Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К
(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)
— — — — —
Тъй като това е цяла книга то нека дадем идея за
корицата
(ако няма по-добри предложения).
Отпред
: На синкав фон, в средата окачени на една връв висят везни (аптекарски), в лявото и по-тежко блюдо на които е поставено земното кълбо (с картинка на континентите), а в дясното се вижда само едно стръкче детелина (в саксийка) с по четири листенца, като символ на щастието.
Отзад
: каквото и да е, а може и нищо.
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Новобранецът
Логична мисъл
Откритието на професор Колосов
Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз
Детелината
Брачното предложение
Право на избор
Homo Rationalis
Тунелът
Канибалите
Биологичен партньор
Поръчката
Шестият ден
Homo Retarded
Нови ?
— — — — —
ЧАСТ СЕДМА
БИОЛОГИЧЕН ПАРТНЬОР
Камерата показва в крупен план д-р Робъртс, представителен мъж на 50-тина години, гладко избръснат, сресан на път от ляво, с правилен, но малко дългичък нос, широко и леко сбръчкано чело, сиво-сини очи, присвити и с някакво дяволито изражение, пълничък, но не прекалено, с дебели месести устни, леко усмихнати и откриващи малко горния ред правилни и розови, според модата, зъби, който се покланя почтително, показвайки три вълнообразни синкави ивици в смолисто-черните си коси, спускащи се почти до раменете отзад. Той е облечен в тъмно син костюм, с множество блестящи по него като звездички точки и някакви галактични струпвания по раменете, носи лъскава светлосиня риза на почти незабележими раета, предположително от неофилон, и връзка с Нептунов сюжет показваща морско дъно, две-три водорасли, и едно водно конче вторачено във възела ù с десèн на корал. Представителят на мощната корпорация се чувствува доста уверено в залата за дискусии, тъй като това е елемент от ежедневието му.
После камерата се спира на опонента му — Негово Преосвещенство Архиепископ Паул Морисън — който е в напреднала възраст, към 70-те, с дълги и почти бели коси, прошарени с много тъмно-червени нишки, като израз на възрастта и сана му. Такива нишки има и в дългата му патриаршеска брада, която започва от мустаците му и прикрива долната част на донякъде удълженото му лице, което е колкото старческо, толкова и младолико, с топли кестеняви очи, орлов нос и изпити скули, по които е опъната свежа розова кожа, възможно предмет на скорошна имплантация. Устните му са удължени и тънки и, когато се усмихва и покланя, откриват два реда, вероятно естествени, или поне добра имитация на такива, белезникави и почти правилни зъби. Робата му е в тъмно-червената гама, със спусната назад качулка, черни маншети и червени кантове, като отпред, на златна верижка, се поклаща богато инкрустиран кръст. Въпреки импозантния си вид той се чувствува, като че ли, малко смутен и неуверен в тази сугубо светска среда.
Репорьорката Джулия Смит е показана първоначално в гръб. Тя има руса коса (за интервюто), и носи тъмнозелен костюм, който ù придава строг и сериозен вид. После камерата се сменя и тя се оказва пред нас — симпатична и изненадващо млада за работата си жена, около 20-те, или поне изглежда на толкова, с правилно лице, както и всичко по него: очи — изумрудено зелени, устни — като че ли най-добре е да се каже страстни, скули — пухкави и свежи, въпреки зеления грим, нос — класически или римски, зъби — толкова розови, колкото е необходимо за да изглеждат сексапилни, и безупречно равни. При този съвършен вид, когато тя открива интервюто, никой не се изненадва от интригуващия ù глас на идеалната за всеки мъж жена:
ДЖУЛИЯ СМИТ: Уважаеми зрители, темата на днешната дискусия са биологичните партньори, или БП, казано накратко, поради което ние сме поканили в студиото Изпълнителния Директор на корпорация "Корал", за производство на биороботи, д-р Стийв Робъртс, както и представител на църквата, или по точно Негово Преосвещенство Архиепископ Паул Морисън, от Римско-Католическата Църква, когото всички видяхте преди малко във вашите стереопространства. И така, нека дадем думата най-напред на, м-м, по-старата институция.
АРХИЕПИСКОП ПАУЛ МОРИСЪН: Благодаря, госпожице Джулия Смит ...
ДЖ.С.: Казвайте само Джулия, Ваше Преосвещенство.
АРХ.П.М.: Е добре, ... Джулия, за думата, и най-вече за уточнението за институцията, защото аз само преди 5-6 години стигнах средата на средната продължителност на човешкия живот и, като така, не се считам още за стар. Пък и да си стар, не е нещо лошо, защото всичко тленно расте и остарява и си отива от този свят, за да отиде в един по-хубав и вечен. Между другото, извинете за отклонението, но думата "стар" в славянските езици звучи точно както нашата дума за звезда (star), което ще рече, че старите са по-близо до звездите. Е, не че те стават космонавти, разбира се, а че се приближават до Божествената (звездна) мъдрост. И не защото Бог се е "скрил" някъде сред звездите, защото Той е навсякъде — и сред звездите и сред нас и ще бъде вечно сред всичко ... за разлика от биологичните партньори, които както идват така и ще си отидат, като нов модел съдомиячна машина, може би. Та, да си дойда на думата. Доктор Стийв Робъртс, според Вас, БП хора ли са или роботи? И, за да не Ви прекъсвам често, ако са роботи, то с какво се различават от една добра съдомиячна машина, например, а ако са хора, то как се чувствате в ролята на Всевишния и Създателя?
Д-Р РОБЪРТС: Хъм, тривиален и все пак интересен въпрос. Между другото, само д-р Робъртс е достатъчно, не намирате ли Ваше Преосвещество? Та какво са биологичните партньори, питате Вие? Ами, виждате ли, те са просто
, т.е. партньори на биологичните същества, най-развитите от които са хората. Това ще рече, че те правят компания на хората (засега, разбира се, но няма проблеми техни разновидности да правят компания и на котките, или кучетата, или ... водните кончета, да речем), като тази компания включва всичко от което хората се нуждаят, като: производство, управление, приятно прекарване, отглеждане на потомството, секс, беседи, създаване и изпълнение на художествени произведения, изкарване на прехраната, че и ... посещение на църкви, ако това би Ви зарадвало, отче. Може би това е достатъчно като отговор, без да намесваме хипотетичния Бог и въпроса за душата?
АРХ.П.М.: Добре, д-р Робъртс, в смисъл на съкращението на името Ви, и тогава аз съм само Архиепископ Паул, или само отче, както Вие казахте. Само че не е добре по въпроса за БП. Иначе излиза, че всеки може да си ги представя както си иска: аз, например, може да си мисля, че те са просто едни съвършени автомати, един средно взет мирянин може да си ги представя като заместител на съпругата /съпруга, или сескуалния партньор, а пък Вие да си мислите, че те са хора, може би, а да не искате да ни го кажете. И въобще, това не е отговор, а отбягване на отговора защото, както и да го погледнем, те: или са хора, или не са. Или пък: или са роботи, или не са. Както виждате няма никаква неяснотия, освен във Вашия "отговор"
Д-Р.Р.: Хъмм, Вие, изглежда, по стар църковен навик, бих казал, обичате да задавате въпроси при изкуствено поставени ограничения, или пък при неточно дефинирани понятия, при които условия е безсмислено да се търси точен отговор. Разбира се, точното дефиниране си има и своите недостатъци, защото, както гласи една стара поговорка: "да определиш, значи да ограничиш", или поне такъв е произхода на латинското define, което ще рече: "да го направим крайно", или ограничено. Така е и със славянското "определям", т.е. "поставям предели", но пък без някакво определение не можем да сме на ясно за какво говорим. Математиката затова е толкова точна наука, защото борави с изкуствено дефинирани понятия, а пък църквите затова са толкова много и противоречиви, защото не се старят да ограничат техните символи, така както бил направил известния Бен Спиноза, преди доста векове, ама това не се харесало на
църква. Това, което църквата прави, е да задава логически правилни въпроси, при логически неточно определени понятия или на базата на съмнителни по отношение на тяхната вярност източници и твърдения. Искам да кажа, че това прави църквата, когато не допуска и някои други грешки, а Вие в случая, наистина, не допускате други грешки, което може само да ме радва.
АРХ.П.: Благодаря за комплимента ...
Д-Р.Р.: Това не е комплимент, отче, а вярна констатация. Та на въпроса, дали БП са хора или не. Ако под хора разбираме най-развитите и универсални, но затова и далеч
съвършени, биологични същества възникнали в резултат на еволюцията на
планета, или, ако толкова държите на това, създадени "по образ и подобие Божие" само за шест безсънни денонощия от всемогъщия Бог, Който от този момент нататък ги е оставил на "самотек" или на произвола на съдбата им, същества които имат достатъчно дадености за да постъпват разумно, само дето много рядко го правят, или по-точно: постъпват разумно едва когато са изчерпали всички възможни
методи за постигане на дадена цел, които, както и всичко живо, че е неживо, имат краен срок на съществуване, но могат да свързват живота на редица поколения посредством писменост, култура, църква, ако щете, наследственост, и прочее, и които — задължително условие за всичко живо — могат да се самовъзпроизвеждат по един сложен, но много адаптивен начин, като хем се копират доста точно, хем го правят по случаен начин, с възможност за много грешки и мутации, но протичащи достатъчно бавно, за да може правилната мутация да се фиксира в течение на хилядолетията, е-е, и още някои други незначителни но твърде многобройни подробности, то тогава БП, разбира се,
са хора.
— Те не са дори и животни, ако приемем подразбиращото се (но необосновано) допускане, че животните трябва да бъдат биологични същества, защото така е при земната еволюция, а пък все още нямаме пример за някаква друга еволюция, т.е. за неорганичен живот на някоя планета или звездна система. БП не са изцяло органични, защото имат позитронни мозъци, които, само между другото, им дават възможност да постъпват разумно, като, разбира се, не изключват възможността те да грешат
, за да се правят на хора, или, както Вие обичате да казвате, на "грешници". Освен това биологичните партньори не могат да се размножават като хората, т.е. като животните, макар че им харесва да го правят като хората, т.е. секса за тях е вид дейност като всяка друга, където те са
, или, ако още не са, то "Корал" ще ги направи такива в съвсем близко бъдеще. Разбира се, твърде рано е да говорим за някакъв нов неорганичен или изкуствен
или разряд организирани същества, защото връзката между поколенията трябва тепърва да се уточнява и създава, но това е напълно възможно и без наличието на генетичните "дефекти", които обуславят органичната еволюция. Искам да каже, че е възможна еволюция и възможност за обучение в рамките на много поколения и на базата на някаква друга, негенетична, информация. В този смисъл БП са, един вид, въплъщение на древната човешка мечта за безсмъртие и вечно блаженство, което църквата предлага само в хипотетичния задгробен "живот", защото те ще могат да предават на поколенията всичко ценно, натрупано по време на тяхното съществуване.
— А сега на въпроса: дали те са роботи. Ако под роботи разбираме, изкуствено създадени, т.е. не в резултат на еволюцията (или Божията намеса, според църквата) организми, които са достатъчно сложни (без да уточняваме какво значи "достатъчно"), за да извършват определен вид дейности или работа, според получените указания, то, разбира се, БП
роботи, или по-точно биороботи, но това следва и от названието на нашата корпорация. Ако се опитаме да уточним какво значи
сложни, като приемем, че това значи толкова сложни, че да съдържат всички необходими предварителни инструкции и правила за функционирането им в разнообразни житейски ситуации, които да им дават възможност да постъпват разумно (т.е. логично) от гледна точка не само на конкретното устройство или БП, а и на целия вид биологични партньори, както и на цялото човечество, без директни указания отстрани, то тогава БП са сложни роботи, или изкуствен разум, или както Ви хареса, а не само някакви автомати за извършване на дадена тясна дейност. В този смисъл, те не са просто една съдомиячна машина, която може да ходи и да прави секс, както, навярно, Вие си ги представяте.
— А пък: как се чувствувам в ролята на Бога? Ами-и, виждате ли, аз и не се чувствувам като такъв, най-малкото защото не съм аз този, който създава биологичните партньори. Аз управлявам една фирма с повече от десет филиала в Европа, и още горе-долу толкова в другите континенти, чийто общ брой на служителите е около 10,000 души, или, както някои го цитират енигматично, като: повече от броя на пръстите на ръката на един БП (т.е. шест, разбира се), повдигнати на степен равна на броя на пръстите на ръката на един човек, но по-малко от броя на пръстите на ръката на човека, повдигнати на степен равна на броя на пръстите при БП (има се предвид, че 6
5
= 7,776, а 5
6
= 15,625, и нашия брой, колкото и да варира, от доста време се движи в тези граници). Но това е всичко, което аз върша, е-е, и провеждам редица дискусии, като тази тук, но не мисля, че съм с нещо по-близо до хипотетичния Бог от едно младо псе налегнало, кхъ, кхъ, някоя хубава кучка, с извинение. Дори обратното, защото псето, сигурно, може да създаде — с помощта на кучката, де — ново същество, което не се знае какво ще излезе, докато аз, дори и да приемем, че "ръководя" означава "създавам", не сътворявам нищо ново, различно от вече известното на научните среди или съществуващо в нашите ноухаута и патенти. За съжаление, моята дейност дори
творческа (каквато е, ами, секса, например), а обикновена рутинна управленческа дейност, която все някой трябва да я върши, и защо този някой да не съм аз? Ако според Вас Бога, за Когото говорите, е извършил най-обикновен рутинен акт при сътворяването на нашия свят, което ще рече, че Той е сътворил много и различни светове преди това, които е разрушил, защото те не са се оказали удачни, каквито схващания съществуват, струва ми, се в хиндуизма, както и че продължава да създава нови светове, т.е. да Си прави
(на гърба на хората, разбира се), тогава аз
чувствувам като такъв Бог. Много се съмнявам, обаче, че Вие имате предвид такъв Бог, който просто се забавлява при сътворяването на световете, колкото да Му мине по-леко една безкрайно малка частица от безкрайно дългото време, с което Той разполага. Нали не греша, отче?
АРХ.П.: Да оставим настрани заяжданията Ви, д-р Робъртс, защото те не правят чест на дискусията. Е добре, значи БП, все пак, са
, а не хора, което и можехте да кажете от самото начало. А в такъв случай кой Ви дава правото да ги правите с човешки образ, така че хората да може лесно да се объркат или да бъдат изместени от тях след време, когато се научите да предавате нужната информация на бъдещите поколения БП? Ако Бог е имал нужда от роботи в Неговия свят, Той е щял и да ги създаде, а щом не ги е създал, то значи те са излишни, като аз имам предвид именно сложни биороботи, както Вие ги определихте, а не съдомиячни или готварски или земекопни или летателни и прочее машини, каквито съществуват, макар и в по-опростен вид, от векове.
Д-Р.Р.: Аз мисля, че се изразих достатъчно ясно, като казах, че БП се наричат така, защото те са
на биологичната материя, и по-специално на хората, те постъпват така, и това е тяхната жизнена цел, а именно: да направят живота на хората по-интересен и приятен. Те не обещават задгробен живот или прераждане, както правят традиционните религии, а работят за да подобрят
живот на хората. А на въпроса, кой ми е дал правото да ги правя с човешки образ, мога да отговоря най-лесно с контравъпроса: а кой ми е забранил да ги правя, както се казва, по образ и подобие свое? Според класическото римско право това, което не е забранено, е разрешено, че дори и според представите на болшинството от хората техните познати и приятели трябва да бъдат с човешки облик, просто защото това им е по-приятно. И нима човечеството не е създало боговете по свой образ и подобие, или може би Вие пак поставяте, както се казва, "каруцата преди коня", като се мъчите да убедите хората, че Вашия Бог е Този, Който ги е създал по Свой образ и подобие?
АРХ.П.: Не знам кое Ви кара, млади човече, да си мислите, че нашата вяра е толкова слаба, та да се разколебае от някакво си голословно твърдение, за създаването на Бога от хората, а не обратното, както твърдят светите книги, което и съответствува на интуитивните убеждения на вярващите, но ...
ДЖ.С.: Извинете, че Ви прекъсвам, отче, но нашата дискусия не е богословска и няма никаква необходимост да намесваме спорове за основни и недефинирани, тук аз съм съгласна с д-р Робъртс, понятия. Дали Бога е преди човека или обратното, и въобще: дали материята предхожда идеята за нея или обратното, не е нещо, което ни интересува в
, най-малкото защото тези въпроси са разглеждани в продължение на векове и не се е стигнало да единно становище обединяващо и двете страни, а ние нямаме на разположение векове, нали така? И ще помоля д-р Робъртс също да не използува провокационни фрази, дори и да не е той първия, който си служи с провокационни елементи. Нека изясним истината, и само истината, доколкото тя е достъпна за хората на дадения етап на историческо развитие.
Д-Р.Р.: О кей, Джулия. Поднасям моите извинения на Негово Преосвещенство, защото, наистина, кое е първичното в случая няма никакво значение. Ние създаваме БП с човешки облик, защото на никого не би му било приятно да легне в кревата, извинете, с една ютия, или едно прасе, например. Мисля, че това е достатъчно. Но не мога да отмина с мълчание твърденията на отчето, че БП са неразличими от хората, както и че те ще ни изместят от жизненото ни пространство. Те
да бъдат неразличими, но ние сме наясно с правната страна на въпроса и нямаме никакво желание да нарушаваме сегашното положение. Нито пък самите БП биха имали полза, ако откриването на тяхната видова принадлежност е затруднено, защото това, най-малкото, ще накърни техния имидж и, следователно, няма да е логична постъпка за едни, наистина, логични същества. Но аз мисля, че Негово Преосвещенство е наясно по въпроса, че всички БП, повтарям всички, без каквито и да било изключения, поне в нашата фирма, са със сърце отдясно в гръдния кош, както и с шест пръста на ръцете си. Сърцето е нещо, което елементарно се проверява при интимни контакти, за които, като че ли най-често, поне засега, БП се използуват, което е някак-си обидно за едни толкова съвършени същества, но след някое и друго десетилетие нещата сигурно ще се променят в посока на превалиращи интелектуални, нежели сексуални, контакти. Поне за себе си аз съм сигурен в това, защото вече не съм в първата си младост, както преди малко ме възвелича моя опонент.
— Пръстите са шест като допълнителния пръст е в края на дланта и това е нещо, за което не е необходима интимна близост за да бъде забелязано. Но това далеч не е всичко, защото един БП, поне такъв какъвто го произвеждаме ние, понеже вече имаме конкуренти на това поприще, макар и да продължаваме да държим палмата на първенството, изглежда някак-си
и симетричен, което при хората се среща сравнително рядко. Те са още и твърде млади (защото не са имали време да остареят), пулса им е от 100 до към 160, имат само една кръвна група (т.е. нямат кръвни групи), която е различна от човешките, техните секрети и, да ме извинят зрителите, техните изпражнения, са също твърде специфични за да бъдат объркани от медицинско лице, да не говорим за рентгенограми и прочее специализирани изследвания, които показват още и десет ребра, особени стави, които могат да се сгъват, при необходимост, и в другата противоположна посока, отсъствие на апендикс, "невидим" главен мозък, т.е. капсулиран в специална херметична кутия, отсъствие на полови клетки, както при женските, така и при мъжките екземпляри, и прочее. С една дума, те са само по образ и подобие на хората, но
и идентични с тях във функционално отношение. БП приемат същата храна, но това е така, защото те са партньори на хората, а не защото това е по-изгодно за тях, като в случай на нужда могат да преработват и целулозата по-пълноценно от преживните животни, благодарение на особения си стомах и на още една-две допълнителни жлези. Ами, като че ли това е едно достатъчно разширено описание на БП, ако не изпадаме в научна терминология, с голяма част от която и аз не съм запознат.
АРХ.П.: А какво ще стане, ако някой ден те вземат да ни нарекат ... ЧП, например, т.е "човешки партньори", или живи роботи, или нещо от сорта? Какво ще стане от този прекрасен момент нататък с човечеството? И не е ли този по-интересен живот, за който Вие говорите, просто едно изкушение на нечистите сили, лишени от Божествената мъдрост и доброта в себе си? Не виждате ли, че трябва да се преборим със злото още докато то не е укрепнало, защото после ще бъде късно и непоправимо, тъй като тези биологични изчадия, простете,
спокойно могат да решат в някое близко бъдеще да изгонят въобще хората от Земята? Осветлете малко тези въпроси, ако обичате, уважаеми докторе.
Д-Р.Р.: Добре, добре, отче, само че въпросите станаха много и аз взех да ги забравям вече, макар че техния дух ми е ясен. А-а, докато не съм забравил да спомена, че ако Ви е толкова трудно да ме уважавате като Ваш
, то аз съвсем и не държа да ме наричате "уважаеми", защото тази дума ще я чуете най-често в Парламентите и сред политиците и тя,
, говори точно за обратното! Във всеки случай аз не съм чул досега тя да се използува нито в кревата, моля за извинение, нито сред приятели от една "тайфа", нито сред колеги в службата (освен ако са от конкурентни отдели). Когато аз казвам "отче" аз не изразявам нищо друго освен уважение към Вас, като към представител на една, макар и заблуждаваща, но поразително устойчива социална структура, докато Вашето "уважаеми" съвсем открито изразява Вашето незачитане на моите възгледи. Ще Ви замоля поне да си го запазите за себе си и да не ме "величаете" по този начин.
— А-а, какво щяло да стане някой ден, когато БП ни поробят ли, питате Вие. Ами аз бих могъл да отговоря, че ако маймуната е можела да си представи точно всички изменения, които ще настъпят при нея от момента, в който тя е слязла от дървото, то тя сигурно е щяла да си остане още там и хората нямало и да се появят изобщо. Но няма да Ви отговоря така, защото Вие не сте убеден в човешката еволюция, тъй като тя се базира на задълбочен научен анализ, а не на вяра, с която Вие сте закърмен. Но тогава мога да Ви отговоря, че ще стане това, което е
да стане, защото човек нали затова имал свободна воля, за да можел да греши, т.е. да избира да
греши, и то според Вас и Вашата Църква! Нали Бог, като Бог, е знаел прекрасно, че човека е "грешен" (т.е. че има "фабрични дефекти", според хора с технически уклон на мислене като мен), и ще бъде изгонен от Рая, но въпреки това го е оставил такъв, и то не за да се мъчи нарочно (защото Бог е добър, нали?), ами за да може да прояви своята свободна воля като избере да постъпва добре. А "добре" е това, което е казал Бог, или поне Вие вярвате, че Той го е казал. А пък ако в даден момент, каквито моменти са май доста чести, някои Божии помисли изглеждат много странни за хората, то винаги може да се каже, че Божиите пътища са неизповедими и да се приключи въпроса, нали? Ами да го приключим и ние тогава, като приемем, че на
Бог (защото има и други богове) Му е пределно ясно дали БП са дело Божие, или "изчадия адови", но е оставил човека да вземе решение, за да го
, или за да може той да прояви волята си, или нещо от сорта.
— Разбира се, че не може да се твърди нищо с абсолютна сигурност, но може да се разсъждава логично, да се моделира и прогнозира. Само че при такива модели не надарявайте биологичните партньори с човешките недостатъци, като егоизъм, неразумност, животински инстинкти, и пр., защото: какво ще правят БП, ако подчинят, унизят, или изгонят хората от Земята? Те нямат размножителен апарат, но, по същество, могат да се възпроизвеждат или израстват, така както ние правим това в "Корал", защото нашата технология е един доста подробен алгоритъм за производството им, или програма, по която и те могат да го правят. Добре, но
ще го правят за себе си, а не за хората? Задавали ли сте си този въпрос, отче? А задавали ли сте си въпроса, защо хората
правят? В смисъл, защо хората се размножават, т.е. какъв е техния интерес от това? Вие, разбира се, може да кажете, че това е така, защото Вашия Бог е казал: плодете се и се размножавайте! Но ако волята Божия е била толкова важна и непреклонна, то защо Му е трябвало (на Него или на Дявола, т.е. злото или нечистата сила или the Evil) да направи така че дейността на половите жлези да доставя върховно удоволствие на човека, докато когато последния, с извинение, се изсекне, това не му носи никаква наслада? При това процеса, или дейността на жлезите с вътрешна секреция, е съвсем аналогичен, в смисъл, че те се пълнят със секрети и, като така, трябва и да се изпразват, понякога. Пак ли "пътищата Господни" ще намесите, или логиката на развитие на живата материя?
— Нима не Ви е ясно, че
човек съзнаваше причините, поради които той постъпва по даден начин, той надали щеше да го прави? Между другото, може и да сте чували, че при редица насекоми: богомолките, например, паяците, струва ми се и други, след акта на оплождането женската изяжда мъжкия (за да си набави нужните хормони казват учените, но не ми е известно какво казва Вашия Бог по въпроса). Мислите ли, че ако мъжкия беше на ясно какво го чака след акта, би го извършвал, независимо от това какво е казал, или не е, Вашия (или нечий друг) Бог? Ние не съзнаваме
постъпки, и в редица случаи това е дори много хубаво (че не ги съзнаваме), а как може да се отговори със сигурност на въпроса Ви за БП, дали те могат някак-си да се обърнат срещу нас? Единствено убедителна е логиката, че те няма защо да го правят, защото те не живеят за да побеждават (другите биологични видове), а за да
хората, и това е техния интерес, това е техния смисъл на живота.
ДЖ.С.: Извинете докторе, но нещо ми се вижда доста объркано. Трябва ли да разбирам, че хората продължават да живеят основно защото не съзнават защо живеят, а БП, понеже са логични същества и съзнават защо живеят, няма да продължават да живеят. Пояснете, ако обичате този казус, защото той ми звучи малко ... йезуитски, бих казала.
Д-Р.Р.: Благодаря Ви за въпроса, Джулия. Действително нещо подобно имам предвид. Жизнената цел за хората остава скрита за тях защото техния индивидуален живот няма никакъв смисъл за природата или еволюцията (или Бога, разбира се, ако Го намесим). Единственият смисъл на живота за хората е те да го изживеят приятно. Докато за еволюцията смисълът е живота да се развива и усъвършенствува, така че нещата се обвързват правилно. Биологичните партньори, като едни логични същества, лесно ще осъзнаят, че техния живот, имам предвид в поколенията, когато това стане възможно, не може да има друг смисъл освен да останат партньори на хората и да правят техния живот по-интересен. Извън хората БП нямат и не може да имат друга жизнена цел, и с течение на времето те ще разберат това и ще го приемат като достатъчно добра жизнена цел, във всеки случай по-логична от тази на хората! Биологичният живот е пълен със загадки и противоречия, които го правят интересен, не само за нас, но и за БП. Нашата нелогичност е и мощно средство за продължаване на живота, докато без нея всичко ще стане скучно и скоро ще замре.
— Може би тук е редно да кажа няколко думи и по въпроса за господарите, защото болшинството от хората си мислят, че господар е този, който може да принуди другия да върши това, което той иска. Това, разбира се, е така, но аз имам предвид, че въпроса, най-често, е в това да се открие чия принуда е
-съществената, защото принудата, обикновено, е
и психологическа, а не непременно грубо физическа. Така например, когато човек отглежда някое животно като домашен любимец, а не заради ползата от него, то този любимец, почти винаги му се "качва на главата", или поне докато човека не прояви малко повече разум и престане да излъчва
от своя любимец, защото животните имат силни инстинкти, по-силни от човешките, за сметка на което пък човек има един допълнителен инстинкт, наречен разум, но той е, уви, все още недоразвит. И в резултат на това твърде често се оказва, че господар е не човека, а неговото куче или котка, които успяват да го принудят да прави това, което
искат. Та, ако се върнем на темата за БП, то те за нас са едни съвършени домашни животни, и ще бъдат наши подчинени, ако успеем да ги убедим в това, а иначе ще ни карат да правим това, което те искат, защото разумния им инстинкт е по-развит от нашия; алтернативно погледнато ние пък сме по-сложни, загадъчни, и неуравновесени от тях, така както сме интересни и загадъчни и за домашната си котка или куче, и като така, те искат или ще искат да ни обслужват и облегчават живота с каквото могат, защото в редица случай ни намират за безпомощни и непохватни.
ДЖ.С.: Ако правилно Ви разбирам, д-р Робъртс, то Вие нито твърдите, че хората са господари на БП, нито твърдите, че е обратното, но признавате, че може да се приложи както едната, така и другата линия на поведение. На мен ми се струва, че това не е много различно от схващанията на Негово Преосвещенство, че БП могат да подчинят хората в бъдеще и може да се окажат "изчадия адови". Освен това, ако нищо не може със сигурност да се каже, то може би и трябва известна въздържаност по въпроса, поне докато той бъде проучен задълбочено. Може би можем да твърдим, че отчето в случая е в просто един непоправим песимист, докато Вие пък сте непоправим оптимист. Така че въпроса с господарите и робите, който мисля, че интересува и отец Паул, остава неизяснен. Какво бихте допълнили още?
Д-Р.Р.: Ами, то някои хора дефинират оптимистите и песимистите по следния начин: при вида на една бутилка пълна до средата с някакво, предположително веселящо душата питие, оптимиста казвал: "Охо-о, бутилката е още до половината пълна!", докато песимиста възкликвал: "Е-е, ама бутилката е вече наполовината празна!". Аз не мисля, че съм песимист, но и не се считам за оптимист — аз просто констатирам истината (дори и в бутилката да има цианкалий). Това е прието да се нарича реализъм. При това положение е напълно възможно реализма да съдържа едната от тезите, но той съдържа и другата, и се мъчи да не ги противопоставя повече от необходимото за разкриване на истинското равновесие на нещата. И все пак аз и не съм абсолютно безпристрастен, защото представлявам най-мощната компания за органичен синтез и биороботи в първата половина на ХХIII век, така че не може да не се радвам на успеха на биологичните партньори, така както всяка майка се радва на своето дете и го хвали повече от чуждото, но това е неизбежно.
— Вижте, аз нямам нищо против
на Негово Преосвещенство за Доброто и Злото. За мен и самият Бог е просто един изключително
символ за доброто, вечното, неунищожимото, и прочее. Ние имаме нужда от символи и не можем без тях. Математиците не говорят за Бог, но те също имат подобен символ и това е безкрайността, в смисъл че тя не е като другите числа, където като прибавим единица, например, получаваме следващото (в йерахрията на числата) число, защото безкрайност плюс единица (или плюс колкото и да е, дори безкрайност) не дава по-голяма безкрайност, а прави пак
, което е аналогично на представата ни за Бога, Който е не просто
по-голям, силен, могъщ и прочее, а
пò такъв и няма по-голям Бог от самия Бог. Но да не се отвличаме с разбор на християнските или други религии. Що се касае до БП, то аз съм убеден, че няма основания за безпокойства, като тези на Негово Преосвещенство, но, разбира се, е още много рано да се отказваме от усъвършенствуването на
материал, ако мога така да се изразя, което е в ръцете, преди всичко, на църквата.
АРХ.П.: Да приемем, че дадохте някакъв отговор на въпросите ми. Но аз не мога да се оттърва от мисълта, че дейността на Вашата фирма е светотатство спрямо най-съвършеното Божие творение, човека! Та Вие просто с един замах ликвидирате тезата за душата като частица от Божията мъдрост, като я заменяте с някакви токове в позитронните мозъци на роботите. Вие изброихте сумата различия между хората и БП, но говорите презрително за свободната воля на човека и я заменяте при биороботите с някакви фиксирани правила на действие, като ни карате да повярваме, че те са дори по-добри от създадените от Бога. Това че Вие, или аз, не сме в състояние да проумеем всички Божи замисли не значи, че те не съществуват, а в Неговия свят място за биороботи няма. Освен това Вие не можете да ги накарате да се размножават — да се сношават да, но не и да се пораждат по установения от Бога начин. Вие твърдите, че ние не съзнаваме постъпките си, ала това не е вярно за всеки от нас, в смисъл, че някои, най-често по-младите, не ги съзнават и затова те трябва да бъдат поучавани, главно от църквата, но човечеството като цяло успява да ги осъзнае и да ги изпълнява и това също е проява на Божията сила. За Вас Бога е символ, но Той е много повече от символ, Той е нематериална реалност, породила цялата материална реалност.
— Както виждам Вие сте много интелигентен събеседник и твърдите, че сте реалист. Добре тогава, сложете ръка на сърцето си и ми отговорете искрено: не Ви ли се вижда противоестествено (нека не казвам "светотатствено", защото за Вас това надали значи нещо) да създавате такива съвършени същества, които са почти като хората, че и по-добри от тях (е, поне според Вас), не по традиционния начин (да не казвам "богоугоден", защото и това надали значи нещо за Вас)? И ако това е хубаво, според Вас, то не трябва ли да очакваме, че след време ще започнем да правим и хората по подобен изкуствен начин? Или въпроса с човешкото размножение ще се разреши лесно, защото, благодарение на БП, ще се наложи да ограничим човешката популация едно така стотина пъти, понеже няма да има място за всички ни нито на Земята, нито в Космоса? Слушам Ви.
Д-Р.Р.: Ами добре, ще сложа ръка на сърцето си. Я да видим къде беше то ... аха, отляво го чувам, значи трябва да е там. Така-а. Сега по въпроса за светотатството и за естественото. Вижте, отче, естественото е много относително понятие. Както знаете, преди векове е имало доста ожесточени дискусии за това правилно ли е лекарите да режат апендиксите на хората, или, понеже Бог така ни е създал, да ги оставят, та хората да си отидат по-бързо на оня свят. Постепенно (сигурно защото и свещенослужителите също получават кризи от апендицит) църквата решила да си затвори очите по въпроса, като приела, че в някои случаи това е допустимо, но без да се впуска в по-нататъшни дискусии дали това е непонятна за нас Божия мъдрост (защото, нали, Бог не може да греши?), или е поредното изпитание поставено от Бога за достигане на почетно място в рая (защото, нали, който страда на тоя свят, той пък после е щастлив "во веки-вечные"?), или нещо друго (защото за Вас Божествения произход на света няма нищо общо с еволюцията, така че апендикса не може да е останал у нас от някои по-низши бозайници). Така или иначе, от векове наред медицината съществува и успешно лекува редица болести и това отдавна не се счита за светотатство. От което излиза, че и църквата също еволюира и то също
, както и Природата, което може само да ме радва. Когато преди век-два медицината започна да прави първите плахи имплантации на органи, най-напред от други починали, а после и изкуствени, църквата отново се активизира, но след време поутихна. Когато света се усети, най-после, че твърде много се е пренаселил и започна да се говори за ограничение на раждаемостта, то църквата пак реши да стане опозиция, но, малко по малко, пак прие естествения (тук наистина естествен) ход на нещата.
— Аз, разбира се, съзнавам огромното значение на градивната опозиция в цялостния живот на човешкото общество, но моля Ви, отче, бъдете градивни, което е естествено, а не обратното. Все пак нека напомня, че ние от "Корал" приемаме мозъка или централната нервна система за център на живия, а и на изкуствения, организъм, от което следва, че вида на мозъка е определящ за индивида. Това е и юридически приетото правило, като при различните имплантации самия индивид се гарантира от неговия мозък. Така че никой не Ви пречи да считате, че мозъка е "душата" на организма, или негово ядро. Това е едно доста по-съвременно схващане от древно-гръцкото, което е приписвало центъра на живота на корема (може би заради пъпната връв и геометричния център на тялото), поради което съществува куриоза думата "живот" в руския език да значи корем, а пък в сродния му български
същата дума да значи това, което и нашия живот; всъщност, ако човек се разтърси, то може да намери, че и нашия abdomen (корем), който е латински, идва от дома (domus, domicil) като му махнем предлого ab (от, на), т.е. че това е "дома", който поражда. После, някъде преди 10-тина века, се приема, че центъра е сърцето (може би защото кръвоносната система е жизнено важна за организма), поради което в английския core значи ядро или център, докато на френски coeur, откъдето е дошла нашата дума, значи сърце (ама пък на български
ема е точно руския живот). Чак към ХIХ век, ако не греша нещо, се стига до днешното виждане за мозъка като център на живота. Реално погледнато, това не е съвсем вярно, защото както мозъка, така и сърцето, а и корема със стомаха и размножителния апарат, са все жизнено важни органи, за да се отдаде предпочитание само на един от тях, а освен това най-важното за рода е наследствеността (размножението), и там именно е най-голямата "Божия мъдрост" (и аз, както разбирате, слагам последното в кавички, защото не се нуждая от
за Бога).
— Ние от биороботната корпорация "Корал" приемаме за център на живия организъм неговата нервна или управляваща система, а при рода — размножителната. След като отдавна се е утвърдило за естествено да е допустима имплантация на някой отделен орган, ние просто решихме да направим една
, т.е. на всички органи, с изключение на мозъка! В това няма нищо противоестествено, богохулно, или светотатствено, като ако такава имплантация се извършва към съществуващ човешки мозък то говорим за действителна имплантация и за запазване на човешкия индивид, срещу което Вие, отче, надявам се, не възразявате. Ако, обаче, мозъка е изкуствен, било то позитронен, електронен, или биотронен, но не генетично породен, то ние говорим за биороботи, или биологични партньори в случая, защото се убедихме, че това е тяхното предназначение.
ДЖ.С.: Извинете, д-р Робъртс, но трябва да Ви напомня, че остават още десет минути до края на предаването ни. Иначе, продължавайте.
Д-Р.Р.: Благодаря, Джулия, ще се постарая да ми стигнат. Сега нека кажа няколко думи за изграждането на БП, тъй като това навярно е интересно за широката публика. Ние не израстваме организма на биоробота така както "Бог" е решил да го прави, а започваме от размерите на възрастния организъм като първо полагаме костната система от достатъчно устойчиви пластични материали, прокарваме и развиваме в специални разтвори костния мозък с нервните влакна, разполагаме дихателния апарат и кръвоносните съдове и пускаме сърцето в действие още
да разполагаме с цялото тяло. През това време отделно се изработва и мозъкът с необходимата вградена информация, която може да му бъде предадена независимо от сетивните възприятия. После идва монтирането на храносмилателната система и нарастването на мускулната тъкън, която започва да получава периодични импулси от сомативната нервна система за свиване и отпускане, поддържайки тонус на мускулите близък до нормалния. След това подключваме мозъка, като изключваме една по една изкуствените системи и преминаваме на естествени, т.е. тук синтетични, като наред с това продължава нарастването на нервните и кръвоносни окончания заедно с доразвитието на мускулите. После идва ред на редица жлези с вътрешна секреция, на имитацията на половите органи, на лицевото устройство, зъбите, и други. Когато тялото вече може да поддържа хомеостазиса на организма, остава още добавянето на лицевите мускули, нанасянето на кожното покритие, инервирането на тактилната, зрителната, слуховата, обонятелната, и осезателната системи, и някои други дейности, като всичко приключва за около шест месеца. Това е нашия "доутробен" период, само дето "новороденото" ни има размерите на възрастен човек.
— Мозъкът, или това което замества човешкия мозък, има собствено автономно захранване за около 20 години, след което трябва да се смени батерията му чрез елементарна операция на черепната кутия. Кръвоносната система не навлиза в синтетичния мозък, защото няма какво да прави там, така че тя приключва в черепната област и при съединението на електронните и биологическите нервни влакна, което е един много прецизен момент в устройството на БП. От този етап нататък биологичните партньори ходят, хранят се и отделят като нормални човешки същества, но те се нуждаят от един период от около две години за да се усвоят с тялото си. Той се състои предимно от физически и сетивни упражнения, защото логическия апарат е вече изграден през "доутробния" период, освен това не представлява проблем зареждането, или изхвърлянето на външен информационен носител, на самата информация, така че изучаването на нови раздели, например, от висшата математика, може да става за броени минути, стига това знание да е от полза за биоробота. Е, разбира се, един БП не може да бъде пълноценен без известна практика и в областта на секса, така че има и комплекси сексуална "гимнастика" също включени в двугодишното обучение. След това нашите биологични партньори са готови за продажба на всеки, който може да си позволи това удоволствие, но някои сделки се сключват още преди приключване на "доутробния" период, ако клиента има специални изисквания за своя БП. Трябва да Ви кажа, че колкото и скъпа да се струва на някои цената на един БП, той, все пак, не е много по-скъп от едно 3-4 стайно жилище, каквото всяко средно семейство нормално си подсигурява. И обърнете внимание, че това е на етапа на произведени само около 2,000 броя БП, като при тяхното масово производство в близко време предвиждаме поне двукратно поевтиняване, а в по-далечно бъдеще нищо чудно един БП да струва колкото личното превозно средство.
— Толкова по този въпрос, а ако на някои това все още се вижда неестествено, е-е добре, всичко е въпрос на навик, нали така? При някои народи се счита за естествено мъртъвците им да се заравят в земята, при други да се изгарят, при трети да се балсамират или запазват само техните кости, но всичките тези начини са еднакво
. Ако нашите опити по създаването на БП излизат много успешни, а това е не само мое твърдение, то може да се проследи на борсата по цените на нашите акции, или по резултатите от социални допитвания, то това не е наша вина, или, по-точно: тя е наша, но не е вина, а заслуга.
— Какво беше още, а, дали ще вземем да правим и хората по такъв начин, вместо традиционното размножение? Вижте какво, отче, ние изобщо не се намесваме в човешкия размножителен апарат. Нека не бъркаме секса с възпроизводството на хората, защото последното, както знаете, може да се върши и без пряко упражняване на секс, както и секса твърде рядко води до зачатие. Но ние предлагаме редица възможности за продължение, и то в големи граници, на човешкия живот с помощта на нашите методи за производство на синтетични органи, които могат да бъдат имплантирани и на хора, запазвайки само техния мозък, който се износва доста по-бавно, защото при него няма движещи се части. Не че нервните клетки въобще не стареят, но те могат да изкарат, навярно, до 300 и повече години, само че това е съвършено излишно, както от селекционна гледна точка (т.е. за вида), така и от гледна точка на числеността на човешката популация. Такова продължение на живота, разбира се, не е размножение, а начин за постигане на относително безсмъртие и при хората, което при БП би било много по-лесно реализуемо.
— И последното нещо, което споменахте, струва ми се, беше дали да ограничим човешкото население едно стотина пъти, да речем. Тук мога да бъда кратък и точен: разбира се че може, дори нещо повече —
! Сегашните 80-тина милиарда човешки същества на земното кълбо и 10-тина милиона в двете ни колонии са, определено, твърде много. Но този въпрос няма нищо общо с този за БП. Биологичните партньори не са тези, които ще ограничат човешката популация, а по-скоро обратното, защото те ще ни помагат и облекчават живота ни. А пък ако си мислите, отче, че стотина пъти е много, то аз бих казал, че това е
! Човешката популация на Земята би трябвало да се върне до някъде между 10 и 100
, или едно
, грубо казано. И в това няма нищо страшно, защото природната или "Божествена", според Вас, способност за размножение на човека надминава всички възможни запаси, поне що се касае до мъжкия индивид. Може и да сбъркам с някоя и друга нула, но ми се струва, че един нормален мъжки полово зрял индивид може само за един акт да оплоди достатъчно яйцеклетки, колкото да насели една прилична
. И всичките тези бъдещи човечета просто биват убивани преди да са се родили,
заради приетите мерки за ограничение на раждаемостта (защото те, все още, са твърде слаби), а поради липсата на милиони яйцеклетки способни да се слеят с тях. Един добър и хуманен Бог, според мен, би могъл да си позволи най-много до 10-кратен запас, но всичко над това е просто кощунствено! Освен ако самият Той до такава степен не е сигурен в Своето творение, че предоставя на случая да взема решения вместо Него. Само че аз просто не мога да вярвам в такъв един "Бог", т.е. ако това е Бог, той значи е съвсем безсилен, или
е никакъв Бог! Това е логически абсурдно, или, казано по латински: contradictio in adjecto, т.е. противоречие в определението на Бога. Извинете ме, отче, ако съм Ви се сторил доста груб и циничен.
АРХ.П.: Да-а, Вие не вярвате в такъв Бог, и което е по-лошо — Вие не вярвате в
Бог! Нито в Христос, нито в Буда, нито в Алах, нито в Ра, нито в Зевс, нито в който и да било друг "символ", както се изразихте. Но това не ме учудва. В днешно време безверниците станаха твърде много, което не прави хората по-щастливи. Човек има нужда от вяра за да укрепне духовно и да се извиси, доколкото е възможно, до нашия Бог, защото му предстои безкраен живот в истинския и праведен мир, който ние наричаме отвъден живот, макар той и да е само фикция за Вас. Атеизмът, безверието, сексуалната свобода, изкуственото раждане, електронните мозъци, сега биологичните "партньори" са някои от лицата на изкушението или Злото, за които нашия Бог ни предупреждава да не се поддаваме на тях. Както и да е, каквото можахте — казахте. Аз съм дълбоко убеден, че смисъла на нашия живот е в победата на Доброто над Злото и правя каквото е възможно да поддържам Доброто и Бога. Всеки има свободната воля да направи своя избор. Не се съмнявам, че Вие вече сте направили своя избор, както и не се съмнявам на коя страна от везните той натежава. Злото има безброй лица, и аз видях днес едно от тях. Все пак Ви благодаря за "реализма" който показахте, д-р Робъртс, защото той само ме убеди в правилността на моите позиции в защита на Доброто. Нямам какво друго да добавя към днешната тема.
Д-Р.Р.: Кхъ-Кхъ, само пропуснахте да кажете "Амен!". Но аз не Ви се сърдя, както не се сърдя на никоя църква, защото Вие сте съвсем прав в твърдението си, че хората не могат без вяра. Само дето не е без значение
ще бъде тяхната вяра — дали в някакво фиктивно Същество, или в неумолимостта на природните закони. Но хората, разбира се, предпочитат хомоцентризма, затова и БП приличат на хората, както вече говорихме. Все пак аз Ви благодаря, че подехте разговор за неверниците и атеистите, защото това е едно масово
, което аз се стремя винаги, когато ми се отдаде случай, да разсейвам.
ДЖ.С.: Много ще съм Ви благодарна, д-р Робъртс, — прекъсна го тя — ако успеете да го разсеете за около четири минути, защото нямаме повече.
Д-Р.Р.: Благодаря Джулия, надявам се да успея. И така, аз имам предвид заблуждението, че атеиста е безверник, че е човек, който не вярва в нищо, защото той
че няма Бог! Много Ви моля, отче, а и вие, уважаеми зрители, да вникнете в това твърдение, защото вече живеем в ХХIII век след предполагаемото Възкресение на предполагаемия Божи Син Христос и трябва да се оттърсим от някои заблуди, ако те ни пречат в съвременния живот на този свят (а аз нямам никакви основания да вярвам, че съществува някакъв друг свят).
— Нека поясня мисълта си. Още отпреди повече от 27 века, т.е. преди появата на Вашия Христос, отче, е било ясно, че, доколкото Бог трябва да е едно
силно Същество, присъствуващо навсякъде и винаги, което е различно от целия материален свят, който е породен от Него, то не съществуват и
да съществуват никакви начини да се докаже от хората, било то Неговото съществуване, било то Неговото отсъствие! Бог е някакво Същество от друго измерение и ние просто не можем да Го усетим или регистрираме по какъвто и да било начин, защото Той е не само много по-силен и по-всемогъщ дори от цялото човечество, ами е
такъв. Ако Бог съществуваше, то Той винаги можеше да се скрие от всеки от нас или от всички заедно, не само в пространството, но и във
, така че ние нимаме абсолютно никакви шансове да Го открием, ако Той самия не вземе да се покаже на някого. Ако Бог иска, или, което има същия резултат, ако човек вярва в Него, Той ще бъде открит от всеки, комуто Бог пожелае да Се открие, и затова вярващите (в класическия смисъл на тази дума) Го откриват навсякъде — и в Небето, и на Земята, и в човека, и в птичката, и в мушицата, и в цветчето, и в камъка, и в дървото, и в капката вода, и т.н., но ако Бог не иска някой да Го види, то няма никакъв, нито експериментален, нито логически, нито сетивен начин Той да бъде открит, защото Той е велик и всемогъщ и не е по силите на хората — крайни както в пространството, така и във времето — да Го постигнат. Това е нещо, което е пределно ясно на всяка църква, защото е известна фразата, че "който търси — намира". Единствената подробност е, че всяка църква изпуска думичката "ако"! Ако пък, от друга страна, Той не съществува, то и няма как да бъде открит от когото и да било от "човеците", макар че всеки един може да се заблуждава колкото си иска (че дори и ако не иска) в това.
— Тази теза се нарича атеизъм още от споменатите древни времена. Подобен смисъл има и агностицизма, което ще рече непознаваемост на света, т.е на Бога, като негов създател (ако приемем тази хипотеза), защото да опознаеш нещо напълно значи да можеш да предвидиш точно всяка бъдеща ситуация, или, в случая, да управляваш света (защото ако познаваш неговите, божествени или не, закони, то сигурно можеш и да се намесваш в тях), или да бъдеш всемогъщ като самия Бог, но човек не може да бъде Бог, ergo: света е непознаваем. Но обърнете внимание, Ваше Преосвещенство, че ако Бог съществува, то Той,
, може да бъде познат (поне от някои хора), докато ако Той не съществува, то и няма
начин това да бъде сторено! И ето тук идва вярата, защото тя е нужна тогава, когато нашето знание пасува, не е ли така? Също от дълбока древност е известна фразата:
, което ще рече, че се вярва на това, което
за вярване, което не може да се докаже, провери, демонстрира по някакъв начин, нито да се изведе по логичен път. Когато едно нещо може да се докаже, например, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, то и се доказва, а не се приема на вяра. Следователно колкото по-трудно е доказването на дадено твърдение, толкова по-голяма е вярата (или интуицията, в редица случаи) в неговата правота. Но кога е необходима по-голяма вяра, отче, когато Бог съществува, или когато Той не съществува? Ами, аз мисля, че вече би трябвало да е пределно ясно, че несъществуването на Бога изисква много по-голяма вяра (защото това,
, не може да се докаже по никакъв начин), отколкото Неговото съществуване (защото Той може и да се открие на някого, ако пожелае — Той ще намери как). Следователно, истинските или най-искрените вярващи са
, а не класическите вярващи, независимо дали това Ви харесва, Ваше Преосвещенство! Помислете над това.
— Така че атеиста
безбожник, нещо повече, той е истинския вярващ, докато класическите вярващи в повечето случаи са просто преструванковци. Макар че аз предпочитам да говоря за убеждение и интуиция, вместо за вяра, може би защото това звучи по-научно. Друго нещо е неверника, който дори не е атеист, защото той
не вярва в каквото и да било, дори в съществуването на природните закони вместо Бога, или във връзката между поколенията във времето. За мен Бога е добър символ, но не мога да приема този хомоцентризъм, който, ей Богу, е доста поостарял. Дори мусулманската религия от VII век не си прави труда да обрисува Бога, защото Той затова е Бог, за да може да приема всеки мислим (или немислим) образ, което е и най-съществения фактор за масовото разпространение на ислама от началото на ХХI век.
— Още две-три изречения за Доброто и Злото. Ами, в природата просто няма нито Добро, нито Зло! Те са понятия измислени изцяло от човека за да му компенсират по някакъв илюзорен начин жестокостта и несправедливостта на нашия свят, който е напълно
към индивида. Затова и не се говори за добродетелна котка, например, или муха, и прочее. Това което съществува в природата са природните закони с тяхната логика и неизбежност, макар и валидни най-често за общата съвкупност, т.е. вероятностно, а не за всеки отделен индивид. Що се касае до "душата", за която християнството приема, че съществува само при човека и отсъствува дори при висшите бозайници, то тя е също древен символ, който някъде от средата на ХХ век все повече се изпълва със съдържание посредством термина "информация", било то генетична, било на електронен или неорганичен носител. Това е древният смисъл на душата и тя е много по-лесно предаваема при биологичните партньори, отколкото при човека, така че аз не виждам какво толкова против може да има една толерантна религия срещу тази "информационна душа". Но, разбира се, църквата е стара и консервативна институция със своя дълбок смисъл и в нашето съвремие, така че тя има толкова право на съществуване, колкото и БП. И нека с това приключа дискусията.
ДЖ.С.: Да, разбира се, че е време да приключим, защото нашите зрители не са БП, нали, и те бързо се уморяват от толкова философски твърдения. Благодаря Ви, Ваше Преосвещенство, искрено, и от името на нашите зрители, за защитата на човешките интереси в настоящия двубой. Благодаря — и тя се надига от стола подавайки му ръка, която той стиска сдържано. — Благодаря и на Вас, д-р Робъртс за интересните и поучителни отговори — тя подава ръка и на доктора, като през това време Архиепископ Паул я гледа втренчено и се мъчи да каже нещо.
АРХ.П.: ... Нно-о, госпожице ...
ДЖ.С.: (към него) — един момент, отче — (към д-р Робъртс) — между другото докторе, какъв доктор сте Вие, ако не е тайна?
Д-Р.Р.: Не виждам защо трябва да правя тайни от образованието си. Аз имам докторати по икономика, а и по философия.
АРХ.П.: ... Но-о, госпожице Джулия, ... може ли да си покажете ... ръката, ако обичате?
ДЖ.С.: Но какво Ви става, отче? Вие сте пребледнял целия! ... Разбира се, че мога да си покъжа ръката. Ето я — (и тя разгръща дланта на дясната си ръка пред камерата).
АРХ.П.: (брои объркано пръстите ù) — Един, два, три, ... но те са шшшест, госпожице ...
ДЖ.С.: Ама, естествено, че са шест, отче. Д-р Робъртс подчерта недвусмислено, че биологичните партньори винаги имат по шест пръста на ръцете си, за да спестят някои изненади на събеседниците си. Сега разбирам, че не съм Ви спестила изненадата, но пък и Вие можехте да се досетите по-рано, защото аз изглеждам твърде млада за длъжността си, не намирате ли? А и нямам никакви дефекти, нали? — обръща се тя усмихната към него — Но успокойте се, де, няма нищо страшно. Ние не ядем хората ...
АРХ.П.: Значи-и ... Вие не сте госпожица, а ... БП!
ДЖ.С.: Но, Ваше Преосвещенство, аз
госпожица, така както съм и БП. Но ако още не вярвате може да чуете и сърцето ми — и тя посяга да разкопчее блузката си надвесена над отчето, след което предаването продължава с реклама от студиото.
11.1999
— — — — —
ПОРЪЧКАТА
— Спиш ли, Марв?
— Мм-м — измуча Марвин Клут без да отваря очи.
— Благодаря, скъпи. Само дето не разбрах дали това значи "да", или "не". Защото, ако не спеше, щях нещо да те питам.
— Мм-хъ.
— Е, спи си тогава. Ама, понеже ти е почивен ден, си помислих, че можеш да ми отделиш малко време. — продължи Леона Джоунс своя сутрешен монолог. Вече пет години живееха заедно и тя реши, че е време да постави и въпроса с поръчката, защото само със секс не се живее на този свят. Пък и по този начин се заздравяваха двойките, които все още, по инерция, се наричаха семейства. Тя, явно, нямаше намерение да го остави на мира, но изглежда и на него това му стана ясно, защото погледна с едно око към часовника и я прегърна с дясната си ръка, продължавайки, обаче, да се преструва на заспал. Започвайки уж по-отдалеч тя добави:
— Мислех си, дали знаеш колко години вече сме заедно?
Марвин бавно издигна лявата си, нормална ръка, и разтвори петте си пръста. След този отговор не ù оставаше нищо друго, освен да пристъпи към същината на въпроса.
— Марв, мислил ли си някога да си имаме дете?
Е, при този директен въпрос той отвори очи, поне от почуда. Протегна се, прозина се, после я потупа гальовно по корема.
— Нали няма да си развалиш тази възглавничка? Или потайната си "пещеричка"? — и той посегна по-надолу.
— Да не съм луда! В ХХII век да взема да раждам. Бър-р. Ще го понося две-три седмици, но не повече от месец, пък после инкубаториите да му мислят. Обаче трябва да решим как да изглежда дъщеря ни, ако не смяташ да ме изоставяш вече.
— А-а, още нямам такова намерение. Да те изоставям, имах предвид. Но кой каза, че трябвало да бъде дъщеря?
— Ами, аз тъй си мисля. Защо, ти против ли си?
— Аз да съм против желанията на моето лъвче? Че кога се е случвало това?
— Много пъти, в интерес на истината. Но не го извъртай, скъпи. Ти син ли искаш?
— Или, може би, едно красиво безполово детенце, а? Или пък двуполово, какво ще кажеш за един хермафродит? Хем ще си има пишленце, хем пък, малко по-надолу, и пу- , sorry, "гърненце" или pot по нашему.
— Защо двуполово и за какви гърненца ми бръщолевиш? Ако непременно държиш да ти кажа, че си един мръсник, добре, казвам ти го, скъпи мръснико.
— Ами-и, pot, латинската puta или putta, медицинското название pudendum, или "срамни устни", френското putain ("пютен"), и прочее, са все от един дол дренки, лъвчето ми. Нали не ми се сърдиш?
— Абе ти откъде си събрал толкова езикова култура, а?
— Ами, хвърлям чат-пат по някой поглед на PenSmart
*
, едно такова списание за мъже. Нещо като "Хитрото моливче", ала се разбира добре за какво моливче става дума, защото, уж за благозвучие, го произнасят като PeniSmart, където "s"-то може да го четеш и към двете му съставки. А пениса, ще ме прощаваш, значи, идва от гръцкия бог Пан, който бил син на нимфата Дриопа и сина на Зевс, Хермес (който при римляните става на Меркурий). А пък тази нимфа, навярно, е била така наречена защото много обичала да прави "опа-опа" с мъжете, ама го искала поне
пъти подред, ха-ха. Та този Пан бил главния сатир, защото се бил родил с кози крака, рога и дълга брада, е-е, и с още нещо дълго. ... А знаеш ли, откъде пък е тази латинска
, скъпа?
[ * На английски pen значи перо, нещо за писане, а pencil е молив, и това, наистина, се свързва с латинския penis поне чрез популярната каламбура "To put more lead into your pencil", а пък и ние не сме далеч от подобни асоциации, при писането и, с извинение, пикаенето. Аналогично в руския език често става бъркотия с глаголите: писàть (но я пùшу, ты пùшешь, и пр.) като пиша, и пùсать (я пùсаю, ты пùсаешь) като уринирам. А пък smart значи хитър, ловък, изкусен. ]
— Направо трептя от желание да науча.
— О-о, да, трепетното ти желание ми е познато, скъпа. Извинявай, значи. Иначе корена е древен и трябва да идва от санскрита, защото според будизма имало една демоница Путана, четено "Пуутанаа", която Бог Кришна убил. А той бил решил да я унищожи, навярно, защото тя се вселявала във всяка жена и я превръщала в една съща демоница, което карало мъжете да се питат: дали жената, в крайна сметка, е нещо хубаво, или е само зъл демон от женски род? А нейното име, най-вероятно, е подражателно от някакво заплюване, нещо като "Пуу". Та-а, такива ми ти работи, значи.
— Пу-пу, PeniSmart-овец такъв! А какво общо има "гърненцето" ми с тази работа?
— Е, няма нужда да персонифицираме нещата, нали? Аз не говоря за
, а за някакво абстрактно гърненце, или някакво друго тясно местенце, защото този корен е плъзнал направо по целия свят, вече в преносен смисъл. Имам предвид, например: френския boutique ("бутик"); нашия boot, че и разните други обувки и ботуши по света; глагола put, като слагам нещо в гърнето-pot; френското boute ("бут"), като бъчва или мех (т.е. нещо, което се разтяга и става за напълване); турското potur, или потури, което е от тяхното pot, което значи подутина на дреха или някаква лодка (ах, лодчице моя!); църковния потир или pottus; немското die Putte, което е чуждица и значи амурче, т.е. пак нещо свързано с любовното напълване на "гърненцето"; че и ... потентността, която (не намираш ли?) се състои тъкмо в способността да се напълни въпросното нещо; и разни други думи.
— Направо ме гръмна, Марв!
— А-а, тази сутрин още не съм, но ако толкова държиш — и той се обърна към нея и посегна да я прегърне.
— Може и да държа, както казваш, но после. Не ме разсейвай сега. Аз му говоря за поръчката на детето, а той ми разтяга разни локуми за лодчици и бутици.
— Добре де, значи после и ще ми го
-държиш. Не възразявам особено, ще знаеш. Обаче още не съм те гръмнал, както казваш, защото не съм ти казал как пък се нарича на латински една специална кожичка, която всеки мъж си носи на "моливчето", ако не е мусулманин или евреин, имам предвид. Да си чувала случайно как се казва?
— Искаш да кажеш тъй наречения foreskin? Е, аз такива кожички си нямам и затова не съм се интересувала по въпроса.
— Тъй де, foreskin на английски, или die Vorhaut на немски, което значи все предна кожичка. Но латинската думичка е твърде пикантна, защото е свързана с корена, за който говорим. Та това научно название било ... — и той я погледна победоносно —
, което ще рече тъкмо нещо преди въпросната, хъм-м, "пещеричка". ... Е, хайде, щом възразяваш, няма да се отплесвам повече. Но аз нямах предвид, че искам да си имаме хермафродитче, щото може и тъй да си помислиш, нали? То за можене — може, но добре знаеш, че при всякакви качествени промени, или при количествени, но надхвърлящи двукратния размер, се иска съгласието и на двамата партньори, а пък аз не мисля, че трябва да пораждаме разни уродчета, само защото съвременната генетика и медицина позволяват това. Ако ставаше въпрос за домашно животно, то това е друга работа. Никой не ти пречи да си поръчаш куче с рог на челото и копита на лапите, например.
— Разбира се, че ми е ясно, Марв, но това, че твоята дясна ръка е къде-къде по-солидна от лявата, на мен ми харесва, така че може и да има някои различия от стандартния образ "Божи", нали?
— Е, харесва ти, защото добре обхваща някои специфични ... подутини, да ги наречем, разположени на гръдния ти кош, които служат за ..., всъщност, служат ли ти за нещо Леа, освен за да привличаш мъжкари като мен да посещават по-честичко твоята "пещеричка", а?
— Какво пък сега не ти харесват моите "подутини", а? Винаги си казвал, че си се двуомял дали предпочиташ крушовидни или кълбовидни гърди, и това, че при мен си намерил и двете неща на едно място, те било накарало да се спреш на мен. Макар че различните гърди не са особена естравагантност, като си помисля сега, но пък и никой не ме е питал преди да се родя.
— И да те е питал, ти е нямало да можеш да му кажеш тогава, ха-ха! Освен това аз много си ги харесвам, така че да не си посмяла да ги префасонираш, че тъкмо ми пасват на дясната лапа. Тя, тази лапа, е 1.5 пъти по-голяма от нормалното, като лявата пък е малко понамалена, но отношението им не надхвърля двукратната разлика. А и аз съм мъж, така че е нормално да имам голяма дясна ръка, нали? То и на рака щипките не са еднакви, но това не му пречи да е рак.
— Добре де, нямам нищо против "щипките" ти, ако това имаш пред вид. А пък за моите "подутини" — да не би и за тях да кажеш нещо гадно?
— Щом не искаш няма да кажа, лъвчето ми. И пак не за твоите, а за абстрактните женски гръдни прелести.
— Аха, значи имаш какво да кажеш, все пак, а? Пак ли ще ме водиш до санскрита? Е, хайде, изплюй камъчето.
— Ами, то това, май също не е много известно — каза той и реши да си запали една възбуждаща цигарка, защото, явно, разговора нямаше да приключи скоро. — Нашата дума bosom ("бузъм"), или гърди, трябва да има за пряк родител немското der Busen, което значи гръд или пазва, но също и ... залив, което ще рече, че немците залагат основно на овалната извивка (макар че не е ясно защо при тях този женски атрибут е от мъжки род?). Както и да е, оказва се, че корена е доста разпространен по Изтока, че дори и българите познават думите: буздрав или мек, отпуснат (което, разбира се, няма нищо общо с твоите атрибути, ще знаеш), както и бозата, която е известна и при турците (boza) и при гърците (μπoζασ, но четено "бозас"), а също и бỳзата, която е също една подутина; руснаците пък казват пỳзо за корема ...
— Какво общо има някаква-си помияреста боза дето я пият по Ориента с моите гърди, Марв?
— Ами-и, най-пряко — бозата способствува за кърмата, която жените открай време са произвеждали в гърдите си, само дето от два века вече се отказаха да го правят (не че аз искам ти да го правиш, де). Оттам в българския има и едно растение бъз (бузинà по руски), което също се счита добро за кърмата. Твърде вероятно е и нашия bus, т.е. немския der Bus, също да има нещо общо с този корен, защото той е едно доста
превозно средство, макар че него го извеждат от латинския omnibus, като падежна форма на omnia, което значи "всичко", т.е. превоз за всички. А тогава и нашия boss или шеф, началник, също е от този корен, защото началника обикновено се големее или надува, нали така?
— Добре де, скъпи, това го вярвам, но-о ... засега не чух нищо неприлично, а пък, като имам предвид какви неща ми наговори за моето "съкровище", то сигурно има и още нещо, а?
— Ами да. Има. Например турското boz, което значи сив или мътен на цвят, т.е. нещо като бозата, което пък дава и тяхното bozaltim. А пък немците имат думата böse, което значи лош или сърдит. Но и това не е всичко — и той направи малка пауза.
— А какво значи тази турска дума, дето не я обясни? Или си мислиш, че не слушам внимателно, та си решил да ме провериш?
— Е, ти попита, нали така? Bozaltim значи, с извинение, изпражнения.
— Мерси за оценката ти за гърдите ми!
— Ама, лъвчето ми, тук идеята е съвсем друга, пък и аз още не съм свършил. Чувала ли си за руската дума
?
— Не, защо.
— Ами, тя значи диня, само че ако я разбием на срички ...
— Бре-бре, сега и на срички взе да ми разбиваш думите дето и не съм ги чувала.
— А, че ти какво си мислиш за хората от PeniSmart, а? Големи пичаги са, ще знаеш. Та, да продължа. Арът е някаква източна мярка от която ние сме направили нашия acre, а пък славяните използуват арове, декари и хектари, макар че мерките количествено са доста различни. А пък втората сричка на арбуза е източната боза. С други думи, арбуза е голям, надут и сочен плод. Сега вече стигаме до източния корен, който май беше персийски, ако не съм забравил нещо. Та, персийската дума била kharbuz (или kharbuza), което бил някакъв миризлив плод. Ние имаме думата calabash, което е тиква или кратуна; българите говорят за алабаш; руснаците — за арбуз, а също и за обуза, което е тежко задължение, т.е. нещо като гири, които влачим със себе си, че и за карапуз, което значи дебело детенце, като това било турското gorpuz; немците имат тяхното der Kürbis, което е тиква; и разни други думи из европейските езици. Така че, ако се върнем на твоите прелести, то тук става дума за две дини или пъпеши, или някакви други сочни плодове (авокадо, например, ако така повече ти харесва, или поне праскови), в което няма нищо обидно. Е, ако изключим ориенталския смисъл на нещо меко и разплуто, което става на боза, която ти не харесваш (и оная турска думичка, за която попита).
— Срази ме, значи, с пичовските ти обяснения. Ами я ми подай и на мен една афродизка, че човек като те слуша ...
Той ù протегна една афродиазтична цигара, запали я и замълча за малко. После добави:
— Та, както и да е. Значи искаш да е момиче. Аз не че възразявам, но, нали знаеш, обикновено е прието първото дете да се поръчва момче. Иначе, май е време да си завъдим едно, та да си имаме и друга занимавка.
— Абе, не съм във възторг от "завъждането", както се изразяваш, но след като не износвам аз плода, ами само ми вземат оплодената яйцеклетка заедно с поръчката и, ако пола ù съвпада, то после ни дават детето, чак като стане на два-три месеца, то може и да си прав, донякъде де. Но защо пък да е прието първото дете да е момче?
— Ами, прието е защото ... как да ти кажа, момчето ще носи моята фамилия, а пък мъжа по-трудно може да си поръча дете, освен ако не използува анонимни неоплодени яйцеклетки, но по-хубаво е той да познава жената и акта на оплождането да си се извърши в определената за целта "пещеричка". Не, че иначе не може, но така е по-близо до отредения от Бога начин. Пък и първата рожба да е мъжка е просто едно традиционно желание. Е, в крайна сметка, щом като искаш момиче, то аз не възразявам особено. А пък ако взема да възразявам, то ще си поръчаме и едно момче. Макар че то е по-добре брата да е по-голям от сестрата и да ù е, един вид, защитник, докато тя порасне и си намери друг защитник. Абе, твоя воля! ... А име измисли ли ù вече? Щото, ако не си, мога да ти предложа Бозка, например, или-и ... Путелина. Много звучно име и направо ти напълва устата. Харесва ли ти?
— На мен пò ми харесва, например, Еона. Въздушна или ефирна, или нещо от сорта. Гръцки корен, струва ми се.
— Добре, де, а пък галено може да ù казваме Бонбона, нали? Давай нататък по списъка. Очи, коси, нос, и т.н.
— Коси синьо-зелени, мисля. Но това не е важно, защото винаги може да си ги боядисва. Ти моите знаеш ли ги какви са?
— Хъм, труден въпрос. Мисля, че бяха гарваново-черни, ама може ли човек да знае чак и косите на любимата си, а?
— Не позна. Светло-кестеняви, но аз не си ги харесвам, пък и ти не си казал, че ме искаш с такива, нали?
— А защо Бонбоната трябва да е като русалка?
— Е, чакай де. Още не съм ти описала външния ù вид. Според косите, то и очите трябва да бъдат: едното синьо, а пък другото зелено. Това ще ù придава доста загадъчен вид, нали? Ето твоите, например, като са различно сини двете, това е доста интригуващо.
— Моите може и да са малко по-различни, но това са нюанси! Докато синьо и зелено е една доста ... странна комбинация. (Без малко да кажа "перверзна" и ти щеше да ми се обидиш, но добре че не го казах, нали?). Нищо, давай по-нататък.
— И да си го казал, аз не съм те чула, значи. После, устата: мисля да я искам с нещо като сърцевидна форма. Нали разбираш — долната устна по-дебела и отпусната надолу, а горната малко по-свита и с чупка по средата. Може би трябва да го нарисувам, за да се убедиш колко по-интересно ще изглежда това по сравнение с моите малки устенца, които родителите ми са поръчвали.
— Абе-е, малки, малки, ама ... и големи неща налапват, понякога. Sorry, значи. Стигнахме до носа. Може би го искаш, хем да е извит нагоре, хем и надолу. Което ще рече, че ще е като един трион, или като тирбушон. Фамозно!
— Ама ти всичко вземаш несериозно! Това дето го измисляш няма да е
, разбираш ли? Аз мисля носа да е с класическа римска форма, само че да има още една малка дупчица ...
— О боже, нос с три дупки! И три синуса, може би, като третия синус ще искаш да го разположат на челото, като едно малко "естетично" рогче, а?
— Е-е, за синусите не съм мислила, но трета дупчица един нос спокойно може да си има. Една такава, мъничка — точно на върха. Не е речено да е свързана и със свой синус.
— Виж какво, лъвчето ми: това дето го искаш е въпрос на някаква, навярно несложна, операция в последствие и защо не оставиш Путелина, пардон, Дездемона да си я прави, ако иска, когато порасне? Ние тук обсъждаме генетична пренатална
**
хирургия, а не как да украсим коледната елха, нали?
[ ** От английското pre-natal, т.е. доутробен. ]
— Добре де, не е елха. Хубаво. Но ще се казва Еона, а не разни твои вариации. Е, хайде, от мен да мине, може да си е с две дупки на носа, щом толкова се формализираш. Но тогава пък нека да е леко, ама съвсем лекичко завит наляво, примерно. Или може би предпочиташ да е завит на дясно?
— Аз, лично, си мисля, че щом носа ще е римски, то той изобщо и не трябва да е завит на никъде, а да е прав и красив. А ако толкова искаш да е по-различен, то може да бъде и чип, т.е. с леко повдигнато връхче, докато римски нос по-отива на мъж.
— Е, чип може, щом искаш. Приемам. Но устните
да бъдат някак-си по-извити.
— Нарисувай си ги за да видиш какво ще се получи. Не забравяй, че "дядо Господ" е най-видния дизайнер, който света познава, така че не се старай да Го надминеш. Аз лично нямам нищо против малките уста, ако става дума за жена. Може да са и с малко извити нагоре крайчета, но не нещо особено фрапиращо, защото да не вземеш, вместо да изпишеш веждите, да извадиш очите, според една поговорка. A propos, веждите се надявам, че няма да ги искаш като на Дядо Мраз, или пък да са въз-розови, нали?
— Добре де, устата с леко закривени крайчета нагоре, с малко вдълбана долна устна, а веждите — класически. Стигнахме до ушите. Иска ми се лявото да е по-малко, а дясното по-голямо, около 1.5 пъти, но иначе с традиционната форма. Щом лявото ще е по-малко, то там трябва да е и по-тъмното око, т.е. синьото, нали?
— Абе, направи ги и двете очи зелени, само че лявото да е малко по-тъмно, щом толкова държиш да са различни. Мен ако ме питаш, де. Ушите може и да се различават леко, но към 1.2 пъти, че да не изглежда, че си е закачила пантофката на едното. А пък на косата нищо не ù пречи да е и кестенява, или каквато се случи, защото после елементарно се боядисва. Не обърквай хората с много сложни изисквания, за да не се появи някое непредвидено усложнение в бъдеще.
— Ее-й, ама, Марв, ти ми отнемаш най-съществените детайли. Хайде нейсе, косите не са проблем и може да са кестеняви. С очите, обаче, ще оставим въпроса открит, засега. Какво остана още по лицето? А-а, профила общо взето удължен и с незабележими скули. Иска ми се и тук да има някаква асиметрия, защото, нали, в живота това е най-интересното, ама ти пак ще ми се изсмееш.
— Защо бе, няма да се смея. Считай, че лицето ù може да бъде закривено като питанка, та да може всеки мъж да се
: дали ще му "бутне" или няма да рачи?
— Циник и половина! Че защо пък да не се питат мъжете, а? Но добре, де. Разбрахме се дотук. После за "авокадото", щото така, наистина, пò ми харесва. Какви ги искаш?
— Е-е, че аз няма да ... потребявам дъщеря си, я, че да ме питаш какви искам да са гърдите ù. Но си мисля, че малко вирнати нагоре би било по-интригуващо. Или пък хубави възголемички и кръгли. Във всеки случай не върви ако едната стърчи нагоре, а другата е провиснала надолу. Както не върви и ако двете да са една над друга, като долната стига до корема ù, а горната се подава от деколтето. Нали така?
— Добре, по въпроса за гърдите ù постигаме консенсус на чипи — за да хармонират с носа ù. А нещо да кажеш за ... "лодчицата" ù?
— Опазил те Господ да променяш и там нещата! Виж външно, може и да я завъртиш малко, ако толкова държиш — и той я изгледа въпросително, — но на не повече от 30
o
и само по часовниковата стрелка, защото иначе става перверзно, нали? Или, може би, ти искаш да има една към едното бедро и друга — към другото? То може, ама не се знае дали ще се съберат двама мъже между краката ù. Или пък, защо да не бъдат три "обувчици" — та да оформят Венериния триъгълник, и тогава, ако се случи някой мъж да има също три "писалки", то ще си пасват идеално.
— Пак нещо ми се подиграваш, но от мен да мине. Нека си остане каквато се случи. А за бедрата предполагам, че искаш да са по-длъжки, нали?
— Е да, само че дълги не значи да стане по-висока от два метра, защото тогава или ще стане прекалено крехка, или пък ще трябва да е над сто кила. Едно, така 180 см. ми се вижда идеалния ръст. Освен ако ти не искаш едното бедро да е с 10 см. по-дълго от другото, ама в такъв случай ще има известни трудности с прохождането, струва ми се. ... И да не забравиш д-то, защото жена без д. е като ..., да речем, стълба без стъпала.
— Страхотна сентенция! Пак ли си я почерпил от твоите хитряги, а, Марв?
— А-а, не. Тази си я измислих сам. Експромпт, тъй да се каже. Или пък: жена без това нещо е като тенджера без дъно; или като комин без дупка; или като дърво без корен; или ...
— Стига де! Схванах вече. Та какво да е д-то?
— Да стърчи назад почти толкова, колкото "пъпешите" отпред — в името на хармонията и равновесието. На езика на заявката това ще рече: средно голямо, и съответствуващо на гърдите ù.
— Е, с това съм съгласна. А нещо за характера ù, за интелекта?
— Пиши: характер — женски; интелект — среден.
— А какво ще рече това женски характер, а? Търпелива и послушна, или чувствена и любвеобилна, или безропотна и издържлива, или нещо друго. И защо интелекта ù да не е много висок, например?
— Е-е, трябва да видя стандартната заявка, но нещо подобно имам предвид. В смисъл, че няма нужда да има много мъжки качества, защото и не е мъж, нали така? Може би: чувствителна, възприемчива, издържлива, покорна, и прочее са все хубави неща за една жена. А пък ако интелекта ù е много висок, то и няма да си намери лесно подходящ и по-умен партньор, или пък, ако си намери, той няма да се интересува особено от нея, защото в секса, от мен да го знаеш, трябва всичко друго, но
и интелект! Пичовски лаф, ама верен.
— Е, то за характера и аз не съм мислила много. За жената е важно възпитанието, ама то не е въпрос на генетична даденост, така че и аз не знам по-точно. Аз мислих за очите, носа, гърдите, ръцете ... Ами да, аз още не ти казах за ръцете, нали?
— Какво да ми кажеш за тях? — попита Марвин.
— Ами за пръстите. Струва ми се, че седем е добър брой. Така, още две малки пръстченца, до кутрето. Как мислиш?
— Абе, то пет си е най-добрия брой, защото е от "дядо Господ", но пак добре, че не каза шест, защото това е мъжко число.
— И таз добра! Пак ми говориш със загадки. Какво ù е мъжкото на шестицата, скъпи? Или това вече надхвърля моя посредствен интелект?
— Не, разбира се, но това е доста дълга история, макар че, сигурно, ще ти е интересна, щом не я знаеш. Виждаш ли, шестицата се е смятала в Древна Гърция, т.е. пет-шест века преди нашата ера, за
число. В смисъл, че то може да бъде получено както чрез сумиране, така и чрез умножение, на простите си множители. А при шестицата те са: 1, 2 и 3, като: 1+2+3 = 1*2*3 = 6. Интересно, нали?
— О, да. Ами с други числа става ли? Малки, например.
— Е, при простите не става, защото при тях освен единицата другия прост множител е самото число, така че като се съберат ще се получи с едно повече от числото. Докато при съставните числа само за 4 сумата им (т.е. 1, 2 и пак 2), е повече от числото; при шест имаме точно съвпадение, а по-нататък вече сумата е винаги по-малка от числото (или произведението на множителите му). Например при 8 получаваме: 1 и три 2-ки, при 9 — 1 и две 3-ки, при десет — 1, 2, и 5, и т.н., което може да се докаже и точно. С други думи, друго такова число изобщо няма, дори то да е много голямо. Освен при малко по-друга дефиниция, но тогава това е най-малкото, или първото съвършено число.
— Добре, де, 6 е съвършеното число. И какво от това?
— Ами, още може да се добави, че на древно-еврейски то се е казвало "нецах", но въпросът тук не е в названието, а в смисъла му, защото според древните числата (а и буквите) са имали кабалистично значение, а
символизирал победата и тържеството, което е признак на мъжество, нали? Жената иска нея да я побеждават, а мъжа иска той да побеждава. Но, виждаш ли, цялата работа е във връзката на sex и six, с което трябваше да започна, ама ти ме умори с твоите въпроси.
— Е, сега вече съвсем нищо не разбирам. Защо пък sex и six трябва да са свързани, и защо точно с мъжа а не с жената, а?
— Е, свързани са просто защото
такива! Тази връзка съвсем не е случайна, защото я има в сумата езици, като в немския, например, хората пишат числото sechs и го четат "зекс", само че то е защото те са свикнали в началото на думата да четат "s" като "з", иначе то си е пак същия "секс", нали така? Подобна е ситуацията и в латинския, където едното се нарича sexus (пола или секса), а другото е sexis (числото шест). Но това е тръгнало фонетично от древните гърци, защото за тях числото е εξι, т.е. "екси", което звучи много секси, а?
— Абе, почвам нещо да загрявам. Значи шестицата е символ на секса, един вид. Но защо ми говориш за мъжественост? Ако още не си се убедил, че и жените разбират от секс, то значи ...
— Тъй де, тъй — прекъсна я той, — ама ти изпусна гръцкия символ за съвършенството, нали? Шестицата според гърците е съвършена; мъжа, ще ме прощаваш, но май че и според жените, е съвършен; шестицата според Талмуда е символ на победата и еврейската звезда има 6 лъча; но тук има значение и графичното изписване, а понеже цифрите ни са арабски (всъщност, индуски), то значи подобен смисъл са влагали и арабите и индусите в тази цифра. Тя просто
да е женска, защото, поне за древните, жената е била едно несъвършено подобие на човека, т.е. на мъжа, тя е била направена от негово ребро, и тъй нататък. А графичният образ на тази цифра — е, това, вярно, го научих от PeniSmart-овците, но то сигурно е било ясно на древните хора (било то араби, евреи, индуси, гърци, и други) — много прилича на мъжкия секс. Искам да кажа, че моето "моливче", когато си е спокойно и непровоцирано от някоя "женска", прилича на една
шестица! Тъй да се каже, когато човек, т.е. пак мъж, де, се огледа в реката като в огледало, той, естествено, съзира своята "шестица". Чактиса ли сега?
— Абе, я да видя аз — и тя се наведе малко и взе да гледа очудено това съвършено творение на природата. — Ама ти знаеш ли, че май си прав, а? Я виж ти, има си и ченгелче, ето го, и кръгче — е, две кръгчета, но пък ако ги гледам малко от страни, може да минат и за едно. И въобще, Марв, ти си голяма работа!
— Виж какво, Леа. Разглеждай ми го, щом това ти доставя удоволствие, но недей да му променяш конфигурацията, че разваляш, оох-аа, кабалистичното значение на символа ми и той започва да се превръща в една егоистична единица, или в един ... жезъл, а пък нали обсъждахме поръчката за дъщерята, и като така ...
— Марв, я остави сега поръчката, когато си възбудил любопитството ми. Не е почтено от твоя страна, нали? Дай да поразгледам малко символа на съвършенството ти, за да осъзная дълбоките мъдрости, които току-що ми изприказва. Защото и една жена трябва да опознава света около нея, заедно с неговите съвършени елементи, за да се научи да цени красивото в него, нали така? Мм-м, съвършена работа, брей! Шестица с голямо "Ш", тъй да се каже ...
— Е-е, попорасна малко, в твоя чест. За да удовлетвори това, как му казваше, а-а, любопитството ти. Ама, лъвчето ми, така може и до победата и тържеството да стигнем.
— Може, скъпи, може. В името на съвършенството съм съгласна на всичко. Само дето ме е малко яд, че ми отнемаш инициативата и искаш момче, ама може и да се съглася. Но какво ще правя аз тогава за поръчката?
— След победата ли, скъпа?
— Аха, мм-м, след тържеството на победата.
— Ами, а-ах, ще попълниш бланката за поръчката, лъвчето ми, след като аз я обмисля. Ще им дадеш зиготката ни, и ще възпитаваш новото съвършенство. Малко ли е това?
12.2000
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/