ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА           (CHERCHEZ LA FEMME)           Христо МИРСКИ, 2004       — — —             Резюме:      Това е един опус за еманципацията, където се говори за жените, за мъжете, и за разликите между тях, които не е хубаво да се пренебрегват, или пък, ако се пренебрегват, то до какво води това. Темата е стара като света, но до преди около век нещата са били някак балансирани, докато сега "кошера се разбуни" и хората (и жените, а и мъжете) се объркаха. Това объркване ще трябва да престане до към края (или дори средата) на ХХI-ия век, но тъй като установеното състояние се влияе от всички съвременници, то е редно да се замислим, дали му влияем правилно, или напротив. Изложените тук доказателства са логични, както и ... етимологични (защото думите отразяват мисленето на народите, който ги употребяват), още философски, макар и донякъде метафизични (понеже това не е научен трактат, а популярно разглеждане). Е, авторът е мъж, но с оглед на обективността на разглеждането, той се старае да бъде донякъде двуполов; тъй като това трудно се отдава, то затова и казахме в началото, че това е опус, но ако стигнете до поетичното приложение накрая сигурно ще разберете какво, все пак, е неговото съкровено желание.         — — —           1. Еманципацията      Французите, ако не от друго, то поне от любов и секс разбират, така че би трябвало да им се вярва като казват: Cherchez la femme (като причина за всички злини на този свят), още повече, че до тази истина хората са били стигнали преди хиляди години, за да я отразят и в Библията, където Адам и Ева са били изгонени от Рая заради прегрешение на Ева (макар че, ако тръгнем да търсим причината на това, то Адам си я бил поискал от Дядо Господ, ама пък тогава, ако продължим да търсим причините на всичко, то излиза, че виновен е не Адам, а Дядо Господ, защото той е забъркал кашата, или калта, на живота). Е, някоя ... еманципатка — защото това е граматически правилно образуване на съществително от женски род от глагола "еманципирам" — с пълно право би възразила, че това е мъжко твърдение, защото по това време жените не са имали почти никакви права. Тъй де, ама ако едно нещо е казано от мъжете, от това не следва, че то непременно е невярно (както, между другото, ако някакво виждане е било застъпвано от комунистите, това не значи, че то непременно е неправилно, както считаше доскоро, а май и още счита така, една демократична сила, дето вече бая позаслабна). Също както и брака, който е една институция измислена от мъжете (защото съществува много отдавна), но това не значи, че тя не е била в интерес, преди всичко, на жените, защото те са тези, които искат да хванат някой мъж и да го задържат по-дълго и все за себе си — в интерес (осъзнат или не) на потомството, но това не отменя верността на изказаната мисъл — докато мъжа е като една пчеличка, дето гледа да опраши колкото се може повече "цветчета" (които, явно, са женски атрибут, поради което се говори и за дефлорация).      Всички народи (и това вече са не само мъжете, а просто по-възрастните, като по-опитни и по-умни, но както мъже така и жени) правят някакви асоциации за жените и са наясно що за стока са те. Славяните, като че ли, са най-безобидни, защото нашата жена идва от гръцката γυvαικα, където става дума за гена (или джина, ако минем към арабите), т.е. за рода или коляното, и презрението към женския индивид се вижда едва при ... кучката, за която руснаците си имат думата "сука", която хем се свързва със сукането, хем има и нещо доста древно, нещо от клъстера на турското ... "сус" (което може да се разглежда и като вариант на "шът" в смисъл на млък). Иначе на Запад примери много, да речем френската дама (dame, от там и madame като моя дама) дори във френския кореспондира с damage ("дамаж"), което значи трамбовам, утъпквам, което не е случайна връзка, понеже и в английския dam е бент, но и женско животно, а и в руския дамба е дига (която се трамбова и зад нея има дупка или канал), после идва английското damn, което е псувам или псувня и се свързва с демоните (ама те са предимно женски), още в немския dämlich значи не дамски, а глупав (ама понеже е като дамски), както и Dämmerung, което значи здрач (като в някаква дупка).      Може да сменим корена и на "мад-" (където е майката, примерно в испанското madre, откъдето, между другото, е и града Мадрид), където имаме: английското mad като луд, побъркан, а ако щете и тяхното muddy, което не е точно това дето е на български (sorry), но е нещо подобно, т.е. мръсен, което е свързано с немското Made, което значи личинка, червей (все нещо около пораждането, ала пренебрежението е очевидно), че и, ако щете вярвайте, но имало гръцко-омирово μηδεα, което значело точно срамни устни! Аналогично стоят нещата и със ... хъм, с истерията, защото тя идва от Древна Гърция, където υστερα, значи точно утроба, а още и следва, произлиза (от там, пак между другото, е и историята), докато υστερισμoσ е истерия, от което недвусмислено следва, че истериите са обичайни състояния за съществата с "(х)истери". Звуково тук нещата се въртят около звука на стискане или изстискване (циста /киста, и други подобни), а това за утробата би трябвало да го знаят техничарите, защото те учат за една крива, наречена хистерезис, която е тъкмо една "истера" със закривени връхчета (горното на дясно, а долното на ляво).      Освен това за всеки знаещ английски е ясно, че miss като глагол значи липсва (има някаква дупка), но с главна буква значи мис Еди-Коя-Си (от там и мисис, като, хъм, по-голяма дупка, навярно?). И нека не се главоболим с точни етимологии (от mister или господин, господар), защото тук говорим за асоциации, и сигурно хората имат някакви (подсъзнателни) идеи, каквито има и в латинския, където sine е предлога "без", ама sinus е някаква чупка, гънка, извивка, лоно, пазва, и трябва да е ясно, че там където е синуса, там е и "сине"-то (откъдето е и синекурната длъжност, като такава, която дава облаги "сине" грижата-cura). Ще споменем още и известните гръцки мегери (Μεγαιρα), като лоши жени, чудовища, които при тях правят връзка с μαγαρα, което е просто мръсотия, но корена е доста древен, тъй като имало още старо еврейско "мегера" като ... режа с трион, стържа. И ако някой си мисли, че това е друго нещо, то нека добавим, че точно от тук идва и нашето ... магаре, което е едно грозно животно, ала освен това то може да е още и магаре за рязане на дърва, и това стъргане е типичен израз и за руснаците (те казват "моя жена весь день пùлит нà голову", докато при нас се трие сол), т.е. това е все нещо грозно, лошо, неприятно, като корена бил налице и в санскрита, където makara било, този път, морско чудовище (навярно дракон, с назъбен гръбнак), а още и при арабите има "махара" или "мекяре", което е товарно животно (т.е. магаре) или подлизурко, на което и ние казваме мекере; а пък че магариите са си женски номера (като правило) е ясно на всички.      Е, ама тоя автор го дава много по мъжки, ще каже някоя аманципатка (да варираме малко думата), защото досега нищо хубаво не каза за жената; или по-точно някоя антисексистка, защото сега на запад вече не се говори за еманципация, което (ако не броим, хм, "ципата") ще реже, че става дума за откъсване (еманация) от влиянието (или игото) на мъжа, и жените вече пледират за отричане на определящото влияние на пола (който на английски е sex), така че там да те нарекат сексист е нещо толкова обидно както да ти кажат "педераст" (е, до преди половин век, защото сега това вече се счита за нормално, макар и не точно с тази дума). Абе, то да се отрича определящото влияние на пола-секс е очевидна глупост (dämlich работа), но нали сме "демократи", тъй че всеки може да отрича каквото си ще, и да приема също каквото си ще (а истинността, явно, няма никаква връзка с официалните твърдения). Защото ако пола нямаше определящо значение за поведението ни, Дядо Господ (или природата — зачертайте ненужното) нямаше да измисли двата пола, защото най-напред не ги е имало — при амебите, да речем, че и при червеите ги няма. Но някъде от рибите нагоре в еволюционното дърво се налага да има два пола, и тъй като те са само два, то няма как да не са максимално различни (докато ако бяха, да речем, 17, както според Вонегут било на планетата Тралфамагор, то разликите може би щяха да са по-малки).      Е, както и да е, да оплюем сега и мъжете, ама то това, в общи линии, е известно, защото на латински malus значи лош, зъл, вреден, а malum е злото, от там във френския имаме malady и malheur (все нещастия или злини), после малшанса, маларията, ако щете, и всичко това идва от ... смилането — molo на латински, от там английския molar като кътен зъб, или немското mahlen като меля, нашето малък, и прочее. С други думи, мъжа меле, стрива, мачка и прочее, а това е мъжа, защото на английски той е male ("мейл"), а на латински мъжкия род е masculinum, но корена идва от дълбока древност, като в старо еврейския девятката се казвала малхут и символизирала царството (т.е. единоличното господство), а тук е и древното божество Молох, което изисквало много жертви за да се умилостиви. Само дето това може да е лошо, но жените си го искат, защото няма страна или епоха в човешкото развитие, където жените да не са харесвали военните или бойците. Действително, вярно е, че редица умни хора са считали (и считат), че грубата (мъжка) сила не е хубаво нещо, за което говори, да речем ... ами "софùя"-та или мъдростта в Древна Гърция, която освен "софистицираното" мислене е дала — ха сега, де! — софтуера и френската sofa (канапе)! Подобно "меко" управление са и финансите — фина работа този път! Пак подобно нещо е и самата цивилизация, защото тя е управление на цивилни. Така че мъжкото може да е хубаво или лошо в зависимост от гледната точка, докато на жените, от преди около век и назад във всички предишни времена винаги се е гледало с недобро око (не в смисъл на някакви наслади при общуване с тях, а като на непълноценни човешки същества).      Тъй, еманципацията дойде, и ако автора е против нея, то това не е защото той счита, че жените нямат право на равно с мъжете участие в обществения живот, а по следните причини. Първо, жените не са равни на мъжете, и няма смисъл да правим на морето дупка, но няма нищо лошо в това те да имат равни права, за да могат да докажат ... своето неравенство! Т.е. няма нищо лошо в това и в мините да работят жени, и културистки да стават ако щат, но това надали е женска работа — като правило, защото всяко правило си има изключения, и тъкмо те правят живота пикантен, в редица случаи. Или, както казва Ерих Кестнер на едно място: "Да живее малката разлика!". На този въпрос ще се върнем и по-късно, но важното е да подчертаем, че равните права, все пак, не значат равни възможности, ала дават възможност за по-добра изява там, където е дори по-добре да има жени вместо мъже (да речем: учителки, лекарки и зъболекарки, сумата чиновнически длъжности, в сферата на обслужването, и прочее). В крайна сметка, ако жените бяха равни на мъжете, то защо тогава в спорта се състезават отделно? Или пък защо се пенсионират по-рано, след като дори живеят по-дълго от мъжете?      Второ, за еманципация се заговори тогава и в такива страни, когато и където това вече не беше нужно, защото и без това движение горе-долу след половин поколение щеше да има същите резултати, и то по инициатива на мъжете (както вече казахме за брака като институция). Т.е. не прави чест на жените да се "обаждат" тогава, когато не е нужно, но това, по всичко личи, е общочовешки феномен, защото по аналогичен начин ние, примерно, реагирахме при падането на комунизма, което (повече от очевидно) беше инициирано от самите комунисти; аналогично и сумата стачки тогава, когато те не бяха нужни (от гледна точка на положението на стачкуващите, защото сега то не е по-добро, но стачки няма), ама масите искаха малко да си повикат, т.е. хората (тези без особени морални качества, или масите, или по-слабите в дадено отношение) недоволствуват не когато има от какво да недоволствуват, ами когато техния глас може да се чуе. Е, както и да е, това е морален въпрос и може би автора е прекалено строг към жените (да иска те да са чак по-добри от мъжете), така че да продължим.      Трето, и това е най-важното, жените дори не искат равенство (те подсъзнателно са наясно, че не са равни), а искат просто женско господство, матриархат! Е, то кой ли не иска да командува (те и децата доста често въртят родителите си на пръст), но нека поне сме на ясно по въпроса. Ако жените като маса са по-податливи на емоции (спомнете си за истериите), по пристрастни, дори по-глупави (когато става дума за разсъждения, а не за изява на желания), по-меки (защото секса, все пак, определя поведението), то тогава е очевидно, че не може да става дума за връщане към матриархата. Ние няма да се върнем към него не заради нежеланието на автора (той още не е казал, че не го желае, и дори много би искал да срещне жена, която сам да почувствува, че трябва да слуша, защото тя, освен че си има всичко женско, е и по-умна от него), а защото исторически погледнато матриархат е имало в дълбока древност. И защо, мислите, тогава в някои племена са командували жените? Ами, защото живота тогава е бил тежък, а жената е тази която дава живота и се грижи за неговото продължение, т.е. когато живота е труден и оцеляването на рода или вида е застрашено то е редно да се прави това, което жените искат. Да, ама вече не е така, и надали ще стигнем до толкова тежки жизнени условия, че да бъде застрашен рода, още повече на фона на демографския взрив в световен мащаб. Прочее, още причини за нелепостта от женско командуване ще добавим и по-нататък, когато разнищим малко въпроса с командуването.      Така, и нека сега погледнем малко по-подробно на           2. Мъжкото и женското начала      Още от библейски времена и по Далечния Изток хората са били на ясно за непреодолимите разлики между мъжа и жената и са надарявали и неодушевените предмети и природните явления с родови признаци, което всички знаят, защото това са граматическите родове, имащи място във всички езици, с изключение на английския. За всеки, който е учил английски е ясно, че липсата на родовете само упростява езика, но въпреки това във всички останали езици родовете съществуват и хората и не мислят да ги махат. Хайде, там където рода се определя лесно по окончанието (както е при нас) те не ни бъркат особено, а и има някакъв резон да си ги пазим, но в немския не е така (и, например, der Löffel е "лъжицът", а die Gabel е вилицата, но и двете свършват съвсем еднакво). Изобщо, според древните източните философи света имал две начала: Ян /Янь /Yang /Jang ("той") и Ин /Инь /Yin /Ing ("тя"), и това виждане се е запазило в редица езици и до наши дни, като за Ян можем да споменем ... руското "я" (аз), което е и италианско io, и френско jo, и немско ich, и т.н., и тук, очевидно, се има предвид мъжа. Докато жената-In се вижда най-добре в немския, където получаването на съществителни от женски род от такива от мъжки става с наставката -in (прим. die Lehrerin е учителка), но и изобщо в предлога in, който е и латински и значи вътре, влизане някъде (където сигурно има дупка, за да може да се влезе, извинете за обяснението)! Така че, независимо дали това ни харесва или не, но мъжкото е твърдото, острото, проникващото, а женското е мекото, вдлъбнатото, податливото, и това е положението.      Но да се спрем по-подробно на тези начала, като започнем със      2.1. Женското начало.      Една важна негова характеристика е консервативността, т.е. продължението или запазването на рода, но такъв какъвто е, а не модифициран! Това е консерватизъм по отношение на основната жизнена цел на жената (продължението на рода), но и на други житейски удоволствия, които тя схваща като свързани с тази цел, които може да се различават в някои нюански, но в общи линии са едни и същи от време онò (а някои мъже дори казват, че жената имала, само едно желание, ама да се изпълнявало по-често). Жената е това на което англичаните казват birth box или "родилна кутийка", но, да ме извинят дамите, ала можем да го кажем още и като "ходеща утроба", защото това е идеята на английската woman (жената), която дума може да се разглежда (не че англичаните ще си признаят това) като съчетанието: womb + man, където първата дума значи утроба ("b"-то не се чете), а втората е мъжа, така че всичко е ясно.      После идва нейният ненадминат егоизъм. Е, то ясно, че живота е борба за надмощие, така че ако човек не си гледа интересите, то няма кой друг да му ги гледа, но при жената това е издигнато в идея фикс и против другите. В резултат на това винаги нейните "пилци" са най-добрите и тя няма никакво желание да разглежда обективно нещата, така че тя е и максимално пристрастна и несправедлива към другите. Предвид на този силен (дори превъртял) егоизъм тя почти винаги действува въз основа на завистта (твърде често и омразата) към другите, а не толкова на своите интереси (да напомним в скобки, че основната причина за човешките нещастия е не това, че хората не си гледат интереса, а че те не си знаят интересите, не ги определят правилно). Е, това си има своето обяснение, защото тя е тази, която носи децата в себе си, и те не са хиляди (като пчелите, да речем), а се броят на пръсти, така че тя би могла да бъде обективна, или ако не става дума за нещо нейно, или ако извънутробното раждане навлезе здраво в живота ни. Но егоизма си е в кръвта ù, защото жените не са от тези, дето се обединяват в дружини (било то за да играят футбол, било за да ходят на война, или на мач, и прочее).      Друга много важна женска черта, която споменахме неявно, но не сме акцентирали досега, това е максималната близост до извора на живота, или до ... животното, т.е. нейната животинска природа! Е, мъжът също, като мислещо животно (thinking animal по английски, и те не се притесняват от тази дума), има животинска природа, но в него, все пак, има и нещо интелектуално, нещо от Бога, което не присъствува при животните, докато жената е най-животинската човешка разновидност, и това не е игра на думи, а отдавна забелязана (и фиксирана във всички религии) особеност. Това ще рече, че тя е по-жестоката, по-безскрупулната, по-похотливата, по-дивата и примитивна част от човечеството, но това не е нито лошо нито хубаво, а просто една житейска необходимост! Ако жената (да ме прощават този път мъжете) не изяжда мъжа след акта, както богомолката, например, или не го слага в казана (за да си осигури кърма за детето, да речем), след като е заченала от него, то това не значи, че тя не може лесно "да го натири", след като той остарее, или обеднее, или изпадне в немилост, или след като тя го разлюби, т.е. след като той е изпълнил предназначението си (и да напомним, че болшинството от разводите и делата за издръжка в днешно време се възбуждат от страна на жената, а не от мъжа, и то във века на еманципация, когато жените печелят не по-малко от мъжете, а често и повече). Това в повечето случаи е нормална реакция поради грижа за потомството, но понякога се стига и до тъй наречения "инстинкт на квачката", която в стремежа си да стопли пиленцата под себе си смачква чат-пат по някое друго. Вярно е, че и мъжът може понякога да постъпи по женски, но при него, освен че това е рядкост, самата реакция има и по-цивилизован характер, като от любов тя преминава, най-често, към някаква степен на безразличие, докато при жената правилото е: от любов — към омраза, което е и най-примитивната животинска реакция на някакъв нарастващ емоционален фактор.      Следващата, и също много важна, характеристика на женското начало е присъщата на жената посредственост и несъвършенство! И доколкото това също не звучи добре за жените, то пак да напомним, че целта на автора не е да ги оплюва, а да разкрива истината, така че и това не е нито хубаво, нито лошо, а елементарна необходимост, или следствие от наличието на две начала в живота, понеже Дядо Господ (или природата) не може да си позволи да остави такава важна задача като продължението и запазването на рода (т.е. най-важната жизнена цел) в ръцете (май по-скоро във ... краката, но такъв е израза) на някакъв изключителен или екстремален индивид (защото и Господ не може да предскаже до къде би довела една изключителност докато не мине известно време, а тогава вече ще бъде късно да се оправят нещата)! Посредствеността е задължително условие за "машинката за раждане" и това е неизбежно следствие от една добре организирана система за репродуциране. При хората тази черта, поне при външния вид, е малко маскирана (поради интелекта на мъжете, навярно, които предпочитат да разпространяват някои приятни за жените измислици, "четки", или комплименти), но сред животните е очевидно, че мъжкия екземпляр е този, който трябва да е (и той е) по-красив и привлекателен с нещо, например: при елените — с рогата, при канарчетата — с песента, при пауните — с опашката, при биковете — със силата, и прочее. (A propos, за биковете и ... обичта: тук сигурно има някаква свързваща асоциация, тъй като и испанците казват "besa me mucho", което значи "целуни ме силно", и англичаните имат best, най-добре, ама и beast, което е звяр, и което е и френско и латинско, но имат и big което е почти нашия бик, а пък нашата обич, както знаете, не е славянска, ами има нещо татарско в нея, защото на монголски фразата "обичам те" звучала като "бичх-ам-те"!) Та, да се върнем на външната красота, сравнете жената за един по-голям период от време — да речем, от 15 до 75 години — с мъжкия екземпляр за всяка възраст и тогава лесно се вижда, че само някъде между 15 и 25 години би могло да се каже, че жената е по-красивата, но това е основно поради еротични съображения, и може да се спори по въпроса, докато един мъж е красив и на 20, и на 40, и на 50, и на 70 години, просто като едно съвършено природно творение!      Така че жената (като правило) е по-безлика и посредствена, и по външен вид, и по интелект, и по сила, и по каквото щете, но тази посредственост, от друга страна, понеже тя означава "по средата", е тъкмо това което ù трябва за да издържа най-лесно на нормални жизнени условия, че и на някои екстремални също, за да може да фиксира (консервира) в потомството съществените характеристики на тези мъжкари, които са оцелели в живота, защото, както при животните, така и при хората женските са по-издържливите екземпляри. Това са експериментално и статистически потвърдени факти. Ако на някои им е угодно да пребивават в заблуда по въпроса, това си е тяхно право, но този феномен си има и лесно обяснение на базата на факта, че женската е тази, която избира, т.е. която играе активната роля при продължението на рода, докато мъжкия прави това, което женската иска от него! Цинично или не, но мъжа е послушната (и глупава, ако щете) фигура по отношение на продължението на рода, а жената е посредствения екземпляр, който си избира изключителния индивид (както си избира хубаво цвете, с което да се закичи), и това е съвсем целесъобразно изискване.      Посредствеността на жената се изразява преди всичко в това, че тя е един несъвършен или незавършен (което лингвистично е от същия корен, àко и хората да не се замислят за това) индивид, в смисъл на своите физически, психични, и интелектуални качества. При това може и да не намесваме мъжкия интелект, за да не ограничаваме валидността на разглеждането и за животните, а и защото мъжете (като правило) не са от тези, дето много обичат да си служат с интелекта (ако има как да минат без него). Дори самата жена явно чувствува своето несъвършенство, след като от хилядолетия прибягва до какви ли не начини за разкрасяване или "довършване" (поне това значи английската дума, make up, която, всъщност, е френска, за гримиране, т.е. "компенсирам, допълвам"), а това че и някои мъже също го правят — е, то се обяснява с женските им качества (особено в юношеска възраст на неоформеност на индивида). С други думи, ако се изразим малко афористично: жената е съвършена в своето несъвършенство като самостоятелен индивид! Тя е съвършена по отношение на ефективността на устройството (тежи по-малко, яде по-малко, живее по-икономично и по-дълго, харчи се по-умерено, и прочее), но нейната основна цел е продължението на рода, а за това ù трябва мъж (докато за него това не е основната му цел в живота, както ще разясним след малко). Та — със съответното извинение към дамите —, ама, дето викат някои мъже: какво може да искаш от една жена, след като тя не може дори и ... да се изпишка като хората!      Но, за да не ни се сърдят жените, нека приключим с тях с едно поетично сравнение, което гласи, че "жената е пощенската кутия на мъжа към потомството" — стига мъжа да си има съответното "моливче" (или, по-добре, "автоматична писалка") и може да почва да си пише "писъмцата". Тази сентенция добре подчертава междинното място, което жената заема между мъжа и децата — междинно и по интелект, и по други способности. Точно това посредствено положение на жената е от значение за отглеждането на потомството, поне докато то е доста малко, а и, генетично погледнато, мъжът е този, който определя най-важния показател на потомството — неговия пол — и който, най-често, има доминантни гени (макар и тук да има доста изключения). Така че ролята на посредник е много важна и необходима (след като не се размножаваме чрез пъпкуване или клонингуване) и определена доза специализация също е нужна, защото ако всеки човешки индивид беше двуполов, то най-честите сношения биха имали авторефлективен характер, а това би намалило силно така необходимото в живота разнообразие.      А сега да минем към      2.2. Мъжкото начало, но трябва да е ясно, че то е доколкото е възможно противоположно на женското (автора си е сексист, колкото и да не се харесва това на някои жени). Та, противно на консерватизма на жената мъжа е роден новатор, или търсеща личност, която с много рискови моменти има за цел да осигури, не продължението, а развитието на вида, т.е. неговата модификация съобразно изменението на външните условия. Вземайки предвид, че производителността на мъжа е такава, че дори при "конвенционалния" начин на размножение един мъжки екземпляр може да създаде стотици и хиляди деца, а при изкуствено осеменяване вече стигаме и до милиони, се оказва, че и нуждата от мъже е поне стотина пъти по-малка. При животните последното важи с пълна сила и там един мъжкар обслужва десетина женски, като ловците и еколозите считат за оправдано мъжкарите да намаляват и още. В древните периоди от човешката история положението би трябвало да е било такова и при редица дивашки племена, поради суровите условия за живот и многобройните битки между тях, но в днешно време в цивилизованите страни многоженството е забранено (най-вероятно по инициатива на мъжете, за да се обоснове необходимостта от равен брой мъже и жени), но това не е съвсем целесъобразно за потомството.      Като най-характерна проява на търсещото мъжко начало авторът счита ... страстта към играта, където има рискове, експериментиране, а не консервиране, и това е, всъщност, неговата основна жизнена цел, която може да даде нещо за развитието на поколението, а не за тривиалното му продължение! За мъжа всичко в живота е игра, включително и самия живот. И по станал ни вече навик пак ще дадем лингвистично потвърждение на това, като почнем с английската дума game, която значи лов, но също и игра, защото лова е играта за мъжете, или поне е бил това в течение на много векове, докато не са били измислени игралните автомати и компютърните игри сега; аналогична идея се крие и в руската дума "охота", което е лов, но и силно желание. После, в чешкия имат любопитната дума herna, която не означава, хъм, мъжки тоалет (както някои биха могли да си помислят, като сродна с немския Herr), а игрална зала, но това е помещение тъкмо за мъже! А какво е войната за мъжа, ако не една опасна игра (или поне е била игра, до към ХIХ век, когато вече започна да изчезва разликата между фронт и тил)? А какво е кариерата за мъжа, ако не една обществена игра? Ами борсата? А колко са жените (в продуктивна възраст, а не тогава, когато вече никой "не ги бръсне" за жени), които ще видите да играят табла, бридж, белот, или шахмат — е, толкова, колкото да подчертаят изключителността на тези дейности за тях! А нима науката не е също една игра с тайните на природата?      После, на женския егоизъм и пристрастност се противопоставя явният колективизъм на мъжкаря, особено при хората, където мъжете са тези, които обичат да се събират на по-големи групи, било то в бойни отряди, било на спортни състезания, или в клубове и кафета. Както и мъжът, най-често, е този, който е способен на безкористни прояви, на джентълменство, на справедливост (или fair play, както казваме вече и ние). Дори на война той убива поради необходимост, а не от злоба и омраза (или поне така е в повечето случаи). Това не е трудно да се обясни с мотивировката за постъпките на мъжа, която е той да се изяви с нещо хубаво пред другите, с нещо което се цени от другите, или, най-малкото, което да му е интересно, независимо от потребностите за продължение на рода (или от личната изгода). Дори когато мъжа се проявява като егоист, той го прави от колективистични подбуди, в името на семейството или на групата, към която се числи, докато жената, дори когато проявява колективизъм, го прави от егоистични подбуди, за да запази своето потомство (което чувства като част от себе си). Това не е апотеоз за мъжа, разбира се, а реализъм. Може да се формулира и по-силна мисъл, а именно: жената създава любов чрез омраза, а мъжа — омраза от любов! Но, какво да се прави — неизповедими са пътищата Господни, или пътят към ада е усеян все с благи намерения, или човек иска едно, върши друго, а пък се получава трето, защото нито е опознал себе си, както са искали древните гръцки мъдреци, нито пък може да промени нещо в генетичните дадености заложени в него, освен да се подчини на повелението на пола, което изисква жената да запазва рода, а мъжа да го допълва и подобрява (ако остане жив).      След това, противно на близостта до животното, мъжа е по-близо до Бога, или до разума (ако не използуваме хипотезата за Бога). Това е следствие от другите качества на мъжа, но най-вече от неговия интелект, този недоразвит човешки инстинкт стоящ много близо до играта, докато при една средна жена трудно може да се очаква някакъв интелект (поне по-висок от средния), защото на нея не ù трябва интелект за продължението на рода (секса може да е всичко друго, но не и интелектуално занимание). Самата проява на интелект, всъщност, е нещо изключително и съвършено (до което ще стигнем след малко), и е нормално той да е притежание основно на мъжете; фактът, че има и доста умни жени не означава, че това е често явление, а напротив, и то в повечето случаи се обяснява с някои други недостатъци на дадената жена (най-често физически), които я карат да търси компенсация в умствената сфера, защото умна и красива жена е едно, хъм, вопиющо противоречие (поне докато жената е все още жена в сексуалния смисъл на думата) и това е причината, поради която такива жени са на особена почит, защото търсенето се определя от предлагането! В същото време умните мъже никога не са се търсили особено, докато силните, или богатите, или красивите (поне докато са такива) са доста търсени (макар че не е съвсем безнадеждно положението и за умните мъже, ако те освен това са и богати, да речем, т.е. интелекта не е кой знае какъв недостатък). Това състояние на нещата, обаче, е съвсем логично от гледна точка на разделението на дейностите между мъжа и жената, като жената си остава по-близко до животното, от където ние сме дошли, а мъжа се стреми да бъде по-близко до божествения разум, накъдето, малко по малко, се движим.      Така, и на мястото на женската посредственост идва мъжката изключителност и съвършенност. Това е, може би, основното съображение, поради което в Християнската религия (а и в други) образа на Бога (или на върховния Бог) е винаги образ на мъж, при все че е по-естествено това да беше жена, защото жената създава или поражда (както Геа, в гръцката митология). Вярно е, че всеки човек е убеден, че жената създава живота, но никоя религия не може да спечели привърженици, ако основния ù Бог не е с образа на съвършенния, изключителен и всемогъщ мъжки индивид. Това, очевидно, е свързано със, простете за припомнянето, култа към фалуса, който датира от хилядолетия, но можете ли да си представите, ако вместо този култ имаше такъв към съответния (казва се хомологичен) женски орган? Е, автора няма чак толкова развинтена фантазия и не може да си представи такъв култ. Така че, колкото и да е странно, но хората, все пак, имат усет за красота и хармония! Но това, че мъжа е съвършенния индивид, не значи, че мъжете са съвършенни във всяко едно отношение, нито пък, че това съвършенство винаги е нещо хубаво (защото има и съвършени пияници, например). Все пак правилото е, че мъжа постига съвършенство в дадена област (за да се опита, макар и неосъзнато, да го предаде на потомството си), докато единственото съвършенство на жената е в нейната посредственост, както вече отбелязахме.      Но това съвършенство си носи и последиците, защото мъжете, бидейки по-разнообразни по набора от своите качества са и по-податливи на външни фактори като: неблагоприятни метеорологични условия, по-голяма уязвимост от различни болести, включително и психични, по интензивна обмяна на веществата, утежнена и от по-големите им габарити, по-рисково естество на работата им, по сравнение с тази на жените, и прочее. С две думи това означава, че именно мъжете са слабия пол, противно на разпространените заблуди (пак от мъжете, за да "ударят поредната четка" на жените, че ги ценят като писани яйца), като слаб трябва да се разбира в смисъл на усреднена характеристика за мъжете. Но в същото време рекордните, или екстремални постижения, било то в спорта, науката, изкуствата, или другаде, принадлежат на мъжете, т.е. на някои мъже, докато за неекстремални прояви жените са, определено, по-добрите и затова те са тези, които се занимават с редица монотонни, или неизискващи особено изкуство дейности. Казано по друг начин мъжете са по-специализираните индивиди, които биха могли да внесат нещо ново в генетичния код на вида и затова са достатъчни малко мъже (но много "пощенски кутийки").      Ала има и още един съществен елемент при мъжа, който, определено, отсъствува при жените (и затова там не го споменахме) и това е чувството за мярка! То е тясно свързано с разума, или дори с мъдростта, защото в нашия противоречив свят най-важното нещо е да се намери удачната равновесна точка, нещо което е било известно още в Древна Гърция (че и по-рано) — лозунга "Нищо прекомерно!". Това е цяло изкуство, или мъдрост, защото тази мярка се базира на некалкулируеми неща, тя не може да се измери количествено (защото обикновено засяга различни качества), и по тази причина още източните философи са твърдели, че мъдростта (за разлика от науките) не може да се научи и до нея човек, или може да стигне (на базата на житейския си опит, или на кармата, т.е. генетичните си дадености), или не може. Това е вид инстинкт, който има някакъв аналог при жените — тъй наречената "женска интуиция", която е пак на инстинктивна база — но той е много важен за постигане на правилни, т.е. добре балансирани, действия (защото до крайности и един олигофрен може да стигне). А запитвали ли сте се някога защо мъжът (като правило) има чувство за мярка, а жената няма (и затова тя е най-похотливата, -жестоката, и прочее "най")? Ами, за да си отговорим на този въпрос ще трябва да погледнем пряко към секса, където е известно, че жената ... винаги може (да речем 15-20 коитуса на ден, моля за извинение, не биха я затруднили особено, както и се случвало с някои проститутки в много натоварени дни), докато мъжа понякога може, ама понякога — не! Това че мъжа може и да не може, го кара (още от малък), волю-неволю, да свиква да търси мярката и в съвсем други неща; това не става осмислено, но то му става навик, инстинкт, а жената няма такъв вътрешен подтик и затова тя знае само да иска (било мъже, било дрехи, било пък да недоволствува от всичко).      На това място някой по-внимателен читател може да се усети, че това колебаене между "има-няма" не е точно умереност, а работа в тъй наречения импулсен режим. Е, това е така, но, за съжаление, импулсният режим е единствения масово достъпен заместител на умереността, например: човек "набива" месо сутрин, обед, и вечер, а след това няколко седмици не яде изобщо месо; или пък човек не пие, не пие, но после като се запие, та откарва няколко дни; или в политическия ни живот — ту завием на ляво, ту на дясно (а в Древна Гърция са се сменяли направо периоди на демокрация с тирания); или вземете будното състояние, когато човек в общи линии мисли логично, и заспалото, когато мисли асоциативно, но логиката хич не го вълнува; и много други подобни примери. Особено трудно се забелязва тази имитация на умереност, когато периода на колебание е от порядъка на години и десетилетия, но това е положението, понеже човек (и мъж да е) може само да се стреми към мъдростта, но чак да я достигне не му се отдава. От друга страна, хората отдавна говорят за умереност, всички са чували, че това е хубаво, но защо тогава не са такива? Ами, защото хем това трудно им се отдава, хем пък и не е баш винаги хубаво, тъй като с умереност на този свят нищо велико не е постигнато — нито в науката, нито в спорта, нито в изкуството, нито в завоюването на някоя страна, или въобще в състояние на война. Т.е. тогава, когато става дума за върхови (екстремални) постижения те няма как да станат с умереност, но в обикновения ни живот, нищо по-хубаво от умереността няма! Това се вижда при деление не само по полов признак, а и по възрастов, като по-младите са и по-неумерени, в средата на живота хората се научават, малко или много, да живеят умерено, а на стари години — и това е един от основните признаци за достигане на старостта — те почват постепенно да губят чувството си за мярка.      Е, в общи линии разяснихме двете начала но нека приключим тази точка с един мисловен експеримент имащ за цел да обърне някак-си нещата, да направи женския пол твърдия и активния, а мъжкия — мекия и пасивния. Това може да стане доста лесно, ако подложим половите органи на една ... хомоморфна, както се казва, трансформация, т.е. на еластична промяна, която, запазвайки "дупката" и "пръчката", да им размени местата! Това е възможно, защото при еластична промяна — като нещо нарисувано на балонче — може, примерно, куба да стане на кълбо, нали така? Така че можем да вземем да надуем "дупката" и да я изтеглим в едно хоботче, а пък "пръчката" да я свием до нещо като малка пъпка и я скрием в лоното (което не е нещо невъзможно, тъй като и двата пола са по някакъв начин представени във всеки индивид, поради което е възможно да се правят операции за смяна на пола, а и сигурно знаете, че клитора при жените е недоразвит пенис). При това положение женският полов орган ще се надува и ще търси да се напъха в дупката на мъжкия да посмуче там нещо, а това ще доведе и до редица свързани с това промени, до обръщане на нещата.      Но това обръщане е не само мисловно, то, донякъде, е осъществено при растенията, където, както знаете, плодниците са твърди и стърчат навън, а тичинките са едни мънички и непохватни, така че, за да се стигне до двата пола при животните, Дядо Господ или природата, волю или неволю, са минали през някакъв подобен вариант. Да, ама са го отхвърлили, като невъзможен или поне неудачен! Сега, усещате ли, тези разсъждения са твърде подобни на известното доказателство с допускане на противното, което води до логически абсурд, само че тук логически всичко изглежда съвсем правдоподобно, обаче се оказва практически абсурд. Е, това не е съвсем строго математическо доказателство, защото ако нещо не е станало то не значи, че не може да стане, все някога, но ... е почти така, защото еволюцията (или Бога) е изпробвала много варианти за страшно много време, така че имаме всички основания да вярваме, че щом нещо го няма в природата, то то с нещо не е удачно, което, по същество, е древно източно твърдение, т.е. че нашия свят е най-добрия от всички възможни. Така че консервативният индивид трябва да бъде и по-мек и податлив на натиск, и по-посредствен, и по-пристрастен, и прочее, а творческия пол трябва да бъде и по-нахалния, твърдия, рискуващия, и прочее, и от това не може да се избяга.      Така, и сега ни остава още само да видим какво ще стане в близко бъдеще, когато този голям експеримент наречен еманципация се поулегне малко, т.е.           3. Накъде след еманципацията?      Защото мъжете и да искат и да не искат не могат да върнат историята назад — е, тя историята, действително, води до чести повторения, но с някакъв нов елемент, на нова намотка на спиралата на развитието, а тук е ясно, че жените няма да се откажат от никоя от свободите си, щом веднъж са им били дадени. Макар че те са им били дадени (или пък са си ги извоювали, ако жените толкова настояват на тази разлика), понеже това вече е станало възможно, с облегчаването на живота като цяло (и на домакинската работа в частност). (A propos, за такива случаи когато едно нещо, което трябва да стане, взема че става, шопа си има хубавия лаф: "Онò що си трèбе, онò си го сàка!") Та, след като вече я имаме еманципацията, да видим какво ще стане в близко бъдеще.      Само че тук първо трябва да направим съществената разлика между семейството, като единица за отглеждане на потомството, и обществото, като място за трудова и социална дейност, защото тези неща трябва да се различават. В обществото е ясно, че жената може, и даже трябва, да взема все по-голямо участие. И знаете ли защо, най-вече? Ами, ха, ха, защото е посредствена, и като така е идеалния индивид за монотонни или рутинни дейности, ама то вече (в ерата на технологиите) почти всяка работа стана такава, че даже и науката и изкуството станаха индустрии (или "производителни сили", според старата комунистическа терминология)! Тук-таме още има нужда (а и винаги ще има) от гениални хрумвания, но ние не говорим за гениите, а за обикновените хора. Елитарните длъжности, все едно, са само няколко процента (а и в тях, в повечето случаи, става дума пак за рутинност). Освен това типично мъжки професии, с нужда от физическа сила, също почти не останаха (армиите, все още са мъжки, но полициите отдавна не са само мъжки). Така че, както и да го погледнем, щом жените искат да работят, то те могат да вършат практически всяка работа, и в много случаи по-добре от мъжете, защото има дейности, при които един среден мъж би се отегчавал, а в повечето случаи при работа с клиенти жените са дори за предпочитане. Същото важи и за политиката, където жената, отново, е идеалния кандидат, и по същата причина на посредственост, защото народните избранници са, малко или повече, хора от народа и трябва да мислят като средни граждани, а не като елит (иначе народа не би ги разбрал).      А щом споменахме сферата на обслужването (работата с клиенти) то тя в съвременните икономики поема повече от половината от трудещите се. Това, между другото, е била основната грешка на Маркс, защото типичната работническа класа, като хора от фабриките и заводите, става все по-малко. Грубо казано, в селското стопанство работят само 5 до 10% от хората, в заводите може би към 15-20% (но с тенденция към намаляване на броя им), в армията и полицията около 5%, и всичко останало (образование, здравеопазване, банково дело, търговия, туризъм, услуги, и прочее) е все някакъв вид обслужване, където остават към 2/3 от общия брой. Прочее, това може да се счита за грешка на Маркс само от хора, които мислят догматично, защото идеята на човека е била за наемни работници, т.е. такива, които не работят със свои средства за производство, а те са над 90% от трудещите се. Както и да е, жената, определено, ще стане доминиращия пол в обществото и бизнеса, така че не само, че може да се очаква в семействата (доколкото такива останат, на което ще се спрем след малко) жените да са тези, които ще вадят хляба (а мъжете да шетат, гледат децата, и прочее), но и хич не е изключено, при положение, че пола на децата може да се определя доста рано, или пък да се поръчва (при изкуствено раждане), частта на мъжете да стане два, три, че и десетина пъти по-малко от тази на жените — след век-два, да речем. Единствената пречка в това отношение може да бъде ... акъла на жените (е, доколкото те го имат), т.е. ако те най-после се усетят, че само губят (демек, режат си клона, на който са седнали), защото от еманципацията насам, те и на работа трябва да ходят, и кавалери вече почти не останаха (ако всички са равни, а още повече ако мъжете са и по-слабия пол, то какво ти кавалерство?), и на една и съща възраст ще почнат да се пенсионират, и семействата вече няма да ги има, та и по един "сексуален работник" даже няма да им се пада, и тъй нататък. А пък там където ще има мъже, те ще трябва да се поемат под закрила на държавата (или, евентуално, на някои жени), защото лозунга: "Жени, пазете мъжете си!" е бил издигнат някъде към средата на ХХ-ия век, и има всички мотивировки за съществуването си.      И преди да стигнем до изчезването на семействата (защото то вече това стана ясно), нека вмъкнем някои разсъждения за видовете управление, понеже тази еманципация дойде от женското желание да командуват. Е, то от дълбока древност е ясно, че управлението има две страни, свързани в диалектическа връзка помежду си, и това са: стратегията и тактиката! Стратегът казва "аз искам, това и това", а тактикът казва "така и така, трябва да се постъпи", ала и двамата са важни, така че когато се говори за управление трябва да се има предвид какво именно. Вярно е, че винаги остава въпросът с диспетчеризирането на тези две дейности, който и стои над всичко, но за това има разни начини (примерно, вертикално поделяне на сферите на дейност), а е и най-естествено да се счита, че това е мъжа (поне където се намесва секса, но в бизнеса това не е задължително). От двата пола — след всичко казано досега това трябва да е пределно ясно — стратега е жената, а тактùка е мъжа, и така е било хилядолетия човешка история, по който повод ние си имаме известната поговорка, че мъжа е главата, ама жената шията. Хубаво би било това съотношение да се запази и занапред, но пък, ако жените толкова искат да са и главата и шията, то да си се крепят сами, обаче ролята на шия за мъжа просто не е типична (той, човека, иска да си играе, каква цел в живота е това?).      Така, а сега на въпроса за семействата. Исторически погледнато те са създадени като минималната социална единица, необходима за създаване и отглеждане на потомството и идват на местото на първобитните родове. Когато живота малко поолеква, тогава родовете остават само като фон на семействата, но и до преди век е имало големи семейства, където най-стария е бил главата, и е оставал такъв докато е жив. В днешно време отглеждането на децата (за създаването да не се главоболим, защото то става хем лесно, хем приятно) вече не е особен проблем (е, у нас сега още е, но ние говорим за след някъде към половин век), и за в бъдеще все повече ще се поема от държавата. Това и сега е така в повечето западни страни, като принципа е (или ще стане такъв), че детските се изплащат равномерно съгласно оценки за средните нужди, а парите за целта се събират от родителите или другите възрастни според доходите им. Ако човек е толкова зает, че не може да се грижи за децата си, то и на това си му има "колая", като съществуват различни заведения (детски градини, пансионати, колежи, и прочее). Ако приемем, че живота ще става още по-лек, то тогава е нормално да се допусне, че минималната единица ще се сведе до числото едно, и това ще бъде единия родител, независимо дали хората живеят заедно, или са се развели, или дори не са, но всеки си се грижи за определено дете.      Да поясним това. Виждате ли, след като семействата се разпадат (а е ясно, че те са разпадат от непрекъснато растящия брой на разводите) е крайно време да се стигне до някакво решение (и все някога това ще стане), като най-естественото е още преди зачеването (съпроводено или не от граждански брак) да е ясно кое дете на кого се пада и той да си се грижи основно за него и да го възпитава. Това определяне може да става с някакъв (брачен или псевдобрачен, защото може да става дума и за хомосемейства) договор, но трябва да има и законно утвърдено подразбиране ако договор няма и най-близкото до акъла е: ако детето е момче да се гледа от бащата, а ако е момиче — от майката. Ако жените искат да бъдат равни с мъжете, или поне да се пробват в това, то няма никакъв резон да се счита, че майката като правило ще гледа децата; вярно е, че мъжете още не са се усетили, че при съществуващото положение, те са основната потърпевша страна при развода, но тази "кавалерска" инерционност в скоро време ще спре. Такова прикрепване на децата към единия родител си има и това удобство, че така всеки ще знае дали си е изпълнил дълга към потомството, или не, а този дълг ще се състои в отглеждането на едно дете, понеже само така може да се спре галопиращата или експлодираща раждаемост (според изчисленията на автора числеността на световното население е "само" към 200 пъти по-голяма от необходимото, но тази тема е разисквана другаде). Ако авторът е прав считайки, че по-високия жизнен стандарт води до възможността жената да взема все по-пълно (и преобладаващо) участие в обществото и производството, както и до разпадането на семейството, т.е. ако тези неща се приемат като "неизбежно зло", то гореизложеното решение би било съвсем разумен изход от създалата се бъркотия. След като и днес извънутробно зачатие вече струва две-три средни месечни заплати (за Запада), то няма никакви проблеми да очакваме, че след половин-един век една изкуствена майка (детски инкубатор) ще струва колкото, да речем, две съдомиячни машини (или една кола на старо), така че всеки ще може да си я позволи, и ще се оправяме и без семейства. Вярно е, че мъжа може да насели цели планети със своя генетичен материал, но и жената не е чак толкова ограничена, защото за един живот тя произвежда над 500 яйцеклетки, така че може и да дава 4-5 (и повече, ако някой ù ги иска) за съответните генетични банки. Това може да е фантастика, но бъдещето, гледано през очите на настоящето, си е фантастика.      Но това беше по въпроса за размножението, а секса е друго нещо, нали? В смисъл, че щом отдавна се прави разлика между любов и секс, то защо да не се прави разлика и между секс и деца? И на това място се налага да подчертаем, че еманципацията има и още едно следствие касаещо точно секса (а дали то е приятно или не, е въпрос на гледна точка) и това е ръста на хомосексуалността! Защото хомосексуалисти е имало винаги (а и сред животните трябва да ги има), но сега те не само, че стават легални (в крайна сметка: защо не?), но и почват да нарастват; докато по-рано това е бил само временен заместител, то сега вече става официален признак на лицето — като цвета на очите, да речем. А че това е следствие от еманципацията трябва да е очевидно, защото, ако човек е мъж и, както се казва, "хормона го гони", а на една жена не може да се разчита, защото тъкмо вземе да свикне с нея и тя го натири, а той, все пак, е слабия пол, по-лесно раним (жената си поплаче, поплаче, па ù мине, а мъжа не може да плаче и няма ... курсове по плакане за мъже), и прочее, ама и на много жени пак не може да се разчита, защото човек предпочита да си има нещо до него, а не да се хàби всеки пък наново да им сваля звездите от небето, то какво друго му остава, освен да се ориентира към нещо като него самия?      И това за свикването е много вярно, защото и други хора, преди автора, са забелязвали, че мъжа тръгва от секса и стига до любовта, а при жената — разбира се, че трябва да е точно обратното — се почва с любовта и се свършва със секса. Мъжът почва със секса, е, ами щото "го сърби дръвцето", но стига до любовта (обикновено), може би по навик, от чувство за отговорност или кавалерство, или от ... чист мързел, да търси всеки път нов субект за една (низша, нали?) физиологична потребност. Докато жената почва с любовта, защото ... . Всъщност, запитвали ли сте се някога защо толкова векове (и хилядолетия) се е считало, че жената трябва да се омъжва девствена? Въпросът е доста важен, защото това е познание (още от библейски времена сношението се отъждествява с абстрактното научно познание), така че жената, излиза, че трябва да се ограничава от познанието, а това изглежда куриозно, понеже мъжа винаги предпочита да знае нещо, отколкото да не знае. Да, ама за жената познанието не носи щастие и това сигурно е било забелязано от някой мъж в дълбоката древност и после и другите са се съгласили с него. След толкова приказки вече трябва да е ясно, че "родилната кутийка", на която е чужд игровия елемент, няма нужда от познание, то не ù помага в живота. Затова тя (дори и да не е девствена) трябва с нещо да се залъже, примерно, че партньора ù (може да не е непременно съпруг) е красив, или богат, или има добри шансове за кариера, или каквото и да било, и ето откъде идва любовта (защото тя си е една заблуда, но на това ще се върнем после), а пък като мине време вместо тази любов идва секса, защото жената се опитва да намери игровия момент в секса, тя просто няма друга възможност.      Така, но щом мъжа вече все по-често тръгва да търси своето полово подобие, то това важи и за жената, защото, след като тя може да живее сама, може да печели повече от мъжа, не иска да слуша никого (и тук няма значение дали мъжа е по-умния, за жената логиката не е важна), то за какво ù е мъж — дето викат някои жени: само (моля за извинение), да ти опикава дъската на тоалетната! Пък и жената, ако сме откровени, си е нещо по-фино, по-меко, по-чувствено, така че ако един мъж може да хареса друг мъж, то една жена, още повече може да хареса друга жена; докато при мъжкия хомосекс има някои неестетични моменти, то при женския такива няма. И точно еманципатките са между първите лезбийки, т.е. не е задължително една Emanze (както им викат немците) да е и лезбийка, но обратното е задължително. Е, ако на жените тази работа им харесва, ако не ценят "малката разлика", то, дето се вика, нека, ама там е работата, че на автора му се струва, че те изобщо и не си дават сметка за това; жените знаят да искат, а дали може и с цената на какво, това тях не ги интересува, или не могат да го проумеят.      Това, разбира се, и както вече споменахме, не значи, че хомосекса е нещо непременно лошо, той е нещо неестествено, нещо болнаво, но не е с нищо социално опасен, така че нека си съществува, ако това се налага, но не да го изкарваме насила на сцената на живота. А той си има и някои предимства, в смисъл на по-силни чувства, защото при него секса е по-идеален, абстрахиран от продължението на рода, т.е. той остава, действително, само като една неизбежна физиологична потребност, но без ни най-малката илюзия за зачатие. Така че, с две думи, ако търсите някъде любов, то я търсете сред хомосексуалистите! И тук да си дойдем на въпроса за любовта, но не като секс, а просто като силно чувство на привързаност и нужда, като ярко изразено харесване, което може да се прилага и към животни и неодушевени предмети. По този въпрос са изписани томове литуратура, но само на едно място авторът срещна разумно определение, и то е следното: любовта е оценка за съвършенството на даден обект, което значи, че ако обичаш нещо, то не искаш да го променяш, не искаш нито да му добавиш нещо, нито да му отнемеш! Е, тази оценка обикновено е някаква самозаблуда, но при това положение виждате, че поне в 90% от случаите, когато хората говорят за любов те имат предвид нещо друго (секс, навик, физиологична потребност, но не и любов), защото първото нещо, което двама влюбени правят е да моделират другия, съобразно своето виждане, уж за да го направят по-добър, да се грижат за него, и така нататък, но това което те би трябвало да правят е само да стоят и да му се възхищават, а ако правят нещо за другия, то може да бъде само нещо таково, което да му помага по-добре да бъде това, което той е.      Е, май отдавна е време за свършване, така че още само една кратка прогноза за средата и края на ХХI век. Мъжете, независимо от утробно или извън- раждане, от наличието или не на семейства, от хомо- или хетеро- двойки, или поли- -гамия или -андрия, ще си останат колкото жените (не ни се вярва жените чак да си пожертват кефа, и то в интерес на природата; все пак в човешкото общество е за предпочитане да сме по равно). На работа ще ходят към два пъти повече жени отколкото мъже. Бракове като правило няма да се сключват, но около 1/3 от децата ще се гледат от двама родители, като 1/3 от това число (или общо към 10%) ще са хомо-двойки, а другите 2/3 от децата ще имат в момента само един родител (т.е., може изобщо да е бил само един, или да са се разделили); възможно е да има и някакви комуни, за по-лесно отглеждане, но тъй като децата са най-големите ... егоисти, то там няма да им харесва и такива деца няма да са повече от 5%. Обществени инкубатори няма да има, освен ако някой си поръча там дете (т.е. като се знае на кого е). Всеки гражданин (мъж или жена) ще има право на едно дете, за което държавата ще помага, а ако някой толкова иска да има повече, то, освен че ще трябва да му плаща всичко, но ще плаща и допълнителни данъци за него. Наред с женското предпазване от зачатие ще навлезе и някакъв лесен начин за продължителна мъжка стерилност (но не безвъзвратна). За еманципация няма да се говори и вече ще се се осъзнае, че мъжа е слабия пол, независимо от възможностите му за по-силни моментни натоварвания, или тъкмо поради това. А пък децата ще се кръщават с три имена, където фамилията (като най-логично очакване) ще бъде на мъжа ако детето е момче, и на жената ако то е момиче; второто име ще бъде на другия родител; а личното име ще е временно и всяко дете ще трябва да си го утвърди или измени след, да речем, 12 годишна възраст. С което, най-после, слагаме и последната точка.      04. 2004       — — —           ПРИЛОЖЕНИЕ           СИГУРЕН ТЕСТ   Пич ако си, имам чест да ти кажа този тест: ходиш ли със мацка сладка, или със ... еманципатка? Както всичко гениално просто'й туй, ала ... анално. Леко плясваш я, напето, где? — Ами че по дупèто! Ако е жена без маска*, във класическия смисъл, ще я стопли тази ласка, иначе със поглед кисел щ'ти се цупи, ще ти кряска. Туй е, ако си чактисъл. 07. 2002        * Тази дума не е тук само заради римата, има се предвид, че основния стремеж на еманципираните жени е да прикрият в себе си всичко женско, което ги отличава от мъжете, следователно те си слагат маски.            — — — — —