И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук е поредната (след 2014 година) порция от два материала за вестници.
— — — — —
ЗА ВЕСТНИЦИ
Съдържание на тази част
1. Истината за България
2. За пазара и за българина
3. Петилетка на разрухата
4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?
5. Време за равносметка
6. За избора и демоса
7. Реквием за една коалиция
8. Още нещо за демокрацията
9. Какво объркахме с Валутния Борд?
10. Що е то конвергенция?
11. Защо се "издъни" социализма?
12. Къде сме ние?
13. Прогноза за лето 1999-то
14. Може ли българина да плаща 50% данъци?
15. Размисли в навечерието на "празника"
16. За демокрацията и мелиорацията
17. За демократичния феномен
18. Крачка напред, две назад
19. Отново остър завой
20. Боже, какво ядем!
21. Защо петлите кукуригат сутрин?
22. Има ли глобално затопляне?
23. Фаталната 2013 година в България
24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме?
25. За фашизма от позициите на здравия разум
26. За социалното министерство в България
27. Как да подобрим демократичните протести?
28. Четете Мирски (в смисъл на политически коментари)
29. Размисли за Украйна
30. ... нови за вестници
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
ЗА СОЦИАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО В БЪЛГАРИЯ
Казвам за "социално
" понеже вече споменах наскоро за тази моя идея, която ще изложа по-подробно тук. Но тя не е съвсем нова за мен, тъй като преди година-две развих идеята за умерен комунизъм у нас, която в известен смисъл се допира до тази. Разликата е, че комунизма изисква незабавно доплащане за хората с доста ниски, доста под минималната работна заплата (МРЗ), доходи, а социалното министерство ще трябва да изпълнява и общи планиращи функции, и
върху социалния статус на
българи, а и да търси начини за подпомагане целево, според вида разходи, като очертае един кръг от, да ги наречем,
(СНС) или услуги, чийто цени да привежда в съответствие с конкретните възможности на лицето, подтискайки, доколкото може, пазарния механизъм от гледна точка на индивида, но не изключвайки свободния пазар от гледна точка на производителя или доставчика им. Казано с други думи, Социалното министерство трябва да оказва социални грижи на населението, но в условия на десен капитализъм, с неговия пазар и заплащане на всичко. А сега по-подробно.
Ама първо нека кажем няколко думи за това защо то трябва да съществува у нас, докато в западните страни, като правило, такова няма, има само социални програми към общините. То трябва да съществува у нас защото
ние
по-диви сме, не сме убедени в необходимостта от социални мерки, нито пък нашите такива действуват добре (примерно, по-рано, в тоталитарно време, съществуваха шкембеджийници, където, вярно, обикновено нямаше шкембе, през 80-те години на миналия век, но имаше чорба от свински глави, тлъста и хранителна колкото си искаш, като лютия пипер вървеше безплатно, и всичко това за 10 ст., т.е. по-малко от едно яйце от тогавашни 13 ст.; сега дори една постна бобена чорбица струва поне левче, т.е. 4-5 яйца). Да не говорим за евтини хотели или почивни станции, или дори бани — вече такива нямаме, дори централната минерална баня в София, откакто се приватизира и престана да съществува. Също сумата автобусни линии се изпозакриха като нерентабилни, и поне в София човек вече може да се качи на Витоша — горе-долу, както по времето на Алеко Константинов, от преди век и нещо. Или пък само парното за зимата за скромно двустайно жилище да откарва до 1/3 МРЗ, а имаше периоди когато надхвърляше и 1/2 МРЗ. И много други примери за нашата
демокрация — понеже не искахме да е народна, нали? Освен това ние сме и най-бедните от европейските си съобщници, така че е редно да имаме специална инстанция, която да се бори с беднотията на най-бедните, т.е. с (демократичната) мизерия.
С първоначалните общи неща би могъл да се нагърби и някакъв отдел към Министерството на труда и социалните грижи, но според мен си е необходимо отделно Социално министерство, поне от момента на общия мониторинг на всички българи. И това министерство трябва да е част от
правителства, колкото и десни или леви да са те, да е просто
, а не да се получава че последното определя една МРЗ на
лв., а профсъюзите изчисляват социален минимум от 1.7
и то
, ама в едно семейство ако един човек печели, дори и в него да са само двама души, защото то вече "истински" семейства и не останаха (макар че и при двама печелещи и при две деца излиза същото), това значи, че той трябва да получава поне 3 МРЗ, което е вече много над средната заплата за страната, или че едно 90% от българите живеят на прага на бедността. В същото време, обаче, когато става дума за
от гражданите за социално осигуряване се счита, че там има
минимална заплата, която може да достига и до
МРЗ (това у нас е така вече повече от 10 години и на никого не му прави впечатление). Тоест при нас е пълно с анахронизми, защото не сме на едно мнение по въпроса за социалните грижи за гражданите (е, и за селяните, положително), и всяко управление въвежда нови дисонанси в това отношение.
Та общите неща не са много, но са важни, като освен с извършването на статистики за жизнения стандарт, които сега правят сумата различни инстанции, то трябва да се заеме преди всичко с
изграждане на обща стратегия за борба с бедността,
която да стои неизменна
едно десетилетие, и да се обвързва с всички видове плащания и данъци (а не — един финансов министър решил едно, като дойде друг, той пък решава друго), т.е. трябва единна и последователна
, трябва да сме наясно, че бедността в днешно време е просто свинщина, и че държавата трябва да се грижи за такива хора дори само защото те са се родили на тоя свят (за нещастие в нашата опропастена, от много "демократи", страна). Трябва най-после да стигнем до извода, че трябва да има не само понятие "минимална заплата" а и "минимални доходи" или "
", който аз считам че съвсем естествено трябва да бъде половин МРЗ! ( Това е естествено защото пенсиите и стипендиите на Запад, а и у нас поне по-рано, са обикновено 2/3 МРЗ, но при тях човек все пак върши нещо, ходи навън, харчи за транспорт, дрехи, закуски и обяди, и прочее, така че един абсолютен минимум е логично да е по-нисък, и тогава за кръгло е правилно да приемем 0.5 МРЗ. ) И, значи, ако сме на ясно, че никой не бива да пада под този минимум —
защо, независимо дали той учи, или е болен, или е в някаква депресия, или просто го мързи, дори да е наркоман, той трябва да има какво да яде и да се облече и да се движи из града (да не говорим за жилище, където въпроса е по-сложен и може да изисква, и изисква, някакви общински общежития) —, та когато човек спадне под това ниво той
(!) да попада под някаква закрила на държавата, а не да трябва да ходи и да се моли на разни инстанции.
Казано по друг начин:
човек не трябва да се чувствува в неравностойно положение защото е беден,
както казахме, независимо по каква причина (защото той може да е и интелигент, както примерно вашия автор, ама пък може да стане и ... член на нови "Битълси", или добър футболист, или пък да трябва да се грижи за болен родител или дете, и прочее). Тоест, пазара си е пазар, демокрацията си е демокрация, но социалните грижи трябва да бъдат социални грижи!
Така че към общите въпроси може да се счита и това да се определи от какви инстанции да се искат помощи в случаи на слизане под социалния минимум, как да се обвържат нещата с бюджета, с данъците, а не както е при нас (по-бедните да плащат повече от богатите, процентно на техните доходи и разходи, естествено, във сумата случаи — да не се разпростирам сега и за това). Освен това трябва да сме наясно, дори и на това общо ниво,
и услуги трябва да се считат за влизащи в необходимия социален минимум, които хем да се контролират и да се търсят начини за регулиране на цените им, хем да се подпомагат хора с доходи под социалния минимум именно за тези неща (защото, примерно, едно е да трябва на човек да му се направи операция защото има заешка устна, а съвсем друго е ако иска да си продупчи езика и сложи нещо блестящо там; или, едно е да иска да си купи суджук, а друго е обикновена каймица или саламец). Тоест,
трябва да се въведе
както, в общи линии, и беше в тоталитаризма. Вижте, в условия на демокрация от десен или западен тип, това, положително, е трудничко (няма го механизма на централно регулиране на цените), но не е невъзможно; вярно е, че вече и купонна система не може да се въведе (при тези възможности на копирната техника), но начини има. Примерно, Запада отдавна спонсорира по някакъв начин селскостопанските производители (защото това са много хора, това е поминък, те най-често произвеждат нещо естествено, т.е. това не е промишленост, където може да се въведе конвейер или дори някакъв робот). Или има контрол върху разни производства, данъци, акцизи, списъци на хора на които може да се продават неща по-евтино (примерно, лекарства за раково болни). Има варианти, и те трябва да се обмислят задълбочено (както и за цени на транспорт, парно, и прочее). Казано с други думи: трябва да правим всичко възможно за
да коригираме минусите на пазарното стопанство,
а не само да му пеем дитирамби. Пазара може да е бил добър на времето от преди Христа, но днес той не е такъв, крупното производство направо убива дребното и ръчно, но последното е това, което хем намира работа на хората, хем им доставя удоволствие. Та ако имаме визия за социален минимум и за СНС, като се подразбира и услуги (да речем, обучение, здравеопазване, транспорт, парно, и прочее), и на базата на добър статистически анализ на потреблението им, може да се вземат правилни решения в конкретните случаи. ( Например, би могло да се приложи някакво ... оцветяване на хляба, в миши цвят, да речем, което да го прави не особено привлекателен за сравнително заможните, но пък да си е също толкова хранителен. Това е малко налудничав вариант, но може и да се приложи за някакъв "народен" хляб. Или пък да се върнем пак към различни данъци за кравето сирене и за овчето. Но почти сигурно трябва да се махнат данъците от лекарствата и здравните услуги; не е допустимо една зъбна протеза, която се изработва най-много за един трудоден, и чиито материали струват колкото кило луканка, да се заплаща по цена на цяла месечна минимална заплата, ама е така! )
Следващият момент, който вече, определено, изисква специално министерство, е
следенето на социалния статус на
и при слизане под соц-мимимума от 0.5 МРЗ да се алармират и други инстанции, ако е нужно, и да се подпомага, по възможност, лицето директно! Сега, на това място някои читатели може да възразят, че, ето, значи пак ще се връщаме към комунизма, където всичко се следеше. Е, ама това е предубедено твърдение най-малкото защото доходите на всички,
, се следят, или
да се следят, трябва да са известни на данъчните служби, така че ние просто изискваме Социалното министерство (СМ) да е първата инстанция която да научава това, и тя да изпраща нужните сведения на други инстанции, а не обратното. В краен случай, и на първо време, може и обратно, но това само ще усложни нещата, така че да говорим за това което е правилното. Правилното е следното: СМ да поддържа подробни записи за всеки българин над паспортна възраст (а още по-добре изобщо на всички живи граждани на страната), със следните полета: ЕГН, имена, образование (вид и тип), години (които ще се получават и актуализират от ЕГН-то), среден месечен доход за една до три минали години, общ доход и текущ месечен доход за тази година (евентуално 0 ако е непълнолетен или не работи), връзка с други лица с които образува едно домакинство (това, като че ли, е по-правилно от семейство) включително и с непълнолетни лица на издръжка (поради което е добре и те да влизат на общо основание, въпреки редица изключения при тях), разходи за СНС за минали (1-3) години и за тази до момента, евентуално етническа принадлежност, инвалидност (ако има) и прочее, и някои други служебни полета, които се окажат нужни.
Разбира се, че разходите за СНС засега може да не се попълват, защото още не сме обяснили как ще се правят те, т.е. как ще се отделят от другите такива, но полета за тях е редно да се имат предвид и на този етап. Формирането на едно домакинство е много важно, защото трябва да се знае как да се смята съответната идеална част от доходите, така че трябва да се прецизира как точно това ще се определя и кой ще бъде "глава" на домакинството, като ще трябва хората някъде да се подпишат, но това е еднократно и ще е съществено основно при появата на СНС разходи. Тогава ако всички работодатели, плюс институциите за пенсионни плащания, стипендиите, и други доходи, изпращат сведения в това министерство, то ще може винаги да има добър поглед върху социалния статус на българите, който и трябва да е достъпен за всеки, но не като лица (т.е. без ЕГН-та), а като бройка по всяко поле. Съществени са доходите в границите: под 0.5 МРЗ, между 0.5 и 1.0 МРЗ, после до 1.5 МРЗ, после до 2 МРЗ, до 3 МРЗ, до 5, и над 5 МРЗ. Значи, нека сме на ясно: нямаме ли точен поглед върху доходите на всяко лице в тези рамки, евентуално подпомогнати от други данни като: етнос, възраст, професия, каква и от какво ниво, и други подобни неща, не може да има добра социална политика, особено в нашите "специфични" условия. И то винаги от сега нататък и при всяко управление.
А във връзка с необходимостта от изплащане на някакви помощи от това министерство на различни граждани, дори и на този етап, е необходимо да съществува някаква банкова институция, която нека наречем
Централна Социална Банка (ЦСБ).
В идеалния случай, след като имаме такова министерство, е правилно именно чрез ЦСБ да се правят всички плащания, като пенсии, стипендии, и прочее, по данни от съответните институции, което ще облекчи работата на последните за сметка на тази на СМ, но след като то, все едно, ще трябва да разполага с всички данни, и да бъде
, то това няма да увеличи особено неговите функции. Така СМ, заедно с ЦСБ, ще стои над всички социални плащания, а и над личните
от гражданите, т.е. ще подпомага данъчните служби, както и ще има решаващ глас при формирането на бюджета и определянето на данъците (с оглед преди всичко на социалните функции на държавата).
Сега идва третия съществен момент, или времето на "възмъжаването" на СМ, и това е
извършването и контролирането на разходите за СНС,
както и тяхното компенсиране при тези, за които те са непосилни. Нека първо вземем в предвид само такива инстанции където тези разходи са 100% СНС и тези учреждения предлагат само такива разходи. Примерно, парното, градския транспорт, здравеопазването, включая и аптеките, образованието, и други подобни. Ами, няма смисъл да "откриваме Америка", в днешно време вече навсякъде където може се работи със ... фонокарти, нали? Е, тогава всеки гражданин (а и селянин, какво вече отбелязах) получава по една такава карта — социална карта или СК —, която, положително, струва жълти стотинки, щом се дават в сумата супермаркети, а и от редица банки, безплатни, така че това няма да струва нищо. После се използува определен бар-код (социален код) където всяка такава стока си има номер. На първо време тези номера няма да са повече от стотина, но възможностите на този код са особено големи, щом могат да включват всички книги в една библиотека. След това се обявява страхотното положение, че
всяка СНС стока се заплаща първоначално на
а после СМ пресмята какво още има да доплати гражданина, и какво СМ ще търси откъде да му изплати, ако трябва! Защо на половина ли? Ами, защото това
, но и още защото ще се окаже, както ще разберете сега, че 0.5 от СНС ще заплаща окончателно всеки с една МРЗ на човек от домакинството, а тези с по-малко, и по-малко, докато тези с повече, то те повече, но чак при доходи над 1.5 МРЗ ще се окаже, че СНС се заплаща по себестойност; нещо повече, при хора с доходи от 3 до 5 МРЗ е логично да се плаща дори малко повече за СНС стоките. По-конкретно моето предложение е следното: до 0.5 МРЗ всички СНС стоки (които са включени до момента) са безплатни (така че на лицето, глава на домакинството, дори се връщат пари), от 0.5 до 0.6 МРЗ ще се плаща само 10% от тези разходи, до 0.7 — 20%, и т.н., и до 1 МРЗ точно 50%, после аналогично растат, като при 1.1 МРЗ се плащат 60% (т.е. главата на домакинството доплаща още 10%), и т.н., и до 1.5 МРЗ, когато СНС се заплащат точно.
След това от 1.5 МРЗ до 3 МРЗ не извършваме никакви изравнявания за лицата, а при тези от 3 до 5 МРЗ, като хора с доста прилични доходи, можем да си позволим да искаме те да плащат малко повече специално за тези стоки, но не много, ще вдигаме само с 1% на всеки 10% МРЗ над 3-те, т.е. до 3.1 МРЗ — 1.01 от цената на СНС, до 3.2 — 1.02, и т.н., при 4 МРЗ по 1.1 за СНС, и т.н., и при 5 МРЗ по 1.2 за СНС, като тук спираме да увеличаваме процента, но той си остава. А ако някои от тези хора с твърде високи доходи поиска да се откаже да издържа и други то той трябва да може да го направи (както и при здравното осигуряване), само че ако после реши да си плаща като всички ще трябва да изчака
докато това почне да важи и за него, така че един разумен човек надали ще реши да поставя и себе си и другите хора от домакинството в условия на увеличен риск (той, по-скоро, ако е достатъчно заможен, да вземе да си дава парите за спорт, фитнес, кварцови нагревки, и прочее, и така да пести поне от здравните разходи; а пък за комуналните — да си санира жилището, да сложи соларни панели, и прочее).
Сега нека първо се абстрахираме от най-тежкия въпрос, т.е. откъде ще се вземат толкова пари за да се плащат
СНС стоки на мизерстващите с под 0.5 МРЗ на месец (средно за годината), и разглеждаме интервала от 0.5 до 1.5 МРЗ. При средна месечна заплата като правило, а вече и у нас, от около 2.5 МРЗ, и като се намали това почти наполовина заради домакинствата (но не съвсем, защото някои хора получават нещо, пенсии например), стигаме до към 1.5 МРЗ, така че средата на доходите ще съответствува на 100% изплащане на СНС. Това ще рече, че тези от 0.5 до 1 до голяма степен ще се покрият от добавките от тези с 3 до 5 МРЗ, както и от разни други места (социални помощи, болнични, и пр.). Сметките ще се правят всяко тримесечие (или дори на половин година; по-често навярно няма нужда, защото то ще затрудни преди всичко гражданите, компютрите да не ги мислим), но това ще са текущи сметки, които ще станат окончателни в края на годината. Така или иначе, има всички основания да се очаква, че службите предоставящи СНС стоките или услугите ще си получат едно почти 90% от направените разходи (без други специални мерки) за лицата с доходи над 0.5 МРЗ, което може да се окаже доста
това, което те получават (спомнете си че Топлофикация София беше стигнала до пред-фалитно състояние поради неплатени повече от 50% от сметките в някои блокове, така че накрая май Столична община закупи част от нея за да покрие дълговете). Така че предлаганите тук мерки дори може да
вземанията, въпреки рекламата, че половината от услугите не се плащат.
В случаите когато някои от тези, които трябва да доплатят нещо на поредните три месеца, кажат че не могат, или не искат да го направят — е, ами на тях просто ще се спре "кранчето", като социалните карти на тези домакинства ще се блокират (примерно след 2 седмици), и като отидат да плащат нещо ново ще го платят на 100% и толкова, тези разходи после няма да им се върнат. Така че такива хора бая ще се замислят дали да бойкотират тази хубава за тях система. Освен това никой не е казал, че всичко трябва да тръгне изведнъж и навсякъде. Редното е първо да се избере някой малък град, или район от град, с население между 50 и 100 хиляди души, където най-напред да се приложи тази идея (аз предполагам, че ще трябва да се тегли жребий, защото всички ще са желаещи). После ще се започне само с едно-две неща, примерно с тока, водата, и парното. Или пък с таксите за обучение във ВУЗ-ове, или както се реши. Като се има предвид, че все пак ще има цяло министерство и сумата анализи, прогнози, и статистики, то няма да бъде трудно да се пресметне какви суми ще бъдат нужди — навярно доста по-точно, отколкото когато се строи някаква къща, примерно. Така че проблемът няма да е там.
Проблемът ще бъде за тези, които живеят направо мизерно, и не могат да скалъпят дори и 0.5 МРЗ на месец. Е, ама то
такива не трябва да има, следователно просто
Аз правя едно предложение в материала за умерен комунизъм, подкрепено с някои приблизителни оценки. Но мисля, че трябва да сме наясно, че когато става въпрос за целеви социални помощи Запада положително ще ни подаде ръка (защото хората искат да имат с нещо да се гордеят, а и да си вложат разумно парите, защото това е вид капиталовложение, то не само ще намали емиграцията към тези страни, а и ще ни привърже някак-си към тях, ще бъде ясно кой е дал и какво е дал, това няма да са изхвърлени пари за тях). А положително можем и ние сами да направим нещо — ако не искаме този път, не комунистите, а фашистите, примерно, да дойдат на власт (защото те точно това и чакат, да се влоши положението и да прибягнат до тях — ето го нашия "Хайдук Сидер" вече и на ... монахини взе да плаща сметките за тока, ако си спомняте).
Има и една друга подробност, това за половината цена. При една точна отчетност за всеки гражданин ще се знае съвсем добре какъв е неговия личен коефициент за последната година, така че той би могъл да плаща и според него, но аз не считам, че това би било удачно, защото не само си убиваме една добра реклама (или измама, както Ви хареса), а и въвеждаме дискриминиране на потребителите, и някои от тези фирми може да започнат да търсят вратички как да
предоставят услугите на хора с нисък коефициент. При добра работа на системата, обаче, за тези фирми няма да има никаква разлика дали те ще получават парите си веднага, или след 3-4 месеца; в смисъл, че разликата ще е
и след същия период те
си получават всичко редовно, защото ще получават и доплащане за стари услуги, и ако новите са колкото старите (а то, по принцип, е така), то приходите им ще са постоянни. Що се касае до това забавяне от няколко месеца е съвсем естествено и данъчните служби да не искат от тях добър баланс за това време, т.е. те също да изчакат. Така че до тук всичко е наред.
Сега да видим какво ще става
в магазините, където ще има и нормални стоки, и СНС такива,
защото хляба, млякото, и прочее храни, могат (поне още дълго време) да се считат у нас за поне на 50% СНС стоки. Е, ако магазина е голям, ако е супермаркет, няма да има проблеми, и можем да предложим да има нарисувано едно (синьо, да речем)
— защото това е вид социален "чадър" — и до него да стои социалния бар-код, така че той да се въвежда отделно (или пък компютърната система на магазина да прави лесното съответствие на кода на стоката за тях с нужния социален код). При това положение няма проблеми да има и процент на СНС за някои стоки, и всичко да се смята с точност до третия знак, ако трябва. Купувачите ще трябва само да носят още една фонокарта, но то това е съдбата ни в днешно време. Тези карти е редно да си имат ПИН код, но той може да не се въвежда за стоки под 5 лв., да речем, така че един хляб или мляко да не бави допълнително хората на опашката. Обаче това, ей Богу, са подробности. Ако в някои населени места, в селски местности, в
нямат такива добри системи, то може да се вземе някакво Соломоново решение да се отчитат едни средни суми за такива разходи и да се доплащат само на по-бедните по 10-тина лева на месец, нещо такова.
Добре, а сега да сразим и някои, които се готвят да възразят, че, виждате ли, това е едно временно решение само за нашата страна, не се прилага никъде по света, и ние
докато го въведем и то вече ще се окаже ненужно, а и без това е утопично.
По въпроса за утопиите — нека сме наясно, че те са такива само
не се реализират (примерно, хората да летят във въздуха, или да има книжни знаци заместители на ценните метали, или демокрацията, или реалния социализъм, наричан и комунизъм, и прочее примери). А решението не е временно, то е решение
, което ще рече, че все някога от него ще има някаква нужда, ако сме го въвели. Защото ако имаме разделение на стоките на две категории (а те може да бъдат и 20, дето се вика, и дори може да не трябва друга фонокарта за тях), то това може да се използува за каквото и да е. Примерно, може да се заплаща лечение на онкоболни, или наркомани, или СПИН-положителни, или алкохолици, и прочее и прочее, все неща които не личи да вземат да зачезнат някога, т.е. не са като цените на парното или градския транспорт и то у нас.
Освен това за всеки човек ще се поддържат точни записи за
негови социални разходи, а това са изключително ценни данни за разни статистики и планирания. ( И не се тревожете от информационните проблеми, ако някой се е закахърил за това, т.е. как ще може да са пазят всички покупки, защото тези стоки надали ще са повече от 100-тина на месец на човек и по 10-тина байта на запис — само кода и количеството —, или само 1 КВ, което е тъкмо
от една обикновена ... снимка от 1 МВ, така че ще се намери памет и за такива данни. ) Но след като всяка такава услуга си има свой код, то такива кодове може да се дават и на стоки, които не са непременно за СНС стоки, но минават подобна обработка, поне от части. Тоест искам да каже, че
може някоя фирма да реши да предложи нещо при такива условия,
което ще бъде една съвсем добра реклама за нея, само че тя си поема грижите за това как ще доплаща разходите на едни клиенти (бас държа, че като ги вземе от други, нали така?). Тя, обаче, може да каже, че при тях до един хляб на човек е като СНС стока, стига човека да си има карта при тях и да пазарува, примерно, до 50 лв. на месец там, и тази стока си има някакъв код, който код като отиде в СМ се изважда от обработката и се праща на фирмата, срещу някаква такса за СМ за услугата (защото иначе от какъв зор министерството ще се ангажира с една допълнителна работа?). Нещо в този дух. Както и за всички специализирани социални стоки и услуги могат да се изпращат данни до специалните звена за тях, и прочее. Както и фирми или частни лица могат да спонсорират определен вид разходи и само него, това е изключително ценно разделение което би повишило спонсорирането, така че тези карти могат да помогнат и на богатите страни. Изобщо, едно правилно решение в общия случай винаги е за предпочитане пред много различни решения във всеки частен случай.
Е, тъкмо защото това е много разумно решение,
аз лично
, че то ще се приложи някога у нас, но, в крайна сметка, моята задача е да предлагам разумни решения, а тяхното изпълнение (най-често по
разумни начини) оставям на политиците. Е па да остане нещо и те да свършат, а?
06.2013
— — —
КАК ДА ПОДОБРИМ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ?
Преди няколко месеца аз стигнах до извода, че ние не знаем и как правилно да протестираме, когато сме недоволни от нещо. И като казвам "ние" аз нямам предвид само у нас, в България, ами по целия свят, като в нашата страна ние дори постъпваме много културно, ние само пречим на хората, е, на нашите законно избрани управници, да работят, устройвайки на площада пред Народното Събрание, като на полянката пред Белия Дом, народни веселия, с барабани, мегафони, песни и танци и развяване на национални знамена (че то какво друго да развяват хората?). И това, разбира се, пречи на хората да минават по улиците наоколо и затова облечени в съвременни "доспехи"
(това е на италиански) стоят там и от време на време спират минаващите протестиращи, за да пуснат насъбралите се граждани, а след това обратното. Е, то е ясно, че затова и съществува полицията, за да пази народа от самия себе си, но това не е работа, така и протеста не е протест, и на хората и учрежденията се пречи да работят, а и на полицията се отнема време за смешни дейности — ами че протестиращите не са някакви престъпници, те са млади хора, които просто искат да се развличат с нещо и да си придават сериозен вид, даже проявявайки "геройство" при сблъсъците с полицията. Така че, какво да се направи, как да се постъпи, така че и вълка да е сит, но и агнето да остане цяло?
За правилното разбиране на проблема той трябва да се разбие на няколко момента, които са различни, но действуват заедно, т.е. той трябва да се декомпозира, за да се вземе правилно решение. Защото:
0. Защо хората протестират?
Вие ще кажете: защото са недоволни от нещо. Абе то е така, ама не съвсем. Има различни фактори. От една страна хората искат просто да вдигнат малко шум, да побуйствуват, да покажат себе си в геройски ситуации — т.е. те решават че ако не направят някаква очевидна
, жертвайки своя или чужд живот, то положението няма да се подобри. Както, да речем, на един площад Тянанмън в Китай, спомняте ли си? Глупостта на саможертвата е очевидна, но пък иначе как да се привлече общественото мнение? И току виж, че не пострадали? А може изведнъж и да се прославят като патриоти? Затова у нас се развяват и национални знамена, при все че нашия народ, слава Богу, е доста миролюбив, не рита без нужда срещу "ръжен".
Така че това е
едната страна
на нещата, психологическата, която не бива да се пренебрегва. Докато човек е млад той иска и света да променя и себе си да покаже, а че и да изпусне малко от насъбралата се в него "пара" (и затова в руския език съществува думата "парень", да Ви кажа, която значи младеж; или пък още че му е време — пора на руски — да се жени), след което обикновено му олеква. Демонстрациите и протестите са един вид ... електрически бушони, те не трябва да прегарят, по принцип, в нормални ситуации, но когато ситуациите не са съвсем нормални то те понякога и прегарят, но спасяват системата (на демократическото управление, в случая). Така че тази възможност трябва във всички случаи да се запази, но тя трябва някак-си да се канализира, да се насочи в нужната посока, за да може "агнето" да остане цяло, т.е. да не се пречи на работата на учрежденията. Защото има и протести при които някои хора изкарват трактори и камиони на улиците, блокират транспортните магистрали, с една дума устройват безпорядъци, въпреки че акциите са предварително обявени и са взети някакви мерки за отклоняване на движението. Или протести пред щаб-квартирите на партии или движения. Или протестите на лекари, учители, транспортни работници, и прочее, и прочее. Безпорядъците трябва да се забраняват, но трябва да се запази за хората възможността да протестират, и като че ли досега на никого не хрумнало в главата как да се направи това. Единствено на дръзко мислещия, макар и клонящ малко към утопии, Мирски, не е ли така?
Но да продължим по-нататък. На хората трябва специално да се предоставя възможност да изказват своето мнение, и това е
втория момент
, на който трябва да се спрем. Тук далеч не всичко е ясно, защото властите уж знаят, че гласа на народа е като божия глас, ама много не обичат да го питат него, народа. И защо? Ами, защото народа не знае мярка в нищо и ще ти наговори цял куп глупости ако го оставиш да говори. Обаче, струва ми се на мен, това е преди всичко защото него не го питат, или неправилно го питат. Примерно, когато България влезе в НАТО никой не си направи труда да попита народа иска ли той това или не, или в Европейския Съюз, или при въвеждането на плоския данък (защото ние имаме възможно
данък общ доход, който не зависи от размера на доходите, процента винаги е един и същ, и това в най-бедната страна на Евросъюза!), или при легализацията на проституцията, или за браковете между хомосексуалисти (струва ми се, че те са разрешени, аз не съм се интересувам, понеже това мен не ме касае), и други примери. Ясно е, че ако вземеш да питаш хората колко трябва да струва хляба, или млякото, месото, и тъй нататък, и ако въобще ги питаш за това, защото при пазарната икономика цените не се определят централизирано, то хората ще изберат възможно най-ниската цена, но има важни неща, за които хората трябва да бъдат питани.
при условие, че тяхното решение веднага ще бъде утвърдено — защото да напомня, не знам за кой ли път, че фашизма в Германия е дошъл на власт на времето си именно по желание на народа, по демократичен път —, но трябва да се пита, и, ако е необходимо, да се привлича на помощ международната общественост и правителствени инстанции, за да се убеждава народа че неговото желание е неразумно и погрешно (както, например, беше с българските медици в Либия, които Либийското законодателство, но и целия народ, просто приеха за виновни в абсолютно абсурдното допускане за
заразяване на невинни деца заради пари). Или да Ви напомня за едва ли не първото в историята демократично решение на Пилат Понтийски кого да помилва, Христос ли, (уж) сина божи, или бандита Варава /Бараба. Когато хората не се питат те в най-добрия случай се озлобяват, но решенията трябва да се вземат от управляващите — те затова и са избрани.
А има и
трети момент
: как да се отчита мнението на народа? Кой ще задава въпросите и какви? Няма ли това да е начин за манипулиране на масите? И кога? Защото народа го питат при нормални обстоятелства веднъж на четири години, при изборите, но много неща стареят доста бързо. И после не е работа всеки път да се провеждат тържествени референдуми, или пък да се чака хората да излязат на улиците да протестират, трябва да се намери по-леко решение, което в днешно време е очевидно, до което ще стигнем по-късно.
А също и
четвърта страна
на нещата има: какво да се прави с нарушителите на реда при демонстрациите? Ами че те не извършват престъпления против хората, не крадат, не убиват, просто пречат на другите и на обществото. И аз имам предвид не само мерките за наказания, това също, но и
, която те трябва да изпълняват при дребни нарушения, тъй като не е правилно те да стават търтеи на обществото. А и морал няма, никой не казва кое е добро и кое лошо, само дето едната страна счита, че полицията винаги и навсякъде е лоша, а другата страна счита, че младите (основно) пречат на спокойствието в обществото.
Така че ние не умеем да протестираме, а и даже когато искаме да окажем поддръжка на дадена партия или политически деятел ние не знаем как да направим това (освен да чакаме поредните избори и да гласуваме за тях). Ами, тогава да започнем по ред на номерата.
1. Къде да протестираме?
Аз не знам как по-просто да отговоря на този въпрос, освен с думите:
за целта
. Не на улиците и площадите, не на транспортните магистрали, не пред зданията на учреждения или инстанции или видни личности, където те, очевидно, нарушават нормалното течение на живота, пречат на другите хора, които не желаят да протестират или за които тези протести са напълно безразлични, а на определените места. На какви? Ами, на специални стадиони, защото това са местата където е прието да се събират големи маси хора. Ето така. По Мирски, нали?
Значи, в началото може да се използуват съществуващите стадиони, т.е. да се избере един такъв, поостарял, за да не пострада особено, но това е само временно решение, по липса на по-добро. Правилно е това да бъде отделен стадион за протести, където не е необходимо да има много места за сядане, само неголяма трибуна, да речем за хиляда души, за официалните медии, защото надали някой ще иска да си плаща за вход, но дори входа и да е безплатен, то тук номера не е в гледането какво правят другите, а в личното участие. Трябва да има широка, около 20 метра, елипсовидна пътечка (това като че ли е по-добре от кръгла такава) по периметъра, със симетрични вход и изход някъде около фокусите на елипсата но от едната ù страна, примерно от страната на трибуната, с възможност за минаване за следващ кръг или за отправяне към изхода, а в центъра трябва да има просто асфалтова площадка, с неголяма трибуна за възможните оратори. Всичко това трябва да бъде оградено с висока ограда, с осветление, с пилони за знамена — това е важен елемент, трябва да има 3, 5, или 7 такива пилони — и обекта да е снабден с много камери (едно 10-тина броя, от различни ъгли). А също така трябва да има и екрани за показване на важни лозунги, които е удобно да са разположени срещу трибуната.
Виждате ли, хората тук трябва да бъдат отделени от останалите, но това не е място за изолация, не е заточение, което да е неприятно за протестиращите, не, трябва да има всички необходими средства за предаване на живо от тези стадиони в новините, така както се провежда предаване на всички дебати в Парламентите. Така че трябва да има и акустични устройства и възможност при заплащане (или при желание от страна на организаторите, защото обикновено тези митинги или демонстрации ще се организират от някаква политическа сила) да се показват различни неща на екраните в стадиона, да се слуша музика, че да се уреждат и танци, ако щете. Нещо повече, тези протести трябва да се показват на няколко места в големите градове, на специални екрани, така че хората, желаещите, разхождащите се, да могат да наблюдават тези събития. Та нали протестиращите, че и всички хора, в днешно време се нуждаят преди всичко от реклама, от publicity, а останалите хора искат преди всичко да бъдат осведомявани за всичко! Ама, Боже Господи, аз си спомням че даже преди едно 20-тина или повече години гледах, че в Лас Вегас навсякъде е пълно с экрани, там мигат разни образи, показват се мултфилми, и други такива неща; по-рано такива екрани се правеха просто от голямо количество лампички. И след едно 10-20 години ще бъде елементарно да се разполагат и преносими плоски екрани на стойност, примерно, както обикновени стъклени рамки (заедно с рамката), към които ще трябва само да се включи акумулатор с тегло, да речем, от 2 килограма, или ще може те да бъдат прикрепяни към фасадите на зданията с вакуумни вендузи. Няма да има изобщо никакви пречки за осигуряване на публичността на събитията.
В идеалния случай, струва ми се, е добре да се разполага, поне в големите градове, даже с два такива стадиона — бял и черен, т.е. за одобряващите и приветствуващи политиката, и за протестиращите и оплюващите я. Това ще предложи още по-голямо отдалечаване на едните хора от другите. Но в малките градове стига и един протестен стадион, а пък в селата може просто да се определи някакво място някъде встрани от центъра. В цялостен вид, мисля аз, е нужно да се провежда и полицейски контрол (да речем, чрез сканиране на документа за самоличност) на входа и на изхода, защото в редица случаи тази информация може да се окаже нужна, за провеждането на различни анализи, а и при контрола на протестиращите; не се плашете от това, защото я минат я не две-три десетилетия и такива мерки ще бъдат взети на всички обикновени стадиони. И ако с това се ангажират различни инстанции, и тъй като след това, все едно, ще трябва да се провежда чистене, то аз мисля, че може да се въведе и някакво
заплащане за входа — например такова: за безработни, учащи се, пенсионери и инвалиди, и за хора с доходи под една минимална работна заплата (МРЗ) на месец да бъде вход свободен (при сканиране на документа за самоличност ще може елементарно да се прави проверка и за доходите на даденото лице), за хората с доходи до две МРЗ да се плаща, да речем, 0.5 евро (т.е. половин билет за градски транспорт, според западния стандарт), а за останалите по едно евро.
Така че всичко е въпрос на навик и обичаи и ако хората се научат, че имат пълното право да отидат на тези стадиони и да протестират когато им хрумне, то те и ще почнат да го правят. Ето нашите протестиращи, успели най-после да сменят поредното Правителство, веднъж даже бяха решили да се събират всеки ден на площада пред Народното Събрание и да ... пият кафе там (струва ми се в пет часа, at tee time), и какво му е лошото на едно такова място за среща на младите, а? Де да бях и аз на 25 (вместо на 65) години то и аз бих отишъл там да разменя по някой лаф с мацките. С което искам да кажа, че и неприятни, но полезни, задължения могат да бъдат направени привлекателни, ако нещата се обмислят добре предварително. Обаче протести на улиците, и т.н., както вече казах, трябва да се забранят и да се преследват от закона.
2. Как да се изказват разумни мнения?
Тук става въпрос не за такива протести, където хората искат просто да си повикат и да се срещнат със събратята си по съдба, а за изказване на мнения по редица въпроси, за провеждане на масови допитвания до народа или референдуми. Аз съм споменавал това и в друг мой материал, но няма нищо по-просто от провеждането, да речем, веднъж месечно на допитване до всички пълнолетни граждани от пет въпроса и с пет отговора. Точките може да са и повече, до 10-тина, но отговорите трябва да бъдат пет — колкото по-малко, толкова по-добре, за да не се объркват хората —, и с такава, примерно, кодировка: 1 - горещо одобрявам, 2 - одобрявам, 3 - безразличен съм по въпроса, 4 - не одобрявам, 5 - силно не одобрявам; ако искаме да правим разлика между негласувалите и безразличните, то може на всички негласували да се присвоява значение 0.
Сега по отношение на въпросите: може да има нови и актуални в дадения момент, но може да има и постоянни, за определяне на рейтинга на водещите партии и политически личности. Ако имаме някакъв списък и трябва да се избере един елемент от него, то може да се съединяват два въпроса в един, но това са детайли. Може да се гласува по Интернета, или чрез мобилните телефони, с помощта на пароли, както е при тегленето на пари от влоговете, но трябва да има възможност в местните Съвети (или в полицейските участъци) да се въвежда нова парола в случаи на намеса на външни лица. Провеждането на едно такова допитване (или анкета или референдум) ще отнеме на човек около 5 минути, така че няма да има основания хората да се отказват да гласуват (но, разбира се, те ще могат да се откажат).
Някой може да каже, че това не е нов елемент, че много медии и сайтове провеждат подобни допитвания, но това не е същото. Едно нещо е когато има една авторизирана инстанция, а съвсем друго нещо е когато някоя-си фирма провежда свои анкети предимно с рекламни цели, или най-малкото за да си вдигне рейтинга. Когато това е частно мероприятие то ще отговорят хора които гледат това предаване, и техните мнения, в общи черти, са вече известни, защото всяка фирма има някаква представа за кръга от своите зрители, а и резултатите от едно допитване ще се различават силно от тези на друго при едни и същи въпроси. После, ако аз ненавиждам компанията "АА", да речем, то аз и няма да гласувам при нея, аз няма да искам въобще да имам нищо общо с нея. Така че трябва да се реши кой ще провежда това, но по принцип
сайт е подходящ, те даже и ще се състезават да им се разреши да провеждат такива анкети. Според мен централната информационна агенция на страната е най-добрия хазяин за тази цел, но може да има възражения, че това е корумпирана организация, или че там ще лъжат хората, и т.н., така че аз ще предложа едно просто решение за избягване на такива възможности.
Но освен това трябва да се подчертае, че това гласуване трябва да бъде явно, по името, иначе ще стават всякакви спекулации, затова са нужни и паролите. Обаче явно гласуване
означава че то ще бъде достъпно за всеки интересуващ се, не. Всеки ще може да проверява само своите отговори на различни анкети, а за другите да получава само сумарни резултати, т.е. толкова хора и проценти са дали отговор 1, толкова 2, и тъй нататък, Но подателя на гласа, заедно със своята парола, е необходим и за да има възможност за корекция на гласуването, обаче преди всичко за да може да се прилага някаква несложна база данни за всички граждани на страна, където да бъдат указани такива параметри като: възраст (т.е. година на раждане и по нея да се изчислява възрастта), образование, и то не само висше или средно, а и по тип образование (от, да речем, 10-тина типа), имуществено положение, семейно такова, брой деца, познания на чужди езици, етническа принадлежност, местожителство, и други. С помощта на такава база данни ще може точно да се отговаря на въпроси като, за пример: как е гласувала техническата интелигенция, по сравнение с пенсионерите, или с ромите, и т.н., на даден въпрос, а това, очевидно, има голямо значение за оценката на резултатите. Това са съвършено нови възможности, които отсъствуват при публичните гласувания чрез анонимни бюлетини.
Така, обаче хората, виждате ли, се боят че, от една страна, агенцията (сайта) обработваща резултатите може нарочно да ги изопачи, а от друга страна, че полицията или който и да е там по върховете ще разбере тяхното мнение и ще използува тази информация против тях. Е, по отношение на възможността за фалшифициране, то може да се изпращат данните в едно централно място (примерно, във водещата информационна агенция на страната), което да ги размножава в 3 или в 5 екземпляра и да ги изпраща на други инстанции и чрез сравняване на общите резултати, а и всеки ще може да провери своите отговори при тях, да се убеди (особено ако програмите за обработка са едни и същи), че всичко е правилно. Освен това тези инстанции може някак да се редуват (да речем през половин година), за да не се "забравят". Що се касае до страховете от използуване на тази информация в ущърб на подателя на гласа, то аз мисля, че това е несериозно, защото ако ще има стотици въпроси за една година надали някой ще се заеме на тяхна база да вади заключения за благонадеждността на човека. Освен това действителната демокрация е немислима без възможността за открито изказване на своето мнение, така че аз съветвам нещата да се оставят така както са, т.е. информацията да е открита само за авторизираните инстанции, които се задължават да не я използуват неправомерно.
( Все пак, в скобки, аз ще приведа за всеки случай един засукан начин за развързване на човека от неговия глас чрез използуване на посреднически сайт или даже на разузнавателно управление — примерно, ЦРУ, а, там хората знаят как да пазят тайни, — и размесване на списъка от всички хора. Това се прави така: когато цялата процедура за определяне на хората е изпълнена за дадената година (тук трябва някак-си да се сложи край на добавянето на нови хора) то централния сайт изпраща списък от всички хора заедно с техните параметри за които говорихме (възраст, образование, и т.н.) на това разузнавателно управление, и то провежда там при себе си размесване на целия списък, след което на всеки човек се присвоява нов пореден номер, но какво е съответствието на този номер с реалния човек може да определи само това управление. По-нататък цялата кореспонденция се води със ЦРУ, извинете, с избраното разузнавателно управление, и то изпраща в централния сайт най-напред привързването на параметрите към новите поредни номера (без друга информация за самоличността на хората), и после за всеки набор от въпроси дава като код на човека неговия пореден номер. Но нито самите хора, които кореспондират с това разузнавателно управление, знаят този пореден номер, нито в централния сайт, където работят чрез използуване на поредния номер, знаят за кого се отнася той, нито пък може да разберат от къде идват отговорите. Ето така. И пак може през година, да речем, да се сменят тези разузнавателни или каквито и да са управления. Но това е излишно усложнение. )
3. Кой ще задава въпросите?
А сега нека поясним и това, кой ще съставя тези въпроси. Е, по принцип това трябва да се върши в Парламента, от някаква Комисия за допитвания до общественото мнение, макар че и тук може да има разни варианти, може да се включват и представители на медиите, и международни наблюдатели, само че решаващия глас трябва да е този на Парламента. Това не е сложна процедура, но тя е важна, и тази Комисия трябва да бъде посредник, вход, за различни предложения от страна на политическите сили и обикновените граждани. Тоест това трябва да е нещо като пред-протестна инстанция, и ако някоя политическа сила не е съгласна с нещо, и то упорито не съгласна, то тя трябва най-напред да се обърне там, а вече след това да мисли за демонстрации. И тази инстанция трябва да остава в сила и когато се провеждат нови избори и Правителството още не е съставено, защото и тогава може да има различни въпроси за регулиране. Но с тази работа може да се заеме и канцеларията на Президента, в крайна сметка. Каквото решение се вземе. Важното е, че един ще съставя въпросите, а отговорите ще постъпват на друго място, за да има някаква развръзка на инстанциите, защото иначе все ще има опасения, че нещо не чисто.
Тук е много важен начина на задаване на въпроса, така че да може да се разберат подбудите на хората, приоритета на ценности, кое е по-важно за тях и кое не толкова, и да се повтарят отново въпросите през някакъв период от време, ако те са съществени. Така че това и не е чак толкова лесна работа в смисъл на удовлетворяване на възможните протести на политическите сили, каквито при всички случаи ще има, можете да бъдете сигурни. Тука трябва правилно да се отделят практическите съображения от политическите, защото, поне в България, политиката продължава да командува парада и да стои над икономиката, в резултат на което почти винаги се взема лошо решение! Примерно, имаше такъв въпрос, какво да се прави с нашата атомна енергетика, с атомната ни електроцентрала, да се закрива ли постепенно, или обратното, да се увеличава производството ù с добавяне на нови блокове, и този въпрос се преразглежда няколко пъти и той пак, струва ми се, не е разрешен окончателно, защото, виждате ли, електроцентралата е руска и от тоталитарните години и, следователно, за всички десни, които у нас като правило са русофоби, това означава, че, разбира се, тя трябва да се закрива, независимо от мненията на чуждестранни експерти, които могат да се тълкуват по различен начин. А тук е важно, от една страна, да се разбере действително ли страховете сред народа, че с нея може да се случи нещо, са толкова големи, наистина ли народа мисли, че руската техника е ненадеждна (след като, примерно казано, дори американците работят на руската космическа станция), и от друга страна, считаме ли ние, че производството на електроенергия трябва да се увеличава, защото съществува пазар на електроенергия и ако ние имаме в повече, то бихме могли да я продаваме, и това би могло да свали нейната цена; цените на електроенергията (а и изобщо на всички комунални разходи) растат непрекъснато и в такава бедна страна като нашата това е въпрос от първостепенна важност. Подобен на този сега е и въпроса с нефтопровода "Южен поток", който очевидно е изгоден за нас, обаче пак тези руснаци, така че по-добре да не се обвързваме с тях. И други примери.
Тоест решенията, разбира се, вземат политическите сили които стоят начело на властта, в това е същността на партийната система (да пречи на икономиката), но ако въпросите са правилно поставени то те трябва да отстранят в максимална степен политиката от всяка ситуация. При добре поставени въпроси по принципни точки може да се стараем да търсим общи решения изгодни за цялата нация, а не само за определени политически сили, това е начин за постигане на Правителство на националното единство, което у нас все липсва (и сега, уж отказали се от двуполюсния модел БСП - СДС, ние пак стигаме до подобна ситуация с наследниците на СДС). Искам да кажа, че у нас двата полюса са действително полюси — крайно десен и крайно ляв — а това не хубаво, трябва да се стремим към центъра (да речем, при прословутата американска система на демократи срещу републиканци аз не мисля, че която и да е от тези партии е крайно лява, те имат по-меко деление). В този смисъл излиза, че тази Комисия трябва да бъде максимално аполитична, което е доста трудно нещо, и затова тя може да бъде и към Президентството. Нещата трябва да се обмислят, аз подавам само идеите, не мога да върша работата на цели екипи от специалисти.
4. Как да наказваме нарушителите?
Е, преди всичко, и първоначално, с глоби, това е ясно. Но те трябва някак-си да корелират с доходите на провинилите се, защото не е работа да се налагат един и същи глоби на безработен и на собственик на БМВ, примерно казано, а при нас това, положително, не се прави (и не само у нас, защото аз не съм чувал за страна където глобите да се указват в части от МРЗ, както аз предлагам в други материали). При повторение на аналогични провинения глобите трябва да се удвояват, и максимум още веднъж, а след това да се минава към други мерки. Но какви са тези други мерки? Това е само затвор, който единствено натоварва държавата защото това са само разходи. И въпросът тук е по-широк, тъй като така стоят нещата и с други дребни нарушения, като: битови безредици, телесни повреди, дребни кражби, икономически нарушения, хулигански прояви, и други, където важното е да се превъзпита човека, да се накара да се замисли, да се засрами.
А как е било по-рано? Имало е заточения, каторги, тежък труд за непоправими престъпници, така че те поне да работят и по този начин да изкупят в определена степен вината си. При по-дребни случаи също е имало някакви трудови дейности, отегчителни, но носещи някакви пари на държавата (примерно, при Дикенс, ако не греша, в затвора са лепили пликове или опаковъчни кесии за магазините), обаче сега, на фона на растящата безработица, каква работа да им се налага та да лишават други хора от нужни за тях доходи, а? И безработицата няма да намалява с приложението не само на автоматизация, а и на роботизация на почти всички производства. И колкото и непривлекателна да е дадена работа, да речем на работниците от хигиената, при почистването на улици, или на транспортни средства, и прочее, тези които я изпълняват вършат това съвестно (аз гледам нашите чистачи), за да не я загубят, и ако това се възложи на затворници то те даже нарочно ще я изпълняват лошо (или ще се наложи да се удвои броя на надзирателите). Но в старите книжки може да се прочете и за овалване на някого в катран и перушина и превеждането му така по улиците на града, или за дамгосване на престъпниците и проститутките, и други подобни варианти.
Е, аз не съм привърженик на жестокостите, но някакви безболезнени и основно засрамващи мерки може да бъдат взети. Започвайки с обикновено публикуване на такива хора в някакви списъци, така че всички да могат да ги видят и научат (познатите им, колегите им от работата, или съседите, сигурно ще се заинтересуват). След това може да се нанася на тях някакво неизмиваемо мастило за определено време (от порядъка на седмица до един месец) и то със следене те да не си го измиват някак-си, изисквайки от тях да минават веднъж на ден през близкото полицейско отделение за да се разпишат и да ги огледат. А къде да се нанася? Е, на челото, или пък на ... носа, ако искате, така че всички да го (или я) виждат, и в транспорта и на работата. След това може да се прилага и
остригване на главата на една четвърт — да речем, започвайки от задната лява четвърт и по часовниковата стрелка, ако подобни случаи се повтарят (но може и на половина, предна - задна, или лява - дясна). Тъй като е напълно възможно това да стане мода след младите, то такъв тип "прически" трябва официално да се забранят и всеки такъв човек да може да бъде спрян от полицията и да се поиска от него да докаже причината за тази си външност, и ако тя не е в резултат на наказание, то да му се наложи съответното наказание, започвайки с глоба (евентуално плюс пълно остригване на главата).
Може също да се имплантират и някакви електронни чипове — да речем на дясното рамо, и на дясния хълбок отзад. Така човека ще може да бъде разпознат в случай на необходимост, но само от специалните органи на полицията. Ако се окаже нужно да се провежда постоянно следене на някой човек то може да се помисли и за специални приемо-предаватели от типа на мобилните телефони, но така че да може да се провежда точно сравняване на сигнала с човека (било то по пулса на сърцето, или чрез гласова връзка) и то така, че той да може даже да се къпе с тези устройства (в съвсем близко бъдеще това ще стане възможно, а аз мисля, че подобни приборчета вече се прилагат за следене на мигриращи птици и други животни).
Другата страна на нещата е работата за затворниците. Както казах тя е трудно да се намери, но ако с това се заемат съответни инстанции по някаква програма (в днешно време всичко се решава по някаква програма), то може нещо да се измисли. Аз ще предложа 2-3 неща, звучащи по-скоро утопично, в моя стил, но които могат да бъдат лесно приложени. Да речем, търговски пунктове с "примамващото" название "При нарушителите", където да може да се изяде някой сандвич или пица, да се изпие бутилка бира, те такива неща. Кой знае дали това няма да се окаже интересно хрумване за привличане на клиенти? Защото ако се окаже, то те ще дават нещо на държавата. Или неголеми манифактурни предприятия, за глинени чашки (с нарисувана или релефна полу-остригана глава). Или да се изпращат поединично в помощ на желаещи предприятия или магазини. Това ще бъде смешно, то ще бъде интересно за околните, даже и за самите нарушители, но те надали ще решат да "правят кариера" като частично остригани герои (а това и няма да им се отдаде, та нали тях скоро ще ги пуснат)
Друг вариант това е изпълнение на някаква неприятна, но полезна за човека — обърнете внимание на това — работа в затвора, която може и да не дава кой знае каква полза, но няма да навреди на никого. Да речем, затворникът да ... върти педалите на велосипед в стаята си, но с прикрепени към колелата динамо-машинки! Не е задължително получената по този начин електроенергия да влиза в електрическата мрежа, това изисква сложно съгласуване, но за нагревателни прибори, на кухнята, или за охлаждане на помещенията през лятото (ако не иначе то поне чрез механична връзка с витло), тя ще стане. ( Аз стигнах до тази идея след като чух, че някъде правели такава приставка към компютъра, така че да може да се зарежда акумулатор за няколко часа работа като се повъртят педалите към половин час. ) Никой няма да бъде особено доволен да прави нещо по принуда, така че това ще бъде един вид допълнително наказание, но в същото време и полезно натоварване за човека, грижа за неговото /нейно здраве.
Друг вариант, при който ще има разходи във връзка със задържаните, но това ще им бъде само от полза, а за младите това не е без значение. Става дума за провеждане с тях на някакви курсове. Аз имам предвид кратки, за две седмици, или от няколко такива части, но всяка една част да е с такава продължителност, което е съвсем достатъчно в редица случаи. Да речем по оказване на първа медицинска помощ, или по ремонт на електрически котлони, или хладилници, и т.н., или по изучаване на машинопис по десетопръстната система (това е досадно нещо, но полезно), или като въведение във водопроводни и канализационни дейности, или по вътрешна украса на домовете, и сумата други варианти. Иначе казано, това означава, че човек, попадайки за кратко време в затвора, няма да счита това време за пропиляно, няма да се озлобява на "ченгетата", но, все пак, надали ще продължи да се стреми да попадне отново там за поредната необмислена детинска постъпка. Та нали аз казах в началото, че може да се направи, при наличие на желание, така, че и вълка да е заситен (със соева каймица, а?) и агнето да остане цяло.
Ето с помощта на такива мерки може да се направи така, че и хората да могат да протестират "докато не им писне", както се казва, и техните гласове да могат да бъдат чути, и да може да се помогне на неефективната демократична машина да изпълнява успешно своите функции, а органите за охрана на реда на намалят малко своите разходи, помагайки при това и на самите затворници да прекарат по-полезно, а и приятно, времето на недългото им лишаване от свобода. По мое мнение всичко това още далеч не е осъзнато нито от обикновените хора, нито от съответните инстанции.
10. 2014
П.П.
05.2015. Струва ми се, че е нужно малко да се поясни идеята за допитванията, към точка 2. Най-напред за това, че явното гласуване с пароли, всъщност, е
, паролата е нужна за вход в системата, а по-нататък всичко е скрито. С помощта на ЦРУ или не, но ще съществува централна агенция където ще се изпращат персоналните отговори. Тази агенция нека провежда преди всяко допитване (обикновено веднъж в месеца, не в годината, както казвах по-рано) добавяне на нови граждани (които може сега да стават пълнолетни, или пък да решат да гласуват), а така също и изключване на някои починали (или, да речем, отказали се от гражданство). По този начин всеки път ще има нов файл с граждани и нови поредни номера, и след като гласуването вече е завършено то и няма да има смисъл да се коригира каквото и да било при старите гласувания, така че по тази причина дори и с парола човек да не може (т.е. това трябва да се забрани) да разбере своите лични отгори! Това от една страна е естествено, а от друга страна ще бъде гарантирана анонимността на отговорите, защото, представете си, че хванат някого и го накарат да въведе паролата и да узнаят неговите отговори — да, ама това няма да е възможно ако гласуването вече е приключило, а ако не е, то той винаги ще може после да промени резултатите.
Така, след това ако всеки път се провежда ново сортиране на хората (измененията може да са съвсем незначителни, но някъде след стотния човек вече всичко ще бъде ново) то и за всяко гласуване привързването на хората в списъка на централната агенция ще бъде различно, което прави безсмислено всички опити за отгатване кой под какъв номер се намира във вторичните списъци (където го няма уникалния номер — ЕГН-то при нас —, а само поредния номер). А ако и тези поредни номера се пермутират (или разбъркват) всеки пък (в ЦРУ или в неутралната агенция) то секретността ще бъде непробиваема.
По-нататък, аз не обясних подробно (защото подобни идеи давам и на други места) но за това гласуване може (а сега ще видите, че е и необходимо) да има специални фонокарти, като телефонните, а дори и с електронен чип, както на банковите, което не струва практически нищо. Щом има добре засекретени банкови фонокарти, то те може да се използуват и за банкови операции, поддържани от някаква банка, по уникалния номер на гражданина. Това ще даде възможност за провеждане на гласуването и от банкомати (ако се наложи), но важното е, че ще може да се провеждат и неголеми парични транзакции.
Това, което имам предвид е следното: ще може да се
нещо за това гласуване, за да се стимулират хората да отговарят! Ще се плаша съвсем малко, щом е от държавния бюджет, да речем по един или два евро-цента на един
, т.е. ако въпроса е за избор от пет варианта, то 5 или 10 цента на въпрос, но ако трябва да се избира от 20, то съответно повече. Независимо от това, ако въпросите са десет то ще се събере половин или едно евро, и няма никакъв смисъл тези парици да се изпускат. Те ще може да бъдат теглени, разбира се, когато се насъбере за най-малката парична банкнота, но горе-долу веднъж в годината това ще се случи, и тогава човек спокойно ще може да се почерпи с тези пари. По този начин хората и ще искат да дават своето мнение.
Не само това, тези карти ще може да бъдат използувани и за провеждане на гласуванията въобще, за Народното Събрание или за местните Съвети, и тогава даже и да се наложи да се плати едно-две евро, то държавата, определено, ще
икономисвайки разходите за изборите, и/или ще провежда такова гласуване поне веднъж в годината (не е задължително да се сменя Парламента всяка година, но да се знае какъв би бил той и да се предизвикат някои промени в кадрите). В плащането за това човек да гласува няма нищо противозаконно, това
е реклама, защото не може да се посочи кой лично печели (понеже печелят всички, или демокрацията) — само се повишава активността.
Така че аз, действително, не виждам недостатъци в използуването на това предложение, просто хората са доста инерционни, иначе няма никакви проблеми и за осигуряване на секретност (та нали банките изплащат пари, и не се оплакват), и за повишаване на зрелищността, и за подобряване на демокрацията. Основната причина, както на мен ми се струва, защо самите политици, и на Запад, не започват да рекламират нещо подобно, е това, че те разчитат основно на ... заблудата, разбира се, че те ще успеят някак-си да "метнат" избирателите, а ако всичко е ясно и просто, то хората ще започнат и да мислят, това ще пречи на политиците (поради тази причина аз не мога да посоча дори една голяма фирма, супермаркет, където да се стараят рекламите да бъдат информативни, да може да се сравняват стоките, и с другите магазини, и с подобни стоки — такива сравнения се правят, но се държат в тайна от администрацията на магазините). Тоест всичко, отново, се свежда до това, че народа е достатъчно простоват, или разсъждава детински, иска приказки а не истина. Научете се да гледате правдата в очите и живота на Земята (и в нейните околности) ще цъфне. Аз в почти всеки мой материал се старая да накарам читателите да се замислят. Да, и затова мен малко ме четат.
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/