И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук е първата порция фейлетони.
— — — — —
ФЕЙЛЕТОНИ
Съдържание на тази част
1. За семките и хората
2. Екстремалното решение
3. За реформа в българския език
4. Към съвременен български език
5. Нови закони — стара политика!
6. Горе главите, българи!
7. Готови ли сте за изборите?
8. Nomen est numen!
9. Как да напълним хазната
10. За ползата от хлебарките
11. ... нови фейлетони
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
ЗА СЕМКИТЕ И ХОРАТА
Та, за семките ми е думата, де, за същите тези семки, от които става олиото, дето пак беше позачезнало наскоро, че и попоскъпнало "малко". А и как няма да поскъпне, като го изядохме още на семе, дето се казва! Не че не ядяхме семки през тоталитарно време, ядяхме, ама не дотам тотално. Отидеше човек на мач — да не е на опера, я, та да седи мирно и тихо — и идваше ред на семките: лапаш — плюеш, плюеш — лапаш, че и някоя псувня теглиш за разнообразие. Можеше и цигарка да припалиш, или пък: бонбонки, фъстъчки. Демократични бяхме тогава и всеки си боклучеше по свой собствен начин. Хубаво, де, ама само за мача.
А сега докъде я докарахме? На опашка — семки, в трамвая — семки, на работа — семки. На всеки ъгъл — семки! По-рано "мургавите българки" ги продаваха, а сега само който има работа, той не продава нещо, ама те тези стават все по-малко.
Онзи ден в трамвая гледам: всеки трети мляска семки. Едни плюят направо, други — през прозореца, а "по-културните" си събират шлюпките в шепа и после ги хвърлят под седалката. С една дума — демокрация! Ама и на тоталитаризъм ми намирисва, щото който не мляска нещо, него го поглеждат с подозрение някак-си — демек, толкова ли е беден човека, че и за едни семки пари няма, а пък, иначе, се изтупал — с дънки, като че ли за концерт.
Едно време чувах да казват, че Европата свършвала там, където почвали да пият боза. Може и да е било така, но за бозата от доста време, комай, не са прави, защото малцина днеска могат да си я позволят, обаче за семките сигурно е така. То уж това не е толкова страшно — защо пък да не джвака човек семки "у мазето на Европейския Дом"? — ама излиза, че при тях и мазетата не били като при нас. Та знае ли човек, току виж и до мазето не ни допуснали?
Освен ако не вземе Европейската Общност, или някоя фондация, или банка, например, да ни прати някоя хуманитарна помощ, ама такава, че хем да е достъпна за социално слабите, хем да може да се слага в устата, хем да разтоварва емоционално от стреса. Няма, обаче, да е лесна тя тази помощ. Хич не ми идва нищо на ум, освен дето една приятелка ми споделяше, че не било важно дали ще го гълташ или ще го плюеш — важното било да ти прави кеф — ама то това май беше за нещо друго.
Та, сложна работа е това демокрацията и всеки демос си я разбира по свой начин. Виж, за българина, семките са най-важното. А пък щом са толкова важни, мисля си, то защо не вземем да му създаден една нова "Партия на Семкаджиите (Обединена)" и да си издигнем лозунга:
— хем сплотяващо, хем примиряващо, хем аполитично?
1992, 1995
П.П.
Едно 20-тина години по-късно се оказва, че трябва да добавим една забележка за по-младите, които може да си мислят, че нещата са твърде утрирани и семките си ги ядем все толкова, и тогава и сега. Това, обаче, не е така, защото сега не ядем повече семки от тоталитарно време, а в онези бурни "демократски" години действително ги "нагъвахме" с луда страст, така че си изядахме една прилична част от олиото във вид на семки. И ако някой реши да се запита, защо това беше така, то отговора е елементарен: поради глад за белтъчини. Макар че надали повече от един човек на стотина си даваше сметка, че това беше причината.
07.2013
— — —
ЕКСТРЕМАЛНОТО РЕШЕНИЕ
Тъй като за всеки българин стана очевидно, че благодарение на решението на г-н Беров да определи цена на олиото около 40 лв., за да не се продава по 60 лв., то сега то не може да се намери и за 80 лв., а докато кризата се разреши (чрез внос или по друг начин) цената му, без каквито и да било компенсации за гражданите, ще достигне, навярно, 100 лв. (тъй като олиото е сравнително дълготраен продукт и всеки българин, който успее, спокойно би се запасил за година-две напред), е ясно, че "компетентността" на решението няма смисъл да бъде обсъждана. Тук ние ще се опитаме да покажем нещо повече, а именно, че
всяко друго решение би било по-добро
, в смисъл, че би дало възможност на средно взетия българин да купува достатъчно олио за лични нужди и по цени по-ниски от сегашните 80 лв. На математически език това означава, че даденото решение има
.
Първо нека се убедим, че е налице
локален максимум на глупост
(респ. минимум на разумност) на решението. Използуваме добре известния от гимназиалния курс похват като се придвижваме по малко и в двете посоки на цената от 40 лв., за да се убедим, че това води до по-добро решение. Наистина, ако цената беше, например, 50 лв., което е близо до нормалната пазарна цена, това можеше да накара някои нови и пробиващи търговци да продават олиото дори на лека загуба, само и само да привлекат клиентела, като заприходят разходите, така да се каже, за реклама. От друга страна, ако пък г-н Беров беше казал, че цената на олиото трябва да е 30 лв. за литър (и то
по толкова), то всеки българин, от детската градина нагоре, просто би се изсмял на това и изобщо не би повярвал на подобна манипулация, а при това положение даденото решение нямаше да се утвърди, и като така няма защо да се разглежда (това е равносилно на ограничение на цената отдолу, така че локалния екстремум се достига на долната граница на разумност от 40 лв.). Така че, ако намесата беше
по отношение на цената, то 40 лв. дава
най-тъпото решение
.
Сега да видим дали няма някакъв
начин за въздействие. Тук отново можем да се движим, или към засилване на пазарните механизми, дори дотолкова, че да не се намесваме изобщо, или към отслабването им. В случай на засилване на пазарните механизми това означава намаляване на контрола върху цените на олиото, като хранителен продукт от първа необходимост, а добре известно е, че когато няма забрани няма и интерес за тяхното нарушаване, т.е. след като спекулата с олиото няма да е незаконна, то тя ще стане безинтересна и малко доходна (в скоро време) и този вариант ще се сведе до следващия. А този следващ вариант в тази насока е именно пълната ненамеса от страна на Правителството, което при цени на международния пазар от 600 щ.д. за тон, и цени на вътрешния пазар в повечето западни страни около един щ.д. за литър, както и цената на долара у нас за този период от 52—55 лв., щеше да доведе до първоначално подскачане на цената на олиото към 60 лв. и последващо установяване около 50—55 лв., нещо което и без това беше започнало да става, ако не беше въпросното решение на г-н Беров.
Последният вариант на отслабване на пазарните механизми означава някакъв начин за централизирано контролиране кой колко олио купува, т.е. вариант на въвеждане на
, което би било по-лошо от ненамесата, но, все пак, ако беше проведено правилно, би довело до по-добро решение от сегашното (обаче и това не бе направено). По този начин считаме за доказано, че, ако приемем
на решенията
(тук на глупост), то решението на г-н Беров е най-тъпото възможно.
Все пак, обаче, ситуацията не е толкова зле за господин Беров, тъй като съществува още
...
на човешката глупост, който гласи, че
човешката глупост няма граници
(за разлика от акъла)! Следователно, за всяка глупост може да се намери глупост поне малко по-голяма (подобно на естествените числа, които също са неограничени). Ако приемем този принцип за верен, то въпросното решение
е екстремално, защото глупостта няма максимум (или интервала не е ограничен), което е едно съществено утешение срещу недоброжелателите му.
1994 ?
— — —
ЗА РЕФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Всеки език е
на душевността на един народ! А какво виждаме ние като се вгледаме в нашето огледало? Виждаме един изостанал език, а оттам и един изостанал народ! И какво трябва да се направи в това отношение? Трябва да се осъвремени езика и това ще отприщи творческия гений на българския народ — ще отговорим ние. Но как да се постигне това? Ами, като използуваме най-добрите световни постижения в лингвистичната практика, тези на съвременния латински, т.е. на английския език, но творчески приспособени кьм нашите национални особености — ще кажем ние. Етапите в това отношение са следните:
1. Преминаване към един универсален род
за всички неодушевени предмети, който, с оглед на спецификата на българския език, предлагаме да бъде всепораждащия
! И действително, какво значение има дали ядем с една вилица или с "един вилиц", или с едно виличенце (или виличè)? А какви нюанси — моля най-учтиво за извинение — влага българина когато казва, в известни мигове на грубост,
задник, например, но
дупе, докато руснака счита, че правилното е
задница (или жопа)? Това е архаизъм, госпожи и господа, защото задникът си е задник, независимо от това от какъв род е!
Родът, фигуративно казано, е нещо като
в езика и трябва да се отреже, както са постъпили англичаните още преди векове! Бъдещето принадлежи на опростяването и не е достатъчно да се откажем само от падежите, за да считаме езика си за съвременен. И така, въпросът опира до избора на универсален род и тук скоро се осъзнава неприложимостта на средния род, тъй като в българския език рода се съгласува с окончанието на думата и не може да се каже "един вилица" или "едно нож", например. За сравнение, на немски "дер льофел" ("лъжицът") и "ди габел" (вилицата), при все че са от различни родове, имат еднакво окончание и затова не представлява никакъв проблем, при желание, да се казва "дас" и за двете (както е с "дас мессер", т.е. ножчето). С други думи, на немски човек може да си разменя родовете когато и както си иска (нещо което прави всеки нормален българин докато научи техните родове правилно), но при нас това не върви.
Изходът за българския език е в женския род, защото ние
можем да обърнем почти всяко съществително в женски род, например: нож — ножка, мечок — мецана, цар — царица, член — членка (сравни с "тричленка"), работник — работничка, стол — столка (че защо пък не?), педераст — педерастка, и прочее. Е, не всичко е съвсем гладко, като и досега пред българистите стои открит въпроса с получаването на женски род от съществителното "лилипут" (също и за среден род от него), но в крайна сметка тези феномени не се въдят в нашата страна, така че няма и да ги срещаме в живота си.
И така, от първа числа януара месеца (нова година — нова късметка, както казва нашата народка) предлагаме да преминем към универсалната женска рода за всяка неодушевена съществителна (съответно прилагателна и местоименна), като запазим, засега, мъжката и средна рода само за одушевените предметки.
2. Преместванка на всички членки (определени и неопределени)
както е във
западни езици. Та нима не е по-естествено всяка членка да си стои гордо отпред, а не да се влачи някъде отзаде? Така за всички неодушевени предметки са напълно достатъчни членките: "една" и "та", и още "едни" и "те". По тази начина ние убиваме още една зайка, защото та въпроса за та пълна или кратка членка при та мъжка рода няма вече да има почва у нас. Една неодушевена рода — една членка!
3. Свежданка на те всички глаголни форми само до
а именна: та единствена (трета лица единствена числа) и та множествена (трета лица множествена числа). Аналогична и за те минали и те бъдещи временки. Така напримера, ние предлагат да се казва "аз учи българска езика", "ние говорят английска", "Вие написаха ли домашна работа?", "аз/ти/той разбира английска" и прочее. Простота в та сложнотия е та наша девизка!
4.
Но защо
ние
да се ограничават само с те неодушевени предметки, а не отидат по-напред и от те други народки, като
оставят
само една рода
И наистина, няма никакви проблемки вместо "един мъж" ние вече да казват "една мъжка" или "една мъжа" като по тази начинка ние ще постигнат една пълна матриархатка в бъдещка. Така та наша българска езика ще заприлича на та италианска езика защото всяка съществителна ще свършва на гласна звука, която ще я направи изключителна музикална. Та българска езика ще стане по-модерна и от та английска, защото те,
, имат три рòди!
Вместо всяка българка (жена, мъжка, или детка) да иска да учи английска езика, скоро всяка англичанка (дама или сърка) ще се гордее да казва: "аз учи българска, защото българска значи модерна", и ще почнат те чуждоземки да говорят с възторга и учудванка за та българска езикова феномена.
Дами и господù, към опростена и съвременна българска езика!
Да оставят ние те средна и мъжка рода в та двадесета века!
Българска езика — световна еталонка на та двадесет и първа века!
1994, 1997
— — —
КЪМ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
*
[ * Това предложение е един вид алтернатива на предишното. ]
Необходимостта от осъвременяване на българския език в днешната международна политическа обстановка, както и неговата конвергенция към английския език не буди съмнения, а напротив, е предмет на похвална надпревара от страна на новинарските ни екипи. Ала досега този процес протичаше безсистемно и дилетантски, и ние считаме, че е полезно едно по-задълбочено и научно обосновано изложение на основните етапи и срокове в него. Това, с което трябва да се започне е
1. Реформата на думите
(съществителни, глаголи, предлози, местоимения и междуметия) като най-низши градивни елементи на езика — 10 години. Веднага трябва да се отбележе, че тук в
случай не бива да се изхожда от съображения дали дадена дума съществува в българския език или не. В това отношение ние имаме вече много добри успехи — масово навлязоха в нашия език думите: брокер, екшън, трилър, дилър, Милър, чек, снек, тек, стек, фен, кретен, лизинг, шопинг, фъкинг, брифинг, майтапинг, и други. Известни проблеми все още екзистират с думи като: топ, джоб, дженерация, стрийт, и пр., като мнозина предпочитат да казват, респективно: връх, работа, поколение, улица, оправдавайки се, че сме имали вече такива уърди в българския език, бът това е несериозно! Това драги лейди и джентълмени (между другото, дошъл е тайма вече на тоалетните да се райтва "Л" и "Д", а не както досега "М" и "Ж", което лесно би могло да доведе до ерор, като първото се чете като "мадами", а второто като "жентълмени", при което при втората дума имаме едно простонародно поглъщане на лидиращата конзонанта) ... Та това, лейди и джентълмени, трябва инстантно да се стопира и, както е сейвал поуета: всякоя ейдж, секс, и дженерация трябва да взима парт в тази деформация ... сори, демокрация ... сори, перформация, без аджитация.
И да не фърготваме дребните екскламацийки и междуметия! За екзампъл, много Бългеъриани, както са си ситнали и си спекулират и бефор още да са взели някакъв десижън какво точно да сейват, си мърморят нещо като "ъ-ъ-ъ" или "хъм", бът това е симпъл ориентализъм и вери лош хабит по сравнение с контемпоралното англо-американско "амм" или "а-а-ам"! Да не спикаме за "дъра-дъра" и "дрън-дрън", компарирано с "бла-блаа" и прочее. Смол дреболийка, трайфълка, ще сейва някой, но от голяма импортенция за начина на тинкане на едукирания инглишман. Така също и екскламацията "уау" е в същия тайм и науна "голям успех", докато никой Бългеъриан не би имаджинирал някога фразата, че сега ние сме в голям "офф", за екзампъл. Ето от такива трайфълки трябва да се започне: от "оу" и "ау"!
А-а-мм, освен това нашите пипъли обичат да сейват, че отиват да
види някой лекар, докато на физишъна, фигуративно путвано, "не му и пука" за Вас, а във факта, Вие сте тези, които искате да го видите! Нещо мор, едукираните Инглишмани "се степенуват"
даден университет, а не го завършват (като че ли бефор Вас той не е бил финишван); те женят някого
(което е реалитото), а не се женят те за другия; падат
любов (чети "в капана на любовта"); зависят
някого (както еври нещо виси на адър нещо) и сетера. Което ще рече, че те юзват пропозициите по-райт от нас!
Още по-фъдър, те единствени от ол нации са ъндерстендвали, че най-важния пронаун е фърст пърсон сингуларно число и затова "Аз" олуиз се райтва с капитална буква, докато за секондния пърсон те изобщо
плурално число на пронауна (че и на верба, също) и си спикат на "ти" (както прави еври Бългеъриан още от литъл). Ето как Инглишкият ленгуич представлява екзампъл за нас със всяка своя смолна парт!
2. Аксептация на Инглишките идиоми и експрешъни
— 5 иъри. Дис е следващия етап от реформацията, който още по-мор ни доближава до уея, по който тинкат Инглишманите. Първият субстеп в тази конекция е евридейското приветствие "здравей", което мъства инстантно да се чейнджва на "как си?", бекоз по този уей не само се грийтва някой, но и се поставя един субтилен куесчън, на който противния парт може да даде ансър, ако има тайм, но може и да реплайва същия контракуесчън, ако ли пък няма. Колко Инглиш соул експресван в една трайфълка!
Един общ адвайс към ридърите е навсякъде, където в Бългеърианските идиоми и сеинги става уърд за диферентни анимали, да се путва коня за компаризация, за екзампъл: силен като хорс, бърз като хорс, умен като хорс, и сетера. Можеш да чуеш истината от "хорс"-ката уста, да се мъчиш да подкараш дедван хорс, и даже ако наречеш младоженеца "коняр на булката" ще хитнеш пойнта (в сейм тайм, обаче, чилдрените не си играят на "прескочи кобила", което саундва вери обидно за дис благороден анимал, а на "прескочи жаба"). Аналогикално, ако инстед на "парù" — путваш "пенита", дис ще те презентва вери добре, като дори еронезката фраза, че "не давам и пет пениса за теб" предизвиква у повечето гърли грейт плежър. За да приключим с този топик е юзфулно да експланираме, че той може парциално да се суперпозиционира с предишния и да резултира в общо 12 иъри.
3. Секвенцея на уърдите, интонация и пунктуация
— 3 иъри. В релация до дис топик, благодарение на диферентни новинарски екипи, ол уърк е вече практически финишван. Нека да брифираме: чейнджване секвенцията на уърдите, така че индиректния обект да предхожда директния един, който да предхожда субекта — това е основния гол и така по-модерни нашите сентенции стават, защото слаби хуманите са и до енда да четат не винаги обичат. Логическият стрес на сентенцията, путван не където трябва, при дълги сентенции еспеционално, ню нюанси на експресионизма дава (както по-красив имидж придобиваш ти, ако на главата своя кеп назад с козирката сложиш). На енда на сентенцията, завишавайки своя саунд, вместо контрарното, най-силна апликация на този рул даваш ти.
Реформацията на пунктуацията до няколко вери симпли позиции свежда се, а именно: ендваща квотация инстед на бегинваща и вицевърсно; лонго тире инстед на верипунктие; и заграждаща квотация чейнджваща лонгото тире при директната спич. А мисването на еври найн оф тен коми е ендния и най-симпъл рул в тази дирекция.
И со, диис реформации, иф инстантно се апликират, в 21-то сентъри Бългеърианския ленгуич со модерен да би може, че еври едукиран Инглишман ор Американ да може да те ъндерстендва. Джъст тогава ауър ленгуич ще бекомва риъли контемпорален. Модерен ленгуич фор модерни пипъли!
1994, 1997
— — —
НОВИ ЗАКОНИ — СТАРА ПОЛИТИКА!
*
[ * Материалът звучи много СДС-арски, но вижте П.П. накрая. ]
"Пèкани" хора са комунистите и това си е! Те много добре знаят, че ако речеш да вземеш на някого нещо той ще се опъва, ама като му даваш — най-често взема. Ако пък се наемеш да го защищаваш, то с малко акъл можеш да му измъкнеш и майчиното мляко, както се казва. Така де, ако вземеш да обясняваш на някоя овчица, че искаш да я издоиш, за да си направиш сиренце, тя няма да те разбере, но ако я попасеш една-две седмици, ше можеш не само да я доиш, а и да си я стрижеш, че и дечицата ù да отмъкваш от време на време за някое чеверме, тя так ще блее доволно. Същото важи и за кравите. Виж, при хората една-две седмици не стигат, но 50-тина години — сигурно!
Та, хубаво нещо е защитата, значи! Много рядко някой ще ти каже, че не иска да го защищаваш, пък и то ще е най-вече от неразумна гордост. Тъй че ако човек има малко левчета в някои банчици, защо да не му ги гарантират "милите хора", още повече, че това нищо не им струва, защото което трябва да дадат на гражданите, ще го вземат от фирмите (50% защита на влоговете им), пък и то няма изобщо какво да се гарантира, защото човек като си изтегли левовете от една банка и тича да си ги остави в друга (държавна), тъй като инфлацията е ужасяваща, а долара полудя, за да го купува човек. Така че работата е сигурна и, както казва народа: хем вълка сит (кой ли ще да е той?), хем овците цели!
Остава само нещата се изпипат
, по комунистически! Ясно е, че хората търсят защита, когато са застрашени, така че първо трябваше да се подплашат, нали така? (А още по-рано беше периода на "приспиване", за да може хората спокойно да си оставят левовете и валутата в банките, а не да си ги кътат в къщи, но това беше миналата година). След това трябваше тук-таме "да лумнат пожари". "Пирамидите" вече "подпалиха чергите" на доста хора, така че стигаше съвсем малка държавна (партийна, или БНБ-ейска) намеса. Имаше, например, една хубава фирмица, наречена "Финансово Търговска Къща, ФТА", която от 3-4 години си имаше разрешение за валутни операции, приемаше пари (и левове също) на депозит, продаваше държавни облигации и имаше доста офиси из страната. Една сутрин в началото на април, обаче, като станал от сън, директора на БНБ решил да ù отнеме лиценза (защото трябвали "съчки за огъня", тъй да се каже) и след няколко дни го направил. Не че БНБ
била разбрала, за тази фирма, но тогава беше потрябвало тя да бъде катурната, още повече, че фирмата предлагаше
процент върху депозитите (както е в "нормалните" страни), а не плаващ процент, привързан към основния лихвен процент (ОЛП), определян от БНБ (както е у нас), та това послужи като една от причините за отнемане на лиценза ù. Така че "пожари лумнаха", тук-таме някои хора "изгоряха", други се подплашиха и вече почнаха, гласно или негласно, да молят да ги защитят.
Намесата отгоре, обаче, продължаваше, защото банките се държаха. "Ха да видим колко още могат да изтраят?", си казаха комунистическите лидери и междувременно са заеха да национализират, пардон: да "защищават влоговете на гражданите", в няколко банки. Ясно беше, че няма защо да започват с банки като "Капиталбанк", например, където от януари месец (та поне до август) не бяха променяни лихвените проценти и банката бе толкова незначителна, че хората дори не знаеха, че тя съществува — такава банка не им трябваше на
политици и специалисти. Друго нещо беше "Минералбанк", например, защото хем беше богата, хем беше широко известна и на Запад, хем влоговете във валута бяха текущи, но при добри проценти (6-8% годишно) и се олихвяваха на тримесечие. То вярно, че в "нормалните" западни страни хората нямат едномесечни (още повече седмични) влогове, или почти не ги използуват, като депозитите им са за 1, 2, или 3
, а за по-малък период имат текущи влогове, но пък и ние не сме Европа, я! Е, малко се поизложихме пред Запада и се затворихме още повече, както се казва, но пък нали това беше една от целите на занятието (комунизма не може да вегетира при отворени врати към Запада — "настива" — та затова поне финансовите врати трябваше да се затворят).
Друга банка — "Първа Частна"! Тя дори да беше най-бедната, пак трябваше да се национализира, защото още самото ù име дразнеше комунистическия слух. А пък тя беше доста богата и също известна в чужбина, и най-вече никой не бе предполагал, че банката на "Венци", за когото гласуваха почти половината от гласоподавателите-софиянци, може да фалира. Но-о, една банка повече, една банка по-малко, какво от това (или "какво тук значи някаква си личност?", както е казал поета) — щом Партията го изисква, нищо не може да се направи!
Ако, обаче, всичко приключеше за 1-2 седмици, човек щеше да го приеме за природно бедствие и скоро да го забрави. Затова трябваше нещата да се проточат поне два-три месеца, та другите банки (без държавно участие) да стоят под вечна заплаха от закриване и да не плащат на гражданите, не само повече от 30,000 лева без заявка (както бе по регламент), ами и повече от 10,000 лева, и дори със заявка от цяла седмица пак да не може да се теглят (дори и 1-2 хиляди не даваха някои банки), защото БНБ "защищаваше влоговете" на гражданите. За валута пък да не говорим — по принцип можеше да се тегли (другите банки не бяха обявени във фалит), само дето на практика нищо не ставаше. А пък който е искал да смени стотина долара за левове, поради високия лихвен процент (тогава "само" 108%), едва ли го бе направил, защото нито можеше да си пази левовете, нито долара се бе укротил.
След това решиха да закрият още две-три банки. Наскоро — още пет-шест, а тези, които не бъдат закрити от БНБ, сами ще фалират, защото банките съществуват ако има кой да ги кредитира! А гражданите вече "не щат" да ги кредитират (ако банката не е изцяло държавна). Не може да се каже, че у нас няма частни банки, само дето те не могат да съществуват! Е, разбира се, това не е комунизъм, а държавно-монополистически капитализъм (според старата комунистическа терминология), но бихме могли до го наречем и финансов социализъм (за разнообразие), или по някакъв друг начин, ала това не е съществено. Важното е народът да иска да го "защищават" и да си сложи сам главата в хомута.
После ще дойде следващата закрила (особено при сегашните цени на основни хранителни стоки) — купонната система. Единственият проблем в случая е, че при съвременната копирна техника добре защитени купони ще струват доста скъпо. (Представете си колко ще оскъпят купоните вградени метални нишки и надпис "защита на гражданите" на тях, или: "Жан", лъвче, "Жан", лъвче, и т.н., а може и направо кръстосани нишки, като решетка).
След това ще започнат да изплащат заплатите в долари и, може би, ще гласуват закон за "
минимална работна заплата", гласящ че минималната работна заплата не може да бъде по-малко от един щатски долар дневно, което ще бъде по-добре от 1900 година, например (а може и да не е?). Важното е народът да е
, че е сигурно защитен. Пенсиите ще бъдат коригирани всеки месец според "научно-обоснованите норми" за консумация на един пенсионер, които, разбира се, няма да стигат само за комуналните разходи на едно- или дву- стайно жилище, да не говорим за храна и, не дай си боже, лекарства.
Е, вярно е, че пари в банките имат, всъщност,
граждани, а не богатите! Не социално слабите, но все пак бедните, защото те не са имали достатъчно пари за да си купят нещо ценно — ако не "истинска" или недвижима собственост (т.е. real estate, на английски), то поне движима. Та със 100 или 200 хиляди лева (т.е. 500 - 1,000 щ.д. респективно) човек не може да си купи дори добре запазена кола на старо, защото,
можеше, той
си я купил, вместо да си държи парите в банките. Да не говорим за жилище или 1/2 - 1 декар место край града. Така че, този "финансов шамар" за българския народ дори не беше по комунистически, т.е. да се взема от богатите и дава на бедните, а точно обратното!
Но пък нали и комунистите вече са социалисти, нали се центрираха. Защо тогава да не
финансите? Например, сега "най-държавната" банка, "Булбанк", дава, кажи-речи, най-високите лихвени проценти за левови депозити и добри проценти за валутните. Аналогично е положението и при "Биохим", ОББ, Пощенска банка и дори при ДСК. Да не говорим за държавните ценни книжа, които към началото на октомври дават към 450% (!) годишна лихва, и парите влизат направо в държавната хазна, елиминирайки дори и държавните банки. Така че към Коледа около 90% от влоговете на гражданите (в левове и валута) ще се съберат в държавните банки и операцията ще бъде приключена успешно и компетентно, като у нас останат 4-5 държавни банки, 4-5 чужди банки (за асортимент) и още 10-тина други в процес на ликвидация. Важното е народа да иска да го доят, пардон, закрилят!
10.1996
П.П.
Материалът се нуждае от известен коментар, защото той хем е верен, хем е спорен, т.е. изложените факти са верни и Жан, наистина,
провокира фалитите
на банките, но в името на запазване на валутата ни, доколкото можеше, като това беше най-добрия начин за спиране на инфлацията с наши средства, и, както после хората се убедиха, никой не си загуби парите в тези банки и сроковете бяха запазени и изгодно продължени (освен дето левовите влогове се изядоха от инфлацията, но те,
, щяха да се изядат). Социална защита на влоговете съществува и в някои западни страни и Запада приема този начин на "централно управление" на банките като правилен, а и нашите СДС-ари също не възразяваха срещу закона, и той и сега е в сила. Но това не значи, че такъв закон не е социалистически, и, ако сме последователни, той не би трябвало да съществува в един свободен капиталистически пазар (защото това е едно блокиране на банката
съдебното дело за несъстоятелност, т.е. държавата се явява инстанция
съдебната).
Цялата бъркотия при нас дойде отново от липсата на съгласуваност между политическите сили, защото, или трябваше да се признае пред народа, че такъв груб тоталитарен похват е необходим (но тогава да се остави Жан на мира и да се помисли за някакъв
национален валутен Борд), или пък да се пледира докрай за свобода на пазара (но тогава да
се въвежда валутния Борд, който си е чист антипазарен механизъм, но с който СДС просто си изми ръцете за подобни груби мерки в последствие). Най-малкото трябваше да може да се приложи съществуващия закон и към подобни на ФТА финансови къщи, които приемаха депозити, защото за гражданите те
един вид банки. Но нито сините, нито червените, направиха нещо подобно.
2001
— — —
ГОРЕ ГЛАВИТЕ, БЪЛГАРИ!
Нещо не го разбирам напоследък българския народ и това си е. Не се радва когато трябва, ами все ходи с клюмнала глава. Ето, пенсионерите пак недоволни, че щели да им увеличат пенсиите само с 4-5 хилядарки на месец. Ами че това са хилядарки, бре, хора, бонове, както му казваме още. Мислил ли е някой от Вас по-рано, че ще види стотина бона на куп, още повече всеки месец? Нито е мислил, нито е можел да мечтае, а сега и най-дръзките ни мечти станаха действителност! Ето това е то демокрацията в действие, а не като предишните демагогии на комунистите, че все се грижели за народа, а пък най-високата ни пенсия тогава беше по-малко отколкото сега струва една баничка! А хората вместо да се радват — клюмнали главите.
И разправят: да, ама като ти вземат 60 бона за парното и още за тока и водата, то парите ти вече свършват. Само че не е така, защото хората забравят най-важното нещо на този свят, забравят
, която сега имат, а по-рано нямаха! Защото сега, само ако не си рекъл, то тогава не си си спрял парното, а по-рано това не можеше, защото комунистите не даваха. По-рано ти казваха, че щом живееш в топлофицирано жилище, значи трябва да си плащаш и парното както всички други, а сега, откакто дойде демокрацията, вече имаш правото на избор. Сега можеш да избираш всичко: и кой да те управлява, и дали да имаш парно, и дали да ядеш сирене (или извара), и дали да си купиш месо (или патешки фенер), и много други неща. То и патешки фенери едно време не се продаваха, а сега ги има свободно по пазара.
Да, ама народа ни не цени това, което има, ами е все недоволен. Колкото повече свободи му предлагаш, толкова по-недоволен става! Ето, например, вече когато искаш можеш да си плащаш лечението при който доктор смяташ за най-кадърен и в която болница си избереш, било то у нас, било то във Франция, или Швейцария, или където ти хареса, а не като по-рано — да ходиш само при този, който ти е определила "Партията и Правителството". Също и с образованието — не си рекъл да образоваш малко синовете и дъщерите си, не си го направил, защото обучението ни вече е свободно! Но народът ни пак недоволен, защото свободното не било съвсем свободно, ами срещу заплащане, ама това е така, защото той не разбира, че свободата е
нещо на този свят. А щом е най-ценното, то и
да струва най-скъпо!
Или пък, работниците недоволствуват, че само с 10-тина процента щели да им увеличат заплатите, ама те просто не могат да смятат, защото това са 10 процента за всеки месец, а като ги умножим по дванадесетте месеца в годината вече стават сто и двадесет процента! А пък ако и това им е малко, то могат да пресметнат увеличението и за три години, да речем. Освен това никой не им пречи да стачкуват, ако искат. Ама нямало да има никаква полза от това, викат, и не се замислят, че то въпроса не е в ползата, а в свободата! Да излязат малко на улицата, да повикат, да се постоплят, и после ще се върнат весели и доволни на работа. Стачката е един демократичен
, така да се каже, и това не значи, че Правителството ни трябва да я уважи, защото то си има много други грижи. Щом народът ни го е избрал, значи той го харесва, а щом го харесва, значи ще го слуша, а не като по-рано да ни командуват разни дъртаци, дето никой не ни е питал свободно, дали искаме да ги слушаме или не.
Пък и ако толкова си недоволен от нещо винаги можеш да отидеш при Президента и той ще те изслуша много внимателно и с жив интерес. Само че, понеже желаещите били много, той приемал само тези които били толкова зле, че не можели да дойдат при него. Но какво да се прави, нали не е слънце та навсякъде да огрее. Ако Президента не те огрее, то винаги можеш да отидеш в някоя църква и там да се стоплиш, а по-рано не даваха (или пък може някой друг да те "огрее" по главата, ако току що си получил заплатата или пенсията, и пак ще се стоплиш).
А и какво му е лошото на Президента — строен, млад, талантлив, и с чаровна усмивка, а не с някакъв си крив нос като бай Тошо. Истински човек от народа, с обикновена синя ризка и отрудени ръце. И най-вече постигнал всичко сам, а не натрапен ни отгоре. По-рано, за да заемеш някакъв отговорен пост в Политбюро, да речем, трябваше десет години да се подмазваш на всички партийци за да те приемат в партията, после десет години да се подмазваш на всички твои партийни началници за да те назначат някъде в ръководството на предприятието, после още десет години да се подмазваш на местните началници докато стигнеш до градско ниво, после още десет — до окръжно, и след още десет и до национално, и като стигнеш до там вече ще си един изкуфял дъртак. А сегашният ни Президент, ако си сложим ръката на сърцето, е един млад левент!
Пък ако много му завиждаш никой не ти пречи и ти да станеш Президент, нали? Начинът е прост и общодостъпен. Първо си правиш някъде снимка до кръста, облечен с нещо по-старичко (някоя комсомолска ризка, ако имаш останала от едно време, ще ти свърши работа); после я отпечатваш в 2-3 милиона тираж, като слагаш в горния десен ъгъл националното ни знаме, а пък в горния ляв — две-три лъвчета, преплетени като на ринга по свободна борба (колкото повече лъвчета — толкова по-добре); и след това остава само да я разлепиш на видни места, така че всеки да те вижда като отива сутрин на работа и като се връща вечер в къщи. А, щях да забравя, трябва още да напишеш, че "това е Президента" или нещо подобно, за да не си помисли някой, че си "лукова глава", и това е всичко. Като минат така пет-шест месеца и ето, че и теб те избрали, защото това е то демокрацията в действие.
А пък оня ден слушам в трамвая как една жена се оплаква на друга, че децата били станали вече много непослушни, а по-рано те не били такива. Ами че няма да са такива, госпожо, идеше ми да и кажа, защото те са от
, демократично поколение, а новото затова е ново, защото то не е като старото! И какво е това "едно време"? Комунизмът отдавна е отречен по целия свят, така че ние просто трябва да задраскаме това време, да го изхвърлим от нашата история и да се сравняваме с 30-те години на века, например, а не с това какво е било при бай Тошо. Това е правилният поглед във времето, а не само: "вай-вай, колко сме зле сега"! Защото през 30-те години имаше ли телевизия и видео — нямаше; имаше ли толкова леки коли колкото сега — нямаше; имаше ли толкова милионери като сега — нямаше; имаше ли "Кока кола" у нас — нямаше; а "Кентъки фрайд чикън" — пак нямаше; и други подобни.
Да, ама народът, викат някои, сега няма какво да яде. Да, ама не! Защото по-рано имаше ли толкова обяви разлепени по улиците за разни диети за отслабване, колкото сега, или нямаше, питам аз? А защо ще иска да отслабва един народ, ако не защото се е охранил откакто дойде демокрацията? При тоталитаризма народът нямаше нужда да отслабва, защото не си дояждаше, докато сега дава мило и драго само и само да отслабне малко. И как няма да иска да отслабва, като по-рано луканка имаше по магазините само за Първи Май и Девети Септември, а сега е пълно с всякакви филета и луканки по
време. Значи народът ги купува и затова е пълно, защото при пазарната икономика това, което не се търси, няма и да го намерите на пазара. Мислете правилно господа, а не по тоталитарному!
Че и някои още по-странни неща чувам понякога по улиците. Някои приказват, че вече се били появили и нови, демократични дисиденти, ама това си е чиста демагогия! Защото десидента може да съществува ако има кой да го подкрепя извън страната ни, да го спонсорира, така да се каже, тъй като у нас той не е на почит. Предишните дисиденти ги подкрепяха западните демокрации, и както се видя за хубаво, защото хората вече си
на отговорните постове и престанаха да дисидентствуват. Докато сега кой подкрепя новите дисиденти, ако има такива? Русията ли, или Монголията, или Кубата, или пък Китай, може би? Никой не ги подкрепя, ще Ви кажа аз, а това значи, че тях просто ги няма и това е истината!
А има и такива, дето са недоволни и от свободата на порнографията, проституцията, престъпността, наркоманията, и прочее, само че те не са недоволни от тези неща, а от свободата
! Свободата или я има, или я няма, а ако я има то не може да има свобода на словото, например, а да няма свобода на проституцията, да речем. Който си мисли, че това може, значи още мисли по старому, а новото време, новият ред, новите закони и демократични норми на поведение изискват и нови отношения в обществото. На когото това не му отърва, прав му път от този свят! Така де, то не може хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло, както казва народа ни.
И ако толкова искаме да говорим за по-рано, то къде е "светлото ни бъдеще", питам аз? Не го видяхме и няма да го видим, което ще рече, че комунистите само ни лъжеха за да ни накарат да работим за тях! А сега никой не ни кара да работим: ако искаме работим, а ако не искаме, не работим, и това е то свободата, госпожи и господа! Свобода не на думи, а свобода в действителност! По-рано ни експлоатираха принудително, докато сега никой не ни принуждава: ако искаме, ние работим за другите, а ако искаме, те работят за нас. Всичко е въпрос на свободен избор и лични способности. По-способните успяват по-добре в живота, така че ако още не сте успели, то значи не сте се старали достатъчно, или не сте способни. Това е положението, защото всеки трябва сам да бъде ковач на съдбата си, а не да чака да получи всичко наготово от държавата.
И последното нещо: по-рано хората просто нямаха цел в живота и живуркаха като марионетки, дърпани за конците от омразните комунисти, докато сега ние вече си имаме една много важна цел, най-важната цел изобщо —
на страната ни, както и на всеки един от нас! И кой ни даде тази цел? Ами демократичните реформи, разбира се, след като при тоталитаризма я нямахме, а сега я имаме! Това е
последица от демокрацията и ние трябва да я приветствуваме възторжено и да я посрещнем с отворени обятия! Това е най-великата и най-достойна цел на този свят. И това е нашият светъл идеал, идеал наистина, защото по всичко изглежда, че скоро няма да можем, наистина, да го постигнем.
Така че основания за безпокойства и тревоги няма. Ние сме в
положение и трябва да сме само благодарни на тези, които ни поставиха в него. Горе главите, българи!
01.1999
— — —
ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА ИЗБОРИТЕ?
Както се вижда пак се задават избори, или
, както му викат англичаните (че и американците заедно с тях), а ние още не сме наясно какво значи самата дума. Но не е като да не сме чували една латинска дума с малко интимна употреба, а именно ... erection! Е, някои ще кажат, че едното няма нищо общо с другото, но ще
, защото всеки логопед ще Ви обясни, че звуците "р" и "л" са доста сродни и често се заменят. А пък англичаните (а и австралийците също) вместо да се напъват да карат езика си да трепти за "р"-то, просто го свиват малко навътре в гърлото и казват нещо средно между нашето "а" и "ъ", защото така им е по-лесно на хората. Така че тези две думи са като близнаци, а смисълът и на едното и на другото е някакво
. Ами тъй де, какво са изборите ако не едно издигане на видните политически личности на високата арена наречена Парламент? Или, да го кажем по нашенски:
Ха така, де, защото политиците знаят къде е "густото" (както му викат пловдивчаните), и друго си е човек да е по-близо до кацата с мед, или държавната баница.
Обаче да оставим избраниците на мира и да помислим какво да направим за "повдигачите" или избирателите, защото избора хич не е лесна работа. Някои народи дори имат поговорки за случая, като немците (че и австрийците) казват: Wer die Wahl hat, hat die Qual, което на български ще рече, че "избора е мъка". И тази мъка е била известна на хората още от римско време, защото думата за "качество" е quality (по английски), което идва от същата тази мъка (да се получи добро качество). Но, мъка или не, народът трябва да избира, така че някой трябва да му помогне. Ето, точно това е целта на занятието ни — да помогнем на хората като им предложим някои прости алгоритми на избор.
1. Алгоритъм на съпругата
Той се състои в това, че два-три дни преди избора съпругът пита жена си за кого мисли тя да гласува. Тъй като при нашите условия това обикновено са една от двете водещи партии, то след като тя назове едната мъжът просто избира ...
! Това правило е известно още от римско време и обикновено дава много добри резултати при изборни мъки от всякакъв характер. За ергените, разбира се, няма проблем да питат своята приятелка (или фаворитна колежка), така че това почти решава въпроса с мъжката половина от населението.
2. Алгоритъм на съпруга
Той, от своя страна, се базира на
на мъжа изразена в най-мъжкото в него. В деня на избора, когато той стане от леглото, измие се, закуси и се облече, за да отиде да гласува, съпругата просто го оглежда внимателно за да установи ... на коя страна в панталона си го е преметнал! Така тя вече знае дали да гласува за левите или десните, а ако случайно забележи, че му стои по средата, тогава гласува за най-силната центристка партия. За неомъжените няма проблеми да прекарат нощта преди изборите с техния любим, или, ако това в момента е затруднително (по физиологични или други причини), то да се обадят сутринта по телефона и да го попитат с присъщото за пола им кокетство. Дори това и да изненада малко мъжа, тази изненада ще му бъде само приятна.
3. Алгоритъм на домашния любимец
Този алгоритъм може да се прилага добре с малки кученца, котенца, хамстери, или пък някое невръстно отроче, което още пълзи по земята. На малки листчета се написват инициалите на 5-6 партии, измежду които човек се колебае в гласуването, те се свиват на топченца и се слагат в средата на стаята, или върху малко килимче. След това се отдръпвате настрани за да не пречите на естественото любопитство на домашния любимец, но го наблюдавате внимателно и след като той се заиграе с някое от топчетата, го вземате, разгръщате, и прочитате какво сте написали на него. Така изборът Ви е извършен вместо Вас по един обективен и безпристрастен начин, но трябва, разбира се, да се пристъпва
към въпроса, а не да се подмамва "независимия избирател" с някоя хартийка, в която преди това е било завито нещо вкусно за него. Ако случайно нямате нито малко бебе, нито животно в къщи, то вървете на гости на Ваши познати които имат и може да сте сигурни, че ще прекарате една интересна и приятна среща с тях.
4. Алгоритъм на джентълмена
Както е известно, джентълменът обикновено защитава по-слабата страна (защото по-силната няма нужда от защита), като по този начин той допринася за създаването на един по-справедлив ред в обществото. По-слабата страна в случая са тези партии, които нямат шансове да стигнат до първото място, но пък са с интересни платформи или лидери. Затова джентълмена изключва първите 2-3 водещи политически сили и гласува за някоя от по-слабите (евентуално по някой от другите начини за избор), като дори и неговата партия да не влезе в Парламента той остава с чиста съвест, че е постъпил справедливо.
5. Алгоритъм на стадото
Той е директно противоположен на предишния метод, като се състои в това, че се гласува за тези, които ще спечелят изборите, според някакво предварително проучване. Така избирателят е сигурен, че не е прахосал гласа си, а се е възползувал изцяло от правото си за гласуване, като, ако все пак има известни колебания за коя от първите три сили да гласува, то може да приложи и някой друг от изложените алгоритми. Това е добра стратегия за нашата страна, защото сплотява народа, вместо да го разединява.
6. Алгоритъм на пропорционалния избор
Той се състои в следното: на картонен кръг с диаметър около 25 см. се рисуват кръгови сектори с различна ширина, но пропорционални на предварителните прогнози за партиите в изборите. Тези сектори може да се оцветят с фулмастери или цветни моливчета, като в средата на кръга се прави дупка (желателно със замба) и чрез пирон, промушен в тази дупка, кръга се прикрепва към вратата на стаята. Това представлява изборната мишена, като освен нея е нужна и някаква стреличка, но ако нямате такава можете лесно да си я направите като вземете една по-голяма игла (губерка, по народному) и вденете в нея конец дълъг половин-един метър, за да може иглата да лети направо. Можете по цели дни да се упражнявате с тази мишена, като, за да имате още по-независим избор, трябва да се научите да я завъртате и като се отдръпнете на два метра разстояние, чак тогава да хвърляте стреличката. В деня на избора вече Ви остава само да извършите последното и решаващо хвърляне. Този алгоритъм не само облекчава избора Ви, но го превръща в едно интересно и приятно занимание.
7. Алгоритъм на енигматика
Този алгоритъм се базира на разшифроване на скрития смисъл на някои (привидно несвързани с избора) текстове като, например: хороскопа Ви от деня предшествуващ избора в предпочитания от Вас вестник; харесала Ви кулинарна рецепта за нещо вкусно; някоя публикация на спортната страница на вестника; интересна (или пък досадна) реклама; 13-тата (или първата, или последната) страница от книгата, която четете; и прочее. След това започвате да четете текста буква по буква като се опитвате да получите инициалите на 5-6 партии между които се колебаете. Тези букви е трудно да се очакват да бъдат точно една до друга, затова Вие си записвате на едно листче
между първата и последната буква за всяка от партиите, за които това е възможно да се получи. Ако случайно не Ви се отдаде да получите ничии инициали, то опитайте в обратен ред, или четете през буква (през две и т.н.). При малко повече упоритост и търпение няма начин да не прочетете някога това, което съдбата е предопределила като Ваш избор, а пък така и времето Ви ще премине интересно и осмислено.
Ами това е, уважаеми читатели: изберете предпочитания от Вас метод, или някаква комбинация от изложените, и отивайте смело на изборите, без обичайните мъки и терзания за кого да гласувате. А ако се чувствувате способни защо и да не си измислите някой Ваш алгоритъм? Внимавайте само той е достатъчно лесен за прилагане, обективен и независим от моментните Ви настроения, за да няма нужда после да съжалявате, че сте издигнали не този политик и не тази сила, която е трябвало. И помнете, че ако Вие не повдигнете лидерите на високата арена, то и няма кой друг да ги повдигне, така че: помогнете им поне на хората!
04.1999
— — —
NOMEN EST NUMEN!
(Да назовеш значи да определиш!)
Отдавна никой у нас не се съмнява, че ние сме страна на чудесата, ако щете само защото
демокрацията все още съществуваме, т.е. въпреки, че сме демократична страна все още сме далеч назад в жизненото си равнище по сравнение с "дереджето" при "бай Тошо", а и в близките 10-20 години "отникъде взорът надежда не види". Но няма защо да се чудим защото цялата работа била във ...
на политиците ни!
Ами съдете сами: нима не беше ясно, че Софиянски ще стане кмет на
, защото тя, всъщност, си е негова, нали? Но си губихме времето с разни избори и прахосахме сумата пари и нерви, а пък човека ще го изберат и пет пъти, ако може, по гореизложената причина. Или пък че Виденов, понеже е
мъж, трябва да застане начело на комунистите, пардон — социалистите — и човека си застана (и последиците не закъсняха да дойдат). Или пък Първанов сега — ами че кой друг да бъде
, ако не Първанов, а? Ама, ще каже някой, това са просто случайни съвпадения. Е, бройте си ги на пръсти тогава, щом така мислите, а пък като се свършат пръстите на ръцете минете и на краката, или хванете ръцете на "гаджето" си и продължавайте и с нейните пръсти (а може също да минете и към краката ù), щото две ръце тук явно не стигат, а пък ние ще продължим прегледа си.
Да вземем, например, Стоянов — хубаво име, хубав човек, и явно избран да
на високо място, а понеже е и Петър, т.е.
nimus, което на латински значи земя или камък (откъдето е дошъл и петрола), то човека си застана като камък на местото и всеки го вижда и чува поне три пъти дневно, което е повече и от приказките за предишния ни "тато" по медиите. А пък този "тато" се казваше Живков, нали? И затова човека
доста време на трона, че и въобще (дал Господ всекиму толкова, че то както взе да се подмладява нацията ни след като хората вече и 70 години не доживяват, а пък младите като станат на 25 и вече ги няма в България, то скоро може средната възраст у нас да стигне до към Христовите 33 години).
А пък за Желю не беше ли ясно, че е
човек и ще разбие комунизма на пух и прах, а? Ама не беше чак толкова "стальной" като Сталин и затова не успя съвсем. Това да, ама не е само то, защото пък беше и Желев, където се съдържа ... обикновеното
, и това беше нещо, което неговите хора забелязаха и затова решиха до го сменят. Те, разбира се, успяха, но, все пак, не и предсрочно, защото покрай желето имаше и малко желязо, така че човека си изкара мандата, че сега и за още пита, стига да има кой да го избере.
А имаше едно време един Събев, дето на всеки ... "имаше
— и на комунистите, и на Светия Синод, че май и на България, защото нещо не се чува напоследък човека и май бил отишъл при други "човеци" да разняся Божието слово. А пък Тренчев, както и можеше да се очаква от името му, разцъфна като един същи
дафил в демократичната ни градина, и както не се бореше за място на държавната софра, така и си го осигури, защото честичко го канят на "лаф-моабет" по разни трудови въпроси.
Или пък да вземем един умен човек — един Соломон! Заряза човека точните науки, щото от тях много "леб" не се вади, и понеже беше и Паси, то направи редица
ове да ни предаде (to
на английски) на страните покрай северния Атлантик, при все че, колкото и велика да е била някога България, никога не е стигала дори до южния Атлантик (да не говорим за северния). Но понеже "пас"-а си е в името му ще ни "пас"-не като едното нищо и Соломоновото му око няма да мигне.
А пък един, ама наистина, хубав човек, взе и се провали само и само защото се казваше Слабаков, че провали и един друг "виден" човек със себе си, защото може ли разумен homo да вземе да прави коалиции с някакъв си "
", а? Коалициите се правят само със силните защото иначе народа хич не ги уважава. А запитвали ли сте се някога защо един прокурор трябва да се казва Татарчев, а? Ами защото всеки се страхува от
ите и като така уважава (доколкото може в демократични условия, де) и прокурора и законите ни, разбира се. То не че всички ние не сме, малко или много татари, което се вижда най-добре от дебатите ни в Говорилнята, пардон — Парламента — но, може би, тъкмо затова си избираме такива дето са "по-татари" и от нас. Сега си имаме някой-си Филчев, което също върши добра работа, защото ще рече, че човека е много прецизен или точен, т.е.
гранен по отношение на прилагането на законите, а пък това че бил и Никола, т.е. наследник на името на гръцката богиня на победата Нике, може само да му прави чест (сред престъпния свят). Въобще, за такива хора не е важно народа особено да ги обича, а да се страхува от тях, и тези си вършат тежката работа.
А за да не си мислите, че това именуване важи само за политиците, то я вижте един Аспарухов: щеше ли да бъде такъв ако не беше потомък на храбрите Аспарухови воини, които са вдигали "пара" навсякъде откъдето са минавали или са
яли всяка отбрана, колкото и добра да е била тя? Или пък Христо Стоичков, щеше ли да
толкова дълго време като най-ярката звезда на футболния ни хоризонт, ако не беше и един
с за българския футбол?
А пък не може да не познавате и един Ганчев, нали? Той малко ни позабърква с името си (както и с малкото си име, което в един паспорт било Жорж, а пък в друг Георги), но ако смените "г"-то на сродното му "х", или по-точно на твърдото "кх", което западняците пишат като "kh", то тогава се вижда, че това си е един "Кханчев", т.е.
на българите! Така трябва да се гледа на тази личност и, нищо чудно, тъкмо така и да стане, защото това е записано в името му, а имената не лъжат.
Та нали когато се кандидатират разни
, т.е. Овчаровци, виждате, че те не могат да спечелят изборите? Но чудното е не, че не ги печелят, а че се кандидатират, защото тръгвайки срещу името си никой на този свят не е прокопсал! А пък някои, които са предопределени от съдбата да размахват боз
и, като Догановци, например, вече десетина година ги размахват съвсем успешно с някаква си мижава партийка, дето не може да събере и десетина процента мандати.
Или пък да вземем един Симеон. Уж хубаво име, ама на англичаните като им кажеш simian ("
") и разбират нещо подобно на човека, но най-вече човекоподобна маймуна! Те, разбира се, хората са културни, и никога няма да го кажат на човека в очите, ама ще си го помислят. То и ние не казваме, че е така, а само изпълняваме своя дълг към него, демек да не си мисли, че може да ни стане цар с това име! Защото иначе той може и да си го помисли, като ни гледа как само се караме и имаме явната нужда от нещо, което да ни сплоти като народ, ама не около партии или съюзи, ами около една древна и издържала изпитание през вековете институция. Но не и около това име, а, може би, около някой Драган (да му е драго на човек да го избере), или пък Боил (да се бои човек от него и да го слуша), или Петър (каменен), или Стоян (устойчив), или Манол (с твърд manus или ръка по латински), или Теофил (обичащ Бога или богоугоден), и тъй нататък.
Виж Благовест си е едно такова име, което веднага ти казва, че човека е умен и разумен защото носи все
и, àко и да не е официално от никоя партия (страна), и при комунистите беше добре, и сега не е зле, докато брат му, понеже е само един
" за родителите си, или Божидар, продължава да е неизвестен на широката публика, защото не тя го е породила. Така, както и Костов веднага ни информира, че той се занимава само с неща който могат да се "коснат", или имат някаква
ема стойност (дали вече не трябва да се казва "костовена"?). Той човека така и прави като продава всичко, което може да се продаде на всеки, който даде повече, ако ще да става дума и за цяла една страна, защото в света на капитала всичко се продава, и страните също. А пък с това Иван отпред, което идва от руската
, което значи върба, и ще рече, че има достатъчно гъвкав гръб и може да се извива накъдето духа вятъра, така че да не пострада от лошите климатични условия, има всички шансове да се задържи още десетина години на политическата арена, така че виждате колко показателни са имената.
А пък Блага Димитрова, защо толкова бързо мина в глухата линия жената? Ами защото беше прекалено
и освен това жена, която твърде много мислеше или
ше! От този дим, или дым по руски, се е получила руската "дума" или мисъл, а оттам идва и името Димитър, което, още от времето на "Гошо" Димитров не се ползува с особено уважение у нас. Ние не сме като древните гърци та да се впечатляваме от разни думи — на нас ни дай екшъни и трилъри — и затова и вестник "Дума" едва-едва събира стотинки за издаването си, докато разни "Часове", "Трудове" и "Стандарти" се четат, та пушек се вдига. Че и един друг Димитров също не се прослави особено много, но то е не само заради фамилията си на мислител, ами и защото майка му и баща му го бяха кръстили Филип, а пък то си е същото като руското
, което значи, да ме извини човека, просто един бухал. А пък партия която може да слага "бухали" начело, дори и да не е партия а коалиция, не може да стигне много далеч, поне докато не ги смени.
Докато Александровците не са лишени от шансове за успех, защото тяхното име се извежда най-лесно от немското
, което значи всичко и, разбира се, това е било известно и на древните римляни още по времето на г-н Македонски. Това са все хора дето искат да имат всичко и като така си избират да стоят начело, я на войска, я на Парламент, я на Правителство, я на нещо подобно. То и г-н Каракачанов си беше поставил подобна цел, обаче: къде с тази фамилия бе, момче? Кой у нас ти уважава днес каракачаните, или пък ще ги уважава в бъдеще? Ясно е, че човека е още твърде
и затова ги прави тези грешки. Когато узрее и почервенее достатъчно, или пък посинее като патладжан, ако вземе да си смени и фамилията, с това Александър отпред може и да му се "отвори парашута", ама засега "всичкото" е далече от него. Че и един друг съименник — Томов — също не ще да успее много, защото
Неверни си е име известно още от библейски времена, и то се вижда, че той, нито е с червените, нито пък смее много да им изневери та да посинее. Това си е едно такова много нестабилно, поне за политик, име. Да вземе човека да се прекръсти на Ломов, да речем, което идва от трошенето или "ломать" по руски, да види как ще потръгнат нещата, защото хората уважават тези, дето чупят остарелите виждания (дори и когато не могат да представят нещо по-добро). Или пък Томболиев — тогава хората може да го изберат, защото всички обичат да играят на томболи, и току виж, че спечелили чрез него нещо и за тях.
А имаше едно момче — Емилчо — дето не можа да се спогоди с
а у нас и отиде в Щатите и си е добре сега и не се оплаква от нищо. Но тя цялата работа идваше от това, че фамилията му беше Кошлуков, което е един вид съкратено от Комшулуков, а я да беше някаква друга, сигурно щеше да си стои у нас и да гради демокрацията, така както и хиляди други политици, защото Емил е много
о име, нали? Или пък една Ренета, дето има такова хубаво име — като на сочна ябълка — ако не беше това Инджова след него, което кара сумата българи да слагат отпреде му по едно "м", досега да се е намърдала и в постоянни правителства, а не само в такива дето траят "от ден до пладне".
А вижте г-жа Михайлова: àко и да речеш, че гони "
" с тая фамилия, ама понеже е Екатерина, което ще рече, че може добре да се
— досущ като катеричка — вече добре се е възкачила, и току виж и за Президентка взела да се кандидатира, защото то катеренето нагоре си е в кръвта ù. Така е и с една друга нейна съфамилница — Надежда. Като чуе човек името ù няма начин да не се възрадва, защото тя спокойно може да оправдае
му, че и министър може да стане (щото ние и без това живеем само с надеждите си — преди 10-тина години се надявахме, че като станат много партиите или фирмите и нещата изведнъж ще вземат да се оправят, но като се оказа, че работата не била в количеството, ами в качеството или едрината им, сега пък се надяваме, че ще вземат най-после да намалеят достатъчно, та като така да станат и прилично едри — както при тоталитаризма).
Ами какво да кажем за г-н Симеонов, дето освен, че е подобен на маймуните (според фамилията си, де), ами е и
кратно такъв, защото се казва Петко? Хубав човек, ама лошо име, и като така не става за политик, àко и да е либерален. А пък ето го и г-н Берон, дето е роден да
плодовете на своя труд, ама като го свържеш с този камък (Петър) отпред и излиза, че най-много да обере някой камък по главата. Дето се вика, с тая фамилия дори Гошо да го бяха кръстили родителите му, пак повече щеше да успее в живота, ама пък и кой да им каже на времето, а? Комунистите за такива "празни", според тях, работи като
и не помислюваха, и ето ги плачевните резултати за нашата демокрация.
Или пък да погледнем към земеделците за малко. Милан е много мило име, както казахме вече, но що щат тези
след него, а? Дали това е намек, че е голяма драка и с него е по-добре човек да си няма работа, или е пак недомислица, ама този път на пра-пра-дядо му? При някои други се появява вече споменатото име Гошо, което, все пак, звучи
! А небезизвестната дама Анастасия, си страда основно от това, че хората не могат да разберат дали тя е Ана или Станка, а едно такова шикалкавене на политическата арена не може да донесе обожанието на популиса, нали? А пък и това Мозер за нас звучи още по-загадъчно и дори страховито, защото ни напомня за разни
и, а пък ние сме миролюбив народ, щото турците са ни научили на това за пет века, а при сърбите, както виждате, понеже ръцете все ги
да се сбият с някого, едва дочакаха демокрацията да им даде тази възможност, и веднага започнаха тупаника.
Но понеже е време да приключваме, то нека направим и нашето предложение за идеалния политик, според науката
именология
, за която споменахме и преди. Вариантите, разбира се, са много и те зависят от политическия климат в момента, от пола, външните белези и характера на човека, но нека, все пак, предложим поне 2-3 имена. Например, какво му е лошото на един Александър Стойчев като Президент или Премиер Министър, защото той ще у
ва на всякакви нападки (най-вече на своите хора, защото чуждите, като правило, са по-леки)? Или пък Мирослав Кръстев, който затова така е кръстен, за да се про
по целия свят (т.е. руския
)? А може още и Димо Кратски — хем кратко и лесно запомнящо се име, хем е попило в себе си квинтесенцията на
, та в каквато и партия да влезе все ще се придвижи нагоре докато не застане начело и на страната ни, защото човека е роден демократ и такъв ще си остане (ако не сглупи да си смени името). Или още Слави Божков, а? Човекът вечно ще
Бога или пък ще е славата на Бога, което се вижда много добре на примера на Иван Славков, който и при тоталитаризма се прослави и сега хората го смятат едва ли не за Бог, та затова още оглавява
! А представяте ли си ако се казваше Божан Славков? Ами че то тогава изобщо нямаше да има нужда да се провеждат избори за Президент, нали?
Прокурорите и съдиите, от своя страна трябва да залагат на бабаитлъка и курназлъка, силата, страха, властта, здравето, бързината, и прочее. А пък при жените, защото политическата арена все повече започва да става тяхно поприще, което е лесно обяснимо тъй като жените, като правило са и по-
личности, които трябва да слушат какво им казват другите и да го правят по един мил, приятен, и неконфронтиращ начин, което важи с пълна сила и за политиците като резонатори на гласа народен (àко понякога и да се случва те да кънтят "на кухо"), можем да предложим следните имена: Милена Говорлийска, Славка Българанова, Иванка Хубчева, Радка (може и Радостина) Емилова, Свобòда Искренова или Румяна Стоянова (много неутрални имена и добри за всички кабинети), Станка Любенова (търпи и мъжка вариация като Любен Стоянов, например), Наташа Мацева (никой русофоб няма да я отхвърли), Жени Миролюбска, Лили Димова (навява асоциации за люляци и домашно огнище), Петрана Блажева, Елеонора Монева (или самотната Елена — хем неутрално, хем леко възбуждащо), и много други.
06.2000
П.П
. "Тебе лъжа, мене истина", дето викат някои, но въпроса с името, очевидно, е много важен за един политик, или въобще някаква star-ка, и затова много хора си избират псевдоними, които да казват нещо (подсъзнателно или неосъзнато) на хората. За изминалите някоя и друга години можем да добавим още: Станишев, който, съвсем ясно винаги е мечтаел да
, понеже такова е било посланието на родителите му към него; бойкия Волен Сидеров, който сигурно се надява избирателите му да оценят колко
мислещ е той, а и да направят асоциацията с един Хайдук
, за когото се пеели и песни на времето; срамежливо
Миглена, ама като Кунева и с доста сръчни
, та да може да се нареди навсякъде; а сигурно и други.
2008
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/