И Т А З Д О Б Р А !
( П У Б Л И Ц И С Т И К А )
— — — — —
Забележка
:
Тук продължават нещата за списания със следващите две статии.
— — — — —
ЗА СПИСАНИЯ
Съдържание на тази част
1. Есе за здравия разум
2. За завоя наляво
3. Колко трябва да получава една фирма за да работи "за лудо"?
4. Народът ни пак се запаси със скъпо
5. Много добро не е на добро!
6. Свободни ли сме, или напротив?
7. Политическа благодарност
8. Неомалтусианство, или рационално мислене
9. Митове за демокрацията
10. За собствеността и нейното бъдеще
11. Право
съдие
12. In ovo e veritas
13. Ех манци, манци —пация!
14. Какво искаме да кажем на света?
15. В България всичко е спокойно
16. Партиите в България
17. За разложението на морала
18. Възможен ли е умерен комунизъм в България?
19. ... нови неща
[ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]
— — —
В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО Е СПОКОЙНО
1.
Значи, аз цяла дузина години мълчах, мълчах, па взех че отново се обаждам, така че е редно първо да обясня защо толкова време не писах публицистика. Е, причините са няколко, но те са свързани. От една страна на границата на века, грубо казано, или с идването на власт на царската партия,
нещата почнаха по малко да се стабилизират
и у нас взе да става така, както е и на Запад, с тази разлика, разбира се, че все по-ясно се вижда, че ние сме
бедни. А защо почнаха, а? Ами, защото първо бяхме стигнали вече дъното, така че нямаше накъде повече да потъваме, което стана с идването на Валутния Борд, който и ни фиксира към дъното, но и защото най-после се отказахме от двуполюсния модел, при който едните винаги плюят другите, и обратното, като и едните, и другите са колкото прави, толкова и криви — зависи от времето и гледната точка. Но това е практически ясно, и по-интересния въпрос е: защо баш царя започна да ни оправя?
Не че той не искаше, но неговата партия беше просто сбиротак от всички по-умерени десни (защото неумерените си отидоха, а и се появи един "хайдук Сидер", който обра десните ... лумпени, разбира се, или най-вече младоците, както на времето е имало "Хитлер-югенд"), т.е. от
политици, които нямаше къде другаде да отидат и десетина година си кротуваха. Но той не беше стръвно нито ляв, нито десен (е, повече десен, очевидно, защото е силен, цар, все пак, макар и некоронован). А и идваше от Запада, а там хората отдавна не обичат екстремистите в политиката, пък и годините му не бяха такива, че да прави разни ексцеси, което беше ясно на народа, макар че ние наивно си мислехме, че той го прави защото е цар. Е, ама той, човека, дойде да си вземе имотите, както съвсем ясно се видя, и взе "да си развява байрака" както си иска, щом има болшинство от местата в Парламента, а е и роден като цар, че и на години, и скоро народа започна да не го тачи особено. А и партията му беше сформирана на юруш, за два месеца, че и името не успяха да си оправят хората, ами така и си остана като "Втора Симеоновска" Платформа, т.е. с
название, единственото движение тогава, на което не стигаха три думи (а и сега, защото "Герб" е една дума).
Това, което искам да кажа, е че човека, а и всичките му хора, не се е старал особено, те просто искаха да "намажат" от властта, без някакви особени идеи, ама ето, че той даде тласъка на оправянето, най-вече с умереността си. Така или иначе, получи се, че тези които много искаха да ни оправят, и десни и леви, само забатачваха положението, колкото повече искаха, а тези, които много не "напиняха", взеха че ни тласнаха в правилната посока, нали така? Това си е чист парадокс (макар че често се случва и другаде), но ние, като страна на парадоксите, само така можем, а? Тоест "номера" тук е, че
политиката може да ни оправи, а, както съм изтъквал и на други места (без да претендирам, че с това "откривам Америка"), икономиката, обикновената рутинна, а често и егоистична, работа. Хубаво е това да се разбира, защото тази партия, ако се беше сформирала като партия с някаква платформа и име — примерно "Партия Западен Модел", или "Сдружение за Нормален Капитализъм", или, ако щете, "Партия на Умерените Действия" —, можеше да продължи да съществува (имам пред вид и да има влияние, защото с под 5 процента гласове, това просто не се брои).
От друга страна аз престанах да пиша защото не виждах особен смисъл, след като вече (към края на века, след 10-тина години бурни промени)
не останаха неманипулирани вестници,
или наистина свободна преса, а само няколко спонсорирани от крупни бизнес групировки (не се интересувам точно от какви, но това е очевидно, защото всички други, включително и партийните вестници, "Дума" и "Демокрация", престанаха да съществуват — ама на Запад всяка партия си има свой вестник, нали?). Е, то се манипулират хора, които ...
да бъдат манипулирани (защото мен, примерно, никой не ме манипулира, понеже не може), т.е. хората получиха това, което искаха, както е и на Запад — нали тъкмо за това говорим, че и у нас става както и на Запад —, така че групировките са си по своему
. След като хората искат някой да ги залъгва с нещо (което казано на латински звучи като: Mundus
decipi, т.е. "Светът
да бъде лъган"), то винаги се намира такъв, примерно: рекламите, политиците, PR-овците или "връзките с масите", лекарите, учителите, и т.н., които манипулират по някакъв начин съответните хора. Е да, ама аз не съм от тези дето лъжат или манипулират, така че се отказах да се намесвам.
Обаче като мина една декада се оказа, че Интернета дава някаква възможност да се казват някои неща на хората, ако не точно на български, то на други езици (а аз владея няколко), така че реших и да се обаждам "чат-пат", защото друга работа си нямам, т.е. аз
работа си нямам (понеже много съм учил, да Ви кажа).
Та у нас всичко е спокойно, в общи линии, няма промени в генералната политическа линия — на минаване към все по-твърд или десен капитализъм, и то дори от тъй наречените леви партии (защото, примерно, плоския данък си е едно възможно най-дясно икономическо решение, по-дясно от това няма накъде, никой не би приел от бедните да се взема повече като данъци, отколкото от богатите, ама той беше негласно приет от левите и чак към 2010 те се обадиха, ама не толкова защото той не им харесва, а защото искаха да намерят някой кусур на "Дуче Бойко"). А и в икономиката няма особена промяна, силните западни икономики продължават да ни мачкат, и продължаваме да
се съюзяваме с по-слаби икономически държави (понеже вече и не можем, след като сме в Европейския Съюз). А че в морала, искам да кажа в
му, също няма никаква промяна, е повече от очевидно, а и не се предвижда такава (защото, примерно, няма интересен филмов сериал, или въобще гледано предаване по медиите, където да не се псува, да няма секс, или да не се разглеждат някои хомосексуалисти, като че ли нормални хора в това отношение вече и не останаха, или да не съществува насилие — да Ви припомня за всеки случай, че по времето на Оскар Уайлд израза to make love или "правя любов" е означавал просто проявявам интерес към лице от другия пол, приказвам със, "свалям", а пък за "псувня" или грубиянство се е считало да кажеш ... "По дяволите", понеже така не уважаваш името Господне). Та, искам да кажа, че "нормализацията" ни съвсем
е действително нормална, но терминологично, а и аз считам така, едно общоприето или средно положение се приема за норма, àко това и да не е хубаво (примерно, нормално е да има корупция, нормално е да има войни, и прочее).
2.
Така, до тук добре, остава сега да си изясним кои политически сили са за нормализация или умереност или центриране — защото, мене ако ме питате, или дори древните гърци ако гледате, умереността е
—, и после да видим дали може да се движим в тази насока и какво е бъдещето ни, политически и икономически.
Кои партии са центристки, ли? Ами, ако не броим "Атака", комай всички, защото вече и СДС-то отдавна (след като загуби популярност, де, към края на века) не е ултра дясно, а пък последния истински убеден социалист (или комунист) от висок ранг беше Жан Виденов, след него хората само запазват името "социалисти", един вид като trade mark. Е, "Атаката" са си фашисти, което поне на Запад не буди у никого съмнение, и те така биват наричани в чужди, английски, текстове, но у нас малко неща се наричат с истинските им имена, нали така? Това, че такава партия съществува, от една страна е страшно, а от друга изобщо не е, че дори може би е
, защото канализира протестите им (както разни фенове на разни звезди си развяват разни лозунги). Не бих искал да се разпростирам тук по въпроса, защото това ни отвлича от темата за спокойствието, но като негов антипод е редно да кажа няколко думи и за тях. Значи, преди всичко това са малко хора, те тръгнаха с около 8% а сега са някъде към 5, което, естествено е малко, т.е. те могат да си приказват всякакви глупости — защото е ясно, че техните планове са абсолютни утопии, или по-скоро
, както казват англичаните —, защото ако нещо от техните предложения вземе да се претвори в реалност ще бъде поредната катастрофа! Ама това няма как да стане, понеже те никога не могат да вземат властта. Те могат да "лаят", това да, но не и да "хапят". И затова и Запада ги остави да си "лаят". Освен това те са партия на, да ги наречем, пост-тиинейджъри, тоест някъде от 18 до към 25 максимум, на комсомолска възраст, както по-рано се казваше, и тези "дечурлига" имат нужда от някои политически "екшъни", нали така? Те са неумерени просто защото са млади, а и като няма морал няма кой да им каже, че правят лошо (то, дето се вика, и когато е имало морал, и в една съвсем морална страна като Германия, и след като са им казвали, че е лошо, те пак са го правили, така че да им се обяснява нещо е безнадеждно!). Това е поредната "детска болест" на нашата демокрация.
Истинската центристка партия, и то от край време, от своята поява, е само етническата ни партия, ДПС-то. И тук пак има парадокси, така че нека малко разнищим нещата. Защото малцина могат да си отговорят добре на въпроса:
защо (или кога) една етническа партия е центристка,
понеже те
етническа партия, каквото и да приказват те самите (защото никой няма да признае официално, че върши нещо незаконно), а и са центристи (ако не за друго, то защото всички правителства прибягват до тях, когато имат нужда, т.е. с тях могат да се постигат компромисни решения, те не са фанатици на някаква идея — примерно, "великия" СДС-арски лозунг: "Компромиси със всеки, само не и с комунистите!"). Значи вижте, преди всичко те
етническа
, за да могат да вършат "зулуми", нека сме наясно по този въпрос. Те са партия на едно малцинство, и защо то да не се опита да стане малко по-силно? Ето, примерно, хората искаха да се казват Асановци, вместо Асеновци, и вече могат. Аз лично не виждам какво му е толкова хубавото на Асана, но, може би, те го свързват с техния aslan или arslan, което значи лъв (това трябва да е някакъв вид ръмжене, както при мечките, които на
са ursa), така че е тяхно право, в крайна сметка, да се наричат както искат (и защо някой да може да се нарече ... Уй Мин, да речем, а да не може да е Асан, а?).
Обаче, защо, все пак те са центристи? Аз не знам дали хората са наясно по въпроса, но отговора, за мен, е очевиден — ами
защото са етническа партия, т.е. те
по имуществен, или интелектуален, или професионален, или друг принцип! Те правят една
на народа — е, вярно, на турския етнос, ама турците са като българите (или немците, руснаците, евреите, и прочее), т.е. там има всякакви, и една партия, която иска да угоди на всички тях, е
да бъде центристка, иначе ще трябват поне две такива партии, каквото и е положението с другите прослойки-parts (защото това значи думата "партия", страна). Ама една малцинствена партия, която не може да събере и 10% гласове, няма право да се дели на две, нали? Камо ли на повече части. That's the point. Там е номера, така че излиза, че етническа партия, поне за нас, е нещо много положително (защото за мен е очевидно, че центъра е винаги нещо положително, поне защото трудно се постига, всеки се стреми към крайности). Виж, ако вземе да се появи и етническа циганска — ах, sorry, ромска, — партия, то тогава може и да възникнат търкания, но иначе няма опасност, освен със "
", ама нали всички сме били някога млади (и глупави, разбира се).
То и царя беше, доколкото може, център, понеже е "цар" на всички българи, и е редно да напомня, или цитирам, понеже не съм убеден, че хората у нас са в течение на нещата, че социални мероприятия могат да се предлагат еднакво добре от аристократи или монарси, като за типичен, при все че рядко използуван пример, мога да приведа факта, че социалните осигуровки били въведени за пръв път в Германия (а разбирай и Европа, и в света, предполагам) от един Ото, ама фон и Бисмарк, който сигурно не е бил ляв, нали? И затова възникна и направо "извънземната" коалиция на бившите комунисти, царя, и турската партия, защото беше възможна, а и нямаше други що годе центристки партии.
Това което на мен още не ми харесва в нашето движение към центъра — тъй като, както вече казах, и десните и левите се центрират —, е това, че
няма борба в лявото политическо пространство,
то е единно и монолитно, всички опити за отцепване от него са обречени на неуспех по простата причина, че левите като цяло не са толкова силни като десните, за да могат да си позволят да се разцепват, или пък са по-разумни. А десните се цепят още от 20-тина години, то цялото СДС се отлюспи като една истинска лукова глава, а че наскоро породи и "Дуче Бойко", както казах, който "сви сармите" на "Хайдук Сидер", защото двама "дучета" (точно duce, четено "дуче", на италиански, което значи водач) не могат да съществуват по едно и също време и на едно и също място. Та, хм, ако милеете за центъра, или станèте съмишленици
, за да им позволите да се поразцепят малко (а не заради самите сегашни леви) и да започне и там борба, или подкрепете ДПС (което, мисля, е бая трудно за действителните българи), или сформирайте някаква нова центристка партия (примерно, на транспортните работници, ама на всичките, или на учителите, или на хомосексуалистите — те също са всякакви, т.е. представителна извадка). Има и друг вариант, който е почти фантастичен, но не е изключен в някакво бъдеще, обаче до него ще стигна на края.
3.
Да се заемем сега известно време и със водеща партия в момента, за да бъде нашето разглеждане по-актуално. Това, което може да се каже е, че
"Герб" може да просъществува още пет до 10 години,
но не повече, след което го чака съдбата на НДСВ, т.е. някои успели да се пробутат нагоре негови членове да останат, или да си сменят партията, респективно да сформират техни партии, но "дучето" ще си остане сам-самичък с 2-3% електорат. Е, един генерал не е "лукова глава", но и той ще се изчерпа, или най-малкото ще омръзне на хората, защото това, в което демокрацията е най-добра, е
избора, а
на партиите, и ако няма платформа, която да остане и след личността, то партията скоро ще завехне. А че неговите приказки за имиджа на България не са нищо повече от вариант на (предизборна) реклама, мисля че би трябвало да е ясно на всеки. Понеже, от една страна, имиджа ни, все едно, е лош, от друга страна той не се изгражда за една петилетка, а поне за една
-летка, и от трета — корупция винаги е имало и ще има, съответно и борба с нея.
Да поясним малко тези неща. Имиджа на България е лош от край време, някъде още от средните векове, ако не и от по-рано, а и на всичките славяни, които за Запада се асимилират със ... роби — сравнете английското slav (славянин) със slave (роб), но тъй като ние сме по-близо до тях от руснаци или украинци, примерно, то това се отнася основно за нас. Аз лично си мисля, че западняците просто бъркат българите със ... сърбите — очевидно —, защото те доста наскоро
доказаха, че и да няма особено важна причина, стига да имат възможност, все ще намерят за какво да се бият, понеже тях, хъм, ги
! Това може да е спорна теза, и етимологично тук става въпрос не толкова за сърбене, колкото за
, т.е. за
, чиито названия някъде още от санскрита звучат подобно ("крпанас", или нещо такова), но това е със същия смисъл. Прочее, нека не се разпростирам особено, но всички ние, или помним, или сме чували, или пък сме учили, и за случая с Георги Димитров (защото: къде по-добър пример за подпалвач, от един "бугарин"?), и за случая Антонов (защото, кой друг може да реши да "пушка" Папата, освен "бугарин"?), или пък кой друг ще се съгласи да убива невръстни дечица в Либия за дребни парици, освен някой гяур като българите. Това, разбира се, са изсмукани от пръстите, или, по-точно, от подсъзнанието, с нищо неоправдани инсинуации за нас, но пък не е като да не е вярно, че още с идването на демокрацията сумата българи "щъкнаха" на към Запада, и до Америка стигнаха, ама и цяла Европа е пропищяла от нас, и затова след като събориха Берлинската стена се наложи да се издигне Шенгенската (àко и тя да не е стена в прекия смисъл; или пък да не сме само ние, защото в Европата има и румънци, да речем).
Така че имиджа ни очевидно е лош, това не е хубаво, но той не се оправя за няколко години, на юруш. За това трябват много усилия, и от върховете (спомнете си за една "царица", Людмила, която по едно време обикаляше целия свят с разни изложби, но какво друго да прави една царица?) и от низовете (примерно, с някои хубави родопски песни, или нестинарски танци, или щангисти, ако щете, и прочее). Но
за да се оправи имиджа трябва преди всичко морал,
нещо, което е доста трудно за народ, който не е много религиозен, а и времето, в което вече живеем, е съвсем аморално. Ние може да сме много хубави хора (в смисъл на генетични дадености), но сме си бая дивички, някой трябва да ни научи на правилно поведение, а това става най-вече ...
. По-рано, в тоталитарно време, имаше кой да го размахва и нашата дивотия много не избиваше навън, ама като дойде демокрацията това беше първото, а все още и основното, нещо, което най-напред бие на очи в България. И мръсотията то улиците, а и сред природата, и отсъствието на елементарни социални мерки (примерно, откакто Централната баня в София се приватизира тя престана да съществува; или пък не ми е известно да имаме някакви публични перални, "ландромати" според Запада, ама хората ги имат, и на Изток и на Запад; или автобусите нагоре по Витоша спряха да вървят; и сумата други примери), и
на жилищните кооперации наречено саниране (защото такова нещо на Запад не се прави — или се измазва целия блок, или не се пипа нищо), и "дивите" цени на транспорта, или млякото, и прочее, са все неща, които в нормалните страни не съществуват; там хората не считат, че едни трябва да ровят из кофите за боклук, а други могат да викат "Да живее демокрацията". Като няма морал и религия е доста трудно, но ние и нямаме единна визия, както се казва, за това кое е добре за страната и кое е зле; всяко поредно правителство провежда своя линия на поведение, която се свежда до това поне половината от усилията му да отиват за отричане и унищожаване на всичко направено от предишните (примерно: да задраскаме комунизма тотално, или за разкрием досиетата, или да раздадем селскостопанските земи в реални граници, без значение дали те се използуват или не, и прочее неща, които не стават в нормални западни страни). Не се ли морализира страната ни отгоре, да се чака това да стане отдолу в страна като нашата е почти безнадеждно. Българина "функционира" добре на Запад, защото там той е малцинство и се учи от болшинството, но у нас той "дава тон за песен", и тя, естествено, излиза фалшива.
Освен това борбата с разни негативни моменти на развитието не е платформа на една партия, а
, така че когато Запада казва, че ние сме зле в борбата с тези страни на управлението, т.е. че сме доста диви и варварски хора, това е за да намери някакво оправдание (така както през турското робство тогавашните управници са говорели за "диш-хък" или зъбен данък, понеже: какво можеш да отговориш на човек, който задава излишни въпроси? — те са искали пари от богатите, защото последните са можели да им ги дадат, няма да вземат да искат от бедните, я, както, примерно, става сега у нас). А и борбата с корупцията не може да бъде цел на една партия, защото
корупцията е въпрос на ...
(теза която застъпвам и в други свои материали), и, примерно, капиталистическото общество, повече от очевидно, поне за мен, но и за сумата хора по света, е корумпирано (най-малкото защото се управлява от парите). Корупция съществува ако тя може да се появи, ако системата я изисква, иначе сама си изчезва. Казано по малко по-друг начин, тя е едно
, защото управлението не може да представи това, което много хора искат — примерно, проституция, наркотици, организирана престъпност (защото системата на правосъдие, съвсем ясно, не върши работа в голямо болшинство от случаите). Аз не казвам, че трябва да има корупция, но, примерно, какво ни пречи да искаме всички държавници от висок ранг (за да не кажа "държавни мъже", понеже вече има и много "държавни жени"),
и да
получават заплати изобщо (или, хайде, нейсе, да получават три минимални заплати, или една средна, нещо такова), като остават под финансов контрол и в следващите поне 5, а то и 10, години след напускане на постовете им, както и на техните преки роднини, с оглед откриване на злоупотреби с обществено положение? Та тези хора са не повече от 500 души, а и едно стотина само да се контролират пак би вършило добра работа. Ама ние не сме на ясно по принцип, че хората от висок ранг трябва да работят заради работата, а не заради парите, а и на Запад не са на ясно, но там, в редица страни, в Щатите поне, съществува имуществен ценз и хората
за да управляват.
Народа, обаче, не разбира това и, примерно, когато в Италия някой-си от политиците бил медиен магнат, казват че това било лошо, но той поне не печели от властта, нали така? И не само там. Цялата бъркотия идва от факта, че заплащането, съвсем естествено, трябва да бъде само средство за осигуряване на нормален живот, а не за управление, за власт над масите, но целия капитализъм се крепи на парите; отричайки парите стигаме до комунизъм, който не се харесва поради лошата му досегашна реализация, но пък приемайки парите стигаме до капитализъм, комерциализация, корупция, и прочее, които също не се харесват на народа като цяло, защото това са неморални неща. Там където религията "преде" хората се успокояват с това, че който сега живее добре на "оня свят" ще си получи заслуженото, и обратно, но при нас с какво да се успокояваме? При един приличен жизнен стандарт също може някак-си да не се вълнуваме, че "големите риби" изяждали по-малките, защото дребните "рибки" могат да си живуркат прилично, стига да искат, но в страна като нашата, най-бедната в Европейския Съюз, и с надеждата да станем втора по бедност само ако и Албания влезе в него, хората стават още по-аморални, далеч по-зле отколкото в тоталитарно време, когато не можеше да има особена корупция понеже всичко се следеше, а и парите нямаха тази власт, тогава само
, тъй да се каже.
Накратко, нека сме на ясно, че "Герб" нищо особено важно не може да оправи, той е партия на "добрия бияч", и това известно време върши работа, но положително ще омръзне на народа. И той не е особено умерен или центриран; е, не е като старото СДС, но и не е като ДПС, или като (поне едно идеално) БСП. Той, обаче, "успокоява духовете", защото, мине се не мине време, и "плющят камшици", и нашия народ, като едно добро конче, тегли каручката. Засега. Но куриозният момент тук — то у нас само куриози, както вече изтъкнах — е, че
ние сме като че ли по-спокойни и стабилни, отколкото редица други западни, т.е. предишни капиталистически, страни (примерно: Гърция, ама и Испания, Италия, и други), а че и от някои източни (да речем Украйна, или Полша), или че
у нас кризата почти не създава проблеми,
по простата причина, че ние сме толкова зле, че по-зле почти няма на къде! Т.е. при нас, действително, всичко, в общи линии, е спокойно. Поради това "дучето" практически няма как да "оплете конците". Той не прави нищо особено разумно, ту приема, ту отрича някои стари положения (било то за АЕЦ, било за нефтопроводи, или магистрали, или някакви шистови газове, или данъци, и прочее), но говори винаги с убеденост и твърдост и хората го харесват, най-вече жените, но и мъжете, поне около столицата. Той почти няма платформа, но е все пак генерал (не фелдфебел, като някой-си Адолф), не е глупав, владее масите, и нещата вървят. Че сме зле, зле сме, но тъй като ние сме си все така, то сегашното положение донякъде ни успокоява и си работим по малко, т.е., по-скоро, работим (които имат работа, де)
(пари). Все чакаме кризата да свърши, тя все не свършва, и сме си като добичета, които карат ... на заколение. Нито се опитваме нещо да оправим, нито се замисляме, а само си кротуваме (и който може забягва навън). Изобщо — оазис на стабилност в Европа. И това, току виж, че взело по малко да оправя имиджа ни (но пак не защото го искаме, а като страничен ефект от отчайващата ни бедност).
4.
Бъдещето, разбира се, не може да се прогнозира точно, но все пак да се опитаме да поразсъждаваме малко за това, какво би могло да ни очаква след "Герб", и в политическо и в икономическо отношение. Е, тя икономиката е ясна, ние ще сме си все на опашката на Европа, горе-долу на едно ниво с Румъния, и съвсем леко над Албания, въпреки че сме способен и самобитен народ. Това е така защото, нито имаме вече какво да приватизираме (та да очакваме да влязат капитали от Запад), нито самите ние имаме капитали (защото сме бедни като просяци), нито имаме някаква генерална линия за развитие на своя индустрия (каквато имаше в тоталитарно време). След като всяко правителство отрича успехите на предишното, то ние си буксуваме (в тинята) и "не ни пука" особено. Морал също нямаме, не сме религиозни, така че тук сме оставени на самотек. Е, то в природата всичко е обвързано, така че не е изключено
именно отсъствието на морал да ни накара да го "заимаме",
малко по малко, подобни наченки вече се забелязват (примерно при някои форми на благотворителност), но това е много бавен процес, и на фона на днешното разложение на капиталистическото общество (защото то затова е толкова добро в редица страни, защото вече е
) ще ни трябва доста време, но може Европата някак-си да успее да ни интегрира, след като не се бием един с друг, както правят в други страни (т.е. да изразходват средства, вместо за усмиряване, за вдигане на жизнения ни стандарт).
По-интересно е да погадаем за политиката. То ясно, че социалистите, колкото и да
такива, ще идват от време на време на власт, но не вярвам да могат сами да управляват, защото — пак парадокс, да Ви кажа — колкото по-добре живее един народ (а ние все ще изплуваме по малко, за едно още 10-20 години и ще стигнем нивото на жизнен стандарт от ... времето на "бай Тошо"), толкова по на дясно той залита.
Левите, като правило не ги обичат,
и — поредния етимологичен екскурс — в италианския (т.е. в латинския) думата sinister означава ляв, но тя, съвсем ясно за тези, които знаят някакъв западен език (примерно английски), значи и лош, зъл, див. Ако не сте се замисляли защо това е така то аз мога да Ви споделя: левите, или тези които мислят за другите, а не за себе си (или поне считат, че трябва да е така, и поради това, или по други причини, живеят зле), не са много обичани, защото всички знаят, че такова поведение е правилно, обаче
така (защото човек, каквото и да говорим, си е егоист, а е и длъжен да бъде такъв в природата), така че просто се чувстват засрамени, че другите, бедните, скромните, нищожните, и т.н., ги превъзхождат
! Това е номера. Разбира се, налице е и момента, че по-бедните са и по-коварни и прочее, но те са
да бъдат такива, защото иначе няма да успеят в този живот, докато на богатите и успелите им е лесно да говорят за човешко достойнство и морал, след като всичко им идва на готово. С други думи, "лошите" са такива, защото са принудени от живота, и обществото, естествено, а "добрите" пък мислят само за себе си и си мислят, че затова са добре и че така трябва, но дълбоко в себе си знаят, че това не е така (и че няма, примерно, да си намерят добро място на "оня свят", с това, че на този са живели добре).
Но аз говорех за това, че левите надали ще могат да вземат изцяло властта, освен ако не почне борба в лявото политическо пространство, което пък в дива страна като нашата не става, поне засега. Десните, обаче, се изпоразцепиха, и не се вижда какво друго може да се измисли (понеже изразходвахме идеите и за царя, и за НАТО, и за бизнесмените, и за селяните — не че те са били някаква силна идея —, и за силните хора въобще). Център пък трудно се прави, и когато ние го направим, или той ни бъде сервиран на тепсия, ние започваме да не го харесваме (защото искаме екшъни). Засега аз виждам временен изход още само във ... жените! В смисъл, че още не сме се опитвали да направим някоя
силна дамска,
защото всички жени са хем като всички турци, представляват целия народ, хем по-хрисими и кротки, някак-си, хем и по-посредствени и всички ще ги разберат (защото, ако се замислите, философи
управляват, и няма да ни управляват, при все че Платон от преди 25 века, грубо казано, е стигнал до извода, че това е най-правилното решение). Ако това не стане, може да се надяваме само на чужди управници (не само дошли от чужбина, а и с чуждо гражданство и етнос, примерно: немци, англичани, французи, японци), или на коалиционни правителства и то на слабите партии (което ми се вижда доста коварно управление, но може да доживеем и такова), или на служебни правителства, или (което много не го вярвам, но не е съвсем изключено) на някакво тоталитарно управление (примерно на династия "Бойковци", ако има такава).
09.2012
П.П.
Е, както се видя след няма половин година, то не всичко у нас вече е спокойно, но (понеже не е възможно автора да греши, нали?) то това дори е по-добре, защото — ами разсъдете сами, целия свят вече 10-тина години е в криза и навсякъде народа роптае, а ние, при това най-бедните в Европейския Съюз, си мълчим като добичета. Така че аз съм доволен, че показахме, че не сме съвсем овчици, а и продължавам да съм прав за изложените в статията моменти. Тъй като, обаче, има много неща да се кажат за 2013 година, то аз ще посветя друг материал на това — защото тя, годината, излиза, че ни била, преди всичко, виновна.
04.2013
— — —
ПАРТИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
(политически анализ)
Такива анализи обикновено се правят само за една партия, но аз се наемам тук да отделя по малко време на всяка една (или като група подобни) от партиите у нас в годините на демокрация, т.е. от 1990 и до 2012), което си има и предимства и недостатъци. Недостатъците са, че няма да бъда особено подробен (понеже иначе може и цяла книга да не стигне, а и аз не съм специалист политолог), а предимствата, които (нормално е да се предположи) са свързани с недостатъците, са, че след като по принуда няма да бъда толкова подробен, то мога да си позволя да се интересувам само от общия
на партиите, от идеите с които те идваха на (и си отиваха от) власт, и така материала да стане достатъчно популярен. За сметка на това моето разглеждане ще бъде в един по-скоро философски план, нетрадиционно, не привързано (където това е възможно) към конкретни личности, и към задълбочени анализи (които, най-често, излизат "сметки без кръчмаря"). Ами, да започваме, с надеждата пръстите на ръцете да ни стигнат.
1. БСП
. Бившите комунисти, казано с две думи,
се опитаха да се оправят
, т.е. реформират,
но не успяха особено
, освен по някои обективни причини, най-вече
поради лошото влияние на антипода им
, СДС-то. На някои това може да се покаже пристрастно, но то е така (както и обратното влияние, този път вече по-скоро положително, от страна на БСП върху СДС), защото политическата среда е една, и народа ни е един, и особено при нашия двуполюсен модел няма как двата полюса да не си влияят. При това, обаче, както положително знаете, лошия пример е заразен, т.е. хората, искат или не, но най-напред копират най-лошото (както и ние с капитализма, разбира се, защото започнахме с легализиране на проституцията, с навлизането на наркоманията, със засилване на престъпността, и прочее), така че и соц-комунистите (или ком-социалистите), щат не щат, започнаха и да "измладяват", и да прибързват, и да се инатят на исканията на СДС — както и става почти във всяко семейство, където всеки гледа да се покаже по-голям "ербап" и прави много неща просто "на пук" на другия.
За възрастта, която, ей Богу, не може да не е мерило за жизнен опит, е съвсем ясно, че за висшия ешелон тя спадна почти с едно
, понеже предишното Политбюро имаше средна възраст към 60, и мнозина бяха и над 70, а новите демократични комунисти бяха на средна възраст от 30 до 40 (рядко) години. Това не може да не е било причина за много грешки, макар че и беше донякъде необходимо, защото старите пък не приемат новото, по принцип, така че една смяна на ешелоните беше нужна, но сигурно не с толкова много години, сигурно не от единия полюс та чак на другия. Но такива бяха СДС-арите, основно, защото те бяха просто неуспели комунисти, и най-вече на комсомолска възраст.
Прибързаността също би трябвало да е ясна, ако си спомните (които могат, де, но пък четете стари вестници — ако си нямате друга работа), че имаше поне едно АСО, Алтернативно Социалистическо Обединение, а и други партии, да не говорим за 3-4 комунистически партии (към 1992 година), както и Социал-Демократическата партия, но се получи така, че всички те не успяха, т.е. всички извън БСП се оказаха обречени на гибел. А в Русия още има Комунистическа партия, и то с влияние, и 20 години след промяната тя участвува в изборите (да не говорим за Китай или Куба). А и соц-демократите не успяха да се лансират (при все че те не бяха крайни като комунистите), въпреки че веднъж не им стигнаха някакви 5 стотни от процента (ако не греша) за да прескочат прага (от 4%) в Парламента. Имаше и други леви партии (аз не съм се интересувал, защото никога не съм бил комунист — а и никога няма да бъда, както се пее в една песничка), но никоя не успя да "влезе в играта". Докато ако не беше СДС-то — аз поне съм убеден в това, макар че то не може да се докаже обективно — за едно 3-4 години, най-много за една петилетка, БСП-то щеше да се реформира и да забрави, евентуално да се раздели на две-три основни партии, и да продължава да ръководи, или пряко, или като опозиция. Но то нямаше това време, десните го ръчкаха, един вид.
А за правенето на инат мисля, че нещата са очевидни. Почти сигурно комунистите (е, социалистите, де) щяха да "кандисат" на някои приватизации по-рано, може би и на един разумен Валутен Борд, докато долара беше още
200 - 300 лева, а не когато стана 1800 лв., и други подобни мерки. Но как да се водят нормални разговори с хора които, според точните им приказки, казваха: "Компромиси с всекиго, само не и с комунистите!", или пък "45 години стигат" (дайте сега да ги задраскаме и се върнем с толкова
във времето, както, действително, и стана, поне по отношение на стандарта на живота ни).
Но има и обективни причини, те са основно в това, че
народа не обича много левите, защото те му проповядват морал
, а никой не иска да го учат как да живее. По същата причина хората не обичат много и свещениците, но ако има силна религия, то поне ги слушат. А аз ще Ви приведа и едно ... етимологично доказателство, думата ляв на латински (а и в днешния италиански), т.е. sinister, е
както и лош, зъл, порочен! Какво по-ясно потвърждение от това за тезата, че левите, слабите, бедните (защото лявата ръка е по-слабата, нали?), са порочни и лоши? И в такъв случай гледайте десните или силните, те са образец за поведение — и то не защото силните така им казват, а защото всеки сам иска да бъде от тях. Така че от това не може да се избяга, и това до голяма степен обяснява (може би не оправдава, но обяснява) строгата дисциплина при комунизма. Докато милиони хора направо се радват, че
, примерно, да имат своя частна бензиностанция, или верига магазини, банка, космическа совалка, ако щете, и прочее, при все че и един на милион няма да имат никога тази възможност, че и самите те знаят това много добре, ама се надяват и си викат "Ами ако ...". Така че аз обяснявам популярно заразителността на десните идеи (в които, иначе, ако се замислите, няма смисъл — силния
, той е просто силен), докато справедливостта на левите се доказва от живота (затова са се появили още в първобитните общества, че и сред животните, т.е. живота на стада), но те като правило не се харесват на хората, особено на младите.
Е, положително могат да се изтъкнат и грешки на самите БСП-исти, но нека не задълбаваме в подробности. Техните грешки биха били такива, за да се противопоставят на изтъкнатото по-горе, а не като принципни грешки (защото не е имало нито терор — "танковете не дойдоха", както инсинуираха СДС-арите с една предизборна реклама —, нито дори желание за продължение на старата линия — защото промяната започна от самия връх, свалиха бай Тошо, нали така?).
2. СДС
. Новото демократично обединение,
не успя да направи нищо хубаво, защото те се оказаха основно хора без идеи
,
само
екзалтирани
викачи
, считащи, че пазара сам ще се оправи и демокрацията ще изцери всичко като чудотворен мехлем. Е, то в дясната идея почти ...
, защото, както казахме, силните не са прави, те са силни, но има някакъв резон да се слуша силния, защото това създава спокойствие в страната. Обаче десните си мислеха, че само с викове "У-уу!" и "Долу!", т.е. само с разрушение (и не си мислете, че пресилвам, защото аз лично бях веднъж на митинг на СДС-то), всичко ще цъфне и ще върже, ама то така държавна колесница не се кара. И не само че не направиха нищо добро, но и направиха
, защото разградиха работещи структури (примерно, раздадоха земеделска земя, без да искат хората да я обработват; или въведоха Валутен Борд, когато той беше абсолютно излишен, лева започна да се стабилизира и тръгна нагоре, но те го заковаха на дъното; и други неща, като сигурност, морал, и прочее пострадаха заради прекалени свободи). И което е още по-тъпо — да ме прощават хората, ама си е така — направиха лошо и
самите
, защото комунистите, sorry, социалистите, мине се не мине време, и вземат властта, àко ще да е в "извънземни" коалиции, а те от десетина година стоят на нивото на само 2-3% от гласовете. Освен това може да се каже, че "отлюспиха" дори фашистите от себе си (защото е ясно, че последните никога не са споделяли комунистически идеи), но, нейсе, да не им прибавяме още грехове, те са пълни с такива.
Ясно е, че,
, имаше някакъв резон в това да се създаде силна опозиция срещу комунистите, за
да се реформират (понеже те, все пак, са ни управлявали почти половин век, и не бяха "гола вода" политици — което значи, мен ако питате, че умееха да лъжат народа, но в негов интерес), но лошото дойде когато те веднъж успяха да вземат властта, че и още веднъж-дваж. Тоест, след като те възникнаха като партия (е, коалиция, но това не е съществено, като политическа сила), която да руши, то да си стоеше само в опозиция, но не и да се мъчи да управлява, след като не може. Ала нека не се разпростирам повече тук за една causa perduta, понеже и на други места съм ги критикувал.
3. ДПС
. Движението за права и свободи
възникна като
политическа
сила, която да
подкрепи и
обедини турското малцинство
у нас,
но
твърде скоро
се превърна в
един стабилен и
постоянен център
. Сега, нека не се занимаваме тук с това дали то е етническа партия, защото всички, поне на Запад, са на ясно по този въпрос (ами, вижте в кои райони те печелят гласовете си), а да си отговорим
те са център (понеже това поне никой не оспорва). Е, те са центристка партия преди всичко
, но тъй като това не е ясно у нас, и хората разправят, че било лошо да има етнически партии, нека дадем малко пояснения. Бидейки етническа партия на
турци у нас, те, по принуда, са
да представят еднакво добре, т.е. компромисно, интересите на всички тези хора, без разлика на възраст, пол, имуществено положение, образование, вероизповедание, и прочее, нали така? По този начин те представят една
на българското население, защото всички турци, са като всички българи (или евреи, немци, руснаци, и прочее народи по света), с малки разлики (по отношение на имената, примерно), които не са съществени що се отнася до балансиране между дясното и лявото, т.е. между условията за развитие на капитализъм, за обогатяване на едно малцинство, от една страна, и създаването на прилични социални условия за живот на болшинството, от друга. И те правят това вече повече от 20 години, критикувани и оплювани от мнозина.
Така излиза, че, въпреки възраженията на общественото мнение (не само у нас, но и на Запад), една етническа партия
, определено, да играе положителна роля за нас (защото за мен е очевидно, че една умерена центристка платформа е
нещо положително, ако не за друго, то защото това трудно се отдава на хората — те искат екшъни и трилъри, нали?). Защо това е така, а? Ами много просто, защото те са етническа партия на
, а не на болшинството (както "господин" Адолф на времето си в Германия, или, ако щете, както "Хайдук Сидер" сега у нас). Малцинството по начало е слабо, то няма да започне да прави "зулуми" (та те дори — примерно казано — не са се опитвали да "пребоядисват" паметници, или да чупят прозорци на Народното Събрание, или да пречат на службата в християнски църкви, ама други партии са правили тези неща), така че известно тяхно засилване много не пречи. Освен това, нека сме на ясно, те изобщо
отцепване от България и присъединяване към Турция (както мнозина си мислеха по-рано); те не желаят такива неща защото България
в Европа, а Турция не е, а сега ние сме и в Европейския Съюз, така че — за какъв дявол да бягат от там? Те искат да си се казват Ахмедовци и Мехмедовци (все мъже като, хм ... "мед"!), или пък Асановци (като турския лъв aslan /arslan), или Гюловки (рози), Седефки (бисери), Севди (любови), или, може би, дори Айшета (което е циганско име, но идва от санскрита, и значи око, "акша", т.е. гледана като зеницата на окото), и прочее. В крайна сметка — тяхна воля; това не би трябвало да става политически въпрос, но след като комунистите в тоталитарно време бяха объркали нещата, то така ни се пада.
4. Социал-демократи и други леви
. Тези сили просто
не могат да вземат властта у нас
(макар че се опитаха веднъж и аха да успеят, ама "номера" не стана), а
това е
доста
лошо
, според мен. То е лошо защото, както сте чували,
, а борба в лявото политическо пространство у нас няма; ама в дясното има, и още как. Това, най-малкото, не балансира добре лявото и дясното, но то и пречи на лявото да се развие добре. По мнението на мнозина, към което и аз се присъединявам, левите са такива основно про форма, като запазена марка, но далеч не са наистина такива (след последния "мохикан", Жан Виденов). Но спокойно би могло да има няколко леви партии с влияние, които по време на избори могат да си се коалират, ако искат, ала иначе да са отделни партии. Нищо не пречи да имаме и една комунистическа партия с влияние (както, примерно, в Русия имат), защото идеите на комунизма са си верни — те идеите са дори ... божествени, ако питате древните гърци (idea = i + dea, където второто, очевидно, е богиня) —, само реализацията им куца, ама пък то реализацията на капитализма у нас е въобще "в инвалидна количка", тъй да се каже. За мен липсата на някаква "важеща" социал-демократическа партия е голям пропуск, който, положително, може да се поправи, но соц-комунистите, по стар навик, считат, че трябва да има само една сила, за да бъде тя сила. Е, този въпрос го засегнахме, но нещо трябва да се направи в това отношение, и това е работа на масите (щом върховете не искат), т.е. те трябва да "заискат" някаква друга лява партия. Хайде, от мен да мине, ще Ви предложа няколко имена (с подразбиращи се платформи): Нова левица, Умерена лява партия, Капиталистическа левица, Народна лява партия, Партия на левите идеи, Партия на труда (демек Лейбъристка партия, както в Англия), Партия на социалния капитализъм, че и партия СОЦИ, ако искате, която да се разшифрова като партия за "Социални Отношения и Цивилизовани Инстанции".
5. Селски партии
.
Появата на такива партии беше едно недоразумение
, но те се появиха и бая размътиха политическите "води" по едно време, но добре че не стигнаха до Парламента. Значи вижте, от една страна селяните не са, и никога не са били, единна сила, а от друга страна, сега те много намаляха като прослойка (имам предвид фермерите, тези които произвеждат селско-стопанска продукция, а не просто живеят по селата), като средно за Европа те са около 10% от населението, но в някои страни, като Щатите, примерно, са дори 4-5%. Е, бихме могли да имаме една-две такива партийки за асортимент (примерно, Партия на фермерите), но не и да се надяваме на някакви успехи с тях. Те се появиха, може би, поради наличието на БЗНС още от тоталитарните години, но тази партия си беше, повече от очевидно, подразделение на комунистическата партия, с функции на параван, за да не каже някой, че у нас има едно-партийна система. То, виждате ли, не само селяните станаха вече (ама и от почти половин век) много малко, но и работниците като такива, т.е. работещите в заводите, също са доста малко (пак около 10-тина, може би до към 15%, ако правилно се замерват, от работещото население). Основната част от трудово заетите, по мнение на автора, съставляват хора от сферата на
, ако в тях влизат, действително, всички, които ни обслужват, т.е.: транспорт, образование, полиция, сумата учреждения (примерно, телефонни оператори и/или интернет и/ или кабелно телевизия), класическото обслужване (като магазини, хотели, ресторанти), здравно обслужване, а навярно и други. Всички ние се обслужваме един друг. Работническата класа беше едно
(от около половин век), когато капитализма беше още доста зелен, и имаше нужда от много работници (както по-рано е било със селяните, или занаятчиите, или, ако щете, с шофьорите или предишните каруцари). Можем да се делим на сфери на работа, но не и на работници и чиновници, защото тогава основната част ще са чиновниците (тъй като те служат "чинно" на някой началник, а не работят за себе си, на своя сметка). Но това беше известно отклонение от политиката.
6. Бизнесмени
. Такива партии у нас също се появиха, но
прибързано и от конюнктурни съображения
, а не като действителни партии на бизнесмените, и поради това една такава партия (БББ — Български Бизнес Блок) едва влязла в Парламента се разпадна и излезе от него. Разбира се, че бизнесмените са още по-малко от селяните и работниците. Може да се говори за партия на
бизнес, примерно, но се боя, че и с такава партия няма да излезе нещо по-различно от историята със селските ни партии. Те няма да бъдат единни, и не може да имат някакви особени политически идеи, които да не може да представлява всяка друга уважаваща себе си политическа сила. Истинското съсловие на крупните бизнесмени, дори в развити западни страни, не наброява повече от 3% от населението, а камо ли в най-бедната страна в Европейския Съюз. Това е "хвърляне на прах в очите" на хората.
7. Фашисти
. Тук нещата са доста двузначни, така че си струва да им обърнем внимание. От една страна е ясно, че от фашизма по-лоша идея в днешното общество трудно може да се намери (комунизма, въпреки труда на господин "Йелю Йелев" или "Зелю Зелев" или "Зхелию Зхелиев" и прочее, зависи от транскрипцията,
като фашизма, да ме извинява човека; той не е същото, ако не за друго, то поне защото никой евреин не може да стане ариец, не може да си промени гена или етноса, докато всеки богаташ може да стане пролетарий — просто му се отнема имуществото, нали така?). По този въпрос света, поне Европа, отдавна не спори, най-малкото след като 9-ти юни е ден на Европа (деня на победата над фашизма). Но от друга страна
нашите фашисти
изобщо
не бива да се вземат на сериозно
! Та това са хлапаци, пост-пуберитети, "Сидер-югенд". Те имат наглостта (не виждам защо да се извинявам, за нещо вярно) да скандират понякога дори — показаха го по телевизията, и се чу добре — "Циганите на сапун!", но те изобщо
това, което приказват! Те са ошашавени от медиите, и рекламите, и интернета, до такава степен, че приемат всяка възможна измислица за действителност, както и обратното — не вярват на очевидни, проверени, и безспорни факти (аз лично съм имам случай при разговор с едно относително интелигентно момиче, около 15-те години, да ми казва, че тя това за фашистките лагери, газовите камери и евреите,
!).
Тоест те са един вид болни, шизофреници, или нещо подобно, не могат да различават фактите от измислиците, не живеят в този свят, не са адекватни. Не мога да ги оправдая, очевидно, но пък и трябва да проявяваме известно разбиране към такива недоразвити личности, защото всички някога сме били млади, и като минат 5-10 години сами ще се излекуват (така както вече надали ще срещнете човек, който да си признае, че някога е бил СДС-ист, ама те печелеха над половината от гласовете, при към 90% избирателна активност, и бяха основно все млади хора, така че и не е като да кажеш, че са си отишли от този свят). Стига да не правят особени "зулуми" е редно да ги търпим. И тук идва другата гледна точка: че след като те са легализирани, то поне нещата са някак-си канализирани, знае се кои са, не им се пречи да си въобразяват каквото си искат, и по този начин донякъде
опасността от тях (защото човек се заинатява да прави разни "белù" именно когато му противоречиш). Навярно поради това и шума около тях (който първоначално беше бая голям), не само у нас, но и от страна на Европа, постихна, защото — нали? — едно от психологическите предимства на демокрацията е това, че човек може да се "изòка" и да му олекне. Така няма да промени нищо около себе си, но ще промени нещо
.
Но тук има и един друг момент, на който ми се иска да обърна внимание, на
за фашизъм у нас. Преди тяхната поява аз лично бях убеден, че у нас няма почва за фашизъм (при все че по-рано е имало фашистко време, т.е. те са били на власт), по простата причина, че фашистите твърдят, грубо казано, следното: ние сме хубав народ, способен, имали сме империи, ето, вижте какво сме направили, единни и сплотени сме и можем още много неща на постигнем, ама ни пречат вътре в страната лоши елементи, чужди тела, и затова сме зле; дайте да ги махнем и да видите как всичко ще цъфне и ще върже! Докато комунистите твърдят, примерно: всички работливи и способни хора се зле защото им пречат богатите, дайте да махнем богатите, да освободим робите на труда, и нещата ще разцъфнат. Тоест фашистите сочат като корен на злото някакво етническо малцинство, докато комунистите сочат икономическо малцинство за виновно; фашистите изхождат от един работлив и сплотен народ, когото експлоатират в собствената му страна чужди "кръвопийци", но който е имал примери за световно господство, докато комунистите тръгват от идеята, че простия и трудолюбив народ е зле поради ограбването от страна на богатите, но той още не се е разгърнал, не е показал какво може. Така че разлика има.
И, действително, погледнете къде "покълна" фашизма през Втората световна война: Германия е очевидно една супер дисциплинирана страна (дето се вика, и да ме извинят хората, ама на тях ако не им разрешиш да ... отидат до тоалетната, те може и да се накъкат на поста си), японците са фанатици на идеята за тяхно господство, защото са принудени поради прекалена пренаселеност (може би най-гъстонаселените и днес, и то в явно сеизмичен район), а италианците, е, те са католици, това, в някои случаи, обединява повече от комунизма (аз мога да приведа като интересен пример, че четох няколко италиански юношески книжки от жанра ... "религиозна фантастика", каквито не бях срещал никъде до тогава). Но във всеки от тези случаи това са страни с доказани успехи в производството, или каквото и да било, имали в миналото могъщи империи, а и днес също демонстриращи "чудеса" в развитието си, и изключително сплотени (поне немците и японците се възродиха направо като птицата феникс след поражението във Втората световна война). Докато ние, българите, сме си една дивичка и варварска страна, каквото и да твърдим, и ако сме имали някога "царство и государство" то и другите народи около нас са имали не по-малко, но ние сме, очевидно, съвсем разединени и можем да се избием един друг, ако няма кой да ни озапти (спомнете си, който може, как избождахме първите две-три години след идването на демокрацията очите на кандидатите, или как им дорисувахме "нещо" към устата). От което следва, че у нас няма почва за естествено възникване (по време на война, общо взето, не се брои, то ни е наложено) на фашизма.
Обаче ето, дойде "Хайдук Сидер" и организира фашистка партия и излиза, че аз съм сгрешил. Но не е така (ами че може ли аз да сгреша, а? — риторичен въпрос, отговора е ясен), защото тази партия събира съвсем малко хорица, средно около 5%, и то предимно съвсем млади и глупави, така че това трябва да е налице, навярно, и във всяка една страна.
Условия за действен фашизъм у нас няма
, и не е имало, ние може и да не се обичаме особено много едни други (примерно, аз лично, не бих казал, че чак "преливам от любов" към циганите, или евреите, или негрите, или ... американците, при все че такива у нас няма), но не бихме се надигнали да вършим груби физически актове на разправа с тях (докато имаме примери тъкмо за обратното — за спасяване на евреите у нас през фашизма, или за приютяване на много арменски бежанци още по-рано). Ние сме дивички,
, а това, че младоците напинят с нещо да се изявят — защото сега просто няма къде да си покажат "бабаитлъка" си, няма войни, няма революционна ситуация, няма дори и особен
за живот, защото той е доста по-лесен от преди едно половин-един век — е, човещинка, както казах, младежки болести, нещо като акнето (което, да Ви "открехна" ще рече ... "акани" работи!).
8. Царската партия
. Тя дойде почти като гръм от ясно небе, както се казва, бе организирана за едно 2-3 месеца и ако не беше твърде хитрия Соломон (който ни "пасна" на към Атлантиката, защото такова му беше на човека името, Пасù), нямаше да има възможност да види бял свят (а имаше сумата повече или по-малко десни политици, които усетиха òвреме, че СДС-то ще "оплете конците" и "се чупиха" отдавна от него, така че просто чакаха някъде да влязат). Та
тази партия беше съвсем конюнктурна
, практически без идеи (както и всичко дясно, това го споменах), ако не броим подсъзнателното схващане на всеки, че щом нещо идва от Запада, то трябва да е хубаво, пък и щом
е роден за цар, може и да си заслужава, т.е. да пробваме и с царя. Е да, ама човекът дойде, взе си имотеца, държа се като цар, т.е. правеше каквото си иска (след като спечели болшинството от гласовете) и, понеже беше и на години, се оттегли. А на всичкото отгоре (и аз мисля, но може и само да си мисля така, че съм се опитвал да им го кажа на хората — ама коя видна личност си чете цялата кореспонденция, която получава?), те дори
, а останаха с "работното название" НДСВ, т.е. само на тях не им стигат три букви за съкращение (защото "Герб" не е съкращение, това е една дума); когато най-после решиха да си променят името, то вече нямаше за какво, царя се оттегли. А можеше да се нарекат примерно (да им дам пост-фактум малко акъл на хората — аз, за разлика от мнозина, акъл имам, пари нямам): Умерена западна партия, или Партия на умерения капитализъм, или За завой на Запад, Здрава десница, или каквото там си изберяха, само не и това незавършено название за криене под една (старческа) "шапка".
Не си мислете, обаче, че аз съм недоволен от тях; аз по принцип не харесвам
партия, защото тя защитава свои частни (part), а не някакви общи за страната, интереси, но ми е някак-си обидно, че те имаха много добри шансове, и направо ги пропиляха. Имаха шансове, най-малкото, защото не бяха твърде десни, като СДС-то, но и още защото ... хм, ами
за управление, те просто искаха да "намажат" от управлението. Тук мнозина биха си помислили, че аз нещо се оплетох в разсъжденията си, но не е така — защото живота е оплетен, диалектиката го изисква, разбрахте ли? Значи, те бяха умерени, поне защото иначе БСП-то, колкото и да е социалистическо основно на думи, нямаше с кого други да се съюзява, освен с близки до центъра партии, и това бяха само ДПС и НДСВ, и те го направиха — направо да им се чуди човек! Но думата ни тук е за царската партия, която постигна — вярно, като страничен ефект, поне аз така си мисля, но го постигна — едно
разбиване на двуполюсния модел
, който само изтощаваше страната ни, и
положи началото на измъкването ни от блатото
, едно бавно, трудно, но измъкване и движение към Запада. Вярно е, че този западен модел не е съвсем добър за нашата бедна страна (най-бедната в Европейския Съюз), но пък народа ни го искаше този западен модел, не искаше да гледаме Изтока, т.е. Русията, така че те му (ни) дадоха това, което той (ние, като цяло) искаше (-хме).
А за тези, които още не разбират как така хора
особени идеи, плюс това и опортюнисти и кариеристи, могат да постигнат достатъчно добри успехи, нека добавя, че то доста често тъкмо така и се получава сред "сапиенсните хомовци". Тоест тези, които много активно защищават някои идеи и са готови да се бият за тях, те обикновено ... ами, налитат на бой, нали така? А тези, които гледат своя интерес и са сравнително умерени в желанията си, те и се проявяват като добри професионалисти и постигат успехи в живота, защото средата е изключително важно нещо на този свят (а може би и на "оня", не знам). Така че тази конюнктурна партия, по принцип, успя да започне да ни оправя, тя, тъй да се каже, положи началото на пътя ни
— с 10 години закъснение, поради улюлюкащото и некадърно СДС.
9. Партия "Герб"
. Тази партия също беше изненада, дори за соц-комунистите (и най-вече за тях), също дясна и конюнктурна, също без особени идеи, но — как да го кажа? —
брилянтно залагаща на подсъзнателното у човека
! Добре ли се изразих? Искам да кажа, че те дойдоха на власт с едни, ама напълно изсмукани от пръстите, разбирания, че "добрия бияч", или "Дуче Бойко", на когото и самото име е едно такова
, ще победи корупцията и ще издигне имиджа ни пред света, който страда поне от векове, но особено откакто дойде демокрацията у нас. А това, че имиджа на един народ не се оправя за няколко години, а поне за половин-един
, че не се оправя с плющене на камшици а с морал (който, особено в страна практически без религия като нашата, и в безморално време на разпад на цивилизацията, като това, в което живеем, не е ясно откъде може да се вземе — още повече след като отрекохме прекаления морал на комунистите), и че корупция винаги е имало и ще има, защото тя е въпрос на
, защото то
, и прочее — на тези въпроси народа ни нито можеше, нито искаше, да си отговаря, той просто искаше да избяга от "извънземната" коалиция, както споменах по-рано.
Но той заложи брилянтно на подсъзнанието на хората благодарение на добрите му PR-овци, или защото той самия е доста хитър — генерал, все пак, не е "лукова глава" — тъй като в продължение на комай 5 години го показваха навсякъде
, и с голяма глава. Казано по друг начин, това беше една ... хм,
! Но ако култа към фалуса не беше скрит дълбоко в подсъзнанието на хората, то той и нямаше да се появи преди хилядолетия (защото не сте чували за култ към антипода му, към латинската putta, или френската putain, нали?). Майтап или не, но човека положително се харесва на основната част от жените (аз лично съм чувал как едно младо момиче, когато ставаше дума за въпросния Бойко, казваше с щастлива усмивка, "а-а, Бой
о"), а сигурно се приема охотно (е, не чак да се харесва, де) и от мнозина от мъжете, особено в областта около София. Силният бияч винаги се ползува с популярност и той много добре си е знаел това и е залагал на него.
Иначе идеите му — а че какви идеи? Корупцията, и самата латинска дума, значи разлагане (навярно някакво трошене и свиване, ко
ция), но това е нагаждане към средата, ще Ви кажа аз, защото много добре знаете, че доматите се ядат узрели, а краставиците зелени, или че капитализма е като мушмулата и е хубав когато започне да се разлага (както сега, а не какъвто е бил преди един век). И тя е допълнение към системата, така както и проституцията, и организираната престъпност, и прочее (защото, ако от тях нямаше нужда, те нямаше и да съществуват, понеже всички, и курвите — да ме прощават жените, а вече, навярно, и мъжете, — знаят, че вършат нещо неморално, но го вършат, защото то се търси). Така че, ако системата е добра, тя няма да има нужда от такива допълнения, но след като
капитализъм се крепи на парите, които според
религия са нещо лошо, т.е. на аморални неща, то няма как да няма корупция. Това, което може да се направи в случая, а и се прави, е ... хм,
вместо хората и фирмите, т.е. тя да събира данъци за нещо, което, така или иначе, си е аморално!
Обаче има нещо друго — особено в политиката често има и нещо друго, друг поглед на нещата — лош или не, бияч или не, със или без идеи, само приказващ и често противоречащ си или не, но
той усмирява масите
, защото ние (а и всички народи) сме като кончетата, искаме да чуваме да плющи камшика и тогава си теглим каручката, ама иначе се опъваме. В този смисъл той е
и олицетворение на силното начало
в управлението, което нито е нова идея, нито важи само за нашата страна, нито пък някога ще изчезне (но на това почива и дясното управление, както споменах). И обърнете внимание на прецизното (за да не използувам пак същия епитет) напасване на другите крупни политически фигури около него: кметицата на София е една съвсем скромна и много мека на вид жена; почти всички останали хора от управлението (с изключение, май, на външния министър) са също скучни, неприятни, и/или безлични; че и новия ни Президент е от "същия дол дренки", абсолютно безличен, àко и да е мъж и Президент. Защото — нали така? — "дучето" (да не споменавам пак онази дума) може да бъде само един, а останалите трябва да слушат и изпълняват. Е, аз не казвам, че на човека му е лесно, "тежка е царската корона", както казва народа (а и той, действително, в последно време изглежда някак-си уморен и отегчен от властта — освен ако не разиграва това, ама и така да е), но пък и не е лесно само с голи приказки — е, почти, де — да се държи цял народ в подчинение.
( Мога да добавя още две-три изречения за сегашния ни Президент, "росен-пресен" дето се вика, и, или е от Плевен, или пра-пра дядо му е имал някъде плевня — нали? —, но понякога, зависи от ракурса, има малко, хм, дебилен вид. Да ме прощава човека, защото нямам никакво намерение да го обиждам, но той е така объркан от новия си пост, и както е свикнал досега само да стои "слуш", като кученцата, а сега изведнъж може и да командва, то просто се обърква; той би бил добър като "chef de salle", както казва "хайдук Сидер", но Президент му идва множко в началото. Но не е хич глупав, защото добре е научил науката
. Това изобщо не е лесно, ще Ви кажа, защото аз, примерно, колкото и да се мъча да приказвам празни приказки, все ще сбъркам да изтърся нещо разумно. Изобщо, той е един добър пример за латинската поговорка "Ars est celare artem.", което значи "Изкуството е в това да криеш изкуството.". Е, той поне не третира всички останали като бавноразвиващи се, какъвто маниер на говорене имаше предишния ни Президент "Георг Първи". Така че човека е объркан, изобщо няма вид за поста, но ... ще оправдае доверието, почти сигурно, и навярно не по-зле от предишните ни Президенти. )
Но куриозите не свършват с това, защото хората му са
управници, вършат си работата, поне за кметицата нищо лошо не може да се каже и хората пак си я избраха, а и Правителството върши работа, защото, независимо от протестите на опозицията (особено на
и вече почти детрониран
, Стани
, както аз го наричам), и при това, обърнете внимание, в условия на криза! Получава се, едва ли не, че
ние "функционираме"
дори
по-добре в условията на криза
, отколкото при нормални условия, защото цяла западна Европа пострада, да не говорим за вечно недоволната Гърция, или за класическите (вече) недоволни от бившите соц-страни, Полша и Украйна. Вярно е, за това си има обективни причини: ние сме толкова зле, че по-зле няма на къде (поне в Евро-съюза), така че това, че вече и други са зле, някак-си като че ли ни успокоява и ние си "теглим каручката" мирно и тихо, но кой знае колко тихи щяхме да сме ако управляваше пак същата коалиция (както хората не обичат социалистите, и както те не правят почти нищо в социалистически дух)? На всичкото отгоре този истински "дуче" като че ли "сви сармите" на самозвания "Хайдук Сидер" защото неговите акции спаднаха доста.
Така че аз лично може и да не уважавам "фалическа" политика, но у нас тя върши работа и аз я приемам. Въпреки трескавото му и некомпетентно на пръв поглед управление той е, както се казва,
у нас. Привлича от тук от там средства, строи пътища за да се прави, все пак, нещо, да се намали безработицата, и на Запад никой не го критикува, и по всичко личи, че пак ще го изберат. Е, ама толкоз, не повече. Аз му давам на човека още 5 до 10 години царство, и след това — адио гербе, адио дуче! Защото няма как партия без идеи (практически, както казах), изградена зад една
, да просъществува дълго време; личността, рано или късно, се изчерпва. Ще останат само някои пробутали се нагоре негови хора (за да не кажа антиподи на фалуса, де; нали не го казах?), както стана с НДСВ-то. Това не е, примерно, либерална, или християнска, или консервативна, и прочее, партия, няма какво друго да остане след нея (освен ако не вземе да формира някоя династия, но май няма такива изгледи).
10.
Други нови партии
. Е, ето че пръстите на ръцете свършиха, ама пък и ние няма какво друго да добавяме. Тук, очевидно, може само да се гадае, така че да го направим за кратко време. Хубавото би било да има борба в лявото политическо пространство, както споменах, но у нас я няма, така че аз почти се разуверих тя някога да се появи. Не знам дали именно
не се състои основния недостатък на левите, че не допускат чужди мнения, особено
отличаващи се от техните, може и да е така; и ако е така, то е твърде възможно те, рано или късно, да го проумеят и да се коригират. Да се надяваме. Но новите партии, които възникват са все повече или по-малко десни (май повече "повече"). Обаче не проумявам какво още ново нещо може да се появи, след "Бойчо", на политическата сцена, понеже използувахме идеите и за: бизнеса, селяните, царя, силната личност, влиянието от Запада, имиджа ни, и прочее. Не сме използували до край религиозната идея, но пък ние не сме религиозни. Значи, аз лично виждам
възможни насоки: едната е към създаване на някаква центристка партия, и това е правилната линия, но ще видим каква може да бъде тя, а другата е към възникване на поредната "задънена улица" като "Атака" (примерно, някоя друга етническа партия, я турска, я циганска, я македонска). Задънените улици няма да ни оправят, така че да ги оставим. Центристка партия, обаче, трудно се прави (хората искат екшъни и трилъри, нали?), така че тя може да възникне основно като
елемент (вземете за пример ДПС-то, а донякъде и царя). Може да предполагаме, че ще възникне някаква партия на дребния бизнес, примерно, и то с някакво влияние, така че да може да влезе в Парламента, или на някои професионални групи (примерно на транспортните работници, или на строителите, или на учителите — знам ли, то СДС-то тръгна начело с естрадни певци, така че нищо не може да се каже със сигурност), но такива примери по света като че ли няма.
Е, хрумва ми нещо почти фантастично, но, както се казва, "сигурно, кой знай". Ами, не сме използували докрай идеята за ... еманципацията. Тоест още нямаме някоя
феминистическа партия
! Такава би имала своите преимущества понеже, от една страна, жените са
пол (нека не задълбаваме тук в подобни дискусии, аз ги правя на други места, но те лежат в основата на всяка религия, а пък религиите почиват на житейския опит на цялото човечество), и като така ще бъдат тъкмо центристи, от друга страна те са
, по "софт", тъй да се каже (а в "софията", гръцката и латинска sofia, лежи мъдростта, да Ви напомня тези лингвистични моменти), и като така с тях по-лесно ще се работи, те ще са по-отстъпчиви, по-компромисни, а от трета страна жените са една
на населението, и то тъкмо на по-средната му част, така че те просто няма как да не бъдат добър център. Това е гениалната ми идея, която споделям с Вас на изпроводяк. Дал Господ тя да даде някакъв полезен кълн, защото света отдавна се а напатил от "мачовщина", както се казва, още от времето на Христос (което ще рече, че и преди него, за да може той да издигне подобна идея). Иначе, ако не са жените, то, май, ще се наложи да пробягваме до услугите на ... хомосексуалистите, а? Е, аз лично предпочитам, ако това се налага, жени да ме командуват, отколкото ..., нали разбирате?
9.2012
П.П.
Е, оказва се, че бая съм му завишил на "Дуче Бойко" властването, но в общи линии съм прав в анализа си. Прочее, ще има друг материал за фаталната ни 13-та (поне след ... Бин Ладен, а?) година.
04.2013
— — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/