Л_И_Ч_Н_И_ Н_Е_Щ_А_ – А_
(конгломератна папка)
— — — — —
Съдържание на серията
В книжка А:
Мирски срещу Мирски
Обява (хумористична поезия)
Условия за печатане на Мирски
Творческо завещание на Мирски
(друга книжка засега няма)
К_Н_И_Ж_К_А_ А_
МИРСКИ СРЕЩУ МИРСКИ
(унищожителна критика)
Във всеки човек живеят двама души, самият човек, и неговото alter ego, другата му същност, неговата противоположност; понякога в един човек се спогаждат и повече персони, но това е при шизофрениците, ние не сме такива. Имам предвид, че ние с Мирски не сме такива, а аз съм неговия антипод. Аз, както виждате, до сега мълчах, мълчах, обаче колко дълго може да мълчи човек? Ако послушате (т.е. почетете) Мирски и може да си помислите, че той е някакъв корифей, каквито рядко се срещат, а пък той е само един самозванец, ще ви кажа аз. Ще ви кажа, ако той ми разреши, разбира се, защото той уж обеща, ама кой го знае ...
— Не се притеснявай, Мирски, можеш да ме плюеш колкото си искаш, аз няма да ти стисна гърлото, не се безпокой. Защото то, гърлото, е и мое, нали така?
— Значи, виждате ли, господа, той си въобразява, че негативната реклама е също реклама, но на мен това не ми се вярва много, защото: а къде остава морала? Не може да е все едно дали човека го хвалят или го хулят, нали така?
— Охо, и още как може! В днешно време всичко се свежда до публичността, ама то така е било и в древността, когато хората са палели всякакви храмове, само и само за да се прославят. А с хубаво или лошо се прославяш има значение само когато те съдят, а пък мен никой не ме съди, аз съм идеализирана личност, аз в известна степен не съществувам, няма ме, аз не съм аз.
Ето там е работата, господа. Аз тъкмо се канех да ви кажа за това, че той, като го погледнеш, и ще си кажеш: този човек е някъде на пенсионна възраст, може на нещо и да се е научил, я да го послушаме него, а? А пък той, е-е, не е младенец, това би било преувеличение, но е само на някакви-си двадесет и пет годинки, той е рожба на нашата демокрация, и всичко което пише за двете си и половина (а може би и три четвърти, а?) висши образования, се отнася за реалната личност, а не за тази псевдонимна. Самият Мирски е просто лаик, неучен, може да се каже едва-едва научил се да чете и пише, той ...
— Всичко е правилно, Мирски, но не говори за образования, че току виж вземеш и да ме хвалиш. Аз, както сам съм се нарекал, и ти прекрасно знаеш това, съм
, което в моето разбиране значи човек, който е просто способен да разсъждава, но е лаик в дадената област. Аз имам образования в областта на точните науки, а не на политиката, или езикознанието, но независимо от това имам съществен принос, струва ми се, именно в тези области. А също и в областта на поетичните шеги и хуморески, където изобщо не се изискват образования. Аз съм дискутирал темата за интелекта достатъчно, но тук може да подчертая, че целта на образованието е да научи хората да разсъждават, което обикновено не е лесна работа и в много случаи това не се постига с образование, а това което се постига е способността да се ходи в един впряг с други учени хора в тяхната тясна специалност. Затова аз лично не се срамувам от това, че съм лаик, и даже ако искаш да обясниш на читателите, че тази дума, която макар и да е латинска, laicus, но трябва да се свързва — обаче според Мирски, не забравяй това — с българската дума от цигански произход ... л##но, която значи почти същото като английския shit, с тази само разлика, че нашата дума подразбира нещо рядко, докато английската, която е и немска, Scheiße, означава нещо изплъзващо се или изстрелващо се. Благодаря за вниманието, Мирски.
Ето, виждате ли, с него никога не може да се говори сериозно, и даже когато го критикуваш направо с унищожителна критика, той винаги успява някак-си да се извърти. А ако това: аз, Мирски, казвам така, а пък ти, Мирски, говориш друго нещо, ви прави впечатление, то не му обръщайте внимание, ние с него така си говорим, и досега не сме се обърквали, ха, ха. Е, както и да е, аз съм длъжен да ви предупредя, че той е самозванец, а вие както искате. Той въобще не е професионалист в тези области и прилага някакви-си свои методи на доказателства, които нямат нищо общо с прилаганите от специалистите методи, обърнете внимание на това. Всички тези етимологични доказателства "не струват и пет пари", нито в политологията, нито в етимологията. А той и не е изпращал своите материали на такива специалисти, не, той просто счита че знае всичко по всякакви въпроси, той е съвременен енциклопедист — и това в 21 век, представяте ли си? Но ако ще да е и в 20 век, защото той започна да пише тъкмо в последното десетилетие на миналия век, ама това е смешно. Аз се смея на самозванеца Мирски с неговите псевдонаучни методи на работа. Смейте се и вие, госпожи и господа, засрамете го, така му се пада!
— Е какво, свърши ли си тирадата? Я си поеми малко въздух, че то така ще се задушиш и ще ме оставиш сам да се боря с този свят, без "противотежест". Аз започнах да се занимавам с политологични изследвания по простата причина, че с идването на демокрацията народната глупост започна така ярко да изпъква, че буквално заслепява народа и той, като не вижда нищо, я възхвалява наляво и надясно. Това е положението, При тоталитаризма хората не смееха да си показват глупостта, а сега те направо се хвалят с нея, защото това уж е власт на народа. Ама тя и не е власт на народа, а само начин да му се запуши устата, биберон, аз съм говорил много пъти за това. Хората начело на властта просто трупат капитали за сметка на народната глупост и тогава някой трябва да им отвори очите, нали? Е, по всяка вероятност аз няма да им ги отворя, щом толкова им харесва да се заблуждават, но пък тогава аз просто съм си намерил интересно, интелектуално занимание, тъй като ти прекрасно знаеш, че с идването на българската демокрация тя като че ли си беше поставила за цел да унищожи цялата българска интелигенция, защото била про-руска, и, следователно, изостанала, вредна, и прочее.
— Пред българската интелигенция, особено пред техническата, имаше само три възможни изхода, или да се преквалифицират, и то предимно в областта на търговията, т.е. на измамата, или да бягат зад граница, ако те приемат там, че то се насъбраха нещо много "плъхове" от потъващите тоталитарни "кораби", или да се преучаваш да живееш по западен образец използувайки в своя полза народната глупост. Приблизително една трета от тези хора смениха своята работа, което ги спаси от гладуване, но надали им донесе удоволствие от работата; действително, поне в първите 3-4 години, че и 8-10, след идването на демокрацията, единствената работа за "интелигентни" хора (така пишеше в обявите за работа) беше да станат амбулантни търговци, т.е. разносвачи и продавачи по улиците, продавайки на хората неща на свой риск, дори не за определена заплата, както е във всяка професия. Мен това не ме привличаше. Другата трета, приблизително, забягнаха зад граница, а и сега едно 10-20% българи, основно млади, работят зад граница, като емигранти, получавайки по-малко от коренните жители и без осигуровки, почти незаконно, по за три месеца, после у нас, после пак на някъде, но това във всички случаи им даваше няколко пъти повече, отколкото биха изкарвали у нас; аз се опитах да направя така, но на 40 години никъде никого не приемат просто така като имигрант, така че аз поучих една година на Запад като аспирант (оттук е и половината висше), но отпуснатите пари свършиха и ми се наложи да се върна у нас. Едва около една трета от интелигенцията успя да се приспособи към новите обстоятелства, но това бяха хора, или по-млади от 30 години, или по-възрастни от 50, към 1990-та година, а виж тези in between, като мен, пострадаха най-много. Такива ми ти работи.
— Е, добре, добре, Мирски, аз не отричам оправданията ти, но това не значи че трябва да преподнасяш на хората нетрадиционни неща, нито действително научни, нито истински измислици, а някакви полу-научни сурогати, които не попадат в никакви жанрове. Затова хората и не те четат особено много, а така, между другото. ...
— Ами, тук може да се спори. Защото популярните неща са нетрадиционни, но такива неща трябват на хората, съвсем не е лесно да се пише научно-популярна литература, не е лесно, защото при неточен поглед върху нещата това вече е несериозно за видните учени, а те и време нямат за това, докато аз, работейки не съвсем в своята област, макар и не много далеч от нея (в някои от моите "Манифести"), мога да си позволя това, аз не съм чак такъв всепризнат виден учен, аз бях само дребна рибка, обикновен научен сътрудник. Обаче поживял в три държави, и на "Изток" (защото Русия не е истински Изток), и на Запад, знаейки 3-4 езика, имайки все пак различни образования, аз показвам далеч не среден поглед върху нещата. После, зависи, според мен това, че аз съм нетрадиционен писател, би трябвало да е предимство, преди всичко, т.е. всичко зависи от гледната точка. Полу-научните сурогати, както казваш ти, в редица случаи са важни неща, защото аз самият в своята младост съм искал да прочета нещо цинично, но никой не ми го е предлагал; а и сега не го предлагат, предполагам. ...
— А какви са тези етимологични "доказателства", които започват да се появяват при теб още в първата ти книга, в "Комунизмът като религия", и след това, мине се не мине време, и пак се появяват, даже във фантастичните (в твоето разбиране) разкази?
— Ех, Мирски, Мирски, ами ти знаеш, че има голяма разлика между точните науки, и тъй наречените хуманитарни или описателни, повествователни, може би, науки, където за сметка на точността се появяват
, и езика се задръства с всякакви термини, които обикновените хора не разбират, и по тази причина считат такива учени за учени. Както, примерно, с юристите, или с литераторите, езиковедите, и прочее. От гледна точка на точността, щом тя не може да се намери в такива науки — да речем в политиката и политологията — най-доброто средство е натрупването на доказателства, което аз наричам "кумулативни" доказателства, или другояче казано множество от аргументи, и колкото те са повече, то толкова по-добре се защитава дадената теза. Така че аз съм съгласен, че хората са говорили за религията на комунизма не по този начин, по който аз третирам темата, ама аз съм уникален, аз не съм като другите, нали така? И после аз също привеждам някаква класификация в тази книга, аз се старая да подхождам по тяхному, само че по-точно и безпристрастно, защото аз не защитавам комунистите.
— Така, и по отношение на етимологичните доказателства — тук ти си прав, това е мой принос. Аз ти разрешавам да говориш за "Мирски" начин на доказателство с помощта на думи от различни езици и връзките между тях. Аз мога да кажа нещо тук, и като мое оправдание, а и като обяснение. Аз се "оправдавам" с това, че в епохата на крушение на всички морални ценности (loss of values), което настъпи с идването на демокрацията, аз започнах да търся нещо, за което да се хвана, на което може да се вярва. И — в стила на английските лордове, занимаващи се за свое удоволствие с древни езици и етимологични изследвания — аз реших, че в думите, и най-вече, между думите от един и същи корен, когато те са се "поразходили" по целия свят, се крият много ценни неща, крие се информация за
на хората от различните нации, т.е. това е път за намиране на непредубедената истина! Това е с евристична степен на точност, това не винаги е така, хората могат да грешат — както например с въртенето уж на Слънцето около Земята — но ако някаква идея е скрита в думите, то тя, по всяка вероятност е обмислена и прочувствана, и при това положение трябва да е вярна. (И това за въртенето на Земята всъщност нищо не променя в модела на разсъждение на хората, докато те не излязат извън нейните предели в космоса, или не използуват по някакъв начин устройства, които се намират в космоса; Слънцето пак изгрява и залязва, и прочее.) Това е така защото думите са измисляни и избирани, заимствани от други езици, и непрекъснато така и става, от самия народ, не от учените граматици — за разлика от самата граматика, която народите винаги се стремят да опростят, независимо от това, че точността страда от това. Етимологичните доказателства и днес, когато аз за едно поколение време, повече или по-малко, свикнах с
(това е юридически термин, ако не греша, или икономически) глупост на демокрацията, все още са от съществено значение. Ето какво може да се каже като обяснение на етимологичните ми изследвания и тяхното приложение където имам възможност; за мен това е интересно, то носи особена прелест.
— Да, разбира се, поетичното етимологично изследване като приложение към "Комунизма", носи някаква "прелест", но е сложно за разбиране с различните езици.
— Е, Мирски, ами че аз исках
себе си, мога ли да пиша стихове на четири езика, и особено с немския аз порядъчно се измъчих, надявам се че читателите ще бъдат повече или по-малко снизходителни.
— Тези читатели, които успяват да се справят с това произведение, защото те не са много. Но, в крайна сметка, Интернета не е особено подходящ за сериозно четене, особено на литературните сайтове. Тъй да бъде. А с какво ще се оправдаеш за измислянето на пентаизма, а?
— Ето тук изобщо и не се каня да се оправдавам, аз мисля, че това е едва ли не най-интересната част на книгата, това е утопия, но тя е и твърде логична. Е, читателите надали се стараят да проследят точно хода на моите разсъждения, но аз съм се старал, аз, по принцип, нищо не изсмуквам от пръстите си; друг начин за обединение на разума с глупостта направо не може да се намери, според мен това е шедьовър. И там аз защитавам за пръв път тезата — която считам, че е лично моя, в смисъл, че аз сам съм стигнал до нея, но не е изключено и да преоткривам колелото — за това, че атеистите са вярващи! Боже мой, това е епохално произведение, но темата е неблагодарна, омръзнала е на хората и затова не му обръщат нужното внимание. Аз не им се сърдя, защото на мен ми беше приятно да го пиша ...
— Ех, Мирски, Мирски, кой се интересува от това, какво на теб ти е било приятно да правиш или не? Читателите се интересуват
да им е приятно да четат, нали така? А дали на теб ти е било приятно да пишеш или не — изобщо не им дреме на хората. Ти не за читателите си писал, а за себе си ...
— Ето тук ти улучи десятката! Разбира се. Аз съм вече 25 години без работа (защото много съм учил) и съвсем ясно, че ще пиша това, което на мен ми доставя удоволствие. Да се мъчи заради публиката може да си позволи един, да речем, Шекспир, защото той е бил известен по негово време и публиката е ходила на трагедиите му, но на мен не ми се вярва много чак толкова да му е харесвала цялата тая проливаща се там кръв, чактисваш ли? Макар че положително му е харесвало това "навързване" (versare по италиански, а и по латински, значи: наливам, усуквам, внасям, а il verso е стих, но тук е и нашето "въртя", очевидно), един вид преплитане на думите, намиране на рими. Но ако някой творец не е известен, и не напира да се нагажда към публиката, то той и трябва да пише за свое удоволствие, мисля аз, per il suo diletto, по италиански, оттам е и думата дилетант. Така че аз отстоявам дилетантизма в творчеството, ха, ха.
— Е добре, ще считаме че с "Религията" свършихме. А що за глупости са тези "Манифести", а? Ами че те на нищо не приличат. Но не може да се каже, че са глупави, защото в тях има и формули и таблици, и доста сложни изчисления, макар и не от висшата математика. Хората като че се плашат от тях, или мислят че не си с всичкия си.
— Ама и четат по малко. Е, това са научни модели, те са сериозни и издържани в научно отношение, една немалка част от тях, особено тези където има математически приложения (като ДДД, ЗЗЗ, и други), макар че в дадения момент те звучат утопично, но от друга страна те представляват и сериозна критика на демокрацията, защото дават,
до един, някакъв идеален модел, без недостатъци, изхождайки от условията дадени в началото на всеки Манифест. Демокрацията, бидейки основана на измама, гъмжи от недостатъци, така че аз и не съм имал особени проблеми с избора не специфичната за всеки от тях гледна точка. Според мен това е много интересна книга, но тя е за хора с научен начин на мислене, даже не просто за такива с висше образование. Макар и това да е в сила не за всеки Манифест, има някои леки за разбиране на техните идеи, че и направо комични (като ККК, ССС, ФФФ, ЦЦЦ, и други).
— Така, обаче аз не мислех в началото да пиша цяла книга, аз написах само ДДД, и дълго време сам си вярвах, че съм открил спасение от глупостите на демокрацията, но я дадох на един умен човек да я прочете и получих отговор в смисъл, че това е интересна утопия. Е, щом е така, рекох си аз, то хайде да напиша и други такива утопии, и така и направих. Само че си мислех да се огранича с числото 5 или 6. Но после те станаха повече, и аз тръгнах към 10-ката, а след това стигнах и до дузина, че накрая те се оказаха даже и 13, с приложението УРА; към тях има и немалко мои афоризми за демокрацията и други свързани с това неща. Ако не се гледа сериозно на тях то те могат да се четат като един вид политическа фантастика, или като демократически шеги на учените, но в тях има много важни идеи, които могат, действително, да бъдат приложени, при желание. Независимо от това, те, както и болшинството от моите неща, не принадлежат към един жанр, те са между- или поли- жанрови — тук нищо не може да се направи, такъв е моят стил, нестандартен.
Ето, уважаеми читатели, при Мирски всичко е нестандартно, така че вие, ако искате, можете да си мислите и че човека е откачил, защото това, нали, е връх на нестандартното мислене. — А как се "излюпиха" "Циничните есета", а Мирски? Колко циници си прочел? Може би е време и докторат по цинизъм да защитиш, а?
— Както добре знаеш аз циници специално не съм чел, но съм имал, все пак, някаква представа за цинизма, всеки млад човек се интересува от тази тема, аз самият съм се интересувал на времето си. Но аз и не се каня да се оправдавам. Това което мога да кажа е, че тази книга аз я написах като че ли ориентирайки се към публиката, мислех че тя ще ù се хареса, и особено много не съм сбъркал, защото тя е по-четена от "Манифестите", при все че за мен беше доста по-лесно да я напиша. Така, и след като не съм чел други циници то, значи, излиза, че това е мой циничен поглед върху нещата, нали така? Е, не може да се каже, че тук се размина без намесата (отрицателна) на една жена, която и ме накара да търся циничния поглед за успокоение, но това е било известно още от Древна Гърция, по-точно че когато се ожениш, то ако ти се падне добра жена ще бъдеш щастлив, а ако не, то ще станеш философ; на мен ми се падна рускиня, което за българите обяснява всичко. Тоест искам да каже, че всеки философ си има своята Ксантипа.
— Независимо от това аз съм положил не малко усилия да систематизирам основните идеи, че и да измисля някои основни закони, като: тези за живата материя, принципите на мирозданието, необходимостта от насилие, тенденциите на развитие на обществото в бъдеще, и прочее; мои са и изводите за мъжете и жените, за интелекта, за религията, за справедливостта, за популацията, и прочее, да не говорим за Конституцията на Циникландия. Това е моя философия, но тя е популярна, предназначена е за всички, и е безпристрастна, защото аз просто се опитвам да гледам света и да правя изводи, не морализирам, не се нагаждам към ничии възгледи, т.е. аз пак не служа на никого освен на истината (в моето разбиране), аз, както обикновено, съм уникум.
— Браво Мирски, ти си най-новия и най-великия философ на света, който е измислил самостоятелна философия. Ти, може да се каже, си най-ученото ... куче, защото това е което значи цинизма, бързо движение, кинематика, както при разните canis-и или кучета, които не си седят мирно и тихо, нито възпитано, а само лаят срещу всички ...
— Хайде, хайде, Мирски, няма защо да ми обясняваш на мен какво е това цинизъм. Но за мен това е просто реализъм! При мен нищо не е разкрасено, аз даже и морала извеждам
от морални позиции, защото те може да бъдат погрешни, а от жестоката необходимост. Цинизмът не е за хора със слаби нерви, той е за търсещи индивиди, за стремящите се към познание, и аз им преподнасям това познание на позлатена чинийка. Виждаш ли какъв съм аз?, Хайде, карай нататък, че вече взе да ми омръзва.
— Ами по-нататък, Мирски, идва твоята публицистика, която основно и не е публикувано, но тъй като е предназначена за това, то няма да се заяждам за названието. Там ти също ли откриваш нови Америки, които никой друг преди теб не е забелязал? Ето, хората си плували и плували в социалните води цели векове, но никакъв нов свят не са забелязвали, обаче се появява нашия Мирски, и изведнъж на хоризонта се показват нови острови и континенти. Така ли е?
— Аз не разбирам нещо твоя хумор, но така да е. Публикувани са не много неща, едно десетина парчета, но аз в края на краищата и се отказах да изпращам където и да било материали, защото аз съм инакомислещ, а колкото повече демокрацията у нас се установяваше, то толкова повече хората свикваха с новите притчи и си искаха любимия опиум или заблудите. Но аз и тук имам сумата нови идеи, и икономически, и социални, и нови гледни точки на стари неща, и много предложения за подобряване на нещата. Аз съм съгласен, че моите предложения продължават да звучат утопично за много от хората, но то е така с умните идеи в нашия неразумен свят. Аз изпълнявам своя дълг за образоване на народните маси, а пък те искат ли да се образоват или не, това си е тяхна работа. Важното е, че моите материали просто не стареят! Ето, минаха повече от 20 години за някои от тях, и идеите са все още актуални, ако условията са същите, и даже ако условията са се изменили то в тях винаги присъствува разумно зърно. Това е преди всичко защото аз подхождам обобщено, философски, и научно към всички въпроси, а не се заяждам с дадени личности и не се интересувам от клюките на деня, обаче факта е факт — моите изводи са непреходни, или почти такива.
— Това което мога да добавя, е че моите неща са условно разделени на 4 групи, като основните са първите две: за списания и за вестници, а после следват едно 10-тина фейлетона, и разни други неща накрая. Материалите за списания не са изпращани на списания, не, това са просто по-сложни неща, които не е прието да се печатат във вестници. Но публицистиката е слабо четен жанр и аз в известна степен дори се удивлявам, че ме четат толкова, още повече не в своя страна, и неизвестен — е, нямащ широка известност — автор. Дали избирам интересни заглавия, или действително третирам проблемите нетрадиционно, но хората малко по малко почнаха да ме търсят по сайтовете. Аз засега съм доволен, специално за тази книга. А тя е и открита, аз непрекъснато добавям по нещо ново. Само че вече се каня да спра да пиша първо на български, а после да превеждам, защото просто не ми стига времето, ще публикувам публицистика оттук нататък само на руски и английски.
Ах, да, уважаеми читатели, та вие знаете, че Мирски се публикува на три езика, а се кани и на четвърти да се превежда, после на пети, на шести, и тъй нататък. Вие само си избирайте език и се наслаждавайте на неговия неподражаем гений. — Добре, а какво ще каже нашия гениален Мирски за папката "Социални проблеми"? Това също ли е Божие откровение, както и цялото твое творчество, а, драги мой?
— Ех, Мирски, Мирски, ако някой ти плащаше да ме оплюваш, то ти не би се справил по-добре, ама никой не ти плаща, за съжаление, защото и за мен щеше нещо да остане.По отношение на чуждите езици. Е, ти прекрасно знаеш, че в България мен не ме публикуват, а руснаците казват: ами да, заповядайте, вие само пишете! Освен това читателите на руски, по идея, са едно 30-тина пъти повече отколкото на български, така че аз правилно съм се ориентирал към руския език, след като го знам, все пак. При това положение на руските сайтове аз разполагам на руски език всичко чинно и прилично, в папки, по материали, но реших, че нищо не ми пречи да отворя и папка на български език, а и на английски. Доста странно е, че на български мен ме четат почти толкова колкото и на руски, но изглежда, че все още съществува известен афинитет към "по-големия брат", и хората се научиха да ме търсят там, или ще се приучават. А английския, според мен, просто
да бъде представен, защото така е правилно, или така беше по-рано, на научните конференции. Само че след като аз съм на руски сайт, то не заемам видимо толкова много място на чужди езици и публикувам нещата по цели книги, което намалява броя им от 5 до 10 пъти. Четвъртият език може да се появи скоро, след 2-3 години, това е немския, също за разширение на моята аудитория, и, естествено, защото го разбирам, но говоря трудно на него, така че ще се поизмъча доста с превода, но, от една страна, това е и целта на заниманието, да се поупражнявам с него, и, от друга страна, човек на стари години трябва да си намира някакво интересно и трудно натоварване за мозъка, тъй като той старее по-бързо от тялото (ако не се появят сериозни болести).
— Така, а сега за "Социалните проблеми". Това са вече по-нови неща, писани през епохата на Интернета, и там аз предимно предъвквам стари теми — нали под Слънцето няма нищо ново. Но те си имат свой стил, започват с неголямо резюме, и свършват с поетично приложение, и са оформени като отделни книжчици. Най-напред, както и е редно (тоест в моя демо-критичен стил), са "Демократичните ценности", после е "Търсете жената", после "Социални злини", "Оцеляване по български", и засега последно е "Неумението ни да рушим", обаче аз отдавна нося в моята — в нашата с теб, Мирски, в нашата обща с тебе — глава идеята за "Българското варварство", така че, дано доживея за да я изложа. Заглавията са достатъчно ясни за да отделям време за повече пояснения, но материалите са в моя стил, т.е. философски-поучителни и съвсем нетрадиционни. Мога единствено да се оправдая защо съм сложил тук и моето "Оцеляване", който материал е донякъде биографичен, в смисъл, че аз излагам моят личен опит по оцеляване в България в условията на демокрация. Обаче там има и немалко философски разсъждения за правилния начин на живот, и за използуването на всичко което може от природата, и за грижи за здравето без да ходим на лекари, и прочее, т.е. аз засягам и там важни социални въпроси.
— Така, а какво ще каже нашият уникален Мирски за папката "Для всех СНГ-цев" (само на руски)? Нея май хората и не я четат особено.
— Тук може би и трябва да се каже нещо, защото тази папка е с доста различен характер, тя е предназначена специално за хората от бившия Съветски Съюз, или от Соц-лагера, т.е. за добре владеещите руски език. Идеята за нея възникна едва преди около три години, първоначално като че ли за да стимулирам руснаците за изучават, или поне да се стараят да разбират, може би с помощта на компютърните преводачи, български език, по тази причина, че аз помествам немалко поезия по руски сайтове, а тя, засега, е основно на български (т.е. до 2014 година това, което е на български, е примерно десет пъти повече от това, което е на руски, или пък на английски); това не е чак толкова сложно за руско-говорещите, защото езиците ни са твърде близки, и нашият е по-лесен. Обаче после, на базата на моята отдавнашна идея за световна азбука и моите разработки по фонетиката на всички езици, аз стигнах до извода, че българския език е просто идеален език като официален славянски език, а оттам и световен! С други думи, аз възродих идеята на Кирил и Методий, давайки ù съвременно звучене, във "Под болгарским флагом". Там има още и мъничко писъмце към всички жители на ОНД, на което, и преди всичко на "Под болгарским флагом", хората засега не обръщат нужното внимание. Затова аз добавих сега и едно "Гневное продолжение", тъй като поставените там въпроси са наистина много важни, и трябва да стигнат до знанието на колкото се може повече хора, до знанието на ... милиони. Ще стане ли това аз не зная, но съм длъжен да положа нужните усилия. (Във връзка с това аз си направих труда през 2016 да преведа и
, тъй като на руски има доста специфични моменти, тази папка и на английски, този път адресирана към ... араби, китайци, и прочее. Това бе нужно защото въпросът е актуален не само за руснаците, и ако те не са въодушевени от идеята, то арабите може да се въодушевят, кой знае? Тоест аз предлагам и алтернативен вариант.) И за да не хихикаш отново по въпроса за моята гениална идея, то аз мога да се оправдая, че съм стигнал до нея защото, както е казал някой друг преди мен, "съм стъпил на раменете на гиганти", т.е. идеята е моя, но тя не е нова, просто аз прилагам нова модификация, защото тази идея стана особено актуална с влизането на България в Европейския Съюз, по-рано аз не съм мислил за това.
— Ех, Мирски, Мирски, идеята не е нова, но тя е направо откачена, т.е. нормален човек не би повярвал в нея. Това е вече утопия на утопиите.
— Е та какво от това? Тогава може да поставя кандидатурата си за нов рекорд на Гинес, навярно. Откъде да знам? Във всеки случай, Мирски, представи си че българския стане световен език. Е, не по наше време, това е ясно, но едно така след половин век. Ами тогава във всеки град с население повече от, да речем, 10 хиляди души, ще бъде издигнат паметник на Мирски, а в големите градове на всеки стотина хиляди души, примерно, ще се пада по един паметник! Че то това ще са повече паметници отколкото имаше на Ленин, представяш ли си? И аз с тази гениална козя брадичка — защото при храбрите военно-началници такива брадички не се срещат, тук нещата допират до гени, предполагам. И тогава децата още от детската градина ще ги водят при тези паметници и учителките ще ги показват на децата и ще казват: "Ето, деца, виждате ли този чичко с козята брадичка? Ето там, на пиедестала. Виждате ли го? Ето такива брадички имат само великите хуманисти, направили нещо значително за цялото човечество. Както например: при Дон Кихот, при Ленин, при оня чичко от 'Кентъки фрайд чикенс', и при Мирски. Запомнете го добре, деца." Или нещо подобно. Как ти се струва, а?
— Ех, шегаджия си ти, Мирски, но тъй да бъде, теб вече човек не може да те измени. Дойде ред на папката "Научный ПИР" (на руски, и впоследствие на английски, български вариант не се предвижда)?. Какво ще кажеш за нея?
— А-а, това също е нова папка и също в друг стил. Аз реших да събера там различни мои идеи, които са твърде научни, или просто не са свързани с политиката и местото им не е при публицистиката; това е моя научна папка, но тя не е специализирана, защото идеите са разнородни. Тъй като след няколко месеца ще навъртя 65 годинки, то аз реших, че няма смисъл да ги пазя за себе си, с надеждата да успея да изкарам някой лев от някои от тях, ами трябва да ги публикувам за всеки случай, за да може, ако някои се харесат на някого, след време, то той да може да ги приложи, понеже те (някои от тях) засега изглеждат утопични, обаче кой знае как ще гледат на тях хората след десетилетия (а дори и днес, стига някой инициативен да се захване с това). Щом аз съм "мирски" или световен (мировой по руски) писател, то аз и ги предлагам на света, нали така? Аз се надявам, че някой ще се сети за мен, ако нещо от тази папка бъде приложено на практика или донесе някакви пари, но след като не мога да изкарам нищо от тях то даже и да забравят за мен това няма да е чак толкова страшно.
— Аз бас държа, че никой няма да ти даде и стотинка, но нека да са достъпни за всички, в крайна сметка. Добре, и така ние стигнахме то твоята, пак неподражаема, научна фантастика, която и не е такава, а някаква-си жалка имитация на фантастика. Не стига това, че в нея просто няма никакво действие, в нея има само монолози и диалози на отвлечени теми, но в допълнение към това в нея се засягат и етимологични въпроси, а пък за "етимологична фантастика" досега, мисля че ще се съгласиш с мен, никъде не е ставала дума. Тук работата пак ли е в твоята гениалност, или има и нещо друго?
— Тук не мога да кажа, че нямаш основание за протести, защото това, действително, е нетрадиционна фантастика, но аз предупреждавам за това още в предговора, и, освен това, тя и не е много далеч от разни утопии. А по отношение на етимологията ти си прав, такива неща в утопиите няма. Но пък
да има, в крайна сметка, тъй като аз съм срещал на италиански книжки с религиозна фантастика. Ама, Боже мой, Мирски, та ти знаеш, че на мен ми е трудно да измислям конфликти между хората (че и между животните — ха, ха), при мен идеите направо извират от главата ми, но с конфликтите нещата не са добре. Това е защото аз и не ги търси, аз търся решения, правилни постъпки, а не погрешни. На мен съвестта ми се бунтува когато някой трябва да постъпва глупаво, ти знаеш това. Ето затова разказите ми са такива. Нищо не може да се направи. Но нали има жанр "социална фантастика", а? Е, аз съм социален фантаст, освен всичко останало. Свършихме ли вече, защото ти бая ме измъчи?
— Вървим към края, Мирски, но още не сме стигнали до него. Остана твоята "поезия", която също е от съмнителен характер, тъй като в нея има детски рими и почти никакви образи, всичко е отпуснато и бледо. Не, ти положително не си Пушкин.
— Е-е, разбира се, Ама не могат всички да са Пушкини, съществуват и Мирски поети, а? Но ти си прав за детските рими, аз ги харесвам. Според мен в поезията трябва да присъствуват три елемента: смисъл, рима, и ритъм. Може да отсъствува един от тях (да речем римата), даже и два елемента, но когато отсъствуват всичките три, то това вече не е поезия, в моето разбиране. Аз ценя римата и ритъма в 95 процента от случаите, но и смисъла, и когато него го няма, или е толкова завъртян, че човек трябва да го търси с фенерче, тъй да се каже, аз не съм във възторг. Моят поетичен стил е леката поезия, детските рими, но не задължително за деца, и особено шеговитите стихчета и нонсенси. В нонсенсите по идея няма смисъл, но това зависи от това как човек гледа на нещата, тъй като смисъла при тях е именно в това те да нямат смисъл, т.е. да звучат някак-си несвързано, глупаво, но това си има своята прелест, поне за мен (а и за много англичани).
— Така. Но засега поезията ми, както казах, е основно на български. Фундаменталното ми произведение в този план е "Пъстра Каламбуриада", после са преводните ми неща, като "Английска Каламбуриада" и "Немска Каламбуриада", но и политическите стихове "Върло Демократско", и детските стихове "В долината на Замбези". Тях, разбира се, не се каня да превеждам на руски, или пък на английски, аз, ако това е необходимо, по скоро ще измисля нещо ново направо на чужд език. Това което имам от поезията на други езици, на руски и английски, са само по една "Поетична тетрадка". Обаче това е засега, тъй като на руски почти съм завършил своето епохално произведение "Чем не география?", в което хората направо ще "изкукат" от лимрици — там те са повече от
парчета (и умножете това по 5 за да получите броя редове)! Само дето, след като ги пиша почти пет години, то и ще ги публикувам за същото време, т.е. веднъж в седмицата по 7, или по едно на ден, тъй като всичко е хубаво когато е умерено. Какво ще правя с тях след пет години засега не съм решил, навярно ще ги публикувам все пак, а може и да се опитам да ги продам. Но последното не ми се вярва много, защото на мен сега са ми нужни (както и досега ми бяха нужни) по едно 50-тина долара на месец, но никой не ми ги дава, а когато се пенсионирам пари няма да ми трябват, няма на кого да ги оставям.
— Ех, Мирски, ама никой нищо няма да ти даде на теб, нима не го разбра до сега? Руснаците, а и от другите страни на ОНД, може и да не са толкова бедни колкото българите, но ако могат да вземат нещо даром, по "комунистически", то и не са съгласни да плащат, нали така? Тези, които плащат по сайтовете, това са само дечурлиги, на тинейджърска възраст — защото парите не са техни — а ти не се каниш да се принизяваш до вкусовете на "плебоса", нали? Така че няма защо да подмяташ. Ако ти харесва — пишеш, ако искаш да публикуваш — публикувай, това е положението.
— А нима аз казвам нещо друго? Аз даже някъде цитирам, и то на три езика, че: "Както жлезите отделят секрети тъй стихове пишат някой поети.". Е, аз ги отделям и изхвърлям, така че: защо и да не ги закача на различни сайтове? А и, освен това, четейки смешни стихове хората ще четат, малко по малко, и по-сериозните ми книги, започвайки с "Комунизмът като религия". Аз не се оплаквам, аз даже ги привличам по този начин, особено се надявам да го правя за в бъдеще с моята "География", тъй като аз, нали, се каня да свърша да пиша на руски, и да мина на английски; нещичко може и да се появява веднъж годишно на руски (или на български), но това ще са трошички.
— Да, Мирски, а я зарадвай сега своите читатели с информация за бъдещите ти планове, какво могат да очакват хората от такъв гений? Те положително изгарят от интерес. Хайде, говори!
— Е, чак да изгарят аз не ги съветвам, разбира се, така че нещо може и да им обясня. Значи така, аз съм световен писател, и щом от български сам минал на руски, за да разширя аудиторията си, то сега от руски аз преминавам към английски. Но аз говорих за това, нали? Така, това което остана, от големите неща, да превеждам на руски е моят многоезичен речник "Explain", който засега съществува само на български, и никой не го е виждал с очите си. Аз се каня да го преведа на руски, но като запазя българските думи като индекси, без да ги заменям с руски, това ще ми бъде по-лесно, тъй като така ще бъде просто превод, не преработка, а и от друга страна, под българското знаме или не, но и българите ще могат да го четат така, а и руснаците и от ОНД ще имат полза от това, защото няма нищо страшно ако научат някои български думи, които, или са много близки до руските, или пък иначе са старо-славянски и вече са изчезнали от съвременния руски език. Аз отдавна мисля за това, но все не мога да стигна до него, не ми стига времето, както споменах, пък и, след публикацията на моя Urrh, който израстна като творческа преработка на този мой речник на английски, самият превод на Explain вече не е толкова важен; тъй да се каже, дори и да ме блъсне някоя кола на улицата, то някакъв вариант на този речник вече съществува в Интернета. Ориентировъчно руска версия, и за Интернета (с някаква интерпретация на страничките на базата данни, тъй като речника е оформен като база данни, и възможност за търсене на думи във файла като индекси), може да се очаква да се появи към 2016-17 година. Any more questions?
— Значи, Мирски, ти се каниш да обърнеш гръб на руснаците, така както си го обърнал на българите, а после може да го обърнеш и на англо-говорещите и да погледнеш към ... китайците, а? И какво възнамеряваш да пишеш на английски, ако това не е тайна за твоите малочислени читатели?
— Ами, на читателите може би си струва да се обясни защо аз обърнах гръб на българите. Добре, тъй да бъде. Аз мога да се оправдая само с това, че, бидейки демократичен дисидент и намирайки се в България, аз просто не мога да бъда официално признат в България и да се публикувам там на сайтовете. Това е така, но у нас има много хора, които лаят срещу демокрацията, не съм аз единствения, така че тук има и други причини, в допълнение към очевидното значително увеличение (към 30-тина пъти, че и повече) на броя на читателите на руски език. Тук работата е в това, че аз още в края на миналия век се обръщах (както ти прекрасно знаеш) с циркулярно писмо към
-тина, или даже 80-тина, издателства у нас с молба
веднага за издаване, а само да им изпратя за запознаване една от моите, тогава около 10-тина книги, която те си изберат; в резултат на това не ми отговори
издателство (строго казано едно ми отговори с отказ, но то се оказа чуждестранно представителство у нас, а в чужбина хората са по-културни, но и техния отговор беше необоснован, тъй като аз имах неща и от техния профил). Преди няколко години, след публикацията на моите произведения на руски сайтове, аз пак се обърнах към 4-5 издателства у нас, които считах за най-важни, да погледнат какво имам и да кажат дали искат да издадат нещо, и този път имаше отговори, но отрицателни — освен ако не искам сам да плащам за това, което аз, разбира се, не искам, даже и да мога да си го позволя (аз нямам намерение да образовам хората за своя сметка, аз не съм ... крал от никого, та да са се завъдили пари при мен, които да искам да хвърлям в очите на "плебса" за очистване на съвестта ми, нито се каня да прославям моята измислена личност).
— Така, а на руснаците се каня да обърна гръб заради езика, т.е. аз имам намерение вече да пиша само на английски, така както, между впрочем, аз започнах още в 2004 година да пиша моя Urrh, който и не възнамерявам да превеждам на руски (първоначално си мислех, че такава възможност може да възникне, но преводите ми отнемат много време). Намеците за китайския оставям без коментар, така че преминавам към бъдещите си планове. Те по принцип са тайна, но аз, по всичко личи, съм толкова уникален и инокомислещ, че никой няма да може да ме копира достатъчно успешно и да ме изпревари по този начин, а освен това аз може, действително, в скоро време да напусна този свят, така че: защо да отнасям със себе си в гроба бъдещите си идеи? Та това, все пак, са идеи, това не е точна реализация. Та освен превода на всички мои неща (без поезията) на английски, на първите три, а може би и повече, книги на немски (без поезията, публицистиката, за ОНД, и ПИР), аз се каня да започна да пиша, и се надявам да успея да завърша примерно за пет години, моята книга "Letters to the posterity", които ще представляват изложение (или предъвкване) на моите възгледи за живота въобще, само че този път под формата на писма до измислени личности (т.е. само имена), разсъждения съобразно с темите указани в subject-а, в колкото се може по комичен и шокиращ или циничен вид. Добавете към това и превода на Explain на руски, и аз мисля, че това е повече от достатъчно за следващите пет години, имайки предвид, че при всяко положение ще се наложи да напиша и още няколко публицистични материала.
— Така, така, Мирски. А защо ти се ограничаваш само със следващите пет години? А за по-нататък имаш ли планове или не? Нали твоите читатели (бъдещите милиони, ха, ха) изгарят от нетърпение да научат това.
— Ох как ми омръзна ти, мой Анти. Ама тъй да е, ще обясня, макар при моята възраст и пет години да не са малко, но все пак ще обясня по-подробно. Аз сега съм на 65 години, до 67 мисля да доживея, за да мога да се пенсионирам, тъй като съгласно последните ни закони такива хора които са работили малко (защото аз дълго време съм учил и дълго съм бил, т.е. и сега все още съм, безработен), трябва да започнат да получават пенсия на възраст от 67 и нещо години (и да я получават средно около
години, тъй като средната продължителност на живота за мъжете у нас е към 70 години със десети). Така, т.е. аз мисля че ще доживея до пенсия, защото не може да бъде нашата демокрация специално да унищожава родната интелигенция, тя само я оставя да води мизерен живот. После аз ще доживея до 69 години тъй като ... живея в апартамент номер 69, а това е също soixante-neuf, 'суасан-ньоф', по френски, известна поза в секса, тоест солиден аргумент. По-нататък аз ще доживея и до 71 години, защото бягам, правя лицеви опори, и прочее, т.е. водя здравословен живот, и освен това тази възраст е средната продължителност на живота за мъжете; кръглата цифра 70 аз пропускам, защото кръглите цифри не са красиви, съобразно древните, а и съвременни, източни (или поне индуски) възгледи. Ето така.
— А все пак по-нататък?
— За по-нататък имам само смътни силуети на планове. Да речем, аз искам да се опитам да преведа поне "Комунизма" на италиански! Съмнявам се, че това ще ми се отдаде, но предизвикателството е голямо, струва си да се опитам. Мозъкът трябва да се натоварва на стари години, защото него започва да го мързи да мисли. Или друго съображение: аз като истински пентаист почитам цифрата пет, а пък започвайки с родния си български засега знам само четири езика, така че италианския ще бъде завършващия пети. По нататък имам идеята — поредната гениална, разбира се — да създам
, който аз веднага, без да чакам бъдещите потомци, ще нарека
/
! Това ще бъде не само един език, като есперанто, а цял
от езици, за всеки език, но аз ще започна с английския, т.е. с английския мирсканто, като възникването на другите подобни езици аз оставям на други мои последователи (що се отнася до руския, то там най-добрия мирсканто ще бъде българския, както вече говорих). Това ще е език коригиращ английския, който има много недостатъци, като бедни глаголни форми, един род за предмети, и прочее. ...
— Така, така, и колко рода ще има в новия мирсканто?
— Ами, аз не мога да гарантирам със сигурност какво ще се получи, това е само идея, но ми се иска той да има ... четири рода! ...
— Ха, ха, ха! Чувате ли уважаеми читатели, нашия Мирски се кани да накаже англичаните, а и американците, и т.н., за това че те използуват само един род и мисли да ги накара сега да се мъчат с четири граматически рода! Really, това е неподражаемо, госпожи и господа, това е върхът на гениалността, аз просто нямам думи, аз немея. ...
— Отдавна ти беше време да онемееш, Мирски. Аз казвам, че това е сурова идея, може и да не ми се отдаде, тук трябва да се измислят лесни окончания за съществителните и за глаголите, а основните гласни са само 6, според Мирски, така че всичко е сложно. Но идеята е такава, че родовете да могат точно да се познават по окончанието, както е в славянските езици, като правило, и човек да може при желание на сменя рода на предметите — примерно, англичаните обичат лодката или кораба да са от женски род, това е рядко изключение при тях, но може би само лодката да е от женски род, а големите кораби да са от мъжки род? А четвъртият род трябва да бъде (ако ми се отдаде да направя така, повтарям) универсален за одушевените предмети, когато рода е неизвестен (да речем, при кучета, или при ... листната въшка), или не е съществен (да речем, женски). Такива ми ти работи. И тук трябва всичко да се съгласува, и в множествено число, и местоименията, и разни други неща. Тоест, аз ще правя нова граматика на английския, но ще запазя корените на думите им, както и ужасния правопис на езика им. Това е много интересен експеримент и аз чувствам, че ако Мирски не го направи, то и никой няма да го направи. И трябва да дам пример, да преведа немалка порция текст на този език, където окончателния тест ще бъде ... превод пак на моя "Комунизъм" на мирсканто. По този начин спокойно ще мога да "прахосам" 2-3 годинки само за това. Добро натоварване за мозъка ще се получи.
— Невероятно, направо невероятно! Ами ако не се получи?
— Ако не се получи, то ще загубя времето си с интересно занимание. Както и да е, да продължа нататък. На мен, разбира се, ми се иска да напиша още 2-3
поетически редчета на английски. Това е интересно и приятно. За какво — не знам. Може би за половата въшка? Или някаква нонсенс поема като "Ловът на снарка" на Луис Карол — кой знае? Това което за мен е ясно е, че повече лимрици не се каня да пиша (освен някои единични бройки, естествено), достатъчно, все едно моето епохално произведение на руски никой няма да го надмине. А и на немски ми се иска да напиша поне 2-3 стотарки, този път, редове. Не знам, когато премина на немска вълна то може и да пописвам по малко. Виж на италиански няма да се старая, този език аз никога няма да усвоя в такава степен, че да пиша стихове на него. Вярно е, че ми се иска да пробвам римската терца, но аз не съм Данте, няма да мога да пиша големи поеми, даже и да не е на италиански; може да опитам на английски, но тук допира до избора на тема, това е повествователна рима, за дълги неща. Както казах, не знам нищо със сигурност, това за мен е далечно бъдеще.
— И колко дълго се каниш ти, Мирски, да живееш? Както разбираш, мен този въпрос силно ме вълнува.
— Да знам, не знам, но може да погадая малко. С помощта на джогинга може да откарам и до 81 години (както казах, кръглите числа не ги разглеждам). Ако на 70 години мога да правя поне 25 лицеви опори и 1200 подскока в коридора веднъж седмично, то може и да откарам още десет (по 20 опори, а че и по 15 също бива, и 500-600 подскока, а?). А пък по-нататък, с божията помощ, може и до 91 да доживея. А може и повече, кой знае? Това, което съм решил определено, е че няма да живея повече от 100 години, и толкоз по въпроса. Щом започне да тече 101-та и ще започна да търся начини да премина в състояние на "чиста идея", тъй да се каже.
— Ето за това, за стоте години, аз съм напълно съгласен с теб, Мирски, повече от това не си струва да се живее, живота не заслужава чак такива жертви. Така че хайде да не живеем повече. И ако прехвърлиш 70-те и след твоето мирсканто ще има ли някакво сериозно прозаично произведение, или с това ти вече ще достигнеш "климакса" си, а?
— Е-е, аз отдавна мисля да започна да пиша фантастични романи, така че някъде след 70-те, а още повече след 80-те, ми струва се, че ще е най-подходящото време. ...
Ха, ха — чувате ли уважаеми читатели?
писатели започват да пишат романи някъде към 30-40 години, но вашия гениален Мирски счита, че към 80 ще е най-подходящото време, за да може да приключи до стоте, а? За двадесет години ще може да изфабрикува някъде към двадесетина романа, навярно? — Така ли мислиш, Мирски?
— Аз не виждам защо трябва да ми се подиграваш, но мисля, че когато приключа с всички важни неща, като: да имам първите си три "кита" ("Комунизма", "Манифестите", и "Циничните есета"), на четири езика, да съм разпространил колкото мога (т.е. на руски и английски) идеята за българския език като световен език, да съм измислил нов език, този English Myrskanto, да съм превел на него моя "Комунизъм", че и да съм се опитал да го преведа и на италиански (това е уникална апологетика на комунизма, която самите комунисти отричат — почти както аксиоматичните доказателства на Спиноза за съществуването на Бога, които църковните патриарси и вярващите не приемат), да съм написал колкото мога шеговити стихове поне на три езика, включвайки голям набор от най-различни неща на български, епохалното "географско" лимрично произведение на руски, не знам още какво на английски, и прочее разни идеи и публицистика (едно, така, петдесет, че и повече неща), аз имам пълното право, че и
, да се пробвам в големия жанр на романа, още повече на читаемата научна фантастика (няма значение, че моята фантастика не е като обикновената и модерна днес). При мен са се зародили някои смутни идеи, които ми се иска да доведа до края ...
— Ах, Господи, Мирски, ама не им говори на хората за Самюел, та ти съвсем се изложи с това начинание! ...
— Аз не бих казал така, но даже това и да е вярно, нищо не ми пречи да опитам пак, след двайсетина години. А и щом ти питаш, то аз отговарям, няма защо сега да се отказваш. Така че аз имам идеята да продължа (както и други автори преди мен) идеята на Джонатан Суифт за пътешествията на Гъливер, само че този път това ще е Самюел, някаква американска издънка на тази фамилия, който попада по странен начин в света на 23 век, където живота е разумен, обаче скучен, няма екшъни, и прочее. Е, може и да не е съвсем така, аз не съм се захващал сериозно с тази книга. Проблемите за мен, както правилно забеляза моя Анти, са в това как да измислям интересни фабули, защото интересен значи предимно глупав, изложен на страсти и заблуди и т.н., и моето логично ляво полукълбо на мозъка веднага отхвърля всякакви нелогични действия. Обаче аз затова и казвам, че след като съм написал всичко важно тогава може да се захвана и за нелогичното, ширпотреба, галиматията, където, разбира се, ще има някаква идея за живота. Трябва да има някаква приказка в приказката, ще разказва този Самюел, но аз не съм той, ама предполагам, че ще успея да измисля нещо. Бидейки някъде към 80-те човек, даже и да иска, няма да разсъждава много логично, така че: току виж се получило.
Ах, господа, вие схващате ли какво говори нашия гений? Че когато изпадне в старчески
той вече ще може да пише измислици, истинска литература, която сега той не може, защото неговия неподражаемо логичен мозък я отхвърля. Ами че той
е откачил, а? Не мислите ли така?
— Хайде, хайде, може би да, а може би не. Остави ме да свърша. Така, и после може да има друг роман, на съшия Самюел или не, не съм решил, в който той попада в света на ... птиците, това ще бъде страната Пирлипания, в далечното бъдеще, където хората вече ще са измрели поради своята глупост, или от много акъл, нещо такова. Там при тези птици трябва да има
пола, което трябва да се обмисли, но това ще даде разнообразие в секса. Имам още и идея за някакви мутирали мравки, които могат да мислят, защото някак-си (няма да кажа как) строят живи мозъци, на които се подчиняват. А може и още нещо да измисля. Нали към осемдесетте човек ще бъде основно в някакво състояние по средата между бодърствуване и сън, далеч от реалния свят, в своя измислен такъв, което, действително, трябва да помага за измислиците, мисля аз. И най-важното, това ще бъде сериозно предизвикателство към неспокойния мозък на Мирски и неговата непрекъснато измъчващата се по въпроса за щастието на хората душа.
— Такива ми ти работи, госпожи и господа немногобройни, но затова пък ценени от мен читатели. Така, и между тези неща аз ще трябва да напиша и завещанието си за това кой как ще може да печели от Мирски, и на кого да изпраща парите, когато него вече няма да го има, но така че той да бъде достъпен за всички желаещи да го четат. А по отношение на процеса Мирски срещу Анти-Мирски, аз предлагам той да бъде отложен дотогава, докато тях и двамата вече няма да ги има, и тогава да се вземе окончателно решение. Засега на мен ми се струва, че Мирски е явление в
(non-fiction) литература, и само бъдещето може да покаже прав ли съм, или не съвсем. Това е всичко. Амин.
Е, така да бъде, уважаеми читатели, да отложим процеса, но аз съм изпълнил дълга си, предупредих ви да не го четете, защото той не е истински писател, а самозванец и утопист, независимо от това, че той се мисли за "(по)явление на (Христо) Мирски пред (целия) свят". Ако ви харесват такива писатели-неписатели то го четете, а ако не ви харесват то го критикувайте и оплювайте, както правя аз. Нали, както се казва, в
се ражда истината! Не е ли така?
11.2014
— — — — —
ОБЯВА
(хумористична поезия)
Аз веч' съм, чуйте, на шейсет и шест,
и търся позавехналичка
,
която, кат' узнай, да прати вест.
Тя може да не е чак тъй красива,
но да не е пък като крокодил,
че силата ми мъжка да излива
що може подир туй кандил-кандил,
коет' се случва в седмицата раз,
и във което съм се убедил.
Щот' аз не съм, кат' някой, педераст,
и се втвърдява като парафин —
уви, за миг, изобщо не за час —
тоз' орган важен, че и доста фин,
наслада който носи на жените,
кога възправи се като комин.
Подир тоз' мой преамбюл нека всите
въпроси изясним, каква да'й тя?
'ми без значение са ù косите,
ами да почне още на часа
да ме направо тя боготвори,
но не поради женска простота,
а с твърдо убеждение, дори
аз ... облаче 'га пусна, не изтрая,
да се възрадва тя, да-н' ме кори,
защот' за нея то благоухае!
След туй, да е до четирийс'т и три,
защото се от древността йощ знае,
годините ти мъжки раздели
на две, и седем добави към тях.
Туй прави четирийс'т, но разбери,
аз ларж съм, та нали не е туй грях?
И даже минимален слагам праг
('ко ще да стана със това за смях):
на две делим годините ми пак,
но вадим седем този път, защото
"зеленото" на старото е враг.
Отново, кат' намигна със окото,
изваждам още три, за зор-заман,
и стават двайс'т и три, тъй на хорото
са всички в този интервал таман.
Така реших аз тоз' въпрос нелесен:
двайс'т три е под, четирис'т три е таван.
Но продължавам ази свойта песен:
да знае чужди трябва тя езици,
защот' в годините на мойта есен,
ценя не толкова аз женски __ци [гургули-?],
а разум, ако може интелект,
не тъпи сексапилни магарици.
Тъй че не е към мене пътят лек,
но вместо с мацка мога аз прекрасно
сам да си спя, на мекичък дюшек.
Какви езици? Ами туй е ясно:
английски, руски, немски, италянски,
аз тези знам, или разбирам свястно.
И френски би ме радвал, и испански,
но българския аз отдавна знам —
за мене той е като че ... без бански.
Обаче бих приветствувал със плам
аз италянка, или пък немкиня,
да ме изцежда чак до милиграм,
но, извинете, само не рускиня!
Едвам се от такава отървах,
и йощ веднъж — набързо щ'се спомина,
и своите читатели аз, ах,
опечалени ще оставя, въх,
че всичко що в живота си узнах
ще се затрий с последния ми дъх.
И с българка аз бих се спогодил,
ще чувствам роден, някак-си, тъй лъх,
понеже тоз' език за мен е мил.
След туй тя трябва да е и висшистка,
не щот' не би ми инак изкласил,
ала неукото, то сал се киска,
това въпрос е на манталитет,
и редно е да е до мойта близка
душата ù, защото от съклет
ще тръгна скоро други да си тража,
понеже аз във всичко съм естет.
Образованието, да ви кажа,
Е редно да е в точните науки,
защото не желая да ме л
жат,
или ушите ми да пълнят с клюки,
но нейсе, тъй като не ще катеря
на мойта възраст аз научни чуки,
на формули не ще се вече зверя,
кандисвам даже на хуманитарно,
'ко по-добро не мога да намеря.
Ах да, и ще е също много харно
с парици ако е осигурена,
защото при стопанството пазарно
не гледат мисълта ти възвисена,
ами дали слугуваш мирно, чинно,
дали на капитала си във плена
и чупиш гръб с усмивка и картинно,
и унижаваш се, комай, със кеф,
да може кат' отидеш в магазина
на свой ред да се перчиш като шеф,
и за боклуци модни да пилееш
с подмазване спечеления лев.
Тъй кротко като агънце ти блееш
и помен няма в теб от идеал,
един снобизъм сал береш и сееш.
Не съм, обаче, аз такъв абдал,
и като тъй с достойнство мизерувам,
но нека ви разкажа своя хал,
защот' не ща пред вас да се преструвам.
При все че беден, аз осигурен
със пенсия съм вече и ликувам —
сто трийсет лева, ала туй на мен
ми стига и третината остава,
далеч с по-малко скърпвах всеки ден!
И 'ко се питате: как в таз' държава
човек от въздуха мож' да живей —
ами, зеленинка расте и става
за ядене, щом топло слънце грей,
за зимата туршийки пък се правят,
'ко знаеш що да сбèреш и умейш.
Та ето, йощ от древността разправят:
глухарчето е сила, устрем нов,
предимно черния дроб то оправя,
ала джигера към ...
ивота'й зов
(той свързва се кат'дума със ... джигита!),
и грижа се за него аз с любов.
Така че, ако някой ме запита,
глухарче аз на всяка манджа слагам,
и скитам из горите кат' комита,
и с други зеленилки си помагам,
но нека не разтягам тук локуми,
щот' всичко туй аз другаде излагам.
Така че, резюмирано, с две думи,
аз с натурална храня се храна,
с коет' спестявам си немалки суми.
Но има, виж, и друга туй страна,
тоз' начин на живот е здравословен,
това все важни са за мен звена,
така че, без да бъда многословен:
джогирам, бягам в коридора аз
веднъжка седмично, комплекс основен
за мен е туй, минути двайс'т, не час.
След туй в града по десет спирки бродя,
коет' малцина правят — ха на бас! —,
без асансьор по пет етажа ходя,
и правя даже лицеви опори,
на здравето си само да угòдя.
То в мойта възраст — кой ще го оспори? —
дес'тина да напрайш е келепир —
човек едва живей, що да се мòри? —
но аз ги вдигах бавно и безспир
докато до четир'сет стигнах вече,
без да съм плувнал в пот като във вир.
При туй съм още хилав аз, човече,
но понатрупах мускули тук-там,
и лете съм от слънцето опечен,
и чувствам се, ви казвам аз без срам,
практически като на петдесет
('ко не броим във секса туй бум-бам),
макар че нивга нè съм бил атлет.
Е, имам си, разбира се кусури,
не съм аз с бели зъбки като плет,
дори фалшиви пак не съм си турил,
защот' за всичко искат ти пари,
тъй че в устата ми като че бури
вилнели са, обаче разбери,
човек без зъби ражда се в'обще,
и пак ги няма 'га се състари.
И недовиждам малко, но 'кво щеш?
За туй измислени са очилата,
коит' се свалят легнеш ли нощес.
Но здрави са ръцете и краката,
и вътре всичко е тих-топ,
и щракат мислите ми във главата.
След туй си хапвам всичко, като поп,
е, смленичко и хубаво сварено,
ала от туй не влиза се във гроб.
Изобщо, здравето ми'й натъкмено
така че аз лекарства
купувам;
за пример, ако ми е позволено,
аз аспирин да глътна пак умувам,
и то три-чет'ри пъти
—
туй всичко вярно'й, нищо не надувам.
Освен това от дивата "градина"
аз плодове си сбирам за вина,
те слаби са, комай, на половина,
но туй са витамини, живинка,
те не вредят, лекуват организма,
промишлено не пия на инат.
А концентрат, кат' враг аз на снобизма,
си правя със аптечен спирт етилов,
което, пак през здравословна призма,
са билкови настойки, мен ми'й мило
дор до стотина грама в божи ден
да му гаврътна, щото се е пило
от памтивека, в туй съм убеден,
и да отдам по този начин чест,
'ко не на други, то на моя ... член.
Е, най-после прописах и в римска терца, така че ако дядо Господ реши да ме призове при себе си преждевременно (което значи 83 години, аз съм го изчислил) да може спокойно да склопя очи. Не че нямам куп други творчески планове, но това ми беше голямо гайле.
Така, и сега ако започнете със "щот'", вместо с "аз", то можете да продължите пак
, защото тя, тази терца, никога не свършва, винаги има в аванс указания за следващата тройка.
А когато се уморите от тези цикли, то може да преминете към "гран-финала", който е:
И ако мислите, че ви излъгах в нещо тук,
грешите, щот'не ви се хваля с дълъг аз "дудук",
а че се подмладявам на природата напук.
И тъй кат' в демокрацията ни фалшива
отдавна кòпам аз литературна нива,
със туй реалността си разкрасявам сива.
Или пък приемете, че аз нов съм йога,
че тайни знам, на тях да ви науча мога,
тъй че четете ме по-честичко, за Бога.
05.2016
— — — — —
УСЛОВИЯ ЗА ПЕЧАТАНЕ НА МИРСКИ
Този материал
, а за евентуални издателства, които могат за поискат да ме печатат. Не че сумата издателства правят това, всъщност до този момент мен не са ме издавали в печатен вид, обаче приблизително веднъж на тримесечие получавам някакво предложение за издаване, и по тази причина бих искал да обясня при какви условия аз бих се съгласил, защото моите изисквания се отличават от тези на издателите, но може би те са сходни с тези на разни други автори, така че нека този материал да послужи като образец и за тях. Тези предложения, които аз съм получавал, са основно от три вида: първия е издаване за своя сметка, втория е нещо средно първия и третия, т.е. за почти символично заплащане, и третия е предложение за сериозно издаване, каквото аз досега не съм получавал, но даже и да получа то аз ще имам
мои допълнителни изисквания.
Издаване за своя сметка мен абсолютно не ме устройва по простата причина, че аз никого ... не съм крал, за да чувствам угризения на съвестта и да плащам за това да образовам хората — защото моите неща носят основно популяризаторски и образователен характер (макар и в интересна форма, считам аз). Човек може да иска да плати за издаване ако той желае някак-си да се прослави, да работи за имидж, както се казва, но аз съм напълно анонимен автор, мен никой не ме знае (дори най-близките ми роднини), така че аз нямам никакъв интерес да придобивам известност на стари години. Затова за своя сметка аз и няма да се издавам, даже и да имам пари, които аз нямам (но може и да се появят, кой знае?).
По-нататък, да се издавам за символично заплащане от порядъка на 10-тина процента, без указание от кое точно, без договор, без уточняване на тиража, и прочее, аз бих могъл да се съглася само условно, за 1-2 неща, и то при първоначален тираж около 5000 екземпляра (има се предвид в "нормално" голяма страна, за България цифрата трябва да се намали към 5 пъти, но аз у нас и
желая особено да се издавам — аз превеждам материала на български за пълнота), тъй да се каже, за проба. Но трябва да сме наясно, че това не е работа, това е чиста експлоатация на авторите, и даже в България (която аз считам за варварска страна) в закона за авторското право е казано, че по-малко от 15% от крайната цена не бива да се предлага на автора, което значи че трябва да се започне от 20% и нагоре. Що се касае до публикация изобщо, то Интернета
публикация, и мен лично възможността да разполагам неща на сайтовете напълно ме устройва, тъй като така те получават масовост и остават някъде, за да не се загубят (както в древността е била изгоряла Александрийската библиотека), а и хората могат да си правят копия в някакъв вид, за да способствуват за запазване на материалите.
Така, и условията които аз имам за издаване на моите произведения в печатен вид могат да се разделят на две групи, които аз ще разгледам последователно, но на края ще има и още една група въпроси.
1. Ценови разчети за издаване на моите книги
Аз считам, че автора трябва да получи
(cover price), тъй като има основно четири групи разходи, които формират тази цена, а именно: разходи за самото отпечатване и изготвяне на завършената книга, разходи в сферата на разпространение, заплащане на автора (ако са повече от един човек, то парите се делят между тях), и възнаграждение за самата издателска фирма като шапка, а и за носене на рисковете при печатането (или за търсене на спонсори). При това положение излиза, че авторът трябва да получи 1/4 от продажната цена, за да може никой друг да не получава повече от него, защото книгата е изцяло негова, нали, всички останали страни са основно храненици (макар и неизбежни). И даже самият процес на определяне на цената за продажба трябва да протича по следния начин: калкулират се всички разходи за издаване на книгата (включително евентуалната редакторска и коректорска работа) и тези разходи се умножават по 4 (с точност до закръгляне на сумата). В сферата на разпространението обикновено отиват от 20 до 30%, което в общи черти се обвързва с моите сметки, а шапката на издателството, разбира се, че носи рискове, има разходи за реклама, плаща навярно и за изготвяне на корицата на някой художник, така че за нея тази четвърт е също оправдана. Обаче всички други варианти се свеждат до експлоатация на автора. Аз лично съм съгласен или така както предлагам, или никак.
Освен това при печатането трябва да бъде указан и тиража на изданието, който по-рано се указваше на книгите, но днес като че ли престанаха да го дават. Авторът трудно ще е в състояние да проконтролира точно дали указания тираж съответствува на действително отпечатаните екземпляри на книгата, но трябва да съществуват някакви счетоводни документи (особено ако издателството плаща на друга печатна база) въз основа на които може да бъдат направени нужните заключения. Обаче издателството трябва да си носи отговорността за продажба на книгата, за нейната реклама, за рецензиране, и прочее. Затова на него трябва да му се оставят тези 25%, които може малко и да паднат, но това е чиста печалба, и даже 10% също са пари (практически за нищо, само за носене на риска). При допълнително стереотипно издание тези проценти може леко да се изменят, но не особено (обикновено при допълнително издание цената на изданието се получава
, тъй като се използуват вече готови печатни матрици), така че печалбите, и за автора и за издателството, трябва да нараснат. Във всички случаи възнаграждението на автора не трябва да пада под 20%, и само в краен случай, при нов автор, или при слабо читаем жанр (да речем, при публицистика, от която аз имам не малко), може да се стига при минимален първоначален тираж до 15% за автора.
2. Последователност на издаване на книгите ми
Това е типично мое изискване, но е напълно възможно, че и друг автор би поискал да приложи нещо подобно, защото всеки си има своя собствена оценка за неговите произведения, той настоява на едни повече отколкото на други. За мен аз определям следните пет групи, където издаването започва с първата и свършва с последната, и само тогава може да се издава всичко останало, което издателството иска; допуска се, обаче, слабо изменение на реда на две съседни групи. Във връзка с това трябва да се определят и минимални първоначални тиражи, а след това може да се преиздават и стари неща, за които има търсене след издаването на други книги, такива неща могат да се случат. Освен това аз ще давам и съвсем кратко описание на характера на книгата, някаква оценка за нейния размер в кило-байтове, а по-точно знаци (characters със шпации), и шрифт от 11 пиксела. Групите (които по принцип съвпадат с наредбата на моите произведения на сайтовете, но не съвсем) са следните.
а)
"Комунизмът като религия", популярна студия за комунизма разглеждан като религия, какво я отличава от другите религии, през какви етапи минава в своето развитие, и малко социална фантастика за една нова религия, пентаизма, която е философска и
религия, а така също и с едно много-езично стихотворение за комунистическите обръщения като Приложение: тираж от 10 до 20 К (т.е. хиляди), обем 134 КВ, размер 68 страници.
б)
"Любопитни манифести", дузина манифести на измислени партии, които критикуват яростно съществуващите демократични форми, и предлагат нови утопични, но напълно научно-издържани, модели (към някои са проведени и сложни математически изчисления, но те са в отделни Приложения, и не са съществени за разбиране на идеите), които
са по-добри от съществуващите в накакъв аспект, а освен това някои са и комични; към книгата има и две Приложения: тираж 5 - 10 К, обем 366 КВ, размер 180 страници.
в)
"Десет цинични есета", популярно мировъзрение, цинизма трябва да се разбира в смисъл на безпристрастен и неразкрасен реализъм, темите са: за сътворението на света, за жената и мъжа, за човечеството, за интелекта, за религията, за демокрацията, за насилието, за справедливостта, за популацията от хора, за бъдещето, плюс Конституция на Циникландия: тираж 5 - 15 К, обем 465 КВ, размер 205 страници.
г)
Тук има два варианта, които трябва да се разглеждат като ИЛИ.
вариант е папката "Социални проблеми", в която засега са 5 неща (но те трябва да станат 6, така че дадените по-долу цифри трябва да се завишат с 20%), на най-различни теми (като: за демократичните ценности, за жените, за социалните злодеяния, за оцеляването по български, което се свежда до умерен и разумен начин на живот и естествена храна, и за нашето неумение да рушим разни неща), но те са обединени под общо заглавие, макар че всяко от тях може да се издава и като отделна брошура (но тогава
), и е съпроводено с поетично Приложение: 5 - 10 К, обем 356 КВ, 170 страници.
вариант е "И таз добра!", публицистика, но тя е
много, вече над 1 МВ обем, и 500 страници, така че изберете си сами каквото желаете от нея, под заглавие "Избрана публицистика" от порядъка на 200 - 250 страници, и в тираж 5 - 10 КВ.
д)
Тук има вече три варианта, на етимологични теми, и също ИЛИ.
от тях това е книга под заглавие "На лингвистична вълна", където трябва да бъдат следните статии (давам ги по руски, защото някои не са преведени на български, от 2016 ги има и на английски): "Неграмотный мир" (идея за световна азбука), "Порассуждаем о числах" (какви идеи се крият зад цифрите), и след това всички неща от папката "Для всех СНГ-цев" (те трябва да са 5 неща; алтернативно папката "For Arabs, etc." на английски): тираж също 5 - 10 К, обем приблизително 250 КВ, страници навярно 150.
вариант е на
, това е огромния "Urrh" (500 стр. дребен шрифт): същия тираж 5 - 10 К, неговия обем е 3.3 МВ.
вариант, но
успея да го преведа на
, това е също много голям (струва ми се че от порядъка на 300 - 400 страници при шрифт 10) многоезичен речник Explain: същия тираж 5 - 10 К, предположителен обем 2 МВ.
Едва след издаването на
тези неща поне в минималните от указаните тиражи е възможно издаването на други мои неща от дадено издателство, които са по-ширпотребни, че и съвсем такива. Тук е основно моята социална фантастика "Разумният човек", утопични разкази, не съвсем science fiction, но приблизително такива неща: тираж всякакъв, но първоначално не повече от 20 К, обем 500 КВ, страници 230. Така също и всякаква поезия, която имам или ще имам, след като тя е
публикувана на сайтовете (по руски в 2015 година трябва да започна публикация на епохална книга от лимрици под названието "Чем не география?", където има повече от
лимрици, но нейната публикация ще свърши към 2020 година). Що се касае до научните ми идеи, от папката ПИР (в 2016 ще се появи и на английски), то аз мисля, че те няма смисъл да се издават в печатен вид, те са твърде разнородни, това не е книга. Но за сметка на това моята пълна публицистика може да се мисли да се издава, и ако се добавят там и научните ми идеи (на руски или английски, на български не възнамерявам да ги превеждам), то ще се получат навярно
статии и на 300 - 400 страници, така че ако са издавани и други неща то може да се помисли и за това, и то в тираж от 10 К и нагоре.
Обаче всичко това бе основно на български, а аз се публикувам засега на три езика, още на руски и английски. Освен това на български имам и твърде обширна лека поезия (едно около
реда), която може да се издава във всяка страна, защото даже на територията на ОНД положително ще се намерят 1-2 милиона души, които разбират български, а същото важи и за САЩ и други страни. (Както споменах още в началото аз нямам предвид печатане на мои книги в България, от българска фирма, обаче на български
може във всяка страна, както и на руски и на английски.)
3. Други моменти при моите книги
Другите моменти се свеждат основно до това, че всяко издателство ще
(си мисля аз) ако започне да ме издава, по няколко причини. От една страна аз сега съм на 65 години, и статистически ми остава да живея не повече от 10 години, а после по принцип няма кой да иска изплащането на хонорара. По-точно, след моята смърт влиза в сила моето "Творческо завещание", но съгласно него за издателството ще остава още 1/4 от
четвърт, и освен това то ще може да изпълнява стереотипни издания на всичко, което вече е издавано, във всякакво количество, и няма да има кой да следи това официално. Това, струва ми се, е съществен аргумент, защото, независимо от това че аз имам неща с повече от 20 годишна давност, аз се появих на Интернет сайтовете в последните 2-3 години, така че мен съвсем спокойно може да се очаква да ме четат и по-нататък и то в нарастващи темпове. Добавете към това и моята работа на няколко езика, което означава и различни страни, където може да се продават книгите ми. Това е едното.
Второто съображение за моето издаване се свежда до това, че аз, всъщност, и не искам толкова много пари за мен
, както изглежда, аз ги искам за мен защото книгите са мои, така че парите се полагат на мен, но аз се каня да
основната част от приходите обратно в издателството, което ги издава! Това е така защото българската демокрация ме научи да живея мизерно, и ако аз най-сетне се пенсионирам, то на мен много пари и няма да ми трябват, аз бих се задоволил напълно с едно, да речем, 1,000 евро при издаването на книгата, и още по 1,000 евро на година за първите три години от издаването ù, но ако книгите следват една след друга, през поне половин година (а нормално една, мисля аз), то на мен може и да не ми трябват другите пари освен призовата хилядарка евро при издаването (или, може би, още толкова). Останалите пари просто ще остават в издателството до поискване (аз мисля че на отделна сметка, до която достъп ще има издателството, а не аз, те още няма да са мои), а аз, предполагам, ще ги инвестирам, за да помогна малко за издаването, да речем на публицистиката ми, ще работя съвместно с издателството.
Най-простия вариант на такова спонсорство можа да бъде, ако аз просто претендирам за 12 - 15% от инвестираните пари, а как издателството ще ги използува това си е негова работа. Друг вариант е ако аз заплащам нужните разходи по издаването на
книги по цена
(т.е.
), носейки и риска наравно с издателството (но тогава ще искам да гледам и всички финансови документи, което не е особено приятно за издателството, струва ми се), за което ще получавам не само моята четвърт като автор, която ще се равнява на инвестираните пари (тъй като продажната цена ще бъде
, и после вземаме
от нея, което е равно на първоначалните инвестиции), но това само ще възстанови моите инвестиции, и още ще трябва да получа поне 10% (а то и малко повече) от цената на продадените книги (т.е.
, което при инвестирани
ще означава 40% печалба за мен), а за издателството ще остават приблизително 15% (което при условие, че иначе то получава 25%, означава че неговата печалба се намалява до 60%, но пък рисковете за продажбата на тези книги ще нося аз, макар и то да ги продава). Нещо в този дух, това ще трябва да се обсъди с издателството. И в крайна сметка аз мога да потъна във вечността, както се казва, и парите ще останат за издателството, а и нови ще се появяват. Аз може да поискам и всичките пари, щом те са мои, но ако те са много, то те ще ми са излишни, докато по-важно за мен ще бъде да издам още нещо, или още на друг език (за асортимент, и да се продава основно на един език, примерно на български, и пет пъти по-малко на руски и/или на английски).
С две думи, ако аз самият имах издателство, аз бих започнал веднага, малко по малко, започвайки с "Религията", да издавам книгите на този уникален Мирски, независимо от това, че той и
писател в тесния смисъл на думата, не издава касови книги, а и изобщо не пише fiction. На три езика потенциалните читатели надхвърлят
, помислите за това.
Обаче, за да укажа това изрично, авторските права
за автора докато той е жив (а после съгласно Завещанието), и никое издателство няма да получи привилегировано положение за издаване на неговите книги; той може да се издава едновременно от няколко издателства, в няколко страни, да се преиздава, и да прекратява издаването при някое издателство, ако нещо не му хареса там, но всяко потенциално издателство може да се възползува от неговото предложение и тези условия за издаване, едно издателство не противоречи на друго а само се конкурира с него. Своите авторски права, обаче, той на никого не отстъпва.
Сега, разбира се, може да се възрази, че това са такива условия, които са съвсем нетрадиционни, и никое издателство няма да се съгласи с тях. Е и какво от това, тогава Мирски и
да се издава в печатен вид, а само по Интернета, така че, госпожи и господа читатели, бързайте да го четете и копирате, той пише за вас. Ако искате да му помогнете с дребни суми (10 - 20 евро), то помагайте, а ако не искате, то и няма нужда. Той пише защото не може да не пише, от това няма отърване, то е като отделянето на жлезите, не зависи от него, нали? Той само си избира с какво нещо интересно да се захване (тъй като, да речем, политиката вече твърде му омръзна).
Е, основните неща ги казах. При възникване на нужната ситуация те трябва да се утвърдят юридически и да се подпишат съответните договори със всяко издателство, но имайте предвид, че анонимността на автора се запазва и при договорите (аз може да дам някакъв номер, моите биографични данни и фотографията съответствуват на действителността, но самото име не се каня да съобщавам, ако не се наложи обезателно то да бъде назовано за получаване на парите, но може това и да не се наложи).
Така, чакам предложения, ако желаете (стига да не е от България, където може да усложня условията).
12.2014
П.П.
2018. Тъй като аз добавих нещо към моето Завещание то мисля, че е удачно да вмъкна няколко думи и тук. Става въпрос за условията за моето печатане посмъртно, когато аз не бих могъл да подпиша контракт, но нямам никакво право да лишавам потомството от възможността да чете моите отпечатани книги, нали? Това, разбира се, трябва да става грубо при същите условия, като 1/4 от цената на корицата да е за мен, и в същата последователност на публикуване и при такъв брой копия, само че това, което е предназначено за мен, трябва да се подели в съответствие с моето творческо Завещание. Да, но последното се свежда основно до това, че Фирмата печатаща моите произведения е длъжна да изпраща 3/4 от моята печалба на някои Реципиенти, и 1/4 от моята печалба се добавя към нейната печалба, така че тя ще се чувствува значително по-добре ако ме публикува посмъртно. ОК, така да бъде, аз особено не възразявам; след като аз се пенсионирах с невъзможно "високата" сума от 85 (осемдесет и пет) Евро на месец (в момента) аз не се нуждая практически
повече, с такава сума
да се живее творчески живот, а аз не изпитвам никакво желание да водя обикновен консумативен живот. Така че, ако всичко е против моята публикация докато съм жив, то аз нямам нищо против моята публикация посмъртно. Съгласно някои от моите последни пресмятания този момент трябва да настъпи най-вероятно между 33-та и 36-та години на века, така че моите читатели ще трябва да почакат до това време, предполагам.
— — — — —
ТВОРЧЕСКО ЗАВЕЩАНИЕ НА МИРСКИ
Член 0.
Предназначението на това завещание е да регулира въпросите с четенето и публикацията на Христо Мирски, който ще бъде наричан Автор, след неговата смърт, основно на различни сайтове в различни страни, но също така и в печатен вид. Страната предлагаща на хората произведенията на Автора ще бъде наричана Фирма, а страната където Фирмата трябва да изпраща нужните проценти от приходите ще наричаме Реципиент; това може да става с използуването на така наречения Дистрибуторски Фонд (или Дистрибутор), който ще бъде обяснен по-долу. Другите термини ще бъдат разяснявани в хода на изложение на Завещанието; използуването на курсив и скобки е заложено от Автора. Публикуването на това завещание на различни сайтове потвърждава, че такова е желанието на Автора, тъй като друг човек не може да публикува неща на неговите сайтове.
Член 1.
(1) Творчеството на Автора (Христо Мирски, чието име, всъщност, е псевдоним) принадлежи на
хора. Това означава, че всяка фирма или частно лице
да копира откъдето си иска и предоставя неговите произведения
неговата смърт на всички желаещи да се запознаят с тях, ако не се обогатява по този начин пряко от използуването на неговите произведения над някакво минимално значение, което ще наречем Праг. Ако, обаче, праговото значение се превиши, то тя е длъжна да изпраща направо, или с посредничеството на някакъв Дистрибуторски Фонд, основната част от приходите на подходящи Реципиенти в съответствие със следващите по-долу членове. Под пряко облагодетелствуване се разбира изискването на заплащане за четене или копиране на неговите произведения, но това че тя може да повишава своя рейтинг (което може да се изразява и в увеличение на нейната печалба) само с показването, предоставянето на неговите произведения на нейните сайтове, или по друг начин, без изискване на пари специално за това, не се счита за пряко облагодетелствуване и за това тя не е длъжна на никого нищо, така че ако дадена Фирма не желае да се занимава със сметки и изпращане на пари на подходящи Реципиенти, то тя просто не трябва да иска пари за четене или копиране на Автора.
(2) Авторските права имат смисъл само докато Автора е жив, а след това остава само правото на всяка Фирма предоставяща произведенията на Автора, както и Дистрибутора в дадената страна (като заинтересовани инстанции), да проверяват всички ли Фирми изпращат каквото е нужно на подходящи Реципиенти. Преките наследници на Автора, и само от непосредствено следващото поколение, имат право да претендират само за 5% от останалите приходи от неговите произведения, и само за дадена текуща година (т.е. трябва да информират всички Фирми предварително), които могат да им бъдат заделени от четвъртата част, което ще бъде разяснено в Член 3.
(3) Праговото значение се изчислява на годишна база и възлиза на една Минимална Месечна Заплата (ММЗ) за цялата година; ако годината не е пълна то се изчислява пропорционална част от ММЗ. По този начин даже Фирми, които изискват заплащане за произведенията на Автора, може да не бъдат задължени да изпращат пари на Реципиенти, ако техните приходи са доста скромни.
Член 2.
(1) Реципиенти могат да бъдат или фирмени институции, или директно частни лица. Изпращането на пари на Реципиентите се провежда на годишна база (или за пропорционална част от годината, ако тя е непълна). Техните характеристики са избрани по такъв начин, че характера и сферата на дейността им да съответствуват максимално на ситуацията на самия Автор, или иначе това да са някакви благотворителни организации, но не фирми работещи само заради печалбата. За да не се създават условия за необективно спонсориране на едни и същи лица се забранява да се изпращат пари от една Фирма повече от две години под ред на един и същи човек; що се касае до институциите то този интервал е максимум три последователни години. Ако една Фирма не знае на кого точно да изпрати нужните суми, и няма още сформиран национален Дистрибуторски Фонд (или тя не желае да се възползува от него), то е по-добре да избере
един или няколко Реципиенти, и да изпраща малки суми, не повече от една ММЗ на година, отколкото да изпраща на вече използувани лица или институции.
(2) Фирмени Реципиенти са преди всичко различни образователни институти, като: училища, колежи, ВУЗ-ове, профилирани такива (по математика или точни науки, или езикови, или такива факултети и отдели), академични институти (като националните Академии на Науките), а също и благотворителни институции от всякакъв характер (тук е трудно да се дадат точни указания, и това е когато не можете да намерите подходящо учебно заведение). И тук е в сила това, че е по-добре да изпратите пари на не съвсем правилно избран Реципиент, но нов, различен с нещо от предишните, отколкото да изпращате на една и съща организация (когато може да се създадат условия за фалшифициране на духа на Завещанието).
(3) Реципиентите физически лица трябва да бъдат приблизително сходни с автора, и затова тук е нужно да се приложи някакъв филтър за уникалност, безпристрастност, и незаинтересованост на лицата, но които изпълняват своята работа, своя граждански дълг, в съответствие с техните лични възгледи за нещата. Предлагат се следните характеристики за тях: възраст над 40 години, образование повече от едно висше (по-нататък ще поясним това) но в областта на точните науки (математика, физика, химия, и проч.) или техническо, знание поне на три езика включвайки родния, живот (и/или обучение) поне в една чужда страна (а още по-добре в две) повече от половин година, състояние без постоянна работа поне половин година в годината за последните две години, интердисциплинарност на тяхната работа (т.е. между науките, или извън сферата на образованието им), оригиналност на творчеството им и безпристрастност на разглеждането. Повече от едно висше означава, че човека се е учил в повече от един ВУЗ и има или две висши, или специализация повече от година, или докторска (или междинна) степен, и всичко което е в повече от първото висше трябва да е започнато
години след завършване на първото висше образование и в
ВУЗ; т.е. не са подходящи Реципиенти лица получили даже докторска степен но наведнъж и в един ВУЗ, трябва време между степените на образование като характеристика за творческата и неспокойна натура на тези хора. Това са доста сложни критерии, така че е трудно да се спазват от всяка Фирма, и затова съществуват фирмени Реципиенти.
(4) За да характеризираме по-добре типа на подходящите Реципиенти, обаче, е желателно да дадем и примери за неподходящи лица (а оттук и организации), които се свеждат до неоправдано желание да блеснат с нещо чуждо, т.е. купено, рекламирано, или ненужно (само заради самоизявата), не със свои собствени идеи и достижения, хора които не работят в името на истината или просвещението на хората, а тъкмо в името на
, предлагайки на публиката само това, което тя желае (а не това, което е полезно за нея). Другояче казано, подходящи като Реципиенти са лица инакомислещи и свободомислещи, но уравновесени и разумни хора, които не се опитват да извлекат обогатяване със своето творчество (и затова такива хора трябва да се спонсорират), те може да предлагат на хората интересни неща, но интересни от гледна точка на познанието и интелекта, а не на празното увлечение и хихикане на необразованите маси, защото Автора твърдо застъпва тезата, че масите трябва да се образоват постоянно, това е единствения път към спокоен и осмислен живот, но който е много бавен. Хората трябва да се образоват, но да се учат да мислят сами, а не с готови фрази и шаблони, това, действително, е трудно, но това е което е нужно на хората. В съответствие с това, касателно Реципиентите-организации, неподходящи са професии и дейности в областите: реклама и public relations, политика, търговия, юриспруденция и право, а и почти всички хуманитарни науки, защото те не учат хората да мислят, а само класифицират известни явления в сферата на тяхната дейност, но така също и в областта на различни религии, които имат много добри замисли, но всичко се свежда до манипулиране и заблуда на масите.
Член 3.
(1) Ако приходите на Фирмата надвишават една ММЗ за година (или пропорционална част, ако годината е непълна), то от тях се изважда 1 ММЗ (за служебни разходи) и останалата сума се дели на
(т.е. по 25%). Първата част (четвърт) остава за Фирмата, а останалите три части се изпращат на различни Реципиенти в съответствие със следващите параграфи. При определяне на конкретните адресати може да бъде използуван някакъв Дистрибутор, ако такъв е налице, но той не трябва да иска повече от един процент от въпросната сума за своето мнение, което не е задължително за Фирмата, или ако самият Дистрибутор разпределя и изпраща парите, то тогава не повече от два процента от тази сума. За покриване на тези разходи трябва да стига 1 ММЗ (която извадихме от приходите), но ако не стига то се изважда от тази част.
(2) Една част (втората четвърт) се изпраща в родната страна на Автора, която в случая е България, на подходящи Реципиенти.
(3) Третата част (четвърт) се изпраща на подходящи Реципиенти в страната на действие на Фирмата, която може (по изключение) да се окаже и съвпадаща с предишния параграф.
(4) Четвъртата част се изпраща на подходящи Реципиенти, или просто на нуждаещи се лица,
на Фирмата; акотова са отделни нуждаещи се хора, то тогава се разрешава само еднократна помощ. Ако, обаче, някои лица успеят да докажат по убедителен начин, че те са преки наследници на Автора, то от тази част се изваждат техните проценти в съответствие с член 1.(2).
(5) Тъй като България не се явява, като правило, страна в която Фирмата работи, то ще изброя няколко подходящи като Реципиенти организации там, например: Българската Академия на Науките (БАН) и по-точно нейния Институт по Математика и Информатика, Института по Роботика, Института по Физика, Института по Астрономия, после Софийския Университет "Климент Охридски", по-точно Факултета по Математика и Информатика, Физическия Факултет, възможно е и други научно-изследователски институти или висши учебни заведения, после Софийската математическа гимназия, а и други математически гимназии в страната, гимназии по древни езици, езикови гимназии в страната (като по-елитни гимназии), освен това медицински институти или програми за работа в областта на онкологичните заболявания, или заболявания на сърцето, или по геронтология, и всякакви благотворителни организации ако е нужно да се избира още. Аналози на такива организации може да се използуват и в страната на действие на Фирмата.
Член 4.
(1) Дистрибуторски Фонд може да бъде организиран във всяка страна, и те може да бъдат даже няколко (тъй като няма организация, която да контролира това). Той може да бъде и само звено на най-печелившата Фирма (сайт), или Фирмите може да се редуват по някакъв начин, така че да избегнат необходимостта всяка от тях да губи време за това. Във всички случаи, обаче, той трябва да може да изпълнява своята работа за 1% от сумата за която става дума, ако е необходимо само обявявяне на списък с подходящи Реципиенти, с някои характеристики за отделни лица (ако са указани конкретни лица), или 2% от сумата, ако трябва да се изпълнява и трансфер на пари.
(2) Все пак е добре, ако с течение на времето във всяка страна, където има Фирми печелещи от творчеството на (починалия) Автор, да се сформира неголям Дистрибуторски Фонд, който, въз основа на познаване творчеството на Автора, на неговите основни лични данни и неговите вкусове, да изработва всяка година списък от подходящи Реципиенти в неговата страна, както и в страната на Автора, и да го предоставя безплатно на всички други заинтересувани Фирми, за да оправят се сами, ако искат, но с условието да изпращат сведения за проведените парични трансфери на този Фонд. Само ако Фирмите поискат неговите услуги и по изпълнение на трансфера на пари, то тогава този Дистрибутор трябва да взема някакви проценти не превишаващи 2% от сумата, и тогава да информира Фирмите за проведените операции.
Член 5.
(1) Това завещание има предвид преди всичко Интернет сайтовете с произведения на Автора, които той е поддържал по време на своя живот, но не само. В съответствие с член 1.(1) всеки сайт има право да копира откъдето желае някои произведения на Автора и, провеждайки още и нужната редакторска работа, за да може произведенията да изглеждат прилично, да ги предоставя при себе си срещу или без заплащане, но ако той получава някакви пари, то е длъжен да се подчинява на клаузите на това Завещание. Същото важи и за Фирми изпълняващи печатане на Автора, без значение дали са започнали да правят това докато той е бил жив, или след този момент, само че в този случай само частта подлежаща на изплащане на автора се счита за печалба в смисъла на това Завещание и се дели (без изваждане на 1 ММЗ) на четири части, една четвърт от които остава също за издателството, а останалите се разпределят в съответствие с този документ; ако, обаче, издателството е ново, или старо издателство продължава да издава нови негови книги, то тогава условията за издаване са съгласно с указаното в материала със съответното заглавие. Основното изискване при издаването на Автора, по отношение на заплащането за него самия, се свежда до това, че на него трябва да се даде 1/4 от продажната цена (която и се разпределя там на 4 части).
(2) (добавено в 2018-а) Все пак могат да възникнат проблеми с някои сайтове (или Фирми), които продават произведенията на Автора по цени установени преди смъртта му, но след това те ще продължават да печелят и може да не искат да поемат върху себе си задължението да изпращат пари на разни Реципиенти, защото при тях нищо не се е променило, обаче Автора не съществува вече и, следователно, това Завещание налага нови условия. За да се избегнат такива двусмислени положения аз реших да разреша на такива компании да
при които произведенията са били публикувани, с оглед на това те да могат да вземат правилно решение и да изберат предпочитаното от тях поведение, т.е.: или да предлагат произведенията съвсем безплатно, или да поставят минимално допустимата за тях цена (в момента това е около 1 щатски долар, но то ще се измени после), надявайки се, че няма да надвишат Прага и няма да се натоварват с допълнителни задължения, или да продължават в този дух (може би дори повишавайки цената, щом нещата се купуват). В случай на превишение на Прага, обаче, или дори ако се предполага, че те
да го превишат (след като получават пари) те са задължени да
всяка година информация за посмъртните печалби на Автора и на кого са изпратили нужните суми от неговата част.
(3) (добавено в 2018-а) Остава само да се изясни момента с установяването на смъртта на Автора, тъй като анонимността може да създаде някои усложнения. Аз предлагам най-простото: ако за
аз нито веднъж не съм се включил към сайта им (т.е. текущата година е с 2, или повече, над годината, когато аз за последен път съм се включил към тях), то те са длъжни да се опитат да установят връзка с мен, и ако това се окаже невъзможно, то те са упълномощени да приемат, че аз повече не се намирам на този свят, и да действат в съответствие с казаното по-горе. Нещо повече, всеки от моите читатели, стигнал до подозрението, че аз може би не съм вече жив, но някоя Фирма продава моите произведения по цени над минималната, има правото да запита тази Фирма за моето съществуване и да ù напомни, че ако аз не съм вече жив, то тя трябва да действува в съответствие с настоящето Завещание, и навярно да понижи цените (защото моите читатели са заинтересувани в установяване на възможно ниски цени). Но аз съм длъжен да добавя още и това, че от тези мои специални условия в Завещанието Фирмите в никакъв случай няма да губят, а по-скоро ще печелят, защото ще получават завишена част от печалбата от продажби (с 1/4 от печалбата на Автора, в съответствие с Член 3.(1)), плюс удоволствието от извършване на някое добро дело, докато иначе те, или ще изпращат суми на сметки, от които никой няма да може да вземе нищо, или ще ги държат при себе си, но без да бъдат официално упълномощени да ги използуват. Така че аз се старая да обръщам внимание на интересите на всички страни.
Член 6.
Няма.
Член 7.
Няма.
Член 8.
Няма.
Член 9.
Заключителни забележки. (1) (добавено в 2018-а) Както аз по-късно узнах, това мое изискване, моите произведения след моята смърт да принадлежат на хората, а не на някои Фирми или наследници, стои близо до термина "публична собственост" (public property, както, да речем, произведенията на Шекспир), обаче това
така, защото аз поставям някакъв Праг до който Фирмите могат да печелят свободно, но над него те са длъжни да изпращат нещо на някои Реципиенти, и още аз описвам кръга от възможни Реципиенти, включвайки образователни институти, благотворителни организации, и някои конкретни лица, което се различава от изискванията за произведенията на изкуството явяващи се публична собственост. Все пак в широк смисъл на думата, от гледна точна на духа на моето творческо Завещание, моите произведения стават
публична собственост.
(2) Нека това Завещание послужи като пример и за други автори, не само на литературни произведения, а и на аудио-визуални неща, или научни разработки, ако те очертаят свой кръг от подходящи Реципиенти. Това е само справедливо за възможните потребители на творчеството им (тъй като то ще бъде, предимно, безплатно), но и за Фирмите разпространяващи го срещу заплащане, защото те ще изпращат, т.е. ще бъдат задължени да го правят, основната част от приходите на различни организации нуждаещи се от финансиране, а не само да далечни роднини, които никога не са виждали това лице. Ето пример за справедливо завещание за творчески личности, чието творчество може лесно да се копира, но в същото време трябва да принадлежи на всички, а не само на ловки Фирми, които издават такива произведения и не плащат никому нищо (защото юридически не знаят на кого какво да изпращат).
12.2014
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/