Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И
(ПОЛИТИСТИКА)
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Манифест на ДДД
Приложение към ДДД
Манифест на ЕЕЕ
Манифест на ЗЗЗ
Приложение към ЗЗЗ
Манифест на ИИИ
Манифест на ККК
Манифест на ННН
Манифест на ППП
Приложение към ППП
Манифест на РРР
Приложение към РРР
Манифест на ССС
Манифест на ТТТ
Манифест на ФФФ
Манифест на ЦЦЦ
Приложение към ЦЦЦ
говор
Добавка: УРА, възможно ли е?
— — — — —
ЧАСТ ПЕТА
МАНИФЕСТ НА ТТТ
(ТАНДЕМ ЗА ТОТАЛНА ТОТАЛИЗАЦИЯ)
Историята на всички общества
е история на победи и поражения, на
печалби и загуби
! Желанието на човек да спечели в каквато и да било своя дейност, или той самия, или посредством победата на хора (или животни), които той подкрепя или на които
, е неунищожимо (т.е. то може да бъде унищожено само заедно с човека). Това е най-силната емоция, защото на този свят, както казва народа ни, "човек предполага, а Бог разполага", така че никога не може да се случи човек само да печели (или пък, не дай си Боже, само да губи) и играта да вземе да му омръзне. Поради тази причина още отпреди 25 века в Древна Гърция е била въведена демокрацията като една
, в която всеки (с малки изключения и много късмет) може да печели — или сам, или най-малкото негови хора, които печелейки чрез него, му дават надеждата (е, твърде често илюзорна, ала крепяща човека), че по-късно той, на свой ред, може да печели чрез тях. Това е най-великото интелектуално постижение на тогавашната цивилизация в социалната сфера, носещо много емоции и зрелища на народа, и задоволяващо извечното му желаие за печалба!
Но дали това постижение е разработено докрай, т.е.: дали съвременната демокрация е най-добрата и най-зрелищната, дали не е изпуснат най-важния елемент на нашия свят — неговата неопределеност и случайност —, дали не се залага твърде слабо на късмета на всеки, и ако съществува нещо по-добро, дали то е достижимо? С една дума: съществува ли начин да подобрим това
и ако да, то какъв? Ние отговаряме утвърдително на всичките тези въпроси, защото подхождаме научно и обосновано към тях! А за да изложим нещата нека първо разгледаме по-подробно демократичния избор, за да установим едно негово основно качество, след което да видим как можем да го подобрим, като предложим един, не само по-добър, но и
избор —
(ТТ).
1. За неразумния избор
Демократичният избор е, наистина, едно епохално постижение, защото никой "нормален" (т.е. обикновен, или средно интелигентен) човек не би могъл сам да стигне до него (човека от народа може да си хареса един или друг цар, но никога не би помислил
да се кандидатира за "цар"), и не напразно демокрацията
тръгнала от народа, а първоначално е била наложена отгоре, тъй като
този избор
, всъщност,
противоречи на здравия разум
, и това е, може би, неговото най-значително качество! Най-простата мотивировка на това твърдение е факта, че такъв избор и
никъде, където трябва
да се върши работа, т.е. няма предприятие, в което при избор на директор или началник отдел, да събират всички общи работници, портиери, чистачки и пр. и да им казват да си изберат някой, може и измежду тях, за тази длъжност. Не се прилага, разбира се, демократичен избор, нито в армията, нито в органите за сигурност, нито в образованието или здравеопазването и прочее, че дори и в семействата все някой има решаващата дума по даден въпрос, а не се събират всеки път да гласуват (заедно с невръстните си дечица).
Това е така, защото (ако човек се замисли малко)
демократичния избор предполага:
хора, които
(т.е. не познават предметната област на управлението и не са завършвали някакви мениджърски курсове)
да избират хора, които
(освен дето са ги виждали чат-пат по телевизията, но то някои живеят по десетина години заедно и пак накрая се оказва, че не се познават добре, та какво остава в нашия случай), като
при това не изискват
от кандидатите никакъв
, т.е. за "правоуправление на политическата колесница", нито пък ги подлагат на някакъв изпит (примерно: по надлъгване?), и най-сетне дори
не знаят
, освен дето си мислят, че ще им хареса да бъдат командувани от тях. При това положение е съвсем очевидно, че по този начин
избора на човек, който да върши работа!
Въпреки това обаче, демократичният избор
вече хилядолетия и особено през последните векове се прилага във все повече страни по света! Така че: как е възможно хора, които не се избират за да вършат дадена работа, да могат да я вършат? Ами, тъкмо в това се състои изключителната важност на това решение, в смисъл, че
, а
! Важното в случая е, че хората ги питат какво мислят (за да нямат основание после да негодуват), а какво те ще решат
съществено значение, като дори на практика е
! Едно такова решение се нарича
, защото то е изродено, частно решение. Най-общо казано,
съществуват
, хора, които не се избират специално за някаква работа, да могат, все пак, да я вършат, а именно: а) когато
, а имат достатъчно компетентни помощници, които да работят вместо тях; и б) когато
, защото тя не е много сложна и който и да е алтернативен кандидат би постъпвал по подобен начин! Възможна е, разбира се, и някаква комбинация от тези начини. С други думи, важен е
на кандидата, а
на избора; важно е зрелището на избора или
!
Но щом демократичният избор е неразумен, той трябва да бъде поне
! Казано по друг начин, щом разумността на избора е в неговата
(като избор), то нека той да бъде поне
в този смисъл, а не "разумно-неразумен", защото съществуващите демократични избори, в стремежа си да бъдат разумни (без да разбираме точно кое е разумното), само опорочават избора като
така, че вместо някои
избрани неподходящи кандидати, се избират (доста често) тенденциозно
такива! Така например, ако хвърляме монетка и залагаме само на герба, може да загубим много повече, отколкото ако залагаме всеки път по някакъв случаен начин, защото, както хората от дълбока древност са забелязали: какво е случая, ако не Божията намеса в избора ни?
Изборът по "разумни" критерии неминуемо налага някакъв филтър върху кандидатите, като при това накърнява един основен (но, уви рядко срещан) елемент на демокрацията —
. Подобна ситуация бихме имали при избора на съдебни заседатели в някои западни страни, ако предявявахме изисквания те да бъдат само бели, например, или да не са жени, да са не по-възрастни от 60 години и пр., след като е ясно, че единственото изискване в случая трябва да бъде това те да са (средно избрани) хора от народа! Казано по друг начин: равномерно разпределените случайни числа са най-сигурното средство за
в демократичния избор, защото те доближават неразумните ни представи за разумното (от гледна точка на конкретния индивид) към Божествената представа за разума, като разумност
, а не индивидуално. Резюмирано това се свежда до твърдението, че
случайността
(в живота)
е необходима, а необходимостта — случайна
(нещо, което всеки, изучавал поне малко теория на вероятностите, би трябвало да знае)!
Стигнем ли веднъж до извода, че трябва да търсим
случайността, като най-
, няма проблеми да го направим и по-интересен, защото основния фактор, който намалява зрелищността при демократичните избори е ...
на кандидатите! Ако човек знае предварително резултата от даден мач, защото той вече е бил изигран, например, то малцина са тези, които биха го гледали (да кажем, на видео-запис); ситуацията е аналогична и в нашия случай, поради което са малко изборите по света, където гласуват повече от 85% от избирателите. Освен това човек се интересува не от вероятността
да спечели или загуби, а от това дали
може да бъде един от печелившите! Сега вече става ясно какво да се направи, защото съвсем друго би било положението, ако хората
за кого гласуват (но, разбира се, знаят че гласуват за "техни" хора) и ако имат шанс (макар и малък)
да се окажат избрани — понеже, въпреки многократните запаси в кандидатите при съществуващите избори, най-много един човек на 10,000 може
да бъде избран. С други думи, навсякъде по света, все още, са далече от идеалното (но напълно реализуемо) решение за избора и това е така, защото досега въпроса просто не е бил правилно поставян. Единствено ние от
Тандема за Тотална Тотализация
(ТТТ) намерихме това решение, което излагаме по-долу.
2. Нова процедура на избори
Предлаганият от ТТТ нов вариант на демократични избори изисква съвсем незначителни промени в Избирателния закон и може да се прилага наред с всички останали конвенционални партии или коалиции, при които кандидатите се избират по съществуващия неразумен начин: чрез предварителни листи на кандидатите, без образователен (или какъвто и да е друг) ценз, от некомпетентните народни маси, при това без представителност на извадката, и без никакъв шанс за милионите избиратели да попаднат в Парламента. Това, което ние изискваме, е предварително
да е известна само бройката
на кандидатите, а
конкретни
имена
, за да може
избирател, който приема нашите условия и членува в някакъв Тандем (няма проблеми те да са много и различни — по възрастови групи, професии, образование и прочее) да има шанс да се окаже избран в Парламента (Общинските Съвети или за Президент, респективно). По долу привеждаме точните процедури при различните видове избори.
2.1. Избори за Парламент
Случайният демократичен избор налага две
фази, а именно: на
(или участниците в избора) за даден Тандем, при което се определя бройката на кандидатите, и
и най-атрактивна
на същинския случаен избор, така че общо (със самия избор) се получават три етапа. Те се провеждат както следва:
а)
Формирането на пула
се извършва за всеки избор наново, като се състои в официално регистриране в съответни за целта бюра на Тандемите, срещу заплащане на някаква минимална такса (защото няма никакви основания такива разходи да се поемат от държавната хазна, след като всеки участник може лично да спечели от тази демократична игра). Регистрацията може да стане и по пощата, като се приложи квитанция за преведената сума. След това в двуседмичен срок на участниците трябва да бъдат разпратени картички с поредния им номер (той е важния), като официално потвърждение за включване в пула. Две седмици преди деня на изборите тези регистрационни бюра приключват своята работа и оповестяват
на техните участници — да я наречем
. Тъй като за всеки избор предварително се знае общия брой на гласоподавателите и броя на местата, за които се гласува, то се определя и оповестява публично представителността на едно место, която ще означим с
. Тогава ние предлагаме броя на кандидатите за Народни Представители от Тандема да се пресмята по формулата:
(т.е. с двукратен запас, но не по-малко от трима).
За нашата страна, ако приемем кръгло 6 млн. гласоподаватели за 200 места в Парламента, получаваме
. Ако сега в нашия Тандем имаме записани
участници, то броя на кандидатите, които той ще излъчи за изборите ще бъде
души, закръглени според правилата. Кои са те, обаче, ще остане в тайна за всеки, защото никой не би гласувал за Тандема, ако знае, че
измежду кандидатите, докато при съществуваща неизвестност, но съвсем
, човек да е един от тях, той би могъл да проагитира (до последния момент) някой свой познат, роднина или член на семейството, който не е регистриран официално за този Тандем. Това прави изборите наистина свободни и демократични, като няма проблеми този принцин на неизвестност на конкретните кандидати да се прилага и от всяка съществуваща партия, защото избирателите, така или иначе, гласуват най-често за партии /коалиции, а не за личности.
б)
Явното всенародно гласуване
се провежда по познатия начин като Тандемите се считат за вид партии. Тук няма нищо ново, поради което веднага преминаваме към следващия етап.
в)
Заключителната фаза
на избора, или същинският избор на представителите от даден Тандем се извършва от три до 10 дни
деня на изборите и се показва по Националната Телевизия. Тъй като всеки регистриран си има свой уникален номер става теглене на определения на етап а) брой номера, но по начин, изключващ възможност, както за фалшификации, така и за някаква клъстеризация, т.е скупчване на номерата. Ние предлагаме да се теглят
на номерата в
на изписването им! За нашата страна максималният пул може да бъде най-много седемцифрен, но когато той е с по-малко цифри се теглят само нужния минимален брой цифри, като всяко число извън реалните граници се отхвърля и номера се тегли отново. При това положение в изборната сфера се зареждат четири групи от цифрите от 0 до 9 (за да не се върти тя почти празна), като всяка цифра на номера се изважда, записва се, и се
обратно, и така докато се изтеглят нужния брой цифри, а за всеки нов номер се извършва ново зареждане на сферата (не защото е необходимо, а за да се проверят отново всички числа). Възможно е, разбира се, и едновременно теглене на всички цифри на номера в няколко сфери.
Тези номера определят със запас една
, като с оглед на справедливостта на избора, както и по-големи емоции за участниците, ние предлагаме изтеглените номера да
по реда на изтеглянето им, а да служат като база за още едно теглене — този път за поредност в листата. За целта изтеглените вече лица (веднага се прави връзката между номера и лицето) се подреждат по нарастващ ред на ЕГН (или по азбучен ред на имената, ако така се регламентира), като получават съответните поредни номера. След това сферата се зарежда с всичките номера от едно до последния пореден номер в тази листа и се провежда изтегляне на
тези номера
само
за определяне на наредбата
им в листата, като лицата с номера по-големи от бройката на спечелените мандати (т.е. извадени по-късно в това последно теглене) се третират като резерви (както и при класическите избори).
Нещо повече, за да се даде възможност, ако някой пожелае, да отдели печалбата от работата, ние предлагаме всеки избран по този начин Народен Представител да може да се откаже от действително участие в Парламента, като получава всеки месец половината от полагаемата му се заплата, а на негово място влезе първата следваща резерва,
да работи за
(тук половинка) от заплатата, като това правило да може да се прилага по всяко време на мандата и неограничен брой пъти с все по-намаляваща заплата (например, при двама отказали се кандидати, третия съгласил се ще получава само 1/4 от заплатата — както и втория — но ще е пълноправен НП във всяко друго отношение). По този елементарен начин изплащаната заплата за едно представителско място ще бъде винаги една и съща. Ако, случайно, по различни причини, получената листа се изчерпи (което е практически невероятно с оглед на нашия двукратен запас), то няма проблеми за теглене на още номера (например, 1/2 от първоначално изтеглените), защото пула е огромен. Ето как може да има: хем свободен и демократичен избор, хем шанс за всеки
да участвува, в управлението на страната, хем представителна и неизкривена извадка от даден Тандем, хем бурни емоции за народа!
2.2. Избори за местни Съвети
За тях е нужно ново формиране на пула, защото Тандемите може да са различни (например на териториален принцип), но доколкото те са съвсем аналогични и минават през същите стадии на изборите за Парламент ще споменем само някои минимални отличия. При формирането на пула е ясно, че той ще бъде значително по-малък и представителността на едно место (
) ще бъде различна за всяко населено място, като може да спадне до около 5,000, но формулата с двукратен запас си остава същата. Това намаление, разбира се, означава повишение на шансовете за печалба и емоциите за народа! При заключителната фаза, пак поради броя на участниците, се теглят 5- или 4- цифрени номера, а шеста цифра може да е нужна само за столицата.
2.3. Избори за Президент
Тук нещата са малко по-сложни защото става въпрос за избор само на двама души от дадена партия или Тандем като първо трябва да се определи самата партия. Разбира се, ако политическата сила е вече известна, то тя би могла лесно (по предпочитания от нея начин) да посочи нужната двойка за Президент и Вицепрезидент, така че основния акцент пада върху избора на тази сила. Нека не забравяме, че хората гласуват не толкова за лицето, колкото за партията, която стои зад него (защото трябва, все пак, човек да базира на нещо своето решение, при положение, че не може да познава достатъчно добре лицето), поради което ние считаме, че индивидуални кандидати, т.е. хора които имат достатъчно различни платформи за да се приобщят към някоя от съществуващите партии, но пък нямат достатъчно влияние да организират своя партия, просто нямат място като кандидати за този висок пост. При това положение нуждата от ново всенародно гласуване отпада, защото може да се приеме, че квотите на политическите сили в Парламента вече решават въпроса с избора на политическата сила (макар и да няма проблеми за ново гласуване, но само за партията /Тандема), обаче директното прилагане на едно такова правило би направило нещата много скучни и недемократични, така че правилното решение изисква пак някакъв
, но такъв, който да държи сметка за
на парламентарните квоти, и да не лишава народа от хубави емоции. Всички други варианти имат своите недостатъци.
И наистина: ако Парламента избира Президента персонално според своето мнение, този избор може да отразява мнението на болшинството в Парламента, но няма никаква гаранция, че такова е мнението на целия народ (особено ако в него има партии, а не само Тандеми, което изкривява представителността му; но още и защото текущото мнение на народа много бързо се мени, а Парламента си остава един и същ през целия мандат); а ако Президента се избира пряко от народа, то няма никаква гаранция, че народа го познава достатъчно добре за да направи разумен избор (народа може да избере
, но не и по-способния кандидат, а освен това болшинството също може да греши, дори по-често, поради тъй наречения "стаден" инстинкт). В същото време при нашето предложение на помощ на избирателите идва случая, или
(т.е. "божията намеса"), като най-справедливия арбитър, тъй като всички кандидати са по своему
хора от народа! Във всеки случай ние елиминираме възможността за продължителни и безсмислени дебати, водещи често до задънена улица, когато се получава нещо като известния още от древността пример с Буридановото магаре, което било толкова умно, че винаги когато почвало да яде, първо избирало най-голямата купа сено (да не би случайно да "се мине" и на друго магаре да се падне по-голямата купа), но веднъж като видяло две, ама съвсем еднакви, купи сено, то започнало да обикаля около тях и да се чуди от коя да започне, и обикаляло толкова дълго, че накрая ... умряло от глад, понеже не успяло да направи своя
избор.
И така, етапите на избора са четири, като първите три трябва да се приложат на национално ниво, поради което са нужни още някои промени в Избирателния закон. Макар и свързани с Тандемите, те не отричат изобщо партиите или коалициите, които могат да налагат свои начини на избор на
Президент /Вицепрезидент (на последния етап), а изискват само нужните мерки за
пропорционален случаен избор
на политическата сила. Специално при Тандемите нова регистрация и плащане не са нужни, понеже се използуват номерата от избора за Парламент. Нека се спрем по-конкретно на тези етапи.
а)
Най-напред трябва
да се сформира процентния Президентски пул за страната
, който се състои от сто места (затова го наричаме процентен), и в който всяка политическа сила има толкова места, колкото е нейното процентно участие в Парламента. Това ще рече, че ако даден Тандем (или партия) е представен, например, със 75 мандата от 200 души общо, той ще има 37.5%, които трябва да закръглим до цяла бройка. Известен проблем възниква когато сме точно на половинката, като тогава може: или да се откажем да поддържаме точно бройката сто и да закръгляме както се реши; или пък да приложим "училищното" закръгляване нагоре (5
1
/
2
се счита за 6) при малките квоти, като при това намаляваме най-големите квоти (последователно в намаляващ ред за да не се ощетява само една страна) — прочее, това не е съществено. Така получаваме по едно число за всяка политическа сила, което нека наречем
(кандидати за Президент), с което първия етап приключва.
б)
Следващият етап е
разбъркването на Президентския пул
, което е нужно с оглед избягване на клъстеризацията при избора, но най-напред трябва да подредим всички бройки (защото тук нямаме никакви номера). Това става като първо за всяка политическа сила заделим по нужния брой места в някакъв ред, например азбучен на инициалите им (или названията) като отбелязваме само това (например: от 1 до 15 — ААА, от 16 до 19 — БББ и т.н), и след това теглим жребий за
на всичките тези междинни номера без връщане до изчерпването им (съгласно изложеното в края на т.2.1.в). Така се получава пропорционалното случайно разпределение на политическите цветове.
в)
Следва етапа на
избор на конкретната политическа сила
, който предлагаме да протече по един атрактивен начин, като се тегли
направо числото, а неговите
, само че сега това не са цифрите на номера от предишната фаза, защото те са само две, а да се погрижим първо да ги направим повече, като вземем
! Доколкото това е нещо доста просто (учи се в горните класове по информатика или математика) и ще бъде, все едно, публикувано официално с разбъркания президентски пул, няма смисъл да обясняваме как става изчислението, а само ще укажем, че за целта са достатъчни
(т.е. 0 или 1), при това за до 127 кандидата. Изтегля се
по аналогичен начин на изложеното в началото на т.2.1.в), чрез цифрите му четени в обратен ред, или при едновременно използуване на седем сфери, само дето тук ще са нужни по 20 двойки цифри за да позапълним сферите. При изтегляне на номер надвишаващ общия брой етапа се повтаря. Тегли се само едно число, защото ние считаме, че Президента и Вицепрезидента (както и някой техен евентуален заместник) трябва да бъдат от една политическа сила.
Това приключва избора за традиционните партии, защото всяка от тях си има готова двойка хора. Но да подчертаем пак, че "цвета" на Президентството следи този на управляващата (собствено, най-силно представената) партия /Тандем
(т.е. усреднено за много избори), обаче във всеки конкретен случай са възможни (и естествени) изключения, според както реши "провидението". Така, хем избора е разумен, хем емоциите са големи, или както казва народа: "хем вълка сит, хем агнето цяло"!
г)
Последният етап е
избора на конкретните лица
, като и тук аналогично на т.2.1.в) първо се формира листата на кандидатите за Президент /Вицепрезидент от даден Тандем, като трябва да се погрижим техния брой да не е по-малък от 3-4 (тук можем да използуваме аналогично формулата
, където
е броя на местата в Президентския пул за страната и играе ролята на
), след което се тегли жребий за наредбата им, като първите два номера се считат за избрани, а останалите са резерви. И тук, разбира се, важи правилото за отказване от длъжността и получаване на съответната половинка от заплатата при което влиза първата поредна резерва.
3. Бъдеще на изборите
След преминаване към едно всеобщо и пълно участие в изборите само на Тандеми, като
следващо и
(или частите от народа с различни интереси), ще настъпят и някои промени в характера на самите избори. Преди всичко няма да има нужда от всенародно гласуване с бюлетини на кандидати, предизборни обещания и надлъгвания, избирателни райони и секции, хора за броене на гласовете, застъпници, и прочее и прочее, защото всеки, който иска да участвува в изборите ще има грижата да се регистрира в някой Тандем и по този начин той вече ще е направил своя избор
, а пък който не го е направил, той, значи, и не желае да гласува. Доколкото мнозина може да участвуват в няколко Тандема, то общата бройка на избирателите получена чрез сумиране на членовете на Тандемите може да надвиши реалния брой на избирателите, но това не е съществено, защото ще бъде оповестено официално, а и пропорционалността в числеността на Тандемите ще се запази. Просто ще трябва преизчисляване на представителността за едно место (числото
) в Парламента (Съветите) като се използува този брой (на "тандемо"-хора), но пък този който е регистриран на повече места ще повиши шансовете си да бъде избран.
Ще останат всички процедури на публично теглене на номерата за формиране на листите от кандидати, било то за Народни Представители, било за общински Съветници, било за Президент, но те хем ще бъдат по-атрактивни от традиционните избори, хем ще бъдат поне десетина пъти по-евтини, като при това ще се заплащат от самите участници, така че няма да струват нищо на държавата! Дори още при първото въвеждане на Тандемите при изборите за Президент вече отсъствува всенародната (и най-неразумна) фаза, като остава само тегленето на жребия. Тъй като формирането на Тандеми може да става по най-различни признаци: по райони или махали, по възрасти, по привърженост към различни футболни отбори, по имуществено положение (имат
кола, имат само превозно средство, нямат кола), по пол, по професия (на жените-домакини, на студентите, на строителните работници, на техническата интелигенция, на пенсионерите и пр.), и други подобни, е възможно голямо разнообразие и много интересни изборни игри.
Въпреки че на този свят човек рядко може да вземе само хубавото без лошото, то в нашия случай ще се запазят всички плюсове на демокрацията, като не само няма да присъствуват нейните минуси (трудността за намиране на разумно решение при неразумността на традиционните избори; деформираността на народното представителство в Парламента; пристрастността и необективността на партийните членове, каквито качества не може да присъствуват в Тандемите, тъй като те са временни групи от хора с общи интереси
на играта и нямат никакви морални задължения да прикриват или принизяват грешките на своите хора; никакъв шанс за 99,99% от избирателите; и пр.), но се появяват и нови очевидни плюсове, като: лесни, атрактивни, евтини, и действително полезни избори за формиране на представителна извадка от всички народни слоеве, даващи реални шансове на всеки участник да бъде избран в управлението на страната, като по този начин постепенно излишния шум на традиционните избори ще бъде изместен от разумната, жива, весела и интересна игра, от незаменимото шоу на изборите!
Ако разумното в демократичните избори е в тяхната неразумност, то
Тандема за Тотална Тотализация е най-разумния избор
на неразумното, избор който (най-после) връща съвременната демокрация към първоизточника на Древна Атина, където равномерността на извадката се е гарантирала на родов принцип (тъй наречените "демове"), а вътре в родовете често се е теглел жребий, докато ние
изобщо принципа, на който ще се формират Тандемите. Ние изискваме само, когато избора е труден или невъзможен, да го поверим изцяло на Случая, а за нас да оставим емоциите на играта, защото какво е нашия живот ако не една игра? Но тази игра трябва да бъде
и достъпна за всеки, не само за някаква привилегирована аристократическа, финансова, етническа, мафиотска, или друга йерархия! ТТТ не само се приближава към идеалното решение — ТТТ
това решение!
Ако демокрацията е шанс за всеки, то
ТТТ е шанс за демокрацията
!
Ако човечеството не може без демокрация, то
демокрацията не може без тотализация
!
Към тотална демокрация чрез Тандема за Тотална Тотализация!
— — — — —
МАНИФЕСТ НА ФФФ
(ФОРМАЦИЯ ЗА ФОРСИРАНЕ НА ФЕМИНИЗМА)
Историята на всички общества
е история на
борба между изключителното и посредственото
! При това в тази борба най-често побеждава посредственото, защото то именно е
, то е това, което желаят широките народни маси, и което те могат да разберат и приемат. Изключителното, от друга страна, е подкрепяно и разбирано само от едно малцинство, и изобщо не е ясно дали то е добро или лошо, докато на този въпрос не отговори бъдещето (най-често пак
еднозначно), тъй като не съществува обективен критерий за това. С други думи, няма никакви гаранции за пренебрегване на посредственото болшинство в името на някакво, неизвестно накъде водещо, изключително малцинство! В областта на политиката това означава, че
ръководните длъжности трябва да бъдат заемани
, изразяващи най-пълно въжделенията на усреднените народни слоеве, а "трябва" означава, че ако не е така, то тези личности просто не се задържат дълго на политическата сцена! Тази теза сигурно е известна, но досега тя не е била излагана аргументирано. Единствено ние от
Формацията за Форсиране на Феминизма
(ФФФ) имаме логическо обосновано мнение по въпроса, което и излагаме тук.
1. Избори на централни и местни органи на управление
Приемайки като основополагащ гореизложения
ние предлагаме следните етапи.
1.1. Предварителна (предизборна) селекция
на кандидатите според определени показатели, фиксирани, разбира се, в избирателния закон. Тук става въпрос за параметри като: пол, материално положение, образование, физически характеристики, и прочее, които ще детайлизираме по-долу. За съжаление не можем да предложим никаква интелектуална селекция, тъй като (поне засега) тя не може да бъде обективна, защото ако е трудно човек да се покаже по-умен (изобщо по-способен в дадено отношение), то той лесно може да се направи на по-глупав, така че рискуваме да вкараме в управленческите органи редица изключително способни хора (които добре са се
на посредствени), но бъдещите постижение на психологията навярно ще ни помогнат в това отношение. И така, нека формулираме един
филтър за посредственост
на кандидатите като условия, на които те задължително трябва да отговарят за да се кандидатират, а именно:
а)
Жени
— всички кандидати за ръководни длъжности трябва да бъдат
само
жени! Очевидно е, че от двата пола жените са най-посредствения пол, ако не за друго, то поне защото те са натоварени с основната задача за продължението на рода, а Бог или природата (ненужното да се зачертае) не би поверил/-а най-важната жизнена функция на един изключителен индивид, при положение че изключителността му след време може да се окаже погрешна — в този най-отговорен случай може да се залага само на средното! Прочее, считаме за широко известно, че по най-различни показатели (сила, интелект, физически качества и пр.) жените, като правило, са посредствени и това е причината всяко изключение от това правило
високо и да ни прави особено впечатление. Ако досега жените не са заемали своето подобаващо място в политиката, то е само поради неразбиране на принципа на посредствеността в управлението и основната задача на ФФФ е да се пребори с тази неразумна аномалия.
б)
Лични доходи
в размер на
повече от една и по-малко от три минимални работни заплати
(МРЗ) за последната календарна година. Това е един приемлив и достатъчно широк критерий за посредствени доходи, който при това остава винаги актуален, тъй като МРЗ постоянно се коригира.
в)
Средно, полувисше или висше
(но само едно)
образование
. Основната причина за включване на висшето образование тук е световната тенденция към девалвация на образователния ценз, която неминуемо води към едно "средно" висше образование. В този смисъл е възможно след време да се пледира за премахване на средното образование като вече под средното ниво, но по-високо от едно висше образование, така или иначе, не бива да се допуска.
г)
Възраст
—
от 35 г
. (навършени)
до 45 г
. (ненавършени) към момента на избора. Освен че средата на този интервал е по средата на продължителност на човешкия живот (около 80 год., поне за жените), такъв относително тесен възрастов интервал изключва възможността за участие в повече от три (а обикновено два) мандата, което е твърде съществено за обновлението на ръководните длъжности във всяка една партия.
д)
Ръст
—
от 155 см
(включително)
до 165 см
(изключително), измервани боси към деня на избора. Това изискване, разбира се, е продиктувано от посредствеността на избора, но то отговаря също така и на общоприети естетически критерии.
е)
Тегло
—
от 55 кг
. (включително)
до 65 кг
. (изключително), към деня на избора — съображенията са същите. Тук заслужава да се отбележи, че ръста и теглото трябва да се удостоверяват чрез официално замерване от авторитетна комисия при условия на всенародна гласност от един до три дни преди избора, като тези, които не отговарят на изискванията отпадат като кандидати, макар и в последния момент. Съществуват брожения за налагане на условието този избор, който ще се показва и по телевизията, да се провежда
за кандидатките, и ние не можем да отречем определена доза разумност в това, тъй като народа има право да познава колкото се може по-добре своите избранички, но
не го считаме за задължително. Аналогично още не е включена селекция по гръдна обиколка (например, от 1.2 до 1.4 от обиколката на кръста), понеже в условията на масово прилагано изкуствено хранене на бебетата, от една страна, и на големите успехи на козметичната медицина, от друга, това не е особено показателно за посредствеността. В крайна сметка, винаги може да се узакони някоя добавка към закона, ако в последствие това се окаже нужно.
Както вече споменахме това са изисквания само към кандидатите за
в страната (Народни Представители или общински Съветници) и не налагат промени в партийните структури. Не е необходимо
, да се прави извода, че във всяка партия могат да влизат само жени, или че те трябва да бъдат само между 55 и 65 кг. и пр.; или пък опошленото схващане, че всеки партиен член (независимо към коя партия принадлежи) трябва да се представя винаги гол до кръста на партийните сбирки — при неблагоприятни метеорологични условия това може да бъде и пагубно за здравето! С други думи, във всяка една партия може да има, както членове мъже, така и "членки", но само жените отговарящи на гореизложените изисквания могат да се кандидатират за участие в управлението на страната. Ако тези изисквания доведат до постепенно оттегляне на мъжете от политиката (така както появата на автомобилите на времето си е довела до постепенно изместване на файтоните от позицията им на превозни средства) — е, добре, ние
срещу това; ние ще го приветстваме, но не го изискваме! Ако такова време настъпи, значи такова е
на нещата и то просто трябва да се приеме.
1.2. Същински избори
за централни и местни органи на управление. Изхождайки от принципа на посредствеността в управлението ние считаме, че е необходимо да се отрежат всички възможни случаи, когато за една партия (коалиция) е очевидно, че тя не изразява мнението на средата от народа, т.е. на около 1/4 до 1/2 от гласоподавателите. Тези ситуации са три, а именно:
а)
Долен праг
за участие — ние предлагаме
10%
от местата в Парламента, защото ако една партия не събере поне толкова проценти тя в никакъв случай не може да изразява интересите на
гражданин и, следователно, трябва да отпадне от управлението.
б)
Горен праг
за участие — ние предлагаме
60%
от местата в Парламента, защото ако една партия спечели повече от това то тя получава очевидно надмощие в Парламента (или общинските Съвети) и подтиска всякаква опозиция! В този случай трябва
да се
, защото освен нарушение на принципа на посредствеността се накърняват и основите на демокрацията.
в)
Корелационен праг
за участие — имаме предвид разликата в местата между първата и втората партии с най-много гласове отнесени към всичките места в Парламента, в проценти. Ако те са много близки, то не се знае коя партия е по-посредствената, защото разликата е в границите на грешката, като ние считаме, че този процент трябва да бъде
поне три
и при по-малка разлика отново
да се
(така например при 100 души Парламент, ако едната партия спечели 37 от местата, а другата — всякакъв брой между 35 и 39 включително, изборите се анулират). За местните Съвети, обаче, този праг
се прилага, най-вече поради малката бройка на местата в тях.
Прочее, това са очевидни изисквания, като долния праг, така или иначе, съществува в повечето Парламенти, горния води до диктатура, а при нарушаване на корелационния се стига до ситуацията на "два остри камъка", за които нашия народ отдавна е казал, че те заедно "брашно не мелят". По важно е да се уточни, че тъй като тук често може да се стига до анулиране на изборите, то те се провеждат
до три пъти
, след което (при неудовлетворяване на някое от условията) органите
остават
в стария си състав за
още 6 месеца
, когато отново се провеждат избори.
Доколкото при изборите за Парламент се избират, всъщност, само жени, то имаме всички основания да го наречем
, защото това отговаря точно на действителността; аналогично и местните Съвети стават
. Нека, обаче, изрично подчертаем, че в Женското Събрание жените
, т.е утвърждават или
, докато изработването на самите законопроекти се извършва от различните Комисии към него, които се формират от добри професионалисти (юристи), а не от посредствени политици, и в тях, разбира се, могат да участвуват и мъже (като това дори е за предпочитане). По този начин съкровеното желание на жената да взема решения по предложения на мъжа, т.е. след като той вече е направил всичко, което зависи от разума, за да сведе нещата до обикновен избор измежду трудноразличими и
алтернативи (нещо като избора на вратовръзката, например), и което намира израз в почти всяко семейство (а още повече при извънсемейните връзки), става реалност и в политиката, при това на най-високо ниво!
Та нали не напразно народът казва, че мъжа е този, който трябва да предложи, а жената да откаже (или приеме, съответно); също, че мъжа е "главата", но жената — "шията". Казано по друг начин, настъпва едно естествено разделение на процеса на разработка и анализ на законите, от една страна, извършван от компетентни професионалисти, т.е. от изключителни личности, от процеса на вземане на решение от народа или от негови предварително избрани посредствени (т.е. средни) представители, от друга. Така че няма опасност, както цинично пророкуват някои врагове на ФФФ, да се затворят ... мъжките тоалетни в Женското Събрание.
Нищо по-различно не може да се каже за Женските Съвети, където работата е преди всичко административна и, като така, още по-пригодена за извършване от посредствения и
пол; както и че и там също може да има различни мъжки звена, които да мислят по-задълбочено или да извършват творческата и тактическа работа, ако това се налага.
2. Избори за Президент
Противно на повечето очаквания тук предлагаме нещо
диаметрално
, защото и ситуацията, в този случай, е противоположна! Президентската институция е предимно консолидираща и представителна, тъй като Президента не утвърждава закони а
(доколкото законите и Женското Събрание му позволяват това). Той трябва, фигуративно казано, да разтървава жените, когато те вземат "да се хванат за косите", трябва да е човек с авторитет, чар, обаяние, излъчващ сила и власт, мъж какъвто всяка жена (или поне тези от Женското Събрание) би пожелала да слуша, и затова
той няма право да бъде посредствен
! Иначе етапите на избора са аналогични.
2.1. Предварителна селекция за Президент
От изложеното току-що следва, че Президентския филтър трябва да е
филтър за
, такъв, че да подбере един патриарх, или "баща на нацията", и условията, на които той трябва да отговаря, са следните:
а)
Мъж
, защото само мъж Президент може да балансира сексуално управлението на страната, само мъж Президент може да усмири Женското Събрание, само мъж може да командува с твърда ръка, само мъж може да обявява и прекратява войни, когато това се наложи! Останалите подточки, всъщност, уточняват какъв трябва да бъде този Мъж (с главна буква!).
б)
Лични доходи повече от 4 МРЗ
за последната календарна година. Президента не бива да бъде посредствен, а пък бедността никога не е била на почит (най-вече сред жените), така че остава само той да бъде достатъчно заможен.
в)
Образование
—
повече от
(едно)
висше
, като за предпочитане е някаква докторатура.
г)
Възраст
—
поне 55
(навършени)
години
, защото иначе просто не би могъл да бъде наречен "патриарх". Нека напомним, че аналогично изискване се прилага в редица страни, макар и най-често негласно.
д)
Женен и с поне две дъщери
към момента на изборите — съвсем естествено е един мъж, който ще трябва да се справя с цяло Женско Събрание, да покаже, че може да се оправя поне със три жени.
е)
Ръст
—
над 175 см
(бос) — очевидно изискване.
ж)
Тегло
—
над 75 кг
към момента на изборите. Претегляне (по бански) ще се извършва аналогично от един до три дни преди изборите и ще бъде показвано по националната телевизия — зрелищността никога не е пречила на политиката, а само е помагала!
2.2. Същински избори за Президент
Тъй като той ще работи основно с Женското Събрание, ние предлагаме неговия избор да става чрез
непряко гласуване в Женското Събрание
(няма проблеми за евентуално пряко всенародно гласуване, но това само ще оскъпи процедурата, без да я направи нито по-разумна, нито по-зрелищна). Изборът приключва: или от първи път, ако някой кандидат спечели
поне 50%
от гласовете; или (в противен случай) се провеждат неограничен брой гласувания докато не бъдат набрани
поне 1/3
от гласовете, като при това
разликата между първия и втория кандидат е
.
Във връзка с тезата
"Президентът — баща на нацията"
, е нужно да му бъдат гласуват и прилични пълномощия, например: той трябва да може да поставя задачи на Женското Събрание (какви закони да се приемат или актуализират) и да иска отчет за тяхното изпълнение; да може да наказва и дори освобождава от длъжност, когато пожелае, членките на Женското Събрание или Съветите (като те се заместват със съответните резерви от листата на същите политически сили), но
не повече от 1/3
от общия им брой във всяка такава структура за един негов мандат; да има
право на вето
и при неограничен брой разглеждания (т.е. да не може да бъде прокаран никакъв закон ако Президента не го санкционира, поне с мълчанието си); да бъде Върховен Главнокомандуващ на въоръжените сили; и прочее. Надмощието на Женското Събрание може да се упражни само чрез смяна на Президента, но такова изключително събитие е допустимо след
взето
с квалифицирано мнозинство
(от 2/3) и в интервал от
поне една и не повече от две седмици
между гласуванията.
3. Други избори
3.1. Избори на съдебни органи
Изхождайки от принципа на посредствеността, понеже прилагането на законите е още по-рутинна задача от тяхното гласуване (и в близко бъдеще би могла дори да се повери на някакви компютърни системи), и като така е напълно от компетенцията на жените, би трябвало и Съдиите да се избират по аналогичен начин на Съветите. Но пък от друга страна в цялата човешка история практически няма случаи на жени съдии (нито в старите религиозни книги има описани такива), което е обяснимо с тяхната изключителна пристрастност и емоционалност, водещи до необективност в оценката на фактите, така че би трябвало жените изобщо да бъдат изключени от съдебната система (както и е било дълго време). Е, ние предлагаме едно "Соломоново" решение задоволяващо и двете страни, а именно:
изборите за съдебни органи
да
и да се провеждат според досегашните правила.
3.2. Избор на Правителството
При все че Министрите не се избират по демократичен начин от народа, защото те трябва да бъдат компетентни професионалисти и да вършат тактическото управление на страната, ние считаме за необходимо да очертаем основните изисквания в случая. Министрите е
да бъдат мъже, но това може да остане само препоръка, като се допускат и жени Министри, защото тези длъжности са до голяма степен
(ако считаме, че истинските тактици са
), така че и тук е приложимо "Соломоновото" решение. Тези хора трябва да се предлагат от политическите сили, с право на вето от страна на Президента, и само да се утвърждават от Женското Събрание, но то трябва да може да отмени или сезира всяко тяхно решение, ако го счете за погрешно.
В заключение
е справедливо да отбележим, че участието на жени в управлението не е новост, нито в световен мащаб, нито за нашата страна, като във фолклора на редица народи намира отражение женската мъдрост при решаване на редица трудни положения, говори се за "женска интуиция" (като понятие заместващо мъжкия разум, и в редица случаи дори по-успешно), и прочее, но досега всичко това е ставало
, случайно, и немотивирано. Единствено
ние от ФФФ
за пръв път предлагаме логическа обосновка на това положение и
намираме точното място на жената в управлението
.
При това, обаче, ние
на жената — нито в масово разпространения у нас смисъл на това движение като "равенство", тъй като не може да става дума за равенство там където съществува най-голямото различие при индивидите (между половете), нито в правилния смисъл на "освобождение" (което е точния превод на думата) на жената от господството на мъжа, защото това господство, най-често, е
! Нито пък пледираме за утвърждаване на другата крайност — матриархата, като господство на жената над мъжа, защото мъжете и без това са по-
издържливия пол и остава само да им се отнеме и правото да командуват, за да загубят те изобщо желание за пълноценен живот.
Поради това ние говорим за
, като разбираме
, а именно: борческото, творческото, рискованото, изключителното — на мъжа, а рутинното, посредственото, всекидневно необходимото, съдбоносното за потомството и народа — на жената. Мъжа предлага, а жената приема; мъжа командува, но жената избира (кой да я командува); или, другояче казано:
Формацията за Форсиране на Феминизма подчертава изключителното значение на посредствеността на жената,
!
Силата на жената е в нейната слабост, слабостта на мъжа е в силата му,
силата на ФФФ е в
между двете!
Без ФФФ няма феминизация, без феминизация
в политиката, без стабилност в политиката обществото няма бъдеще, ergo:
без ФФФ няма бъдеще!
Форсирайте феминизацията чрез нашата Формация!
— — — — —
МАНИФЕСТ НА ЦЦЦ
(ЦИВИЛИЗОВАНА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ЦИРКОВЕ)
Историята на всички общества
е история на
компромис между хляба и цирковете
за народа! Това е формулирано най-точно в крилатата римска фраза:
, която ние не съвсем точно превеждаме като "хляб и зрелища". За осигуряване на хляба трябва стабилно, централизирано, най-често диктаторско или поне еднопартийно, управление, докато за предлагане на циркове на народа в областта на социалното управление е измислена демокрацията, или избора отдолу, който създава възможности за надприказване на различните партии и за смяна на тези, които са се заседели доста дълго на трона. Истината в този случай, както и в редица други ситуации, е в задоволителната степен на
между двете крайности, защото добрата централизация изисква пълно подчинение на народа на властващите, за да се осигури спокойния живот в страната, тъй като
целта на всяко управление е
, но никой не може да се подчинява достатъчно добре ако има правото да критикува и да сменя тези, които го командуват. От друга страна, само възможността за участие на широките народни маси в управленческите процеси, споровете и борбата на различните виждания, реализирани в демократичните форми на управление, могат да предложат така необходимите за народа политически циркове, които наред с това осигуряват и бърза и лесна промяна на линията на управление при нужда.
Както се вижда, това са противоречиви изисквания, и съвременната демокрация успява да се задържи дълго в редица страни, защотя тя самата
тази класическа старогръцка демокрация (която, понеже е била чиста демокрация, или е осигурявала основно само цирковете, не е изтрайвала повече от десетина години в Древна Атина и е била сменяна от поредна тирания). Въпреки всичко, обаче, съвременните компромисни демократични управления, макар и да съдържат наченки на силна централизирана власт, залагат основно на демокрацията, и поради това осигуряването на хляба продължава да куца, като колкото по-бедна е една страна толкова по-осезаемо народа чувства нуждата и от истинска стабилна власт, а не само от циркове. Но за да се оцени правилно нашето предложение, нека първо се спрем на
1. Основните недомислици на демокрацията.
1.1. Опозицията и народът пречат на управляващите в процеса на управление,
като най-често искат неща, които, ако самите те трябваше да претворяват в дела, много добре биха осъзнали тяхната неоправданост, а това пък кара водещата партия рядко да се вслушва в техните гласове! Това е психологически добре обяснимо, защото по един начин мисли човек когато самият той трябва да реализира това, което предлага, и по съвсем друг начин този, който просто иска да си каже мнението, но знае, че,
, никой няма да го послуша. Точно това дава цирковете, разбира се, но тези циркове пречат на управлението, когато престанат да бъдат само циркове, а позволяват и възможност за влияние върху управлението. След като веднъж една партия е победила в изборите тя трябва да се остави да управлява сама; може да ù се дават съвети и да се предявявят искания, но
тя да се вслушва в тях! И точно тогава управляващите повече ще се вслушват в циркаджилъците, защото те хем ще са им интересни, хем ще могат да минат за техни мнения (докато за народа е важно той да е сит и спокоен, а не
именно е предложил нещо разумно).
Управляващата партия трябва да носи цялата отговорност
за своето управление; тя ще има възможността да чуе гласа народен когато дойдат изборите, но не бива да ù се пречи по време на нейния мандат.
1.2. Управляващите подтискат свободните изяви на управляваните,
защото се страхуват (и то оправдано), че народа и опозицията ще започнат да търсят начини да попречат на провежданата линия на управление и дори да сменят предсрочно управляващите. Когато някой не е убеден, че другия ще го слуша и уважава, той се опитва или да го излъже, или да прикрие фактите, и когато това не му се отдаде, то управлението става неефективно и започва да буксува. Аналогична ситуация се наблюдава в съвременните семейства, където, понеже решаващите страни са точно две, е очевидно необходимо еднозначно определяне на решаващия глас, и ако то отсъствува (както и става в днешно време), то семейството започва да се разпада. Подобна е участта и на редица демократични режими, особено на тъй наречения двуполюсен модел, когато се появяват "два остри камъка", за които народа казва, че те "не мелят брашното", защото най-честата реакция е просто да се прави обратното на това, което другата страна иска (за да се види кой е по-силния). Ако управляващите са убедени, че никой няма да им попречи да си изкарат мандата те ще се стремят (или поне по-умните от тях) да удовлетворят желанията на опозицията и на народа, за да бъдат отново избрани и следващия път. Както се вижда, едновременното действие на победилите и победените в изборите, на една и съща арена наречена Парламент, води само до неприятности, като нито хляба се осигурява добре, нито цирковете са си циркове.
1.3. Истинската демокрация остава на улиците,
тъй като в повечето случаи основните предимства на демокрацията се проявяват под влияние на най-различни извънпарламентарни сдружения, били те: движения за опазване на околната среда, за защита на животните, за свобода на хомосексуализма, разни женски дружинки, пацифистки движения, обединения на пенсионерите, или на някои малцинства, и прочее, както и на редица видни личности, или пък на извънредно създадени временни сдружения, но
и в резултат на дебатите в Парламента. Не че Парламентът съвсем не предлага циркове на народа, но истинските циркове стават по улиците, и дори ако си представим, че е възможно задоволяването на
желания на масите, преди още те да бъдат изказани, то пак ще се намерят недоволни поне от това, че няма да има
! Следователно всички циркаджилъци трябва да се съберат на едно място, в специално определено учреждение, до което всички желаещи да имат достъп, а не само официалната опозиция от Парламента.
1.4. Във всички Парламенти отсъствува правилото за два мандата за политически партии,
което е важен динамичен елемент в съвременната демокрация. Такова правило съществува за Президента, но той е само един човек, а не съществува за самите партии, като при това положение дадена партия може да печели изборите и пет мандата подред, и народа да бъде управляван от все
, защото никой няма да се откаже от поста си доброволно, ако неговата партия продължава да води. При демокрацията
, защото ако имаше такава, то не би трябвало тя да се подменя (както и става при тоталитарните режими), така че всяко по-дълго заседяване на власт неизбежно засилва централизацията, но намалява зрелищността за народа. Нужен е, следователно, някакъв
таван за продължителност на управление
на всяка една партия (коалиция), което ще доведе и до по-честата подмяна на самите политици, понеже, както в семейството, така и в политиката, разнообразието е основното нещо, което прави живота поносим.
От казаното вече става ясно, че съвременната демокрация представлява една
от централизация и циркове, при която никой не си прави труда да определи някакви граници, където свършва едното и започва другото, поради което цирковете пречат на управлението и обратно, а демокрацията съществува, защото не може страна без управление, и досега не е било известно нещо което да я направи по-добра. Ние от
Цивилизованата Централизация и Цирковете
(ЦЦЦ) се наемаме да поправим този пропуск, като предлагаме
2. Нови демократични структури.
Тези структури са основно две, които са чисто въплъщение на двете начала в управлението, като първата от тях се нарича
2.1. Говермент.
Това е самото управление и няма нужда да измисляме друго название след като тази дума е добре известна в западните езици.
Говерментът
е Правителството в съвременните демокрации, но наред с управленческите функции на Министерския Съвет, който е част от Говермента, тук влизат също и Местните Съвети, като регионални управленчески органи,
Законодателната Палата
, като аналог на законодателните функции на традиционните Парламенти, както и Президентството, с представителни и консолидиращи функции. Тези структури и техните права се определят от Конституцията на страната, а тяхното запълване с конкретни личности става по решение на
Представителния Съвет
(ПС) на партията спечелила изборите. Този Съвет се състои от
100 души Народни Представители
(НП) от
партия в изборите, които се определят като се сумират гласовете само на първата партия, разделят се на сто и така се определя квотата за едно представителско място в ПС. После според тази квота за всеки район се изчислява едно число равно на броя на местата в ПС от района, като гласовете за тази партия се разделят на квотата. Това число не е цяло и затова първо се избира минималния брой НП според цялата част на това число и след това всички райони се подреждат в намаляващ ред на дробната част на същото число и се избира по един човек от всеки район от началото на списъка в този ред до набиране на нужния общ брой от сто души, което гарантира едно справедливо закръгляване в полза на най-големите части. Изборът отдолу стига до определянето на политическата сила и нейните представители, а оттук нататък вече започва разумния избор отгоре според решението на тази сила.
Водещата партия определя различните
Министри
, но те
толкова важни личности, както е прието да си мислим, а само
в процеса на управление, което казва и самата дума, която е производна от корена ... "мини-", разбира се, т.е. нещо малко (като специално на английски minister значи още дребен свещеник или клисар, посланик, и въобще служител на някаква централизирана структура; е, той не е чак толкова дребен служител понеже има и по-дребни,
— от add като събирам или ad- като представка — към него хора, които администрират). Представителният Съвет на управляващата партия назначава също и членовете на Законодателната Палата съобразно определени професионални критерии, утвърждава Местните Съвети според листите на партията по райони, както и избира и Президента и Вицепрезидента, и това е върховния орган на страната след започване на дадения мандат, който може да извършва всякакви смени в Говермента или да сезира (отменя) решения на отделни негови звена. Това, естествено, не означава, че в Говермента не могат да влизат представители и на други партии или безпартийни, ако те са добри професионалисти, но ПС е инстанцията, която трябва да ги утвърди и си носи отговорността в случаи на евентуални грешки.
Представителният Съвет
постоянно действащ орган и той избира един
Координационен Съвет
(КС) от 12 души от редовете си като постоянно функциониращ такъв и с права да предизвиква свикване на целия ПС при нужда, тъй като повечето НП от управляващата партия заемат някакви постове в Говермента. Приемането на законите, се извършва от ПС, като всеки проектозакон може да бъде подложен на предварително обсъждане. Заседанията на ПС се провеждат, като правило, при закрити врати, като решенията се вземат с обикновено или квалифицирано мнозинство (според случая) и се оповестяват официално. Същото важи и за отделните звена на Говермента. Мандатът на Говермента и на Представителния Съвет е съгласно приетото в Конституцията (като ние считаме 4 години за подходящ срок) и той не може да бъде продължаван, но може да бъде прекратен предсрочно по решение на ПС взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете му и тогава трябва първо да се проведат нови избори в съкратени срокове (до три месеца) и чак след това да се предаде властта. Представителният Съвет може да се свика и по инициатива на поне 1/4 от членовете му, но само той олицетворява цялото управление и носи цялата отговорност. Всякакви публични дебати пречещи на управлението са изключени от Говермента, тъй като той целенасочено е отделен от цирковете и изявата на народната воля, за което съществува друга структура наречена
2.2. Циркамент.
Както следва от названието му това е структура за предоставяне на демократични циркове на народа, за спорове и за изява на народната воля. Нашата презумпция е, че
всяко
сравнително
масово движение
трябва да
има
, с оглед хората да могат да се изкажат и претенциите им да се протоколират и бъдат представени на Говермента, ако получат положителна резолюция в някое от звената на Циркамента. Това, разбира се,
, че Правителството трябва да им обърне внимание, но пък и всяко "необръщане" на внимание може да се стовари после на гърба на управляващата партия, така че точно това е нужната степен на компромис и на разделяне между управление и циркове. С оглед на справедливо представяне на всички слоеве от населението в Циркамента той се състои от
, а именно:
а)
Камера на Представителите
(КП). Тази Камера е твърде близка до традиционните Парламенти, или по-точно до тяхната опозиционна част, т.е., това е
официалната опозиция
, като в нея влизат също
100 души
но
от
като изключим водещата (която окупира Говермента), и освен това тези партии имат достатъчно набрани гласове за да прескочат някакъв
долен праг
(също традиционно изискване). Този праг според ЦЦЦ трябва да бъде
пет процента
от гласовете за Циркамента, което, всъщност, съответствува на около 3% при другите Парламенти (защото нормално поне 1/3 от НП са от първата партия, която тук отсъствува). След като се изхвърлят тези партии които не прескачат прага се сумират гласовете на тези за КП и се делят аналогично на 100 за определяне на квотата на всяка от тях, като се заделя първо цялата част, а после и добавката в реда на намаляване на дробните части. Конкретните представители се избират според листите по райони, пак най-напред целите бройки, а след това и добавките според десетичните остатъци. Между другото по този начин е редно да се определи и един списък от десетина
(като се продължи обхождането на дробните части и, евентуално, се почне пак отначало), с които да се допълва КП при нужда.
б)
Камера на Антипредставителите
(КА). Тази Камера е вече нов елемент, който
. Тя се състои също от
100 души
, като тук са представени тези политически партии, които не са набрали нужния брой гласове за да влязат в КП, като и тук съществува
долен праг от пет процента
. Сметките са напълно аналогични на предишната подточка, като вече се изключват всички партии до последната представена в КП включително, само че, тъй като тази Камера и без това е на малцинствените партии, то те се представят
, така че тези с най-малко гласове да се "чуват" най-добре. Това е един типично цирков елемент и той положително ще доставя много емоции на народа по време на дебатите в тази Камера. По точно казано, тази обратна пропорционалност означава, че
определяне точната бройка на мандатите по партии тези мандати се зачитат точно в обратен ред като първата партия получава бройката Представители на последната в КА и обратно, втората — на предпоследната, и тъй нататък.
в)
Камера на Извънпарламентаристите
(КИ). Тази Камера
също е съвсем
и се състои пак от
100 души
. В нея влизат
по трима души
от всяка от
непредставените никъде
другаде
политически сили
от участвалите в изборите, както
и от всяка друга организация
пожелала да бъде включена (стига да е регистрирана според закона за организациите с идеална цел), която може да бъде представена в момента. Нека поясним това: тъй като тук могат да бъдат представени най-много 33 организации това ще рече, че ако те са повече от тази бройка, просто се тегли жребий кои от тях да влязат, като всяка сила вече си излъчва по 3-ма души, които да я представят (първите в листите, ако те са от участвалите в изборите), и освен това тези хора избират един от тях за Председател (и за да допълнят бройката до 100), като тази сила, от която е Председателя предлага още един на негово място. Поддържа се и
за включване, като
на всеки шест месеца
тези сили
се актуализират
(евентуално се избира и нов Председател) като се подменят максимум десет сили (ако има поне толкова на опашката), като както определянето на тези, които трябва да излязат от играта, така и на тези, които трябва да влязат, става по случаен начин — чрез жребий! Това е съвсем справедливо защото в КИ са представени сили с практически нулево значение за управлението (но със значение за
), и няма никакви други съображения за по-голямата ценност за демокрацията на която и да било от тях, като в този смисъл наредбата в опашката не дава никакъв приоритет за включване. При това всяка излязла сила може
да застане на опашката при желание. И, естествено, че ако няма 33 такива сили, то КИ ще бъде с непълен брой.
Камерата на Извърпраламентаристите разрешава задоволително и въпроса с индивидуалните кандидати (ИК), тъй като те могат да си регистрират лесно някакви сдружения с идеална цел (примерно: "Иван Иванов и Поддръжници") и просто да се запишат в списъка на чакащите, дори и да
участвали в изборите, при което ще имат съвсем реални шансове да бъдат представени (и то от трима души) в Циркамента, за поне 6 месеца. Може, обаче, да се предложи и алтернативен вариан на КИ, при който тя да се състои от до 30 партии по 3-ма души и до 9 индивидуални кандидати, плюс Председател, като се поддържат два отделни списъка на чакащите — за партии и за ИК — като се подменят до 10 партии и до 3 ИК. Но, все пак, нека отбележим, че презумпцията за индивидуалните кандидати е по-скоро една поредна демократична недомислица, защото те се избират по райони, а не за цялата страна, където много по-лесно една известна личност би могла да събере нужния брой гласове. Освен това, какъв е смисълът един ИК да спечели в три района, примерно; или пък, ако се избира от цялата страна, то да спечели пет мандата, да речем? Прочее, ясно е, че те съществуват само за да
политическата сила, която стои зад тях, поради което ЦЦЦ счита, че те и не трябва да съществуват, а съответните лица да вземат участие в управлението, ако желаят и ако могат, по някакъв друг (по-лесен) начин.
Както се вижда
Циркамента е един истински демократичен цирк
, където са представени: както традиционната опозиция — в Камерата на Представителите; така и типичните малцинства, които участвуват в изборите но не стигат до класическите Парламенти, при това максимално атрактивно — в Камерата на Антипредставителите; а така също и всички извънпарламентарни сили, които отсъствуват в традиционните Парламенти и обикалят улиците с надеждата да привлекат вниманието на населението и управлението — в Камерата на Извънпарламентаристите. Тези Камери са наредени по старшинство (по реда на изброяването), и всеки човек от народа може да иска достъп до Циркамента, но
, т.е. първо до КИ. Ако КИ излезе с Резолюция, че неговото мнение заслужава внимание, той може да иска достъп и до КА, и по аналогичен начин и до КП. Разбира се всяка Камера може и да откаже достъпа на това лице, или да отхвърли неговата теза като безсмислена или неактуална. Аналогичен е начина на кореспонденция на тези Камери и с Говермента, като само КП има право на достъп до него, и то пак не непосредствено, а чрез кореспонденция, на която, както споменахме и по-рано, Говермента съвсем не е задължен да обърне внимание. Ето как и управлението може да бъде управление, и цирковете — циркове!
В Приложението е даден един подробен пример за разпределението на местата в гореуказаните демократични структури според изискванията на ЦЦЦ. Тук остана да разгледаме още една структура, който има временно участие в управлението и която се нарича
2.3. Общо Събрание.
Общото Събрание
(ОС) се свиква
в началото на всеки мандат за
срок от
две седмици
, който може да бъде продължаван още до два пъти за същия срок. При навременно проведени избори ОС може да се свика дори и един месец преди изтичане на мандата на стария Говермент. В него влизат 100-те души от
Представител-ния Съвет
на водещата партия, както
и
100-те души от
Камерата на Представителите
от Циркамента. То може да се произнася само по въпроси за промени в Конституцията, водещи до промени в състава на демократичните органи на управление, за евентуални корекции в продължителността на мандата с оглед на закръгляване, но по-малко от плюс /минус една година, или за преразпределение на някои власти. Всички решения на ОС се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 и докато то не приключи своята работа стария Говермент продължава да функционира. В нормалния случай тези две седмици са просто един период за опознаване на бъдещите управници, за анализ на изминаващото управление, и за предаване на работата в съответните структури от една партия на друга. Възможно е също да се приеме ОС да се събира след изтичане на една година пак по за две седмици на всеки 6 месеца, за анализ и отчет, като след втората година да има право да се произнася и за предсрочно прекратяване на мандата и насрочване на нови избори.
3. Демократични избори
Изборът за Говермента и Циркамента е всенароден, с бюлетини и листи на кандидатите, така както е в традиционните демокрации. Новият момент тук, е така наречения,
, което означава, че ако една партия /коалиция заема два поредни пъти Говермента и ако спечели и трети път тя получава само правото в някой от
да премине с едно място напред, докато в момента се
с едно място назад, като се счита за втора сила и като така получава сигурно надмощие в КП на Циркамента! Разбира се, това преминаване напред при следващ избор има смисъл само от второ място на първо, защото тази класация няма как да промени процента на гласувалите за партията и, следователно, не оказва влияние на КП, но това може да се окаже много съществено понякога, когато не ù достига някакъв си процент до първото място. Този отсрочен мандат е съвсем справедливо решение, което удовлетворява изискването за максимум два мандата за всяка партия, като в същото време не ощетява никого, но ако вместо партия имаме коалиция, то това правило се прилага за
, така че ако до следващите избори дори една политическа сила излезе от нея, то и всички останали също губят отсрочения си мандат. Освен това нека укажем, че тъй като това състояние остава в сила само до два поредни избора, и се завоюва също за толкова, то няма как повече от една партия /коалиция да се ползуват едновременно от него.
Тъй като Местните Съвети са част от Говермента то няма нужда от отделни избори за тях, а те и без това са административни звена, или поне би трябвало да бъдат такива. Ако нашата страна беше разделена на автономни области или щати, с някакви отделни териториални органи и закони, тогава би могло във всеки щат да се провеждат и избори за местни органи на управление, но при нас такава нужда няма. Определянето на Законодателната Палата като професионален юридически орган за законопроизводство решава и въпроса с
на политическите лидери, защото този който управлява съвсем не е нужно да може и да съставя закони. Законите се изработват от Палатата, а се приемат от ПС на Говермента, което не изключва (дори предполага) възможността Камерата на Представителите на Циркамента да се произнесе по всеки законопроект, ако ПС или КС реши да им го прати за мнение. КП от своя страна може да реши да запознае и другите Камери с даден законопроект, но Циркамента не решава нищо, а работи по указания на Говермента и в определени от него срокове. Изборът на Президент престава да бъде един пореден цирк за народа, защото неговата длъжност е особено важна за държавата, а професионалните му качества могат да бъдат най-добре оценени от неговите колеги от партията, която оглавява Говермента, и затова той се избира от Представителното Събрание на победилата партия. Така се изключва и възможността за съществуване на Президент от опозиционна партия, което може само да отслаби дадено управление и да предизвика предсрочни избори.
Като правило ЦЦЦ предлага
всички мандати
да
започват от 01.01. на година кратна на 4
, като изборите се провеждат три месеца преди това време (т.е. през октомври), и дори Общото Събрание да се свиква в началото на декември. Предизборната борба започва нормално 6 месеца преди поредните избори (или от 1 април), и всякаква временна забрана на политически партии, ако такава е била наложена от Говермента, се отменя за да протекат изборите справедливо, а после следващия Говермент може пак да наложи такава, ако счете това за необходимо, но само с решение на Представителното Събрание, взето с квалифицирано мнозинство. Дори и в обстановка на военно положение, или при предсрочно прекратяване на мандата (пак по решение на ПС), изборите трябва да протекат нормално, като в такива случаи се разрешава предизборния период да бъде съкратен, но до не по-малко от три месеца.
Военно положение може да обявява първоначално само Президента но за срок до 14 дни, което може да бъде продължено още веднъж. При военна опасност или сериозни вътрешни размирици ПС има правото да продължи това положение и до края на мандата (т.е. след изборите и до поемане на властта от новия Говермент). Прочее, всички тези неща трябва да бъдат фиксирани в Конституцията на страната, като се спазят основните идеи на ЦЦЦ. Редно е да се определи също и заплащането на различните структури, като ние предлагаме следната градация: КИ на Циркамента да получава само по една минимална работна заплата (МРЗ) месечно, КА — по 2 МРЗ, КП — по 3 МРЗ, а служителите на Говермента и ПС — от 4 до 7 МРЗ.
Цивилизованата Централизация прилича донякъде на познатия ни демократичен централизъм, само че при него имаше само централизъм и нямаше реална демокрация, защото нямаше партийни борби и истински избори. При нашето предложение има както силна централна власт (която може да забранява временно политически партии, демонстрации, и прочее изяви на публично недоволство водещи до размирици в страната), така и истински свободни демократични избори, при което в Циркамента са представени не само спечелилите изборите партии, а и
останали партии и слоеве на населението. Разбира се,
всички
за намеса в управлението на страната, но нали тъкмо за това се провеждат изборите — за да се определи коя политическа сила какви права ще има през поредния мандат! А правилото за отсрочения мандат е просто необходимост за всички демократични форми на управление, само дето още не се прилага никъде.
Искаме ли адаптивно и динамично управление трябва да изберем някаква форма на демокрация, искаме ли стабилна и силна демокрация трябва да изберем някакъв начин за централизация, искаме ли зрелища и емоции за народа трябва да му дадем възможност за свободна изява и циркове.
Цивилизованата Централизация и Цирковете удовлетворява всички тези изисквания
.
ЦЦЦ запазва всичко ценно от демокрацията
като я централизира и засилва, но по един цивилизован, а не тоталитарен начин. Цивилизованото общество изисква цивилизована демокрация, а
цивилизованата демокрация е ЦЦЦ
.
Демокрацията постоянно се развива и подобрява, или мутира и еволюира.
Най-новата мутация в областта на демокрацията е ЦЦЦ
.
Ако цените цирковете, ако цените централизацията,
ако цените цивилизацията,
значи
цените Цивилизованата Централизация и Цирковете!
— — —
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЦЦЦ
Това Приложение съдържа едно примерно разпределение на квотите според гласовете на избирателите. Нека имаме следните резултати от гласуването на точно 6 млн. участници (дадени в хил.) и 27 партии, което е близко до реалното за нашата страна:
Партии П01 П02 П03 П04 П05 П06 П07 П08 П09 Гласове (хил.) 2,076 1,843 615 442 338 251 124 72.3 53.4 Общ % 34.6 30.72 10.25 7.37 5.63 4.18 2.07 1.21 0.89 Циркамент % —- 46.97 15.67 11.26 8.61 6.4 3.16 1.843 1.361 Влизат в КП % —- 52.82 17.63 12.67 9.69 7.19 —- —- —- КП мандати —- 53 17 13 10 7 —- —- —-
Партии П10 П11 П12 П13 П14 П15 П16 П17 П18 Гласове (хил.) 41.32 32.43 27.37 22.36 17.42 13.58 10.62 7.122 5.481 Общ % 0.689 0.541 0.456 0.373 0.290 0.226 0.177 0.119 0.091 Циркамент % 1.053 0.826 0.698 0.570 0.444 0.346 0.271 0.181 0.158
Партии П19 П20 П21 П22 П23 П24 П25 П26 П27 Гласове (хил.) 3.125 1.281 .847 .638 .594 .425 .351 .213 .123 Общ % 0.052 0.021 0.014 0.011 0.010 0.007 0.006 0.004 0.002 Циркамент % 0.080 0.033 0.022 0.016 0.015 0.011 0.009 0.005 0.004
Табл.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПО ПАРТИИ.
Както се вижда от горната таблица за Говермента са гласували 2,076,000 избиратели, което при 100 места в Представителното Събрание дава квота от 20,760 души за едно място, като конкретните лица се избират според листите по райони със съответните добавки при закръгляването. Тогава за Циркамента остават още 3,924,000 гласа с показани проценти на гласуване за партиите на 4-ия ред, като в Камерата на Представителите влизат само тези от П02 до П06. При това положение техните проценти се преизчисляват (на 5-ия ред) на база на сумата от гласовете за тях, които са 3,489,000, което пък разделено на 100 места дава квота от 34,890 гласа за едно лице от КП. На последния ред на първата част на таблицата са показани точните мандати за КП.
След това продължаваме с останалите партии за да определим мандатите и за Камерата на Антипредставителите съгласно следващата таблица.
Партии П07 П08 П09 П10 П11 П12 П13 П14 П15 П16 Гласове (хил.) 124.0 72.3 53.4 41.32 32.43 27.37 22.36 17.42 13.58 10.62 КА+КИ % 28.51 16.62 12.28 9.499 7.455 6.292 5.14 4.005 3.122 2.441 Влизат в КА % 33.23 19.37 14.31 11.07 8.69 7.334 5.992 —- —- —- КА пр. манд. 33 20 14 11 9 7 6 —- —- —- КА обр. манд. 6 7 9 11 14 20 33 —- —- —-
Партии П17 П18 П19 П20 П21 П22 П23 П24 П25 П26 П27 Глас. (х.) 7.122 5.481 3.125 1.281 .847 .638 .594 .425 .351 .213 .123 КА+КИ% 1.637 1.26 0.718 0.294 0.195 0.147 0.137 .098 .081 .049 .028
Табл.2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ПАРТИИ.
Пресмятанията са аналогични, като за КА+КИ остават 435,000 гласове и партиите от П14 нататък отпадат от КА, което дава само 373,180, или разделено пак на 100 прави по 3,732 гласа квота. Разпределението на окончателните обратни мандати се вижда на последния ред на първата част на таблицата.
Останалите 14 партии влизат в Камерата на Извънпарламентаристите в състав по трима души от всяка, при което там може да се включат и други политически сили. При реалните резултати за нашата страна в изборите през 1994 год. участвуваха даже 47 партии, което тъкмо би запълнило КИ, ако се гласуваше според това предложение.
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/