Д Е С Е Т Ц И Н И Ч Н И Е С Е Т А
(ПОПУЛЯРНО МИРОВЪЗРЕНИЕ)
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
За сътворението и сътвореното
За жената и мъжа
За човечеството
За интелекта
За религията
За демокрацията
За насилието
За справедливостта
За популацията
За бъдещето
Приложение: Конституция на Циникландия
— — — — —
ЧАСТ ШЕСТА
ЗА БЪДЕЩЕТО
I. Минало и настояще
Не можем да говорим за бъдещето без да изходим от миналото и от неговите постоянни тенденции както и неизменни принципи на функциониране на обществото и природата, защото за да екстраполираме нашите разсъждения трябва да имаме добра база. Само това, разбира се, не е достатъчно и затова колкото по-далеч отиваме в бъдещето толкова по-неточни ще стават нашите прогнози, но доколкото тук не изхождаме от някакви частни интереси, или, по-точно казано, единствения интерес, който имаме, е да продължава живота на нашата стара планета, то си струва да направим един опит. И така, нека първо се спрем на
1.
Постоянните тенденции
в развитието на обществото, като тръгнем някъде от времената на Вавилон и до наши дни. Ще отбележим четири неща, а именно:
а)
Придвижване нагоре в скалата на човешките желания
и стремежи
и масовизиране на това движение
за по-широки слоеве от населението. Има се предвид скалата от желания с пет нива, където първо стои осигуряването на насъщна храна, после идва нуждата от място за подслон, след това продължението на рода (така както Бог е повелил, а пък и на хората доста им харесва — ако не резултата, то поне самия процес), после желанието за изява и надмощие над другите, и най-накрая развитието и усъвършенствуването на личността. Това движение, естествено, се осигурява първо за управляващите, а после, и отчасти, и за управляваните, като интегралната оценка се състои в сумиране на нивата за всеки индивид (с някакво тегло за всяко ниво, може би), така че по-голяма стойност можем да получим, както чрез повишаване на нивото на някои отделни индивиди, така и чрез масовизиране на едно не много високо ниво. Това сумарно значение за дадена страна, или за цялата планета, непрестанно се повишава, и имаме всички основания да предполагаме, че то ще продължи да се повишава и за в бъдеще. Смисълът на живота за всеки е да се качи по-нагоре по тази скала, а същото важи и за обществото като цяло чрез сумарната оценка.
Първите три нива са тези от жизнена необходимост за всеки и те са били задоволени в някаква степен още когато маймуната е слязла от дървото, както се казва, но изява, или възможност за кариера, дори и днес не е осигурена масово по света, да не говорим за някакво специфично, индивидуално, развитие на човека. Тук, обаче, се сблъскваме с един феномен, с едно естествено поставено от природата
(защото какво бихме правили като достигнем максимума, ако можехме да го достигнем?), и се оказва, че тези стремежи далеч не се отнасят за основната част от хората (в смисъл, че стремежите си остават, но те не могат да бъдат реализирани по вина на
индивиди) и в такъв случай те, най-често, просто заменят новото качество с по-голямо количество от старото (т.е.: храна, жилища, коли, любовници, и пр.)! В такива случаи тези индивиди не знаят какво друго да желаят,
ги прави нещастни, и, ако те са от управляващата класа (както най-често са), обществото започва да се изражда и разпада отгоре, а пък масите с въодушевление помагат отдолу, защото техните стремежи са винаги по-зле удовлетворени от тези над тях. По този начин се развиват и загиват цивилизациите,
за управляващите, когато техните основни жизнени потребности се задоволят и се стигне до нивото на развитие на личността. В това няма нищо шокиращо, защото цивилизациите са като живи системи, и в такъв случай те
да загиват!
Доколкото, обаче, съвременната цивилизация е силно демократизирана, то трябва да разглеждаме интересите на целите народи, както и да вземем целия свят (поради масовите комуникации), където споменатите тенденции на все по-голямо задоволяване на насъщните нужди за всички постепенно стават реалност. Може да звучи парадоксално, но безсмислието на живота (за индивида) не противоречи на желанието му да търси този смисъл, и когато неговото намиране става вече трудно (поради всеобщото изобилие), хората се объркват и цивилизацията си отива. Нашата страна, в това отношение, е "по-облагодетелствувана" от силно развитите, защото ние още имаме проблеми: и с изхранването, и с набавянето на прилично жилище, и със сумата по-дребни неща, така че по този начин дори помагаме на световната цивилизация като я
и отдалечаваме момента на нейния край!
б)
Постепенното разкрепостяване
на експлоатираните маси,
или дистанцирането на "веригите" им
, е следващата постоянна тенденция в човешкото общество от хилядолетия. Смело може да се твърди, че появата на обществото започва с разделението на труда и със създаването на условия за използуване на едни групи хора от други такива, или за взаимна експлоатация, преведено на български като "вадене на душата" (вижте "За човечеството" и "За справедливостта"), защото това е и най-ефективната форма на използуване на човешкия труд. Всяко общество може да съществува
на базата на
експлоатация и е наивно да си мислим нещо друго, но тези които се шокират от думата могат да я сменят с "използуване". В този смисъл, например, бракът е институция за съвместно експлоатиране на детеродните органи, и поради това в днешно време, при наличието на редица свободи (породени от предчувствието за краха на цивилизацията и загубата на смисъл в живота), необходимостта от продължителна и неизменна експлоатация на едни и същи лица отпада и брака като институция започва да губи своето значение.
Взаимната експлоатация в обществото, обаче, непрекъснато се е подобрявала като робските вериги постепенно са били заменени с невидимото привързване към земята като източник на блага, а после, когато благата се оказало, че могат да се извличат не само от земята, привързването е станало икономическо. В съвременното капиталистическо общество икономическите вериги не се виждат, но те си съществуват, и ако не съществуваха то обществото щеше да се разпадне (както донякъде и стана при комунистическия социализъм, където ролята на капитала беше доста слаба, а само с речи и лозунги общество не се споява). Експлоатацията, сама по себе си, не е нито нещо добро, нито нещо лошо, и за да е добра тя трябва
на интересите на обществото, които пък трябва да отчитат интересите на всеки индивид, така че целия "номер" е в намирането на най-
форма на експлоатация! Робовладелческият строй е бил съвсем оправдан на времето си (дори и за робите), но той не е добър днес, когато, на базата на по-добро задоволяване на насъщните нужди на населението, се получава по-добра ефективност на работа при наличието на по-големи свободи за трудещите се, и поради това "ремъка", на който те са привързани, може да се поосвободи. Изобщо казано, отричането на нещо, било то форма на експлоатация, или обичаи, или нещо друго, не бива да означава отричане на неговата целесъобразност в минало време (т.е. отричане на миналото), а само при новите условия. Така че някаква форма на взаимна експлоатация трябва да съществува и за в бъдеще, когато капитала престане да играе особена роля, поради повишаване на жизненото равнище на масите и неизбежното социализиране на обществото (за което ще говорим след малко).
в)
Следващата тенденция е
непрестанното засилване на човешките възможности
и нарастване на господството на човека над природата. Това е очевидна тенденция, която никой не отрича, но нека подчертаем, че това господство трябва винаги да се ограничава в по-добро, или по-изгодно за човека,
, а не непременно в нейната промяна, която в повечето случаи, съдейки по човешката практика, се извършва не толкова защото е наложителна, колкото за да покажем силата си (т.е. от неразумна човешка гордост), а и защото промяната на средата е
от нагаждането ни към обкръжението или промяната на самите нас! Тъй да се каже: като не можем да направим каквото трябва, то поне правим каквото можем.
Засилването на възможностите ни е резултат на стремежа ни към по-лесен живот (и природните ни дадености, разбира се), така че често се говори за подобряване на условията за живот през вековете човешка история, но това подобрение е следствие на по-големите ни възможности. Още когато първобитният човек е хванал камъка в ръката си той е започнал да засилва своите възможности, защото това е било ново оръдие или оръжие за него (като на английски arm означава дори едновременно ръка и оръжие) и тази тенденция продължава и днес чрез машините, различните технологични процеси, компютрите, научните достижения, и прочее. Ясно е, че нашите възможности ще продължават да се засилват като, например, се научим да летим, или да предаваме мисли, или да телепортираме материя по някакъв нов начин, а не чрез класическите транспортни средства, или да пораждаме такива индивиди, каквито желаем, и други подобни. Но нека сме наясно, че това засилване на възможностите, поне досега,
с нищо генетичния апарат на човека, където нещата стоят на едно място от десетки хиляди години, което е необходимо, защото човешката еволюция трябва да бъде съизмерима с биологичната и геологична еволюции на планетата ни. Евентуални промени в наследствения код имат всички шансове да се окажат по-опасни и от ядреното оръжие и да предизвикат нови масови ужаси.
г)
Социализацията на обществото
, или движението към все по-голяма социална справедливост, е последната тенденция на която ще се спрем. От зората на цивилизацията човек е разбрал, че нашия свят е несправедлив (поне за всеки индивид) и поради това той никога не е преставал да се стреми да го направи по-справедлив (вижте също "За справедливостта"). Едва в последните няколко века, обаче, ни се отдаде да постигнем някакви по-големи успехи в това отношение, предимно на базата на по-големите възможности на обществото, но това далеч не е границата на нашите желания (то такава граница и не съществува), така че тази тенденция винаги ще продължава. Социалната справедливост означава, най-общо казано, някакъв начин за постигане на единство с интересите на другите, разбиране, че нашето благополучие зависи от това на другите, някаква форма, не на колективизъм, а на правилно разбран, т.е.
,
.
Не само на етапа на краха на съвременния капитализъм от последните един-два века, който можем да наричаме и индустриално общество, ако това повече ни харесва, но поне от Древна Гърция насам, съществува борбата на хората за изграждане на по-справедливо общество, и този стремеж става особено актуален в днешно време поради засилените възможности за неговото постигане. Добрите фирми на Запад отдавна полагат най-различни грижи за своите работници, просто защото по този начин те могат да привлекат по-добрите при тях, което е в тяхна изгода. Аналогично, обществото като цяло има полза от добро социално осигуряване защото това прави живота спокоен, а основното нещо от което се нуждае един
е спокойствие в страната и възможност за населението да харчи парите си като купува произведените от неговата фирма стоки, от което той само печели. Така че
"олевяването" на обществото е неизбежно
в близкото бъдеще, а дали ще наричаме следващия етап в развитието му социализъм, или постиндустриално общество, или по някакъв друг начин — не е съществено.
2.
Неизменните принципи
при функционирането на обществото се свеждат основно до следното:
а)
Борба с трудностите в живота
. Това е принцип заложен дълбоко в самата "биологична матрица" и човек, независимо от постоянния му стремеж към лесен живот, се стреми в същото време и към интересен, което ще рече
, живот. Ако искаме да преодолеем някак-си това словесно противоречие би трябвало да кажем, че човек се стреми към лесен живот, който да му позволи
, които да го направят интересен за него! Всеизвестно е, например, че младото поколение в последно време се "разхайти", както казват възрастните, което е неизбежно следствие от по-добрите и лесни условия за живот на младите, защото те, осигурени с насъщно необходимата им храна и жилище, вече се чудят какви нови и преждевременни усещания да търсят, тъй като желанието за изява още от най-ранна детска възраст не привлича всички, а пък и разбирането им за изява се състои основно в притежанието на нещо дадено им наготово или лесно придобито, но
(защото това е по-трудно). Това обяснява и наркоманията, и високата престъпност (до голяма степен), и високия процент на самоубийства сред младите (точно когато те нямат никакви обективни причини за недоволство от живота, защото най-хубавата част на всеки живот е младостта). Тези, да ги наречем временни, проблеми, защото те възникнаха основно през ХХ век, ни сочат, че една от основните грижи в бъдещето ще бъде именно в
, предимно за младите.
Когато човек взема всичко лесно и наготово той не може да бъде щастлив, и може би поради тази причина в сексуалните отношения (които са в основата на живота) женските индивиди непрестанно се стремят (най-често несъзнателно) да създават проблеми на мъжете, за да направят живота им по-интересен и сексуалното удоволствие — по-пълно (след като е положено някакво усилие за неговото постигане), което е намерило отражение в класическата фраза cherchez la femme, или "търсете жената", като корен на всички нещастия. Във всеки случай лесният живот не блазни хората и трудностите закаляват индивида, като дават възможност за проявяване на този недоразвит инстинкт наречен "интелект", така че проблема е в правилния подбор на такива трудности, които могат да бъдат преодолени.
б) Животинската природа
на човека е следващия неизменен момент при всички цивилизации и не бива да си мислим, че ще можем някога да избягаме от нея. Двадесет века след Христа ние още изпитваме удоволствие да убиваме своите събратя (ако не в действителност, то поне виртуално, пред видеото), или най-малкото да им правим злини, като основния елемент на нашето щастие се състои в нещастието на другите. Нещо повече, поне през последните два века, предимно поради неосъзнатото пренаселване на земното кълбо (вижте "За популацията"), човешките жертви са неизмеримо повече от тези през предишните епохи, когато в редица случаи хората са можели по-лесно да се разделят на такива, които искат повече силни усещания (разбирай: кръв и разврат), и такива, които предпочитат спокойния живот; по-рано се е правела разлика между фронт и тил, сега тя не съществува, нито по време на война, нито в мирно време, благодарение на високата престъпност и тероризъм. Ние треперим пред смъртното наказание, понеже живота на всеки (уж) бил много важен и неповторим, но се избиваме с милиони. Дали за в бъдеще ще трябва отново да се легализират гладиаторските битки (особено при възможността за присаждане на много органи), или да се определи някаква планета за войни (защо не Марс?), или да се засили още повече ескейпизма (за който ще говорим след малко) чрез по-тотални медикаменти и виртуални аудиовизуални ужаси, или ще бъде намерен някакъв друг начин, но хората, изглежда, още много векове ще имат нужда от кръвопролития, за да се почувствуват
?!
в)
Следващият важен момент това е
разединеността на човешкото общество
. Хората като индивиди са доста по-надеждни и функционални, отколкото обществото като цяло, което още не може да се разбере кой кого да командува и до каква степен да се подчиняват един на друг. Дори в някои държави и да има някакво примитивно ниво на организация, на цялата планета то отсъствува, като глутница вълци, примерно казано, са по-сплотени отколкото всички съвременни държави взети заедно. Нашите най-големи мечтания засега се свеждат
до хармония и взаимодействие между индивидите и държавите, а до рицарски условия за
, най-често на живот и смърт (и с рицарство само на думи). По всичко личи, че поне в близките няколко века (или хилядолетия?) ситуацията ще се запази същата, защото човека и за самата природа е един експеримент и никой не знае кое е по-добро, така че нека приемем за по-добро това, което успее да установи надмощие. Но тогава да не се заблуждаваме като си мислим, че в човешкото общество цари някаква организация, или поне не много по-голяма отколкото сред другите стадни животни.
г)
Последното неизменно нещо, на което ще се спрем, това е постоянното
търсене
от човека
на някаква заблуда,
постоянното
бягство
(ескейпизъм)
от реалната действителност
към някаква виртуална или измислена такава, нещо което е накарало още древните римляни да изкажат сентенцията: "
" ("Светът иска да бъде лъган!"). Всяко хубаво нещо си има и своите лоши страни (и обратното), така че способността ни за висша нервна дейност неизбежно се съпътства и от желанието ни да си измислим свой свят, в който да живеем. Заблудата може да е неосъзната, както в повечето случаи е, но с повишаване на знанията ни за околния свят необходимостта ни от заблуда
, а само си мени формите.
и то не трябва да се нарушава в бъдеще, независимо дали става дума за религия, изкуство, любов, някакво опиянение, идеология, спорт, и прочее.
II. Близко бъдеще
След казаното в предишния раздел е сравнително лесно да предвидим (с някаква степен на достоверност) развитието на обществото в близките два-три века, като екстраполираме постоянните тенденции и запазим неизменните принципи. Би трябвало да е очевидно, че
светът върви към социализъм
(макар и в редица страни да се плашат от тази дума), ако не за друго, то поне защото вече
. Дали при бъдещия социализъм всеки нуждаещ се ще получава безплатно основните хранителни продукти, медикаменти и други услуги (примерно в специални магазини, или в специални отдели за безплатни стоки, или чрез колекция и последващо разпределение на дълготрайни продукти за употреба на втора ръка, и пр.), или пък той ще получава само необходимите средства за да се снабди с това, което смята за най-важно за него, или чрез някаква комбинация на тези методи, не е съществено. Важното е, че основните нужди (първите три нива от скалата на желанията) ще могат да бъдат задоволявани за всеки, който няма възможност, или пък желание, да прави кариера в момента. Пенсионно, здравно, правно, и прочее осигуряване ще е достъпно за всеки, така както и образование според личните му способности и/или финансовите му възможности. Свобода за придвижване из целия свят и съвсем достъпни комуникация с всеки друг също ще е осигурена, като лингвистичните бариери ще се преодоляват на базата на пет-шест основни езика, един от които ще бъде и официален в страната.
Основната форма на експлоатация и принуда в близко бъдеще ще бъде капиталистическата, или властта на капитала. Колкото и добре да е осигурен човек все ще има неща, които той лично няма да може да притежава, така че ще има към какво да се стреми и за какво да печели пари. Нещо повече, след като основните нужди бъдат прилично задоволени, то на човек няма да му остава нищо друго освен да се стреми да направи нещо и за другите, като се съгласи, например, да работи и
заплащане или срещу символично такова, което е вече реалност за много хора от заможните слоеве в развитите страни. Дори сред научните работници, които не са от най-заможните, но и не са от бедните, и днес съществува желание да вършат работата си не заради парите, а заради интереса от нея; това важи и за много други професии като: медици, учители и прочее, а до голяма степен и за обикновени рутинни дейности, защото човек винаги изпитва някакво удоволствие от свършената работа, и като се научи да работи той не може да бездействува. Съвсем реално е да се очаква работната седмица (ако остане от седем дни, а не стане "шестица", да речем) към средата на ХХI век да стигне четири дни по шест часа, като този, който ще може да си осигури работа поне за три дни седмично, ще може да се смята за щастлив. Притискан от растящата безработица, която няма основание да се очаква да намалява на фона на все по-големите възможности на технологиите, човек ще започне да се "натиска" да има възможността да поработи малко, просто за удоволствие (for fun, както казват на английски), така че експлоатацията ще продължава и поради желанието на хората за изява, а не само заради заплащането.
, или някаква безналична форма на разчет,
да ръководят икономиката, поради лесния начин за отчитане на търсенето (щом се печели, значи се търси), както и да бъдат цел в живота на мнозина, поради
и възможност за надмощие, които те позволяват. Парите предлагат една
на човешките ценности и, независимо от неточността ù в редица случаи, идеята за това е гениална. Пречките за всеки да работи — естествени или изкуствени, ако потрябва (защото може човек да трябва и
за да поработи ден-два в някой роботизиран завод, или за да отиде в армията, където ще му дадат истинско оръжие, и пр.) — ще бъдат едни от трудностите в бъдещето. Освен това хората винаги ще искат да поживеят още половин век с нови изкуствени органи, а това, над дадена възраст (примерно от сто години), ще трябва да се заплаща; или пък ще искат да си имат своя ракета, или някой астероид, и т.н., тъй че ще има за какво да използуват парите си.
Чие притежание, обаче, ще бъдат
не е от особено значение, защото крупните собственици, така или иначе, ще бъдат само 2-3 % от населението и тяхната цел в живота ще се диктува от собствеността им, т.е. те ще живеят: или за да умножат парите си, или за да ги похарчат интересно (и разумно, ако това им се отдаде), или и двете. Нормално е да очакваме, че това ще бъдат държавите (т.е. техните ръководства) и най-вече международните компании (т.е. лицата които държат капитала, а не тези, които ръководят предприятията), но във всички случаи многото пари
да отиват при по-способните, защото богатите винаги ще могат да накарат способните да работят за тях! С други думи, властта на капитала ще продължава да се определя от
, а не от разумни,
, но, доколкото за обществото е важно
, това няма да е съществено. Освен това икономиката повсеместно ще започне да ръководи политиката, а не обратното, както е сега в редица страни, което ще бъде едно движение напред.
Има надежда, все пак, да се очаква, че човечеството ще съумее някак-си да отдели лошото от доброто при въпроса за собствеността върху средствата за производство и ще стигне до извода, че най-лошия и несправедлив момент в случая е, че богатствата не съответствуват на
способности на елита, а са предимно наследени! Когато това се осъзнае ще бъде елементарно да се избегнат злините, като се модифицира така закона за наследството, че крупната (т.е. експлоататорска) собственост практически
, а да преминава в ръцете на големи общности от хора (държавата, общините, или някакви други професионални сдружения), от където тя да може после да се отпуска за временно или пожизнено управление на някои изявили своите лични способности индивиди, или да се разпределя равномерно и/или
сред членовете на обществото (примерно: при навършване на кръгли годишнини, или чрез лотарии).
Действително, ако човек се замисли, то наследяването на имуществото си е една
измислица (т.е. не съществува в света на животните) и тя повече пречи, отколкото помага, защото засилва още повече несправедливостта в живота. Така или иначе, данъка наследство (който при големи суми може да откара, заедно с адвокатските издръжки, до 1/3 от общата сума) е съвсем
оправдан, от гледна точка на индивида, който наследява (защото — да не би държавата да е помогнала с нещо, че човека е починал?), и той се обяснява само с естественото желание на държавата да "намаже" от каквото може. В него, обаче, има и силни социални елементи, и няма нищо трудно в това да се определи някакъв, да го наречем,
на капитали (ЕМ), при надвишаването на който данъка наследство да скача нагоре по експонента, така че при 10 ЕМ лично наследяване човека да
само 2 ЕМ, и при 100 ЕМ —
3 ЕМ, например, а другата част да отива за държавата (и/или общността). Самият ЕМ спокойно може да бъде от порядъка на 1000 МРЗ (минимални работни заплати), като подлежи на корекции съобразно жизнения стандарт в момента.
Това ще доведе до някакъв държавен монополизъм при крупните компании, но те, все едно, са винаги под призмата (и жезъла) на държавата, защото засягат интересите на основната част от работната ръка. Това няма да бъде социализъм в класическото схващане, а някакъв народен капитализъм, т.е. такъв, от който народа ще печели, като конкуренцията, поне сред дребните фирми, ще си съществува, а и сред крупните тя няма да изчезне, ако се следи държавната собственост да не надхвърля 1/3 от активите на предприятията, примерно, а другата част, когато такава остава, да се предава на общини и други сдружения, или се разпределя с някакъв жребий. При това и самите крупни собственици няма да загубят нищо
, а само тяхното потомство ще губи, но и то няма да падне под границата на един ЕМ, който позволява едно съвсем прилично съществуване. Както се казва, и вълка сит и агнето цяло, и, освен това, света, така или иначе, е тръгнал натам.
Смело може да се твърди, обаче, че още доста векове обществото няма да може да установи една прилична форма на организация, която да определя бъдещото място на всеки още от рождение, но което място да
да се предава по наследство! И това ще бъде не защото е толкова трудно (ако не друго, то поне жребий може да се хвърля кой кого да командува и кой какво да притежава за даден период от време), а защото хората няма да приемат едно такова ограничение на техните възможности, които, все едно, са ограничени от генетичните им дадености. Те и тези генетични дадености може да се удаде да се променят, но тогава пак ще възникне въпроса кой ще има такива права, защото не може всички да бъдат Цезари или Наполеони, примерно. Има надежди компютрите още през ХХI век да навлязат масово в социалното управление и правораздаването, поне като първични инстанции, и тогава може би ще бъде направена една добра крачка напред, но хората дълго време ще се съпротивляват преди да се убедят, че това ще бъде в техен интерес, защото един изкуствен разум, очевидно, ще може да взема, ако не най-справедливите (според човека, и затова спорни) решения, по поне безпристрастни такива.
Иначе можем да бъдем сигурни, че бъдещото време ще бъде
, както по отношение на прехраната и вещите, с които си служим, така и на емоциите. Масовите медии все повече ще изместват (и притъпяват) самостоятелното мислене, а виртуалната реалност ще играе ролята на действителността, но това
толкова страшно, защото малцина са хората с оригинално мислене, което си струва да бъде запазено. Съвсем нормално е да очакваме също и някакви евтини и относително безвредни, т.е. не водещи до опасно привикване, наркотични и психотропни препарати. Дори в областта на размножението изкуственото раждане е въпрос на близко бъдеще, така че след един век, примерно, може всяко семейство да си се снабдява с една "изкуствена майка", която да бъде с размерите и
на съвременна съдомиячна машина, и да извършва там необходимата "посевка" щом счете за необходимо, или по-скоро когато получи нужното разрешение (защото докато човешката популация не се сведе под един милиард души това просто ще е неизбежно), като в такъв случай секса ще си остане, един вид, за "спорт и почивка". Можем да се
войните да изчезнат поне от нашата планета, но при наличието дори на две държави, или на различно благоприятни условия за живот в отделните райони, това е доста съмнително, защото човека е преди всичко животно и чак след това надарено с разум. Все пак, едно на друго, сигурно живота през ХХII век ще бъде по-интересен от съвременния ни, ако до тогава не взривим планетата си.
III. Далечно бъдеще
Далечното бъдеще е това, за което вече не можем да екстраполираме съществуващите тенденции, но трябва да видим по какъв начин те ще се променят, така че да се затвори цикъла, и тук можем основно само да гадаем. Така например е ясно, че някога ще дойде време когато властта на капитала ще бъде променена, и тогава ролята на принуда ще играе, може би, наследствеността, или родовата връзка, но това не е сигурно, защото семейството и рода и днес вече се разпадат, а и генното инженерство също предлага много възможности за намеса в тази насока. Би могло да се допусне съществуването на специализирани човешки индивиди за определен вид дейности, което да ги отличава и по външен вид, хората може да станат продукт на някаква симбиоза на естественото с изкуственото, т.е. киборги, и тогава всеки ще има свои съсловни, да ги наречем, интереси, които да защитава и за които да работи. Възможно е да се упражнява някакъв контрол върху продоволствието и продължението на рода чрез социалната издръжка на населението, който да принуждава хората да вършат това, което е нужно за обществото (вече и днес са малцина тези, дето могат сами да заколят някоя кокошка, да не говорим да посеят една нива с пшеница, да я ожънат и сами да си изпекат хляба, а за в бъдеще всички ще бъдат зависими от технологично произвежданите храни). Или пък да се премине към тотално следене на
чрез някакви имплантирани приемо-предаватели, с възможност за локално въздействие върху психиката на всеки при нужда, което ще се поднесе под формата на
за сигурността и здравето на хората (така както сега всички хора са картотекирани, превозните средства и оръжията също, и следващото стъпало е директното следене с оглед на предотвратяване на нарушенията още в зародиш). Или принуда ще се упражнява при снабдяване на хората с нови органи и периодичното им подмладяване. Във всеки случай някаква принуда сигурно ще има, иначе обществото ще се "разлети" от центробежната сила на егоизма на неговите членове.
Но може, най-после, човек да стане и наистина разумен, като започне да работи, не защото някой го кара, а защото
се кара, понеже така живота е по-интересен и изгоден за всички, което предполага, че обществото вече ще е стигнало до последното ниво на желания — личното развитие и усъвършенствуване, съпроводено с разбирането, че най-добрата изява е положителното мнение на околните. А може и нужната принуда да се упражнява от изкуствения разум като хората станат подчинени на роботите, които ще се грижат за тях (просто за да има какво да правят), докато хората ще си живеят (просто за да им минава интересно времето). Такава степен на свобода няма да е много мобилизираща, но и малко вероятно е да се стигне до там, тъй като природата, сигурно, ще ни предложи нови трудности, така че хората няма да бъдат оставени да си правят каквото им хрумне.
Рано или късно е нормално да очакваме и някакво разселване на човечеството из Космоса, колонизиране на други планети, контакти с други разумни същества (ако ги намерим), и въобще засилване на човешката мощ до невероятни (и невероятно опасни) граници. Когато се научим как да се предвижваме наистина бързо в пространството ще сме близко и до решението на въпроса как да се преборим с времето (доколкото то е това, което определя кое е бързо и кое не е). Някога, може би, ще започнем да правим и екскурзии във времето, при все че при движение в миналото можем да бъдем само наблюдатели, а бъдещето, все едно, не е нещо повече от една виртуална действителност, тъй като никога не можем да бъдем сигурни, че то ще бъде точно
бъдеще, а не някое от възможните, но това положително ще бъде интересно.
Нашата мощ, обаче, не може да бъде ограничена само с това което е извън нас, така че ние ще се стремим да подобрим и самите си организми и обществото. Генното инженерство вече има впечатляващи постижения, така че в скоро време ще бъдат създадени най-различни нови растения и животни. Но ролята ни на творци на света около нас никога няма да бъде на достатъчна висота докато не вземем да променяме и себе си — било то своите лични тела, било то да създаваме потомство по заявка. Всяко излизане от природните ни дадености, разбира се, е много опасно, но това надали ще ни възпре да продължаваме Божествения експеримент и да увеличаваме разнообразието в Природата (още повече, че досега основно сме го намалявали). Разнообразявайки живота си, обаче, е редно да се погрижим и за ... смъртта, защото тя, все пак, е най-сериозното ни житейско изпитание.
Намесвайки се в природните механизми за продължение на живота ние, рано или късно, ще стигнем и до кардиналните проблеми за организацията и хаоса във Вселената, защото те са свързани в някакъв цикъл и локалната организация предполага глобален хаос (и обратното)! От своята поява живото се е стремяло да наложи някакъв ред в случайния и хаотичен свят, но ако някога ни се отдаде да стигнем до много голям ред в дадена време-пространствена координата, то ще трябва да намерим и начин за преминаване в
, който да е по-хуманен от използувания от природата, защото иначе тя ще си наложи своя, изхождащ от неограничени биологични и други ресурси, метод на пробите и грешките, считащ органичния живот като
и водещ само до запазване на материята, но не и на формата ù. А какъв ще да е този начин, че хем живота да съществува, хем и
, за съжаление не можем да кажем, но пък ако някой Ви го каже, то и не му вярвайте! Защото организираната материя намалява ентропията, но тя не може нито само да расте, нито само да намалява, а може само непрекъснато (в смисъл на милиони години време и светлини години пространство) да се променя.
Е, ние може и да сме грешка на природата, но поне да не правим такива грешки, които могат да я заличат, защото ние си имаме свои интереси, докато природата няма! На природата ù е безразлично какво ще стане с живота, той за нея няма смисъл, но за нас има (т.е., мислим си, че има). Границата на нашето бъдеще е достигането на възможността за съществена намеса в хаоса или в природното безсмислие, защото тогава няма да ни остане нищо друго освен, или да се включим в него като създаваме нови безсмислени светове, или пък да се откажем да участвуваме в това безсмислие като го потвърдим. В случая се оказва много хубаво, че хората не са
разумни, така че този момент за нас е безкрайно отдалечен.
— — — — —
ПРИЛОЖЕНИЕ
КОНСТИТУЦИЯ НА ЦИНИКЛАНДИЯ
Отчитайки положителното от съществувалите досега цивилизации и изхождайки от съображения за узаконяване на битуващите сред нас морални норми, устройство на нашата държава, и щастлив живот на нашите граждани, както и за по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на човешкия индивид и социалната общност, ние изработихме тази Конституция на Циникландия.
I. Права и задължения на личността
Член 1.
(1) Всеки човек има право на живот или смърт, което е безусловно и независимо от другите индивиди.
(2) Всеки човек има и задължението да не прилага това си право в ущърб на същото право на другите индивиди, ако това може да се избегне.
Член 2.
(1) Всеки човек има право на щастие съобразно своите виждания. Общественият Разум (или други инстанции) може да проповядва определен вид щастие, но то не е задължително за индивида.
(2) Щастието на индивида, обаче, не бива да се гради на нещастието на другите, нито на други да се натрапват личните разбирания за него.
Член 3.
(1) Всички хора се раждат неравни и имат законното право да докажат своето неравенство и уникалност сред другите.
(2) При доказване на това неравенство всички хора се ползуват от равни права и имат равни задължения за спазване на законно установените норми, независимо от: пол, расова и етническа принадлежност, външен вид, възраст, образование, материално благополучие, здравословно състояние, интелектуална или друга надареност, предпочитан род заблуди и вярвания, принадлежност към социални и професионални или някакви други групи, начини за постигане на сексуално удоволствие, вкусове, и обичаи.
(3) Начините за изява на индивидуалното неравенство не бива да препятствуват другите индивиди да изявяват своето неравенство, както и не трябва да противоречат на Обществения Разум. В случаите, когато неравенството се ограничава от закона, всички подлежащи на такова ограничение се считат за равни в това отношение, независимо от различията указани в предишната алинея.
Член 4.
(1) Всички хора имат право да проявяват животинската си природа, когато това не противоречи на Обществения Разум.
(2) Всички хора имат правото и задължението да постъпват и разумно, когато това им се отдава.
Член 5.
(1) В обществото всички хора са зависими един от друг, като в този смисъл свободни хора не съществуват. Всеки, обаче, има правото да се стреми да достигне границата, където свободата започва, но без да престъпва тази граница.
(2) Може да се говори за свобода в смисъл на осъзната зависимост, но всички опити за изява на лична свобода, които накърняват чуждата зависимост и които може да бъдат избегнати, се преследват от закона.
(3) Имуществените, родителски, социални, и други зависимости, и границите, където те се обръщат в свободи, се определят от съответните закони.
Член 6.
(1) Всеки човек има право да лъже другите и/или себе си, с изключение на случаите, когато съдопроизводството изисква друго, съгласно чл.19.(3). Лъжата може да приема форми на: самозаблуда, измама, умишлена заблуда, внушение, реклама, пропаганда, утешение, комплимент, и други, и може да бъде както в интерес на индивида, така и в негов ущърб. В този смисъл всеки има правото да казва и това, което той счита за истина, или да лъжи в интерес на истината, както и да изказва твърдения, които са, или може да се окажат в последствие, истини.
(2) Възможността за съществуване на истината не се изключва, нито ограничава с указаното в следващата алинея, но доколкото тя най-често е спорна и недоказуема, както и неубедителна или неприятна за хората, е правилно в общия случай да я наричаме лъжа.
(3) Законите на страната, както и лъжата в интерес на Обществения Разум, се приема да се наричат истина, независимо дали нейната истинност може да се докаже по някакъв друг начин.
Член 7.
(1) Всеки човек има право да експлоатира другите, когато те са съгласни с тази експлоатация, както и сам да се съгласи да бъде експлоатиран, но това съгласие трябва да бъде доброволно и доказуемо. Формата на експлоатация може да бъде различна, в това число и взаимна, и да се мени с времето.
(2) Съгласието за експлоатация на индивида важи само за него и не се предава на потомството му. В редица случаи е редно да се уговорят и срокове когато тя изтича и може да се поднови при взаимно желание, като ако такива срокове не са уговорени, то тя може да бъде прекратена по всяко време от всяка от страните.
(3) Всеки човек може да експлоатира и различни животни или изкуствени системи, както и себе си лично, като в тези случаи съгласие на експлоатирания не се изисква, предвид сложността за получаването му, но някои закони могат да уговорят изключения.
Член 8.
(1) Всеки човек има правото и задължението да се стреми да направи живота по-справедлив за всички като използува обществените инстанции и съблюдава Обществения Разум.
(2) От своя страна Общественият Разум е призван също да се стреми да направи живота по-справедлив за всички жители на страната, като използува предоставените му прерогативи, както по пътя на принудата, така и по пътя на заблудата.
Член 9.
(1) Всеки човек има задължения към обществото, които може да бъдат финансови, свързани с изпълнението на някаква обществена дейност, с продължението на рода, или от друго естество, и се определят от съответните закони.
(2) Не може да се налагат задължения на индивидите, водещи до трайни физически или психически мутации, освен при тяхно писмено съгласие, по законно установения ред.
Член 10.
(1) Тези права и задължения се прилагат за всички пълнолетни граждани на страната, като за такива се считат навършилите 18 годишна възраст.
(2) Правата по чл.1, 2, 3 и 4 (на живот, щастие, неравенство, и животинска природа) важат за хората от момента на раждането им, като до навършване на указаната в предишната алинея възраст не са съпроводени със съответните задължения, освен ако в законите не бъде уточнено нещо друго.
II. Обществен Разум
Член 11.
Общественият Разум е съвкупността от законите на страната, създавани от органите на официалната власт призвани да осигуряват тяхното съблюдаване и наказания за неспазването им, както и самите органите на власт (съгласно чл.12). Решенията на тези инстанции се приемат за истина, независимо от възможностите за доказване на противното, докато не се наложат промени в тях, характеризиращи старите положения за лъжа, а новите за истина. По силата на чл.6, обаче, всеки може да изказва мнението си за тези установки и да ги критикува по всякакви начини, тъй като тези гласове се приемат за лъжа, ако противоречат на официалната истина.
Член 12.
Цялата официална власт в страната се разделя на:
1. Върховна и утвърдителна — на Парламента;
2. Законодателна — на Законодателната Палата;
3. Изпълнителна — на Правителството;
4. Представителна и обединяваща — на Президента;
5. Регионална — на местните Съвети;
6. Съдебна — на Съда и Прокуратурата;
7. Наказателна и сили за бързо реагиране — Полицията и Армията;
8. Пропагандна — на официалните Медии.
Член 13.
Няма.
Член 14.
Устройство и функции на Парламента.
(1) Парламентът се избира като случайна и политически необвързана извадка от народа за срок от 5 години по процедурата описана в чл.22 и се състои от сто души Народни Представители (НП) на възраст поне 30 навършени и по-малко от 60 навършени години към датата на встъпване в длъжност. Той е постоянно действуващ орган и за срока на упражняване на длъжността им всички НП получават служебен отпуск от старото си място на работа. Този орган е длъжен да поддържа винаги установения брой от НП, като разполага с резерва от до десет души Кандидат НП, а при необходимост провежда и допълнителни частични избори. Мандатът на Парламента започва да тече от първи януари на всяка кратна на пет календарна година и не може да бъде продължаван, но той може да бъде намален, ако до края му остават не по-малко от шест месеца, при гласуване с квалифицирано мнозинство, и тогава по същата процедура се провеждат предсрочни избори за служебен Парламент със срок на дейност само до края на мандата на настоящия. Всички НП след встъпване в длъжност имат дипломатически имунитет и могат да бъдат съдени само от Парламента, или от съдебните инстанции но след изрично дадено от него разрешение.
(2) Парламентът избира на всеки шест месеца свой Президиум, който се състои от седем души, в чийто състав влизат: Председател на Президиума, трима Заместник Председатели на Президиума и още трима Членове на Президиума. Освен това Парламента може да се разделя на работни групи според нуждите на изпълняваните задачи, но това деление не променя необходимостта от общо гласуване в целия Парламент.
(3) Всички НП са на пълна пансионатна издръжка (храна, жилище, и други необходими разходи) до пет дни в седмицата, като освен това получават доходи в размер на трикратна минимална работна заплата (МРЗ) за страната за периода, но нямат право на никакви други допълнителни доходи и подаръци. Всички получени от тях други суми и дарения остават в полза на Парламента. След приключване на службата им в него те се поставят под особен финансов надзор за срок от пет години с оглед разкриване на случаи на незаконно облагодетелствуване по време на мандата им.
(4) Всеки НП има правото да се откаже да изпълнява длъжността си по всяко време на мандата си, като получава всеки месец по една МРЗ безвъзмездно до изтичане на срока. Веднъж отказал се, обаче, той няма право отново да стане функциониращ НП.
(5) Решенията на Парламента се вземат с обикновено мнозинство, което се състои от повече от 1/2 от общия брой НП (съгласно ал.1), с изключение на случаите когато е нужно квалифицирано мнозинство, което пък се състои от повече от 3/4 от НП и се прилага при промени в Конституцията, предсрочна смяна на Президента, и други, както и по всякакви въпроси ако предварително с обикновено мнозинство се гласува за такова гласуване.
(6) След избора на Парламента всеки НП определя своите политически симпатии към една от предложените му политически партии, коалиции, или групи на независими кандидати (оттук нататък ще казваме само партии), които подлежат на актуализиране веднъж на 6 месеца. При това гласуване се цели точно определяне на наредбата на политическите сили, така че резултата трябва да не съдържа две партии с еднакъв брой гласове, и ако това се случи то гласуването се повтаря докато се появи разлика от поне един глас между две съседни партии. По този начин се определя политическият състав на Парламента, който се използува при формиране на Законодателната Палата, съгласно чл.15.(1), Правителството, съгласно чл.16.(1) и местните Съвети, съгласно чл.18.(1), и в други случаи когато това потрябва. Парламентът според процедурата на избора си, обаче, е аполитичен орган и негово задължение е да остава такъв. По усмотрение на Парламента той може да използува в помощ на това гласуване, или вместо него, и някаква форма на референдум или допитване до масите, съгласно чл.24.(1), решение за което трябва да бъде взето чрез гласуване.
(7) Парламентът утвърждава всички закони, изработени от Законодателната Палата, провежда избор за Президент и Вицепрезидент, съгласно чл.23, и има право на инициативни указания за изработване на законите и другите нормативни документи от всички останали органи на официалната власт. Парламентът може да назначава висшите държавни служители, като: посланици, съдии и прокурори, ръководители на официалните Медии, и прочее, или да възлага на съответните инстанции да посочат такива лица, които да бъдат утвърдени от него. Парламентът издава Решения, които са задължителни за Законодателната Палата и препоръчителни за другите инстанции, но може да изисква изработването на закони, които да ги направят задължителни и за тях.
(8). Парламентът може да променя структурата на органите за управление на държавата, както и да сезира или отменя някои решения на Правителството или на Президента, при гласуване с квалифицирано мнозинство. Той може да смени Президента или Вицепрезидента след двукратно гласуване с квалифицирано мнозинство в полза на тази смяна, проведени в интервал от не по-малко от една и не повече от две седмици. Парламентът може да изпълнява също така и върховни апелативни функции по особено важни за държавата въпроси след преминаване през другите инстанции. Той може да отнеме или ограничи правата на всеки друг орган, но няма право да ограничи своите, дори и при гласуване с квалифицирано мнозинство.
(9) Парламентът поддържа връзките с обществеността чрез официалните Медии, които са на негово подчинение, но по силата на чл.6 могат да съществуват и други органи за информация към политическите сили или към други организации и лица. Освен това той се задължава да поддържа и преки контакти с масите, като всеки НП трябва да се среща поне веднъж месечно с различни среди от населението, области и трудови колективи, а също да има и официални приемни часове поне четири часа седмично. НП са хора от народа и трябва по всички възможни начини да доказват това.
(10) Парламентът има на свое пряко подчинение различни отдели и групи, избирани от него за времето на мандата му, и в частност: Конституционен Съд, в чиито функции влиза разглеждането на непротиворечивостта на законите с Конституцията; Апелационен Съд, който се занимава с обжалване на сериозни престъпни деяния като най-висша инстанция; Отдел за Сигурност, и други, които се състоят от професионалисти и се избират по предложение на съответните компетентни инстанции, но се утвърждават от него.
Член 15.
Устройство и функции на Законодателната Палата.
(1) Законодателната Палата се състои от една до три Законодателни Камери, в които влизат по 11 души от дадена политическа партия. Това са първите три политически партии (ако толкова има) според наредбата за партийни симпатии в Парламента. Техният състав се избира от ръководствата на съответните политически сили по предложена от тях процедура, но сред квалифицирани юристи с поне 10 годишен стаж в областта на правосъдието. Всяка Камера си избира свой Председател, който ръководи и организира нейната дейност. При необходимост от допълнителна работна ръка към всяка от тях могат да бъдат назначавани нужния брой извънщатни сътрудници, или да се използува помощта на съответните ведомства и служби. Камерите са наредени по старшинство, което се актуализира на 6 месеца според гласуването за политическа принадлежност в Парламента, в резултат на което може да се промени наредбата им, както и състава на някои от тях, и ако последното се наложи, то тогава се разрешава временно присъствие до три месеца и на четвърта Камера от старите и напуснали партии, която има за цел да предаде законопроектите, по които те са работили, в завършен вид, но която няма никакви права. При изработване на законите Камерите или работят общо, или всеки законопроект изработен от една от тях, трябва да бъде приет и от останалите. При упорити разногласия се предлага алтернативен вариант и от Камерата, която не е съгласна с първоначалния.
(2) Законодателната Палата е политизиран орган, но тя се състои от компетентни професионалисти. При нейната работа няма публични дебати и ненужен популизъм, и трябва да цари дух на творческа и съзнателна дейност. Критерий за доброто ù функциониране трябва да бъде не големия брой законопроекти, а нищожния брой върнати от Парламента такива, както и малкия брой изменения и допълнения към съществуващите закони.
(3) Всеки законопроект след обсъждане във всичките Камери се предава на Президента за мнение, който има право на двукратно вето по него. Той трябва да даде отговор в двуседмичен срок, като: или го приеме явно и евентуално направи съответни препоръки и указания, или го отхвърли явно, или не даде отговор до изтичане на срока, което се приема за съгласие. След това законопроектът се предава в Парламента за обсъждане и окончателно утвърждаване, при което той може да бъде връщан неограничен брой пъти.
Член 16.
Устройство и функции на Правителството.
(1) Правителството се състои от съответния брой Министерства, според решението на Парламента, но не по-малко от 6 и не повече от 12 на брой. Неговият състав се предлага от първите три политически сили според квотите на Парламента при определяне на политическите му симпатии, приема се съвместно от тези партии, и се утвърждава от Парламента. Начело на Правителството стои Първият Министър, който се избира като правило от водещата партия, макар че това не е задължително изискване. Решенията на Правителството влизат в сила след утвърждаването им и остават такива, ако не бъдат впоследствие сезирани с решение на Парламента. Парламентът има правото да изисква и налага смяна в ръководството на което и да е Министерство, и на Първия Министър, по всяко време, дори в ущърб на политическите квоти.
(2) Ако при особени обстоятелства, съгласно чл.17.(3), Президентът обяви извънредно положение, то цялото Правителство преминава на директно подчинение на Президента, който може да загуби тази си власт при отмяна на военното положение, или ако бъде сменен от Парламента, съгласно процедурата от чл.14.(8).
Член 17.
Състав и функции на Президентството.
(1) Президентството се състои от Канцеларията на Президента и тази на Вицепрезидента, както и от спомагателни отдели. Тези лица се избират от Парламента, съгласно чл.23, като Вицепрезидента е заместник на Президента в негово отсъствие, или както Президента разпореди, ако му определи някои специфично негови функции. Освен тях съществува и резервен Кандидат Президент, който не встъпва в длъжност ако това не се наложи. В случай на възникване на трайна неспособност само на Президента да изпълнява повече своите функции, или мандата му изтече и не бъде продължен, или той бъде сменен от Парламента, съгласно чл.14.(8), Вицепрезидентът става Президент, а Кандидат Президента встъпва в длъжността на Вицепрезидента. Ако такава ситуация възникне само с Вицепрезидента, то Кандидат Президентът също заема неговото място, а ако възникне и с двамата, то Кандидат Президента става Президент за срок до шест месеца през което време Парламента трябва да проведе нови избори за Президент. Техните мандати започват нормално да текат 6 месеца след началото на мандата на Парламента и продължават три години, след което Парламента трябва да вземе решение за тяхното продължаване за срок до 6 месеца след изтичане на мандата на Парламента (или още две години). Президентът и Вицепрезидентът се ползуват с дипломатически имунитет.
(2) Президентството представя едноличната централна власт, но в мирно време тя не е абсолютна, а предимно консолидираща и представителна за страната. Правата на Президента се определят с нужния закон, но Парламента има правото да сезира всяко негово решение след гласуване с квалифицирано мнозинство съгласно чл.14.(8). Президентът изпълнява и длъжността Главнокомандуващ Въоръжените сили и е единствено отговорен по бързи и неотложни въпроси, свързани със сигурността и целостта на страната.
(3) Президентът има правото по свое усмотрение и в случай на нужда да обяви военно положение, при което той застава начело на изпълнителната власт. Ако до две седмици след обявяване на военното положение Президента не го отмени, или Парламента не сезира неговото решение, той се превръща в едноличен Диктатор за срок от 6 месеца, като ако мандата му изтича преди този срок, той се продължава до края на военното положение. Диктаторът упражнява върховната власт в страната като издава Декрети, които имат временно надмощие над съществуващото законодателство ако му противоречат, с изключение само на Конституцията. Единственото надмощие на Парламента при продължително военно положение е правото му да смени Диктатора, след двукратно гласуване с квалифицирано мнозинство, съгласно чл.14.(8). Смяната на Диктатора, ако това се наложи, не отменя военното положение и не може да се извърши преди Парламента да посочи този път други трима души избрани съгласно чл.23.(2), които трябва да управляват страната до изтичане на 6-месечния срок, като вземат общи решения с болшинство. През това време те може да използуват Вицепрезидента (ако той не е някой от тях) по свое усмотрение. След изтичане на срока на военното положение Президентът, който и да е той, встъпва в обичайните си права и може да го продължава неограничен брой пъти (до края на мандата си) при същите условия.
Член 18.
Състав и функции на местните Съвети.
(1) Съветите се изграждат по населени места и биват районни и областни. Принципът на формирането им е подобен на този на Законодателната Палата, като те също се състоят от една до три партийни Секции, съгласно гласуването за политическа принадлежност в Парламента, наброяващи по 5 души за ниво район, и 7 души — за ниво област, като ръководствата на всяка политическа сила избират своите членове в тях. Всяка Секция избира свой Председател и Заместник Председател. Работата на секциите се ръководи от Управляващата Секция, допълнена с Председателите на другите Секции, което се нарича Управляващо Тяло. Това Тяло обикновено (но не задължително) избира съкратен Координационен Съвет, състоящ се от Председателя и Заместника на Управляващата Секция плюс Председателите на другите (до две) Секции, който Съвет разпределя работата между Секциите, като те могат да работят и общо по някои, или по всички, въпроси; при сериозни разногласия в Координационния Съвет се свиква Управляващото Тяло. Ако Секциите работят отделно се изисква общо решение от всичките Секции, иначе то няма законна сила.
(2) През шест месеца, съобразно промяната на политическата ориентация на Парламента, може да се променя състава и наредбата на тези Секции, ако това се налага. В такъв случай се разрешава временно присъствие до три месеца и на четвърта Секция от старите и напуснали управлението, която няма никакви права и е нужна за предаване на темите, по които са работили, в завършен вид.
Член 19.
Устройство и функции на съдебната власт.
(1) Съдът и Прокуратурата се състоят от професионалисти, предлагани съобразно с установени от тях нормативни актове, като тяхното ръководство се утвърждава от Парламента. Съдът защитава законите, а Прокуратурата — интересите на обществото. Различаваме следните съдебни нива във възходяща йерархия.
1. Нулево, или предсъдебно, ниво — съответните служби към местните Съвети, където също работят юристи, които трябва да отсяват по-леките закононарушения и да осъществяват нужните официални актове, като: бракове и разводи (без вина), заплащане на глоби, дребни финансови нарушения, хулигански прояви, и други. Всяко дело може да мине първо през това ниво, макар това да не е задължително. Решенията тук се вземат еднолично от съответните служители и влизат в сила, ако няма възражения от страните, или се предават на следващата инстанция по преценка на служителя, или решение не се постига и страните може да се обърнат сами към съдебните инстанции.
2. Първична или местна съдебна инстанция, което е един съдебен процес. Той, както и следващите нива, трябва да протичат пред съдийски състав, обикновено от един Съдия, но може и до трима при по-тежки дела, и жури от Съдебни Заседатели, което се състои от трима души в случая. Съдията разпитва, прави обобщения и заключения, и формулира пунктовете на обвинението; журито има право също да задава въпроси към всяка от страните и да изисква доказателства и експертизи, като накрая се произнася, след съвещание при закрити врати, за вината по всеки пункт с обикновено мнозинство; след което Съдията произнася присъдата в съответствие със законите. Адвокати и други застъпници на която и да било от страните в залата на съда не се допускат, освен при физически дефекти препятствуващи нормалния разговор на лицата. Когато дадена страна е юридическо лице в съда се явявя неин служител, който работи за нея и има правото да я представлява; в този смисъл, когато страна по делото е Прокуратурата, се явява неин служител, който обикновено е с юридическо образование. Всяка страна може да ползува юридически и други консултанти, както и да има предварително подготвени речи и други материали, но пред съда излага позициите си сама и със свои думи. Всяко решение подлежи на обжалване в по-висша инстанция.
3. Вторична, или областна, съдебна инстанция, която е също съдебен процес, до който може да се стигне след обжалване на решението на нисшата инстанция. Процедурата е аналогична на тази описана в предишната точка, като журито този път се състои от пет Съдебни Заседатели. И това решение може да бъде обжалвано в следващата висша инстанция.
4. Третична, или национална, съдебна инстанция, където всичко е аналогично на предишната точка, като журито вече се състои от 7 души. Това е последната инстанция, като правило, освен при особено тежки престъпления и такива засягащи интересите на държавата, които може да бъдат разгледани и в Парламента, ако той счете това за необходимо.
5. Върховната инстанция и при съдебните процеси е Парламента, където решенията се вземат при участие на жури от 11 НП, или дори на целия Парламент, ако въпросът го налага.
(2) Съдебните Заседатели за всички инстанции се избират от средата на народа по процедура аналогична на описаната в чл.22 за избор на НП. Те също трябва да бъдат на възраст поне 30 навършени и по-малко от 60 навършени години към деня на встъпването им в тази длъжност. Това са хора, които трябва да прилагат своите човешки критерии за добро и лошо и съвсем не е необходимо те да бъдат професионалисти. За всяко съдебно ниво (точки 2, 3, и 4 от предишната алинея) се избират нужния голям брой Съдебни Заседатели съобразно законите, като винаги могат да се изберат и други при нужда. Те се избират за срок от 6 месеца, ползуват служебен отпуск от заеманата длъжност, и трябва да са на разположение всеки съдебен ден без да знаят до последния момент кой от тях към какво дело ще бъде привлечен (ако не е твърде натоварен с отложени дела). За тази своя дейност те получават съответното заплащане, като нямат право да приемат никакви други суми и дарения, и за срок от три до пет години след това трябва да бъдат под финансов надзор за откриване на възможни незаконни начини за облагодетелствуване. Те могат по всяко време да се откажат с предизвестие от този избор, като заплатят на държавата глоба в размер на 1/2 до една МРЗ.
(3) Традиционните за някои страни адвокати нямат място в съдебните зали в нашето общество, защото срещу заплащане може да бъде доказана всяка лъжа, а целта на процеса е да се открие максимално близката до истината такава. По време на съдебния процес правото на всеки по чл.6 се ограничава само до правото му да се самозалъгва, но не и да лъжи умишлено в залата на съда. Доколкото разноските по делото не са свързани с вината на която и да било страна и водят до заинтересованост на органите на правосъдието да има повече ненужно съдопроизводство, те и трябва да се поемат от държавата, като се позволява само заплащане на дребни глоби, ако процеса бъде признат за неоправдано възбуден.
(4) Тенденцията в съдопроизводството трябва да бъде към постепенно изместване на човека, още повече на свързаните в определени професионални групи лица, от вземането на решение, и постепенното им заместване с автоматизирани устройства, където това е възможно. Решението за нарушението е частично взето още в момента на съставянето и приемането да законите, и функциите на съдебната власт са чисто преводачески и разпоредителски. Съдиите от векове не съдят според тяхното виждане, а според Обществения Разум, фиксиран посредством законите, и чрез мнението на обикновения човек при класификация на ситуацията. Ролята на Съдебните Заседатели е почетна и всеки трябва да се радва ако му се отдаде да я изпълнява, защото това го прави съпричастен с Обществения Разум.
Член 20.
Организация и функции на Полицията и Армията.
(1) Полицията е инстанция за поддържане на вътрешния ред и за упражняване на нужната принуда над личността в интерес на Обществения Разум. Тя се изгражда от професионалисти и без политизация в нея, което се урежда със съответния закон.
(2) Армията е структура за бързо реагиране в страната при различни природни бедствия, както и за защита на външните ù интереси. Нейното изграждане се урежда със съответния закон на професионална база.
Член 21.
Организация и функции на официалните Медии.
(1) Официалните Медии служат за пропаганда на обществените истини и се ръководят от Парламента. Други медии могат да съществуват и да защищават съответните интереси. При военно положение и наличие на Диктатор, обаче, другите медии се поставят под неговия контрол и цензура.
III. Избори на Парламента и Президента
Член 22.
Избор на Парламента.
(1) Парламентът се избира открито и демократично, което ще рече, че всеки желаещ може да наблюдава тази процедура, както и че всеки човек може да бъде избран в него. Ограниченията за възрастта са съвсем естествени, за да се улучи средата на развития индивид, когато той вече има достатъчно добре установени житейски виждания по повечето въпроси от обществен интерес, и още не е загубил своите адаптивни способности за пълноценен живот. Изборът е случаен и равновероятен, което означава, че в Парламента ще бъдат представени пропорционално на цялото общество всички социални групи, независимо дали по имуществен, или полов, или образователен, или професионален, и прочее критерии, макар че това не може да се установи с идеална точност. Този Парламент е една представителна извадка на населението, и колкото по-широка е групата, толкова по-точно тя ще бъде представена, като само при много тесните групи може да се наблюдават известни грешки, но тъй като всеки НП принадлежи към няколко групи едновременно, то това не е съществено. Той не е политизиран, а това вече е съществено, защото всяка партия е неизбежно пристрастна. Участието в Парламента е голямо щастие за всеки избраник.
(2) За да се запази някаква приемственост в Парламента, нужна във всяка една дейност, по долуизложената процедура се избират само 3/4 от НП, като 1/4 остават и в новия Парламент, за да предадат опита си на новите НП. Лицата се избират според някакъв единен и уникален код, като ние използуваме за целта единния граждански номер (ЕГН), и се теглят последователно отделните части на целия номер, а именно: годината на раждане; месеца на раждане; деня на раждане; и числото определящо уникалността на човека за дадения ден, което при ЕГН се състои от последните четири цифри. Тъй като за всяко теглене е удобно в сферата да има от 20 до към 40 топки, то при годините (които съгласно чл.14.(1). са 30) и дните от месеца се използува по една топка за число, при теглене на месеците се зареждат по три топки за всяко от числата от 1 до 12, докато пък при теглене на последната група цифри се тегли всяка тяхна цифра чрез утроен брой топки за числата от 0 до 9; освен това е желателно тези числа да се зареждат в отделни сфери и да се извършва едновременно теглене, с оглед изключване на възможността за каквото и да било нагласяване на избора. Когато се изтегли такава комбинация, на която не съответствува реално лице (примерно родено на 30 февруари), тя се анулира и избора се повтаря (евентуално само за недопустимата част на ЕГН-то). По този начин се избират и още 10 допълнителни лица, като при намаляване на техния брой в последствие под трима, поради отказване на някои НП да изпълняват длъжността си или по други естествени причини, се провежда допълнителен частичен избор когато потрябва. Така всяка възможност за фалшифициране на избора се изключва и той гарантира една истинска представителна извадка на народа. Точната процедура се урежда със закон.
(3) Тези избори се провеждат в самия Парламент в предпоследния месец от мандата му, като най-напред се тегли жребий за това, кои НП ще останат в новия Парламент. Това става чрез първоначална наредба на всички НП, по ЕГН например, за привързване на лицето към даден номер, и едновременно теглене без връщане в две сфери на две групи числа от едно до общия им брой, като първия номер е номера на лицето, а втория се счита за пореден номер в новата наредба на лицата, първите 25 души от които остават в новия Парламент. Подобна процедура може да се прилага винаги, когато Парламента желае да избере някаква подгрупа от себе си за формиране на работни групи или комисии.
Член 23.
Избор на Президента.
(1) Изборът за Президент, Вицепрезидент, и Кандидат Президент се провежда от Парламента в течение на първите шест месеца от неговия мандат, през което време стария Президент продължава да изпълнява своите задължения поради разминаване на мандатите им, но това е необходимо за да се поддържа целостта на властта. Парламентът събира всички предложения на политическите сили за Президент и се запознава с техните платформи. След това той провежда серия от гласувания с обикновено мнозинство само "за" като всеки НП може да гласува за колкото кандидати пожелае. Това се извършва с цел отсяване на тези, за които има най-малко гласове, като при всяко поредно гласуване техния брой намалява с около 1/5 но поне с един човек, докато се стигне до бройката от пет души. Тогава се провежда втори етап на гласуването, също само "за", но този път всеки НП трябва да гласува само за един от тях, като се записва наредбата им и броят на гласовете за всеки един. Така се продължава докато се стигне до такава наредба, където: или първия има повече от 1/2 от гласовете, или следващия след него има поне с 10% по-малко от гласовете на първия. След това от останалите четирима кандидати се избира Вицепрезидент по същата процедура; след което от останалите трима се избира Кандидат Президент пак по същата процедура. Изборът през първия етап може да се провежда пред очите на публиката, но този през втория етап е желателно да става при закрити врати.
(2) В случай на обявено дълготрайно военно положение (от 6 месеца) и намеса от страна на Парламента за смяна на Президента Парламентът трябва да проведе срочни избори за трима души (наричани Триумвири), управляващи съвместно чрез общи решения постигани след гласуване с обикновено мнозинство. Процедурата на избор в случая е аналогична на описаната в предишната алинея с тази разлика, че след стигане до бройката пет, се гласува докато четвъртия кандидат набере поне с 10 % по-малко гласове от третия, и тогава първите трима души едновременно стават Триумвири и техните гласове са равни, освен ако те не решат да възложат някои права само на първия от тях съгласно този избор. Триумвиратът съществува само до края на военното положение, след което Президентската власт продължава както при нормална ситуация, която позволява продължение на военното положение (и, евентуално, нова намеса на Парламента и нов Триумвират).
Член 24.
Референдуми и допитвания до масите.
(1) Парламентът, както и Президентът, имат правото да провеждат различни допитвания до масите, или до някаква извадка от тях, като за целта организират и провеждат избори чрез гласуване с бюлетини, макар че по-лесно, ефективно, и бързо такива избори могат да се извършват и чрез някакви фонокарти или чрез лично явяване на съответните места в интервал от две до четири седмици, а не непременно в един ден. Резултатите от тези референдуми нямат задължителна сила при вземане на решенията, но се предполага, че ако съответните инстанции не желаят да ги приложат на практика, те и няма да ги провеждат, така че е правилно те да се утвърдят чрез съответни решения. Например, Парламентът, вместо провеждането на своето гласуване за политическа принадлежност в началото на мандата си, би могъл да проведе и избори за управляваща партия, резултатите от които да бъдат приети като негова политическа принадлежност, което ще даде отражение при избора на Законодателната Палата, Правителството, както и на Съветите. Това е един добър начин за действие в началото, но да се прилага всеки шест месеца е неправилно, а текущата актуализация на политическата принадлежност на Парламента в резултат на дейността на политическите сили е необходима, с оглед на спокойствието в страната и доброто функциониране на официалната власт. В частност Парламентът има право да проведе и референдум за своята смяна или прекратяване на мандата си, съгласно чл.14.(1), макар че това не би трябвало да се налага поради аполитичния му подбор.
IV. Заключителни разпоредби
Член 25.
Задължава се Законодателната Палата да изработи необходимите закони и да ги внесе в Парламента за утвърждаване по възможност до изтичане на мандата на първия Парламент с тази Конституция, такива като: Закон за Правата и Задълженията на Личността, Закон за Медиите и Средствата за Масова Заблуда, Закон за Организациите за Изява на Пристрастни Мнения, Закон за Експлоатацията на Човека, Закон за Организациите за Лично Облагодетелствуване, Закон за Творческия и Рутинен Труд, Закон за Органите за Принуда, Закон за Армията и Силите за Бързо Реагиране, Закон за Съдилищата, Закон за Работата на Правителството, Закон за Продължението на Рода, Закон за Изборите в Държавата, Закон за Здравето и Умереното Износване на Човешкото Тяло, Закон за Околната Среда, Закон за Личната и Служеща за Експлоатация Собственост, Закон за Образованието и Локализацията на Познанието, и други. До изработването на тези закони да се прилагат старите разпоредби, когато това не противоречи на Конституцията, а в противен случай да се отложи решението на споровете до приемане на новите закони.
Член 26.
Тази Конституция влиза в сила от първи януари на годината следваща обнародването ù. Всеки жител на страната трябва да се стреми да се проникне от нейния дух в интерес на обществената хармония. Тя трябва да се изучава в учебните заведения и се сведе до знанието на всеки отделен човек. Всички кризи в човешкото общество са резултат на недостатъци в управлението и при по-добра организация биха могли да бъдат избегнати. Тази Конституция е пример за добра организация.
Приета от Учредителния Парламент на Нова Циникландия.
дд.мм.гггг, Циникщадт
— — — — —
КРАЙ НА КНИГАТА
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/