И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук е поредната порция от четири неща за вестници.
— — — — —
ЗА ВЕСТНИЦИ
Съдържание на тази част
1. Истината за България
2. За пазара и за българина
3. Петилетка на разрухата
4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?
5. Време за равносметка
6. За избора и демоса
7. Реквием за една коалиция
8. Още нещо за демокрацията
9. Какво объркахме с Валутния Борд?
10. Що е то конвергенция?
11. Защо се "издъни" социализма?
12. Къде сме ние?
13. Прогноза за лето 1999-то
14. Може ли българина да плаща 50% данъци?
15. Размисли в навечерието на "празника"
16. За демокрацията и мелиорацията
17. За демократичния феномен
18. Крачка напред, две назад
19. Отново остър завой
20. Боже, какво ядем!
21. Защо петлите кукуригат сутрин?
22. Има ли глобално затопляне?
23. Фаталната 2013 година в България
24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме?
25. За фашизма от позициите на здравия разум
26. За социалното министерство в България
27. ... нови за вестници
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
КЪДЕ СМЕ НИЕ?
*
(безрадостно сравнение)
[ * Публикувана е преразказана версия на 7 стр. на в. "Континент" от 20.01.1999 без таблицата отзад, както и без графиките, които и тук ще си позволим
. ]
Когато човек участвува в някакво надбягване (а какво е живота, ако не едно надбягване за по-добро място под слънцето?) е редно от време на време той да се оглежда наоколо за да види как се движи сред другите. Освен ако той е на опашката и няма нужда да се обръща, защото всички останали са все едно пред него. В този смисъл ние сме доста облекчени, тъй като претендираме за аутсайдерското място между бившите (или екс-комунистическите) страни. Доколкото, обаче, някои може и да се съмняват в това, то нека погледнем за малко фактите в очите, както се казва.
Много подходящо за целта е западното списание Business Central Europe, на последните страници на което всеки месец се публикуват кратки статистики за 12 такива страни. Без да навлизаме в задълбочени икономически анализи ние ще приведем тук някои по-важни характеристики, а именно: брутния вътрешен продукт (БВП), нивото на безработица, средната работна заплата и външния ни дълг. В защрихованите полета на Таб.1. са дадени данните съгласно споменатото списание, а белите полета са получени на базата на тези данни. Тази информация, разбира се, се базира на национални източници, така че ние имаме правото понякога и да ги оспорваме, особено що се касае до нашата страна, защото е всеизвестно, че ние сме "факири" в докарването на сметките.
И така,
да започнем с брутния вътрешен продукт
(или, както по-рано му казвахме, съвкупен обществен продукт). Общата цифра за всяка страна би трябвало да е максимално вярна, защото тя лежи в основата на всички сметки и планирания на национално ниво, но за да можем да сравняваме страни с различен брой население трябва да използуваме някаква мярка на глава от населението. На Граф.1
**
е приведена наредбата на страните по БВП на глава от населението, само че се има предвид трудово заетото население (без това изрично да се указва), защото именно то изработва този вътрешен продукт. Според графиката излиза, че ние
сме съвсем на опашката, като Латвия е малко по-зле от нас, и дори сме доста близо до Литва, Румъния и Русия.
[ ** Не я търсете, както казахме графики няма. ]
Тъй като, обаче, е много съмнително как е възможно да има страна по-зле от нас (дори и само с 10-тина процента) нека получим и един друг вид БВП на глава от цялото население на страните. Такава характеристика хората на Запад навярно не използуват защото тя не е особено показателна за икономиката на страните, но пък е доста показателна за жизнения стандарт, а и освен това по-трудно може да се "нагоди". Това е показано на Граф. 2., където се вижда, че ние не само сме най-зле, но и разликите с близките до нас са доста по-големи, и дори
ние сме почти три пъти по зле от средното,
да не говорим за най-добрите страни. Тогава, убедени, че има нещо "гнило" в Таб. 1., нека си направим труда да проверим как са получени тези данни. След като БВП на глава се получава като разделим националния БВП на заетото население (или поне така би трябвало да са получени данните от третия ред на таб.1.), то да направим обратното — да разделим общия БВП на този на глава от заетото население, което ще ни даде тъкмо заетото население в различните страни. Това е направено на петия ред на таблицата, а на шестия вече е даден процента на трудово заетото население (от цялото) за страните. Тези резултати са показани на Граф. 3., където се вижда, че ако данните за БВП на глава от заетото население са верни, то
ние се нареждаме пак на опашката и по отношение на трудовата заетост.
Тази графика е особено показателна, защото заетост по-малко от 1/3 от цялото население е направо трагична. Това не може да бъде обяснено с нивото на официалната безработица, защото ние с нашите 10.8% сме много близко до средните 9.8% за региона. Освен това рекордното ниво от 17% е за Хърватско, следвано от Словения и Словакия, които според Граф.1. (че и Граф.2.) са едни от първите. Единственото обяснение е, че ние сме прилагали "друга методика", която да ни излага по-малко (защото е ясно, че приведените в списанието данни са получени от национални източници). Само дето тя ни излага още повече, защото когато нещата са много зле, то както и да ги въртим и сучим, те пак ще са зле. Освен това ние очевидно си противоречим, защото в статистическите справочници даваме около 3,2 млн. души трудово заети за 1997 г., което е с 21% повече от получените на базата на БВП на глава от заетото население. Тези 20-тина процента са точно толкова, колкото да ни изкарат и на Граф.1. на опашката с около 3,100 - 3,200 щ.д. Това, обаче, не означава че заетото население у нас е достатъчно, защото явната безработица далеч надхвърля 10-тината процента, а пък през тоталитарните години то беше някъде около четирите милиона. Средното за региона от 56.7% е една наистина средна цифра, към която и трябва да се стремим
***
.
[ *** Тук, изглежда, има известно недоразумение и в списанието BCЕ, защото после (може би след мое писмо до тях) за БВП на глава взеха да пишат
(purchasing power parity), което значело превърнато в покупателна способност, но това не променя нещата съществено, защото ние, все едно, сме си на опашката по всички показатели. Що се касае до безработицата, то авторът е такъв вече дузина години, но не се води в списъците, понеже не получава и стотинка, а иначе трябва да се разписва всеки месец. Това далеч не е единствен случай и повечето ЕТ са
безработни, но се залъгват с неколкократно по-ниски доходи от преди. ]
Нека да видим сега, къде сме ние по сравнение с развитите европейски страни, като Германия, Франция, Италия, Англия, и прочее по отношение на БВП на глава от заетото население. Пак в същото списание, в други брой, се цитира, че Словения и Чехия за 1997 година са достигнали до 63% от средното за страните от западна Европа, което ще рече, че това средно ниво трябва да е около 18,000 щ.д. на глава от заетото население (цифрите леко варират за различните периоди). Ако сравним това число с коригираното и по-реално за нас от 3,100 щ.д., се получава
разлика. Ха сега да видим кога ще ги стигнем?
Ако нашият БВП расте всяка година с по пет процента, което се съгласува с официалните наши и чужди прогнози (при все че засега е в сферата на добрите пожелания защото за 1997 година той е
с към 5%), и приложим формулата за сложна лихва, ще получим, че това ще стане след около
години. Само дето това е като да си правим сметката "без кръчмаря", защото през това време другите страни няма да стоят на едно и също място. Реалната прогноза на човек роден и живял в нашата страна е, че това е твърде възможно да стане
, ама не е сигурно! В крайна сметка на времето си Георги Димитров бе успял да ни поуспокои с лозунга, че ние ще постигнем за 10-20 години това, което другите страни са направили за столетия, и единственото нещо, което успяхме да постигнем, бе да се изравним с Русия и Румъния, но сега сме по-зле и от тях! Положително и днес ще се намерят подобни политици, защото, макар и за икономиката да има много проблеми, то за политиката и политиците няма нищо невъзможно.
Сега нека разгледаме
средната месечна заплата.
Наредбата на страните тук (показана на Граф. 4.), сочи, че ние сме
три пъти по зле от средното за региона
и 8-9 пъти по-зле от най-добрите, да не говорим за "нормалните" западни страни където "пътите" стават 20 до 30. Дори това трагично положение се влошава още повече от факта, че минималната ни заплата е една трета от средната, или по един долар на ден. При сегашното данъчно облагане, ако човек получава средната заплата, то той плаща към 15% данъци върху цялата сума, докато през тоталитарно време, тази цифра беше към, и малко под, 10% при
средна заплата. Сега една основна част от населението живее за сметка на помощи от чужбина, докато по-рано никой не ни е помагал и пак си живеехме по-добре.
Остана още да видим и наредбата на страните по отношение на
външния дълг.
Прието е той да се изчислява като процент от брутния вътрешен продукт, защото се изплаща чрез него. Тази зависимост е показана на Граф.5., като и тук ние сме отново на опашката с 87%, което е два пъти и половина по-зле от средното. Интересно е да видим този дълг и като брой средни заплати на трудово заетото население (на Граф.6.), само че там ние сме вече
почти четири пъти по-зле от средното.
Ако приемем, че заетото население трябва да се увеличи с 20-тина процента, както говорихме по-горе, то дълга ни ще стане
25,5 работни заплати, или три пъти по-зле от средното. Нещата са действително трагични, но по-важното е, че не бива да хвърляме вината толкова върху тоталитарното ни наследство, колкото върху объркания ни преходен период! Наистина, малко преди ноемврийския преврат външният ни дълг беше почти 8 млрд. щ.д., но при 4 млн. трудещи се това прави грубо по 2,000 щ.д. на работник. Само че тогава средната работна заплата вече беше 350 до 400 лв., считай долара, защото такава беше покупателната способност на лева, така че дълга ни е бил около 5, най-много до 6, средни заплати, или дори по-малко от средния дълг сега за региона (8.6 заплати)! Както казва народа ни: каквото човек (чети държава) сам си направи — никой не може да му го направи! Или още: като на някой му е малко акъла — да му е здрав гърба!
От казаното, обаче, не трябва да следва, че сега ние сме най-зле от всичките бивши социалистически страни, защото в тази статистика не е включена една много важна (за нас) страна — Албания. Тя не е включена в разглеждането на въпросното списание, защото е всепризната най-бедна европейска страна. Ако включим и нея, то сигурно вече няма да сме на "куйрука", което може да ни служи за утешение. Ако пък вземем да добавим и Бангладеш, то вече ще имаме две страни зад нас. Евентуално после може да помислим и за Руанда. Важното е да не се отчайваме и да вярваме в демокрацията. Ако не след 30-тина години, то след половин-един век все ще влезем в Европейската Общност. Вярно е, че поне две поколения ще бъдат загубени, но пък какво са няколко поколения по сравнение с вечността?
12.1998
П.П.
Е, в Европейската Общност влязохме, ама иначе сме "цъфнали и вързали". Всичките тези сравнения от преди 10 години са си пак в сила (с леко изместване на някакво средно ниво). С други думи, настанихме се, както отдавна се казваше, в "мазето на Европейския Дом".
2008
ПОКАЗАТЕЛИ No по ред България Естония Латвия Литва Полша * Население (млн) 1 8.4 1.5 2.5 3.7 38.6 * Брутен вътр. продукт (млрд. щ.дол) 2 10.2 4.5 5.4 9.0 135.8 * Брутен вътр. продукт на глава от заетото население (щ.дол.) 3 3,860 4,444 3,421 4,255 6,406 Брутен вътр. продукт на глава от цялото население (щ.дол.) 4 1,214 3,000 2,160 2,432 3,518 Трудово заето население (млн) 5 2.642 1.013 1.578 2.115 21.199 Процент на заетото население 6 31.5 67.5 63.1 57.2 54.9 * Безработица в проценти 7 10.8 3.3 7.6 5.6 9.7 * Средна месечна заплата (щ.д.) 8 109.0 296.6 222.4 227.8 373.0 * Общ външен дълг (млрд.щ.д.) 9 8.9 0.4 0.4 1.5 38.0 Външен дълг като процент от брутния вътрешен продукт 10 87.3 8.9 7.4 16.7 28.0 Външен дълг на глава от заетото население (щ.дол.) 11 3,368 395 253 709 1,793 Външен дълг в брой средни заплати на заетото население 12 30.9 1.3 1.1 3.1 4.8
Таб.1а. СРАВНИТЕЛНИ ДАННИ ЗА БИВШИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ (ОТБЕЛЯЗАНИТЕ СЪС ЗВЕЗДИЧКА РЕДОВЕ, БЕЗ СТЪЛБА "СРЕДНО", СА ОТ СП. BUSINESS CENTRAL EUROPE, 11/98)
No по ред Румъния Русия Словакия Словения Унгария Хърватско Чехия Средно * 1 22.7 148.2 5.4 2.0 10.2 4.8 10.3 * 2 34.8 462.5 19.5 17.5 44.9 19.3 52.9 * 3 4,356 4,378 8,585 11,724 7,318 5,108 11,566 6,285 4 1,533 3,121 3,611 8,750 4,402 4,021 5,136 3,575 5 7.989 105.642 2.271 1.493 6.136 3.778 4.574 6 35.2 71.3 42.1 74.6 60.2 78.7 44.4 56.7 * 7 8.7 11.4 13.8 14.2 8.9 17.0 6.8 9.8 * 8 149.0 160.0 309.0 936.0 293.2 644.0 384.0 342.0 * 9 8.1 120.0 11.9 4.3 23.3 6.8 21.9 10 23.3 25.9 61.0 24.6 51.9 35.2 41.4 34.3 11 1,014 1,136 5,239 2,881 3,798 1,800 4,788 12 6.8 7.1 17.0 3.1 13.0 2.8 12.5 8.6
Таб.1б. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
— — —
ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО
*
(или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)
[ * Публикувано е леко съкратено на 8 стр. на в. "Континент" от 12.01. 1999. ]
И през следващата година
ние ще продължаваме да бъдем бедни,
което ще рече, че бедните ще стават още по-бедни, а богатите — по богати, защото такава е тенденцията във всяко нормално капиталистическо общество, тъй като в свободния свят, както и в природата, едрите риби изяждат по-дребните! Това е една естествена тенденция, която ни най-малко не разстройва хората в западните страни, и може да я чуете понякога и по CNN, само че с усмивка на уста и с лека ирония. Ако при нас това не буди усмивка, то е само защото още не сме достатъчно богати. Но това се дължи не на наследството от комунизма, а на цял комплекс от природни и икономически дадености на страната ни, както и на слабата ни организираност като нация, защото ние не сме единствената бивша социалистическа страна, и имаме достатъчна база за сравнение с другите.
Наред с това неизбежно обедняване, обаче, ще протича и противоположната тенденция на
повишаване на жизнения минимум на населението
и подобряване на социалните придобивки, или засилване на социализацията на обществото. Има шансове минималната ни заплата най-после да стигне поне до 40 щ.д. към края на другата година (още повече ако долара вземе да спадне още малко). Тази тенденция за повишаване на долната граница на бедност е свойствена не само на комунистическото управление, но в еднаква степен и на всяка развита капиталистическа страна, и тя е израз
на особените грижи на богатите за по-бедните, а на нужната доза здрав разум, за да се осигури безкризисно развитие (т.е. обогатяване на богатите!). Крайно време е българина да осъзнае тези две противоположности и да не ги приписва само на политически сили. И действително, както десните могат да имат социална платформа, така и левите може да вземат мерки за развитието на едрия бизнес, защото не може да има капитализъм без капитали, или без тяхното съсредоточаване в ръцете на някакво малцинство. Капитализмът е игра на компромиси, а демокрацията предлага добри възможности за тяхното постигане.
Политиците ни, от своя страна, ще продължават да провеждат своята
частна или
(защото самата дума "партия" идва от корена part или страна), и като така ще бъдат далече от правилното решение, понеже демократичното управление почива на презумпцията за
(защото ако такава партия съществуваше, то всякакви по-нататъшни дискусии и избори щяха да бъдат излишни, което и беше концепцията на тоталитаризма)! Бавно и полека нашият народ почва да осъзнава това, така че няма изгледи през следващата година да имаме нови предсрочни избори,
защото при сегашното управление сме чак "цъфнали и вързали", а защото трябва да
, ако искаме да ни остава и малко време за развитие!
И през следващата година
цените на основните хранителни стоки ще се задържат ниски,
понеже народа ни, който и определя цените при пазарното стопанство, е достатъчно беден за да може да плаща повече. При това положение тези цени ще се задържат около два пъти по-ниски отколото в западните страни, и към един път и половина по-евтини отколкото в другите екс-комунистически страни (ако не броим Румъния и Албания, с които единствено вече можем да се сравняваме). Въпреки рекордно ниските цени на дребно за региона ние не успяваме да привличаме нужния туристопоток, макар че зависимостта тук, изглежда, е обратна, т.е. цените ни са толкова ниски, защото нямаме приток на туристи и в момента ние сме дори по-изолирани от света отколкото бяхме при тоталитаризма.
Наред с това, обаче, промишлените стоки и особено
комуналните разходи ще растат с изпреварващи темпове
**
,
[ ** И до 2008 г. те продължават да растат така, като в предишната и тази година ги сдържа само поредното почти двукратно поскъпване на някои основни хранителни продукти поради включването ни в Европейската Общност (което е поредната шокова терапия за нас, защото ние освен от шокове от друго и не разбираме). ]
защото, независимо от битуващото сред народа мнение, те са доста по-ниски от нужното ниво. Основание за такова твърдение ни дава, разбира се, съотношението на стоките и услугите по сравнение със Запада, или с положението у нас преди ноемврийския преврат. Всякакви сравнения на цените със заплатите са безпочвени, понеже само пазара ни на стоки е отворен към света, докато пазара на работна ръка все още е ограничен в рамките на страната ни (ако не броим 5-6% щастливци работещи навън). Нашият пазар няма да стане достатъчно наситен, и добър регулатор на производството, докато цените на стоките не се установят около себестойността им, така че и през следващата година, ще има редица аномалии, или спекулативно високи или ниски (например, при интелектуалния труд) цени. Що се касае до комуналните разходи и транспорта, то те трябва да подскочат
догодина, независимо дали това ни харесва, или не особено.
То, ако се замисли човек, ще излезе, че единствената полза от Валутния Борд бе да си назначим чужди "пазванти", защото на своите не им вярвахме. Така сега и заплатите ни са ниски, и лихвения процент е към пет пъти по-малък от нивото на инфлация, и въпреки това сме по-спокойни от преди и не ходим да стачкуваме. Не че не би трябвало да е така, но то говори и за известна перверзност на психиката на българина, защото всички тези ефекти бихме могли да постигнем и сами, но с малко национално съгласие.
По-конкретно
можем да очакваме догодина цената на олиото и захарта най-после да се изравнят, на около 1,300 - 1,400 лв, защото и у нас по-рано те бяха, че и по целия свят те са, равни (на около един щ.д., но като за нашия пазар можем да приемем 0.7 щ.д.). Цените на сиренето ще се нормализират когато се изравнят данъците върху овчето и кравето сирене и хората започнат да купуват, както и по-рано, предимно овче, което ще доведе и до известно спадане на цената на млякото до към 300 лева (поради намаление на консумацията му във вид на краве сирене и извара). Тогава можем да очакваме кравето сирене да е 4,000, а овчето - 6,000 лева
***
. Не е изключено към края на годината да изчезне "демократичната" ни практика вместо кайма от месо да се продава почти два пъти по-евтина смляна и боядисана карантия, като тогава истинската кайма стане към 5,000 лв, а пилешките крака и главички, патешките фенери, и голите кокали изчезнат от пазара (и менюто на българина). Ако не догодина, то в началото на новия век и това ще стане
****
.
[ *** Това, защо млякото у нас не ще да поевтинява, не ми е много ясно, но към 2008 г. то поне си влезе в международните "релси", и съотношението на: л. краве мляко към кг. овче сирене стана 1:5 (докато на Запад то е 1:7, а у нас по-рано беше 1:12 поради дотацията на млякото). ]
[ **** То почти стана преди да влезем в Европата, ама в 2008 г. пак "светим" с тези фенери; а пък за каймата — появиха се такива със соеви добавки, които пак да са евтини. ]
В същото време не бива да си мислим, че и догодина чушките, доматите и лука ще се продават през сезона по 200—300 лева, защото, който е засял тази година такива зеленчуци, догодина ще ги смени с нещо друго, като картофи, например. Така че минималните прогнозни цени за лука и чушките са 400 лв, за доматите — поне 500, а за картофите — 250 лева. Стремежът на българина непременно да "прецака" ближния си ще продължава да рекушира върху самия него, докато не се научи да сее това, което расте най-добре на неговата почва, да го редува както трябва и да не гони само печалбата.
Преминалата първа вълна на приватизация показа, че една акция от 1,000 лв., която би трябвало поради инфлацията да има сега номинал над 10 хиляди, донесе средно 250 лв дивиденти, което е 2.5% годишен доход, или два пъти по-нисък от смешно ниския лихвен процент, така че няма основания за голям "юруш" в следващата подобна акция. Освен това тези фондове, които бяха най-рекламираните, те и донесоха най-ниските дивиденти (към стотина лева на акция), така че, може би, българина и да си извлече някаква поука за догодина — например, че комерческата реклама е доста по-лоша манипулация от комунистическата по-рано. Не че не бива да се участвува в поредната приватизация, но по-умно, което ще рече, че не всичко трябва да се вложи на едно място, където да донесе, предположително, най-голямата печалба, а да се разпредели на 3-4 порции в тези отрасли, където човек чувствува нужда от развитие.
Що се касае до личното здравно осигуряване, май че така и няма да успеем да уредим този въпрос в рамките на века, при все че трябваше най-напред той да се реши преди да отприщваме частната и платена медицинска помощ, но какво да се прави: пуста младост (политическа) не трае! Ще продължават и бъркотиите с платеното обучение, защото българина още не може да разбере, че в повечето европейски страни основния брой от изучаващите висше образование (да не говорим за средно) не го заплащат предварително, т.е. както беше и у нас преди, а дори и там където се плаща, като в Америка, то това не е от учащия се или родителите му, а от редица фондации и предприятия и то в зависимост от резултатите от успеха при кандидатствуване или обучение, а не просто: искаш да учиш — плати си. А щом народа не го разбира, не може да искаме неговите политици да го разбират, защото тяхната функция е, преди всичко, да изразяват волята народна.
И все пак нещата вървят към оправяне, макар и не поради заслугите на сегашното Правителство, а по простата причина, че най-после "стигнахме дъното". Сега не ни оставя нищо друго, освен "да ни стигне въздуха" докато изплуваме.
12.1998
— — —
МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ПЛАЩА 50% ДАНЪЦИ?
*
[ * Публикувано на 7 стр. на в. "Континент" от 04.02.1999 с малки корекции. Скоро след това вестникът фалира, защото — ами, може ли нещо свястно да остане сега в България? ]
Питането ни е съвсем оправдано, защото те наистина са толкова, поне за средния българин, със средната в момента заплата от около 110 щ.д. месечно, или 180,000 "демократични" лева. А че данъците наистина са толкова можем да се убедим чрез елементарни сметки. Първо, този среден гражданин на заплата взема не 180 хиляди чисти, а му се удържат около 16% данък общ доход, или казано в хилядарки,
30 на брой
. Второ, понеже с тези пари той няма никакви шансове да спести нещо за "светлото
бъдеще" той успява за нула време да ги похарчи по магазините, където на всяка стока плаща и по 22% ДДС, което върху заплатата му прави
40 хилядарки
.
**
[ ** Тук има известна неточност, защото от заплатата му вече са останали 150,000, така че Ви излъгахме със 7,000, но сметките са правени с такъв запас, че това не променя извода ни. ]
И на трето място идват акцизите, които са още (освен ДДС-то) около 60 - 70% върху цената на акцизните стоки, нещо което може да бъде проверено в нашето законодателство, но ние ще се задоволим с една проста проверка идваща от търговската практиката. Да си припомним, че преди 4-5 години, когато още нямаше акцизи на тези стоки (а още по-зле ако и тогава ги е имало) едно шише ракия (700 мл., бутилирано) се продаваше почти колкото литър мляко. Нека приемем, че литър ракия, водка, или каквото и да е евтино менте, струва колкото два литра мляко (по продажни цени на дребно, с някакъв данък), за да не ни обвинят в пристрастие. Според сегашните цени, обаче, един литър ракия струва поне 3,000 лв, докато най-евтиното мляко (порядъчно разредено) е 500 лв., от което излиза, че сега плащаме три пъти повече, или че 2/3 от цената (т.е. 66%) отива за акцизи. Ние ще смятаме с 60%. Разходите на средния българин с мизерната му заплата могат да бъдат съвсем скромни, така че нека приемем само по една кутия евтини цигари (към 500 лева) дневно и едно шише евтина ракия на седмица (или 2,500 лева). Така получаваме, че цигарите откарват към 15 хиляди и пиенето — към 10 хиляди, или общо 25,000, 60% от които са
15 хилядарки
за акцизи. Тъй като не е човешко, ако българина няма пари и за една бирица дневно, нека сложим още и 30 бири от най-евтините (по 350 лв), което дава още 10,000, но понеже при бирата акцизите са по-малки, то ще добавим още само половината от тези пари, или
5,000
. Събрано това дава: 30 + 40 + 15 + 5 = 90 хиляди демократични левчета (които не чинят и по една тоталитарна стотинка), което пък е точно половината на 180 хилядната му заплата. Ами, това е положението:
половината от доходите — за държавата!
И обърнете внимание, че автора не се стреми да надува сметките, които в някои други медии биха могли да излязат 60, че и повече, процента, защото тук разглеждаме средната заплата, а не едно 300 хиляди, да речем, когато удръжките стават към 60 хиляди (и не растат линейно), нито пък говорим за поне едно шише марково питие месечно (което откарва към още 20-тина хилядарки), нито за вносни цигари по два бона пакета. Също не добавяме още и данъците за колите, защото човек с една средна заплата не може да си позволи да кара вече кола, както беше по-рано.
Нещо повече, авторът не се кани да Ви обяснява, че толкова големи данъци не са правилни (сравнени, с църковния десятък в Средновековието, например), защото няма развита страна по света, където личните удръжки върху доходите да са по-малки от 15-ина процента, при същите 20-ина процента ДДС, но за сметка на това значително по-големи акцизи (тъй като никъде кутия цигари не е по-малко от долар, нито шише алкохол — по-евтино от 5-6 щ.д.). Освен това там хората плащат и здравни осигуровки, които ние още не сме се заели да уредим така, както е в повечето страни от западна Европа, и караме до голяма степен по стар социалистически маниер. За съжаление съвременните държави не са като средновековните, и с 10-20% данъци не може да се издържа полиция и армия, да има прилично здравеопазване, образование, и прочее. Само дето нашата държава (пак за съжаление) стана по-зле от средновековните, което пък е другата страна на монетата.
Иначе тези данъци са оправдани, като дори за тази година таблицата за облагане с данък общ доход е доста по-опростена от други години, като има само четири реда. Не е все пак ясно, защо процентите се дават "за горницата над" а не върху цялата сума, от което именно човек се интересува (освен, ако не е по стар тоталитарен навик, за да се направи едно нещо доста сложно, та човек да се обърка в него). Така излиза, че за първите 8 работни дни от месеца, например, приходите са необлагаеми, за следващите 3 дни се облагат с 20%, за по-следващите 7 — с 26%, а после пък — с 32%. Но в общи линии нещата са правилни, само дето
за нашия народ, върнал се, благодарение на демократичния ни преход, с половин век назад във времето, защото на всеки би трябвало вече да е ясно, че такъв жизнен стандарт ние не сме имали, нито през 80-те години, нито през 70-те, нито дори през 50-те. Може през 45—46 години положението да е било много тежко, но то е било след сумата години на война и разрушения, докато нашата "нежна революция" от 90-те години излезе нещо бая "груба", на практика.
Народът ни сега е толкова закъсал, че той изобщо не разбира кое за него е добре и кое е зле. Бедността е толкова силно смущение в една страна, че тя обърква всички нормални съотношения в обществото. Ако не е било така нямало е да се появи на времето и призрака на комунизма (който съвсем не е изчезнал от световната арена), нито пък е щял да се породи лафа, че бедността не е порок, но е голяма свинщина. Небезизвестният Жоан Бертранд Аристид беше казал наскоро: "ние се движим от мизерията към бедността, но с достойнство". Авторът няма точна представа за тяхното движение, но ако се тръгне от мизерията, всяко движение е положително. Само че при нас стана точно обратното, т.е.
сега ние се движим от бедността към мизерията загубили всякакво достойнство!
Не е възможно да се говори за нормални капиталистически отношения при положение, че ние не сме нормална капиталистическа страна! Ние
нормална социалистическа страна и народите по света ни уважаваха, и не се нуждаехме от чужди милостини. Сега и с чуждите милостини ние пак сме си зле! Народът ни се вълнува от предстоящия данък и върху хляба и кравето сирене, например, като си мисли че той не трябва да се въвежда, докато истината е, че изобщо не би трябвало да се прави разлика между кравето и овчето сирене. За жителите на нормалните западни страни звучи като виц, че ако някой пече хляб и го продава, то той не трябва да включва ДДС в цената, но ако прави банички, то не може без този данък. Това си е чист анахронизъм и колкото по-скоро се избавим от него, толкова по-добре, защото той изкривява ценообразуването.
Ако изобщо е трябвало да има някакви данъчни облекчения, то те би трябвало да засягат
хранителни продукти, а не само някои от тях. При сегашното положение възниква парадоксът, че тези, които нямат пари за да си купят прилична храна, заплащат и една част от стойността на луксозните стоки на тези (малцина), които имат достатъчно за да си купуват и луканки и хубаво месо (а не карантиена кайма) и други специалитети, като от най-евтините стоки производителите (и търговците) печелят най-много. Ако народът е гладен той трябва да се нахрани, но не да се спъва пазарното стопанство. Една прилична купонна система би била по-добра от сегашното положение, и затова нашите началници от Валутния Борд са прави в исканията си.
Те изобщо са си прави, хората (само че изхождайки от техните интереси!), и като искат да разпродаваме каквото можем, защото иначе няма да се оправим. Наша работа е вече и ние да си гледаме интересите, а не само политиката! Никой не ни е виновен, че си
избрахме лош модел на капитализъм,
който може и да е добър за Запада, дори и за Унгария, Чехия, Полша и прочее, но не и за нас. Конкуренцията е хубаво нещо, когато може да се осъществи, но при нас практически няма конкуренция защото народа не търси по-хубавата стока (както беше при тоталитаризма, например), а по-евтината. Търговията предимно с Европейските страни също е хубаво пожелание за нас, но ще си остане само пожелание, защото нашите стоки просто не могат да се продават там, докато в Русията се продаваха десетилетия с голям успех. Нашето развързване от рухващото руско "икономическо чудо" е правилно по идея, само че то изобщо не ни спаси от затъване, докато едно разумно поддържане на старите връзки сигурно щеше да е от взаимна полза. Както е правилно и вслушването в гласовете на някои другомислещи, но не чак до такава степен, че да вкарваме в Народното Събрание естрадни певци, или да компенсираме предишните преследвания на дисидентите със сегашните им високи заплати и постове. Не е лошо да си припомним латинския произход на думата "дисидент", което ще рече човек, който още
на местото, за което толкова мечтае, защото и той иска да гребе с лъжицата от държавния мед (или да си хапва гратис от държавната баница). Нито пък беше редно да се реституира собственост на хора, които никога не са мечтали за нея, или поне не преди да се раздаде нещо от държавата и на всеки редови гражданин работил десетилетия за нея, докато от осъществената масова приватизация средния българин не е спечелил повече отколкото за литър ракия на година. И други подобни примери.
При сегашното положение не ни остава нищо друго, освен да се примирим със загубата на труда на поне три поколения (две предишни и поне едно сегашно) и да приемем
демократичния ни преход за някаква алтернатива на военна разруха.
Това съвсем не е далеч от истината, защото, въпреки десетилетията на студена война и на всестранен бойкот на Социалистическия Лагер от страна на Запада, този Лагер рухна точно тогава, когато развитите страни решиха да ни подадат ръка. В този смисъл тяхната икономическа помощ, действително, е една алтернатива на кръвопролитните Първа и Втора световни войни! Тази алтернатива е
, така че не можем да кажем нищо лошо за богатите капиталистически страни. Щом капитализмът е общество на капиталите, то и всякакви проблеми трябва да се разрешават по пътя на господството на капиталите. А че при тази "демократична алтернатива" някои народи пострадаха много — е, ами, какво да се прави: a la guerre comme a la guerre, както казват французите. Така че пак излиза, че само
сме си виновни за "дереджето", в което се намираме сега.
А що се касае до нашия въпрос от началото, дали българина може да живее като плаща 50% данъци — ами, ще трябва да се научи, защото друго нищо не му остава! И нека не се стреми отново да сменя управниците си по-често от положеното им време, защото това не води до нищо хубаво. Нашите беди идват не защото ръководната политическа сила (която и да е тя) е лоша, а
от това, че тя (понякога) не е чак толкова лоша! Причината за неуспехите ни отново е
, в модела към който се движим, а не в некадърността на управниците ни (макар, че и това е вярно до голяма степен). Да се надяваме, че ще запазим поне доброто си име пред света на умерен и покорен народ, за разлика от някои наши съседни държави. И да очакваме създаването на някой "Реквием за българската демокрация" от някой, вече демократичен, дисидент, който, обаче, не е обладан от жажда за власт и лично облагодетелствуване. Такива хора сигурно вече има, но ние сме все още толкова опиянени от демократичната еуфория, че избягваме да се вслушваме в тях, защото никой
забранява да приказват. Трябва ли отново да има забрани за да се вслушваме понякога в гласа на разума?
01.1999
— — —
РАЗМИСЛИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА "ПРАЗНИКА"
*
[ * Трябва да Ви предупредим, че става дума за 2.2. ]
Според една древно-гръцка легенда хората едно време били с две глави, четири крака, и четири ръце, което било много удобно, защото така те виждали еднакво добре и напред и назад и, понеже били така родени, считали това за нормално и си живеели доволни и щастливи. Но тъй като били щастливи те изобщо не слушали и не почитали боговете и не се интересували от тях. Това, обаче, съвсем не се харесало на обитателите на Олимп, и те решили да ги накажат жестоко. Както знаем, за боговете няма нищо невъзможно, и те упоили четирикраките човеци и след това ги разрязали през средата на две почти еднакви части с по една глава, два крака, и две ръце. Като се събудили и разбрали какво ги е сполетяло хората били страшно нещастни и веднага започнали да търсят половинките си.
Само, че те така били свикнали с половинките си, които по-рано били винаги до тях, че не им обръщали особено внимание, и сега не можели само като погледнат някоя друга човешка половинка да разберат дали това е тяхната или някоя чужда. Затова се налагало те добре да се отъркват и притискат един до друг, да се понаместват наляво и надясно, да се завъртат насам и натам, за да проверят дали наистина са намерили своята половинка. Този процес продължавал доста дълго, той продължава и днес, и затова хората не могат да живеят сами, понеже всеки от нас е само половин човек.
Въпреки предвидливо оставените от боговете специфични приспособления за постигане на
това изисквало особен усет и търпение. Постепенно, обаче, хората свикнали с търсенето на половинката си и то започнало да им харесва само по себе си, дори независимо от честото предчувствие, че другия човек явно не е нашата половинка. Малко по малко самият процес на търсене и напасване станал най-интересното занимание за човека и вместо да ни направят зло боговете, всъщност, ни направили добро, защото ни дали още един източник на щастие.
Дотук добре, в общия случай, но някои половинки толкова се объркали и ошашавили, че не обръщали никакво внимание на някои разлики в "стиковъчните" приспособления и започнали да ги използуват не според предназначението, като например: не отчитали параметрите за допуски при сглобките, не се съобразявали с диаметрите на отворите и дори се опитвали да поставят "винт" там където още няма "нарез" за него и даже го завъртали в обратната посока на резбата. Между другото, любопитно е да споменем, че в немския език die Mutter значи не само майка, но същевременно и ... гайка в техниката, което ще рече, че те са имали предвид подобни асоциации. Но и ние не сме далеч от тази представа, щом говорим за
хора с обратна "резба".
Е, такава е легендата, а истината е, че такива хора съществуват откакто свят светува, а щом едно нещо е доста разпространено, то сигурно си има и причини за това, макар и да се приема за неправилно от болшинството. Тенденциите в редица западни страни за легализация на хомосексуализма в наши дни, както и парадите на тъй наречените гейове (т.е. веселяци, в превод от английски) и лесбийки, не трябва да ни навеждат на мисълта, че те днес са повече отколкото преди две-три хиляди години, например. Техният относителен брой по всяка вероятност е същия
**
, само че по-рано те са се криели, докато сега се гордеят със своята перверзност. Е, да ме прощават хората, но, все пак, това си е
[ ** Всъщност, след известно време авторът взе да мисли, че от към средата на ХХ век хомосекса май взе и относително да нараства, но ако е така то това сигурно е последица от ... еманципацията (вижте също статията "Ех, манци, манци -пация!". ]
чиста проба перверзия,
макар че не трябва да се счита, че това, непременно, е нещо лошо (или пък хубаво), защото перверзността е масово разпространено явление в човешкия живот! Самата дума означава просто нещо наопаки (с променен словоред) и може да се приложи винаги, когато става дума за нещо различно от масовата практика. Перверзия е, например: човек да си обръсне главата през зимата (и да ходи при това без шапка, за се вижда голата му глава); или да тръгне в летните жеги с ботуши до над коленете; или да си сложи кепето с козирката назад (защото, ако не му трябва козирка, може да си купи някакво таке); или да тръгне през зимата с топла риза, която трябва да се пъхне в панталона (защото така е ушита, а пък е и студено), но тя да му стърчи навън и да е два пъти по-дълга от горното му яке, и прочее.
Това е нещо като да си намаже човек сандвич с масло, да го обърне с маслото надолу и така да го яде, а пък, ако има нещо сложено върху маслото, то да го придържа отдолу с ръка. Редица перверзии, обаче, с течение на времето стават нормална практика и тогава тези, които не я прилагат биват считани за изключения, така че всичко зависи от традициите в момента. По-младите обичат да се правят на интересни, а това става най-лесно чрез промяна на външния им вид или на вкусовете им. В крайна сметка в случая с хомосексуалистите важното е
дали тяхната изключителност не е въпрос на мода?
Тук вече е редно да започнем да правим разлика между видовете хомосексуализъм като различаваме:
— такъв, който е следствие от предразположението на индивида;
— такъв, който се налага от специфичните житейски обстоятелства; и
— който е нещо преходно и относително безобидно (като обръщането на кепето, или носенето на обеци от мъжете).
Схващането на автора е, че в днешно време съществено разпространение получава модния хомосексуализъм — в резултат от опиянението от непозволените досега свободи. Тук нямаме предвид само нашата страна (и по-скоро,
нашата), а и целия Запад, защото поне до средата на века всякакви сексуални извращения са били преследвани, било то неофициално, било то от закона. У нас не ми е известно да е имало затвори за хомосексуалисти, но в САЩ, например, е имало. А в "добрата стара Англия" пострадва небезизвестния Оскар Уайлд. Интересно е, че в по-далечното минало на тези неща се е гледало дори по-снизходително отколкото все още се гледа у нас и в другите страни.
Твърди се, че геният Микеланджело също е бил хомосексуалист, но не е известно той да е бил подложен на някакво преследване, докато в още по-дълбока древност, а и сега по арабските страни, е разпространен, ако може така да го наречем, "традиционния ислямски хомосексуализъм". Модата е винаги непостоянна и тя скоро ще изчезне. Младите момчета, които сега си слагат обеци не си дават сметка, че това е неосъзната проява на
у тях, предимно в периода на и преди пубертета, защото всякакъв начин за разкрасяване на мъжа, различен от даденото му от природата, е съзнание за неговото несъвършенство! Жената
да си позволи това, защото тя
да се доукрасява за да примами мъжа и това е природосъобразно, докато обратното не е. Както и да е, това не е основание за тревоги. Дори човек и да пробва веднъж-дваж, за да види как е, също не е опасно, защото в секса няма ефект на привикване, както е, примерно, с наркотиците.
Принудителният хомосексуализъм пък възниква при продължително пребиваване в еднополова среда (интернати, казарми, манастири, и пр.) и той също има временен характер като при промяна на ситуацията може да изчезне
***
. (Можем да споменем, че на английски mate значи: помощник, моряк, но като глагол значи тъкмо сношавам се, което ни навява на мисълта, че за морящите в миналото "помощта" често се е изразявала и по този начин.) В крайна сметка авторът не се наема да твърди дали е по-добре в казармите да има хомосексуални сношения, или до тях да има публични домове, или да се прилагат някои от постиженията на съвременната (и древна) медицина. Сексът е основен проблем за всеки човек, поради което сега е модерен лафа, че: секса не е въпроса,
!
[ *** Точно този вид днес може да е силно повлиян от еманципацията. ]
И така, остана естествения или вроден хомосексуализъм, който, именно, е имал същото разпространение преди хилядолетия, което има и сега. Правилното виждане по въпроса е
да се гледа на него като на вид болест.
Но това
е заразна болест, от която да се опасяваме, и тя може да буди само съжаление (и доскоро будеше), докато не се появиха гейовските паради, с основната цел да покажат колко интересни хора са те. То Дори самата дума gay е съвсем неправилно окупирана от тях (освен ако не приемем, че това е просто женски род от ... японската гейша). За мислещите личности тъкмо стремежа на гейовете да покажат че те са като другите, че дори и по-интересни, би трябвало да доказва тяхното
на болестното им състояние! Само, че далеч не винаги те биват възприемани така.
Ако хомосексуалистите не твърдяха, че те са по-добри от другите хора, то и последните нямаше да гледат на тях с пренебрежение и дори презрение (или поне нямаше да имат
за това). Макар че спокойно може да се твърди и обратното, а именно: ако повечето хора не гледаха на гейовете и лесбийките с пренебрежение, то и последните нямаше да се стремят да покажат, че те са нормалните, а другите са скучни и ограничени хора. Както виждаме нещата са зациклени, така че
за постигане на мирно съжителство са нужни усилия и от двете страни.
Между другото, доста хора (поне на Запад) се заблуждават за произхода на думата "хомосексуалист", като си мислят, че тя идва от латинското homo (т.е. човек, мъж), само че тя идва от гръцкото "хомогенен" или еднороден. Аналогично и думата "хетера" не значи проститутка, а просто същество от
пол (в традиционната за Древна Гърция мъжка компания).
Каквито и да са хомосексуалистите те са човешки същества и тяхната изключителност в едно отношение често е свързана и с изключителност, вече като заложби и способности, в някоя
област! Това не е пропаганда на този секс, а констатация на факта (на групиране на изключенията или отклоненията в някакви пачки, което е добре известно на всеки хазартен играч). Или, най-малкото, техните чувства, като правило, са по-силни от тези при хетерогенната любов! Това може за някои да звучи като парадокс, ала то се обяснява лесно, с неестествеността (перверзността) на хомосексуалната любов, при която отсъствува дори
желание за продължение на рода. Нещо подобно може да се каже за платоническата, или старческата, или детската любов, защото тъкмо те са отделени от секса. Е, при хомосексуалистите любовта не се отделя, но се отдалечава от секса по отредения от Бога начин, което има подобен ефект (а и кой може да твърди със сигурност, че Платон съвсем невинно е лежал в леглото с учениците си?).
И още нещо съществено:
хомосексуализма, изобщо, не е социално опасен,
както са, примерно: наркотиците, престъпността, войните, и прочее, и при това положение трябва да се научим да живеем и с хора, които "не го правят" като нас. Доколкото целта на живота е той да бъде щастлив (стига да не се гради на чуждото нещастие), то пътищата на постигане на щастието не са особено съществени, защото всичко на този свят е въпрос на вкус. Така казват, че отговорило и кучето, когато го запитали защо, хм, си ближе, задните части (а то го прави, разбира се, защото еволюцията го е научила да е чисто, за да не го подуши жертвата му).
Е, честит празник, значи!
01.1999
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/