И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук е пак последната, но до 2017 година, а оттам и въобще, порция от един дълъг материал за вестници.
— — — — —
ЗА ВЕСТНИЦИ
Съдържание на тази част
1. Истината за България
2. За пазара и за българина
3. Петилетка на разрухата
4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?
5. Време за равносметка
6. За избора и демоса
7. Реквием за една коалиция
8. Още нещо за демокрацията
9. Какво объркахме с Валутния Борд?
10. Що е то конвергенция?
11. Защо се "издъни" социализма?
12. Къде сме ние?
13. Прогноза за лето 1999-то
14. Може ли българина да плаща 50% данъци?
15. Размисли в навечерието на "празника"
16. За демокрацията и мелиорацията
17. За демократичния феномен
18. Крачка напред, две назад
19. Отново остър завой
20. Боже, какво ядем!
21. Защо петлите кукуригат сутрин?
22. Има ли глобално затопляне?
23. Фаталната 2013 година в България
24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме?
25. За фашизма от позициите на здравия разум
26. За социалното министерство в България
27. Как да подобрим демократичните протести?
28. Четете Мирски (в смисъл на политически коментари)
29. Размисли за Украйна
30. Разни неща през 2016 година
31. Сто години по-късно (за Октомврийската Революция)
вече е край
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО
(за столетието от Октомврийската Революция)
0. Встъпление
Това е моята поредна, че и последна, апологетика на комунизма в моят традиционен, което ще рече съвсем
традиционен, стил на разумно и безпристрастно разглеждане. Аз по принцип се отказах да увеличавам моята публицистика, защото тя е достатъчно обемиста, но в дадения случай, както се казва, съм направо длъжен, т.е. за такъв голям юбилей великия
-критичен реалист Христо Мирски да не си е казал своята дума просто не върви. Защото аз уж нищо ново няма да кажа, ще разглеждам нещата от гледна точка на нормален ляво-убеден но безпартиен човек (защото в дясно няма никаква идея, там действува само грубата сила, аз съм говорил за това), ще защитавам комунистите, но в същото време аз обикновено защитавам принизявайки, или принизявам възвишавайки — то е така в диалектиката —, така че тук-там моите идеи от времето на моята първа книга ("Комунизмът като религия") са еволюционирали, и някои нови детайли са се появили, и те всичките, както определено намеквам, не са очевидни за болшинството от хората, и за десните и за левите, и за когото и да било.
Така, и планът на изложението общо взето е такъв: най-напред за Революцията, после за Ленин, после за Сталин, после за комунизма с неговите основни положения, за бъдещето на комунизма (който не е залязъл, не се залъгвайте), където основните моменти са вида на експлоатация, вида на комуните, най-вероятната еволюция на комунизма (само Пентаизма на мен не ми стига), и някои комични идеи за духа на комунизма. Но смешни идеи ще се появяват през цялото време, не се тревожете, на мен самия ми омръзва да говоря само сериозни неща. Тези разсъждения са нужни в днешно време, във времето на виртуалната действителност, защото хората до такава степен са свикнали с всякакви измислици, че са ошашавени, не знаят на какво да вярват и на какво не (аз лично съм срещал един умен ученик от горните класове, който ми казваше, че това за фашистките концлагери и масовото избиване на евреите, той не го вярвал — защото то е невероятно). Ама вие всички си спомняте, мисля аз, какво беше началото на третото хилядолетие от гледната точка на един "ладный человек", с хубава
, може би, схващате ли?
Така че ако нужните промени не настъпят по разумен начин те ще настъпят по неразумен, повярвайте ми. А нашето общество на всеобщо изобилие (във целия свят, имам предвид) не води до изобилие за всички, а до още повече лишения за някои, до повече наркомани, самоубийци, и т.н., т.е. до повече несъответствия, каквито в природата няма, да, ние отдавна, вече 1-2 века, че и повече, страдаме в по-голяма степен от
човешки грешки, отколкото от негостоприемната за нас природа. Защото, за да дам пример, аз виждам понякога в моята бедна България изхвърлени не боклука съвсем годни (или ще бъдат такива след малък ремонт) мебели, които нови се продават (аз случайно видях) за 500 лв (каквото и да значат тези левове за другите народи, а те значат половин евро), което все още надвишава една месечна минимална заплата (в 2017-та тя беше от порядъка на 400 лв), а в същото време някои (например аз) живеят със — ако не знаете това няма и да повярвате (както с газовите "душове" за евреите) — 3 (три) автобусни билетчета на ден за
разходи! (Обаче аз, хайде, много съм учил и малко съм работил за демокрацията, но останалите, приблизително 20 % от населението, не са учили, те нямат никакви "оправдания" за тяхната днешна демократична мизерия — освен отказването ни от комунизма.)
Така че, господа, а също и госпожи и мацки, и дребни дечица, аз ви призовавам да ми отдадете дължимото като прочетете този дълъг (както предполагам че ще излезе) материал за комунистическата революция, кое в нея е лошо и кое хубаво, и можело ли е тя да се проведе по-добре.
1. За Революцията
Значи, господа, въздържайте се да прилагате неподходящи мерки към нещата, в друг мащаб те може да изглеждат съвсем другояче (аз от своя страна, като математик, мога да ви кажа, че в логаритмичен мащаб логаритмичната крива, която а бая
, изглежда като права линия). Вие се опитайте да вникнете в духа на времето. Някъде от времето на Маркс, или на един куп буржоазни революции в Западна Европа, а че и освобождението на България от Турското (или османско, както повече ви харесва) иго приз 1878 година, или поне на Айфеловата кула от 1899 година, или конвеера на Форд от 1905 година, или изобретяването на електричеството също около 1900-та (да не говорим за радиото, телевизията, компютрите, и т. н., в малко по-късно време) обществото започна да не съответствува на възможностите на производството, хората можеха да имат значително повече от по-рано, но те имаха дори по-малко. По тази причина те и са започнали да се бунтуват, защото не бива едни да плуват в разкош а други — и обикновено по-
, моралните, не изпускайте това от внимание — да тънат в мизерия; едно нещо е, примерно, да може само в кралския двор хората да могат да имат вани с топла вода, а да може такива вани да има във всички домове, ама да ги няма действително. Народните маси могат да страдат и да приемат господството на върхушката управляващи, но ако са убедени че не всички могат да имат всичко, но когато всички могат то това е съвсем друго нещо. А пък изхвърлянето на хранителни продукти в реките и моретата се е появило някъде по това време, защото хората произвеждат но няма кой да купува, и не защото хората не искат да купуват. (Днес ние всички консумираме, масово произвеждани стоки, но това далеч не е всичко което ни трябва, хората искат да чувстват удоволствие от борбата с преодолими трудности, да имат някакви трудно достижими идеали пред себе си, а не само да си тъпчат търбуха и да развиват разни болести от празен живот, така че и днес възможностите на обществото
съответстват на социалната организация в редица страни.)
По тази причина тогава всички народи просто са се объркали, и те още не са са оправили, не знаят за какво да живеят, те се считат длъжни — по силата на атавистични (и известни само на Бога) причини — да се борят за
на по-добри хора, на по-добри народи! Или най-малкото за по-добра организация в страната. Защото за какво се е водила Първата световна война, а? Ами така, за нищо! Хората просто са се били за да покажат един на друг кои са по-добри, немците, примерно, или французите, и за да не се бият всеки със всеки са взели и са се разделили на две групи. (Както и думата за бас на руски, която е "п`ари", която е френска, предполага някакъв паритет, намиране на двойки, или спор, което по италиански е scommettere, и означава "хайде да се разделим на отбори".) Проверете поне кога тя е свършила, ако не греша точно в 11 часа, на 11-ия ден на 11-ия месец, като че ли това е някаква игра, или магическа формула. И понеже тя не е разрешила противоречията в Западна Европа, то хората са почакали тъкмо едно поколение, за да се народят войници, и давай пак от начало да воюват във Втората световна за по-добра селекция на хората. И това на тези хора, които са толкова силни, че да издигнат 300-метровата кула в Париж просто така, от самохвалство — вижте ни нас, "петлите", какви сме силни! И хайде да прекрояваме картата на света, да завладяваме колонии, ама народите не са вече толкова диви, пък и това не е решение, това е само временно. Тези войни са като — аз отдавна стигнах до този извод, макар че в него няма нищо трудно за всеки човек — пускане на кръв, което от векове, че и хилядолетия, се е прилагало в медицината и ...
в редица случаи!? Тоест, щом можем да строим никому ненужни кули то защо да не се избиваме заради екшъните?
След това идва другият момент, това е
на тероризма! По това време терористичните актове са били своего рода хит на модата, та нали по този начин е започнала и Първата световна война. Аз говорих някъде и то отдавна, че тероризма е най-безкръвната война, и той и затова се прилага, но при него загиват невинни хора, обаче, хайде, нека няколко десетки души повече или по-малко да не са толкова страшни понякога — всичко е дреболия (по руски думата e "хуйня" — за което питайте някоя рускиня какво значи) по сравнение със световната революция, нали? — но работата е в това, че той сам по себе си
решава проблемите, той само
! Така че до него може да се прибегне ако няма друга, по-голяма сила, когато не може да се решат проблемите, но може те поне да се поставят (както и направи този
-добър човек, защото се оказва, че след войната в Персийския залив стандарта на живот в арабските страни се бил понижил четири пъти — а това е повече дори от средното спадане на стандарта на живот в България по вина на прехода към демокрация, което аз оценявам на 2.5 – 3 пъти, и преди 20 години, и сега, нашия преход продължава
, и по всичко личи, че ще се разтегне до кръгли 50 години). А господин Ленин — защото руската дума "товарищ", дори и да не е ругателство то най-малкото е неприлична (аз дискутирах — сам със себе си — този въпрос в едно многоезично стихотворение) —, възправяйки се на пиедестала на Марксовия комунизъм, сигурно е бил почувствал сили в себе си, повярвал е, че народа, при добра организация, може и да разреши проблемите, защото те е трябвало да бъдат решени, не само да се декларират, че докато цивилизованите народи в центъра на Европа се избиват един друг, един голям, и дори огромен по отношение на територията си, народ няма какво да яде. От което следва, че Ленин и не е имал голям избор, тероризма не е решавал проблемите.
А до какво са се свеждали проблемите, по принцип? Ами до бедността и мизерията, разбира се, защото, виждате ли, земята е изхранвала човека дълги столетия, но след техническите революции и натрупването на пролетариата се било оказало, че хората започнали да гладуват, те от една страна станали по-силни и можели да си позволят сумата нови неща, но от друга страна си позволява
по-малко от преди, просто защото се били оказали далече от земята-кърмилница. Това са елементарни заключения, макар че те далеч не са тривиални за обикновените хора, но за някои велики умове те се оказали очевидни и необходими, т.е.
, до такава степен необходими, че ако те не се направят ще бъде по-зле, ето така. Примерно, социалното осигуряване, или по-точно пенсионното, се оказвало че било въведено за пръв път в Германия от един Ото фон Бисмарк, когото хората на времето си не са харесвали много, но той се е бил опитал да направи каквото може от високия престол, и при това бидейки в никакъв случай комунист, защото иначе размириците и недоволството сред народа нарастват и това ... ами, просто пречи на умерената, установена от векове, експлоатация, разбира се. Тоест това заплашва в еднаква степен и богатите и бедните.
Но да продължим още с бедността. Тя, виждате ли, не е порок, но е голяма свинщина, нали? И при това трябва да гладуват хора, които с нищо не са заслужили това "Божие наказание", да гладува трябва една велика, навярно най-великата, поне в смисъл на територия, империя, Руската, която обхваща основната част на Азия, а Азия това е основната част на земята, център на първичния континент, който с течение на хилядолетия се е разлетял в различни страни, формирайки по този начин онзи нищожен израстък наричан Европа, която била взела да учи света как да живее, а? Защото думата "Европа" е старо-гръцка и означава нещо далечно, обширно, не из нашите земи (имайте пред вид че по-рано тя се е произнасяла като възклицание, 'ойропа'), и под това име древните гърци разбирали първоначално само земите разположени по-далеч от Атина, а после това станала цялата Европа, но този континент е нито повече, нито по-малко от обикновен ... полуостров на Азия.
Така че, господа читатели, ако аз бях на мястото на Ленин аз за нищо на света не бих се съгласил да чакам 1-2 века, или в най-добрия случай половин век, докато капитализма в Русия се развие достатъчно — както е казвал Маркс, и с което аз съм напълно съгласен, капитализма просто върви към комунизъм, или към по-голяма социализация и комунизация (защото иначе той и няма на къде да върви, иначе остава само края му, неговия гроб). А и докато Запада успее да уреди своите противоречия, които, както вие всички виждате, той започна да урежда чак към края на 20-ия век, а и не може да се каже, че съвсем ги е уредил, той, като че ли, живее по-цивилизовано от САЩ, но това е спорен въпрос, а пък американците, пак както виждате, народите по света не обичат особено, но докато Запада (на Европа) се справи сам със себе си какво ще прави тази велика Империя, а? Така че е трябвало да се действува, не да се чака и да се надяваме на тероризма, такава е действителността. И ако за това, за да може нещо да се даде на някои хора, това нещо трябва да се вземе от някои други, ами, че как иначе, да се надяваме на Бога, ли? Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, казват умните хора, така че Ленин и си е помогнал сам, той е подготвил и провел тази епохална Революция.
После за самата революция, защото и моите лични виждания по този въпрос малко се измениха, а и предполагам че сред мнозина все още се е запазило неправилно мнение. Значи на мен не ми харесваше това, че, както е казвал Ленин, революциите не са хубави, винаги е по-добре да имаме плавно еволюционно развитие, но нашата социалистическа революция си е много хубава — защото е наша, разбира се. Това е разсъждение според модела, моля да ме извините за израза, "своето л. не мирише", което изобщо е така, то не мирише, ама си е л., нали? Обаче аз извършвах (през младите си години) простителната грешка, че давах волна интерпретация на неговите думи, а той трябва да е имал предвид, че революциите са по-лоши от еволюциите, но идва време когато
да се правят революции, когато просто не може да се чака! А щом като е нужно, щом ситуацията го изисква, то това е правилно, тук няма място за спорове.
И после, Боже мой, та нима това е била революция, нима е имало големи сражения, нима са дадени много жертви? Ами не, това е бил просто практически безкръвен държавен преврат, което често се случва когато ситуацията е объркана и всички чакат някаква сила, за да се подчинят на нея. И тъй като всички очакват промени, то те особено и не се вълнуват, е, не този цар а някой друг, какво значение има това, главното е да има стабилно командуване. Защото практически всяко управление е по-добро от хаоса, господа! Това е толкова предъвквана фраза, че аз не считам за нужно да ù обръщам особено внимание, ще припомня само (или ще приведа моето мнение), че на това се гради дясното управление, на силния юмрук: не е толкова страшно, че началника може да направи куп грешки, главното е хората да се движат в една посока, а не всеки в своя отделна, и да не се бият всеки със всеки, а само с един признат враг. Аз лично не съм съгласен с това, аз считам, че винаги е нужно да се търси правилната посока на движение, но ако приемем хипотезата за невъзможността (или оспорваността) на правилната посока, то това действително е
, иначе трябва да седим и да мислим като Буридановото магаре какво да правим (не правейки нищо през това време).
Така че революцията е била съвсем мирна, всички безредици са започнали
революцията, но никой не може със сигурност да твърди, че те е нямало да бъдат доста повече, ако революцията не е била проведена, понеже тя е била проведена именно за да се избягнат те. Изобщо в последно време, което ще рече вече някъде към 20 години, аз започнах все повече да вярвам на древно-източното схващане за събитията и за целия свят, че
, значи се е осъществила една от паралелните възможности, ние живеем в една от паралелните Вселени. Понякога това е много коварно твърдение — защото то означава, че, да речем, атомната бомба над Хирошима е била необходима (за да стресне сериозно японците), или че атентата на Ладен е бил нужен (за да вразуми побойниците-американци), или че (за да дам пример с неодушевен причинител) появата на СПИН-а е била нужна (за да ни накаже за нашето блудство), или че всичката изкуствена храна (като последния хит в кулинарната индустрия — кренвирши от картофено пюре и емулсия от ... свински кожички), че и бума на хомосексуализма (до което доведе, между другото, еманципацията на жените), всичко това е било съвършено необходимо (щом като не сме в състояние да снижим прираста на населението до няколко процента на
, а не два пъти за 35 години), и други примери. Към такова разсъждение трябва да се подхожда винаги с голяма предпазливост, но то по всяка вероятност е справедливо, и трябва да се вземе на въоръжение, поне поради невъзможността да имаме точен критерий за полезността на дадено събитие, защото винаги трябва да отчитаме и фактора време, а като мине достатъчно време, то ситуацията се променя из основи и да я разглеждаме пак в старата светлина е просто неправилно (както да съдим за Октомврийската Революция от днешните "демократични" позиции).
Ех, господа, не знам, но ако аз бях в ... обувките на Ленин (както е прието да се казва на английски), или в неговите панталони (аз бих се събрал там, аз съм слабичък — с 3 билетчета дневно за всички разходи човек много не може да надебелее), и ако можех да организирам всичко така брилянтно както Ленин е успял да го направи (което аз не бих могъл, аз може и да не съм лош теоретик, но не съм никакъв практик в работата с големи маси от хора), то аз бих провел същата революция и по същия (или подобен) начин! Защото аз имам много идеи за подобрение на комунизма, или на капитализма, или на религиите, и прочее, но това са голи идеи, те трябва първо да се обсъждат дълго (което обикновено означава да са оплюват — това е така, не се заблуждавайте, думата "дискусия" е латинска и означава разкъсване със зъби на късове, както правят кучетата; а наскоро аз стигнах до аналогични изводи и за думата "диспут", защото на италиански sputare означава плюя, същото като английското spit), и чак след това деструктивно обсъждане да се започва да се мисли как те да се приложат. А пък за прилагането на нещо полезно, за убеждаването на хората да направят нещо без което е невъзможно, което е просто необходимо за всички (като, да речем, да няма просяци, относително бедни това може — и като че ли е нужно — да се допусне, но не наистина мизерстващи), за това нашата палитра е твърде бедна и съществуват само два действени начина:
(с някаква измислица, като за добрия капитализъм, когато направо изгаряш от желание да бъдеш експлоатиран)!
В моя първи "Комунизъм" аз ги докарах до 5, но останалите не са много действени (като възпитанието, примерно), така че Ленин направо
е използувал и заблудата и принудата (както в шеговитата фраза, че "колхоза е доброволно начинание, ако не искаш — ще те накараме"); той се е опитал и да реформира военно-временния комунизъм посредством въвеждането на политиката на НЕП-а (което направи и Горбачёв по негово време), и да не се разчита само на силата, Сталин е бил този който е разчитал предимно на силата. Аз повтарям, аз ще направя после много предложения за подобряване на комунизма (или капитализма, което в редица случаи се свежда до едно и също), но аз не виждам какво по-добро би могло да се направи в тези далечни времена от преди един век, и в тази изостанала (очевидно, за мен, но тогава) азиатска (както казах) страна. Мнозина биха могли да възразят за националистическата политика на Ленин, но това е основно по времето на Сталин, или е било продиктувано от елементарни съображения за териториална безопасност, и всичко подлежи на спорове, защото това, че Грузия, да речем, се е отказала от алианса с Русия (и това след като нейния "железен" човек е напакостил колкото може там), или Прибалтийските страни също се отказаха (независимо от това, че самите руснаци винаги са гледали на тях като на един вид аристокрация), или Украйна също не знае какво иска, и колко украинци искат едно и колко друго (аз съм изказвал своето мнение и по този въпрос), но по времето на Революцията аз просто не виждам грешки, а времената са били много тежки, и без Червената Армии е нямало как да се мине, хаоса е щял да бъде по-голям, очевидно. Така че хайде аз да свърша с тази точка и да мина към следващата.
2. За Ленин
Господа, Ленин е бил гений, това за мен (сега) е очевидно, но това, което до известна степен не ми харесваше, беше, че за него се говореше навсякъде, той, т.е. негов паметник, стърчеше във всяко населено място, а аз съм човек с чувство за мярка. Обаче то аз съм такъв, а не останалите, и после нали все се раждат нови хора, те трябва да бъдат възпитавани, така че аз не знам, от гладна точка на PR-а (т.е. public relations, връзките с масите, което се свежда до тяхното манипулиране) всичко навярно е било според каноните! Защото вижте сега рекламите, официалната политика, дейността на всяка една религия, и прочее, и ще установите, че всичко се свежда до това, т.е. до фразата, че "всяка многократно повторена
става истина"; аз бих предложил да се сменят поне думите а само смисъла да остава същия, обаче не е така, цялата работа е тъкмо в повтарянето на една и съща фраза, в мантрата, във самовнушението, такъв е човешкия материал, ние не сме много по-добри от папагалите.
Така, но аз лично известно време се заблуждавах мислейки, че той е просто зъл гений, както и Маркс преди него, обаче и това не е така, той е човечен и добър по натура — когато никой не му възразява, разбира се, и аз съм такъв, защото може да се възразява, но по същество, а не само от любов към противоречието —, и знаете ли защо? А-а, аз съм човек със своя крачка, не съм тривиален като болшинството, аз често прилагам ... лингвистични доказателства, и тук имам пред вид неговия, ами, псевдоним, "Ленин"! Разбирате ли, той означава само това, че той е човек от реката Лена, ама тук и самата река е навярно тихичка, щом като тя има такова спокойно и женско име, това не е бучащия Дон или Дунав, или крещящата Ниагара, и прочее, тя навярно е като реката По, пее си и си тананика нещо тихичко. И този псевдоним не имплицира никаква сила (както, да речем, този на Сталин, или пък на Чингиз Хан, или на "хита" Хитлер, и прочее). Тук нещата са донякъде както с мен, с Мирски, та нали аз съм просто "мировой" като световен (в руския) и мирен човек, и всичко което аз предлагам се свежда само до мирни промени, и се отнася за целия свят (и мен, малко по малко, света започна да ме чете, на различни езици). А името, господа, е много важно нещо, то определя поведението на човека, той някак-си се настройва към своето име. (Както, за да дам пример, името на Мазох, откъдето е мазохизма, то е станало толкова интересно защото тук корена е старо-гръцки и латински и това е женската гръд, mazos, mastos, mazecto- понякога, че и Захер също не е като при другите хора, така че то е станало нарицателно, защото: ами какво може да се очаква от този "цицо-стискач"?)
Освен това Ленин е човек умерен, а това според мен, от висотата на моите почти 70 години, е основния признак на интелекта. А това и не е мое мнение, разбира се, аз обичам да преоткривам "колелото", както са казва, това е древния лозунг "Нищо прекомерно", който е и старо-гръцки, а и санскритски в известна степен; това в същност е диалектика, защото всичко трябва да се стреми да се намира по средата на "ластика" на който то е закачено и по-настрани от самите краища, от екстремумите. А пък той е умерен защото 10-тина години след революцията той започва да мисли как да умери този военно-временен комунизъм, започва да въвежда НЕП; а и когато е вземал от кулаците земята им е оставял нещо, не ги е правил съвсем сиромаси, също и от тероризма е стоял на страна, и за експорт на революция не е говорил (а сравнете пак с някоя религия, поне с християнската: та нима не е имало християнски мисии във всички страни където това е било възможно?). Така че Ленин не е екстремист, и ако той е прибягнал до безкръвна революции, то това е било предвид на елементарна необходимост.
Но за моето заблуждение някъде към 90-те години за неговата злоба има значение и това което видни наши СДС-ари ("единствените" демократи, ако им се вярва) твърдяха, че той, виждате ли, в писмо до Горки, говорел пренебрежително за някои интелектуалци казвайки, че "те не са интелектуалци, те са л. (
по руски, че и латински)". Това навярно е така, но, господа, аз трябваше да се занимавам с публицистика повече от 10 години, и да започна да се превеждам на
чужди езици (като английския), за да проумея елементарната истина, че думата "л.",
е псувня, това е просто силна думичка, но масово използувана като твърде
израз на Запад (т.е. в целия свят), за да не се използуват по-груби думи. Та нали той е пътувал по цяла Европа в началото на миналия век, той знае какво е прието при хората и какво не е.
(Думата "г." това е немското Scheisse или английския shit, което е къде-къде по-добре от f#ck it, или ё# те или блядь (за руснаците) и прочее. Аз даже мога да ви науча на една италианска псувня, която днес всички италианци, и млади мацки и тинейджъри, особено те, я използуват едва ли не на закуска, на обяд, и на вечеря, и по 5 пъти дневно между храната, това е тяхното vaffanculo, където е разбираемо само окончанието, culo, което значи, моля за извинение, задник, дупе, а за началото се обяснява че това идвало от основния глагол vado /vadere, или точно va в 3-то лице ед. ч., и вариацията на техния масово използуван глагол fare в смисъл на "правя", но -fan- е въобще неправилно, и целият смисъл на това се свежда до руското, или по-скоро полско, "пошёл в жопу". Ами как мислите вие, това културно ли е? Разбира се че не е, но хората го използуват. Това е, ами, просто
, тъй да се каже — четете Ойленшпигел, той обичал да прави това, да оставя своите екскременти, навсякъде където може, и на кревата, и в някоя библия, и т.н.)
А по отношение на това, че някои интелектуалци основно парадират с нещо неприлично но ловящо очите на хората, аз мога да приведа, да речем, така наричаното изкуство състоящо се в рисуване по ... голо женско тяло, по гърдите или задните части, навсякъде. Аз не казвам, че това е лесно, тук е нужен известен талант, но това е, с извинение,
(според руснаците), това е несериозно. И не е само това, вземете нашите първи демократични действия състоящи се в легализиране на проституцията — Ленин в своя първи декрет решава въпроса със земята за бедните селяни, а нашите демократи като нещо от първостепенна важност легализират най-аморалното поведение съгласно
религии — това са странични ефекти, те могат да имат място в едно толерантно общество, но не и в условия на абсолютен бойкот от страна на целия Запад на младата съветска държава, което очевидно е поставяло под заплаха самото съществуване на тази държава, тук са нужни действия за спасяване на живота, тъй да се каже, а не за показване на голи дупета (не че аз знам за какво е ставало дума в това писмо на Ленин, но по всяка вероятност това е било нещо в стила на популярната руска частушка "мимо тёщиного дома /я без шуток не хожу /то ей х. в окошко суну, /то ей жопку покажу"). Такова несериозно изкуство може да има място само в условията на (загниваща) демокрация, като тази в която ние живеем днес (и в която и аз самия мога да си позволя да пиша и шеговити лимрици, и прочее порядъчно вулгарни стихчета, но и това след написването на цял куп сериозни материали).
Така, но аз мисля, че имам значително по-сериозно основание за оценка на интелекта на Ленин, и това е свързано пак с езиците. Аз имам предвид просто че той е знаел 3-4 европейски езика, и не по учебник, защото той е бил и в Лондон, и в Берлин, и в Париж, че май и още някъде. Значи, виждате ли, аз съм обяснявал това на друго място, но ако е накратко, то самите езици се считат още от Древна Гърция за логически действия (не че това е съвсем така, но ако човек говори образовано, то това навярно е така), и в мозъка му се формират езикови петна (в мн. ч. ако човек знае няколко езика). Аз не се наемам да твърдя, че това са действително петна, т.е. че те са локализирани в пространството, но когато те са няколко то те започват да
едно с друго! Те правят това защото всичко, което човек изучава, той го изучава на даден език, и ако след това трябва да изрази това на друг език то той трябва да мисли, трябва да строи
, както вече се казва, ама това е страхотна работа за нервните окончания. Това е преди всичко установяване на връзки между една област от мозъка и друга, между думите, но всяка дума се описва със своите фреймове, таблици, списъци, връзки с другите думи, това не е просто така записано някъде, за това са нужни хиляди и хиляди пресичания на невроните.
Самото мислене има сложна биохимична база, то се състои в обмен на ... йони, примерно, един неврон казва на друг в един синапс: абе я ми дай ти малко калциеви йони, а пък аз ще ти дам за това ... вносни чорапогащници, ако използуваме изрази от тоталитарното време. Обаче важното е, че невроните са заинтересувани от този обмен, и по този начин протичат импулси по тях, а ако се пресекат само 100 неврони с други 100 събратя, то това прави вече 10,000 възли. Така че това от една страна е нужна активност за мозъка, а от друга това е домисляне,
на информацията, установяване на
, и това през цялото време когато превеждаш нещо в главата си, непрекъснато! Ще ви дам един пример, тъй като аз съм се занимавал с лингвистични проучвания повече от 10 години, може би и цели 20, аз все нещичко съм научил. Да вземем славянската дума "среда"; само когато човек се опита да я преведе на английски (и не само), то той разбира, че тук, всъщност, са скрити два фрейма, две понятия, това е самата среда на нещо, и цялото обкръжение (environment), всичко което е извън средата!
Схващате ли, това е много силна
, това е дуализъм, това идва някъде от санскрита, аз обяснявам това по-подробно на друго място (ако не някъде другаде, то поне в моя Urrh). Или вземете връзките на обикновеното сексуално сношение с разни полу-прилични думи използувани в различните езици (като руското трахать, или нашето чукам, or screw, o scopare по италиански). Това са все нови и интересни идеи, а във всеки език има свои идиоми, те може да си приличат малко, но и силно се различават, така че изучавайки нов език човек се приобщава към нова психологии, той сравнява, опитва се да намери компромисни решения, защото вижда, че всички народа са по своему прави, и това безспорно прави човека по-умен. Докато някой не успее да се откъсне от единствения роден език и да се възвиши над него, да види нещата и през очите на другите народи, то той не може да стане достатъчно мъдър, повярвайте ми. Аз знам по себе си, защото яз вече използувам 4 чужди езика, освен моя български, аз отдавна не чета книги на български, на мен това ми е скучно, така че ние с господин Ленин сме колеги в известен смисъл, ние се разбираме един с друг с половин дума, че и изобщо без думи понякога. Да, само че аз стигнах до тези познания когато наближавам 70-те, а той е бил такъв още в неговите 20-тина години, в най-лошия случай около 30-така, това е.
Изобщо, ако Ленин бе успял да поживее още 20-тина години, или поне още 10-тина, то положително всичко щеше да бъде много по-добре, той навярно би намерил начин и за по-добро центриране на комунизма, т.е. за доближаването му до капитализма, и за по-удачна експлоатация (защото това, с което капитализма се оказа по-добър от социализма или комунизма, това е преди всичко по-добрата
при капитализма, за мен това е очевидно), а може би би успял и да подобри вида на комуните, било то в селата, било в градовете, но това са въпроси до които аз ще стигна към края на материала. Така че аз минавам към следващата точка.
3. За Сталин
Е, тук аз няма особено да го оправдавам, но все пак ще приведа редица смекчаващи обстоятелства. Ще започна с псевдонима му, това че той е
-железен човек (тъй като някакъв-си Джугашвили не е много хубаво име за кариера в Русия, а е и дълго, пък и нищо не говори на хората). Така че той е стигнал до стоманата, но тук е важно кога се е случило това, някъде в годините на Втората световна война ли или малко по-рано. И както аз прочетох в една книга той бил започнал да се подписва с този псевдоним някъде около 20-та година, когато до Върховен Главнокомандуващ е било още много, много далеч, било е въобще неизвестно можело ли е да се очаква това, или това са само блянове. Тоест човека е живял под знака на това име, той се е стремил към него (както и аз, който си избрах моя псевдоним примерно в 1995 година, но тогава аз още нито съм мислил нито съм сънувал, че ще става най-великия — нали така? —
-критичен реалист на 20-тото и 21-то столетие). Това е много важно, според мен, той самият се е формирал такъв, какъвто е искал да стане.
А какъв е искал да стане, а? Ами разбира се че
комунист от самия Ленин, най комунистическия комунист, до мозъка на костите си (и до връхчетата на пръстите си, и до краищата на косите си, и т.н.). Това е неговата същност, господа, той не е злодей нито тиранин, той е просто истински комунист, и затова той така тежко дискредитира системата, системата на комунизма, и днес хората на Запад под комунизъм разбират сталинизъм, защото така им е изгодно, което и е така и не е така. Като сляпо следване на идеята това е така, но от нормална човешка гледна точка той е изкривяване, перверзия на комунизма, аз бих казал още
на комунизма! Харесва ли ви този израз? Но имайте предвид, че аз донякъде го познавам варваризма (или
арбаризма, ако се придържаме към западния стандарт), защото аз съм достатъчно интелигентен за да мога да се ориентирам в тези неща, и още съм българин, така че съм длъжен да знам в какво се състои духа на българина. И ние твърде бързо успяхме да дискредитираме демокрацията и съвременния капитализъм, който е лош, разбира се, аз го оплювам, той може и трябва да бъде по-добър, но той никъде не е толкова лош колкото в моята България, ergo без наша вина тук не може да се мине, само с обективни обстоятелства (че ние сме бедни, без демократичен опит, и т.н., а че и комунистите ни били откраднали всичко което са можели и са го изнесли зад граница, което вече е бая далече от истината) не може да се обясни това, че тъкмо в най-бедната държава от половин-милиардната обединена Европа, в България, съществува най-
капитализъм, приблизително от времената преди Първата световна война.
И след като аз се отклоних към българите и барбаризма, то аз мога накратко и да дефинирам какво е това варварина: това е човек който живее сам за себе си, не се съобразява с другите, нито в пространството (т.е. около него), нито във времето (т.е. с миналите и бъдещи поколения), и в същото време колкото по-малко знае, толкова повече си мисли че всичко знае. При варварите може да съществуват идеи и убеждения, но те изхождат само от тях самите, и са екстремални колкото е възможно. Приблизително така е постъпил с комунизма и товарищ Сталин, който се е придържал към буквата, тъй като това му е давало възможност да се отличи от другите, но не и към някакъв идеализиран комунизъм, в каквато посока аз се движа, и който е стоял в главата поне на Ленин (защото той е въвел все пак НЕП-а, а това като че ли е отказване от идеите на комунизма и връщане към капитализма и частната собственост). В същото време Сталин е преследвал неотстъпно неговите екстремални идеи за комунизма, където всеки трябва да мисли
за другите, и в никакъв случай за себе си. Екстремалните решения са синоним на глупостта, според мен, но тук работата не е само в недостатъчен интелект, аз не се наемам да ви убеждавам, че Сталин е бил необразован, не, той е бил просто
, а човек който поставя себе си сред другите хора не може да бъде фанатик, той неизбежно ще бъде реалист и умерен, тъй като всички хора са слаби или грешни.
Но, господа, от друга страна — то само Мьобиусовата повърхност има една страна (но тя е получена с помощта на трик, тя не е съвсем реална) — Сталин в известна степен и е
на комунизма, съхранил го е, може и с твърде насилствени мерки, но той е действал правилно в обстановката на размирици и войнолюбиви планове на западните държави! Той е станал, в определена степен, този "камък", за който се говори в пословицата (май че не съм я чувал на български) "нашла коса на камень" (т.е. ударила се, притъпила се), той не само е победил фашизма, но и е развил икономиката на изостаналата Русия, защото тази държава очевидно е била значително по-изостанала по сравнение със страните от Западна Европа. Аз не знам, може би на някои ще се покаже твърде тенденциозно следното твърдение, но аз мога най-малкото да го изкажа, а пък който иска да го оспорва. То е следното:
! Е, как е, а? Виж го ти тоя Мирски, ще кажат някои, но на мен то ми се струва съвсем правдоподобно и ако то не може да се докаже, то може просто да се поразсъждава малко непредубедено. Та нали сега и самите американци използуват руската космическа станция Мир, че и съветските ракети, нищо че са комунистически, а? И после, след като сега и руснаците имат атомно оръжие то може би по този причина американците (а то и французите, и други) не хвърлят повече атомни бомби, защото това много им харесва на тях!
Както виждате всичко е взаимно свързано, всяко зло за добро, че и обратното. Аз не казвам, че сталинизма може да се повтаря и че той е хубава страница в историята на комунизма, но след като той се е случил, то той, в определена степен,, е бил необходим и неизбежен; т.е. той не би имал място в историята ако Запада не е искал да се бие, ако не е имало тези световни войни, ако хората от целия свят бяха взели да
на Руската държава, поне за това, че там хората живеят (т.е. са живеели) лошо, но и в името на по-доброто бъдеще на човечеството — и ако някой от вас вземе да отрича, че благодарение на комунистическия експеримент капитализма по целия свят (с изключение, навярно, само на обърканата България) сега е значително по-добър от този капитализъм от времето на Айфеловата кула и конвеера на Форд и т.н., то аз просто няма да му обърна внимание, това е човек без акъл, или поредния фанатик на своята идея. Сталинизмът в днешно време е безусловно погрешен, но по времето на Сталин — ами един Господ (или дявол) знае.
Извода, за избягване на такива ситуации, хората отдавна са си направили, това е да съществува правилото за двата мандата, но и тук може да се спори, и може да има изключения (примерно в условия на война). И после това правило съществува само за Президенти, но не и за всички политически личности, и после то може винаги да се заобиколи по някакъв начин. Господа, не забравяйте твърдението на Макиавели в неговия "Принц" или "Княз", че висшия държавен деятел, особено Император или Фараон (или Генералисимус) трябва да стои на власт колкото се може по-
, за да може хората да свикнат с него и да му се подчиняват без да му намират през цялото време недостатъци. Тук нищо не може да се направи, такава е психиката на хората, а и на животните, че ако те са в състояние да изменят нещо, те и се опитват да го изменят, без значение дали това е нужно или не, те просто не могат да стоят със скръстени ръце, не че те са обезателно лоши, това е просто жажда за действие. Демокрацията прилага един доста
похват, пита ги за неща за които е по-добре да не ги питат, с оглед на това после хората да се чувстват някак обвързани със задължението да се подчиняват, но на тях все едно им се иска да сменят ръководителите си колкото по-често могат, и това се случва съвсем не рядко.
Но в същото време хората сами искат някак-си да поддържат силния юмрук, който не би им позволил да не слушат. Ако някой от моите читатели си мисли, че тук Мирски си противоречи, то нека забрави за това (защото Мирски
да си противоречи, или тогава
да си противоречи сам на себе си — такава е диалектиката, господа), защото вие всички сте чували за някои "президентски" фамилии, като Ганди в Индия, или Кенеди, че и Буш (ако не греша) в САЩ, и други, и на любовта към силния юмрук (както казах някъде в началото) се крепят всички десни партии (а и левите). При това сравнително неотдавна руснаците доказаха — това е стара на рекордите, нали, в някаква степен, на революционните идеи — че правилото за двата мандата може лесно да се заобиколи ако имаш свой доверен подчинен, който формално (или не съвсем) да те замества за един мандат, и после всичко отначало.
И изобщо, за правилата и изключенията, аз ще изкажа сега пред вас следната максима: всяка устойчива система от правила трябва да съдържа едно правило, което да позволява да се
правилата на системата! Ето така, по Мирски. Тоест ограничение за заемане на отговорни държавни постове трябва да съществува, но то трябва да допуска изключения (както и Наполеон на времето си е успял да заобиколи правилото, че върховния Консул, или както той се е наричал там, не бива да бъде по-млад от 40 години). И после, господа, вие представяте ли си какво е това да бъдеш Генералисимус, а? Аз лично не мога да си представя това точно, това е нещо като Бога, или Папата, или някой Фараон (пътеводен ...
или фонарь, ако питате мен), или Император, той не е като другите хора, не е обикновен смъртен. А даже и Боговете могат понякога да грешат, или най-малкото досега никой не е доказал противното.
А сега нека поразсъждаваме малко за наказанията на Сталин, за ГУЛАГ-а, за терора в който са живели хората тогава. Че е било тежко, това е очевидно, но пък и времената са били тежки, обстоятелствата са били изключителни, или поне са били такива от гледната точка на непогрешимия Сталин, но аз сега ще издигна твърдението, че и
пострадали са виновни (за това че са се оказали сред пострадалите)! Защо аз мисля така ли? Ами, от една страна, защото официалното признание на нещо
го прави вярно! Това е просто доказателство за подчинението на човека, което обикновено е важното (хората да не възразяват и да не пречат на движението на държавната колесница). Това не е йезуистика, това е очевиден факт. Вземете за пример случая с един старец Галилей, и един младеж Джордано; той Галилей е открил, че се върти Земята а не Слънцето, както е написано в Светото Писание, но той, бидейки научен от опита на своите години, решил че нищо не му струва да се откаже от това твърдение, щом интересите на Църквата изискват това, докато в същото време непреклонния (като всички младежи) Джордано така и изгорял на кладата. Ето така. И нима вие мислите, че щом Галилей се е отказал от своето учение то Земята е спряла да се върти, а? Обаче Джордано просто е искал да покаже колко упорит е той, искал е да стане мъченик, и е станал, разбира се, никой не му е попречил, най-малкото простия народ заради когото той се е старал.
С което искам да кажа, че героизма, когато той води до нещо положително, това е едно нещо, но празното самохвалство и отстояване, даже на очевидни, идеи, но противно на официално приетата в момента догма, е съвсем друго нещо, това е безполезно старание, потомство може и да запомни техните имена, но поне в момента на постъпката им те нищо няма да изменят. Към което идва и втория момент, а именно, че съществува истина и
, т.е. че има йерархия на истините, и някои истини могат да бъдат по-важни от други, и в края на краищата нали всичко е относително, ние никога няма да познаем абсолютната истина. И по-важни могат да се окажат истини от по-общ характер, като, да речем, подчинението на масите. Защото най-важния въпрос в социалното управление (според Мирски) това е въпроса как да се накарат тези, които не разбират необходимостта от осъществяването на някое разумно за всички в момента поведение, да се подчиняват, и това се решава само по два начина, както аз казах в началото, с принуда или със заблуда. И в името на
заблуда някой (умен) човек може да се откаже от някои свои убеждения и от конкретната истина.
Добавете към това още и факта, че тези, които са попадали в ГУЛАГ, са били основно комунисти, или интелигенти, това не са били обикновени работници, така че в този смисъл Сталин е правел това, което и всяка друга форма на варваризъм прави, той е пречел на
хора, отслабвал е сам комунизма (в стремежа си да го засили — пътя към ада е усеян с благи намерения, нали?). Това е печална история, но ако хората са имали повече акъл, то и страданията са щели да бъдат по-малко. И после, Боже мой, ами не забравяйте че човека на стари години е бил просто болен, а е бил и този шпионин Берия, в когото той бил повярвал, и както обикновено става, човек страда тъкмо от своите приятели, от враговете си той накак-си се защитава. Така че аз, доколкото беше възможно, "побелих" и Сталин, и мустаците му и ноктите му и всичко останало. Което аз правя защото аз самият съм склонен към компромиси (на стари години) и защото съм чувал сентенцията, към която се присъединявам напълно, а именно, че
(защото то предотвратява хаоса), докато обикновения и неук човек се противопоставя на всяко (даже и на най-доброто) управление.
Е, като че ли достатъчно се занимавахме с този "мъченик" на комунизма, и е време да преминем към следващата точка.
4. За Комунизма
Да ви призная, скъпи (защото сте малко, а?) читатели, аз не мислех първоначално да включвам тази точка, защото това уж е известно на всички (какво е това комунизъм, и "как той се яде", както казват руснаците), обаче може и да не е съвсем ясно, може хората да бъркат желания с действителност, или да подхождат формално към въпроса, да не разбират кое е по-важно, така че аз реших да ви дам и своята гледна точка за този феномен. Тук ще има следните подточки:
а) Алфа и омега
Комунизмът, господа, това е алфата и омегата на всички човешки желания, от дълбока древност и до ден днешен! Той е това, към което са се стремили хората и в първобитните общества, и към което се стреми всяка религия, това е
, нито повече нито по-малко! Ами преценете сами, с какво се характеризира той? Ами с това на всеки да се дава съгласно потребностите му, нали така? А пък и да се взема съгласно възможностите това е само справедливо. И така е било (или ще бъде) в рая, ако вярвате на която и да е религия. Ето, да речем, приискало му се на човек да си напълни тумбака, то тогава той само протяга ръка към най-близкото плодово дърво (освен забраненото, разбира се), откъсва едно плодче, и набива, искам да кажа дъвче, докато се насити, нали? Или пък го е замъчила жаждата, то тогава той пие вода от най-близкото ручейче и работата е свършена. Или се налага малко да се пооблече — взема едно лозово листо, или от палма, може и кленово, според случая, и прикрива с него това което е нужно, или пък си майстори някаква наметка или нещо друго. Или му се прииска малко да се посношава (ако Бог позволи, ама Той и би позволил, ако Адам и Ева не били започнали така безсрамно да практикуват цялата Кама-Сутра пред очите Му), тогава той и поляга някъде и са заема тихичко за изпробва всички органи, а то току-виж нещо се развалило. И други подобни.
А сега не е така, даже и в (неприлично) богатата Америка човек трябва да мисли поне да не си забрави картичката за банкомата, защото без нея в нито един супермаркет няма да ти дадат да хапнеш и да пийнеш, а по отношение на облеклото и жилището е значително по-зле, и със здравето не всичко е уредено както трябва, и с обучението, и с общуването с другите не е така (ако не си от своите хора то всички странят от теб, и мацките не се съгласяват), и тъй нататък. И колкото и да се развива човешкото общество след пост-индустриалното, то хората винаги ще искат да задоволяват своите основни потребности, който (и то съгласно западни критерии) са следните: храна, стряха, продължение на рода (тоест обикновен секс — без садо /мазо). После идва кариерата, желанието да се придвижат напред, и на пето и последно място стои желанието (ако човек стигне до него, а и ако разбира как) за развитие и усъвършенстване на самия себе си (да речем да ... си мърда ушите — далеч не всички го могат —, или да танцува буги-вуги, или да рисува, да пее, да изучава чужди езици, да решава математически задачи, и така нататък). Единственото нещо което човек не иска непременно, но което му е нужно, ако питате психолозите (или Мирски, той знае всичко, нали?), това е той да среща
на своя път, но такива които може да преодолее; а може, навярно, да се добави още и обикновен късмет (да речем, да не се окаже на пътя на падаща от покрива керемида).
В този смисъл от комунизма просто не може да се избяга, каквото и общество да съществува, то може да се обедини с идеите на комунизма. Примерно, първобитно-общинно, или религиозно, или монархично, че и по времето на фараоните и крепостничеството хората са искали да ядат и пият до насита и да имат в някаква степен и останалите елементи на комунизма, които следват.
б) Собственост
Въпросът със собствеността е основен въпрос във всяко общество, и той все още не е разрешен правилно, а по всичко личи, че никой и не мисли да го решава. Тук е полезно да привличаме от време на време идеята за живота в рая и за животните, защото в рая не е имало частна собственост, и сред животните тя не съществува, освен очевидно неизбежната, т.е. място на обитаване, жилище. В същото време сред хората тя съществува и е
, аз не казвам че не е. Вземете за пример още древните религиозни изисквания само първородния син да става собственик на всичко, не втория и не третия, и не дъщерите. Собствеността е обоснована, защото, както казват сърбите, у чужди раце само … к#рец става, това е така, и човек я пази повече от нещо чуждо или от това дето расте в гората. От друга страна, обаче, собствеността се дава просто така, за да има някакъв собственик, съвсем не на този, който е по-способен да я владее и умножава, или поне да я поддържа в добро състояние. Че когато човек се ражда не е известно какъв той ще стане като порасне е ясно, обаче човек се развива, често се вижда кой е по-способен, ама не, парите си имат свои закони и те обикновено се събират на купчини, слепват се с други пари, и ако сумите са малки, то човек просто по никакъв начин не може да стане богат.
Така че въпроса е сложен, но съвсем не е неразрешим, ми се струва, ние просто не сме свикнали да мислим разумно, ние искаме да се надлъгваме един друг. И в резултат на това със собствеността става така както и с правото на силата: приема се че силния е прав, което далеч не винаги е така, и парите остават при този който ги е получил, наследил, а не отиват при този, който би ги използувал по-добре. Тук има някакъв самонастройващ се механизъм — аз не виждам всичко в черно, аз се старая да мисля — и обикновено се получава, че когато човек няма пари то той се стреми към тях, но когато има толкова много, че, както казват руснаците, и пилците не искат да ги кълват, то тогава той се старае някак да ги разпредели, да върши добро с тях, но пък просто да вземе и да ги раздаде, с това няма да помогне на никого, хората, като казах, искат да имат някои преодолими трудности, и това, което се получава наготово, не се цени (както в един много стар виц за един грузинец, който си завел в къщи едно леко момиче, и то бързичко се съблякло и легнало на кревата, а той, недоволен от това, казва: ставай, обличай се, и се съпротивлявай!). Затова сред някои народи е известно мъдрото мнение, че фирмите съществуват обикновено 3 поколения, където първото ги създава, второто ги разширява, а третото започва да ги разхищава. Аз имам свое мнение в това отношение и ще го изложа накратко в следващата точка за бъдещето (на комунизма).
в) Комуни
Тук също не всичко е както трябва, но аз най-напред ще спомена, че комуни са съществували от дълбока древност, съществували са във всички религии, и мине се не мине известно време и те пак се появяват. Защото всичките науки и обучението — аз мисля че никой няма да вземе да отрича това — са започнали да се развиват в комуни, към манастирите (или в тъй наречените
към турските джамии), доказателството за което е пак етимологично, думата декан (на институт) и дякон (на църква), които в английския са представени само с една дума, dean. После и грижите за здравето на хората, както знаете, също са започнали да се прилагат под егидата на църквата (Червения Кръст, или Полумесец), и приютите за бездомни деца също първоначално са се строели към манастирите, и така нататък (болшинството от социалните дейности се поемат от църквите, защото иначе няма кой да се заеме с тях). Което е така, защото комуните помагат на хората когато те са слаби, очевидно, само когато те се почувствуват силни, забогатеят, само тогава те започват да се опъват и не искат да влизат в комуни, нещо което е било забелязано още от Платон някъде преди 25 века.
Така че аз мога с чиста съвест да твърдя, че лоши са не комуните сами по себе си, а
комуни! А какво значи добри или лоши? Ами, такива, които съответстват на производителните сили, биха казали комунистите, което ми се струва малко мъгляво и аз ще кажа: такива, които дават възможност за
, за такава експлоатация, която се харесва на хората! Защото то е така, има такава експлоатация, която се възнаграждава добре и човек сам се стреми към нея — примерно в секса, та нали всяка мацка, ах, sorry, жена, иска мъжът да я такова, да експлоатира нейните сексуални органи, и същото правя тя с мъжа, изсмуква всичките му сили, и това на него му харесва. На мен това ми стана известно отдавна, и затова аз не отричам експлоатацията, тази дума съвсем не е чак толкова лоша, и после: да считаме, че обществото започва да съществува с появата на разделението на труда и създаването на условия за експлоатация, а пък при комунизма тя изведнъж ще изчезне, това означава да признаем, че комунизма е идеализирано общество, каквито в природата няма.
Е, до по-добрата експлоатация аз скоро ще стигна, но комуните вършат не само това, те свързват хората, а човека е стадно животно, той не може са съществува добре в изолация. После те се грижат за нуждаещите се, и е съвсем естествено, че ще искат и членовете на комуните да правят нещо за самите комуни. Така че, както виждате, хората и искат и не искат комуни, всичко зависи от вида и момента. После не забравяйте и следното много важно положение, някакви групи от хора винаги трябва да съществуват, но сега ние нямаме нито големи родови общини, нито затворен селски начин на живот, където хората си помагат с каквото могат, нито даже страни, националности, всичко става интернационално (примерно, навсякъде е пълно с китайци и араби, ако не броим евреите, или циганите, и прочее), а приблизително от половин век вече
, те са почти изчезнали (аз не знам как е в другите страни, навярно пак така, но в България, съгласно преброяването на населението през 2010 година, 55%, т.е. повече от половината, живородени деца са извънбрачни!). Затова отчуждението на хората става все по-голямо и това води до различни безредици, до загуба на смисъл в живота, до наркомания, и прочее. Нещо трябва да заеме мястото на семейството и/или комуната, но на това аз ще се спра в следващата точка.
г) Връзки с обществото
Тук аз имам предвид отношението на комунизма към другите социални структури, защото да считаме, че всички ще бъдат убедени комунисти е просто нереално, това може да съществува само известно време когато всичко кипи и живота още не се е адаптирал към новата ситуация. В това отношение комунизма, и особено сталинизма, не подхождаха правилно, и затова накрая се случи това, което се случи в 1989-а и 90-а години, но, от друга страна, може би така и би трябвало да бъде, защото обикновените хора са неблагодарни и глупави, уви. Аз имам предвид, че, разбира се, е по-добре да има някакво компромисно решение, да има различни форми на собственост, и платено и безплатно обучение и здравеопазване, и прочее, но това по всичко личи че е много трудно да се постигне, и както показва опита на многострадалната България, ако дадеш право на хората да избират те избират тъкмо това, което не е за тях, те са истински глупави дечица. Е добре, щом вече се върнахме пак в руслото на капитализма, то е нужно да мислим какво може да се направи при тези условия, на което аз ще се спра съвсем скоро, но тук аз мислех основно за корелацията на комунизма с църквата, с народните традиции, с монархията, с дребния бизнес, и прочее, което отношение беше не съвсем толерантно, да не кажем нещо по-силно.
Обаче, виждате ли, всичко зависи от нацията и то установените в нея условия и традиции. За пример на мен ми се иска да обясня защо само французите са започнали да избиват своите аристократи, и да се гордеят пред целия свят с тяхната гилотина, а в другите страни народа не е бил толкова ожесточен. Аз съвсем наскоро стигнах до този извод препрочитайки една детска книжка за епохата на средновековието, където всичко, за да не се отвличам, било тръгнало от историята с тяхната ... Жана Д'Арк, която спасила Франция от набезите на съседна Англия, действително започнала, заедно с нейната рицарска армия да разгромява англичаните, и изобщо не е мислила да завладява кралския престол, но аристократите буквално я предали в ръцете на врага, затворили вратите на крепостта, когато тя излязла да се сражава с врага, и после не я пуснали обратно! Такива постъпки народа не прощава много векове.
Е, към аристокрацията трябва да се присъвокупи и църквата, която по различен начин се е отнасяла към революцията, и затова в България и в Русия отношението към църквата от страна на комунистите е било различно, в Русия терора на комунистите е бил доста по-силен отколкото у нас. А пък в Италия, за пример, съществува и сега партия на комунистите-католици, или обратното, и в България имаше неотдавна правителство на направо
тройна коалиция, от социалистите (или бившите комунисти), царската партия НДСВ, и етническата турска партия ДПС — и нищо, управляваха не по-зле от другите, и даже по-добре в някои отношения. Главното за едно стабилно, установено общество е толерантността към всички отличаващи се с нещо от масово приетото групи хора (както, да речем, към хомосексуалистите), иначе такова общество дълго време няма да издържи. А и въобще, умението да се стига до компромиси, да се намират умерени решения, лежи в основата на всяко умело управление. Така, и хайде сега да минем към бъдещето (на комунизма).
5. За Бъдещето
Е, тази точка уж не е свързана с революцията, но след като предлага преразглеждане и развитие на комунистическите идеи в нова светлина, то тя е уместна, а и принципиална за автора. И защо? Ами защото аз имам купчина предложения, те са поместени в други от моите материали, но света еволюционира, някои неща се променят, и самият аз още домислям някои детайли, и никой не ме чете цялостно, така че известно повторение, или по-скоро акцентиране на по-важните моменти, е даже много необходимо, мисля аз. Тук подточките са обусловени от подразделенията на предишната точка.
а) Експлоататорски минимум
Мои скъпи читатели, парите изпълняват две функции, те са нужни за удовлетворяване на личните потребности, и за организация на някакво производство, което е свързано с експлоатация на работници, и колкото и да е трудно да се проведе отчетлива граница между тези две функции, някаква граница трябва да съществува. Аз реших, че сума в размер на
(минимални работни заплати за месец), и именно така измервани, за да не се налага тя непрекъснато да се променя и адаптира към условията във всяка страна, е съвсем достатъчна и за осигуряване на който и да е човек с всичко необходимо дори за цял живот, и за развитие на някакъв бизнес, а е и кръгло число (макар че то може леко да се нагажда, навярно). Това значи, примерно, че в една България, където в 2017 година средната МРЗ за месец е 200 евро, тази сума ще бъде 200,000 евро, което напълно стига за започване на някакъв бизнес, дори и половината или една четвърт от тази сума стига, а в същото време, щом годината има 12 месеца, то това прави 80 години по една МРЗ всеки месец, с което човек може спокойно да живее даже и без никакви други доходи; в една Америка, обаче, където за кръгло можем да считаме МРЗ за равна на 2,000 евро (или щатски долари, както желаете), това прави вече 2,000,000 евро.
Разбира се че човек може да печели и давайки под наем една стая в своето двустайно жилище, и това ще бъде някакъв бизнес, но може да има и три квартири (да речем, в Ню-Йорк, Париж, и Истанбул), и още 2-3 крайградски вили (в Швейцария и на Канарските острови), още 3-4 леки коли, яхта, свой неголям самолет и т.н., и да използува всичко това за себе си, и второто ще бъде поне сто пъти по-скъпо от първото, но ще използуваме 1000 МРЗ като 1
(експлоататорски минимум), защото това е удобно, като считаме че както първия, така и втория случай са изключения и един среден човек ще притежава средно 0.1 – 0.3 ЕМ. То е наистина така и при нормални условия никой няма да вземе да развива бизнес нямайки в свое разположение поне стотина МРЗ. Но този ЕМ ще има особено значение при ...
на пари или имущество, когато ще се прилага
данък снижаващ сумата така, че, както аз предлагам, от 10 ЕМ за човека ще останат само 2 ЕМ, и това по експонента, където 1 ЕМ остава на местото си и всичко по-малко от 1 ЕМ също!
Виждате ли, това е съвсем справедливо, по много причини. От една страна нищо от никого не се взема докато той е жив, и всеки може да предаде всякаква собственост на когото иска от своите близки дори когато той прехвърли 50, а пък особено когато стане на 70 години, при условието, че те ще му разрешат да управлява тези пари докато той е жив (ако не "забравят"). Тоест всеки може да си печели колкото иска, да стане истински крупен капиталист, но ако може, и само той самия, не неговите синове или дъщери или жена или тъща или който и да бил друг, те ще бъдат принудени да се задоволят
с до 1 ЕМ. От друга страна най-несправедливото обстоятелство, което очевидно нарушава равенството на хората, това е наследяването на голяма собственост, това е което прави едни принцове, а други просяци, и съвършено
е свързано с техните способности. Това е което кара хората да негодуват, не това, че някой-си имал късмет в живота или в бизнеса, ако той сам е постигнал това хората го приемат като Божия справедливост, което е действително така, но огромната разлика между хората само поради някаква лотария на гените вече е съвършено неоправдана, такова нещо в света на животните не съществува, там всеки сам отговаря за себе си и всеки добива всичко сам. Тоест, аз стигнах до извода, че корена на злото не е в капитала изобщо, а във наследяването, и предлагам мерки за избягване на това.
После, от още една страна, от това могат да пострадат само много крупните фирми, малките и средни предприятия така и ще преминават от едни ръце в други, а там съществува истинската конкуренция, там капиталите живеят, а крупните фирми (там където има стотина или повече работници), в една или друга степен, трябва да бъдат, ако не директно държавни, то тогава муниципални (на местните Съвети), или собственост на някаква група от хора (на някаква комуна, до което аз се приближавам), или поне да стоят в центъра на вниманието на държавата (защото тяхната съдба засяга много хора — това в известна степен е като при банките, които са самостоятелни ама не съвсем, има държавен контрол, гаранция на влоговете на гражданите, и това никой не счита за комунизъм, макар че то е тъкмо това). И най-накрая, ако вие вярвате в това, което яз казах за трите поколения в живота на всяка фирма, то тази мярка даже ще
на фирмата, предизвиквайки някакво принудително намаление на нейния размер, ще предизвика нейното разбиване на няколко по-малки и по-управляеми фирми.
За повече подробности търсете моят конкретен материал, а и сами домислете нещата, но важното е, че това е идея която позволява да се вложи колкото се може
, а това е моя основен стремеж, това е много важен компромис.
б) Минимални доходи за всички
Това също е идея за комунизация на капитализма, и моят принос е само в известно фиксиране на минималната сума и в начина на изплащането ù на всеки. Тук сметките се извършват също в МРЗ, и аз считам, че нормалната минимална
или пособие, аванс за всеки по време на
му живот, даже започвайки от самото раждане, но първоначално от 12 или 14 или 16 години, това е
, в най-лошия случай (в такива мизерстващи страни като България) е 1/4 МРЗ. Това не отменя всички останали изплащани суми на някои граждани, като пенсии, стипендии, пособия по време на болест, при раждане и отглеждане на децата, и т.н., а просто застава като шапка, върху всички останали пособия, и затова се поставя под егидата на държавата, и се провежда чрез някаква банка, която аз нарекох БУМ-банка! Считайте, че това е един вид аванс изплащан в началото на всеки месец и на
, повтарям. После, когато месеца свърши, се извършва рекапитулация на получените суми и аванса се изважда от получените суми, ако това е възможно, а пък ако не е, то, както гласи руската пословица, за нямане не съдят ("на нет и суда нет").
Значи, вижте, тези суми не са чак толкова големи както изглежда на пръв поглед и те засягат нормално 10 процента от хората, максимум 20 в аутсайдерски, в смисъл на бедност, страни като България и Бангладеш (а може би и Бимбинистан, а?). Много бедни хора, с
доходи (съответно пресметнати когато има зависими лица, като деца и прочее) под 1/3 (а още повече 1/4) МРЗ не трябва да има в никоя държава, но обикновено едно 10 процента се намират. Ако включим и всички деца, от самото им раждане, то този процент, очевидно, ще нарасне, но това може да остане за по-късен етап, и тогава също нещо ще се изважда, защото има детски надбавки, а и обществото може да се преустрои по друг начин, ако и децата имат доходи. Освен това повече от половината от хората, така или иначе, получават нещо от държавата, действително, така че по-голямата част от хората вече е тръгнала по този път. Ами разсъдете сами: пенсионерите са 1/4 (поне в България това е така), децата не би трябвало да се по-малко (макар че далеч не всички получават стипендии), после идват болните, отпуските по майчинство, пособията за безработни, може би и още нещо (тъй като са необходими все по-малко работници, наистина, огледайте се наоколо, има куп професии само за да се намери работа на хората), а и броя на заетото население обикновено е около половината от цялото. Така че остана още малко, защо да не създадем едно общо правило?
Виждате ли, това е нужно ако сравняваме комунизма с рая, където всеки може да си откъсне нужния плод и да си похапне, и щом е нужно то и трябва да се направи. Но това ще облекчи и контрола на имущественото състояние на всички в държавата (щом нещо се дава, то и ще има по-добър контрол на кого и защо, и да не прехвърлим ли това в друг фонд), а и събирането на парите изобщо от данъчните служби (защото изплащането на пари на всички граждани трябва да се извършва първо чрез тази БУМ-банка, по уникалния номер на човека, ЕГН-то, който като че ли вече навсякъде се нарича ПИН код); тази банка, след изплащането на парите, ще търси от какъв фонд да възстанови изплатеното, ако това е възможно. И после нали това е ново, комунистическо право на минимално пособие за всички граждани, но то е съвсем мотивирано от съвременното състояние на икономиката по целия свят, и ще бъде даже по-лесно да се изпълни в богатите капиталистически страни, но трябва най-напред да се експериментира тъкмо в бедните и в намален обем, да речем в един град от порядъка на 50-100 хиляди жители. Важното е че тази задача е съвсем по силите на съвременните изчислителни системи и възможностите за глобална организация, каквито нямаше до преди един или даже половин век.
в) Комуни или Патрони
Комуните трябва да се организират на професионален принцип, предполагам аз, като един вид гилдии, но не изключвайки и всеки друг вариант. Аз реших тук да ги наричам
, защото думата комуна като че ли доста е омръзнала на хората, а идеята на патрона е тъкмо в това, че той е защитник на човека, и такава трябва да е целта на тези Патрони: да защитават старите хора, да приемат и обучават нови членове, и да станат заместители на отживелите вече семейства, т.е. да станат
! Аз мисля, че вие всички чувствате че това е идея за Нобелова награда, но аз мога да я приема само при някои условия (по-долу ще приведа едно от тях). Тук при мен всичко е твърде сурово засега, но пък аз не съм юрист, не мога точно да формулирам изисквания, а и няма смисъл те да се фиксират съвсем точно. Важното е човек да може лесно да влезе в такъв Патрон, даже да бъде член на два или три, но трудно да излезе от него; иначе казано при влизане човек трябва да приеме задължения да плаща някаква част от своите доходи, но при излизане той трябва да получи, и то навярно не лично, а де се преведе в друг Патрон, сума пропорционална на хората в Патрона с техните рангове, нещо такова. Тоест може да се случи че той ще плаща повече а ще получи по-малко от платеното, както и обратното. А после, след неговата смърт, неговата част в Патрона ще остане за другите членове, това и ще бъде наследяване!
По-конкретно аз си представям това така: младежа (както и девойката, нали?) към възрастта за получаване на паспорт, или колкото иска по-късно, разбира се (това не е задължение), е длъжен да си избере патрон, който ще стане негово второ (ако не и първо, кой знае как хората ще се появяват на този свят след 1-2 века) семейство, да подаде нужните документи, и след неговото (най-вероятно) одобрение да започне да живее или на жилищната територия на това семейство или на своя, и да работи или се обучава или в рамките не семейството или не, но да плаща част от своите доходи, да речем 10%, като един вид вноски за осигуряване. Аз имам предвид, че както човек плаща разни данъци на държавата и тя носи някаква отговорност за него, така той може да плаща и на още някаква по-конкретна организация. Даже ако иска той може да се осигурява и в две семейства, но това обикновено ще бъде в напреднала възраст, когато човек започва да мисли основно за другите и какво ще им остави, а не за себе си.
Ако приемем, че вноските ще бъдат по 10% (макар че може да има и неголеми разлики), то тогава плащайки тези проценти човек ще получава пълно осигуряване, съвсем аналогично на пенсионното, пропорционално на годините в този Патрон, а ако е по-малко, то пропорционално по-малко. Но може да съществуват, а е и правилно да има, някакви точки или рангове на членство, в зависимост от длъжностите в Патрона (примерно, в ръководството, или в обучението и покровителствуването на младите, или в някакъв друг отрасъл, а също и в никакъв от този Патрон). За сметка на това той ще плаща намалени цени използувайки услугите на своя Патрон, също в зависимост от годините членство и от ранга си. Тоест нищо революционно, както често се е правило, а и се прави и днес в редица случая (голям брой от приличните големи компании предлагат на своите работници още нещо отгоре, и не само колкото искат кафета, или евтин обед, но и служебна кола ако е необходимо, полу-заплатена почивка в някой курорт, и прочее, това са така наречените perks benefits).
Това е много важно нещо в живота на всеки, господа, защото всяка колективна собственост излиза
от своята, и се използува по-пълноценно (не се изхвърля на боклука овеществен човешки труд); това че днешното консумативно общество счита, че всеки трябва да има свои вещи, независимо от това колко ги използува (жилище, лека кола, а ако щете и пералня или кафеварка), е продиктувано в крайна сметка от засилената
, разбира се, за да може човек да печели повече и да консумира повече. Но въпросът не е само в цената, когато се живее задружно това е и по-интересно. И ако всеки сам си избира Патрона-комуна или -семейство то това и ще му харесва, или ако не, то той ще го напусне и ще мине в друг, или в централния, на общината или щата, държавата. В добавка към това по този начин живота на всеки ще бъде по-спокоен и осигурен, защото има много неща, които са изгодни само да едрия собственик, те имат
, и под нея са нерентабилни.
Да речем, какви пари човек да пази и къде да ги пази. Уж в банките, но и там с дребни суми те гледат накриво, а за една банка суми по-малки даже от стотици ЕМ са все едно малки. Аз ще ви дам пак етимологично доказателство, термина real property, който англичаните използуват за недвижимото имущество, означава именно това, че другата собственост не е наистина действителна, а така, играчки за дечурлиги. И вие виждате, че то твърде често така и става, ту има бясна инфлация, когато централния лихвен процент става 500 и повече процента, то идва такъв застой, като не само при комунизма, но и при съвременния десен капитализъм, когато в 2017 година във много банки процентите са леко отрицателни и ако искаш да си държиш там парите то трябва да плащаш проценти, а не да получаваш (яз лично съм свидетел на изменения на банковите проценти от 700 до 0.3, но те продължават да падат). И за кого да ги пазиш и от какъв зор, след като вече и семейства няма, и на онзи свят никой не си е занесъл парите, те винаги остават на този. А комуните са друго нещо, там едни работят и съдържат другите, а другите може да помагат с каквото могат, те може да произвеждат неща между тях, на тях пари не са им особено необходими. Както и да погледнеш на комуните, аз не виждам нищо по-добро от добре организирани комуни, които няма да пречат на своите членове да се самоизявяват, а основно ще им помагат, защото всичко което такива хора изкарат ще остане за самите комуни.
Така, и условието което аз поставям ако решат да ми връчат Нобелова (или друга) премия за моето гениално изобретяване на избираемите семейства (или някое друго от моите многочислени предложения) това е да ми издигнат паметник — докато съм жив, разбира се, след това яз няма да го видя, и току-виж ме излъгали — на площада пред Генералната Асамблея на ООН, както и поне по паметник във всички държави от това общество, със следната композиция: аз, гениалния Мирски, седя на бюрото си и пиша нещо с гъше перо (по традиция, така човек няма да сбърка какво правя), отдясно на мен стои господин Ленин, който е сложил покровителствено ръката си на рамото ми (в знак на одобрение и съпричастие), а отляво наднича в моите бумаги самата Мисс Демокрация, която може да се познае по божествените гърди и по лентичката по диагонал, на която пише "Демокра..." (не е задължително да се показва целия текст). Да, обаче аз съм наклонил малко глава, така че съм подложил дясното си ухо недалеч от гениалните уста на Ленин, като в същото време с лявата ръка, и без да гледам пряко към тази полу-богиня, аз ù показвам ... кукиш (или знака на фигата, но за България жеста може да се замени със среден пръст; освен това може даже леко да се увеличи мащаба на левия ми юмрук, за да се вижда по-добре).
г) Комунистически морал
Господа, тона също е много важно, това дава облика на комунизма (даже и за некомунисти, като мен, тъй като аз никога не съм изявявал желания да стана такъв, когато това беше основно място за кариеристи, обаче сега, когато видях как демокрацията далеч надмина даже и най-лошите кариеристи от миналото, започнах да я плюя, и сутринта с пробуждането ми от сън, и целия ден, а и вечерно време когато заспивам). Комунизмът, в този идеализиран вид както аз го описвам, не като реалност с всичките му минуси, а като (божествена) идея — идеите винаги са божествени, те идват от думата deo, т.е. бог — това е преди всичко това, към което човек се стреми и винаги ще се стреми, това е само добро, тук лошо няма. Затова и хората на бъдещето трябва да се стремят винаги да бъдат добри, а, примерно казано, да работят за пари това, разбира се, унизява човека, това е обидно, и по тази причина всички искат, наред с нещата, които те купуват, да правят и подаръци на своите приятели и познати, да ги черпят, да живеят като колеги, не е ли така? Или още да се опитват да будалкат всеки продавайки му нещо, а всяка търговия по своята същност е измама, за да купят от теб а не от другия (който, в условията на наситен пазар, предлага същото, той не може да предложи нещо друго). Или да плащаш луди пари за най-необходими неща, като здраве, образование, основни хранителни продукти, и прочее (а парите, разбира се могат да бъдат луди, ако някой някъде, както аз и в България, получавам пенсия в размер, както казах, на 3 автобусни билетчета на ден за всички разходи). В същото време когато при реалния социализъм — аз съм живял 40 години при такива условия — всички цени бяха съгласувани, и управлението беше насочено към задоволяване на потребностите на населението, преди всичко.
И после хайде аз да ви предложа още едно название, не комунизъм, а ... комун
изъм, от латинското и католическо communion, защото там идеята е такава, идеята за комуна на всички вярващи! Господа, дайте да не плюем на хубавите идеи на комунизма, а да се опитаме да го направим по-добър, и в условията на комунизъм, и в други условия (щом това е вечната мечта на човечеството). Тъй като идеите на комунизма, действително, имат сечение с най-различни идеи, и с религията, и с монархията, и с капитализма, и с какво ли не; аз много бих искал да видя обединение на комунистите (или социалистите) с фашистите, защото това са общопризнатите два полюса, но аз не изключвам възможността и от такова обединение, защото ако едно движение е достатъчно толерантно към различията, то то трябва да се опита на направи всеки допустим компромис. Да речем, няма проблеми за организация на практически социализъм в условията на десния капитализъм, това е било направено в Скандинавските страни в далечните 70-ти години или някъде там. Сега, с помощта на съвременната организационна техника, няма проблеми да се прави и мониторинг и преразпределение на средства, в условията на експлоатация, без тя да се унищожава, а само леко да се смекчава в особени случаи. Ако ние гледаме на идеята, то можем да я претворим в почти всякакви условия, но ако се придържаме неотстъпно към буквата на комунизма, то той се оказва само временен строй в условията на война или криза. Ето така стоят нещата.
6. За Духа на Комунизма
Ех, измъчих ви аз вас, мои читатели, но вече се движа към края, аз само ще ви поразсмея малко с идеи за това, как изглежда този прословут
на комунизма. Защото на него ще трябва да му се издигат монументи, не може съвсем без паметници, само че не на конкретни личности, които обезателно след време ща започнат да не се харесват на хората; всичко се променя, остарява, само духа на комунизма не може да старее защото това е всичко добро, което човек може да си представи. Е, този дух може да изглежда различно, на когото както му харесва! Тук може да има всякакви абстрактни форми, това от само себе си, прави, криви, плоскости, фигури, правилни или деформирани, всеки скулптор ще има свои идеи, даже и при мен изкласи една идейка.
Значи, това е обърнат тетраедър, страните му са четири равностранни триъгълника, но той е поставен не с плоскостта отдолу а с върха, схващате ли? Това ще е нестабилно, но затова може да се обяснява, че това символизира трудния процес на постигане на динамично равновесие в обществото, а пък да го закрепят така, че да не се катурне, хората ще успеят. Обаче на мен това ми е малко, аз искам на горната площадка да стои обикновена саксия със цветенце, металическо, разбира се, но това няма да е някакво обикновено цветенце, това ще е комунистическото цвете, защото то ще има точно пет разцъфнали цвята и всеки от тях с по пет листенца (така наречените още от Древна Гърция, petalon-и — тоест те са и pente-пет, но и във формата на ... пета, аз това също съм го обяснявал отдавна). Така че това ще бъде петкратно прославяне на петолъчната звезда на комунизма, помислете над това, господа.
Но никой не пречи на скулптора да изобразява ако ще и атомни ядра, или електрически далекопроводи, или космически спътници, или ракети, самолети, въртолети (само не топове и автомати, ако обичате), или лимузини, стругове, фрези, компютри, всякакво произведение на промишлеността, дори и детски колички. Винаги може да се обясни че това символизира нещо много важно за комунизма, както и всеки ... национален флаг означава нещо (без значение, че той нищо и
означава, това е просто символ, иконка). Или може да има различни видове храна, домати, краставици (ако щете и една краставица и два домата образуващи понятната "скулптурна композиция"), патладжани, чушки (дори и люти), всякакви плодове, и така нататък. Или още животни, в "свеж" вид, или опечени, хранителни продукти, кренвирши, каквото ще да е. Защо това ще символизира комунизма, ли? Ами, защото това е нещо хубаво, от което ние имаме нужда, храната е основа на нашето съществуване и ние се кефим от нея, така както и секса, naturellement. Това последното, защото съществува понятието хедонизъм, което е hedonism по гръцки и латински, което включва
видове наслаждения, и вкусовите и плътските, и защото то идва от древното название на
като Едем (или Eden), и в добавка към това съществува добре известната славянска дума, моля за извинение, е##не, или е#ля по руски, което според мнението на великия Мирски е същото както и гръцкото edone (с латински букви), по тази причина, че гръцката
делта се пише точно както и кирилското "б", ето така.
А пък щом е така, то може да има и паметник на гордия фалос (като символ на комунизма, а защо пък не?), само че за да го комунизираме малко аз мисля че ще е удачно да го снабдим с
яйчени "причиндали" (на старо-български, ако ме разбирате добре). И тогава ще може да бъдат поставени наоколо и пет "хомологични" женски органи, така в промеждутъците между "топчетата", и те да се оформят или като чешмички, или като кресла, или като търговски пунктове за продажба на разхладителни напитки. Може даже тези топки да се направят и еластични, така че като ги ритне човек с крак те да изхвърлят нагоре водни пръски. Готино, а? Или просто гола девойка стояща на левия (този детайл, разбира се е важен) крак и повдигнала десния крак под прав ъгъл и сочеща на изток — разбира се, на запад нищо хубаво на може да възникне, той само повтаря изопачени идеите на изтока, да го оставим него да си загнива спокойно —, която с дясната ръка прикрива с голяма червена звезда въпросното място между краката отпред, а с лявата ръка или маха на някого или пък си прави вятър с ветрило.
Тези паметници ща се наричат паметници на Духа или на Комунизма, или на Голата Идея, и ако те са няколко в даден град то ще имат и добавъчни квалифициращи прилагателни, като: северен, или голям, или стар /нов, или зеленчуков, сексуален, промишлен и тъй нататък. Може да има и такива монументи които ще изпускат във въздуха ароматизиращи вещества, и там наоколо ще мирише, да речем, в понеделник на малини, във вторник на портокали, и така нататък в този дух; децата ще обичат да се разхождат наоколо, особено ако те са в паркове и градинки, и така от ранна възраст ще се приобщават към комунистическите идеали. И не се смейте, защото то е така, ако човек е доживял до това да се надсмива над нещо свое, то значи той възприема това с леко сърце, без злоба и недоволство, а преследването на комунистическите "вещици" все още се шири по света, едни хора ожесточено отстояват остарели догми, а други ги оплюват без да предлагат нищо ново в замяна, просто от дух за противоречие. Общоприет морал ние, във целия свят, нямаме, и идеята за неизчезващото добро може да обхваща всичко каквото ни хрумне.
Или още може да има паметник, монумент, представляващ
обект, да речем хубаво дърво! А защо пък не? Важното е да не забравим да оставим около него приблизително толкова място колкото за короната му също и за корените му под земята (макар че те може и да се покрият с нещо, няма нужда да тъпчем земята). Това може да бъде стройния pinus /penis, или нещо японско или китайско, или декоративно, или плодови дървета, но тогава нека това бъде комбинация (аз мисля, че това може да се осъществи) от пет различни дървета, да речем, ябълка, круша, слива, праскова, кайсия. Или композиция от цветя. Или някакъв слънчев часовник, детски площадки, и прочее.
Ами, виждате ли, духа си е дух, комунизма това са всичките човешки въжделения взети заедно, той не може да бъде отменен, грешки е имало и ще има, но не бива без идеали, трябва да се стараем да водим праведен живот, и да реформираме обществото, когато това е нужно (но то
е нужно, само че не много често, веднъж на цял век като че ли стига), да търсим компромиси, да решаваме нещата и централизирано, и оставяйки място за възможни корекции в конкретния случай, да се съобразяваме с егоистичната човешка природа, но и да се стремим да намалим разхода на "човешки материал" (а и въобще на биологична материя), да помним че в света всичко е свързано, и че той е динамичен и несъвършен, и ако не решим проблемите разумно, то ние
ще ги решим, само че с цената на абсолютно ненужни жертви. След което ми остава само да отдам дължимото на основния инициатор на новите промени от преди точно един век, в моя традиционен (вече) стил, т.е. с кратък акростих (на английски, за универсалност).
L
_et it be that all try to be happy,
E
_ven when don't personally win.
N
_ot success is this what matters, rapid,
I
_n the end important's not to sin!
N
_ew ideas are the same old epic.
10. 2017
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/