евтино (средно за годината), и то съвсем валидни стоки, не развалящи се вече боклуци.      Към ІІ.1.1., оцеляване в градски условия, икономия от парно отопление, бих искал пак да подчертая, че цветята в къщи са много важни, защото тази есен, като захладя малко, реших да прибера каквото може да се простуди от терасата, и сложих в едната стая, където спя в момента, само три малки саксии: с индрише, мушкато, и още едно стръкче босилек. Както бях затворил от два дни прозореца въздуха вътре беше съвсем тежък и прашен, но два часа след цветята той вече беше съвсем приятен, така че сега моето "проветряване" се състои в ... откриване на пердето на прозореца, понеже вечер почти го закривам, за да не ме буди светлината много рано (разбирай, преди 9 часа сутринта), и така когато има слънце, хем въздуха се пречиства от цветята, хем се запазва стайната температура. Е, вярно е, че тези цветя са все с някакъв аромат, но аз не го чувствам, той може да е под прага на усещането, обаче въздуха се пречиства.      Към ІІ.2., оцеляване в градски условия, приготвяне на зимнина, може да се добави и този момент, че не е лишено от смисъл да затваряте някои неща по суровата система, без стерилизиране, а с повече сол и оцет, с малко аспирин (към една таблетка на кило зеленчук), и с един пръст олио отгоре, и така сумата неща траят, не по месец, ами за цял сезон (примерно, любимото ми джанково пюре стои през цялото лято и отворено, а и без олио, и нищо му няма; само може сместа отгоре да се втвърди, и ако е в шише с тесен отвор, да трябва първоначално да бъркате с някаква пръчица за да го пробиете, но като вземе да тече си е идеално).      Към ІІ.3.6, сладка и медове, бих искал да добавя, че меда от глухарче, като му добавя и листа индрише (които врат наравно с цветовете от глухарчето) става много вкусен (навярно заради индришето), и, очевидно, е и много полезен, при все че акациевия е по-ароматен, но аз си прави различни, за асортимент.      Може да се добави точка ІІ.3.9., производство на чай в домашни условия, което аз пробвах няколко години с жасмин, понеже го има доста често из парковете. Най-напред опитите ми не бяха успешни, но вече взех да си го харесвам, понеже почерпах някои идеи от Интернета, където става дума за иван-чай. Сега, иван-чая сигурно е по-добър, но около мен не виждах, при все че уж го познавам, и той бил медоносно растение, така че не може да е нещо вредно. Идеята при сушенето на чаевете е — най-общо казано — да се даде възможност на листата да ферментират, т.е. да се окислят, докато се сушат, и ако ферментират повече, то изработват повече кофеин, и стават по-черни и по-силни. Обаче ако се нарежат на ситно то те се слепват и почват да мухлясват (пробвал съм го, и оцет съм им слагал) ако не ги сушите бързо, но пък ако много бързо ги изсушите, то те изобщо няма да имат кофеин, а ще станат като билковите чаеве (само дето няма да имат техния аромат), поради което китайците си играели (по цели дни) да ги завиват — или по жилките, или против тях, или веднъж така, веднъж иначе —, и да ги ... пърлят в някакви тигани, или да ги държат на сянка, и после на слънце, и прочее трикове (за всеки сорт свои "номера").      Най-простата рецепта за приготвяне в домашни условия за жасмина е следната: берат се сутрин (преди обяд, и след скорошен дъжд) само връхните 4-5 листенца (може и повече, ако самата клонка е сочна и мека, зависи), преди да цъфнат, т.е. в началото на май (някоя цветна пъпка или малка клонка не пречат), пълни се една по-голяма наилонова торбичка, после в къщи тя се изсипва в леген или корито върху вестник на открито за 1-2 часа (за да избяга каквато буболечка сте "набрали" с него), после листата се оставят да стоят на сянка до вечерта, след което се омачкват не много силно и набутват в наилонови пликове на тънък слой (ако листата са сухички, то може да ги напръскате с малко вода), които се навиват като ... килим, на руло, завиват се с кърпа или се завързват и така стоят до сутринта; на другия ден преди обяд ги изваждате от пликовете и ... смилате с месомелачка, при което се получават едни малки топченца, зеленикави, които сушите или на слънце, или във фурната при към 80ºC, но тя трябва да е леко открехната и да работи в импулсен режим, т.е. да се загрява 1-2 минути, и да почива 10-20, така че да има време да протече някаква ферментация.      Това съм го пробвал, само дето не съм мачкал листата нарочно и не съм ги завивал в пликове, поради което, навярно, чаят не става много силен, на цвят е почти черен, но с зеленикав отенък, т.е. това е вид зелен чай, обаче съм го млял с мелничка за месо. Той е сравнително слаб, но има приятен аромат, и е от тези чаеве, дето, колкото повече ги пиеш, толкова повече ти се пие, и аз карах последната година на него двата най-летни месеца. При това, може би защото е по-слаб, го заливах с вода още от вечерта и оставях на място където може да го нагрее слънцето сутрин (ако се успя), и така той си пуска каквото може (като после кипне за 1-2 минути, но това не е задължително). Сигурно с иван-чай ще е по-добре (той се берял през юли - август), който може да излезе и по-силен. Във всеки случай пробвайте, това е приятна занимавка и каквото човек сам си направи, то повече му харесва.      По отношение на точка ІІ.4., как да не ходим по лекари, мога да потвърдя още веднъж, че джогинга, наистина, е голяма работа, а поне за всеки над 50 години той е задължителен, и моята система с веднъж седмично бягане в коридора е елементарна за приложение от всеки.      Към ІІІ.2., специфични умения, вина, мога да добавя, че обикновено полудиво грозде, действително, може да се слага след къпини, като се откъснат зрънцата и се измият, и става съвсем приемливо кисело винце, което практически нищо не Ви струва, след като на кило плод се слага кило захар и 3 литра вода, и това дава 4 литра вино; само грозде по този начин не е толкова ароматно. И още веднъж да подчертая, че получавания по този начин оцет, особено от къпини или малини, няма нищо общо с купешките оцети и действително е добър за добавка към чай, докато това, което можете да купите изобщо не върши работа (пробвах веднъж — получава се боклук).      Към ІІІ.3., приготвяне на настойки, ми се иска да вметна, че като че ли най-приятни стават от: рябина, стъбла на анасон (които, иначе, не стават за нищо, но като покиснат половин година в спирт дават много фина есенция), малина, горска ягода, вишна (като на тези от плодове се слага и малко захар), но и другите си ги бива.      И по отношение на лекарствата, действително, през последните години не ми се събират и 5 таблетки аспирин на година (повече аспирин вече слагам за консервиране), а други лекарства никакви. Преценявайте сами дали това е здравословен начин на живот, или не е.      П.П. 10.2013.      Е, не съм решил всяка година да добавям по нещо към този материал, но сега така се получи. Добавките са основно към специалните умения (заради които, предполагам, някои читатели по Интернета избират тази брошура).      По отношение на иван-чая: най-после открих в парка при мен едно петънце от него и си набрах. Тъй като номера при чаевете е като при ... секса, в това да се продължи удоволствието, а тук ферментацията, поне до няколко дни, да не се сушат веднага, то моята технология (почерпана предимно от Интернета) е следната. Бере се сутрин, и най-добре към юни, оставя се малко да се проветри навън и да избягат възможните буболечки, след което се слага в найлонови торбички на сравнително тънък слой и завити на руло, но листата предварително начукани с дървен чук или точилка, за да се нарани малко листа и да почне ферментация. Така стоят до другия ден, но после ферментацията протича доста бързо и има опасност да загният, така че е хубаво 2-3 пъти да се изваждат, размесват, намачкват, евентуално пак чукват, и отново завиват в торбичките, като стоят общо към 30 часа, или, в известни граници, от 24 до 36 часа (ако стоят два дни вече им е много, и ако не ги размествате, то почват за загниват на места, а другаде не са започнали ферментацията). После се мелят в месомелачка, като е добре най-напред да влязат за 1-2 минути във фурната на 100-тина градуса, и се мелят още горещи. При добро слънце се сушат на него, но може малко да им се помогне във фурната на 60-80 градуса; този процес трябва да продължи около 2-3 дни, през което време чая още потъмнява. Самият иван-чай, като вземе да ферментира, започва да мирише сладникаво, нещо, може би, като бирена мая (поради което, аз мисля, че е бил открит първоначално, оставен окосен на някоя ливада). Той е по-истински чай, по жълто-червеникав, но, все пак, е заместител, не си мислете изобщо да се откажете да купувате истински чай, па ако ще и грузински. Но е като че ли по-освежаващ, има по-друг състав и е хубаво човек да пийва месец-два в годината и от него; но е и за по-хладно време, докато жасминовия чай ми е за лятото, той е доста зеленикав. И още нещо, чаят трябва да отлежи известно време (през което ферментира още малко и се засилва), така че почакайте поне месец преди да почнете да го пиете.      По отношение на вината: не е речено, че трябва винаги да смесвате няколко неща, и да правите по 3-4 реколти; класическият вариант е да се правят две реколти, примерно така: 1.6 кг. вишни, 1.6 кг. захар, 4.8 л. вода, евентуално малък стрък сух равнец (но да не се престараете), стоят 10-12 дни, разпенват се много бурно (особено ако не са твърде узрели); за втората реколта към същия плод добавяте 0.65 кг. захар (към 0.4 от плода) и 2 л. вода, стоят 7-8 дни. Трета реколта излиза или слаба, или много сладка, и по-добре не правете, за сметка на което оцета (който стои поне 1.5 месеца, и с към 1.2 л. вода) ще ви стане много силен. Аналогично правите и само от къпини (има места където те растат в изобилие, край реки, примерно, само дето много дерат), като слагате: 1.75 кг. къпини, 1.75 кг. захар, 5.25 л. вода, стоят 8-9 дни, плода почти се стопява, поради което за втора реколта слагате само 0.6 кг. захар и 1.8 л. вода, стоят пак толкова време; оцета (с към 1. л. вода) става направо фантастичен на вкус.      Нещо повече, аз взех да прилагам и безотпадъчни технологии, при които по някакъв начин ... изяждам всичкия плод (който може да се изяде) след виното, и даже след оцета. В смисъл че на вишните, примерно, им махам костилките (на ръка, те са меки и лесно се махат) след като станат на оцет, слагам си ги в един буркан, и те си стоят така 2-3 месеца, през лятото, и без хладилник (нали са в остатъчен собствен оцет), и ги използувам за добавка в каквото готвя — кисел плод, много оригинално. Къпините така не стават, тях се налага да изхвърля (каквото е останало от тях, защото те са само сок и семчици), но пък за зимното вино, от шипки, ябълки, после и портокали, си ги ям и като ги извадя от виното. По-точно, на първа реколта слагам колкото съм писал преди това шипки и настъргани ябълки, само че внимавам шипките да се цели, те може да са и сушени, от преди 4-5 години, пак стават, и като налея виното за тиха ферментация си отбирам шипките с ръчички а ябълките слагам (тъкмо ферментирали) в едно бурканче, и си ги изяждам до седмица (може и с добавка на захарчица). Втора реколта правя пак така с ябълки, но със същите шипки (те трябва да стоят колкото може повече, за да си отдадат силата), и после пак ги изяждам. Трета и четвърта реколта правя с добавяне на портокали, остъргани и обелени, и нарязани напреко на кръгчета, които после се разпадат, но могат да се "изловят", така че като минат в оцета си ги вадя по малко и добавям към каквото готвя; само шипките накрая се изхвърлят. Като добавям наред с тези кисели неща и джанково пюре, евентуално и малко обикновен оцет, или едно доматче, се получават много вкусни ястия.      Що се касае до концентрирания алкохол, то аз вече направо се чудя как по-рано съм пил нещо купешко (което сега почти винаги е някакво менте), докато така всяка седмица си пия нещо по-различно (и различно оцветено), като използувам всички възможни стъбла, които не стават за готвене, от каквото ми расте на терасата, като към копъра и анасона (да не говорим за акацията и плодовете) добавих още и: мащерка, кориандър, босилек, джоджен, и каквото още се сетя, и измесено, в различни пропорции, за разнообразие. А да не забравяме и тази подробност, че когато човек пие такъв медицински спирт (съответно разреден по описания начин), който не е особено смекчен на вкус, то той и не пие толкова много, докато хубавата водка направо ти влиза в гърлото, и се пие повече, разбира се, така че аз хем пия "подсилени" отвари от билки, хем намалявам алкохола, хем не ми омръзва, защото редувам разни неща.      А, може да излезе, че калция от черупките на яйцата е дори по-добър от този в млякото, защото някъде мярнах, че този калций от млякото не бил в добър за усвояване от организма вид и съдържал много лимфа (от която и се пълнее и прочее). То сега, разбира се, човек не може да вярва на никого и за нищо, защото всеки си прави някаква реклама, работи за този който му плаща труда, но във всеки случай този калций е лесен за употребление, човек свиква с него и той започва да му харесва, като не пречи на употребата на мляко и млечни продукти, само дето организма просто не ги изисква, защото си получава каквото му трябва по друг начин. И за да видите, че аз не говоря тук за нещо особено или неприятно, то нека ви споделя, по-скоро като смешен куриоз, едно старо лекарство, май основно против кашлица, наричано album graecum или "гръцкото бяло (нещо)", което се състояло от стрити ... кучешки изпражнения (които са белезникави, защото са богати на много калций) смесени с някакъв мед (а може би и още нещо като "ноу-хау" на фирмата). И хората са ги вземали тогава, а какво остава за едни чисти и препечени черупки от яйчица (най-често неоплодени). Така че спокойно мога да издигна лозунга: "Черупката на едно яйце са равнява на литър млекце!".      И защо пък да не ви каже нещо и за меда, който при мен излиза доста рядък, но в редица отношения е по-добър (по-ароматен, или по-полезен) от пчелния (чието основно предимство е, че се събира от различни цветя, т.е. има някакъв букет)? Имам предвид, защо пчелния мед е по-гъст и траен? Е, то ясно че заради восъка (с надеждата че той е основно пчелен, а не изкуствен), но какво е това пчелния восък? Ами, излиза че той бил един вид ... кир, или сгъстена пот, от пчеличките! Значи, работата е следната: когато в кошера стане бая топло, през лятото, като напече слънцето, то на някои пчелички "в критична възраст" им става твърде жежко, започват да се задъхват, да пърхат с криле, за да се разхладят (но пък движението ги и загрява, така че това особено не помага), и тогава някои млади пчелички, като чуят този шум, бързо се втурват натам и почват да чешат "дъртата" по долната част на тялото, по коремчето, с лапичките си, които свършвали с някакви нокти, и така, малко по малко, събирали под ноктите си този кир-восък, който после овалвали на топчета и складирани в някакви депа, откъдето да го вземат, когато им потрябва. И тъй като меда стои в такива восъчни "съдове", то той неминуемо поема някои по-летливи съставки в себе си. Е да де, но мен понеже няма кой да ме чеше по "коремчето", медеца ми излиза бая рядък, нали така? Ама е много вкусен и полезен.      Е, господа, засега толкова.       — — —           ПРИЛОЖЕНИЕ           Дивото зове   На всяко ядене отива да сложиш мъничко коприва, обаче аз, кат' личност ярка, добавям мъничко глухарка. И див лук скубвам 'га намеря, листа липòви също бера, а пък кога изскочи лапад не му умувам, ами лапам. Понякога листа иглика за някой манджа са прилика, и ябълки и дюли може аз в тенджерата си да сложа. Но най-голямата примамка за мене е зелена джанка, че се вместо домат прилага, и е хем кисела, хем блага. Освен това си сбирам гъбки — големи, или като пъпки —, двайс'тина вида знам поне и хапвам си ги от сърце. От плодовете пък вина си правя аз със вещина: от вишни, трънки, от малини, от джанки даже, от къпини, от ябълки и круши диви, от портокали, шипки, киви, от боровинки, касис, ананас, или от що хареса се на Вас. Така че Ви съветвам всички да плюнете Вий на ръчички и да събирате що Бог Ви дава, че то не се живей във таз' държава. 12. 2008              — — — — —