Л_И_Ч_Н_И_ Н_Е_Щ_А_ – Б
(конгломератна папка)
— — — — —
Съдържание на серията
В книжка А:
Мирски срещу Мирски
Обява (хумористична поезия)
Условия за печатане на Мирски
Творческо завещание на Мирски
В Книжка Б:
Затворено писмо до магазин "Мухоловка"
К_Н_И_Ж_К_А_ Б_
ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО МАГАЗИН "МУХОЛОВКА"
___________________________________________
0. Предистория
Това писмо звучи смешно и невероятно, на автора Ви уверява, че то почива на абсолютно гарантирани факти, това, наистина, се случи с него самия (при все че той, тоест аз, дори би пожертвувал една петолевка — понеже тук за това става дума, за петолевки —, за да попадне на толкова интересен и поучителен казус, както казват юристите). Това е история за това как от една муха може да стане, а и става, слон, почти в буквалния смисъл на думата, и при това в ущърб на висшестоящата инстанция, без абсолютно никакъв
за нея. Така че с това автора получава пълното право да си разтяга локуми колкото си иска, и той не пропуска да използува всички възможни (че и почти невъзможни) вариации между леката иронията и подчертания сарказъм, само и само да се убеди, и да убеди и възможните си читатели, че всичките преструвки на търговците и PR-овците, и цялата човешка глупост, просто
граници!
Нещата, разбира се (е, от кумова срама, както се казва, пък и въпроса не е да завеждаме дела, а да си вадим заключения), са анонимизирани, и всички прилики с действителни лица и събития са случайни (както пише в началото на разни художествени произведения). Това, обаче, не пречи на никого да се опитва да отгатне за кой магазин, т.е. верига от такива, става дума (защото конкретното име
съществено, всеки един магазин би постъпил по подобен начин при подобна ситуация, може би малко по-разумно, но няма никаква гаранция, уви, както аз се убедих в случая). Структурата на материала е следната (след това встъпление): 1. първо писмо до магазина (изпратено с надеждата, че хората, все пак ще вземат някакви, и то очевидни, мерки, както и го уверяваха след получаването на писмото, но по-нататък — нула внимание); 2. второ писмо пак до там (вече без надежда да получи какъвто и да било отговор, но засилвайки възможната ирония); 3. трето писмо, този път неизпратено (защото, с две думи, то и
за изпращане, след него автора ще трябва да се разправя със съдилища — въпреки че е прав, разбира се); 4. пет основни правила на MBA специалиста (с оглед на по-успешно и безпроблемно ... лъгане на клиентите, очевидно, те
това и правят,
в интерес на клиента, но, всъщност, преди всичко в техен личен); 5. пет основни правила за купувача (как да се предпази от това
наречено свободен пазар, освен ако човек не е фрашкан с пари и не му пука); и рекапитулиращо заключение; ала може и още нещо да добавя, ако ми дойде музата.
А, и защо наричам това писмо "затворено"? Ами защото това е така, то, поне в началото, е само до магазина; бих могъл да го "отворя", тъй да се каже, но напоследък писах няколко отворени писма (и под друг псевдоним), на които никой не ми отговори, естествено (що им трябва на хората да отговарят на неудобни въпроси, и то пред публика?), така че сега и не си правя устата някой да ми отговаря; освен това така писмото хем е затворено и не е достояние на публиката, хем пък си го закачам на сайтовете където публикувам, та всеки който иска да го чете, ха, ха, нали?
І. Първо писмо
До
-Управителя на магазин "Мухоловка" – филиал ул. "Улична", № 12345
Уважаеми господине, ама комай и госпожо,
0. Preamble
Това "мило" писъмце е блестящ пример за това как от една муха може да стане слон (или, както биха казали немците, може да има
). Обаче, от друга страна, ако тази "муха" е била просто ембрионален зародиш на "слонче", то това спокойно може да се случи, както, според мен, и стана в този случай.
Сега, аз случая ще Ви го опиша, и даже с подробности, и в под-точки (като: Фактите, Моите обяснения, Вашите възможни действия, и Моята добронамереност), но нека най-напред Ви дам някои допълнителни пояснения за мен, и се условим да използувам псевдоними навсякъде, за да избегнем директно излагане на лица или фирми, ако на случая се даде гласност (което е твърде възможно и зависи основно от Вашите действия). Така че Вашата фирма аз ще нарека
, Вас лично — г-н
(респ. г-жа
), въпросния касов оператор, за който става дума, ще бъде г-ца
, а аз самия ставам г-н
. ОК, да?
Така, а ето и малко данни за мен, които човек може да почерпи ако ме види (или трябва да ме познае на видео-файловете от Вашето
). Аз съм към 70-годишен, с бели коси, козя брадичка, интелигентен вид (нещо, което всеки може да провери, да речем, ако ми поиска симултантен превод на 1-2 изречения между английски, руски, и български, а и на пасажи още
немски или италиански на горните 3 езика), ходя обикновено твърде демодирано облечен и като че ли с дрехи намерени на боклука (което през зимата значи
якета облечени едно върху друго, от които поне за второто се вижда че е с
фасон, понеже те и
намерени там — малко освежаващ смях от Ваша страна тук е съвсем уместен), и съм с месечни доходи от точно 1/3 МРЗ (минимална работна заплата), или 175 лв. в момента. А, без малко да забравя, аз съм късоглед и ходя с очила които са тъкмо с 2-2.5 диоптъра, минус,
от нужното (по съвсем понятната причина, че така те ми струваха 4 лв., а иначе би трябвало да са 40, навярно). Е, ако съм изпуснал нещо ще го добавя в процеса на по-нататъшния narration.
1 Фактите
Става дума за 2 касови бона, които дават точно времето и мястото на случката, така че ако не ми вярвате може да си търсите видео файловете (ако смятате това за нужно, или поне за да проверите колко добре функционира системата Ви за видео-наблюдение). Първият е отгоре с: № 2090, опер. Безименна, каса 016 /0115, Бон 0743 01Р, после следва изброяване на покупките, и накрая пише: 0001461496 от 18.01.20?? в 21:48 , а групата от 7 8-буквени кодове отдолу (където 5-те кода най-отдолу изглежда са някакви 16-тични кодове) ще Ви ги спестя. Вторият бон е отгоре с: № 2095, опер. [пак] Безименна, каса 016 /0115, Бон 0782 01Р, и след покупките пише: 0001465301 от 23.01.20?? в 21:58 , и аналогично нова група от 7 кодове (където, всъщност, това което е на пред-последния ред е едно и също).
Първият път аз дадох на г-ца Безименна нова петолевка, която тя след секунди ми върна в ...
вид, като от сребърната лента отляво беше останало само малко отгоре и отдолу, но средната част липсваше, така че аз си я взех обратно, предполагайки че така са ми я дали, и платих с нова 10-левка, от която тя ми върна 5 лв. в прилична банкнота. Как е било възможно да ми дадат такава 5-левка преди това за мен остана загадка, но допуснах, че е
възможно да не съм забелязал нещо, при все че това е практически невероятно, ако погледнете банкнотата, която си пазя, разбира се. На този момент ще се върна и по-нататък, но засега да карам в хронологичен ред към втория път. Тогава аз ù дадох пак нова 10-левка (напечатана специално за мен, предполагам, защото така ми дадоха пенсията на пощата), и след въвеждане на кода на покупките (където има някои пикантни моменти, както ще видите), тя ми върна 5 лева във възможно
вид, така че аз ги разглеждах половин минута още на касата, но не реших да ги отказвам, тъй като те уж си имаха всичко нужно, само че бяха много амортизирани.
Тъй като, обаче, сметката ми се стори с 10-тина стотинки по-друга (понеже аз съм математик, това ми е
висше образование, така че си правя сметките, неизбежно), а и мисля, че забелязах нещо с периферното си зрение отляво, аз веднага я проверих, и открих че на нея има маркирани
пъти подред бял хляб от 650 гр. (преоценен, естествено, аз само такива хлябове купувам, или иначе най-много един), но единият от тях беше от 0.5 кг., и трябваше да бъде с 15 стотинки, повтарям, стотинки, по-малко, ама не беше. Е, аз се върнах и бях посрещнат с въпроса "Какво, грешка ли има?", и след като ù разясних ситуацията тя ми отговори "Добре,
ще Ви дам 15 стотинки" (т.е. от себе си), с възможно най-негодуващия вид, и просто не се стърпя да ми пожелае дежурната "Хубава седмица", подчертавайки своята учтивост и с нетърпение да се отърве от мен — на фона на явно
грешка. Та, тук има няколко момента, които ще поясня в следващата точка, но това, което преля чашата (и ме накара да търся "слонски ембриони") беше нейното отегчение от такъв мизерен купувач като мен, а това аз
да понеса без да реагирам.
Тоест, това за което ме е яд бяха, естествено, петте лева първия път, към тях се добавиха и окаяните 5 лева от нея втория път (които поставяха под съмнение тяхното приемане на друго място), 15-те стотинки бяха просто куриозен момент, защото те не могат да са появят така случайно, тя ги маркира — и това е, което аз бях забелязал с периферното си зрение — като последния и по-лек нещо не мина поради смачкан етикет и тогава тя просто хвана един от вече маркираните хлябове и го маркира повторно, но той беше ДРУГ, нейната опитна ръка не може да направи това неволно, това беше
! Но, както намекнах, такива дребни трикове, и за 15 ст., не са нещо на което (дори и) аз бих обърнал явно внимание, ако не бяха вече двата пъти поредни ГЛОБИ от по 5 лева само за това, че правя дребни покупки — Вие намерете по-добро обяснение. Вторите пет лева ми ги приеха в крайна сметка без възражения, така че те отпадат, но остават първите 5 и нейната
да прикрива своя очевидна (макар и съвсем дребна) грешка с културни обноски и изписана явна неприязън на лицето. Така че това ме накара да се замисля по-задълбочено и да стигна до идеята за неин
още от самото начало, на което ще се спра в следващата точка.
2. Моите обяснения
Ами, тъй като нейната досада от мен беше очевидна, а и грешката с 15-те стотинки си беше неоспоримо нейна, то аз започнах да търси
основания (понеже аз вярвам, че логиката е това, което стои в основата на нашите действия, въпреки възможните емоции понякога) за нейните постъпки, които се оказаха напълно свързани. Тук трябва да се добави и факта, че втория път тя
си спомни, че ми е дала "обезчестената" петолевка първия път (търсете го този момент на видео-файловете, ако желаете), докато аз, предвид на своето недостатъчно
зрение, не обърнах внимание че тя е същата операторка. Тоест, тя не е допускала, че аз не бих се сетил, че е тя, и затова си призна това (без бой, както се казва), но аз обърнах внимание на съвпадението само след нейните думи, така че нейното признание за случката първия път
трябва да се приема като косвено доказателство за нейната невинност, тя може просто да
невинност. Но признаването на това все още не значи и умишленост, тя не е доказана, така че аз продължавам нататък.
Е, тя не е доказана, но е много вероятна, и доказването може да потърсите Вие, ако успеете да видите нещо на видеото. Обаче, аз си искам парите, и изясняването на нейната предумишленост или не, не ме вълнува особено, аз имам достатъчно circumstantial evidences (косвени доказателства на български, но като производни от обстоятелствата е по-правилно, според мен), които имат достатъчна тежест в обществото и при разни съдебни дела. Не че аз се каня да завеждам дела, не, опазил ме Бог, за това трябват пари, но
, до които може да стигна, и обикновените граждани стоящи зад тях, може да ги счетат за съвсем достатъчни, и тогава Вие ще трябва да действате според известния у нас лаф "Върви доказвай, че не си камила!". Нали ме разбирате? Така че нека аз Ви изложа моята версия на случилото се, та да може и Вие да вземете своето решение.
Ами тя е проста, една такава опитна касиерка като г-ца Безименна, която я остават да работи сама-самичка до затварянето на магазина, не може да не е обърнала внимание на очевидния факт, че аз съм един от, културно казано,
, които само се шматкат из магазина, търсят нещо преоценено поне на 60 % (а още по-добре и на символична цена от 20-тина процента от първоначалната) и изобщо не правят оборот, не толкова на магазина, интересите на магазина за нея може да са като ... божите намерения, тя да не ги разбира — и аз затова си позволявам да ангажирам лично Вас, г-н Шефовенски —, но не сипват нищо в нейната "касичка", заради което тя работи. Защото, естествено, ако един среден клиент оставя при Вас, да речем (но Вие трябва да знаете това по-добре от мен), 25 лв., а има и не малко хора, които харчат и по 100-тина и повече, то аз с моите средно 4-5 лева на пазаруване, много рядко до към 10, и практически надали и веднъж годишно повече от 10 лв., съм човек, който я кара да работи за тоя що духа, дето се вика. Което е така, аз не се каня да го оспорвам, но пък аз съм (или поне бях досега)
клиент, и посещавам специално този магазин от когато го открихте (мисля че вече повече от 5 години), и при условие (което е съвсем вярно, защото аз съм математик, както казах), че аз оставям при Вас два пъти седмично по 5 лева, това прави 40 лв. месечно, или 500 лв за година; а пък — не виждам защо да не го добавя — ако пазарувам още 10 години така при Вас (а аз съм
да живея още към 15 лазарника), това вече ще надхвърли 5,000 лв., така че да рискува да ми прави номера за 5 лева, когато на карта са заложени хилядарки, според мен не е достатъчно разумна политика на Ваш служител (поради което, повтарям, аз и се старая да се обърна към Вас, макар че вече е доста
, нищо между нас няма да бъде вече същото, както се казва в разните love stories).
Та, to make the long story short, аз считам, че госпожицата, чисто и просто, с нейните ловки пръсти, с надянат някой
на някой от тях — Ваша работа е да проверявате това по видео записите — прави едно ловко движение, и с малко повече натиск, или по-скоро с повече ловкост отколкото сила, разкъсва и отлепва сребърната лентичка на банкнотата! Ето така, нарочно, и с приведените от мен мотиви. Тя може и да
е искала непременно да го направи (аз не съм дядо Господ, за да надникна в душата ù), но го е направила в яда си на такива мижави клиенти като мен! И този мотив обяснява защо тя втория път избира възможно най-"сдъвканата" банкнота която има, и бърза да се отърве от мен, независимо от това, че неписаното правило изисква след като аз ù давам съвсем нова 10-левка тя да ми даде също нещо лъскавичко. Но аз, както казах, си искам възстановяване на петтях лева, защото ако моята пенсия на "гнил интелигент" (научен сътрудник от сумата институти, включая и БАН, но през тоталитарно време) се изрази в такива петолевки, то това прави точно 35 парчета, или това е едно-дневния ми рацион; което
е съвсем вярно, това е, в действителност,
ми рацион (и то за ядене и
), тъй като средно 2/3 от доходите ми отиват за комунални разходи. Така че аз
искам да ми влизате в положението — то от такова положение е по-добре всеки да
колкото се може по-бързо — а да разберете защо аз се заяждам за една петолевка преди да се разделя с Вас, окончателно или на половина, което вече зависи от Вас.
3.Вашите възможни действия
Ами, аз не мога да знам точно Вашите действия, г-н Шефовенски — ама все повече си мисля, че Вие трябва да сте
Шефовенска, защото вие там сте едно женско предприятие, със само около 5 % млади момчета, дето се вика
, което е съдбата на всички предприятия в скоро време, през този век, там да работят основно жени, а мъжете да са на съдържание
и да си седят в къщи, да гледат децата, да шетат, да чистят, и да зачукват тук-там по някой пирон, ако е нужно. Та, както и да е, аз не мога да знам точно действията Ви, но те може да се сведат до следните групи:
а) Вие изобщо не ми обръщате внимание, или аз не мога да стигна до Вас, или Вие заставате изцяло зад Вашия служител и по този начин потвърждавате, че аз изобщо не съм Ви нужен, и не Ви "пука" за мен, и т.н., при което положение аз казвам: добре, ОК, както желаете, аз ще счета тези пет лева като изпаднали от джоба ми (или съм забравил да си взема някъде рестото, нещо от сорта), но тогава, тъй като съм си загубил грубо казано 2 дни и 3 нощи за съчиняване и писане на това писмо, то аз ще го разпратя където мога, т.е. на половин дузина медии и разни Комисии за защита на купувачите или гражданите. Те може и да не ми обърнат никакво внимание, но аз ще го разпратя, след това спирам изцяло посещенията във Вашия магазин (минимум за 5 години — според левовете, ха, ха), а може и да го публикувам на някои сайтове (тъй като аз, като безработен интелигент, пиша на едно дузина сайтове разни материали, и далеч не само на български, а по-точно и на български но изобщо
в България). Така че аз ще направя това, което един наш виден писател е бил казал, че "всякоя възраст, класа, пол, занятие, \ взимаше участие в това предприятие \ богатий с парите, учений с умът", което ще рече че разяснявам, и ще разяснявам на обикновените хорица
на пазарното стопанство, понеже предимствата всички ги виждаме, но те
компенсират недостатъците, особено в такива бедни страни като нашата.
б) Вие ми обръщате
внимание, в смисъл че ми възстановявате 5-тях лева — примерно, аз идвам някоя вечер между 20:30 и 21:00, в часа на scavengers, или боклукджиите, или "лешоядите", и викам дежурния управител, казвам му ключовата дума "абракадабра", подавам му
петолевка, и това в добавък към мизерния ми вид на интелектуалец, слабите очила, козята брадичка, и дългия нос (съвсем като на евреин, макар че няма някакви основания за това твърдение), и тя /той ми дава нови 5, или ваучер за тази сума, пожелаваме си дежурния лозунг на магазина, и: bye, bye more buyings in the Buyer's Land. За Вашата операторка Вие вземате или не някакви мерки, признавате или не умисъл в действията ù, но това мен повече не ме касае. Аз пък, от своя страна, не търся никакви медии или Комисии, само след някое време, примерно 2 г. и 7 м., за да се забрави това и никой да не вземе да ме търси по Интернета и да разкрие творческия ми
, sorry, псевдоним, публикувам някъде това писъмце мо-та-мо на български, а може и на руски и английски, ако намеря седмица свободно време за да го преведа, защото то е дългичко, както виждате. Така аз ще услужа на народеца си, а и ще си гледам интереса, и даже ще съм Ви
, за което ще говоря в следващата точка.
в) Вие не само че ми възстановявате загубите, но и решавате да ме възнаградите за прекараните безсънни нощи и дни над съставяне на това дълго писмо, и ми давате, нека отгатна, ваучер за 20 или дори 30 лв., гарантирано, от Buyer's Land, само и само да не пращам писмото никъде, защото така сте се уплашили от мен, че Вие, на свой ред, не можете да спите спокойно, защото то не е шега работа да загубите така изведнъж 5,000 лв, а може би и дори да бъдете заплашени със загуба от 5 млн. BGN. А то и си е за плашене, защото ако по вестниците се появят заглавия от рода на: "Касиерка в Buyer's Land
нови петолевки", или "Сръчните пръсти на доверени касиерки в Buyer's Land лишават бедни пенсионери от три-дневен рацион", или "Нов почин в Buyer's Land: при покупки под 5 лева клиента бива
с пет лева", или "Непростително неуважение и финансови глоби в Buyer's Land, към мизерстващи пенсионери", или "Докога ще търпим измамите и мошеничествата на Buyer's Land?", или you-name-it, или журналистите все ще измислят още нещо.
Е, тогава аз ще кажа, че няма смисъл да се вълнувате толкова, защото аз
могъл, и да Ви посещавам чат-пат, при условие, че не надхвърлям веднъж седмично (или 4 пъти в месеца, или 50 пъти в годината), и че в никакъв случай не надвишавам 5 лв. на "покупка" (ако това може да се нарече покупка), но гледам и 2-3 лева да ми стигат, което е напълно възможно ако не купувам дълготрайни хранителни стоки (като захар или олио, за мен), и избирам само неща на смешни цени (като, примерно, моркови за Вашите любими минимални 9 ст.). Така аз може и да навъртя хилядарка за 5 години, но за повече може и да не доживея. Освен това нашите медии не са чак толкова любопитни, особено когато се дават някакви дълги и умни обяснения, както е в случая — виж, ако е нещо простичко, то тогава може, ама не и да се занимават с интелигенти —, така че Вие няма защо чак да се страхувате, нещо повече, аз съм
, че Вие
с нищо
магазини, така че нямате реални основания за безпокойство. А ако се опитвате да ме подкупите някак, или да ме накарате да работя за Вас, то аз пак ще трябва да Ви откажа, защото на мен много пари НЕ ми трябват, аз, все едно, не живея за себе си, а за (неблагодарното) потомство, така че
са някакви-си 50 - 100 лв. /мес. над пенсията, и повече просто
какво да ги правя, аз
живея за да консумирам, а консумирам за да творя,
!
4. Моята добронамереност
В тази точка аз искам да Ви убедя, г-жа Шефовенска (при все че може да сте и -ца, то в днешно време семейството е отживелица от миналото), че аз изобщо не съм кръвожаден (само не мога да се съглася да бъда наказван "
", както казват русн
ците), не крещя mordio (според италианците), и мога дори да
на г-ца Безименна въпросните пет лева, ако тя иска (което тя надали ще иска, но аз да ù го предложа все пак), като ги заменя с едно морално наказание, в стила на някой пастор от миналото. Е, значи, аз, естествено, вече си правя майтап с Вас, но пък какво искате, да лея сълзи (и сополи) ли? Освен това Вашата работа е достатъчно отговорна и досадна (то затова и се плаща при вас, ако е привлекателна човек може да се задоволи и с някакви трохи и потупване по рамото), и плюс това този случай е
неприятен, с който аз се сблъсквам при Вас, така че дори и умишлен (което, както казах е трудно доказуемо и въпрос на трактовка), той може да бъде пренебрегнат, и положително все ще се намери нещо, с което Вие да сте за предпочитане пред другите магазини понякога (което важи с пълна сила и за тях, нали?). И наред с това аз затова и Ви пиша, за да вземете някакви мерки, такива случаи не са чак толкова редки, и специално за петолевки аз си спомням поне за още един случай (ако не бяха и повече) на напълно отсъствуваща сребърна лента на банкнотата, така че Вие може и да направите нещо по своя инициатива, което може и да Ви доведе повече клиенти, защото не е моя работа да Ви уча, че в бизнеса, особено дългосрочно погледнато, важното е доверието (което и
нарича credit). Така че аз имам основания за добронамереност, ако и вие проявите такава и възместите моята с нищо незаслужена загуба.
Но да се върна на моралното наказание на операторката Безименна. Ами вижте, тя положително има хубав ... детински почерк, защото в днешно време хората избягват за пишат на ръка, а и на нея сигурно не ù се е налагало да си води записки на лекции или нещо подобно, та да си развали почерка. Та тогава тя си купува една малка тетрадка от 20 листа, което прави 40 страници, и ако събира на всяка страница по 25 реда това ще направи 1000 реда, нали така? Е, нека да напише
следното изречение: "Клиента винаги има право!" и подпис, което
е вярно, разбира се — never say never, както казват англичаните —, но е добро като лозунг, където желаното се приема за действително. Алтернативно може да пише, примерно: "Лешоядите са полезни птици (, пазете ги)!", като това в скобите не е задължително; или още "Дъртите са били млади, и ние ще остареем"; или също "Показната вежливост отпъжда клиентите" (което, ако питате мен, важи за
Ваши реклами, но, хайде нейне, няма да Ви уча как да будалкате клиентите, навярно сте прави да третирате всички като слабоумни дечурлига, поне докато те не докажат, че не са). А, и 1001-то изречение може да е на вътрешната корица отзад, и евентуално (не че това непременно го изисквам, но то навярно би зарадвало старческото ми сърце), може да е обградено от 2-3 отпечатъка от ... начервени устни. Ето, една такава тетрадчица ще си я сложа под възглавницата нощем, хем да ми повдига главата, за да не се оросява тя прекалено много с кръв, хем за хубави сънища (с нещо младичко до мен — фетишизъм, ама пък сигурно кой знай дали не е и вярно донякъде).
Освен това, независимо от възстановяването или не на моите "потурчени" от Вашата служителка пет лева, аз има за какво да съм Ви благодарен, за това че Вие ми напомняте недвусмислено, че съм се превърнал в нежелано "постоянно присъствие", приспан малко или много от Вашите тъпички (според предполагаемите клиенти, разбира се) реклами и една и съща, ама една и съща, музика, така че е крайно време за мен да сменя "мястото на водопоя", така да се каже! Понеже то е така, хищниците причакват кротките овчички и антилопки и други тревопасни все на едно и също място, така че ако човек иска да си поддържа тонуса то той трябва да сменя обстановката, не прекалено често, но във всички случаи да я сменя (защото старостта е преди всичко
, и ако човек иска да се бори с това трябва дори да си търси поводи за адаптация към нови обстоятелства). И това е особено актуално за мен, защото аз мисля да живея още едно 15-тина години, както казах, и така приспиван от Вас аз направо се разлагам, така че
от мое име на г-ца Безименна. Плюс това, ако моите доходи са 1/3 МРЗ, а нейните са средните, което значи 7/3 МРЗ, то значи че мои 5 лв. са за нея 70 ст., или обратното, нейни 35 лв. правят мои 5 лв., така че аз съвсем не искам "майка си и баща си" за една волна или не, но
грешка, плюс явното неуважение към мен последния път. А ако фирмата Ви реши да поеме
сума — която е страхотно голяма, нали? — върху себе си, то от това никой няма да загуби нищо, а аз винаги съм считал че Вашата фирма не е дребнава, както едно 90 % от българските фирми. Така че, господа, аз по принцип не Ви се сърдя, освен ако не ми обърнете внимание.
Така, и ако се питате и не се сещате, защо използувам през цялото време един доста несериозен тон, то ще Ви отговоря, макар че аз, май, го намекнах преди: то е за да доставя удоволствие и на Вас при четенето му, а и на моите бъдещи читатели, било то сега по медиите, било то, най-вероятно, после на моите сайтове, защото хората обичат разни
, и аз трябва да се грижа за своя имидж (на пиперлив и интелигентен автор), така както Вие се грижите (или би трябвало да го правите) за Вашия такъв. Пък и, в крайна сметка, ако някой искаше от мен да напиша такова дълго и интересно писмо, аз бих поискал поне 100 лв., че и бих се надявал на някои премиални. А аз имам и сумата предложения за Вас, които Вие
да искате да приемете, но по отношение на негодни в някакъв смисъл банкноти може би нещо може да се направи, аз имам една идея, но ако проявите желание за съдействие. И ако случайно аз греша като считам, че щом Вие предлагате нещо на смешно ниски цени, то имате интерес от това, ами моля, поправете ме, но аз си го обяснявам като смесица от реклама и благотворителност, или по-скоро от рекламна благотворителност, плюс не малка доза здрав разум, защото в магазин, където хората имат пари да пълнят багажници на коли, едно намаление от 30-40 % често пъти би се оказало недостатъчно и стоките така и ще си отидат на боклука, а пък ако един културен "лешояд" като мен "понамаже" от това Вие ще имате по-сладки сънища, или не е така?
Е, надявам се до две седмици, т.е. до средата на февруари, да може да получа някакъв отговор от Вас, но е желателно до седмица да ми кажете, че "работите по въпроса", та да не взема прибързано да разпращам тези писания наляво и надясно, което, ама хич не ми се иска да правя.
Sorry for bothering, г-жа Шефовенска (където тази английска дума, да Ви кажа, идва от боденето, или пък от б
денето, но откъде идва самото то няма да Ви кажа, ако не си платите, но е някъде от времето на санскрита, ще знаете).
С уважение:
Господин Дърташки
01.02.20?? (защото 02.02 би било по-лоша дата)
ІІ. Второ писмо
До
-Управителя на магазин "Мухоловка" – филиал ул. "Улична", № 12345
Уважаема госпожо (вече почти не се съмнявам, че е така) Шефовенска,
Точно преди един месец (30 дни) Ви изпратих едно "мило" имейлче, дискутиращо, фигуративно казано, нарастването на едно слонско ембрионче, а декларативно казано моето оплакване от една Ваша касиерка, госпожица Безименна, която (в моето виждане, което още никой не е оборил) ловко "дефлорира" хубави нови петолевки от станиолената им лентичка, понеже някои дъртаци като мен са много несериозни клиенти, за да работи за тях, и тя иска да им отмъсти някак. След като за цял месец Вие не благоволявате да ми отговорите, то аз приемам това
, че Вие и не смятате да си губите времето с мен, нито да се разщедрявате с 5-10 лева,, понеже от мен, все едно, няма какво да спечелите като реклама, а при Вас всичко, започвайки с рекламата, се прави само за да спечелите нещо (for profit както казват англичаните и американците и прочее). И Вие печелите, жонглирате с парите на хората така както, ако използувам едно сравнение, някакво допотопно ... динозавърче, Динко, да речем, хваща ловко с опашката си някои напращели дини или пъпеши, подмята ги високо във въздуха, и ги лови в зинала си паст и хруска с удоволствие. А говоря за дини и пъпеши, за да не казвам че Вашата (магазинска) паст лапа нашите бедните хорица и ги изяжда барабар с кокалите им (изплювайки, евентуално, налчетата на обувките им, ако все още се срещне някоя обувка с налчета в днешно време, или пък катарамите на коланите им).
Обаче това, в крайна сметка, е
, съвсем по демократски, и в духа на пазарната икономика (където всеки гледа да излъже ближния си, така че по-способния да оцелее, а по-слабия да погине, понеже на нас не ни трябват слабаци, при пост-индустриалното общество всичко е на висота). И аз, който в последно време все повече се убеждавам в справедливостта на древното източно (санскритско или по-старо) виждане, че това, което се е случило, избора на конкретната една от паралелните вселени, е единствено правилното, понеже, ако не беше правилно, то щеше да се случи нещо друго, считам че Вие постъпвате справедливо и искам да Ви
, че разрешавате по такъв лесен начин моите проблеми, т.е. правите избора на един от няколкото варианти, който аз изброих в предишния си имейл! Защото избора е трудно нещо (поне ако се вярва на немската поговорка, че
), и аз на Ваше място може би щях да се колебая, да вниквам в нещата, изобщо да си губя времето, а Вие съвсем елегантно ме "пращате в трета глуха", както казва народа ни понякога. (Това виждане за справедливостта на случилото се може в редица случаи да е спорно, защото то означава, че, примерно, американците правилно са хвърлили атомната бомба над Хирошима, или че немците едно време с основания са събирали евреите в концлагери, за да ги унищожат накрая, или че "юнаците" на Бин Ладен справедливо са наказали американците като са им пратили няколко камикадцета, и прочее, но съмнения може да има от гледна точка на силния, за слабия, обаче, за един такъв гнил интелигент като мен, плюс това и досаден дъртак, едно такова примиренческо поведение е съвсем оправдано.)
Така че аз, без дори и дума да обеля за да оспорвам Вашето
обръщане на внимание на такива просяци като мен за една никаква петолевка, която в днешно време е май най-дребната джобна пара за един ученик (àко и за мен тя да е равностойна на храната
ми за
дни), приемам Вашето справедливо решение без никакво роптание! Аз Ви пиша просто за уточнения по повод на моето (провокирано от Вашето) поведение, което, всъщност, се свежда да най-очаквания от мен първи вариант, който се изразява в
с Вашата фирма и насочването ми към Вашите конкуренти (но към няколко, за да не се пристрастя към който и да било от тях) поне до настъпването на 2025 година и поне за този филиал (но друг ми е доста неудобен). Е, аз си мислех, че Вие, като представител на "по-добрия" Запад, ще проявите малко повече коректност и няма да постъпвате така, както би могло да се очаква от всяка българска инстанция, но пък то чуждото при Вас е само в "шапката" иначе всички служители са българи, които са хора с много хубави гени, но толкова уникални или самобитни, че с пълно право могат да се нарекат ... варвари! Но пък защо, Бога ми, да не сте такива, какво Ви пречи, та нали сте в България?
Освен това в първия вариант се включваше и разпращане на това писмо до всички възможни (да речем 5-10) медии, но аз реших че е по-разумно
от този мой ход (не че ще се закълна, че няма да го направи, но има едно, така, поне 95 %, а може би и 96, зависи, че няма да го направя)! Нека Ви обясня защо считам така (за да не си помислите че това е от особено уважение към Вас въпреки реакцията Ви). Ами, вижте, всичко зависи от
на това действие, и аз мисля, че има поне две причини за това, където
е, че медиите, почти сигурно, ще постъпят като Вас, т.е. ще ме игнорират, понеже те са реалисти и усещат, че с 5 лева няма да заинтересуват читателите /зрителите си. Ако ставаше дума за 50 или 500 лева, то тогава е друго нещо, или за телесни повреди, или за изнасилване (този път, предполагам, на малко момче, понеже жените са твърде тривиални, това вече е омръзнало на хората), но с такава смешна сумица никой няма да иска да се захване. А и освен това от моето писмо лъха анти-демократичен, дисидентски, бих казал, дух, аз намеквам, че нашата демокрация е унищожила голяма част от нашата интелигенция (от старата, де, тоталитарната), а пък никой не ми е виновен че съм учил толкова много, та сега да го правя на въпрос за джобните пари на едно първолаче (т.е. никой не ме е
да го правя, и сега младите просто избягват да учат, за какъв дявол им е, освен ако не е някакво MBA, където може и да няма истинска наука, но поне се печелят пари).
А пък първата, и по-важна според мен причина, е в това, че когато в обстановка на конкуренция човек критикува един от участниците, то с това той само
участници (така става и в политиката, и къде ли не), а пък аз нямам никакво намерение да вдигам акциите на конкурентните вериги магазини, защото всички сте един дол дренки (за да не използувам точно думите на бай Ганьо за политиците). Аз отивам при Вашите конкуренти просто за да сменя стереотипа (който води до остаряване, както разясних по-рано), и на базата на тяхното количество да компенсирам качеството; аз, общо взето, постъпвам така и с жените, винаги гледам да имам едно 3-4 под ръка, та като се скарам с едната да отида при другата да ме утеши (а то и нахрани, понякога, понеже, както намекнах и това по-рано, бъдещето принадлежи на женския пол).
Е, но пък след толкова труд да Ви пиша разни дълги и философски писма, то аз, естествено, ще закача това някъде по моите дузина сайтове, но, разбира се, анонимизирано. Примерно Вашата фирма ще стане, да речем, "Рог на изобилието", или "Панацея за всеки", или "Осмото небе" (що трябва да е седмо, примерно), и други варианти. Ще сменя също и адреси и прочее, така че ако човек иска да гадае за кого става дума, то да гадае, но всички прилики с действителни лица и инстанции могат да бъдат само случайни, както обикновено се казва в белетристиката. Това вече значително променя ситуацията, защото аз не пиша за "сульо и пульо", аз пиша за сравнително умни читатели. По-точно, ако приемем една скала от 1 до 5, където 1 е най-ниското, то тогава, примерно, рекламите (Вашите или на когото и да било) са предназначени за хора с ниво най-много 1 (но ако може и 1/2, за дебили, имбецили, морони, деца от забавачницата, и прочее), публиката за нашите (и чиито и да са) медии са хора доста под средното, тук ниво 2 (но по-добре и 1,5), а пък моите читатели като правило са с ниво към 4, но не по-малко от 3,5. При това положение аз ще се адресирам до поне 2 пъти по-умни читатели, и това е редно да "хване дикиш". Но, отново, аз никого
обвинявам, защото който се адресира до по-проста аудитория дава това допълнително
на хората, че те могат да се чувстват значително по-умни от колкото са, те се извисяват в своите очи.
Ами това е, г-жа Шефовенска, мисля че всичко обясних, и се надявам, че
да вземете това мое второ писмо като подсещане, а ще зарежете въпроса окончателно. Тогава аз ще мога да добавя и трета точка с някакви експертни правила за всеки бизнес, както и за купувачите от друга страна, така че това да повиши удоволствието на моите потенциални читатели, понеже две точки обикновено не си пишат (нека не Ви губя времето да разяснявам моята теза за минималната троица). И за да не забравя за това, а и за да Ви убедя, че съм сериозен в намерението си да приключа с Вас, то, ето, изказвам това и в поетична форма.
К
_огато човека го стържи глада
Р
_работи с главата си само про форма,
А
_ трябвало би всичко тук да е в норма,
_обаче не е, и това'й срамота.
С (неизменното, макар и незаслужено, но
) уважение:
Господин Дърташки
03.03.20?? (защото е празнична дата)
ІІІ. Трето (неизпратено) писмо
До г-жа Шефовенска, магазин "Мухоловка", филиал същия
Здравейте госпожо,
Нямате си представа колко много се радвам отново да Ви напиша едно писъмце (независимо от това, че Вие изобщо не благоволявате да ми отговорите дори и една думичка, дори и едно "гък", дето се вика не казвате). Как сте Вие, добре ли сте, успявате ли да си изхарчите парите дето ги печелите на този доходоносен пост? А дечицата Ви как са? Ако не съм забравил Вие имахте една кукличка-дъщеричка, Ефи
, струва ми се, дето често Ви разваляла ... сексуалното удоволствие с Вашия boy friend през нощта, защото ù никнели млечните зъбчета. Ама не се безпокойте хич, госпожо, те обезателно ще ù поникнат, че и ще ù опадат и пак ще ù поникнат (за да има какво да ù пада като остарее като мен, или пък като реши да си ги извади
, за да си сложи една представителна, направо PR-ска, протеза). Ами по-голямото Ви чадо, момчето Гигантей (или пък беше Мармалей, или Бармалей, или Епопей? — то на стари години човек взема да изкукуригва по малко, но съм сигурен, че не беше Мъдолей) как е? Ако Ви притеснява това, че се ... напишквал през нощта, то хич и да не Ви пука от това, то ще мине и ще замине. И знаете ли кога ще мине, а? Ха, ха, ами когато на мъжа вземе да му става,\ то той да се напикава мигом престава,\ защото едно и също "устройство" се употребява — да, ето Ви го и в поетична форма. Поздравете ги от мен, госпожо, Буболина я ощипете по бузката, а пък Водолей — ах, да, той май беше само от тази зодия, пък името му беше друго, но както и да е, простете на дъртака, — му разрошете перчемчето (щото няма как да няма перчем, то и животните даже имат).
Та защо аз се сетих за Вас, а? Ами защото се появиха нови моменти, и аз вече изобщо не Ви се сърдя, нито на Вас, нито на г-ца Безименна, нито на когото и да било от Вашия магазин, който аз няма да видя цели пет години и кусур. Едното нещо е, че аз, обикаляйки Вашите конкуренти, се убедих, че те, действително, не са с нищо по-лоши от Вас, нито Вие от тях, разликите са само в някои
. Също както с жените, нали? И ако човек се поразтърси малко то винаги ще намери нещо, или по-евтино отколкото при Вас, или по-хубаво отколкото при Вас, или не толкова досадни реклами, или по-близък до дома му магазин, или още нещо, че и няколко от тези неща наведнъж. Аз затова Ви се чудя малко защо постъпихте толкова
по моя въпрос, ама пък това си е Ваше право — всеки има основното демократично право да прави каквито си иска грешки, това е начина по който той се
, чрез грешките или греховете си, ха, ха.
Защото аз намекнах по-рано някъде, че имам разни предложения (които Вие няма да искате да приложите защото са ... логични), и поне по въпроса за лошите банкноти имам едно твърде лесно такова, но не исках да Ви го кажа тогава, като си го пазех, за да изразя с него благодарността си към Вас като ми върнете петтях лева. Да де, ама Вие нищо не ми върнахте, а и аз няма да Ви пиша повече мили писъмца, така че не виждам защо да не Ви го кажа сега, нали? Искам да кажа, че сега мога да Ви го кажа без да рискувам нищо, понеже това писмо просто
да стигне до Вас! Пак ха, ха, скъпа ...
— нали ми позволявате да посъкратя така Вашата мила фамилия, понеже е бая дългичка, — защото, ами, аз чисто и просто не смятам да Ви го изпращам (поне след това "интимно" встъпление това трябва да е ясно), и след като Вие нищо няма да научите, то аз мога да Ви кажа каквото си искам, нали? Също както и с Дядо Господ, човек може ако иска да му се моли, ако иска да го псува даже, но няма как да го види наистина, така че моят подход в случая не е чак толкова парадоксален колкото изглежда. А поредното ми (за мен, или първото за Вас) гениално предложение по въпроса е да инструктирате Вашите касиерки да приемат всякакви негодни банкноти, стига да е ясно, че не са фалшиви, които после да връщате в БНБ, която просто е
да ги приеме, че и да Ви благодари за почина (ако го направите на почин, с който може дори да печелите клиенти)! As simple as that!
Просто и ясно, нали, без никой да се бръкне в джоба, и хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло, ама на Вас Ви се било дощяло да не ми обръщате никакво внимание, което ми се вижда глупавичко. И аз, като умен (или поне много учил) човек, се интересувам от това, защо някой ще постъпва против интереса си, в свой ущърб — понеже хилядите левове оборот, които губите от мен са си факт, в това не може да има никакво съмнение, гарантирано от Дъртю (също малко си посъкращавам дългата фамилия, за по-голяма интимност между нас). И не мога да стигна до еднозначен отговор, но виждам само 2-3 възможности. Едната е, че аз може да пиша, че става дума за баш-шефа (защото Вие си имате винаги дежурен управител, но това не е същото, това е "гръмоотвод", тъй да се каже, той /тя не вземат решения), но истинския управител на магазина се крие "в дън гори дълбоки" (според народния ни епос). Това е възможно, но ако е така, то това си е чисто негов проблем, защото един началник винаги трябва да се стреми да има преки контакти с хората отдолу, било то негови служители, било то клиенти в случая; една от основните грешки на всички началници, не само сега, ами и
, демек "откакто свят светува", е в това да се доверяват на хора, на които
трябва да се доверяват, т.е. на тези от близкото им обкръжение, които знаят как да ги коткат и будалкат.
Друга възможност е Вие да не можете да проумеете моите "бисери", понеже, нали, съществува древната латинска поговорка, да не се дават перли на прасетата, защото те не им харесват, не стават за пълнене на тумбаците им. Е, тук, признавам, вината
могла да е моя, защото аз, по неволя, надценявам опонентите си, считайки, че и те са толкова умни като мен, но това не е съвсем така, понеже аз гледам да използувам съвсем прости, шаблонни за даден език изрази, и ако Вие лично не ги разбирате, то винаги можете да ги маркирате и да попитате Гугъла какво значи това, те си имат дори и меню на "разпознаване на езика" и то може би ще проработи в случая, но и всеки браузер ще Ви каже нещо подобно, ако му поднесете такава фраза в кавички. А аз и затова публикувам това мое бая дълго (както започва да става) писмо, та да може моите хиляди бъдещи читатели сами да преценят дали могат да ме разберат, или аз държа такъв високопарен език, че само големи ерудити могат да постигнат моите мъдрости.
Трета възможност, е че Вие усещате подигравките ми, и не искате да ставате обект на тях. Е да, де, но какво да направя аз, да завеждам дела ли, а? Въпросът е елементарен, и аз считам, че една подигравка винаги е за предпочитане пред обвинения и нагрубяване. Освен това тази Ваша "политика на щрауса", да криете главите си в пясъка и да отбягвате неудобните въпроси не ги разрешава, нали? По този начин Вие чисто и просто се излагате, като неспособни да вземете най-простото решение (т.е. да ми възстановите петолевката). Аз се опитвам да Ви оневиня доколкото мога, като приема, че Вие, вашите PR-овци, сте свикнали да реагирате на
, което в повечето случаи означава глупави, ситуации, и когато някой Ви изправи пред добре мотивирано искане Вие просто се "панирате", не знаете как да реагирате, на това не са ви учили, а Вие нямате право да реагирате самостоятелно, магазина не Ви е бащиния, Вие се обърквате и ошашавяте, когато някой е толкова дребнав да си иска някакви-си пет лева (такива клиенти не трябва да има, нали?), които Вие, ама очевидно, можете да му ги дадете, но какво ще спечелите от това? Казано с други думи, Вие до такава степен сте свикнали да ...
, разбира се, клиентите си, че ако някой недвусмислено показва, че не може да бъде излъган с нищо, то Вие просто го оставяте, и отивате да лъжите другите, които
да бъдат излъгани с нещо — примерно, че могат да спечелят не пет, а 20, 50, 100, 500, или дори повече (да речем някоя лъскава колица) лева. Така че това е много вероятен мотив, Вие просто елиминирате непечелившите ситуации.
А има и четвърта причина, която може да се разглежда и като вариант на предишната, и която ми се вижда също доста вероятна, а именно това, че аз изобщо не се държа като просител, аз нищо не моля, аз просто си искам правата, според мен, а Вие не сте свикнали на такова отношение. Вие сте там основно жени, и можете да давате (каквото и да било) ако човек Ви помоли учтиво, а не ако си го иска — като законен съпруг, примерно. Тази женска характеристика на услугите не би трябвало да е нещо особено ново, но като че ли на нея не се обръща нужното внимание (което аз може и да ù обърна в някоя от следващите точки). Така или иначе Вие, скъпа Венска, както и фирмата която представлявате, доказахте с този казус недвусмислено, че Вие
не давате и пет пари за клиентите си
, и то в един най-пряк смисъл, на недаване именно на пет пари! Ха, ха, нали,
? Но Вие не се притеснявайте особено, защото аз, както Ви казах по-горе, няма изобщо да пратя това писмо до Вас, и освен това аз честичко си се смея, ето така "ха-ха", или "хи-хи", или "хо-хо", защото човек на стари години е логично да стане, малко или много ... хахо, разбира се. Само дето ми позволявате да използувам, и то с основание, не само наклонени букви, а и надебелени (за което също съм Ви благодарен, както казах).
Та, както казах, ха-ха, но има и още един момент поради който Ви пиша това писмо (което Вие няма да получите, и като така няма да прочетете), и той е в това че мен, Вени, съдбата — ако мога така да се изразя — ме закриля. В смисъл че преди едно така две седмици аз, който винаги си носех дефлорираната от г-ца Безименна петолевка, реших да попитам една позната касиерка какво да правя с нея (като ù я подадох)? Като при това нека поясня най-напред, че "позната" тук не значи, че си пия с нея кафето (а още повече, че съм я опознал и
— if you see what I mean), а че просто се виждаме с нея едно 5-6 пъти годишно, защото имам някаква работа (свързана с пари, естествено, след като тя е касиерка) при нея. И какво мислите, се случи тогава, а? Ами, тя
ми отговори какво да правя с нея, не, тя чисто и просто я огледа няколко секунди, след което я сложи на една страна, а от другата страна взе най-горната петолевка от една купчинка и ми я подаде! Което беше приятен сюрприз за мен, понеже аз не бях и сънувал нещата да се разрешат така лесно, но пък излезе че съм бил в общи линии прав в моите разсъждения, че
касиерка, а още повече една голяма фирма като Вашата, би могла да постъпва така с клиентите си, ако е доброжелателно настроена към тях.
Да, ама Вие можете да тръбите наляво и надясно, че клиентът е първата грижа за Вас, и че, едва ли не, не можете да спите спокойно през нощта (със секс или без него, пак ха-ха), но само не и да проявите елементарна грижа за защита на интересите на клиента, която и няма да ви струва нищо, освен една доброжелателност. Да де, но при Вас излиза, че и безплатната доброжелателност трябва с нещо да се
. Брилянтно доказателство за моите тези, които аз ще развия по-нататък за да образовам малко моите интелигентни читатели (които са такива, защото тези, които не са, просто не ме четат — хайде хо-хо този път). А също и потвърждение за това, че аз може и да съм изкукал донякъде, но имам нюх за интересните теми, защото ако сега погледнете в началото на целия текст, ще видите, че аз започвам първото си писмо именно с думите, че това е един пример как от една муха може да се роди слонче. И то се роди,
се роди, няма това-онова, роди се в един магазин от забележителната (с това че
дава и пет пари за клиентите си) верига магазини "Мухоловка", такова слонче, което можеше чисто и просто да си погине, както die Milliarden und aber Milliarden миниатюрни ... сперматозоидчета си отиват за едното нищо съгласно волята Божия. Амен, един вид.
Обаче, добър и лош Дядо Боже, благодарете Му, скъпа Вени (с която аз толкова свикнах, че направо ще ми липсвате, без майтап), защото ако аз бях този, дето държи контролния пакет акции от Вашия магазин — и тъкмо за това Му благодарете, че не съм аз този човек —, то след този случай щях
да уволня едно 2/3 от управленческия персонал, и 1/3 от редовия, просто така, за сплашване! Но пък, като стана дума за Господа, то нашия народ има една поговорка, че Той на бодлива крава (като мен, нали?) рога не давал, така че, ето защо такива като мен не държат контролния пакет дори на една тоалетна (или пък, да речем, на един крайпътен камък, или на едно улично паве, ако има още останали улици с павета), а камо ли на такава импозантна фирма като Вашата. Така че не се притеснявайте хич, госпожо, няма да Ви се случи абсолютно нищичко, поне във връзка с този въпрос.
Е, на това място аз вече ще Ви кажа отдавна очакваното "адио", макар че бих могъл да Ви разкрия още, че adio, разбира се, се разбива на: a + dio, и като така ще рече "(вървете) при Бога", или "останете с Бога", както е и с нашето "сбогом", което е руското "с Богом", но тук може да има едно интересно допълнение. То е, че, наред с Бога, съществува и дявола, който е също бог, само че от лошите (както и аз съм, или по-скоро бях, също Ваш купувач, само че от лошите), и поне в английския думата devil се разбива на deo + evil, т.е. "Злата сила". Така че, с малко повече въображение, човек може да изтълкува adio-то и като ..., ха, ха, "(вървете) по дяволите". Но за да не си помислите, че аз наистина Ви желая нещо лошо, нека Ви запозная и с едно мое малко поетично експромтче, та да се посмеете малко с Вашите служителки над глупавия Дъртю. То е нещо като кръстословица, и се чете и насам и натам, ето го:
Клиентът да го
Д
_а обслужиме клиента е целта за нас,
У
_трояваме усилията си за Вас,
Х
_рабро бориме се с всякакви невзгоди,
А
_ла к'во да пра
, печалбата ни води!
02.04.20?? (защото е точно след 30 дни)
ІV. Пет основни правила за MBA специалиста
Тази глава я пиша специално за учащите, а и завършилите, MBA (Master of Business Administration), защото техните програми може да имат и пропуски, а пък аз (като бивш научен сътрудник от БАН и
безработен с идването на демокрацията — както обяснявам на някои места), може и да мога да формулирам нещата по-добре, или поне по-ясно за публиката и по-сбито (като представител на точните науки). При желание те всичките може да се сведат, след редица "софистицирани" доказателства до едно единствено положение, че бизнеса, и по-специално услугите, са една очевидна
, но това е силно опростяване на нещата, еклектична гледна точка, няма ли ли никакво разделяне все едно, че нищо не сме казали. При това тук започвам да ставам и малко по-сериозен (без да изхвърлям съвсем хумора — защото кой иначе ще чете сериозни неща ако те не звучат поне малко смешни?), като не твърдя, че това е нещо лошо, напротив, малко лъжа или маскиране на грубата действителност е необходима за хората (че и за животните), за да могат те да живеят някак, да не се отчайват още от самото начало (да речем, от стадия на ... сперматозоида, хи-хи). А се спрях на пет точки, защото, ами, ние имаме пет пръста, така лесно можем да ги изброим, нали?
1. Усмивката е най-лесната измама
Аз дори си мисля, че това е една от основните разлики на човека от животните, че той (including и тя) може да се усмихва, докато последните са далеч по-непосредствени, те могат да се радват или тъжат, но не чак да се усмихват (особено когато съвсем не им е до усмивка). Така или иначе това е една страхотна мимикрия, усмихвай се наляво и надясно и хората ще те мислят за добър човек! При тоталитаризма не ни учеха да се усмихваме и какво стана с него — ами, издъни се. А една добре отмерена, тоест добре
, усмивка залъгва, приласкава, че даже и обезоръжава. Тя е като парче кренвирш за едно куче, като чашка с млекце за едно коте, като зърна царевица за една кокошка, като разголена цица — ах, sorry girls, — за някой мъж, като шоколадче за някое дете, като, ами, морков за някое конче, или пък, ха-ха, хубаво биволско л##но за едно торно бръмбарче, и тъй нататък. Понеже никой — е, освен мен, де, — не смее да каже, че е лошо да ти се усмихват, но това си е чисто съблазняване, примамване, подхранка, само че не с нещо истинско, а с хитра имитация, усмивката не храни, и не чини и една стотинка.
Е да, но това е от гледна точка на клиента, и ако той е умен (като мен, а такива практически няма), но за всеки магазин или друг обслужващ обект без усмивки не може. Разбира се, че прекалено обобщаване е опасно, но то е опасно в някои частни случаи, а не променя общия случай, който е такъв, че ако не можеш да се усмихваш абсолютно
от твоето настроение в момента, то не ставаш за търговец, а и за каквато и да било професия свързана с обслужването. Усмивката е първата измама, която един търговец може да поднесе на клиента, тя не му струва нищо, и той просто е длъжен да започне с нея. А и учтивостта, най-общо казано, е един допълнителен плюс, който се предлага на клиентите, и като маниер на заблуда, и като реклама за добри обноски, и като балсам за запълване на празнотата от похарчените пари (ако мога да се изразя така прочувствено)
2. Нужно е често да се "мъти водата" и нарушава стереотипа
Това е едно основно търговско правило, но далеч не е очевидно, и надали в някой учебник за MBA го пише. То може да се перифразира още и като:
с каквото можем, но аз акцентирам не толкова на измамата, а на
, по който тя се провежда. А жаргона за мътене на водата е от бита на рибарите, но то и думата
у нас е тъкмо от там, тя значи дословно "риба" на турски, и е ясно, че колкото по-трудно купувача може да се ориентира в нещо, толкова по-лесно той може да бъде излъган. Аналогично и промяната на стереотипа е нещо, което хората не искат да правят, защото това изисква повече внимание, и тъкмо на тази въдица доста често ги хващат, т.е., както аз споменах още в първото писмо, "овчиците" и другите "тревопасни" ги дебнат все на едни и същи места, защото последните не искат да си сменят маршрута, докато хищника той и по това се познава, че може бързо да се адаптира.
Ето ви няколко примера. Да речем, хлябовете, или каквото и да било, са подредени по някакъв начин, и човек научава къде е по-скъпия или, респективно, по-евтиния, затова някъде веднъж в месеца местата трябва да се разменят, за да може някой да вземе по навик нещо по-скъпо; освен всичко останало това създава и илюзия за новост, а пък е ясно, че хората искат все нещо ново (àко и от философска гледна точка на този свят да няма нищо ново поне от времето на Вавилон). Или дадена марка олио се продава 2-3 седмици малко по-евтино, и когато хората се ориентират че тя е по-евтина и почнат да я купуват, то тя трябва да поскъпне изведнъж, и на нейно място да дойде друга, после трета, и така нататък докато пак се стигне до първата, като продължителността на този цикъл съвсем естествено варира, за да не може купувача да разбере зависимостта. Или се продава нещо много сходно, или по съставки, или на съседно място, или си прилича по нещо друго, но и се различава по нещо, на което купувача се предполага че няма да обърне внимание, било то грамаж, било цвят, било процент на имитация, и т.н.
Но не си мислете, че това е трудно да се прави от един магазин, понеже той има добра информация (особено с днешните компютърни системи) за това кое и как се продава, така че щом нещо започне да се купува повече, то цената му автоматически трябва да се вдигне, или обратното,
от себестойността на стоката за магазина. Това, че цената на всяка стока се върти около себестойността ù, е ясно (защото ако не е така то тя или няма да се произвежда, или ще се продава по-скъпо, ще се ориентират други производители към нея, и т.н., тук има отрицателна обратна връзка, която стабилизира системата на пазара, но това са азбучни истини), обаче клиента трябва да стои абсолютно в мъгла по отношение на тези въпроси; каква е реколтата тази година, или наличността на пазара, и прочее, са неща с които само магазините могат да
(буквално "отразяват", разбирай в паметта, в латинския), но не и клиента, иначе той ще вземе да печели, а пък той не е фирма, той не работи за печалба, това би било нечестно според магазина.
3. Рекламата трябва да заблуждава, а не да информира
Аз не знам как е с другите, но аз лично, като представител на точните науки, все още, подсъзнателно, си мисля, че рекламата трябва с нещо да ориентира купувача за стоката, но това
, това никога не бива да става така, или поне ако специалистите по реклама си знаят работата! След като целта на всяка реклама е да заблуди клиента, то е ясно, че тя не трябва да информира, а да заблуждава, най-малкото да внушава на клиента, че само в този магазин може да намери това, което търси, при най-изгодни условия (което, очевидно,
в условия на наситен пазар, там
фирми трябва да са при еднакви условия, така че няма, и не може да има, причини за трайно надмощие на един магазин или фирма над другите). Тъй като клиентите, обаче, вари ги или ги печи, са си балъци, то не може без реклама, тя е душата на търговията. Но има значение и това да не се престараваме прекалено с реклами без покритие, понеже това отпъжда клиентите, така че последните трябва — само формално, наистина, но все пак, — да не могат да се хванат за нищо.
Тук не е достатъчно само да се разчита на теорията на вероятностите и на наивната надежда на купувачите, че те ще спечелят а някой друг ще загуби, тук трябва да има и начини (и то има) да не се стигне до изплащане на дадени заработени печалби (поради изтичане на срока, или поради недостатъчно количество от един единствен номер, или пропуснато нещо дребно, и прочее), или и изплащането да е в стока от магазина, и други трикове. Освен това всички реклами се адресират към възможно най-глупавите клиенти, към такива с ниво на забавачница, което, естествено,
отговаря на действителността, но това е
, от една страна с това, че тъкмо малките деца или старите (и изкукуригали) хора са тези, които влияят на покупките, т.е. много клиенти купуват за да угодят на такива хора, но също така и защото всеки клиент, слушайки тези глупости, си мисли, че той, сигурно, не е чак толкова глупав та да се хване на такава гола въдица (дето се вика, на топченце от стиропор, не и на нещо наистина ядливо), и тъкмо това демобилизира хората, те се отпускат, и както не вярват така и запомнят названието на артикула, а то това е основната цел на всяка реклама. Така че щом хората искат да бъдат заблуждавани (което, да го кажа в скобки, е латинска поговорка: mundus vult decipi, и значи точно това), то те и трябва да бъдат лъгани, иначе ще останат
(че дори не могат да ги излъжат като в другите магазини).
4. Трябва да се задоволяват страстите на клиентите,
дори и когато те не са морални, а аз бих казал: най-вече
те не са морални! Защото какво е моралът, ако не съвкупност от правила, които би било хубаво да се спазват, но, уви, живота на този свят е "с`урав и к`урав", така че щом за нещо се плаща, то значи то е хубаво. Услугите трябва да предлагат услуги от всякакъв характер, и те в общия случай го правят. Но аз подчертавам думата страст, понеже тя (поне в моето виждане) е свързана със ...
(в нас), тя не е разумно желание, нито правилно, морално, и прочее, тя означава най-често именно неразумно и глупаво желание (примерно: да напълним тумбака, или да замаем главата, или да покажем че имаме много пари, за да ги харчим за ненужни неща, и т.н.)! Без да се отвличам особено нека приведа няколко сродни думи, които тръгват от латинския, но и от по-рано (ако човек се разтърси), като: passion, pasture, pastor /пастир /паша, пасти, паст-уста, pass (като преминаване, бродене, като животно на паша), пустош, и други (че и Пасхата, но това изисква по-дълги обяснения). Тоест предназначението на услугите не е задоволяване на основни потребности, а именно на животински и неумерени страсти, и те могат да станат умерени, или ако човек има добър морал (което практически е фикция), или ако той няма достатъчно пари, за да задоволява всичките си страсти. По тази причина услугите трябва да предлагат, и те го правят, все по-нови и недостигнати наслаждения.
Ако някой MBA дипломиран вземе да си мисли, че това задоволяване на низмени (най-често) потребности и лъгане на хората, особено в интерес на користно забогатяване, не е хубаво и морално, то аз не мога да не се съглася с него /нея, но това е така, понеже такова е обществото ни. В консумативното обществото всеки трябва да консумира, и
да изрази грижата си за другите! Цинично казано, ако някой има нужда от забърсване на задните части, то той може и да може да го стори сам, но в нашето общество е длъжен да потърси някой специализиран в това и да му плати, като за целта той трябва първо да се снабди самият със средства, така че трябва, на свой ред, да забърше нечий чужд задник! Това може да не е морално, но на това се крепи днешния свят, а пък, в крайна сметка, то не е нещо по-лошо от това да убиваме другите за да се нахраним, понеже ние тъкмо това и правим, ядем други живи същества (а често ги убиваме и
да ги ядем, когато става дума за хора, просто по ... морални подбуди)! Така че цялата мислима моралност се състои само в някакво разумно умерване на страстите, но не и в отказване от тяхното задоволяване, и без услугите нашия съвременен живот ще загуби основните си прелести.
5. Услугите са женски фирми
Това е едно естествено продължение на закона на Паркинсон, и аз не мога да претендирам за откривателство в тази област, мога само да се мотивирам като дефинирам грубо (или работно) мъжките и женските индивиди. Мъжкият е този който покорява като
, и най-често унищожава, другия обект или индивид или фирма, докато женската е тази, която покорява като
, и най-често пак унищожава, но и
, покорения обект или субект; други начини на покоряване не може да съществуват, а други начини на живот без покоряване, т.е. без установяване на надмощието (или поне опити за това) на индивида или фирмата над другите, не може да има (поне в нашата Вселена), понеже целта на всичко живо е то да прогресира а другите да погинат. Това е опростено, но справедливо твърдение, и от него се вижда, че женския подход е, в крайна сметка, по-
, по изгодния за всички, при него нищо не се губи, докато мъжкия подход е едно прахосничество на сили и материя.
Сега, аз не твърдя, че всеки работещ в сферата на услугите трябва да разбира такива философски разсъждения, но те трябва в общи линии да са му ясни — поне като нещо заучено, което после може и … да се забрави, но пък ако първо не се научи то как после да се забрави, а? —, и той да защитава интересите на своята страна или клика (или пасмина, ха-ха), защото на него затова му се плаща (или пък сам си вади по този начин парите). Та доколкото услугите са женски по своя характер, то е съвсем естествено те и да се окупират, все повече и повече, предимно от жени, и те на свой ред (дори и услугите да не бяха женски дейности) неизменно налагат отпечатъка на своя пол (което ще рече, хмм, желание за предлагане, стига да могат, и когато клиента се приближи достатъчно близко до тях, да отворят своята паст и да го глътнат на един залък, ако той не отскочи достатъчно бързо назад). Така че сексуализацията във всяка една област може често да ни бъде от полза.
Та това беше моята помощ към едната страна на диалектическото единство от "предлагачи" и търсачи, so to say. След като в пост-индустриалното общество всичко трябва да бъде перфектно, то аз, ето, обясних как да направим едната страна, женската, измамната, пасивната, променящата се, мистифициращата, и прочее да бъде на висота. Сега пък да помогна и на другата страна, чийто представител съм и аз самия.
V. Пет основни правила за купувача
Е, тези правила също могат да се сведат до едно единствено, а именно до това клиентите да търсят
за това, което им се предлага, и да противодействуват по ловък, мъжки начин на всички женските коварства на магазините или фирмите за услуги. Но, както казах по-рано, когато всичко е в един кюп то нищо не е ясно, така че аз и тук ще изброя пет най-важни момента, които един "пекан" клиент трябва винаги да има в главата си и да ги следва.
1. Всичко безплатно се плаща от клиентите
Рекламите преди всичко, защото те не се плащат, но и сумата други безплатни неща (примерно: голям паркинг, някаква почерпка от време на време, разни листовки за лотарии или томболи, намаления или промоции, чашка кафе или нещо друго, или просто наличие на ... тоалетна, ако щете, и други), естествено, се плащат от клиента, т.е. от всички клиенти, а се ползуват само от някои! Аз съм говорил за това някъде преди четвърт век, а съм изяснявал и етимологията на самата дума реклама, която, naturellement, е вариация на рекламирането, т.е. връщането, обратното искане, защото фирмата дава пари за нещо, а после си ги иска (и ги взема) от клиентите, понеже няма от кого други да ги вземе, нали, а тези фирми не са благотворителни, те работят за печалба.
Това уж е очевидно, но хората (бидейки балъци, както казах) си мислят, че повече безплатни плюсове е по-добре, но то не е така, като цяло, защото това означава, че цените трябва да поскъпнат още, за да се покрият тези плюсове, и ако вие сте от тези които ги ползуват, то тогава добре, вие си плащате това което ползувате, но ако не сте от тези клиенти, то тогава плащате за другите! Тоест тези, които купуват нещо от такива магазини, плащат и рекламите за тези (като мен, да речем), които не ги четат (но рекламите са отпечатани, някакви разходи за тях са направени). Правилното съотношение е: пито – платено, но с безплатните неща става донякъде като с храната на "шведска маса", и от това губят предимно клиенти, които правят дребни покупки и не ползуват в изобилие предлаганите плюсове. Така че, господа, ориентирайте се правилно, и може би в редица случаи да е по-добре да купувате от някое дребно магазинче, защото там цените уж са по-скъпи, но може и да не са заради сведени до минимум плюсове; и освен това там продавачите ще ви научат, ще ви поздравяват лично, и т.н., това може и да е за предпочитане от някои.
Така, и понеже преди това говорих доста за усмивките, то и те, доколкото са безплатни, по някакъв начин ни излизат през носа, както се казва, просто, един вид, ни хипнотизират. Също и разни форми на представяне, пожелания за приятен ден, и прочее, поне мен лично, винаги ме карат да заставам нащрек, защото това е първата, встъпителна част от измамата.
2. Всички магазини са еднакви в главното
Това също би трябвало да е очевидно, с магазините е като с политиците, или като с мацките /пичовете, и в други подобни ситуации, това което е различно са само детайли. Е, спор няма че те тъкмо детайлите са интересни, но това е от емоционална гледна точка, а пък един клиент да встъпва чак в емоционални отношения с някой магазин ми се вижда пресилено, твърде ангажиращо. Така че и не встъпвайте в такива отношение, избирайте най-удобния с нещо магазин за вас, и често го сменяйте, за да не би да изпуснете нещо още по-изгодно. Защото смяната е един опит да се компенсира качеството с количество, което не може точно да стане, но до голяма степен е така, това е изпитан метод, така няма да ви е скучно, и няма опасност да се пристрастите (както аз към магазин "Мухоловка", например).
Още нещо, щом услугите са женски, то пък клиентите са мъжки (дори и да са жени, нали?), така че просто поддържайте няколко "мацки"-магазини и ги редувайте, за да сте рахат. Но пък като мъжкари не си мислете, че можете да излъжете "женската", защото магазина има повече възможности от вас да ви излъже, има не баш интуиция, но
, там хората са професионалисти (в надлъгването), докато вие сте дилетант. Канят ли ви — яжте, гонят ли ви — бягайте.
3. Купувайте предимно базисни стоки
Това също е нещо, което аз съм разяснявал отдавна, и то е въпрос на здрав разум, защото чак такива модерни магазини, а и въобще масови услуги, като днешните има някъде от век-два, преди беднотията, народа, си е правел почти всичко сам, и е купувал само базисни стоки, като: брашно, олио, захар, сол, някои платове, инструменти и оръжия, и т.н., но не и, примерно, наготвено ядене, дето трябва само да го стоплиш в микровълновата за 1-2 минути. Като минете към базисни неща вие ставате просто по-независими от услугите, вие си намирате някаква всекидневна работа, придобивате цел в живота, ако щете, а пък ако позволявате да ви водят за носа ставате бетер малко дете, дето не може само, дето се вика, нито носа си да издуха, нито дупето да си забърше, ставате
към магазините! Фиксирани или зависими или
(shop-maniacs), а това не е здравословно и рано или късно ще ви навреди.
Сега, то е ясно, че готовите неща пестят време, но те са и стереотипни, те не са приятни или вкусни, те са едни и същи, те са индустрия, а вече и не са натурални, и много други неща дето не са. Яжте ги (или ги обличайте, и прочее) ако щете 5 дни в седмицата, но поне през почивните дни си направете нещо сами, и то хем ще ви излезе 2-3 пъти по-евтино, хем ще ви ангажира с нещо различно, вие ще имате
почивка, и хем, като е ваше, то и ще ви хареса. Никога не забравяйте че големите супермаркети са за ... популиса, за простолюдието, не за богаташите, те не искат масова продукция а нещо елитно, а в суперите
не е елитно, то може да е лъскаво и практично и модерно и прочее, но то е масово за да бъде изгодно, то не е лично творчество или нещо изработено на парче. Просто не знам как по-ясно да го кажа, но сумата неща, които по-рано, при бай Тошо, при когото хич
беше лошо, хората масово си правеха сами, сега ги намираме наготово в магазините, но това не толкова ни помага, колкото ни пречи, тези неща ни
, докато по-рано в домакинствата винаги имаше домашна работа и тя правеше живота по-интересен, не ви будалкам.
4. Търсете изгодната алтернатива
Е, от това по-очевидно правило трудно може да се намери, но малцина са хората, които го спазват. Защото под алтернатива аз имам предвид че, примерно, ориза, картофите, макароните, и други подобни неща имат подобни функции в готвенето; или още: всякакъв вид зеленчуци са взаимозаменяеми в широки граници, или различните варива, или различните видове месо, или плодове, и прочее и прочее, но въпреки това човек отива с някаква нагласа в магазина, и точно това, което търси обикновено (напук на нас) се оказва по-скъпо, а друг път, когато не търси това, то точно то е евтино. Това е един вид както когато чакате някой автобус и гледате че в противната посока вече са минали три такива, ама във вашата още няма нито един. С други думи, купувайте това, което в момента ви предлагат изгодно, и си променяйте бързо плановете; магазините тъкмо на това и разчитат, че хората ще търсят някои неща в определени периоди, а и сумата стоки зависят от сезоните, но, така или иначе, хората често не могат да си улучат
!
Този въпрос със фазата е съвсем очевиден (е, за мен, де), и поради това се правят периодично разни промоции, ама за ден-два, най-много за седмица, и когато човек най-после се накани да търси това, което е видял, че е било евтино, то вече било станало скъпо. Учете се някак-си да се носите по вълните на предлагането, а не да му се противопоставяте, и положително ще се чувствате по-щастливи. Избягвайте също, доколкото е възможно, и извън-сезонните стоки, те не са естествени (ако, въобще, може да се говори за нещо естествено в днешно време). Примерно, няма никаква нужда да купувате през зимата тиквички или домати или краставици и прочее, защото ще дойде време когато това ще е пет пъти по-евтино но тогава на вас това няма да ви се яде; вярно е, че това което аз предлагам означава да се храните донякъде като ... камилите, но сезоните винаги се менят, така че смяна рано или късно ще настъпи, в природата всичко е урегулирано от хиляди и милиони години, а това, което днешната индустрия и стандарт на живот ни предлагат, е нещо твърде ново и неизпитано, то може да не е на хубаво, освен дето е към три или повече пъти по-скъпо.
5. Чупете стереотипа
Това нещо аз го споменах още в първото ми писмо до "Мухоловка", че те ми напомниха, че аз много се застоях при тях и това не е здравословно, което наистина е така, независимо от майтапа. Животът е адаптация, а човек, особено старите хора, не искат да се адаптират, те се придържат към навиците си, които вече са и демодирани, така че всяка възможност за смяна на стереотипа която ви се предлага е за предпочитане. Стереотип по отношение на магазина, на вида стоки /храни, на традиции в страната, на противене на някакъв формиран от рекламите стандарт, опитвайте нещо ново винаги когато можете и това ви е изгодно, но
когато и защото ви го предлагат! Защото "новото" за магазина е това, което те са направили за да ви примамят с нещо, това не е новото, което вие може да опитате, ако няма това, което търсите, или то е доста по-скъпо. С това, което услугите ви предлагат, вие се губите като индивид, връщате се в забавачницата, водят ви за носа, и така нататък. В крайна сметка, щом клиента трябва да изпълнява мъжката роля, то той трябва да дава инициативата, а не жената-магазин, иначе излиза че, както казват англичаните, слагаме каруцата пред коня.
Така че, ето, ако сте на ясно, че всичко безплатно се плаща и усещате кое е то в даден магазин гледайте да не се минете да не го използувате; ако обикаляте и сменяте (поне от време на време) един магазин с друг, вие и ще сте по-ориентирани за цените, и ще можете да сравнявате, ще правите обективни преценки; ако купувате основно базисни стоки, вие и ще проявявате повече лично творчество, и ще избягвате разни ненужни оскъпявания при обработката на продуктите (и добавки на всякакви E-номера за сурогати), и ще ядете по-натурална храна; ако търсите изгодната алтернатива ще икономисвате по нещо, а и ще консумирате неща в естественото им време на разцвет, и няма да гребете срещу идваща вълна (та да я направите и по-голяма с вашия принос); а ако чупите стереотипа ще се поддържате във форма, по мъжествен, готов за нови "битки" с поредните услуги, ще живеете интересен и активен живот, а оттам може би и по-дълъг (кой знае?).
VІ. Рекапитулиращо заключение
Ами рекапитулацията е такава, че всяка фирма която губи клиенти е на чиста загуба, защото практически няма никакви обективни обстоятелства
да има тези клиенти а не другите, т.е. тя е била възнаградена с тях по някаква случайност, афинитет или симпатия, а тези неща трябва да се пазят и уважават. И това писмо, което започва с едно дребно оплакване към търговската верига със сполучливото (според мен) название "Мухоловка", постепенно се разраства (защото това е една от характеристиките на гениалните умове — като моя, де —, да виждат напред в развоя на събитията) до едно ръководство както към магазините, така и към клиентите, а ще се разрасне и още малко поради следващата точка, на която ме наведе едно нощно посещение на моята муза (тя, музата, ме посещава обикновено нощем, защото тогава съм най-податлив на нейните инсинуации — когато дясното ми полукълбо дреме уморено от дневния труд лявото ми такова си "лафи" с една или друга муза, защото аз имам няколко, и после пък полукълбенцата ми си разменят информация тъй както, ако си позволя това simile, два хетеро-, или пък хомо-, -полови индивиди се разменят хормонални секреции).
Така, ала нека първо ви споделя моите етимологични виждания за самата дума "клиент", които също са интересни и свързани с името на тази верига магазини. Е, тя трябва да идва поне от Древна Гърция и е свързана с коренната сричка
- — какво гениално прозрение, а, направо се чудя на себе си понякога —, която може да означава и чупене, тряскане на нещо (но сега нека не се отвличаме с това), но в случая означава някакво прилепване и оттам напластяване, натрупване. За да се убедите в това мога да спомена думите: клей (руска), kleben (немско), glue (френско-английско), глутена (който на руски е
), и други подобни, т.е. идеята е прозрачна, клиента се лепи към магазина както мухи на мед (или на мухоловка)! Обаче това е неизбежно, няма смисъл да си мислим, че то може да се премахне, така че както магазините или услугите трябва да съществуват, така и купувачите или клиентите, това е едно неизбежно диалектическо противоречие (стига да не се стига до парадокси и антагонизми).
Да, но все пак нещо може да се направи това противоречие да е по-гладко и безкризисно, което според мен (в стила поне на философите-хуманисти от Ренесанса) може да стане преди всичко чрез добавяне на малко повече
в системата! Което аз и правя често, а направих и тук. И освен това като се помогне на по-слабата страна да се засили, та тази борба да е колкото се може по-справедлива, нали така? Да но по-слабата страна в света на капитала е тази, която има по-малко капитали (елементарно, скъпи ми Уотсън), т.е. купувачите, така че аз затова помагам повече на тях. И какво трябва да направят те, а? Ами, да следват перифразирания лозунг на ... Маркс, а именно:
VІІ. Клиенти от всички страни, обединявайте се!
Ами така, де, вместо да се делите един от друг най-вече с това, че едни имат пари да си купуват всичко, а пък други нямат, то по-добре да си подадете ръка и заедно да се борите /борим с фирмите за услуги. Защото ако има съгласие могат да се вземат най-различни мерки, особено в условия на демокрация, това е ясно. И затова аз ще предложа няколко, пак пет за определеност, мерки, които да помогнат на клиентите,
, обаче, при това да навредят на магазините. Виждате ли, такива случаи са възможни, ако се прилагат разумни неща и по разумен начин (примерно, ако се върнем назад във времето, премахване на робството, или на крепостничеството, или въвеждане на социални и пенсионни осигуровки, и други подобни). А мога да ви припомня и последните драстични увеличения на акцизите (положително над 10 пъти или 1000 процента!) на алкохола и най-вече на цигарите; понеже цигарената индустрия се посъкрати, определено, да речем 3 пъти, но при 10-кратно увеличение на данъците, то държавата и фирмите пак са доволни, а пък пушачите пак си пушат, предимно от келешлък. Така че може, нали? Ами ето какво предлагам аз.
1. Да пише че рекламите лъжат
Да, защо не, какво пречи на всяка една рекламна листовка да пише накрая, дори и с дребни буквички, че всяка реклама има за цел да заблуди купувача, или че рекламите могат да заблуждават, или че рекламите не дават вярна информация за продуктите, и други подобни формулировки в този смисъл, но ако се рекламира накратко някакъв продукт, то в края трябва да се каже нещо на скоропоговорка, и най-краткото е "рекламата (може да) лъже". Който иска да се лъже да заповяда, а който не иска да внимава, това е. Ами ето как е с цигарите от няколко години, на всяка кутия пише, че тютюнопушенето убива (или нещо подобно), което, логично погледнато, е абсурд като твърдение, защото
убива, живота убива, няма човек който да се е родил и който да не умре рано или късно, дори
в кревата може да ви убие (ако не се събудите някой път — което аз съм си пожелал за себе си); или пък, иначе, че това вреди на другите, но
човек със съществуването си вреди на другите (като, примерно, намалява кислорода, пречи за кариерата на другите, гледа как да ги излъже с нещо, и т.н.). Та в резултат на тези тъпи надписи, или по-скоро на цените, истинските пушачи намаляха (поне сред новите), но много хора пушат именно защото знаят, че това не е хубаво — то така е със всеки "грях" (примерно със сексуалните извращения, или наркотиците), мнозина го правят за да опитат как ще се чувстват като грешници —, а пък непоправимите пушачи са си намерили колая като си пълнят цигарките сами с нелегално купуван тютюн (за което контролните органи затварят очи, защото това е вид болест, иначе лекуването им ще излезе по-скъпо за държавата).
Така и тук, ако на всяка рекламна листовка (а аз мисля, че няма проблеми и да не е с най-дребни букви, може да е и с едрички) пише, че рекламата може да ви излъже, то мнозина ще се заинтересуват да видят
, именно, искат да ги излъжат, това положително е така. Но тези, нека да са малцина, но те са хора, все пак, които
да бъдат лъгани, ще могат да бъдат, no problems. Само че всичко ще е чисто и прилично и това изобщо не пречи на начина на предлагане на тази лъжа, пак може да е с шарени цветове, усмихнати олигофренчета от всякакъв вид, и прочее, та да може и най-простия, или тъкмо той, да се почувствува сред масите, да се радва, че е като другите (дори това и да не е така, но защо на човека да не му се внуши нещо подобно с
цел?). И, изобщо, нека отново напомня, или да подчертая, че рекламите са такива каквито ние самите, ако не непременно ги искаме, то можем да ги понасяме, те са обвързани локално и темпорално с клиентите към които са адресирани. А пък самите рекламодатели, магазините, и всички работещи в сферата на рекламата (а те може да откарат към едно 10-тина процента от всички, при днешната стагнация на капитализма тези хора стават все повече и повече), ще получат най-малкото една
в повече, т.е. ще имат чиста съвест (ако някои изпитват случайно угризения на съвестта), че те са добри хора, в крайна сметка, никого не лъжат с лоши намерения, предупреждават, а пък ако хората сами искат, то тогава, какво да се прави, но поне да им предложат един вид "евтаназия". Така че всичко зависи само от колективното желание на клиентите.
2. Да се пращат реклами само ако човек иска
То, всъщност, именно това е най-лошото на рекламите, че се пращат на хора, които не ги искат, а не че се пращат въобще (защото, за да дам пример, някои хора го предпочитат ... отзад, нали така, макар че повечето не са такива). Това нещо, в някои случаи се прави, понеже при имейлите си има опция за спам, и пратените там неща не ви безпокоят, и хората си ги пращат, и малко по малко е редно това да се разпространи за всичко. Вярно е, че ако не се действува внимателно това може да навреди на бизнеса, но, мен ако ме питате, едно поне 30 % от хората изхвърлят рекламите директно при пощенските кутии, други още толкова ги хвърлят като си ги занесат в къщи, най-вече тъй като не живеят сами и може децата или някоя баба или дядо да искат да хвърлят някое око на тях, от останалите поне половината блейкат през тях както блейкат пред екрана на телевизора без да им обръщат внимание, и едно надали повече от 15-тина процента ги изчитат с интерес. Така че целия номер е нещата да се обмислят.
И аз имам предвид не тези, които не искат, да пишат до фирмите — те не са кой знае колко много, едно 10-тина близки супермаркети —, че не искат да получават, а магазините да не пращат реклами на даден адрес, ако не получат
молба за това! Така всичко ще бъде ясно, и фирмите ще реализират една голяма печалба (априори казано 50 % поне), и нищо няма да загубят, защото който не ги чете, той и не ги чете, нали така, писаните рекламни листовки пускани в кутиите ни не ни продънват ушите като телевизионните, не, те са си тихички и кротки дразнители. Пък и харченето на излишна хартия не е без значение за всички нас, най-малкото може нещата да се лимитират до изпращане по имейл на електронни реклами, така да се каже, без хартия, което май е на път да стане масова практика. Нещо повече, ако се вземат и някои от мерките предложени в следващите точки, то мнозина може да почнат да искат да четат някои реклами, ако могат да намерят в тях полезни сравнения, така че по този начин може и самите реклами да се подобрят, всичко зависи от правилния подход. Нека напомня, че някакъв вид реклами са съществували откакто свят светува, но едно е да ти се рекламира нещо на пазара, където си отишъл да пазаруваш, друго е да ти го бутат под носа, когато ти не искаш — ами че пощенската кутия е
собственост, откъде накъде всеки който иска да може да си изхвърля там боклуците, а? Пък и живото може да се
, то затова е живо, и ако някой дразнител е прекалено силен и настойчив то човек, че и животно, просто му обръгва, свиква, и не му обръща внимание, а магазините искат да им обръщат внимание, нали?
3. Да се поместват данни за всички безплатни неща
Както и всякакви полезни за клиента данни, които се пазят някъде в икономическите документи, или се използуват от висшите служители в тях, но не са достъпни за масите. Примерно, % разходи за реклама (за седмица, за месец) от всички разходи на магазина, места за МПС на паркинга (% на паркинга към полезната площ на магазина), брой служители (в различни части на деня), количества от продадени стоки по типове, средна възраст на служителите, полова принадлежност, ей такива дребни нещица, но които могат да направят рекламите интересни за читатели със средно ниво на интелигентност (не само за дебили, както казах). Тук няма нужда да бъда прекалено точен, тъй като конкретните данни, волю-неволю, ще се получат като усредняване на усилията на различни вериги да предложат нещо интересно за купувачите, което да не ги излага повече от другите, но да бъде донякъде показателно. Защото, вижте, има различни гледни точки върху нещата, и ако за мен, като беден интелигент, не е важен броя на местата на паркинга или цените на
неща (примерно бутилки минерална вода), защото аз не пазарувам с кола, то за някои хора това може да е тъкмо това, което ги интересува; също и цените на базисни продукти, проценти на промоции (по сравнение на нормалните цени, какъв процент от стоките се продават на промоционални цени, това може да е интересно за всеки, то може да накара хората да се опитват да попаднат на промовирани неща и, както обикновено, да не улучат фазата); а има и чисто психологически момент, че когато се дават много данни, то хората се ... объркват в тях, не си правят точно тези заключения, които би трябвало, така че и излишната информация може да се използува за реклама, при повече умение.
А, и за всякакви игри и лотарии, скреч-карти, талони или карти за магазина, или търсене под капачката, и прочее, трябва някъде да е казано каква е вероятността за печалба, но не точно така, а един на колко хиляди или милиона души може да спечели това нещо (примерно, ако има 20 печалби по 100 лв., но са отпечатани 20 млн. такива билетчета, то значи печели 1 от 1,000,000 души). Това го изисква коректността (в надлъгването), но не бива да се мисли, че то ще намали особено хората, които ще се хванат на въдицата, по простата причини, че хората налитат (като мухи на мед) тъкмо на това, което е
вероятно (и ако някъде им предлагат 1:20, примерно, да спечелят 1 лев, те те ще си кажат: "че за какво ми на мен 1 лев?", докато, виж, когато някоя лъскава колица мержелее на хоризонта и 1: цяла-България за тях е нормално). Вярно е, че така ще могат да се правят сравнения с други лотарии и вериги магазини, но, както споменах, колкото повече безплатни неща има, толкова по-високи стават цените за много неща (за да не каже за всички) в този магазин, така че винаги могат да се правят двояки изводи, което няма да промени особено ситуацията, освен дето тези малцина, които искат обективна информация, ще разполагат с нещо подобно.
4. Да се дават статистики за средна цена на стоки от даден вид
Да, статистиката е велико нещо, ако човек може да вникне в нея, но и когато не може той се опитва — ами нали се четат разни борсови бюлетини, резултати от конни надбягвания, тотализаторни игри, и прочее, понеже колкото по-трудна за анализ е една предметна област, толкова повече обикновения човек си мисли, че той именно е този, който познава нещата —, така че това може да удовлетвори и умните и глупавите, най-общо казано, купувачи. Сега, въпросът е труден, защото при свободното предлагане
стандартно определени видове или типове стоки (дето се вика, някой може да вземе да произвежда хляб изобщо ..
брашно — знам ли как, но може и да може), но всеки един артикул може да бъде причислен към някакъв тип, дори и с цената на евентуална грешка, това може някак-си да бъде направено без задълбочени анализи и стандарти. Тези видове могат да бъдат, примерно: хляб (евентуално, бял, добруджа, типов, други), хлебни изделия (бисквити,
афли, кексове, и т.н.), снекове и други подобни, после слънчогледово олио, други мастни продукти, после бяла захар, други видове захар, захарни продукти, оцети, сол, яйца (евентуално по големини, тук поне има стандарт), мляко (прясно и не), млечни продукти (евентуално, сирена, кашкавали, други), месо с кости и сланина, месо от по-ниско качество, месо от по-високо качество, пилета (аналогично като при месото на няколко типа), плодове и зеленчуци (те си вървят заедно, защото, примерно, дините са вид ... ягоди, те не растат по дърветата, но и не са зеленчуци, но може да има също 2-3 подвида), алкохолни напитки (вина и концентрати), и други нужни неща.
Е, така излизат едно 50-тина графи, но и така да е, какво от това, ала може първоначално да се дава всичко в по-големи групи и те да бъдат 10-тина. При това е очевидно, че всичко трябва да се обръща към еднаква мерна единица, килограм или литър. Това изглежда (но само изглежда) сложно, понеже в магазините има едно стотина продукта от даден вид, но какво от това, съвременните компютърни системи ще работят практически еднакво бързо и за две номенклатури и за двеста (според народната ни поговорка). На първо време сравнение между магазините ще може да се прави, ако човек използува различни рекламни листовки (което ще бъде допълнено в следващия пункт), но това ми се струват интересни данни за всеки един, и за конкурентите, и за купувачите, и колкото и груба да е една такава статистика тя може да бъде интересна. Ако към всеки (или някои) типове стоки се дава и процента на такива стоки продадени на промоционални цени (нещо което всеки магазин обича да прави), това също би било полезно за някои клиенти, а и така всеки магазин ще може да се отличи с нещо пред другите (защото всеки ползува различни снабдители, и, съответно, цените по които се купуват продуктите може да са различни, така че един магазин може да предлага по-евтини пилета, друг месо, трети олио, и тъй нататък). Във всеки случай това вече ще бъде
за продуктите, не само измама и лъжа; място за възможни манипулации и хитрини ще остава, но ще има и някаква обективност, а пък на фона на нищо (подобно) това вече ще е нещо (по-добро).
5. Да се въведат стандарти за нормални стоки от даден тип, и съответните статистики да станат по-изчерпателни; да се привеждат също и сравнения с 10-тина вериги магазини
Сега, трудния момент тук е определянето на типа. Ние въведохме едно название "установен стандарт" за хляба, но то стана основно друг вид
, не стандарт към който трябва да се стремим. Аз лично бих предложим да въведем ново
, което на български може да наречем точно така:
тИп
, и то да се разшифрова като "
"! Не виждам нищо сложно в това, при все че за всеки тип продукти той ще бъде различен, но, примерно, е ясно, че в тИп пресни колбаси
да влизат продукти с чувствително съдържание на емулсия от свински кожички и картофено пюре, или пък към сладоледите няма да влизат тези с мляко на прах, а само с натурално мляко, или зеленчуците и плодовете трябва да бъдат доколкото е възможно натурални, и други подобни примери. Това малко ще усложни контрола за тези неща при производството, но най-простото решение е, че някои производители ще разрешават това, и там ще се извършва някакъв стандартен държавен контрол, а други няма да го правят, но техните продукти и няма да влизат в тази категория. Извън дадения тИп, може да има и същия тип стоки но не отговарящи на този стандарт (т.е. не тИп), нещо такова. Мене ако ме питате, ми се струва, че ако подобни мерки се вземат и въведат, то след едно 10-тина години няма да можем да си представи как по-рано сме живели без наличие на тИпове стандарти.
При едно добро типизиране на стоките — и това не е грижа на купувачите, самите вериги магазини и производителите ще се погрижат за това, за да се отличават с нещо, — вече ще могат да се правят добри статистики, тогава ще може да има и някакви централни ранжирания според даден параметър (или пък, примерно, някои клиенти ще могат да се абонират, срещу символично заплащане на, да речем, 5 лв. годишно, и да имат правото на всякакви мислими статистики по всеки параметър който си пожелаят). И, ей тъй, за пример, може да излезе, че веригата "Рог на изобилието" има паркингова площ 2.17 от магазинната площ, но пък тежките опаковки вода при нея са с 12 % по-скъпи средно от "Изобилния рог", който има паркингова площ 1.23, но пък има и безплатен тоалет за клиенти, черпи по кафе всеки снабден с карта за магазина, и други подобни. Това няма да ограничи възможностите за конкуренция между производители и търговци, а само ще я подобри, и поне по-добрите от тях ще са доволни от това (а по-лошите кой ги пита?).
И сега вече, на базата на добра възможност за сравнения и между магазините тези взаимни сравнения ще могат да се правят и от
един магазин! Искам да каже, че след като всеки магазин публикува поне веднъж в месеца (това не е речено да се пуска в кутиите на хората, то може да е закачено на сайтовете на магазините) статистика за тИпове стоки за себе си, то той може да добавя графи и за още 10 (или 12, както ви хареса) водещи вериги в страната (а те може да са и само 2-3, примерно за строителни материали, или за килими). Така и самите магазини ще се контролират взаимно, и гражданите ще могат да четат само за този магазин, който предпочитат, и да са информирани за всички, а и всеки магазин ще свикне да праща като файл неговите материали на конкурентите си (за да не могат да се оправдаят, че са сбъркали някои цифра, защото само ще ги копират). Е, това вече няма да бъде тази традиционна реклама-измама, с която сме свикнали, но пък и няма да е чак толкова затрудняваща магазините, т.е. тя няма да се мъчи да кара вълка да стане вегетарианец, не, пак ще може тук-там да се послъгва, но пък и лъжата, като е примесена с повече истина, пò ще хваща дикиш.
Ами това е вече всичко, и господа "мухоловци", и господа клиенти, включая и госпожите и госпожиците и най-вече тях, аз казах туй, което имах да казвам по отношение на подобряване на обслужването ни в ерата на всеобщото изобилие, което толкова
производството, че ще доведе, помнете ми думата, до по-бързото сриване на сегашното общество на капитализма (и преминаването към, може би, някакво общество на
на всеки с основни неща, според стандарта в момента, което може и да не се нарича комунизъм, но ще е нещо от сорта, някаква по-задружна комуна). Защото това, което всеки един иска, не е да няма проблеми, това е неосъществима фикция, а да има
, които да го карат да се бори с тях. Поради тази причина аз отново благодаря на магазин "Мухоловка" за тяхното, sorry, тъпо поведение, което ми даде възможност отново да сторя нещо добро за другите около мен, да им дам малко акъл, защото той при мене просто извира, ето на, като този прощален поетичен изблик:
Д
_ощл`о е веч' вр`еме да с`е разпрощ`авам,
_ф корс че е тъй, но словесната мощ
Р
_азбунена в мойта душа продължава
Т
_ревожно камбанния звън ден и нощ;
Ю
_рдек като мене живота познава.
04. 2019
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/