MUCCHIO DI PETRARCHEZZI IN BULGARO
(ИЛИ КУП СОНЕТИ В СТИЛ ПЕТРАРКА)
! Силно Съкратено !
— — —
[ На корицата трябва да има картинка: разделено на две части поле, като от ляво е снимка на Francesco Petrarca, под която пише "Всепризнат гений на ранното италианско Възраждане", а от дясно е снимката на Христо Мирски, под която пише "
признат гений на късното българско
раждане". ]
— — — — —
С пожелание за щастлив живот на
свят, легнал до вечно младата гръд на неговата Лаура, ухаеща на парфюм "Hot Paradise Nights", посмуквайки лекичко, като угаснала
, лявото ù (освен ако не предпочита тя да е от ляво, и тогава дясното)
.
П.П. Че на оня свят може да се живее, ако той съществува (но пък никой не е доказал че не съществува), е повече от очевидно (защото иначе нямаше да го наричат свят), и, разбира се, че там човек също има право на щастие, както на този, така че аз и му го пожелавам на моя събрат по перо. За името на парфюма няма нужда да обяснявам какво значи, защото дотолкова всеки вече знае английски, освен дето мога да добавя нещо, което хората (не непременно никой) не знаят, а именно, че това име идвало някъде от санскрита, където имало дума
(или нещо много близко, с техните букви), която аз (лично) обяснявам като "паралелни дискове", т.е. паралелен свят или вселена. А пък италианските думички са съответно:
— лула, pipe на английски, и
— зърно на гърда ("нипелче" според англичаните), т.е. някаква малка главичка (или оченце някъде в старо-гръцкия). Така че аз, както виждате още от тук, ви и просвещавам от време на време, не само забавлявам. А, и за това че тя е вечно млада — ами че човек след смъртта си не старее, което общо взето е справедливо, според мен, за да имат хората (демек душите) и някакво предимство.
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Встъпителни Бележки
Първа Тетрадка (Body)
Втора Тетрадка (Name)
Трета Тетрадка (Soul)
Appendix 1 (in English)
Приложение 2 (на русском)
Приложение 3 (на български)
Забележка: Тук книгата се публикува в 4 части, а именно: в !-ва част е Първата Тетрадка, във ІІ-а част е Втората Тетрадкя, в ІІІ-а част е Третата Тетрадка, и в ІV-а част е Встъплението плюс трите Приложения. Да но това не е истинската публикация, а силно съкратен, както понякога се казва, сигнален вариант.
— — — — —
СЪКРАТЕН ВАРИАНТ
— — — — —
Встъпителни Бележки
Здравейте мои скъпи (защото сте малко) читатели. Аз уж се зарекох да не пиша повече стихове на български (понеже те станаха много), ама на, не се стърпях и за 3-4 месеца
(както казват руснаците) една съвсем прилична стихосбирка. Е, аз не мислех тя да е толкова голяма, но, дето има един лаф, апетита идва с яденето, и като така, от 50-тина, сонетите пораснаха до 100 (във въображението ми, още преди да напиша и 50-те), и реших че е по-добре те да са на три места по петдесет, че дори и по
, защото кръглите цифри не са хубави — поне според индусите и днес (а и според търговците по целия свят, които няма да ви продадат нещо за 3 лв., примерно, а за 2.99, но това е за да ви излъжат, щом могат); да де, само дето индусите, а и аз със тях, не изваждат нещо от кръглото число, а му добавят, та така то да е някак си по-живо — защото, нали, знаете, че за умрели се подаряват четен брой цветя, такива числа са завършени, или
вършени, докато нечетните още живеят (и могат да
, един вид).
Така че ето ги вече над 150, и с малко приложения на разни езици, защото винаги е добре човек да приложи и още нещо (като добър търговец), да прехвърли кантара. Но тук има и някаква символика, естествено, в поезията трябва да има символи, така че те са събрани в три тетрадки или части, посветени съответно на: тялото, името (т.е. –ната), и духа. Освен това аз доста обогатявам нашия език, и със стари думи, и с диалекти, и с чуждици, и с измислени от мен, когато се налага. Също аз и не пиша просто стихове, аз
хората, философствувам, наставлявам, и се шегувам (защото ми омръзва, поезията за мен не е сериозен жанр — да свързваш, примерно, лук със боклук, или бон с панталон, или трамвай с кравай, и прочее, и после да убеждаващ хората, че в това има дълбок смисъл, на мен ми се вижда смешно). Предвид на това след редица стихове има някои кратки, доколкото мога, обяснения на някои по-особени думи или пък идеи — защото те, идеите, направо
от моята глава, едва сколасвам да ги изваждам оттам, докато още не са се задушили и затрили по този начин.
Ами това е, някои животни, както знаете, ги гледат за яйца, други за вълна, за мляко, че и с разрушително приложение, за месо, докато мене ме гледат — т.е. сам се гледам, де, на демокрацията ни изобщо не ù пука за такива като мен — за стихове! Не пиша, не пиша, че като се разпиша и откарвам понякога по 20-30 реда дневно (ако е на български). И най-вече през лятото, да ви кажа, защото за здраве (и икономии от лекари) се пека на балкона си, и като така
да мисля за нещо — аз просто
да не мисля, имам направо фабричен дефект — и наред с различните идеи, които изискват по-късно разработка, се
и по някой-друг стих. Ако пък е зима, тогава под одеялото, докато съм на топло, и тогава може и на други езици, без да бързам. Защото сега бая бързах да ги свърша, тъй като, ами, на моите стари години има опасност да забравя какво съм казал и да взема да се повтарям, особено при такива серийно бълвани стихове, където човек се чуди какво повече да добави.
А, без малко да забравя за самото име и защо "разравям праха" на този човек починал преди около 7 века. Ами вижте сега, аз не съм учил за поет (учил съм много, но не за това), така че може и да сгреша тук-там, но за мен традиционния сонет е, ако гледаме последните срички с римите, нещо такова: AABB CCDD EFGEFG, или ABAB CDCD EEEFFF, където има и триплет (макар че съм срещал последен секстет и като куплет, но с добавени два реда, EFEFGG), а има и някакво завършване на края. Докато при Петрарка — което навярно е тяхна традиция, може да е от векове преди това, не зная, не твърдя че той е измислил този вариант, но нищо не ми пречи да ги нарека в негова
Петраркеци — нещата стоят по-друго, аз се опитвах да го чета в оригинал, което хич не е леко усилие за моите към 70 лазарника, и като за пети (4-ти чужд) език. Неговите сонети са всичките такива (с това означение на римите): ABBA CDDC EFGEFG, само дето той не е толкова стриктен в секстета и може да се срещнат сонети и с EFGFGE, EFGEGF, и другите (общо 6) варианта накрая.
Сега, докато не сте писали нещо подобно не можете да усетите добре разликата, затова аз ще я поясня. От една страна това, че няма триплет, е по-лесно, но от друга страна това нетрадиционно обръщане на римата малко усложнява (или поне прави по-интересно) писането им, както и четенето, разбира се. Липсата на дори два последователни реда с еднакви рими (освен тези в средата на първите куплети, но те просто се
сдвоени, това не е римуване на съседни редове), оставя нещата някак-си незавършени, като че ли човек, ей тъй, си приказва, и слага точка на изречението; да ама тази незавършеност е и като живота, или любовта, ако щете, всичко продължава и следващия път. И от трета страна, тази усуканост на римата, в първите два куплета наопаки, а в секстета като че ли римата я няма, ние не сме свикнали да я търсим през повече от един ред, създава някакво усещане за преплетеност, на тела, души, you name it, тъй че това се оказва удачно за писане на любовна лирика. (Той има дори и едни секстети, или както там ги наречете, където се римуват цели
, т.е. просто се
, и римата е през цели
реда, което аз също харесах, и го използувам в едното Приложение на английски, което написах година по-рано, преди да мисля да конкурирам човека с наистина голямо количество.) А има и четвърта страна, аз използувам тук невероятно често апострофа за изпусната някоя гласна, както и съкращавам двугласни с "й", което хич не е литературно, но той го използува масово, това оживява езика, прави го по-народен (или вулгарен, според него, макар че той има предвид, че не е писано на латински). С една дума, ако някой от вас иска да се опита на сонетното поприще аз му препоръчвам да почне с Петраркеци, това е някак-си по-пикантно за нас.
Та такива ми ти работи. Четете, ако ви харесват, а пък ако не, то тогава напишете вие по-добри! В крайна сметка моите книги, нелитературната ми (non-fiction) проза, аз затова и почнах да я пиша, защото не намерих подобни книги написани от други хора, а пък на мен те ми харесаха. Е, тези сонети са един вид, шир-потреб, те не са баш любовна лирика, но пък са пълни с житейска философия (че и етимология), което ги прави по своему уникални.
06. 2018, София, България, Европейски Съюз (на куйрука му)
— — — — —
Първа Тетрадка
(Body)
април, май, 2018, Христо Мирски
— — —
— 1 —
Аз галя с поглед твоите гърди
и мисля си: за 'кво са ти те днеска?
Да кърмиш с гръд е като хумореска;
"Хумана" с биберон — иди-доди.
Обаче пък ловят ми те окото,
не знам защо — инстинкт първичен, а? —
и иска ми се даже и сега
с ръка да барна, без да мисля злото.
Гърдите женски са атракцион,
или пък брошка някаква, бижу,
ил' ... мухоловка за мъжете, ха!
'Ми тъй де, две пол'винки от балон,
и си говорят сякаш те, шу-шу,
ала докат' са млади — красота!
— 2 —
Гърдите женски да, ала зърната,
са кат' оазис малък в летен зной,
затуй мъжете вечно водят бой,
за тях да'й красотата на жената.
Или са още като две главички
(не казвам кат' медузи, нал' така),
коит' надничат сякаш от снега,
засипал хълмчета, поля, тревички.
Или кат' ягодки, кат' две черешки,
кат' цветни пъпки, капчици роса,
а то и кат' ... калинки на листо.
Да ги желаеш е така човешко,
да ги побутваш лекичко с ... носа,
обаче, казах го, не знам защо.
— 3 —
Привличат ме гърдите твои, мòме,
като магнит железния пирон,
защото туй, що има всеки "он",
без женски прелести като без дом е.
Привличат ме да сложа там главица,
какт' между купи две сено на Буридан
магарето от много ум отишло зян,
'ма аз ш'си бо
кам, щот' си хубавица.
Понеже те, макар и рудимент
във битието на рода човешки,
но натюрморта на жената йощ красят.
Тъй че не бих изпуснал ни момент
(при все че: нови мацки — нови грешки),
дори когато веч' напускам този свят.
— 4 —
Та да си дойдеме на думата, гърдите,
освен при мацки-интелектуалки,
къдет' ги няма, ил' са много малки,
простират се в мечтите мъжки до звездите.
Сравняват ги мъже кат' мен, поети,
със праскови, ил' пъпеши и дини,
и двечки стигат — 'що са ти дузини?
Но сал една не бива, трябват двет
.
Жената туй, 'ми сигур, затруднява,
но дава имидж, влиза тъй в света,
и сексапил създава също.
'Ко ще да са напълнени със плява,
ил' силикон във наше време, да,
но повод са да я прегръщаш.
— 5 —
Сънувам аз гърдите твои често,
понеже рядко ходиш със сутйен,
и мисля си: показваш ги на мен;
(щот' то онуй е неприлично м
сто).
Гърдите погледа не оскверняват,
не са покана пряка те за секс,
те
крият в себе си контекст,
при все че то, мъжете, се надяват.
Гърдите кат' църковни са кубета,
където бебето закрила търси,
като фонтани райски и
.
Комай и като степани тепета,
и ако'й тъй, то колкот' и добър д'си
подтискат те кат' полъх хималайски.
П.П. Това, че картинката на цифрата три символизира женската гръд аз съм го разяснявал доста отдавна, но то няма да е как иначе; или пък се опитайте да измислите нещо друго но правдоподобно.
— 6 —
Не ще възпея аз гърдите твои пак,
поне не в тоз' момент, да знаеш туй,
защото — даже и да се разчуй —
аз все пак съм един дъртак, един дъртак.
Коет' не значи, че не ме вълнуват те,
щот' аз, да знайш, съм мъж, мъж, мъж, мъж, мъж,
но не желая да ми кажеш "къш",
понеже паралелно с мене си дете.
Да кажем тъй: за мене те са съвършенство,
изящество по консистенция и цвят,
и с ювелирна, сякаш, изработка.
Обаче виж, за мен е истинско блаженство
да пиша стихове за тях, тъй съм рахат,
и сал раз в месец са за мен находка.
— 7 —
Кат' гледам аз на твоето лице овала
си мисля: "Тюх, бре, да му се не види!
Май и при мене любовта днес иде,
и май не е тъй както мислех, ала-бала?"
Понеже: то овално, 'ма съвсем,
от всичките овали най-овално,
и туй не бива да звучи банално,
защото аз съм с сприхав нрав, серсем.
Аз казал бих, като математик,
че то овално е, 'ма на квадрат,
овално кат' яйце е туй лице.
Кой' види го надава даже вик,
'ми няма друго в целият ни град,
подписвам се под туй със две ръце.
П.П. Тук, и още малко по-нататък, си правя кудоши с италианското volto, което значи основно лице, но е ясно, че значи овал, нещо с подобна форма. Тоест, ако едно лице не е овално, то то и не е лице, един вид. И Петрарка го използува изключително масово, за него това е един от епитетите за възпяване на жената, наред с душата, дъха, очите, сърцето, и прочее.
И от тук надолу и до края на главата всичко е изтрито, защото аз се публикувам вече на Запад и там някои неща са срещу заплащане. Това ще продължава доста дълго време, поне до 2025-та, но може би и по-дълго, а така също и за няколко езика, така че Вие по-добре ме търсете в Интернета като напишете само моите имена, желателно в кавички, и/или заглавието. Цените няма да са много високи и Вие винаги можете да се обедините няколко приятели и да купите един екземпляр, предполагам; аз ще възразявам само ако някой се опита да печели нещо за моя сметка, но да четете – ами четете, ако искате.
— — — — —
Втора Тетрадка
(Name)
май, юни, 2018, Христо Мирски
— — —
— 1 —
Аз силно любя моята Иванка,
която е красавица неземна,
с коет' не казвам аз, че'й ùзвънземна,
обаче'й със снага като фиданка.
Със кръстче тънко, нейде педи три,
бедра тъй дълги, сякаш са диреци
('ма глезените влизат във гевреци),
и клати ханша лудо 'га върви.
Обаче стори ми в сърцето ранка,
понеже, на, не ще да ми се отдаде,
и аз горя, и пуша кат' комин.
Вървя подире ù кат' нейна сянка,
въздишам жално-милно, стана ми адет,
а тя ме взема, май, за арле
.
— 2 —
А още има моята Иванка
две праскови назряли най-отпред,
коет' е, знайте, божи берекет,
не е като трамбована полянка.
Сложете още повратливо
,
що рипа като в ритъма на самба,
тъй че си вика всеки мъж: "Карамба!
Туй що висеше вече е в подем.".
Изобщо, мацето е съвършенство,
изваяна като на струг от Бога,
с едничка цел — да съблазнява нас.
Да легнеш с нея би било блаженство,
привлича тя мъжете като дрога —
'ко ще да изгориш след туй кат' фас.
— 3 —
'Ма вий не знаете каква е мойта Пена,
коят' ума ми взе посред бял ден, о да!
Отпред гърдите ù растат на свобода,
и в любовта е още като мен, припр
на.
И лете, 'га човек от жега се разпени,
неспирно за интимности напиня,
предлага ми се като ... резен диня,
коет', разбира се, приятно е на мен
.
Дори ме гледа със очички изумени,
кога след два-три часа "кърски труд" над нея,
решавам аз, че то за сън е време веч'.
Понеже те, жените, тъй са нагласени —
при все че аз не я коря, а песни пея —,
да прекаляват вечно, падне ли "гювеч".
— 4 —
Та да ви кажа, значи, мойта Пенка
е ненадминато за мен сладурче,
ала си има тя това кусурче,
че е понявга кисела кат' др
нка.
При все че инак рипа като мр
нка,
в кревата, ил' на някоя полянка,
под дъбче, орехче, или пък джанка,
така че бих я взел за младоженка.
'Ма 'га мъжете се за тях оженят,
те мислят че с'те хванали с харпун,
и искат вечно те да верховодят.
Докат' когато могат да се сменят
са като възпитавани с бастун,
и се с кутренце дето искаш водят.
— 5 —
Ако познавахте вий мойта Станка,
то щеше да се всели удивление
в ума ви, кат' направите сравнение
със мен, понеже аз съм си бабанка.
Докато тя е фина като сламка,
'ко не броим "подутинки" тук-там —
они се видят, а и аз ги знам —,
обаче, иначе, е стръвна самка.
Кат' имам аз при мен такава
не съм, признавам, хич във състояние
да си представя рай без телеса — this not!
За мен е тя кат' спусък, кат' пружинка,
и губя аз
обладание
докат' взаимното веднага влиза в ход.
— 6 —
Ех, страшно много хлътнал съм в Стоянка,
досущ като до коленете в блато;
ценя я като ... статуя от злато,
от страст посърнах, станах като сянка.
При туй не е тя мацка-италянка,
ами, дет' викат, баш от наше село,
с телце възпълничко, не чак дебело,
и мудничка, клони я все на дрямка.
Но любовта не вижда, тя е кат' слепец,
тя сякаш осезава, чувства, души,
командва я ил' божий пръст, ил' някой зар.
Безпомощен се чувствам аз като враб
,
като че целият съм изтърбушен,
или пък, иначе, като ... сварен омар.
— 7 —
Поклон дълбок отвесвам аз на мойта Мара
за пищните ù форми, телеса,
защото те за други мъж не са,
и тя възм`утено роптай 'га друг я бара.
За мене тя е като марципанче,
като перфе, крем-карамел, ил' баклавица,
и да целувам мога нейната главица
със часове на тясното диванче.
Понеже тя, жената, е затуй,
да носи на мъжа наслади разни,
и стимулира в нужната посока.
В живота, иначе, самотно му'й,
не блесне ли пред някого се дразни,
а 'га'й щастлив ù дава да го хока.
И от тук надолу и до края на главата всичко е изтрито, защото аз се публикувам вече на Запад и там някои неща са срещу заплащане. Това ще продължава доста дълго време, поне до 2025-та, но може би и по-дълго, а така също и за няколко езика, така че Вие по-добре ме търсете в Интернета като напишете само моите имена, желателно в кавички, и/или заглавието.
— — — — —
Трета Тетрадка
(Soul)
юни, 2018, Христо Мирски
— — —
— 1 —
Със стиховете си аз пред жената
прекланям се дълбоко, до земи,
сал за доброто, него ти вземи,
а лошото пръсни във пустотата.
Жената сам-сама е цял всемир,
кипи тя от инстинкти, чувства, зов,
към нещо що нарича се любов —
да не придиряме, да има мир.
Защото иска тя това, що иска Бог,
да се плодиме, и живот да бъка,
и да се биеме за него даже с стръв.
Благата може да не падат кат' от рог,
но с тялото си ни спасява в мъка,
и вързани към нея ний сме, с пъпна връв.
— 2 —
Жената'й извор на любов за нас, мъжете,
а в нея щастието се поражда,
при все че лошичко се също снажда
с доброто, ако можете го вий махнете.
Така че любовта'й необходимост
'ко ще да'й глупост, грешка, сал момент,
презиран от мнозина сантимент —
свят без любов да има'й непростимо.
Затуй жената, вземайки, я дава,
опитва с любовта да ни
;
не ù ли се отдава туй — винете Бог.
На мен, и всеки мъж, ни туй остава:
да бъдеме послушнички ... статисти,
извличайки си — май, на оня свят — урок.
— 3 —
Ще каже някой: "Но какво е туй любов?
С лъжица ли се сърба, ил' се мажи
на хляб, или топят се зал'ци даже?".
Отвръщам: за
взаимно зов.
Слияние телесно, но духовно също,
в безпомощно четирикрако същество,
що бърка бясно генетично вещество
със ход: напред – назад, отива и се връща.
Духовно е когато има още дух,
не вярвам да е тъй с хлебарките, мухите,
но при бозайниците тъй е по-практично.
Без дух е като да се храниме с хляб сух —
засища, но кат' дойдат после старините,
не можем да си спомним нищичко епично.
— 4 —
Но щом жената е любов, то 'кво'й омраза?
Въпросът тоз' е ясен за диалектик
(при все че ще роптай несведущия с вик):
омразата'й
във превъртяла фаза.
От'дето следва: и омразата'й в жената —
без да изключваме и някой мразещ мъж,
но туй принаден елемент е, не присъщ —
и разликата проличава с времената!
Единствения начин да изключим
таз' смяна е като стоим в средата,
'га ни се силно любим, нито мразим.
'Ма то тогаз какво се тук получи?
'Ми то туй не променя същината!
Ил' по-зле: бърза смяна, на талази.
П.П. По отношение на това преминаване от едната крайност в другата просто не мога да се въздържа да не цитирам една блестяща италианска поговорка: Forte e l'aceto di vin dolce, която казва, че силен оцет се получава от сладкото вино. И още нещо, може да се твърди, че
любов, защото ако е разумна то тя не трябва да е силна, т.е. истинска, но пък тъкмо това е разумното, да няма прекалено силни емиции, ала с тях (а и с други неща) е така.
— 5 —
Така че любовта жената я въвлича,
необходимост честа е за нея тя,
дори когато стига тъй и до батак,
държи на нея тя, кат' дрешка я облича.
Аха, и знаете ли вий pourquoi е тъй,
ами, щот' по природа е свенлива,
а похотта я кат' с леген облива,
и 'кво ще каже после Бог за нея, въй?!
Изобщо тя'й една послушна божа твар,
и щом ù'й казано: "Плоди се!", изпълнява,
но и се оправдава с нещо, кат' жена.
Кипи от страсти вечно тя, кат' самовар,
и нов живот от собствената плът създава,
и любовта ù е защитната стена!
— 6 —
Това, що слепва две души, или тела,
в едно и кара ги да конвергират,
да се размесят и да се разбират,
е любовта, тя сякаш казва ти: "ела!".
Което, в крайна сметка,'й сал етап,
и често след това те дивергират,
и любовта към други разпростират,
но Дядо Господ своя пра
есап.
Защото смяната, това'й движение,
развитие, ил' еволюция, живот,
това е вечно търсене, намиране.
Така че не бъдете с впечатление,
че любовта'й сал важна, при добър пилот
възможно е и плавно осцилиране!
П.П. Не знам дали ме разбирате правилно, но тук аз отстоявам, и противно на литературното виждане, че живота свършва с любовта, тезата, че промяната (на партньора) е диалектически обоснована, стига да няма големи емоционални ексцеси, и дори едно осцилиране към стар партньор може да има своите плюсове.
— 7 —
Сега, любов едно е, а страстта е друго,
страстта е нещо животинско, passion,
обаче той, живота, е уме
,
и се намира път от север
за юг
.
При зверовете тука всичко е в едно,
щот' те не разполагат с много интелект,
но и човека във страстта е кат' шебек,
така че и при нас неясно'й туй петно.
Да кажем: любовта'й кат' за пред хора,
целувка може, ала не с език,
и сал чат-пат по гола женска гръд.
Ил' що прието е на краля в двора,
ухажване, изящество, и шик,
не туй дет' на човек му е в умът.
П.П. Сега, за страстта-passion (и с английско произношение) ако почна да обяснявам ще откарам дълго, но поне няколко думички: това че тя е свързана с
, т.е. с тези които пасат, а оттам и с еврейската ... пасха, е мое бая отдавнашно откритие, но животинската природа на страстта трябва да е ясна за Запада (това не е чувството-feeling), тя е от сферата на Пан и сатирите. Изобщо, ако търсите подробни обяснения за
, то търсете моя Urrh.
И от тук надолу и до края на главата всичко е изтрито, защото аз се публикувам вече на Запад и там някои неща са срещу заплащане. Това ще продължава доста дълго време, поне до 2025-та, но може би и по-дълго, а така също и за няколко езика, така че Вие по-добре ме търсете в Интернета като напишете само моите имена, желателно в кавички, и/или заглавието.
— — — — —
Appendix 1
(in English)
June, 20
— — —
LIFE, LOVE, WISDOM
(to Fr. Petrarca)
When happens so that one for first time comes to life
He enters it with cries and laughs, 'cause such's the youth.
Then he again with laughs and cries meets his first love
In the pursuit to reach and not to lose the happ'ness.
It might be in the end to some will shine the wisdom,
But with it or without we'll never miss the death.
Now, it is good to know that only after death
We can appreciate and praise or not some life.
In which case it's not bad if one dies in his youth,
For in this way he'll have from th'others all their love.
And since we never can be suºre 'bout the happ'ness,
Untimely such demise can be a choice of wisdom.
И т.н.
— — — — —
Приложение 3
(на български)
юни, 2018, Христо Мирски
— — —
ЖЕНСКА СЕДМИЦА
— 1 —
Живота в понеделник почва отначало:
във ранна утрин първото ... сношение,
понеже стриктна'й тя в туй отношение,
че инак ще ръждяса мъжкото ù "рало".
На работа, в известен смисъл, шефа
и той го прави, ала не така,
щот' той не я докосва и с ръка,
но пробвай да не му направиш кефа.
'Ма в крайна сметка що да-н' се сношава
с когот' си иска, с чувства или без,
понеже, иначе, какво'й живота твой?
Тук важното'й дали си заслужава,
щот' всеки търси някъде "петмез",
тя взема го от него, а от нея — той.
— 2 —
И т.н.
— — — — —
К Р А Й на съкратения вариант
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/