И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук продължават нещата за списания със следващите две (и засега последни) статии.
— — — — —
ЗА СПИСАНИЯ
Съдържание на тази част
1. Есе за здравия разум
2. За завоя наляво
3. Колко трябва да получава една фирма за да работи "за лудо"?
4. Народът ни пак се запаси със скъпо
5. Много добро не е на добро!
6. Свободни ли сме, или напротив?
7. Политическа благодарност
8. Неомалтусианство, или рационално мислене
9. Митове за демокрацията
10. За собствеността и нейното бъдеще
11. Право
съдие
12. In ovo e veritas
13. Ех манци, манци —пация!
14. Какво искаме да кажем на света?
15. В България всичко е спокойно
16. Партиите в България
17. За разложението на морала
18. Възможен ли е умерен комунизъм в България?
19. ... нови неща
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА МОРАЛА
Идеята, която ще развия в този материал е проста и почерпана от древната източна философия, както и от древно-гръцката диалектика, и тя се свежда основно до това, че като се разложи морала, ама колкото може (че и още толкоз, както се казва), то той някак-си
, видоизменен. Това по принцип е така, но разликата е
, която плащаме, така че нещата не са толкова прости, не е като да кажем: "ами да си се разлага тогава". Само хаоса, който на старо-гръцки се пишел и само с две букви, χα (или това е корена му), представлявал една голяма уста (буквата "х" обикновено в много езици не се чете, а италианците, примерно, въобще я махат, и там хигиената е igiene, хармонията е armonia, и прочее), и това се свежда всъщност до едно "а-а", и като така той изяждал всичко, но после то излизало пак отнякъде другаде, и под друга форма, ала този метод води до много сътресения. А говоря за източната философия, понеже в санскрита се твърдяло, че нашия свят е три пъти "не":
! С други думи, той не само непрекъснато се променя, но и не е завършен (противно на твърдението на християнската религия), а и е така преплетен (с диалектически връзки), че това, което трябва да стане, все едно си става, само че като се разместят някои неща и станат някои катаклизми, които да ги наместят.
Но да започнем по-конкретно, като първо се убедим дали тези неща трябва да станат.
1. Разлагането на морала
е практически очевидно за всички. То е нещо в което не си съмняват и тези, които го приветствуват, и си казват "Уха-а, лудо ч###не пада, не е като по-рано!". И дори не е нужно да сравняваме с ориенталските страни и преди два-три века, когато жените не са излизали извън дома си без фередже, не, даже и на Запад, че и у нас, приличните жени са ходели с воалетки, на лицата, да не говорим да си покажат нещо повече от
, докато днес си показват спокойно и гърдите (стига да са за показване, ама и да не са много такива), че направо и гениталиите, а по Интернета вече и пеленачетата могат да си гледат такива неща колкото си искат и да се кефят. Докато по времето на Оскар Уайлд, в края на 19 век, като се е кажело "to make love" (т.е. правя любов, буквално) се е разбирало че приказвам с лице от другия пол, ухажвам, или "свалям", а сега същата фраза, съвсем ясно, значи hard sex.
Тази сексуална разпуснатост, съвсем естествено, поне за мен, води и до разлагане на семействата, защото жените, като се оженят (
се оженят) и като родят едно две деца, и си казват "че за какво ми е повече мъжа (освен да ми ... опикава дъската в тоалетната, а)?" и решават да се отърват от него. Така че въпроса не е в това дали се разрешава свободен секс — нека си се разрешава, стига да не пречи на семействата, и от там на обществото — а
от това. Защото сега надали някой, мъж или жена, ще се сети да си зададе въпроса: защо жените по-рано е трябвало да сключват брак девствени, след като сношението е един вид "познание", и в славянските езици, а и в латинските (и сигурно и в древните), и като така не е ясно защо едно познание в повече трябва да пречи на жената? Да ама то
, за жената това познание (а може би и всякакво друго?) не е от полза, то само я разюздава или развързва, увеличава и без това неумерените ù желания, и се оказва, че от това нито тя печели (защото тръгва още от рано да си търси вибратор), нито семейството, нито обществото като цяло. Тези въпроси съм ги разглеждам на други места, но идеята е, че свободата в секса разгражда семействата, а жената е тази, която иска да има деца и семейство (да хване някой мъж по-здраво).
По този начин жените не само "режат клона на който седят", по този начин страдат и децата, очевидно, макар че те, след като нямат база за сравнение, не могат да преценят дали е добре да имат двама родители, или един. Ама то не е работа едно момче да се възпитава от майката и като стане голямо (та тя, да ме прощават жените, но не може да го научи дори как да се ... изпикае, нали?), нито пък само от бащата, особено ако са момичета (по същата "тоалетна" причина, ако щете). Ако Дядо Господ е искал да има един родител, той е нямало да прави двата пола, или е щял да остави и при бозайниците размножението с яйца, при което положение децата може и въобще да не познават родителите си. Ама то не е така, и това е ясно на всеки. То е ясно и на жените, само че те са прекалено пристрастни, и
неспособни да вземат правилно решение, а не защото са "природно тъпички". Ако хората можеха, както французите, поне според мълвата, да приемат спокойно съществуването и на жена и на любовница (респективно, на мъж и на любовник), то проблеми нямаше да има, обаче те, като правило, не могат.
Е, да не се отвличам повече в тази насока, защото секса, както и да го въртим, е една досадна
в живота, която носи някои наслади, положително, но е пречка, и с нея всеки си се справя както може. Та въпросът не е в секса, той е
елемент на морала, въпросът е в морала! А морала, според една моя стара, наречете я работна (но тя е достатъчно вярна, и в същото време не е ограничаваща) дефиниция, е
. Обединение в пространството значи да сме на ясно, че не живеем сами, че има други около нас, и над нас, и под нас, ако щете, и не можем да мислим само за себе си, защото (поне според взаимо-обвързаността на нещата, но ако толкова настоявате, то мислете си и, че защото има някакъв Бог) това рефлектира върху нас самите; казано по друг начин, който много гледа себе си, най-често излиза че
гледа себе си (защото не знае как), а който мисли за другите, най-често излиза, че мисли и за себе си. Такова пространствено обединение е възможно да се постигне и без морал (чийто основен носител, досега, са били религиите), по пътя на силата и принудата — на някой цар, или "дуче", или друг началник — защото силния, ако не е прекалено глупав, мислейки за себе си, всъщност, се грижи и за другите, той иска хората да го почитат, да го запомнят с нещо хубаво.
Обединението във времето, обаче, не може да се постигне без морал, а това е навързването на поколенията, връзката между деца и родители. Защо не може, ли? Ами защото ако няма семейства, няма, или почти няма родители. А ако няма род, то най-често няма и нация, а оттам няма и общество в световен мащаб. Докато — за да не си мислите, че само преливам от пусто в празно — според последното преброяване на населението у нас в 2010 година
(повече от половината!) от новородените са
деца, на които доскоро се казваше незаконно-родени (сега са законни, защото промениха закона), а простонародно им се казваше ... копелета! Е, след като основната част от децата са копелета, то това не им пречи, разбира се, но то все някога на някого ще "запречи", щото така и морала е доста по-слаб.
А не забравяйте също така и че сега наркоманията, а вече и тероризма, значително нараснаха, далеч, може би десетки пъти повече, отколкото по времето на О. Уайлд (или Маркс, или освобождението ни от османско робство, и прочее близки по време моменти), и тези неща очевидно също са свързани с липсата на морал, защото хората
заради което да живеят! Тези, които започват от рано да търсят наркотиците, са такива, защото, при разрешено всичко в секса (садо-, мазо-, и прочее, както се пише по рекламите за проститутки), а и при липсата на силна бащина ръка в отсъствуващото семейство (която да ги наложи с колана щом друго не помага), не знаят какво още да искат, пък и след като храната, подслона, и дрехите са им осигурени, какво да искат дечурлигата или младежите, освен нещо с което да
от този безсмислен реален свят? А тези, които опасват около кръста си динамитните шашки, си мислят, че така поне ще отидат на оня свят с някаква
— защото те не са садисти, не са луди, те са хора с идея-фикс, но тя тръгва от някакви морални разбирания! На всичкото отгоре такива хора и
, защото те не живеят заради удобствата на този свят, те живеят заради ... вечността, тъй да се каже. Така че като няма достоен морал, то хората търсят някакъв негов заместител, понеже далеч не всички са като ... "телетата" или мороните или дебилите или олигофрените (изберете си подходящата дума), които се задоволяват само с рекламите и приказките за хубавия живот (пълен с усмивки — както по рекламите), има неспокойни, търсещи хора, хора, които при други обстоятелства, тласкат обществото напред.
Прочее, да не коментираме повече очевидни неща, а да преминем към следващата точка, която донякъде обяснява защо си мислим, че можем да минем без морал.
2. Много морал не води до морални действия
. Това може да е бая странно, но при хората, които, за разлика от животните, са твърде далеч от преките нужди на живота, или "превъртели" ако така повече Ви харесва, от много морал най-често се стига точно до обратното. Това не е нов момент и всички сигурно са чували фразата, че "Пътя към
е осеян с благи намерения", т.е. само с намерения до никъде не може да стигне, но и от много силно желание за нещо хората започват да налагат своите виждания на другите, на които, обаче, това не им се харесва и те започват да се противопоставят, но първите, мислейки си, че вършат нещо в техен интерес, особено ако става въпрос за "вечността", т.е. за "оня свят", т.е. по религиозни въпроси, продължават да настояват, и в своите настоявания стигат до войни и кръвопролития. Аз лично не знам да има религия, която да може да се похвали, че
на религията не е стигала до човешки жертви, но като че ли с най-голям "актив" в това отношение се слави християнската религия. Нещо повече, тя дава твърде лош пример на сравнително толерантните източни религии, на исляма например, за това как да защитават убежденията си.
Това, действително е така, защото по-рано, преди християнството, а и до към 5-ти век от новата ера, в Леванта, т.е. в източната част на Средиземноморието, или в арабския свят, е съществувала достатъчно добра
към другите религии, ако не за друго, то понеже такива религии е имало много и различни, и хората са били
да се понасят. Но ето че започват християнските кръстоносни походи, и дори доста по-късно, някъде в 19 век, Турция, като една достатъчно цивилизована арабска страна, която много иска да влезе в Европата, и да бъде като европейците, и въвежда фамилии (тъй като по-рано се е казвало: Асан, син на Осман, син на Пишман, примерно), решава по едно време да започне "прочутото" клане срещу арменците — защото така правят на Запад (и ха сега кажете, че на Запад не правят така!). Също и в Древен Рим около новата ера било гъмжало от разни култове, но никой не ги вземал толкова на сериозно, докато не дошли християните и не дали своя отрицателен принос в развитието на морала.
Но по същия начин можем да "плюем" и разбиранията на обикновения човек, който не би приел булката му да има други любовници, при все че всеки мъж си позволява да прави това, когато може (и има пари, де), но само не и жена му. Значи, вижте, има една много хубава дефиниция (според мен) на харесването, или
към нещо или някого, тя се състои в това да считаш, че обекта на чувствата ти е ...
, което значи, че не може нищо, нито да му се отнеме, нито да му се добави! Просто седиш и се кефиш, а? Да, ама когато двама души се обичат, и то истински, аз не говоря за случаите на преструване, то първото нещо, което всеки един от тях иска да направи, е да
другия според собственото си виждане, а това е
на правилната любов. Тоест, ние пак превъртаме, дори без да ни кара някаква религия, просто от само себе си, защото сме си такива.
Можем да продължим в този дух като намесим и католицизма, за който автора няма особени впечатления, но е чел разни книжки, и някъде към 15-ти век в редица западни страни хората са викали "По-добре при турците, отколкото при Папата!" Защото католиците са ти се завирали в личния живот в някои отношения
(и то от бурното революционно време, а тези не от 70-те или 80-те години на 20-ти век). Е, в днешно време Папата може да прави "четки" на всички народи, като казва "Слава Исусе Христе" на всички възможни езици, и вече да не насъсква към войни (защото то, американците, човек и няма нужда да ги насъсква, те са готови по всяко време да се бият срещу всеки, особено когато трябва да защитят техните разбирания за "демокрация"), но по времето на Колумб, например, той не е бил толкова миролюбив.
Така че ние, хората като цяло, действително вземаме много присърце всякакви възможни
, и сме готови да се бием за тях, като си вярваме, че ако някой е готов да защищава с оръжие своето виждане, то значи то може да е право — и ако победи, то значи е право — докато ако не иска да се бие, то по този начин той признава слабостта на своята теза. Не е ли така и днес? Е, ама, ако човек малко се почеше по главата, то може би ще "изчеше" мисълта, че верността на една теза
със силата, която стои зад нея или я защитава! Силата доказва само силата, а не верността на това, за което хората се бият. Обаче такъв е нашия морал. Нещо повече, ние считаме, че дуела е нещо хубаво, което е залегнало в латинския, но да използуваме съвременния италиански, където bello значи хубав, но bellico значи военен. Също така и милитаристите, т.е. военните са ...
хора, етимологично (корена "мили-" или "мели-" е много древен, и той значи нещо хубаво, сладко, като мед или медовина)!
Значи вижте, по идея, и поне до преди откриването на барута, в едно такова виждане е имало резон, защото важен е
боя,
ела, който определя кой
е по-силен, това работи за селекцията на по-добрия, така процедират всички животни, и това е едно подчинение на "божите заповеди". Обаче не и в съвременните бойни условия, когато човек може да си стои на някакво безопасно място и да си хвърля "бомбички", това не са дуели, това е унищожение, това е касапница. Така че нашия морал пак пасува, той е
, поне с пет века,
, той трябва да се промени, а ако не може, то да се разложи. Време е да дойде някакъв нов морал, а дали това ще стане като минимизираме кръвопролитията, или "загубата на белтъчна материя", или по някакъв груб и хаотичен начин, зависи от нас. Затова нека преминем към следващата точка и видим какъв трябва да е той и дали можем да го постигнем без да се самоунищожаваме защитавайки "пердути" каузи.
3. Новият морал
трябва да е преди всичко
! В днешно време вече не е нужно да селекционираме по-добри личности, нито да се борим за оцеляване, камо ли на най-добрите, не, в днешно време е важно да не проливаме излишно човешка (а и животинска, ако щете) кръв, защото тя не допринася за нищо. Трябва просто да се научим да се търпим и да приемаме другия до нас, àко и той (или тя) да прави нещо, което на нас, ама абсолютно, не ни импонира. Трябва някак-си да се
, щом от много "морал" превъртаме. Казано по друг начин, то ние трябва да вземем
хората, както е говорил и Христос (ако се вярва на измислиците за него), но и в духа да даденото по-горе определение за обич, а и както са проповядвали древните източни религии, твърдейки, че този свят
е добър или лош, той е просто най-добрия от възможните, но той е
(разбирай за всички — примерно, и за вълка, и за заека).
Това би могло да се изкаже и в по-друг вид,
, т.е. като мъжко или женско поведение, а оттам и морал. Имам предвид не с мачовизъм и налагане над другите, а с мек подход и с приемане на чуждото, което е женския начин да се
. В известна степен, ще трябва да обърнем гръб на цялата досегашна еволюция на по-силния, и да търсим не налагане, а омесване на морала, на "моралните гени", ако мога така да се изразя, което да осигури разнообразие на вижданията и безкръвна борба на идеи, а не преки физически битки! Защото човек винаги иска да наложи своето виждане, но приемайки и виждането на другите (не като одобрение, а просто като допускане и на чуждия вариант), се дава също възможност за борба, но "по женски"; значи, вместо да се бием за една кауза, нека да оставим всеки да си защитава своите позиции, и по този начин да видим кой ще излезе прав след време, или пък да постигнем някакво усредняване на вижданията. Или мирно съвместно съществуване на различни морали, нещо в този дух, като подхождаме по-фино и нежно, не грубо и по мъжки. ( Аз излагам на редица други места своите виждания за мястото на жената, и сега и в бъдеще, така че да не се отвличам тук, но идеята в случая е, че налагането може да бъде не само активно и борбено, а пасивно, по женски, но не по-малко настойчиво, и че това е другата страна на "медала", и ако искаме да търсим някаква среда, то трябва да погледнем и от другата страна, те затова са две, за да използуваме която трябва, когато трябва. )
Но да се върнем на толерантността. Да речем, ако жената (евентуално съпругата) толкова иска да прави понякога секс не с постоянния си партньор — и, разбира се, същото и от гледна точка на жената за мъжа — то защо да не го прави, но това да
нарушава постоянната връзка, особено ако става дума за семейство, защото децата искат и примери в живота, и наказания, и грижи, и то не само материални. Децата, между другото, не слушат най-често
защото са лоши или невъзпитани, не — колкото това и да не се разбира масово от хората —, те
и кое не е, а това се научава най-лесно, ако можеш да останеш ненаказан (защото думите са
сигнална система, нали, но има и първа)! Тоест, наказанието за подрастващите има
въздействие, то е част от възпитанието, и когато функциите на семейството са занемарени, то децата не научават сумата важни неща и продължават, примерно, да се "учат" и като пораснат, и искат да видят дали ще ги хванат ако извършат някой обир, или пробват някой наркотик, а и други примери. Така че ако няма семейства трябва да засилим
, да даваме децата в седмични интернати, които като че ли зачезнаха нещо в последно време, и децата, оставени без контрол, въпреки сложните науки, които изучават, остават необразовани в смисъл на ежедневния морал.
А вземете и съвременния капитализъм — та той е аморален от своите основи, той е корумпиран, той се крепи на парите, а пари дори в животинското царство няма, т.е. по този начин ние, в определен смисъл, слизаме едно стъпало
и от животните (защото при тях само по-силния побеждава, вместо да е по-смирения, или работливия, и прочее, а при хората и по-богатия, и по-нахалния, и т.н.)! Но в същото време всички религии отричат властта на парите, тя не минава и не може да мине в отвъдното, Бог не съди по богатството, и прочее, а религиите са базирани на вижданията на масите и, общо взето, са в техен интерес (дори и когато насъскват към кръвопролития те го правят защото хората сами ги искат). Така че е ясно, обществото ни е лошо, неморално.
Значи вижте, аз защитавам морала
от морални съображения, а от
такива! Надали повече от 2-3% от населението е стигнало до идеята да тръгне от такива позиции, но по-умните неминуемо трябва да стигнат до това становище, защото изводите от него не са особено различни от тези на различните религии, само подходите са различни. В лингвистично отношение, аз мисля, че е добре да напомним значението на английската дума moral, която значи поука (докато морален е moral
), така че морала е един вид свод от правила, поуки в живота (а лингвистично това са просто обичаи, нрави, защото в латинския mores e мн. число от обичаи — спомнете си фразата "O tempore o mores!"). Тези правила са това, което младите искат да научат. Но ... не е като те да не ги
. Тоест, аз считам, че хората, а и животните, имат
, за моралност, защото всички те искат да се харесват на другите (малките деца и животни, освен да се нахранят, искат и да има с кого да си играят, значи да дружат, а не да се карат). Така че
(т.е. те се опитват, доколкото могат, да мислят за другите), обществото е това, което ги прави лоши (като ги кара да мислят само за себе си)! Запомнете това, ако обичате, защото в това се състои призванието на новия морал: той трябва да направи
справедливо към хората, трябва да задоволява техните очаквания (лошия да бъде наказан, а добрия да бъде похвален, а не обратното).
Докато в съвременното общество, както споменах, се прави всичко друго, само не и това да се осигури някакво очаквано справедливо наказание на тези, които го заслужават. Нещо повече, в наше време се настоява за успех в бизнеса, кариерата, и прочее, което са все преходни (според религиите) неща, а не в селекциониране на по-морални личности (и забравете секса, той не е съществен). Разбира се, на този свят нищо не е изолирано, както споменах в началото, и човек не може да не бъде егоист, но няма право и да се стреми само към надмощие над другите (ако не за друго, защото той, все едно, към това се стреми, т.е. тъкмо затова морала трябва да му се противопостави, да го накара да се отклони в другата посока). Докато е имало родове, семейства, борби между различните племена и народи, е имало основания за селекция и установяване на надмощие, но в днешно време най-ценното е ..., ами,
(че и създаването на нови разнообразия), което е друг начин да изкажа пак съображението за толерантност. Поради тази причина се счита за правилно всякакво измесване между народите, между бедните и богатите, ако щете, между умните и по-посредствените, и в това е новия морал.
Най-близко до това виждане, като че ли, стои ... спорта, защото там личностното изявяване не е свързано с идеята за господство, макар че и там има различни начини за заплащане на победителите. Там няма преки цели, а има някакви абстракции, да се спечели някой медал. Все пак това, както казах, ми се вижда хубаво, но ... Но лошото е, че това не е масово явление, това касае някакви 1-2% от населението (ако не и по-малко), а и е твърде специализирано, т.е. то не толкова развива тялото, колкото го
, в някакъв аспект, така че и спорта не е образец.
Обаче нещо трябва да се направи, трябва да има
семейства (аз имам идеи по този въпрос разглеждани на други места),
националности,
правила за добро държане, но различни от тясно националните или расови, или кастови, семейни, или някакви други, интереси. И трябва да се отчитат
на хората (това е морала, а не само резултатите). И трябва да има
на (почти) всичко и всички, защото вече станахме много силни, за да си позволим да оставим нещата на самотек (т.е. не е интересно кой с кого е спал, а кой срещу кого "има зъб" за нещо, и защо го има, какво може да се направи този, и други подобни нему хора, да нямат такива "зъби"). И трябва всеки да има условия за развитие, за по-пълно разгръщане на даденото му от Бога /боговете (или Природата), още повече че, като няма, или почти няма, семейства, и като гениалността, както е многократно проверено, не се предава по наследство, трябва да ù дадем възможност тя, все пак, да се проявява от време на време. Ама то така ако продължаваме ще стигнем, май, до идеите на комунизма, а и на Платон още от преди 25 века, а?
Ами, там е работата, че то така и ще трябва да стане, защото не може да има морал в интерес на
хора, и да не изхождаме от някакви общи, т.е. common интереси. Не може да искаме хората да се развиват пълноценно, ако едни се раждат в богата среда (да не казваме непременно семейство), а други в бедна, и ако за здравето и за обучението трябва да се плаща, т.е. ако те
общодостъпни. Така че новият морал, по всичко личи, ще излезе бая стар, морала на всяка една религия. Да де, но аз имам предвид именно морала на
една религия, т.е. на всичките религии, т.е. на (казано на математически език)
на всички религии! Това сечение, ако можем да го постигнем с нашите егоистични наклонности, ще бъде тъкмо квинтесенцията на морала през вековете. Остава ни само да го постигнем. Защото ако не можем, то ще има "малко" хаос, после още "малко", навярно, и след това ... пак ще трябва да го постигнем.
Нека сме наясно по тези въпроси, когато критикуваме или приемаме разложението на нравите. Младите се опитват някак-си да
, това е тяхно право. Затова излиза, че когато хората имат всичко, то те нямат най-вече морал. И го търсят.
09.2012
— — —
ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е УМЕРЕН КОМУНИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ?
Или в която и да е друга "-ария", ако става въпрос, но от една страна аз живея в тази държава и е нормално да говоря за нея, а е и хубаво да има някои конкретни примери, които да са привързани към по-конкретни цифри, за съответната страна. Самата идея за това възникна в мен, може би, преди 10-тина години, и аз съм я излагал схематично и на други места, но тук ще се постарая да бъда по-точен, да говоря с цифри, което може да прозвучи по-убедително, защото това, което е редно да стане, то, рано или късно, пак става — както съм изтъквам многократно — но разликата е
! Освен всичко останало един пример с България, като най-бедната страна в Европейския Съюз, което, по принцип (но не у нас, разбира се — у нас
не е нормално) е основание за едно движение наляво, е доста показателен за най-лошия случай, и ще рече, че във всяка друга страна това ще стане още по-лесно. Но не е без значение и факта, че ние не сме голяма страна (вече под 8 милиона, с тенденция към намаляване; макар че се намират и по-дребни от нас — Естония, примерно, или Люксембург, Монако, някой остров), а и сме на края на Европата, т.е. в ъгъла на Балканския полуостров, и като така сме и доста изолирани, така че условията у нас са идеални за подобни експерименти (стига те да се осъзнаят и приемат благосклонно и от богатите страни, които може дори да решат да ни помогнат).
Но да започваме изложението.
1. Какво разбира авторът под умерен комунизъм?
Ами, най-краткото определение би било следното:
умерения комунизъм е това, което може да се нарече и умерен капитализъм
! Стана ли ясно? Е, надали, затова нека поясня. Първо, що е това комунизъм (според автора, защото всеки може да има различно виждане по въпроса, някои, примерно, могат да си мислят, че това значи концентрационни лагери за богатите)? Ами това е грижа за общността, за комуната, разбира се, за ... комуналните разходи, ако щете, защото това е което казва думата; докато социализма е грижа за "социото" или "сока" на обществото, т.е. за основните маси, а не за върхушката; от което излиза, както и можеше да се очаква, че това са практически синоними. Тук, обаче, предпочитам да използувам думата комунизъм, защото тя започва със същата буква както капитализма, и по този начин тези крайности някак-си по-естествено се сближават. А капитализъм, очевидно, означава власт на капиталите, т.е. че командува "парада" този, който държи парата (така както е било и от дълбока древност, но няма друга сила, която да попречи на парата — нито аристокрация, нито жреци, нито интелекти, и тъй нататък). Е, с известни уговорки, защото има и държави, но пък при капитализма, или демокрацията като съвременен капитализъм, при управлението на държавите се намесват, в общи линии, пак богатите (или поне подкрепяните от богатите — изборите са си избори, но милионите, че и милиардите долари, които отиват за предизборни и следизборни
на съзнанието на хората се плащат от финансовите кръгове).
Казано малко по-подробно, моето виждане за умерен комунизъм в една страна е
задължението на държавата да се грижи еднакво за всички
на някакво
ниво, според жизнения стандарт в момента. Но след като това е и умерен капитализъм, то парите си съществуват, имущественото неравенство също, има си богати и бедни, но ако човек, по една или друга причина — и причината
, обърнете внимание на това —, няма достатъчно доходи в момента (който може да продължава и цял живот, за някои), то държавата му (или ù, очевидно) ги осигурява, и при това — пак обърнете внимание — без той да трябва да се унижава и ходи да проси, като подава заявления и обикаля разни инстанции. Това осигуряване на бедните, или издръжка, се осъществява съобразно възможностите на страната в момента, които аз считам, че могат съвсем спокойно да се приемат за
половин минимална месечна заплата
на месец!
Значи, виждате ли, няма смисъл да говорим за пари, защото така цифрите доста бързо остаряват (при един нормален банков процент от 4% годишно, за 20-тина година, при сложна лихва, се получава двукратно обезценяване на парите, а ако аз правех предложение за нещо, което няма да важи след 20 години, то и не бих го правил, не и аз). Минималната месечна заплата (МРЗ) е понятие, което вече съществува във всички страни, тя се коригира според момента, и е мерило за това, на какво човек има право ако
каквото и да е цял месец; е, ама ако не работи, то на него му се полага поне, а и за кръгло, половин минимална работна заплата, и точка по въпроса. Човекът може да се учи, да е стар, да е болен, да иска да стане естраден певец, или каквото и да е (дори и наркоман да е, или престъпник), но той трябва да може да се храни и подслони някъде, да се движи из страната, и прочее. С това грижите за мнозина може да не се изчерпват, и е напълно възможно да има и съответни общежития, евтини столови, и прочее, за хора, които не могат да си позволят да плащат "нормални" цени, но поне половин МРЗ на месец той трябва да получава просто защото се е родил. (Примерно, чувах, че всеки жител на Кувейт получавал годишно няколко хиляди долара само защото е жител на страната, без да работи.) Наречете тези грижи едно
, ако щете, но те трябва да съществуват!
Тези грижи трябва да съществуват, първо, защото вече
— щом можем да изхвърляме сумата здрави неща, то значи произвеждаме повече от нужното, ergo достатъчно сме богати за да се грижим за бедните в момента. Но не само заради това, още и защото като се грижим за тях имаме (т.е. държавата има) повече основания да иска всякакви данъци от хората, които имат достатъчно, а и
или контролира по-строго
. Защото, да сме на ясно, в днешно време не може хората да се оставят всеки да си прави каквото си иска, защото някои искат и "бомбички" да правят, да се взривяват, и прочее, следенето на всички и навсякъде, малко по малко, започва да става реалност (и по улиците, и на изпити, и пред банки, и къде ли не — всичко се записва, и после някой може да го прегледа ако потрябва). А когато всеки получава пари от държавата, чрез някаква инстанция (ще стигнем до това), то някой рано или късно ще може да се заинтересува и да погледне кой колко време живее за сметка на държавата, защо, дали може да му се помогне по-добре (социални помощи съществуват откакто свят светува), или пък да се следи по-добре, защото е здрав и прав и нищо не прави. Всеки трябва да
да живее и цял живот, ако иска, на тази половин МРЗ, но идеята е, че малцина са тези, които ще се съгласят на това, освен ако нямат по-сериозни основания или причини (както казах, може да учат нещо, а никой не знае дали някакво знание в повече няма да се окаже полезно за другите, то трябва да се акумулира и да се провери за какво става); така че ако хората не се занимават с нещо оправдано, то те, може би, се занимават с нещо "неоправдано" (примерно, пласират наркотици, или се занимават с проституция, и прочее; най-малкото може да укриват данъци като работят нещо нерегистрирани официално). Тоест, тези грижи за хората ще бъдат и
от страна на финансовите органи.
По този начин и самия капитализъм ще печели защото ще се знае по-добре с какви трудови ресурси се разполага, а и като се плаща нещо на хората, то те се въздържат от бурни прояви — очевидно, поради което и се плащат всякакви помощи (не заради "божите заповеди", си мисля аз). С други думи, умереният комунизъм ще бъде и умерен капитализъм, защото ще предлага повече спокойствие в страната. Освен всичко казано тази инстанция, която ще осъществява тези грижи, тя основно ще
средствата от други съществуващи в момента инстанции (пенсии, болнични, и прочее), и ще осигури един общ поглед на нещата, нещо с което капитализма рядко може да се похвали, т.е. в условията на конкуренция има сумата конкуриращи се организации изпълняващи разни функции, но няма общ контрол, а той в редица случаи е много важен.
2. Какви суми ще трябват за реализиране на идеята?
Тук вече се привързваме към България и ще говорим за нейното население от 7,365,000 души според преброяването в 2011 година. От тях, според официални данни
(пак за 2011) е
, което като процент от цялото население дава 45, което изглежда доста малко (примерно, в Русия за юли 2012 година икономически активното население се дава 54% от общото), но за това си има някакви методи за изчисляване (сигурно се вадят непълнолетни, учащи се, пенсионери, и прочее), така че ще го приемем за вярно; освен това се дава някакъв коефициент на икономическа активност към 52%, което изглежда още по-добре. Е, губят се 6-7% при смятане на икономическата активност, но това не би трябвало да е съществено за нашите сметки, защото тези проценти в повече нещо отнякъде получават, а ние се интересуваме от тези, които нищо не получават.
Но работната сила е едно, а заетото население и безработицата е друго. Средно
в 2012 се дават като
, което в процент от цялото население е само
%! За тях, съответно, средната работна заплата (за юни 2012) е средно 755 лв. (или 2.6 МРЗ, при 1 МРЗ след май месец равна на 290 лв., което е горе-долу правилно, според мен; по-рано беше по-зле, излизаше към 3 МРЗ, което не е нормално за повечето страни). В това отношение, именно на наистина заетите лица (при все че има и временна заетост и други изключения) ние сме в абсолютен "рекорд"; аз съм сравнявал с данни още от 1998 година, и там процента на заетите лица към цялото население у нас излизаше 31.5%, но за Полша, примерно, той беше 55, за Русия
, за Унгария 60, и тъй нататък, все големи цифри, като под 50% беше, освен при нас, само в Чехия 44.4, и в Румъния 35.2, при средно за 12 бивши соц. страни, включая и Прибалтийските, 56.7. Ето тук е номера, това е, поне според мен,
, тези хора, които нито работят, нито се водят за безработни! Понеже в 2012 се дава че у нас
, с коефициент на безработица от 11.2% (но това е отнесено към 3.322 млн. трудоспособни, а не към заетите 2.15 млн.). Искам да кажа, че скрити са тези които остават като от 3.322 извадим 2.150 млн., което прави 1.172 млн., докато, ако извадим от тях регистрираните 0.372 млн. безработни, остават още точно
явно безработни (а не само 0.372, т.е
от официално дадените), което вече дава 10.86% от цялото население (а иначе 0.372 / 7.365 = 0.0486, т.е. няма и 5%).
Е, аз не твърдя, че всичките тези 800,000 души не работят никъде, не, основната част от тях
получават, но се крият и по този начин не плащат никакви осигуровки, като печелят и работодателите, и самите полу-работещи лица. Сега, тези 0.372 млн. официално регистрирани безработни получават нещо, то може да е по-малко от моето предложение, но може да е и повече, нека не се занимаваме с тях. От останалите 0.8 млн. може би половината също нещо получават, то, почти сигурно, е по-малко от 1 МРЗ, така че те особени доходи и не укриват, те работят само от време на време тук-там (работодателите укриват каквото могат), така че нека приемем че най-бедните са само 5% от цялото населението, което ще даде пак почти колкото официално регистрираните, т.е. 0.368 млн., да умножим това по 0.5 от МРЗ или 145 лв. вече, и още по 12 за да стигнем до цяла година — това прави
640 млн. лева
.
Това, положително,
малко, защото, за сравнение, в бюджета на страната за 2012 година се дава (всичко в млн. лв.), примерно: бюджет на съдилищата 260, на Народно Събрание 50, на държавни ВУЗ-ове 345, за цялото здравно осигуряване 946, и тъй нататък. Така че 640 млн. са много пари, обаче ... Ами вижте, това са само пари които трябва да
да се гарантират, за известно време, те не е задължително да се плащат, защото като започнат да се плащат ще трябва да може да се хванат още сумата хора, които нещо получават, нещо, което може да е по-малко от 1 МРЗ, за да се плащат данъци, но и 0.3 МРЗ на месец да е, то ще се извади от тези 0.5 МРЗ, които са му били дадени. Ако се окаже, че парите не стигат — а то след 2-3 месеца ще се види добре —, то може и сумата малко да се занижи.
Защото може да се правят доста сметки (които, току виж, че излезли "без кръчмаря", но нека ги направим), например, може да приемем, че истинската безработица е 0.5 млн. (или 15% от работната сила, или 6.8% от населението, което изглежда съвсем приемливо дори за България), а не официалните 0.372 млн, и тогава тези които не получават
, или скритата безработица, ще са само разликата на тези цифри или 0.128 млн (или 1.74% от населението), и ако помощите са само по 100 лв. (т.е. 50 евро) месечно — това не е много, но за една България хич не е малко, да Ви кажа, всеки месец, без човек и пръста си да мръдне —, то тогава ще трябват 0.128*100*12 =
млн лева; дори и при 0.6 млн. безработни (18% от работната сила), и при същите 0.372 млн. официално регистрирани, ще останат 0.228 млн. (3% от населението), които не получават нищо, и ако на тях се дават пак по 100 лв. /мес. това ще прави
млн лева. Така че сумата вече намаля от 2 до 3
.
Нека вземем едно
. (което, да напомня, е за около 17% истинска безработица, доста над официалните 11%), и да погледнем това по сравнение с приходите. Ами, всичките приходи от данъци се дават на 17,000 млн., така че 250 е
дори ако сравняваме само с приходите от акцизи, които се дават като 4,130, то това ще даде 6%. Е, аз лично считам, че суми от порядъка на 1-2% от всичките ни приходи, или към 5% от акцизите ни, са направо нищо по сравнение със социалното значение на този експеримент — във всички случаи това ще е къде-къде по добре от една нова ... революция, нали? Освен това аз изобщо не пледирам за експериментиране в рамките на цяла България (както на времето Ленин е решил да експериментира в цяла Русия, плюс още дузина републики, нали?), не, аз считам, че може и
да се проведе експеримент в рамките на един средно голям, по-скоро малък, град, с около
, максимум до 100,000 души, и тогава сумите
(т.е. те ще намалеят над сто пъти, но ще трябва да се
и всички други суми за социални плащания, като пенсии, стипендии, пособия за всички безработни, и прочее, които ще се изискват от традиционните инстанции, ама те може да се бавят, опъват, и прочее, така че нека се презастраховаме в твърденията).
3. Как да се реализира този умерен комунизъм?
Ами първо трябва да се основе нужната инстанция, която ще се заеме с този контрол, изплащане на помощите, събиране на всичко, което така или иначе се плаща, съответно и всички заплати трябва да минават през нея, и приспадането на дадените минимални помощи в началото. Това, очевидно, трябва да бъде банкова институция, и аз предлагам да я наречем
Банка за Умерен Комунизъм
(а, както споменах още в началото, то някои хора може да си я наричат Банка за Умерен Капитализъм). Това е направо идеално название! Сетихте ли се защо? Ами защото оттук можем да получим съкращението БУМКО (като Банка за УМерен КОмунизъм) или по-краткото БУМ (като Банка за УМереност)! То, реално погледнато, не е бум, ами направо фурор, но хайде да не усложняваме името (примерно, Формация за Управление на Ресурсите От Работещи, да речем).
Това, което трябва да се направи, след като се намери кой да спонсорира БУМ-а — вижте, при приходи само от помощи и дарения изчислявани на 41 млн. лева в бюджета ни за същата 2012 година, и като намалим 250-те милиона
пъти (пропорционално на отношението на над 7 милиона за страната към 50,000 души), ще останат действително нужни само към 2 млн. лева —, то след това трябва да се узакони, че
, ама наистина всички, срещу големи глоби, видове плащания към лицата от този регион — не е проблем да се изготвят подредени списъци по ЕГН-та за всички — трябва да минават през нея. Тогава тя ще плаща всеки месец, да речем на 15-то число,
(няма особени проблеми тук да влизат и деца, ако те получават нещо, т.е. ако родителите им получават нещо за тях, но нека на първо време включваме само пълнолетните лица), сумата от, нека, все пак, тя бъде точно 0.5 МРЗ (съгласно стойността ù в дадения момент), като в края на месеца тя изважда от тях всичко получено през месеца. Сега, може да се оперира според парите дължими за конкретния месец, но това ще задържа системата, ще остават неплатени стари плащания за месеци назад, положително (поне в България), така че аз мисля, че е по-добре да се работи на база текущ месец и получено и изразходвано през него.
В течение на месеца, обаче, БУМ ще знае много добре кой работи и кой не — защото ако не знае, то ще го научи, то е в неин интерес, тя трябва да го прави — и като така ще контролира (това го казахме и преди, тя ще бъде една единна контролна финансова инстанция) за всеки лично, дали са получени дължимите суми, откъдето трябва да се получат (пенсии, заплати, болнични, и прочее), и ако те не се получат на време (такава проверка, естествено, ще може да се прави всеки работен ден) ще ги изисква от нужните инстанции. Ама на някого не му плащали заплатата, или стипендията, то БУМ ще бъде първата, която ще научи това и ще сигнализира, ако трябва, и в по-висши инстанции; аналогично, ако някой получава повече от 1 МРЗ на месец, а не се води официално на работа, то тя ще информира Осигурителния Институт за това, че лицето се
да укрива доходи.
БУМ няма да е лесно да се подмине, защото за всяка фирма ще може да се провери къде са преведени възнаграждения за всяко едно лице, работещо при нея (временно, постоянно, няма значение, нали има ведомости). Това ще става лесно, защото за всяко лице ще има един номер, например, БУМ_ЕГН_?, по който ще трябва да се плащат сумите за него, така че фирмите дори
на заплати
, ще им бъде забранено, защото всичко трябва да минава през БУМ. Това ще опрости финансовите операции във всяка една фирма, и лесно ще може да се контролира. А лицата ще си имат карти за тези текущи сметки, и ще могат да си ги теглят винаги щом има нещо за теглене. Ето защо аз говоря и за умерен капитализъм, или, въобще, развитие, защото от това ще печелят и фирмите, бизнеса, а и държавата, да си получава по-сигурно вземанията.
Е, докато се работи на ниво един град, нещата ще са малко по-сложни, ще има приходящи отвън, ще трябва да се правят някои изключения, но после, на ниво цялата страна, всичко ще бъде съвсем ясно. А и в рамките на града няма проблеми, на всеки чужд гражданин, който работи за фирми в този град, всички плащания да се правят също през тази банка (защото БУМ
банка, както всяка друга), само че няма да му се плаща половината МРЗ всеки месец и няма да го контролират, т.е. той ще бъде на облекчен режим на контрол; оттам той ще може да си ги тегли когато поиска. Тази банка ще може да праща сведения и за годишни декларации за доходите на всеки, независимо дали той е от обикновените граждани или "върти милиони". Ето как комунизмът може да се изравни, доколкото може, и по което може, с капитализма. Но това
е контрол на влоговете, а само на доходите; в крайна сметка финансовите институции в държавата, все едно, трябва да знаят кой какво печели (за да "намажат" и те от него, разбира се), но дали той си харчи парите, или ги спестява, или върти бизнес с тях, си е негова лична работа.
Ами в общи линии мисля, че нещата станаха ясни: ще трябват някакви не малки суми първоначално, но ако това, което се плаща като минимум, е на такова ниво, че всеки, хм, нормален сноб да не се задоволява с него, то няма опасност някои хора да вземат да разчитат на тези пари и да се откажат да работят, т.е. тези, които се откажат, ще го направят заради някакви важни цели, които и ще могат да се проверят (примерно, един истински интелигент трябва спокойно да може да живее на тези пари и да слави комунизма в страната ни, която все някак-си ще печели от акъла му). Това е мярка изгодна и за бедните, и за държавата, а и фирмите, до голяма степен, ще имат някаква полза от това, защото техните финансови задължения ще се облекчат (засега няма да плащат заплати, но за в бъдеще може да се иска и разпределението на всички данъци за даденото лице да се извършва от тази банка; за съвременните автоматизирани системи това изобщо не е натоварване).
Доколкото, обаче, изложените тук идеи, въпреки революционния им смисъл, не са нещо съвсем ново и неизползувано някъде на локално ниво, то е твърде възможно и по други пътища да се стигне до тях, или до някой техен вариант. Да напомня нещо, което съвсем малко хора знаят, но аз съм го срещал неколкократно в западни списания, а именно факта, че пенсионното осигуряване в Германия, оттам и в Европа (а сигурно и в света) е въведено от Ото фон Бисмарк, който, очевидно, не е бил комунист, и е защитавал интересите, преди всичко, на спокойствието в страната. Е, аз предлагам едно
, валидно за всяка страна и за всяко време, а наред с това и възможности за централизиран държавен контрол върху приходите на гражданите. Обаче вземайки нещо трябва първо да се даде нещо друго, иначе хората ще възроптаят, и с пълно право. Така че помислете добре, преди да счетете това предложение за поредната утопия.
10.2012
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/