И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук е пак последната (но до 2016 година) порция от един дълъг материал за вестници.
— — — — —
ЗА ВЕСТНИЦИ
Съдържание на тази част
1. Истината за България
2. За пазара и за българина
3. Петилетка на разрухата
4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?
5. Време за равносметка
6. За избора и демоса
7. Реквием за една коалиция
8. Още нещо за демокрацията
9. Какво объркахме с Валутния Борд?
10. Що е то конвергенция?
11. Защо се "издъни" социализма?
12. Къде сме ние?
13. Прогноза за лето 1999-то
14. Може ли българина да плаща 50% данъци?
15. Размисли в навечерието на "празника"
16. За демокрацията и мелиорацията
17. За демократичния феномен
18. Крачка напред, две назад
19. Отново остър завой
20. Боже, какво ядем!
21. Защо петлите кукуригат сутрин?
22. Има ли глобално затопляне?
23. Фаталната 2013 година в България
24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме?
25. За фашизма от позициите на здравия разум
26. За социалното министерство в България
27. Как да подобрим демократичните протести?
28. Четете Мирски (в смисъл на политически коментари)
29. Размисли за Украйна
30. Разни неща през 2016 година
31. ... нови за вестници
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
РАЗНИ НЕЩА ПРЕЗ 2016-А ГОДИНА
Значи, господа, аз се отказах да добавям нови неща към моята публицистика, но понякога нещо се появява, и то не някаква нова тема, защото аз вече съм обхванал всички интересни теми (а ако нещо не съм обхванал, то това и не е глобална тема, а просто така, чесане на езиците), обаче остава да се добавя тук-там по нещичко, и тъй като всеки път да търся подходящото старо произведение и да добавям към него забележки под черта в
места (защото всеки сайт си има свои особености и е нужна отделна редакция) е досадна работа, то аз реших да започна да пиша сборни статии. Като че ли досега никой не е писал такива неща, но пък аз съм уникален (уни + кален, и нека добавя и това, че на руски "кал" значи нещо още по-лошо, то значи ... изпражнения) писател, така че на мен ми е позволено. Аз, naturellement, мога да пиша и кратички статийки или писъмца, и да увеличавам броя на моите "произведения" (в кавички, защото за мен произведение това е книга, нещо самостоятелно), но аз просто не обичам това, а и аз трябва не да увеличавам броя на нещата си, ами да го
, за да не сащисвам читателите без нужда. Така че, ето, ще ви се наложи да свиквате с такива хроники или реминисценции. За всеки случай аз ще слагам точки или подзаглавия.
1. Процентите в банките
Този въпрос мен ме вълнува и сам по себе си, а и затова, че аз казвах, че когато процентите паднат под 2 то значи ние вече се каним да излизаме от световната криза, ама нейния край засега не настъпва, поне в България той сигурно не е настъпил. Така че тук се присъвокупява, (но не се съвокуплява) темата за
световната криза
. Тоест въпросът е такъв: защо банковите проценти са такива ниски и колко още може да очакваме те да падат? И, респективно, какво става с кризата?
Защото у нас процентите още не са стигнали нулата, но в чужди банки у нас те са я достигнали, нашите са вече под един процент, а на Запад процентите тук-таме са отрицателни. И те падат доста бързо, за една-две години с 3-4 процента. Ако така продължава то, да речем, в 2017 година те могат да са около минус 1, а в 2018 навярно и 2-3 процента
нулата! Особени "студове" тук не се очакват, но до минус 3-4 "градуса" може и да стигнат. Даже аз лично, като супер икономичен човек (по принуда, и при това демократична), мисля че ще търпя 2-3 отрицателни процента ако се наложи, защото няма изход, дребни суми мога да си държа в къщи, но големи не мога — и сейфовете се отварят, а и струват сумата пари. Аз бих започнал да купувам злато, то се продава, но ...
изкупува обратно така лесно както парите. Тоест ако вие си купите злато то при продажбата ще загубите поне 15% (не съм специалист за да ви кажа по-точно), а и то се продава под формата на монети или неголеми плакетки (от порядъка на 20 грама) и ще ви го купят в краен случай като злато, не като украшение, което ще понижи цената още с 20-тина процента.
Е, какво да правите в този случай аз няма да ви посъветвам, за това съществуват дилъри и те се "хранят" от вашите пари, ама и самите те не знаят какво точно да правят, разбира се — пазара по принцип е непредсказуем, и кризата също. Аз лично бих се старал да харча колкото мога да си позволя, което не само е разумно за хората, но е и правилно влияние върху пазара на парите и върху банките, т.е. основния процент е толкова нисък защото хората
пари. Няма смисъл да се съмняваме в това защото банките живеят от разликата между внасям - тегля, и ако хората или фирмите искат да вземат пари, то процентите растат, а ако не искат то те падат. По идея звучи доста странно как в страна като България, най-бедната в Евро-Съюза, хората имат пари, но това е така, те имат, и то повече от 3 средни работни заплати, което вече е множко (на Запад една нова кола струва около 2-3 средни заплати, и ако там хората насъберат пари то те просто си купуват нова кола, че даже си сменят и любовницата, а?).
Така че изхода от кризата ще повдигне малко процентите, за да ги приведе в норма, и правилното положение (според Мирски, а пък икономистите нека оспорват това) е най-ниското положение на кривата на процентите да ознаменува излизането от кризата, и ръста на цените да говори за нормално състояние (т.е. за назряване на нова криза, ха, ха). Което значи, че оттук следва простия извод: края на кризата ще означава ръст на цените на стоките, засилване на купуването на разни предмети, и развитие на производството. Което на свой ред означава че ... няма на какво особено да се радваме! Защото, виждате ли, за бедния
, и когато няма криза (цените са високи), и когато има криза (няма работа и пари). Затова аз и не желая особено да излезем най-накрая от нея, защото тогава всички мои спестявания изведнъж ще паднат (щом цените ще нараснат), а аз повече не мога да се възползувам от интензификацията на производството и пазара, защото човек не започва да работи активно на 70 години. Аз съм доволен и така и така (защото няма смисъл само да недоволствувам).
Но все пак е интересно как може да се помогне на кризата, за да свърши тя, защото: колко дълго? Значи така, за да свърши кризата, аз обяснявам просто, е нужно да започнат да се търсят хора за производство на каквото и да било, и тогава вече при тях да се появят пари, и те да започнат да ги харчат, нали така? ОК, обаче какво да се произвежда, когато вече всичко е автоматизирано и роботизирано? И, от друга страна, при нас, при бедните хора и в бедните страни, няма толкова пари че да си позволим да търсим само натуралното (или еко, или както там го наричат). На Запад, в богатите страни, хората започват да се хранят с натурални неща и това изисква обикновен, че и неквалифициран човешки труд, там те по-бързо ще излязат от кризата (макар че те и по-рано влязоха, така че няма особена разлика). А ние продължаваме да се храним с всякакви заместители защото те са поне 2 пъти (че и 3) по-евтини.
И ето сега стигаме до една моя теза, която аз разработвах и под формата на утопичен разказ, а именно: войните в известна степен
на производството, разрешават по-бързо кризисните ситуации (ultima ratio или последното средство, все пак)! Аз не казвам, че ние трябва да се бием, това е добре само за природата, не за нас, но ние все още не сме се научили как безболезнено да
! Защото всичко се свежда до това, да разрушим нещо и да създадем нещо ново. На хората им дай да създават, но да разрушаваме ние не умеем. Така че аз и не виждам възможно разумно влияние на този процес. Ние не искаме да се откажем от придобивките на цивилизацията, и страдаме от това. А природата, или Дядо Господ, прилагат свои методи, това са природните бедствия, войните, и подобни неща. Когато няма войни, то възникват парадокси, като отрицателните проценти. Когато по един или друг начин парите (при бедните, разбира се) намалеят то ние ще започнем да излизаме от кризата, и процентите ще растат (и дал Господ това да не става твърде бързо, а така, по процент на 5 години).
Все пак аз мога да дам предложение — аз нямаше да съм Мирски ако при мен се изчерпеха всички идеи и предложения. Но и тук всичко е очевидно, то е в
на обществото, в отстраняването на
да се трупат много пари, в спокойния живот и в
работа. Е, докажете ми че не съм прав. И въпреки че сега у нас има демокрация (което за България е еквивалент на гладория) нещо може да се направи; независимо от това че е по-трудно в условията на разногласия, но е възможно. Положението трябва да се отрегулира юридически, но идеята е в това хората да започнат да създават някакви групи, алианси, в които да влизат със своите средства процентно на техните доходи (т.е. бедните дават по-малко, а богатите повече), излизат от тях със затруднения и процентно към общата сума пари в алианса (т.е. ти може да получиш както повече, така и по-малко, ако излезеш след време от алианса), а иначе те са пожизнени и парите или средствата остават за самите алианси и за новите членове. Това трябва да са някакви комуни или гилдии, в крайна сметка, но организирани на по-добър принцип, така че човек сам да може да си подбере обществото от хора, а не всички да ги събират в общи "кошари", или да се подчиняват на фамилни връзки, тъй като хората се раждат различни и имат различни интереси, способности, и интелект. По-подробно няма смисъл да говорим, по простата причина, че хората сега все едно
да поискат да прилагат подобни неща, те още
до това, но аз може и да разработя тази идея в някакъв фантастичен роман (ако стигна до писане на романи).
А, аз мога да дам съвет и по отношение на начина на влагане на пари в банките сега, при ниски и почти нулеви (а даже и при отрицателни) проценти, но и тук всичко е близко до акъла и е в духа на съветите как да печелите повече от парите си в банките, които давах преди 20-тина години. Значи, ако да печелите не може (почти) нищо, то тогава важното е поне
, а банките, поради принудата някак-си да съществуват при слаба интензивност на обмена на пари, започнаха да измислят всякакви такси или комисионни за каквото и да е, особено за теглене на пари от влоговете, и особено ако искате да използувате касите, а не автоматите. И така излиза, че таксите далеч надхвърлят всички възможни проценти и то за годишни влогове, ако вие не оперирате със суми от порядъка на
евро (или по две в левове), едва тогава таксите влизат в рамките на под един процент. Аз имам впечатление от това, и най-лошо е ако поддържате текущ влог, за да можете да теглите пари когато си поискате, а ако имате и карта за банкоматите за това също се вземат всякакви такси (а пък ако нямате, то ви вземат още повече на касите).
Така че изходът е просто в това
, или да оставите само един такъв където да ви превеждат парите от работата. Но по мое мнение по-добре да закриете и него, ако нямате прилична заплата или пенсия (например от порядъка на 500 евро), когато за вас не е важна загубата на 1-2 евро на месец а удобството. Иначе дръжте всичко в годишни влогове (а може и в двугодишни), и имайте още един тримесечен, където може от време на време да прехвърляте пари, но теглете от него само веднъж на три месеца. Сложничко е, но нищо не може да се направи. Ако чак толкова ви се наложи да теглите срочно пари, то нарушете най-далечния годишен депозит (т.е. този, чийто падеж е бил наскоро, а следващия е далеч), тогава вие просто няма да получите вече символичните проценти, но няма да плащате такси за нищо. А имайте предвид и тази подробност, че след като вече почти всички хора използуват фонокарти и не получават пари на касата (по месторабота) или по пощата (за пенсиите), то най-големите опашки се получават пред банкоматите в дните на изплащане не пенсиите и заплатите, така че ако решите да се върнете към стария вариант, то вие само ще спечелите време от чакане на опашки. Или в най-лошия случай си изберете някоя дата 3-4 дни след този ден и считайте, че
ви плащат.
2. Грижи за здравето
Е, това е просто мой "топик", тъй като аз, принуден от демокрацията у нас, която (не че специално, но така се получава) осъществява
на интелигенцията, макар и по-цивилизовано, разбира се (без разни архипелази или "беленета", и без културни революции, а просто оставяйки ни да си умрем от собствена смърт в полу-гладно състояние). Така или иначе аз лично съм стигнал до редица изводи за това как може да се живее не само по-евтино, но и по-здравословно в градски условия. Аз съм излагал доста подробно тези неща в моето "Оцеляване", а и в други статии съм обяснявал какво да се яде и как да използуваме правилно пазара, но някои моменти са доста важни, и хората просто не искат да правят това (днес народа започна даже още по-малко да събира каквото може от природата защото в магазините вече има всичко), така че аз мисля, че известно повторение няма да навреди. А и това няма да бъде повторение, а акцентиране на по-важните моменти, с добавяне на нови аргументи, свеждащи се основно до личния ми опит, т.е. до проверка на практика.
Така, нека започна тук от
глухарчето
. Аз лично вече почти цело-годишно слагам листа от глухарче на всичко което готвя (тъй като вече не ми останаха зъби да го дъвча — гадната демокрация доведе то това, че всичките ми зъби изпопадаха, а по-рано, при тоталитаризма, те си бяха здрави и прави, така че вината на демокрацията с това е доказана, нали?). Аз използувам също и този див лук, който взеха да продават в някои магазини в саксийки (даже на едно място под названието "Хималайски", макар че аз си го бера в близкия парк). Тъй като един мой бивш колега дотолкова се пропи, че си докара вече и цироза, аз реших да погледна в една книжка за лечебните треви и се оказа, че глухарче прилагат основно за лечение на заболяванията на черния дроб. А този дроб, било то защото хората отдавна го нагъват даже суров, заради съдържащата се в него кръв, било то защото са разбрали някак-си, че той е много полезен за здравето, но това е залегнало в езиците, и аз по стар навик търся във връзките между думите доказателства за здравия разум на народите. В този случай в българския (руската дума "печень" ни говори само за запичането ù, това не е интересно) е известно турското, което трябва да е и арабско, название "джигер", което е просто нещо много "
иво", а по-точно (според Мирски) джигера прави ... джигита! И имайте предвид, че аз не преувеличавам, защото последната дума се извежда от арменското "джи", което значело кон, т.е. нещо много бързо, като ... джипа, за да придадем съвременно звучене на моите изводи.
Така, и това че глухарчето е много полезно е известно на всички народи, но на младите им дай разни снекове и коли, и прочее, а пък старите ги мързи да го берат. В същото време вече започнаха да продават някаква рукола, която има подобни листа и навярно е нещо подобно. Но работата е там, че, както намекнах, тези които имат пари не събират сами нищо от природата, а тези при които те са недостатъчно считат под достойнството си да събират треви по ливадите (так където са "акали" кучетата, според техните утвърждения, а това което съвременната химия "ака" в нашата храна те не забелязват, или пък не искат за забележат). Така че даже когато няма прясно глухарче аз си го осолявам (с оцет и сол и практически без вода), така също и този див лук, и го добавям към всяко ядене. Също така взех да използувам и
от вишни (без костилките) от които си правя вино и да ги добавям като кисел плод; също и диви ябълки, дюли, корнишони (в ястията, не само на салата), и прочее. И никога не приключвам обеда си без да изпия 2-3 глътки естествено вино и не от грозде, а от диви плодове (примерно от: къпини, шипки и ябълки, вишни, черници, бъзи, и т.н.). Това, разбира се, е по-полезно от купешките вина, и тъй като за мен това е малко, то аз си правя и всякакви сладка, и медове (или сиропи), където особено ценя: мед от глухарче, мед от акация (това всичко от цветовете), сладко от вишни, от черници, от бъзи, и от много други. Всичко това са витамини, всичко е натурално, и освен всичко останало е и към 3 пъти по-евтино, а там има и естествена захар, не подстладители.
Също
яйчените
съдържат чист калций, и затова са много необходими и за млади и за стари, и най-важното — заместват млякото! Значи аз вече от десетина години ям всички черупки и просто
от мляко, а то само по себе си и
е много вкусно ако е прясно (аз си спомням, че като дете не обичах да пия мляко). Аз ям извара, понякога сирене, но мляко, дори и кисело се случва да изям
не повече от 2-3 килограма. Черупките просто се събират, може от сурови, а може и от варени яйца, леко се запичат, и се хрускат (няма нужда да ги чукате, те няма да ви порежат). Средната консумация това е черупката от едно яйце за 5-6 дни. Елементарно бе, Уотсън, както се казва. И обърнете внимание, че калция е просто основен градивен елемент на организма, той е нужен не само за костите, той е нужен и за ставите, и за кръвоносните съдове, т.е. това е и лекарство против атеросклероза. На мен това прекрасно ми помага, а аз съм хилав, старичък, и имах проблеми с едната колянна става.
Така, и след това идва
движението
! Аз мисля че не само жената е движение (прословутото италианско la donna e mobile, което означава не точно това, а че тя е изменчива, обаче корена а същия), но и въобще живота е движение. Нужно е не само да се ходи, нужно е да се скача, да се джогира, тогава човек известно време е във въздуха, той лети, мускулите се напрягат. Но и да се ходи също. Аз лично не само че се качвам и слизат от 5-я етаж пеша, аз взех да бойкотирам изобщо градския транспорт и да ходя поне по 10-тина спирки пеша, и още толкова обратно, това са час и половина (но не по-малко от час) добър ход в едната посока, това е полезно, и това икономисва много, според цените сега, в 2016-а година, в България, това са около 8 яйца за един билет, а за мен това е цял дневен пансион,
, само един билет! Ето това е. И освен това аз джогирам само веднъж в седмицата, преди къпане, в коридора на апартамента, напред и назад, или под прав ъгъл, но сега, при моите 66 години, аз правя 2,000 подскока, към 20-тина минути (а когато започнах едва стигах до сто). И отдавна се отказах от пушенето, по икономически съображения, и се чувствувам вече както когато бях на
години (е, с изключение на "мацките", но те отдавна се отказаха от мен, щом като нямам пари). Това се нарича rejuvenation по английски или подмладяване по български, т.е. аз се превръщам почти в някоя ... Юнона, само че от мъжки пол. А, и правя още лицеви опори, когато започнах май че бяха 10, а сега аз правя, също веднъж в седмицата, преди джогирането, 40 (четиридесет) парчета. Е, докажете ми, че това не е правилно. Но все пак не са каня да повишавам повече натоварването, даже твърдо съм решил, че от 70 години ще почна да намалявам всичко — ами че аз няма да ходя на Олимпиади, я.
А пък ако питате мен, то полезно за здравето е и
пиенето
, особено за старите хора. Но ако е умерено, което за мен означава 60-90 грама водка, и 100-150 грама вино на ден. Виното е натурално, както казах, за храносмилане и заради витамините, а водката са всякакви настойки (или ликьори, само че аз практически не слагам захар), т.е. в определена степен също лекарства. Както съм отбелязвал на друго място, и както някои навярно знаят, на Запад, в Германия, например, където пише "Apothecke" се продават ликьори; също и италианците когато казват "cordiale" подразбират някаква водка или настойка. Моите настойки са, да речем, от: лимонова или портокалова коричка, анасон, дива вишня (зрънцата са с големината на бахар и са леко горчиви), малина, вишня, горска ягода, рябина (на български се дава като офика), от стъблата на копър и кориандър, и още от какво ли не (все още не съм правил, но мисля, че ще се получи удачно, от: ананасова кора, нар, боровинки, и прочее). И обърнете внимание на този факт, че аз използувам не спирт за пиене (какъвто при нас не се продава и който трябва да е по-мек), а обикновен аптечен етилов алкохол, 95%, който разреждам в нужното съотношение (3 части вода, 2 части спирт), като предварително водата или настойката се кипва. Това също си има своите предимства, тъй като там няма смекчаващи добавки (аз слагам само лимонтозу и половин чаена лъжичка захар на половин литър готова водка), а пък след като спирта се чувствува то това е дори
, та нали човек иска да усети нещо в гърлото си, не просто да налива вътре (като бензин в резервоар, примерно). И при това аз я оцветявам със сладкарски боички, сменям вида ù всяка седмица, така че това е чисто удоволствие, това е тъй наричания night cap или нощен калпак.
Предвид на всичко това аз реших, че ще живея поне до 83 години, а още по-добре до 86, и направо идеално, ако до 88, защото това е много хубаво число (eighty-eight, звучи почти като "ей-ей"). А до 83 изчислих че ще живея защото най-после се пенсионирах с 16 само години трудов стаж, и някой месец отгоре, и щом като е така, то аз съм длъжен да я използувам още поне толкова години, и като добавите това към 66, то излиза че стигаме до 83-те години. Аз направо съм
да доживея толкова, защото моите пенсионни вноски по-рано, в тоталитарните времена, бяха 20% от брутния ми доход, а сега моята пенсия е към
(едва) от сегашния среден доход, което означава че остават още 2-3 процента и за самата пенсионна институция. А аз отивам нататък към 86 и 88 защото тези сметки са за средна работна заплата, а моята е била средно от порядъка на 1.2 от средната, което дава увеличение с 20%, или 20 години получаване на пенсия. Е, до 86 това е правилно, а пък 88 е просто моята молба към Всевишния. Обаче да оставям нещо на държавата аз считам за абсолютно необосновано, аз достатъчно се намъчих за 25 демократични години.
А, без малко да забравя, аз просто не боледувам от
! Така че ще се наложи да ... умра здрав, но тук нищо не може да се направи, щом това е чак толкова наложително. За последен път аз купих от аптеката лекарство (ако не броим по литър спирт всеки месец, което строго казано и не е лекарство) някъде преди 5 години, това беше кутийка аспирин, и като разбрах цената ù то се ужасих и реших повече и аспирин да не купувам, и той стои все още някъде при мен. Така че аз и лекарства не приемам, и по лекари не ходя, щом трябва за това да се плаща. Те такива ми ти работи във връзка с грижите за здравето.
3. За студената учтивост и безчовечния капитализъм
Аз наскоро се усетих, че през последните няколко години ми прави все по-силно впечатление колко културен е станал нашия народ (а предполагам че и други народи), и особено учтиви са в магазините, където направо ти "продават" или "завират под носа" учтивостта си като допълнителен сервиз. И се оказва, че на мен това ми прави
приятно впечатление, защото това е прекалено, което на руски е "чересчур", което, след като се замислих, излиза че се разбива на через-чрез + чур, като последната дума значи проклятие, урочасване (или по скоро се използува за прогонване на уроките), т.е. това е нещо въпреки проклятието, нали така? И защо това е толкова лошо за мен, а? Ами защото това е измама, отвличаща маневра, един вид прелъстяване, това те обезоръжава и те хващат, тъй да се каже, по долни гащи!
Не стига това, ами много хора, и особено жени, започнаха в разговорите с познати също да им желаят наляво и надясно всичко най-хубаво, nice day на родния ни език, защото това нищо не струва и предразполага хората. А според мен едно нещо е когато някой действително се интересува как вървят нещата при теб, или иска да ти върви в живота, а друго нещо е когато учтивостта просто я навличат като модна дрешка, целяща да те заблуди по някакъв начин. По тази причина англичаните (и американците и прочее) обичат често да добавят думата indeed (наистина), за да те убедят, че те са искрени, с което, всъщност, със своята настойчивост и парадност, доказват тъкмо
, така както и думата "уважаеми" използувана в официалната кореспонденция до непознати лица за които човек
да ги уважава (след като не ги познава), или даже ги ненавижда (както опонентите в Парламента, или пък в съда).
Е, тук почти всеки друг човек би казал, че това е хубаво, но аз забелязвам тези неща защото ненавиждам лицемерието. И особено парадират с това по- ... елементарните (за да не кажа глупави) хора (или по-точно жените, ха, ха), така както се гордеят с модната си прическа или с каквото и да е чуждо или купено (не със своите знания или умения). Както и да е, в нашия несправедлив свят всеки има правото да проявява някаква мимикрия, но аз използувам това наблюдение като встъпление към безчовечния капитализъм, или демокрацията от десен (или западен) тип, защото тази парадна учтивост е съвсем
, както и подобава на капитализма, и особено учтиви станаха в такива учреждения, където не могат да ти предложат почти нищо друго освен нея (както, за да дам пример, се отнасяха с мен практически безупречно учтиво в пенсионната инстанция, където определиха, че на мен трябва да се плаща малко по-малко от 70 евро (под 140 лв.) на месец, което — просто така, за сравнение — се равнява на 85 ... билетчета за градския транспорт, тоест почти по три билетчета на ден за
разходи!). Това е като, за да дам още един пример, ако човек отиде при участъковия си лекар и последния с усмивка на устата му казва: "Ах, това сте Вие, господин Иван Иванов, радвам се да видя че Вие изглеждате все още добре, особено като се има предвид че имате неизлечим карцином, ха-ха, е, разбирате, нали, който ще ви закара в гроба след има-няма две години. Обаче Вие не се вълнувайте, тук нищо не може да се направи, освен да Ви давам обезболяващи средства. Аз лично от цялото си сърце ви желая щастлива смърт, indeed.".
А че капитализмът е безчовечен това би трябвало да е приблизително ясно на всеки, защото той е като живота, а пък той е, както знаете, c'est la vie. Но сега аз се каня да изкажа и по-силно твърдение, аз считам, че
капитализмът е
, като крепостничеството и робовладелския строй! Защото: какво е можел да направи един крупен робовладелец, или, да кажем, фараон за своите роби, а? Той не е можел да ги пусне да си ходят живи и здрави защото къде са можели те да отидат след като наоколо е пустиня (или планини и гори, ако вземем феодализма) и там те ще умрат за броени месеци, а така той
за тях, той ги храни. Ами че ако хората са можели да живеят разединено през онези времена те и щяха да живеят, но са нужни държави, градове, промишленост, военна сила, и тъй нататък. И освен това робите (а и крепостните) са изцяло необразовани, те са просто по-умни от другите животни, но все едно са животни и живеят като животни. И даже самите "животни" не са искали да живеят отделно, те са искали само да имат добри стопани. И ако от време на време, то тук то там, са възниквали брожения и въстания, то те са били просто разновидност на ... самоубийството, т.е. въстаниците са знаели, че ще загинат, но са искали и други да пострадат от това.
Да се просветят всички в тези времена не е било възможно, нито всички да се облекат прилично, нито да се нахранят, и тъй нататък. И изобщо всеки обществен строй съществува за да
хората, аз отдавна съм обръщал внимание на това, без експлоатация няма общество, няма развитие, тук нищо не може да се направи, това е така и днес. Разликата сега е в това, че се е сменила формата на експлоатация, работниците са по-разкрепостени, могат да се движат свободно, но те са били и си остават роби на капитала, и без това робство просто не може, иначе обществото ще се разпадне, това е сигурно. И при комунизма или тоталитаризма съществуваше експлоатация, т.е. изстискване на всичко което е възможно от хората, в името на общото благо. А че от това общо благо се ползуват не всички — е, ами то всички и не могат. Но това, което аз твърдя, е че по-рано просто не е можело да се направи по-добре (иначе хората биха го направили). Виж, след изобретяването на парната машина, и особено на електричеството, всичко се е изменило, появила се е възможност за лесна
, можело е да се освободят сумата хора от работа. И капитализмът ги е освободил, те са станали безработни. Сега най-важното е да се
работа, тя да се
, не да се извърши неизбежно необходимото, чактисвате ли разликата? Основният стремеж на добрия капитализъм или капиталист е откриването на работни
, а не изпълнението на необходимата работа, търсят се не хора за работата, а работа за хората.
Което по друг начин казано означава, че всички потребности на хората в общи черти са
, измислят се нови потребности. Хората могат елементарно да се облекат и настанят в жилища, но те винаги искат нещо ново и не могат да уталожат своя размножителен инстинкт и хората стават все повече, неоправдано повече, аз и за това съм говорил. Но самият факт, че се изхвърлят стоки поне три пъти по-рано от определения им срок — леки коли, всякаква битова техника, къщи, мебели, дрехи, че и храна понякога — означава че се произвежда повече от нужното, не че не достигат стоки. Освен това не забравяйте, че вече почти цялата ни храна е синтетична и хората я купуват волю-неволю, защото тя излиза средно три пъти по-евтина (сравнете с тъй наречените "био" продукти, които са приблизително толкова пъти по-скъпи). Ако това не беше така то хората щяха да ходят гладни, е сега е достатъчно човек да обиколи 2-3 ... кофи за боклук и ще намери нещо за хапване, ха, ха.
А че това е така, че хората могат лесно да бъдат нахранени, нека ви дам няколко примера, от които се вижда, че ако едни гладуват, то други просто се чудят за какво да си харчат парите. Примерно, в момента в САЩ, а и в други западни страни ако се обърнат парите в долари, когато човек влезе в една пицария той плаща за пица и кола или кафе приблизително 50 щатски долара (във всеки случай аз знам от очевидец, че преди 30 години, през 1986, цената на една пица в заведение в Щатите е била към 18 долара и ако дадеш 20 то не ти връщат ресто, а цените скачат двукратно приблизително за 15 години); в същото време аз лично, по принуда на демокрацията, се научих да харча на месец за ядене и
, приблизително 25 долара, и
оплаквам от това, на мен ми стига (макар че аз
да похарча и още 25 долара, ако това е нужно, но не повече)! Друг пример: аз лично и в момента на писане на този материал използувам компютър Pentium-3 където има 1/4 Гб оперативна памет а на диска има 10 Гб, и това напълно ми стига за текстообработка, докато в същото време аз не съм убеден каква е последната новост в тази област, но мисля, че ОП е нараснала до 4 Гб, а дискове с по-малко от 200 Гб вече трудно се намират и аз не знам какво хората правят с такива машини (най-вероятно те използуват модерни софтуерни продукти които
използуват на порядък повече памет от необходимото). Или да вземем за пример последния "хит" в кулинарната индустрия, тъй наречената емулсия от свински кожички, която се слага масово в саламите (или декстрин вместо бульони, мутантни плодове и зеленчуци, и тъй нататък) — защото след като вече свинските кожи не отиват за обувки то защо да не ги даваме на народа да ги изяжда? Но в резултат на такива хитрини всичко е евтино и стига за всички.
Освен това нека ви напомня че пенсионното осигуряване, въведено преди повече от един век (струва ми се) в Германия от Бисмарк (който, положително, не е бил комунист), съществува вече навсякъде по света, и, макар и слаба засега в България, но е помощ, все пак, ако човек е здрав и сам си готви и има жилище и прочее, а средната пенсия у нас е някъде към три пъти по-голяма от най-минималната, и при това в нормалните страни тя е още 5-10 пъти по-висока. Значи пари има. Или още че едно билетче за градския транспорт у нас струваше по-рано около половин яйце (за да използувам максимално опростена потребителска кошница) а сега то струва 8 яйца, или 16 пъти повече, и тенденцията е то да стане 10 и 12 яйца, както трябва да е на Запад, което може да се интерпретира още, че цените на билетите сега може да се намалят поне 10 пъти (ако се влоши и обслужването, но хората специално искат по-скъпи неща). Така също и здравеопазването беше безплатно, и образованието, и значи може пак да се постигне това, стига да искаме. И в същото време имайте предвид, че банките почти се "пръскат" от пари, така че и парите са налице.
А аз мога да ви предложа и един мислен експеримент, по-точно следното: представете си че по някакъв начин, по-добре мирен, разбира се, ако такъв съществува, хората на Земята намалеят поне два пъти (а аз изчислявах по-рано, че това трябва да стане
пъти). Какво ще стане тогава, а, включвате ли? Ами, ще се получи, че за всички ще има средно два пъти повече от всичко! Вярно е, че след време производството на блага ще трябва да се понижи, защото ще има два пъти по-малко хора за да ги произвеждат, но аз не съм съвсем сигурен в това, може спокойно да се окаже и че няма да се понижи, ами дори ще се повиши. Защото и така всичко е в излишък, и така храната и облеклото ни са синтетични, и така вече има много роботизирани производства, и спокойно може да стане така, че хора
и да не трябват в не много далечно бъдеще, да речем след един век (аз съм споменавал това в един мой фантастичен разказ).
С една дума, ако капитализма поиска, ако демокрацията си постави целта да удовлетвори основните потребности на всички хора, независимо от това дали те работят или не, то това може да се направи сравнително лесно (в следващата точка аз ще говоря за това). Това е толкова по-възможно, защото сега всичко е къде-къде по-организирано и управляемо, отколкото във времената на феодалите и фараоните, а и всички мерки може да се осъществяват бързо, тъй като сега даже техническите революции в редица отрасли протичат през 20-30 години, т.е. всичко е много динамично. Така че безчовечният капитализъм, или нашата българска
-народна демокрация, която дойде на мястото на предишната народна, може да стане човечен, стига само обществото, и богатите и бедните, да поиска това. Само че то чисто и просто не иска!
4. Как да се подобри капитализма?
Аз разглеждах този въпрос и когато говорих за умерения капитализъм и БУМ-банката, и когато говорих за социалното министерство у нас, и мисля че показах ясно, че капитализма може да се подобрява съхранявайки формата на собственост, съхранявайки експлоатацията, поддържайки наличието и на бедни и на богати, но просто привеждайки го до по-умерена и по-социална форма. Сега аз ще предложа друг алтернативен вариант свеждащ се до това, че може да се въведат още едни удръжки от заплатата подобно на пенсионните и те да се използуват специално за подобряване на комуналните разходи; това може да бъде лесно направено и по този начин е възможно да се борим и с монопола на някои услуги (да речем парното), защото там където има пазар то той все някак-си се настройва към възможностите на купувачите, продават се евтини имитации, но монополните услуги определяни централизирано не устройват народа в бедните страни. Аз ще изложа моето предложение, но дайте преди това да си отговорим на поставения в края на предишната точка въпрос,
защо народа не иска да живее по-справедливо
? Аз имам предвид преди всичко в бедните и не много развити страни, но и в богатите, като САЩ, също. Аз, струва ми се, съм подхвърлял подобни идейки някъде, но не пречи тези неща да се съберат ва едно място, защото хората като правило не си задават такива въпроси, те знаят само да изразяват недоволство, но не разбират същината на нещата, а без това е много трудно да се борим с проблемите.
Значи, преди всичко е важно да се констатира, че грижите за бедните (по различни причини) и социално слаби се осъществяват по-добре в богатите страни, а в бедните такива по-трудно. Това по принцип е очевидно, защото в богатите страни правителствата имат по-добри възможности, имат повече пари и за бедните, и те правят почти всичко което могат стига да не засягат особено интересите на богатите. Но те правят нещо защото всеки в душата си
да направи добро, при условие, че той няма да пострада особено от това, аз отдавна съм говорил, че хората (а и животните) се раждат добри, но те стават лоши под влияние на обществото, и затова именно то трябва да се подобрява. И все пак се оказва, че и в тривиалните неща има важни моменти, защото вижте сега какво се получава: в бедните страни бедните живеят зле, защото те живеят в бедни страни, нали така?
Е, такова положение се нарича, този път на италиански, circolo ('чирколо') vizioso, или
по нашенски, но за технически ориентираните читатели навярно е по-правилно да се говори за положителна обратна връзка, която е направо бич за всяка система, тъй като тя не може да се стабилизира, тя през цялото време се усилва, докато в някакъв смисъл не се взриви. А в дадения случай това означава, че на бедните никой няма да им помогне в бедните, като България, страни. Затова аз мисля, че "другаря Ленин" на времето си е казвал, че, виждате ли, Маркс може и да е прав за това, че капитализма върви към социализъм и в богатите и развити страни той по-бързо ще стигне до него, но на нас от това не си става по-топло, ние трябва да се борим, трябва да правим революции; с други думи, диктатурата може и да е лошо нещо, но това не важи за диктатурата на пролетариата, тъй като без нея ние нима да се оправим. Аз, ей Богу, нито съм мислил, нито съм сънувал, че ще ми се наложи да оправдавам Ленин, но като си помисля излиза, че той е бил прав, порочните кръгове трябва да се разкъсват, иначе от тях не можем да се измъкнем.
Обаче не си мислете, че аз призовавам към революции, това в днешно време е абсолютно излишно, особено в Европа, това може да се направи с помощта на финансите, те предлагат по-
решение, и с евентуалното съдействие на Запада. Но да се излезе от порочния кръг е нужно някакво силно влияние, иначе ще трябва да чакаме още, струва ми се, едно 50-тина години, някъде до 2070-та година, а може и още пò до късно, до самия край на века. Защо аз считам така, а, как го изчислих това? Е, съществува интересно твърдение, че фирмите съществуват основно три
, тъй като първото ги създава, второто ги разширява доколкото може, а третото се опитва да пропилее парите. Тук не става дума за фирма, но модела на разсъждения е приблизително такъв, че едно поколение се опитва да създаде нещо ново, да построи демокрацията в случая, второто поколение разширява това начинание, а третото най-накрая се разочарова или му омръзват идеите с които е закърмено и иска нещо ново (както, собствено, и направи Горбачов на времето си и тъкмо по време на третото поколение). А пък от 1990 година до сегашния момент е минало точно едно поколение, то се изчисляваше приблизително на 27 години, но може малко и да е пораснало в последно време, може вече да се приближава до 30-те. Ние (независимо от всичките ми усилия, а?) все още мислим, че демокрацията е хубаво нещо и тя ще разреши проблемите ни, докато тя е само едно средство или среда за постигане на целта, тя сама по себе си не е решение. Без решителни действия ние не можем да се справим с бедността, ние можем само да доведем на власт фашистите, които още повече ще объркат нещата. Запада, даже и да иска, не може да ни помогне, защото тук е нужна промяна на модела на разсъждения, нужно е да разберем че да се стремим само да докопаме големите пари не е цел в живота за разумни хора, нужно е да надживеем и отхвърлим морала на новобогаташите — тъй като потомствен богаташ е едно нещо, а ново-забогатял това е бич божи.
Така, а следващият момент е в сила за всички страни, и за богатите, аз съм споменавал това и даже съм привеждал ... етимологични доказателства, и той е в това, че
. Не обича левите защото ние живеем в свят на силните и всеки мисли за себе си, така че ако някой проповядва да се грижим за слабите, да се обединяват слабите, то той или се преструва или е откачил, такива хора не може да има. Затова в богатите страни хората искат да станат богати, а не да се прегръщат с бедняците, а и у нас вече така искат, още повече че в България и
нито комунисти, нито социалисти в действителност, нашите социалисти само си осигуряват поддръжката на възрастните хора, но те самите са богаташи, или искат да станат такива. Е, богатите хора може да се придържат към левите идеи, това съвсем не е нещо ново, това (както аз съм споменавал) е така, защото в лявата доктрина има
, тя е справедлива, а в дясната доктрина няма идея, тя е груба реалност. Такива хора съществуват, но те са само изключения, повечето хора просто
, иначе казано, те искат само те да са на върха, даже не да са първи между равни, както са казвали древните римляни, докато виж
нека бъдат равни, щом толкова искат. Обаче това е въпрос на здрави разсъждения, а и на добър морал, и всички религии (според мен без изключения) проповядват ненужността на земните блага и грижата за бедните. Само че българите не са религиозни хора, и това влошава още повече положението у нас, поне през времето на първото или второ поколение.
Е, има и други причини, но те не са толкова съществени. Така например винаги може да се присъвокупи и това, че
просто
(аз съм обяснявал това много пъти), искат да вярват в нереални неща, да речем че щом те могат да купуват в супермаркетите скъпи неща, то те живеят добре, докато в същото време всичко в супермаркетите е ширпотреб, това не е изискан вкус. Или още искат да получават много, за да могат много да харчат, тогава хората имат високо самочувствие, а не когато сами са направили нещо важно. Затова на хората надали би се харесала особено моята идея за комунални удръжки, но аз мисля, че ако нещата не се пресилват прекалено, както беше при тоталитаризма, то хората може и да бъдат убедени в необходимостта от такива мерки. Така че аз преминавам към самата идея.
Значи, след като вече установихме, че най-трудното за хората, и особено в бедните страни, е да плащат комуналните разходи, които по-рано бяха или съвсем безплатни (като образованието и здравеопазването), или срещу символично заплащане (като градския транспорт, съобщенията, тока, лекарствата, и прочее), то трябва по някакъв начин да помогнем за снижаване именно на техните цени. Моето предложение се свежда до
въвеждане на комунални удръжки
— не е много удачно да говорим за данъци, тъй като аз имам предвид удръжки от личните доходи преди облагането им с данъци —, по подобен начин на пенсионните вноски и от такъв
порядък
,
20%
, но това е като максимум, а може би и 15 или по-малко. Това не трябва да засяга твърде богатите личности, капиталистите, защото това не е допълнителен данък за техните предприятия а само върху заплатата, която те си плащат, други извън-трудови доходи (като наеми и прочее суми) не трябва да влизат тук. Тези пари постъпват във, да го наречем, комунален фонд, и след това се разпределят като дотиране към всички предприятия доставящи тези услуги, които са включени в кръга на тези комунални разходи (този кръг може да се променя, някои услуги може да влизат или да излизат от него); самото разпределение се извършва в съответствие с оборота или количеството на предоставените услуги в паричен еквивалент. Като идея това е всичко, но обърнете внимание на това, че тези проценти
равни на процентите на поевтиняване на дадените комунални разходи, те само стоят в някакво съответствие с процентите на събиране, но се различават от тях, поевтиняването трябва да бъде с повече проценти по простата причина, че то засяга само част от разходите на населението, а се събира от пълните доходи на хората.
За приблизителна оценка на предложението е необходимо да имаме представа за това каква е частта от тези комунални разходи, както и какво точно влиза тук. Аз мисля, че в пълен вид тук трябва да влизат: градски транспорт, парно отопление, електричество, вода, съобщения (телефон, интернет, писма), вноски за обучение в колежите и ВУЗ-овете (че и детските градини), медицинско обслужване, лекарства, а може би и част от хранителните стоки от първа необходимост (да речем, хляба и млякото) и някои учебни пособия (да речем, по-обикновени компютри). В минимален обем, обаче, трябва да влизат трите основни за всички разходи, а именно: градския транспорт, парното, и тока. Сега по отношение на частта на тези разходи. Е, аз считам почти априори, че те са от порядъка на 40%, за много бедните те трябва да стигат до 50% (много, много рядко до 60), а за доста заможните падат до 30%. Но провеждането на достатъчно точни сметки за държавата не би трябвало да е проблем, защото предприятията които ги доставят не са толкова много, а за минимума от три вида разходи те са монополни и за всеки град е по едно такова предприятие, които във всички случаи стоят в центъра на вниманието на обществеността.
Тук може да бъде изказано основно възражението, че тези пари се събират от работещите, а се използуват от всички живущи в страната (или района) но това не е по същество, защото всички удръжки се вземат от работещите, а пенсионерите или учащите се, че и безработните, във всички случаи, се издържат от работещите. И тук мога да дам приблизителни числа, и това е че половината от хората работят, а половината не; в добре организираните страни за известно време може да се случи да работят до 60%, а в лошия случай те са около 40% (макар че за България се е случвало те да са и от порядъка на 30, но това е неправилно, това е аномалия). Така че излиза че един работещ ще плаща комуналните разходи за още едно зависимо лице, но тук нищо не може да се направи, това е нормално. Само че това е средно, т.е. ако вземем средната работна заплата, но ако вземем минималната заплата за бедни хора, която обикновено е 2 пъти (или 2.2, но рядко повече от това) по-ниска от средната, то може да смятаме и на базата на минималната заплата и на един човек в малка квартира и при затруднени обстоятелства.
Така, обаче хайде първоначално да стесним предложението до 10% комунални удръжки и само за транспорта, парното, и тока, за да можем да направим по-точни сметки, а и за да започнем в по-малки мащаби. Ще използуваме пресмятания базирани на непосредствените наблюдения на автора, и при минимална заплата в момента на написването на материала от 420 лв. (на половина ако е в евро), и затова за сам човек. Картата за градски транспорт в София за един месец струва, нека да е така, точно 42 лв. (реалната цена а някъде там, тя варира), което прави 10%; парното за двустайна квартира за година при мен при супер икономии е около 250 лева, но реално е 350, или по 30 лв. на месец средно, ама това е без топлата вода, и ако добавим традиционните 2 кубика се добавят още 12 лв. за подгряване на водата, което прави пак 42 лв. или 10%; и за тока при мен разходите през зимата са 20 лева на месец, но аз отдавна съм си изключил хладилника, който изразходва средно 8-9 лева на месец, но при мен дори телевизора не работи, никаква друга техника освен котлоните на печката нямам, така че реалното е не по-малко от 30 лева, а най-вероятно към 35, което с известно приближение може да се счита пак за 10%. Общо това дава 30%. Ако заплатата е средна, то и квартирата може да е по-голяма, по-малка почти не се среща, и тогава за транспорта разходите може да се увеличат с 50% (тъй като децата и пенсионерите ползуват намаления), същото е положението и с тока, а парното ще нарасне дори още по-малко (при същата квартира), но затова ще се появят други разходи (ако са в пълен обем) като обучение, медицинско обслужване, лекарства, и прочее, така че комуналните разходи за двама души при удвоена или средна заплата ще дадат приблизително същото. Да, но ако се удържат 10%, и те се разпространят върху 30% от едни и същи доходи, то значи че те ще покрият
от комуналните разходи, или поне 30%! Затова аз считам, че 20% такива удръжки ще покрият съвсем спокойно половината от всички комунални разходи, така че може би и 15% ще бъдат достатъчни.
Е, аз не виждам недостатъци, освен това че държавата може да се оплаче, че няма да получи своите пари от данъка общ доход върху тези проценти, но тук има два варианта: или тя ще си ги удържи от тези суми, които изпраща на предприятията предоставящи тези комунални услуги (което не е коректно, защото това не са получени лични доходи), или някак-си ще мине и без този доход (в името на благото на населението). И ако се избере някой град с население от порядъка на 100 хиляди души за експеримента то може да се направят и окончателните изводи за това да се въвежда ли това предложение в действие или не. Та нали аз, както казах, не предлагам революции, а фино финансово регулиране на непосилните за нас комунални разходи. Вярно е, че хората ще получават малко по-малко, но за сметка на това те и ще плащат
по-малко за комунални разходи, т.е. това е вариант на устройване на социализъм в условията на капиталистическа икономика и стопанство.
Така, и тогава някой от моите по-съобразителни читатели е прав да ми зададе въпроса: "Добре де, драги ми Мирски, щом всичко е толкова просто то защо ти не потърсиш някоя политическа сила, за да внедриш своето гениално предложение, както и другите ти подобни неща, ами излагаш идеите си пред нас, непрофесионалисти и хора без влияние в обществото?". На което аз мога да отговоря, че за това има редица причини, по-важните от които са следните: аз не искам да губя своята обективност и независимост като анонимен автор, аз не искам да се съобразявам с интересите на никакви политически сили, после у нас (а навярно и във всяка страна)
подходяща партия за
предложения, и освен това народа във всички случаи
да се учи, да се образова, да се кара да мисли и се съмнява във всичко което му говорят тези, които стоят на кормилото на властта. А и освен това аз обичам идеите, разрешението на проблемите, това е като решаването на задачи, аз съм математик, а не практическите реализации, защото фактите в своята същност са ... фекални (аз съм говорил някъде и за това, в етимологичен смисъл), така че предпочитам, като всемогъщ бог, да си седя отстрани и да наблюдавам човешките глупости, тази роля на мен пò ми подхожда и на възрастта.
5. За яйцата и автобусните билети
Е, тук малко ще се посмеем, защото идеите са опростени и пресилени, а за яйцата в качеството им на пари аз съм говорил отдавна, преди 15-тина години. Само че сега ще минем без таблици, защото нас ни интересуват само 2-3 реда от тях, като цената на автобусните билети и минималната и средна заплата в яйца. Значи през 1988 година, като последната стабилна година преди хаоса на промените, едно билетче струваше 0.5 яйца (ще съкращавам на яй.), минималната работна заплата (МРЗ) беше 1,230 яй., а средната (СРЗ) — 2,690 яй.; после в средата на 2008 година един билет беше 5 яй., МРЗ — 1,100 яй., а СРЗ — 2,300 яй.; сега в средата на 2016 1 билет струва 8 яй. (аз считам, че яйце размер М струва точно 20 стотинки, защото то варираше от 18 до 22 ст.), МРЗ е 2,100 яй., а СРЗ е от порядъка на 4,500 яй. (годината още не е свършила), и ще добавя още че средната пенсия е 1,600 яй.; а "в едно царство, в една държава" (както обикновено започват руските приказки за деца) на Запад във 1993 година 1 билет беше 11.4 яй., МРЗ — 6,400 яй., а СРЗ — 14,280 яйца.
Така-а, а сега хайде да обърнем всичко от яйца в
и да видим какво ще се получи. Ами ще се получи че сега МРЗ в България вместо 2,100 яй. ще стане 262 билета (делим на 8) или 8.75 билета на ден, за
разходи, обърнете внимание. Но нека най-напред изберем име за тази нова билетна единица и аз предлагам да използуваме английската дума ticket известна на всички, само че ще я пишем с кирилица, или "тикет", и ще я съкращаваме до "тк". Значи една МРЗ дава почти 9 тк. на ден, средната пенсия (за хора с 40-годишен стаж) ще бъде точно 200 тк. на месец или 6.66 тк. на ден, а минималната пенсия ще бъде 100 тк. /мес. или 3.33 тк. /ден (а за мен лично е 85 тк. /мес. или 2.85 тк. /ден). Както виждате, нашето демократично развитие е блестящо, но тук нищо не може да се направи — глас народен, глас божи, нали така? За сравнение, в тази приказна страна (Австрия) МРЗ ще бъде 561 тк. /мес. или 18.7 тк. /ден; и още по-рано, в тоталитарна България, МРЗ беше 4,200 тк. /мес. (макар че това не е реално, защото градския транспорт се дотираше). Но както и да е ние можем да изразяваме всичко в тикети, защото без тях няма как да минем, практически всеки човек ги използува, така че хайде аз да ви дам няколко цени на хранителни продукти сега у нас изразени в тикети.
Значи, едно яйце ще бъде 0.125 тк., килограм хляб "Добруджа" (който е най-масово купувания от хората) ще бъде 0.68 тк. (а обичайния грамаж от 650 г. — нямам представа защо са избрали такъв стандарт — ще бъде 0.44 тк., а ако е от 830 г., където причината за теглото също не ми е известна, ще бъде 0.56 тк.), литър прясно мляко ще е около 1 тк., 400 г. кисело мляко ще е от порядъка на 0.5 тк., което значи че 1 кг. ще излезе около 1.2 - 1.4 тк., що-годе сносни кремвирши ще са около 2.5 тк. /кг (но има и от порядъка на 1.5 тк.), толкова е и цяло пиле, скумрията е около 3 - 3.5 тк. /кг., а тази дребна рибка наречена "цаца" сега е 1.5 тк. /кг., по-нататък килограм месо с кости или прилична кайма е около 4 тк., наша водка 1 литър е от порядъка на 7 тк. (а 700 мл — 5 тк.), кутия цигари е 3 тк., и така нататък.
Основното преимущество на тази парична единица, обаче, ще е това, че повече няма да има нужда да се вдигат цените на транспорта — след като те все едно се определят централизирано то ще трябва само да се
заплатите в тикети, и работата е уредена! И това ще може да се прави и на полугодие и по-често, не да се чака да се наложи със скок, съответно, да се намалява заплатата, макар че никой не ни пречи и да повишаваме заплатата в тикети (както и в яйца). Освен това, щом като цените не само на градския транспорт, а и на всички стоки (хранителни и други) в различните страни се стремят към изравняване, както и законите и много други показатели за развитие на обществото (само не и грижите за бедните, уви), то тези тикети ще могат да станат универсални за целия свят! В смисъл че отделни страни може да си печатат свои банкноти и да си секат монети, но те ще бъдат равни навсякъде, и в САЩ, да речем, и във Франция, и в България и Бангладеш (още повече, че и стандарта на живот там е почти еднакъв), че даже и в Бужумбура (което име просто ми харесва, то звучи ободряващо).
Така-а, и сега нека ви изложа моята идея за оформянето на тези парични знаци, защото аз не виждам никакви причини да не се приложи тази гениална идея на практика. Ще започнем с монетите, където "сребърните" или белите ще са със стойности от 0.10, 0.25, 0.50, и 1 тикет. Още сега може да се забележи, че 25 тикето-цента ще бъде най-удачното значение по средата между 10 и 50 цента, което вече само по себе си е интересно нововъведение и изравнява всички разногласия между различните страни. И тогава няма проблеми за жълтите или "медните" да определим значения от 1,
, 5 и 10 цента, а това че до сега в никоя страна не е имало монета от 2.5 цента въобще не е аргумент за отхвърляне на гениалната ми идея, нали така? Та аз не предлагам монета със стойност, да речем, корен квадратен от 17 (но по-късно един корен ще се появи), половинката е много хубаво число, то като че ли дава възможност за детайлизиране с точност до половин цент.
По-нататък с банкнотите всичко ще бъде аналогично, започвайки с тази от 2.5 тк., после 5, и 10 тк., малко по-големи ще бъдат банкнотите със стойности от 25, 50 и 100 тк., и още по-големи ще са заключителните 250, 500, и евентуално 1,000 тк., но за страни като България последната банкнота няма смисъл да се пуска, след като средно и за три месеца няма да се събере такава заплата. Малко по-големи по отношение на размера банкноти означава с 5 мм повече във всяка страна или с 1 см по-дълги и по-широки, и същото за най-големите по сравнение със средните. Да поясним по-нататък и цветовете и какво ще бъде нарисувано на банкнотите. Така на тази от 2.5 тк. ще е нарисувана кокошка (понеже тя струва приблизително толкова) и цвета ще бъде жълтеникав (но специално тук почти чисто жълт), на 5 тк. ще е нарисувано прасе (защото килограм свинско, че и телешко, излиза толкова) и цвета при това положение ще е червеникав (и почти чисто червен), а на банкнотата от 10 тк. ще има бутилка водка (а и други бутилки) и в този случай цвета ще е сребрист (но тук доста светъл). За стандартизация и облекчение на хората ще съхраним тези цветови гами и за по-големите банкноти, само че ще ги правим малко по-тъмни, и тогава те ще са следните: 25 тк. жълт но по-тъмен, леко към кафявото, и ще са нарисувани дрехи, а по-точно панталони и пола (като приблизително съответстващи по цена), 50 тк. червен към кафяв, на картинката ще има екран на монитор, като символизиращ електронната и друга нескъпа техника, и 100 тк. в сребрист цвят но по-тъмен, и ще е нарисуван велосипед. По-нататък за последната тройка ще съхраним идеята за транспортни средства и ще правим цветовете още по-тъмни, и ще имаме съответно, 250 тк. с лека кола, 500 тк. със самолет, и 1,000 тк. с космическа ракета.
А сега да се върнем към монетите, където за "сребърните" всичко е ясно, изхождайки от възможността да се закупи за тези пари това, което е изобразено на тях, а по-точно: 10 цента това е едно яйце, 25 цента това е чашка димящо кафе, и 50 цента е закривен кремвирш (а за нас кебапче) по-добре набоден на виличка, и на 1 тк. ще имаме хляб и кофичка кисело мляко (или йогурт, или пък кефир за руснаците). Със дребните "медни" монети нещата са по-трудни, защото вече почти нищо не може да се купи за такива грошове, така че моето предложение в
ред е следното: 5 цента с бонбонче, 2.5 цента с бисквитка, и 1 цент с 2-3 черешки. Значи всички тези изображения са на лицевата страна на монетката и от ляво на цифрата със стойността, а от дясно ще има специална емблема, която ще се отнася и за банкнотите, и там ще бъде също от дясната страна и отдолу, в неголямо кръгче, и която ще обясним сега.
Виждате ли, след като Мирски предлага тази идея, универсална за целия свят, то тази емблема трябва да е някак-си свързана с неговото име, не е ли така? Така че аз предлагам следното: за единиците и т.н. (1 ц., 10 ц., 1 тк., 10 тк., 100 тк., и 1,000 тк.) ще има стилизирано изображение на самия Мирски, с неговата неподражаема интелигентска брадичка и мустаци, с леко закривен дълъг нос, почти като при евреите, но малко по-късичък, с побелели (от мисли за хората и цялото общество) коси, и с излъчващи (където това може да се покаже, но поне на 1,000 тк. това трябва да е възможно) блясък (от излишък на акъл, разбира се, той трябва да излиза отнякъде, иначе главата му ще се пръсне) очи. Това трябва да е релефно и да се напипва, не само на монетите, там това е очевидно, но и на банкнотите, нали то така се прави в днешно време, като помощ за слепите, но и за по-голяма сигурност и защита от обикновено копиране. По-нататък на петиците (5 ц., 50 ц., 5 тк., 50 тк., и 500 тк.) ще има, пак в кръгче за банкнотите, изобразени ... пръстите на дясната ръка на Мирски с мазоли по тях — от натискане на клавишите —, където мазолите също са релефни (но не е задължително да се показват папилярните линии на тях даже на едрите банкноти), т.е. с малки точици на пръстите при монетките. И останаха новите значения, 2.5 (2.5 ц., 25 ц., 2.5 тк., 25 тк., и 250 тк.) където ще има друг символ свързан с Мирски и това е ... цялото земно кълбо — след като Мирски е световен или мирски (мировой по руски) писател —, което може да бъде показано или като поглед центриран на Европа, Азия, и Африка, или като разгънато цялото земно кълбо (което, всъщност, не е естествено, това не може да се види ако е от космоса), или просто в две кръгчета едно до друго (на банкнотите това е съвсем просто да се направи).
Сега да добавим споменатия по-рано корен: аз предлагам това кръгче с емблемата на средните банкноти (от 25 тк., 50 тк., и 100 тк.) да е с диаметър 1 см., а на най-големите да е квадратен корен от две пъти по-голямо (това е 1.4142, почти един път и половина), и съответно на най-малките банкноти да е корен от две пъти по-малко (от 1-цата, което ще даде 0.707). Е, самото оформяне на банкнотите аз оставям на художниците, но е добре ако указаните от мен картинки са разположени симетрично на лицевата страна, и тогава може да има някои разновидности, да речем: кокошка (от ляво, това е важно, тя е слабата страна) и петел (от дясно), или крава отляво и свиня отдясно, или полà отляво и панталони от дясно, или просто дублиране на картинките. Отзад ще има символи на страната, на монетите гербове, на банкнотите някакви важни символи за страната издаваща тези пари и така нататък, но не конкретни лица а просто така, пейзажи; водните знаци с емблемите свързани с Мирски и лентичките със стойността ще бъдат както е редно. Може по идея 2.5 тк. да се пуска и като монета от два метала, това сега се прави, и тогава банкнотите ще започват от 5 тк.; може да се промени и цвета при желание, но винаги е добре когато съществува някакъв стандарт, за да не се бъркат хората; емблемите, обаче, не си струва да се променят, те са достатъчно удачни за целия свят.
В крайна сметка, идеята да се свързват парите с конкретни стоки, а не с личности или обекти, макар и не използувана до сега, но е по-удачна, тя е аполитична, изображенията не стареят (хората винаги ще ядат, ще се обличат, ще пътуват, стоките остават). Би могло да се използува и яйцето, но то е на един порядък по-малко отколкото билета, и както сами видяхте с билетите е по-добре, те са като че ли ценни книжа; заплатите може действително да се променят леко ако транспорта се променя, но той не трябва да прави това, аз мисля, че 10-12 яйца за билет е тавана — при нас все още
прехода към демокрация, аз говорих за това, и затова са тези скокове —, самите транспортни предприятия няма да искат да променят цените на билетите ако цялата икономика зависи от това (а и освен това аз ще дам на края един вариант за безболезнено леко изменение, установявайки, тъй да се каже,
билет).
Но яйцето присъствува тук като 10 цента, ние не сме го изхвърлили. Аз даже мога да ви предложа такова сравнение, за да почувствате колко голям товар е това градския транспорт за бедните страни и в условията на западна демокрация Представете си, че качвайки се в автобуса (и прочее) вие започвате да вадите от чантата си действителни яйца и да ги хвърляте в някакъв казан ето така: бам, бам, бам, дузина пъти под ред! Но за да може те да бъдат използувани (да речем, за изготвяне на яйчен прах — транспортните предприятия ще станат най-крупните производители на този продукт, а?), то вие чупейки яйцата отделяте черупките и ги хвърляте в специална кошница от дясно (за производство на калций), изливате яйцето в казана отляво, изтривате с пръст всяка черупка за да не се губи на вятъра белтък, и когато счупите цялата дузина (или десетка, както се реши) от изискваните от вас яйца, вие вземате ароматизирана салфетка от поставената наблизо подставка, изтривате си ръчичките, и минавате напред, за да дадете възможност и на другите пътници също да си "заплатят пътуването". И това само в един транспорт, а нали най-често след това следва втори, че и трети транспорт, и навсякъде по дузина, и за обратния път също, така ще се съберат едно
-тина яйца дневно, представяте ли си! Колко хора могат да се нахранят с тези яйца, а? (И колко трудолюбиви ... кокошки са си разтягали дупета за да ги снесат, а?) Но тях ги поглъща ненаситното гърло на градския транспорт.
Е, шегите са си шеги, но при мен всичко това е реализуемо, както виждате, и е въпрос само на желание. А сега за това как аз си представям плащането на пътуването в съвсем близко бъдеще. Тук всичко е просто, с помощта на фонокарти, както вече постъпват някои при нас, зареждайки на куп много билети по по-ниски цени, а после в автобуса само допират картата до четящото устройство, това положително е европейска система. Само че аз имам предвид естествено разширение на тази идея, където картата ще има индивидуалния номер на човека (ЕГН), и в системата ще се прочита този номер, датата и часа на пътуването, града (за да се универсализира това), номера на транспортната линия, номера на автобуса, номера на спирката, посоката на движение, количеството на изминатите спирки, и може би и още нещо. Това е нужно с оглед на това да се даде възможност за установяване на лимити по време — точно до един час — и по спирки — до 12, или поне до 10, но
в едно транспортно средство! Чактисвате ли? Идеята не е съвсем нова, но сега тя е напълно реализуема, и това ще бъде стандартния билет, който може мъничко да варира. Само дето ще трябва картата да се доближава до четеца два пъти, при влизане и при излизане, където при влизане е задължително, а при излизане е желателно. В смисъл че ако не се отбележите на изхода, то след изтичане на часа билета ще се счита за завършен, но ако не сте навъртяли още допустимия лимит от спирки то може да се прехвърлите в друго превозно средство и да продължите да използувате същия билет.
Тогава на входа ще се проверява първо дали при вас продължава текущ билет или не, и ако не то той се открива, а ако да и може да се продължи то се продължава. На изхода се броят първо броя на спирките и ако те са превишили лимита то билета се затваря, после се гледа времето и ако е останало и време, то билета продължава; ако не сте закрили билета то няколко минути след изтичане на времето той ще се закрие. От друга страна ако вече сте влезли в автобуса преди изтичане на часа, то можете да пътувате и свръх това време до последната спирка в това направление. Така че някой може да пропътува 2-3 спирки с трамвай, за пример, после 4-5 спирки с метро, и после да седне в автобус и да пътува ако ще и час само в него и всичко това с един билет. Или пък да отиде някъде в магазин, да купи набързо нещо и да се върне преди да е изтекъл часа. Обаче може и да не успее за това време и тогава започва друг билет. Това е огромно удобство. А транспортното предприятие няма да загуби почти нищо, защото така хората ще използуват по-активно транспорта и няма само да ругаят предприятието. Защото нали картата за месец (или седмица, или един ден) ви дава тази възможност, но това е ако пътувате често, а ако излизате няколко пъти в месеца, или през ваканцията, и прочее, с билети е по-удобно. А така е и по-справедливо, хората ценят справедливостта. И системата няма да е много сложна, ще трябва още по спирките да се поставят колонки, за да може всеки да си проверява колко още може да пътува, както и броя на билетите, такива неща. Зареждането на картите с билети ще може също да се направи сравнително лесно, и от банкови карти и с налични, може да се допуска някакъв преразход (да речем до 5 билета), всеки ще може да има няколко такива карти, за да даде на децата или възрастните си родители. Не стига това, ами ще може в края на всеки ден да се изброяват и пътуванията от други градове (или села) и да се обменя информация и да се прехвърлят пари. И може да има и билети с намаление а не само месечни карти, това съществува в някои страни, само не и у нас. Но струва ми че вече стига за това.
Така че, скъпи мои читатели, както виждате 2016 година е плодовита на теми, и аз успях да ги вместя всичките в един материал, достатъчно дълъг, както и подобава на Мирски, нали? Аз пак декларирам, че повече не се каня да пиша публицистика, обаче кой знае. А 16-тата година в България, по принцип, е добра, нямаше нови избори (до октомври, през ноември ще има за Президент, но те не са интересни, или пак ще изберат водещата партия дори ако само 30 % от хората отидат да гласуват, или това ще бъде началото на края на нейното управление), годината излезе топла, поне в София, зимата свърши рано, лятото даже и да не валеше дъжд но небето се покриваше с облаци, т.е. нямаше големи жеги, цените не започнаха още да растат (ако не броим билетите, разбира се, но цените на картите си останаха), даже може би леко паднаха тук-таме, нашето население като че ли повече не намалява, аз гледам че се раждат дечурлиги, растат, изхвърлят се все повече здрави неща на боклука, безработицата като че ли малко се намали, ами, както на Запад, ако не броим това, че заплатите ни са едно десет пъти (а може би и повече) по-ниски отколкото там. И даже някои потомствени интелигенти като вашия автор успяха да се пенсионират (засега с малко по-малко от три тикета на ден, но аз мисля, че няма да мине и година и аз ще имам вече цели три тикета, всеки ден, аз ще мога даже да спестявам по десетина тикета на месец). И после, след като и годината е 16-та — което е първия
куб, 2 на четвърта степен —, и аз съм си изкарал пенсията за 16 години, и засега не боледувам от нищо сериозно, то считам че просто съм длъжен да проживея още 16 години, нали така? Така че ще се готвя за смъртта някъде към 33-тата година на века, подходяща година за тази цел, струва ми се.
10. 2016
— — —
НОВО ?
Текст
дата
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/