101 МИРОНЕТА

(нова поетична форма, по-хубава от сонета)

— силно съкратено (до към 10 %)!

Христо Мирски, 2020

— — —

[ Резюме: Това е поетична стихосбирка от 101 (+ някои Приложения) стихове от нов, измислен от мен вид, които приличат доста на сонетите, но са като че ли по-мелодични и лирични от тях, и които аз нарекох на себе си, Миронети. Темите са всякакви, което ще рече че те са за живота, за всичко сътворено, в моя май традиционен философски, но и весел, хумористичен стил. Приложенията са свързани с едно развитие на този вид стихове, и с примери на руски и английски. ]

[ Идея за илюстрация на корицата: Ами, откровено казано не знам. Това са стихове за всичко и всяка илюстрация би била частична. Може би най-простото е да се публикува на корицата 0-ия миронет, евентуално на нещо като развиващо се руло, понеже той тъкмо за това е и написан, да даде представа за вида на стиховете. ]

— — — — —

СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)

0. Встъпление

1. За мъжа

2. За жената

3. За децата

4. За флората

5. За фауната

6. За Земята

7. За любовта

8. За красотата

9. За вечността

10. За мъдростта

11. Приложение І (развитие на формата на стиха)

12. Приложение ІІ (примеры на русском языке)

13. Appendix ІІІ (examples in English)

Забележка: Тук цялата книга се публикува в 3 части, а именно: в І-ва част са глави от 0 до 4 включително, във ІІ-а част са тези от 5 до 8, и в ІІІ-а част са останалите глави от 9 до 13.

Част всички, но съкратени до 10%

— — — — —

0. ВСТЪПЛЕНИЕ

Ех, мои малобройни читатели, вие не ме четете, но пък аз пиша! И знаете ли, аз даже взех да си мисля, че затова именно пиша все нови и нови неща, и прозаични, наред с разни преводи (че и под други имена), но и поетични, защото не ме четете! Понеже, виждате ли, ако ме четяхте (което значи поне по 100-тина души дневно на всеки сайт), и ако купувахте нещо от западните ми платени издания (да речем, по 1-2 неща дневно, за 2-3 долара), то аз щях вече да съм се възгордял, и оял и ошишкавял, и грохнал от ... чукане (защото те, мацките, така и щяха да се лепят по мен като мухи на истински мед), и изобщо нямаше да ми е до писане на нови неща, щях да си лежа на лаврите и да поркам по цял ден, не е ли така? А така съм си здрав и читав, и все по-трудоспособен, колкото по-одъртявам (е, не казвам, че винаги ще е така, но до към 75 лазарника е редно да откарам, след като нямам никакви болести).

Та, след този начален “амбюл”, искам да кажа, че в новата 2020-та година, която е много хубава като число, такива се случват не веднъж на век, ами веднъж на 101 години, аз очаквах да се случи нещо велико и епохално, и то така и излезе! Ами, аз почаках два-три дни, даже четири, но повече не можах, и през нощта на 5 януарий, т.г., в часа на развинтената фантазия, в мен се пръкна нова гениална идея за нов вид стихове, и щом като е така, то аз съм длъжен пръв да дам примери за тях, и от 5-ти януари това взех и да правя. И съвсем естествено се оформи идеята за 101 от тези стихове, които аз нарекох (защото нямам време да чакам друг да ги нарече някак), този път, миронети, понеже малко приличат на сонети, и са работа на (великия) Мирски, но, разбира се, са по-различни и уникални, и като че ли по-приятни за ухото. Те са и по-удобни за писане на стихосбирки, стига човек да е обигран в избраната тема, защото са и някак-си незавършени, карат те да продължаваш така и нататък.

Сега, нека дам малко пояснения. Първо, този час на развинтената фантазия е някъде след 2-3 часа през нощта, но за мен той е часа след ... второто изпразване на пикочния мехур! Ха-ха, не е ли така? Или пък хи-хи (но чак хо-хо не звучи добре). Е, аз ви обяснявам тези неща, защото — знам ли? — някои от бъдещите ми читатели и литератори може да се интересуват от моя метод на писане на стихове, та да ви го споделя, значи. След второто пи... човек, т.е. аз, вече се е понаспал, поизтрезнял ако има от какво (не при мен, де, защото аз обикновено пия до 80-тина грама концентрат дневно, а по-точно вечерно), и той вече може да даде малко работа на дясното си полукълбо, където се намира асоциативния процесор, който не е логичен, но пък е богат на идеи. Е да, де, ама важно е и човек да се е понаспал, за да може да проверява идеите и да ги записва, иначе файда — йок. Те това е, следвайте моя пример, ако няма някоя булка в леглото до вас да ви нарушава мисловния процес.

А за самите миронети, ами запознанството с тях е най-добре да започне с “тоалетния” такъв, т.е. с номер 00, който е предназначен за това, да обясни в стихотворна форма как се пишат такива неща. Това, което мога да добавя, е че аз не мисля да се бавя много, горе-долу по ден на миронет, 101 парчета (и с малко приложения на други езици, защото такъв гигант на поезията като мен не бива да пренебрегва останалата част от света, която, все пак, е по-голяма от нашата страничка), правят 100 дни, но нека са 120, или 4 месеца, т.е. до 1 май книгата трябва да е завършена, или иначе да не ми е името Мирски! Така, а ето го сега и образеца:

Миронет № 00

Изпробвам нов аз поетичен ритъм,

койт’ нека наречеме миронет.

Прилича той на древния сонет,

но е далеч по-симетричен, считам.

Римуваме отвънка и отвътре,

което е като че по-лирично,

по-неочаквано и по-епично,

а пък при тройката и фантастично;

не е като краката си да тътрим.

Завършекът е пак като сонета,

ала от времето на Ренесанса:

притискат се две стихчета, какт’ в танца

притиска се Пиер до Пиерета.

Казано по друг начин, ако записваме римата в края с латински букви (аз видях някъде това и то много ми хареса със своята лаконичност), миронетите са стихове от вида ABBA CDDDC EFFE. Обичайния (според мен) сонет е или AABB CCDD EFEFEF, или ABAB CDCD EEEFFF, а тези на Петрарка са (най-често) ABBA CDDC EFGEFG. Did you get it?

Добре, ами тематиката? Е, как да ви кажа. Аз съм човек с философски поглед на нещата, и като така може да пиша по малко за всичко, или за живота, нали? Освен това аз съм и поет, за когото поезията е за отмора, така че те трябва да са и смешни. И освен това аз влагам там и редица от моите прозрения, до които съм стигнал по пътя на ... етимологията, но тъй като вече ми омръзна да ги обяснявам, то тук ще подминавам всякакви дълги обяснения (търсете ги другаде, в крайна сметка), освен някоя непонятна чужда дума чат-пат.

Е, приятно четене, но все пак се замисляйте и какво се казва, защото, поне при мен, всяка дума си е на местото (при все че не твърдя, че не може да има други варианти, разбира се).

Начало 5. януари 20-та.

... (символизиращи времето за написването на книгата)

Край 10. април 20-та.

Е, господа, името ми все още е Мирски (поне за пред вас), понеже излезе, че за 95 дни написах 111 сонетни стиха (плюс едно, така, 200 реда други нещица, защото то и римата трябва да се сменя, и езика, иначе всичко омръзва). И това излезе философска стихосбирка, със звучни детски рими, за живота изобщо, както аз исках, с етимологични разбори на доста думи, понеже те крият вековния мироглед на хората по дадения въпрос, и с приложения на руски и английски, и с едно развитие на стиха до миронетон (като малко по-дълъг, който май се пише по-трудничко, така че добре че си бях избрал миронета като база). При това аз, естествено, не можех предварително да знам какво ще се получи, водеше ме само моята убеденост, че нещо сигурно ще се получи (след 30-тина години литературно творчество на популяризаторския жанр). И това 1 месец преди навършването на 70 години. Така че, как да ви кажа: ако бях ... изчукал 70 мацки една подир друга нямаше да съм по-доволен от себе си. А пък вие пак не ме четете!

01 – 04, 2020, София, Блъгария, Европейски Съюз (на куйрука му)

— — — — —

1. ЗА МЪЖА

№ 01

Мъжът е същество, което ... може

да стори нещо мило на жената,

почесвайки туй що’й между краката,

със нещо дет’ расте щом се наложи.

Това е смисълът на тази дума,

и ето че мъжа я оправдава,

защото стане ли му, не прощава,

и прави туй най-честичко за слава!

Той е стрелец, но течен му’й “куршума”.

Във моженето си е всеотдаен,

не спастря сили, нито пък барут;

с това би трябвало да е прочут,

но често подвигът му е незнаен.

...

— — — — —

2. ЗА ЖЕНАТА

№ 11

Жената можеш да сравниш със всичко,

защото тя е с множество фасети,

мени се без дори да се усети,

и общото сред тях е сал мъничко.

Например тя’й дете наивно още,

кокетка, взорове ловяща мъжки,

вакханка, нямаща в’обще задръжки,

мегера, сипеща злини кат’ въшки,

ил’ майка бдяща над детето нощем;

плюс туй старица вече помъдряла,

прегръщаща страданията наши,

надеждите ни, жизнените каши,

и в целий хаос божий лик съзряла!

...

— — — — —

3. ЗА ДЕЦАТА

№ 21

Децата са от майката ... детайли,

щот’ вързани били са с пъпна връв!

Туй Дядо Господ Го’й измислил пръв,

и аз го знам, ала не знам, друг знай ли.

Те също и цыпляются* към нея,

тъй както правят руските цыплята*;

освен туй са на педя от земята —

етимолозите поне тъй смятат —,

и да остават сам-сами не смеят.

Или пък чупят се те като клонки —

Kind, child, коляно, клан —, ил’ се допират

като ... филии хляб, или формират

редици, сякаш от драже-бонбонки.

Заб.: Прилепват се, притискат се, на руски, а пък цыплятата са пиленцата, защото правят това (или обратното), където го има и църкането, но и латинския sepsis.

...

— — — — —

4. ЗА ФЛОРАТА

№ 31

’Ми флората е всичко, що напира

напред към слънцето, расте, цъфти;

туй става толкоз бавничко, че ти

не виждаш как, но тя си просперира.

Тук са треви, цветя, дървета, храсти,

коит’ извличат вещества и калций

(тъй как ний лапаме храна на зал’ци),

и клончета протягат като палци,

за да приветстват слънцето със “здрасти”.

Те явно че не знаят що живеят,

ала го правят и ни радват с туй,

тъй че възхвалата ми нек’ се чуй,

щот’ мислят тъй и тез’, дет’ само блеят.

...

— — — — —

5. ЗА ФАУНАТА

№ 41

Е, фауната е това що мърда,

храна кат’ търси си, то тук, то там,

защот’ не прави ли тя често “ам”

то пада мъртва на земята твърда.

Но тя се движи не заради кеф,

ами от жизнена необходимост.

То бъдещето е непредвидимо,

ала от глад е най-баш уязвимо;

та често чревний чува се напев.

Кога насити се, тя си поляга,

защот’ да мърда няма вече смисъл;

и тоз’ закон го’й Бога наш написал,

затуй за всяк’ва фауна приляга.

...

— — — — —

6. ЗА ЗЕМЯТА

№ 51

Земята е неживата природа,

която е арена на живота,

койт’ съществува в допустима квота,

когат’ и где му падне туй на сгода.

Така че нека почетем и нея,

туй тяло реещо се в небесата,

откъснато от Слънцето, звездата,

но впримчено от гравитаци`ята,

известно кат’ богиня гръцка, Гея.

Щот’ мъртвото по своему живее —

кат’ равновесие на разни сили;

пълчища там частици са се свили,

встрани да кривне никоя не смее.

...

— — — — —

7. ЗА ЛЮБОВТА

№ 61

Ами сега: какво е любовта?

Добро ли’й, зло ли’й, и защо я има?

Навярно, все пак, е необходима,

щом всеки в нещо търси си ортак.

Така че тя привличане’й, най-общо,

симпатия или афинитет,

за нея всичко живо е с билет,

какъвто и да си, не сал бипед —

стремиш се доброволно в чуждо робство.

Това’й взаимна гравитация,

за да останеш после малко сам,

да кръшнеш на насам, ил’ на натам,

не е тотална узурпация.

...

— — — — —

8. ЗА КРАСОТАТА

№ 71

Какво е красотата, питам вече?

Предимно себе си, кога творя.

И тя е туй, що да измайсторя,

се мъча цял живот, и ти, човече!

Тя’й равновесие и хармоничност,

пропорции, изящество, мечта,

възникнала е тя наред с света,

и на материята е оста,

реална’й тя, а не метафизична.

Тя чувство е за мярка, степен, тон,

в материята мъртва или жива,

тя радва ни когат’ ни се разкрива,

и най-добрия’й за живота фон.

...

— — — — —

9. ЗА ВЕЧНОСТТА

№ 81

Да хвърлим поглед и на вечността,

която неизменната е цел

на всеки, и със туй май сме прицел

на божии усмивки под мустак.

Защото даже мъртвото, скалата,

не може чак пък вечно да изтрае,

не щото Господ с нази си играе,

а щото се развива, те това е;

то част е от процес, във същината.

Процесът е във времето движенье,

не може той да влезе във трезор,

натюрморт никога не е чак морт,

подвластно’й всичкото на разложенье!

...

— — — — —

10. ЗА МЪДРОСТТА

№ 91

Настана време и за мъдростта,

и тъй кат’ аз се мисля за мъдрец,

да просветя и всеки мой четец,

за туй какво’й ядрото ù, костта.

Накратко, туй е главно равновесье

на жизнените цели със средата,

как плавно да се носиш по водата,

когат’ не стигаш дъното с краката,

и даже да си тананикаш весел.

Мъдреца е от мъничко доволен,

за суетите земни не ламти,

светлик безспир в душата му пламти,

що грей и осветява пътя волен.

...

— — — — —

11. ПРИЛОЖЕНИЕ І

(развитие на формата на стиха)

№ 101 (миронетон)

Дотука бяха, liebe meine Leser,

сто плюс един лирични миронета,

но тъй кат’ вече хвана ме съклета,

миронетон си пиша аз за pleasure.

Той е със ред отгоре над сонета,

достатъчно да хване берекета

на автор със таквоз’ въображенье,

че някой да го стигне’й постиженье

достойно за всеобщо преклоненье,

и даже автора на тази форма