В ДОЛИНАТА НА ЗАМБЕЗИ
( СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА, МАЛКИ И ГОЛЕМИ )
— — — — —
[ Корицата — по усмотрение на художника. Изобщо е редно стиховете да се разбият в две книжки, като, например: в първата да са: "В долината на Замбези", "Мистър Банана", и "На саф`ари"; в другата — всичко останало. При това трябва и да се илюстрират богато. ]
— — — — —
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
В долината на Замбези
Мистър Банана
На саф`ари
Конче
Леопарди
Няма дюли
Котарак
Хлебарка
Домашен любимец
Кой е що е?
?? нови
Дребосъци
Приложение 1 (Детские стихи на русском)
Встречи со зверями
Appendix 2 (Verses For Children In English)
Have you ever tried?
— — — — —
В долината на Замбези
- I -
В долината на Замбези
крокодил ми се изплези;
щом понечих да го хвана,
хукна той към океана.
Аз реших да го преследвам,
ала бавничко напредвам,
че е местността блатиста
и опасна за спортиста.
Крокодила е кат' лодка
и с клатушкаща походка
са провира като пура
през блатата и папура,
а пък аз съм мъж солиден,
тежък, силен, снажен, виден,
и ако веднъж се пльокна
може веч' да не изскокна.
Спрях тогаз и се замислих,
бързо план един измислих:
ще ми трябват много пръчки,
клонки, колове, и съчки.
Затова с далекогледа
местността навред огледах
и съзрях една върбица
да ми маха със ръчици,
със ръчици — вейки тънки,
и със множество издънки —,
тъй че свърнах аз към нея,
в замисъла да успея.
Сума време се провлачи,
дорде стигна да се кача
на дървото и започна
клонки да сека
да сека със брадва остра,
да ги кастря кат' за мостра,
и на сноп да ги навържа,
ала всичко много бърже.
Срязах още и два клона
доста дълги, че да гоня
из блатата крокодили
трябват хубави кокили.
С туй дорде да се оправя,
ща не ща се аз забавих,
та отиде надалече
и едва го виждах вече
да се мержелее само
туй страшилище голямо —
изтъняло като клечка,
или дребна буболечка.
- IІ -
Ала аз не се отказах
и със силен глас му казах,
че на никого не давам
за посмешище да ставам.
А щом той е невъзпитан
аз, без никого да питам,
щом го стигна и го сграбча,
ш'го направя на кебапче;
или ще го препарирам,
а месото ще складирам
и го осоля да имам
да си хапвам цяла зима;
или пък, като го хвана,
ще го туря във тигана
и два дни на бавен огън
ще го пържа колко мога;
или пък ще го од`ера
и ш'го просна на миндера,
а от мутрата му жалка
ш'си направя изтривалка;
или пък, като го гепя,
ето как ще го утепя:
за опашката го хващам,
мятам го, та го запращам
в
дорде стигне до Луната,
и от болка там да вие
докат' в нея се разбие;
или пък аз го улавям
и опашката поставям
във устата да налапа
чак до задните си лапи,
и го стягам със въжета,
боядисвам на раета,
издърмушвам и зашивам,
запушалка една свивам
и на пъпа
изолирам, импрегнирам,
и със въздух го надувам
та с тоз' пояс да си плувам;
или, като го докопам,
го налагам аз със сопа,
пълня с камъни корема
и, за да влоша проблема,
зъбите му изпилявам
и така си го оставям
колкот' иска да се плези
в тинята той на Замбези!
- IІІ -
Тъй му викам и му казвам
и юмрука му показвам,
докат' с дългите кокили
бягам аз що имам сили
да настигна крокодила
и принудя го със сила,
кат' възпитано животно,
па макар и неохотно,
да се извини накрая
и пред мен да се покае,
кофа сълзи да изплаче,
на кол`ене да се влачи,
и при туй да обещае
жив дорде е да си трае,
да не смее да се плези
види ли ме край Замбези!
Вече взе да се здрачава,
а аз още изоставам,
пък щом влезе във реката
той засили преднината,
щото с неговите лапи
бързо в плитчините джапа
и се носи кат' торпедо,
крокодилското говедо.
А сега ми се наложи
аз лова да поотложа
сала докато навържа,
въпреки че много бързах,
тъй че наръча свалих,
връзвах, чуках и лепих
на кокилите застанал
недалеч от океана.
Ала стана сал фамозен,
вярно, беше малко грозен,
но отгоре се държеше,
а то туй най-важно беше.
Стъпих аз на него смело
и започнатото дело
продължих като със пръта
се избутвах към средата;
като стана по-дълбоко
аз смених го със веслото,
после майсторих и правих
и кормило му поставих;
само дет' при тез' отсрочки
крокодила стана точка
в устието на реката,
някъде в далечината.
- IV -
Още много ми остана,
ала вечерта настана,
плувам аз насред Замбези,
и понеже съм от тези,
дето все ръце не скръстват,
продължих тогаз чевръсто,
тоз' път мачта да направя —
хем тъй с труд да се прославя,
хем пък, слънце кат' изгрее,
и ветрец ако повее,
и платно ако скалъпя,
с сала бързо да настъпя
и да стигна хулигана
още преди в океана
таз' голяма водна маса
да се влее, да сколаса.
К`ола бързо аз издигнах —
със брадв`ето туй постигнах —,
но очите си назорих
дор' с платното се преборих:
ризата бе доста слаба —
панталона ми потряб'а,
та разпарях го основно
и го снаждах поголовно,
като вдявах си иглата
докат' светеше Луната
и съвсем се изпободох
(отбелязвам мимоходом).
Затова пък като съмна
над реката още тъмна
и бинокъла насочих
аз от радост чак подскочих,
щото зърнах крокодила
вляво само на две мили,
кат' дърво изкоренено
да се влачи уморено.
И навярно съжалява,
че се'й с мене подигравал,
та вместо да лапа рибки
като луд сега да припка;
вместо в родното си блато,
дето е с храна богато,
важно-важно да се шляе,
по цял ден да си играе,
търси днес той непрестанно
избавление желано
и препуска кат' изгнанник,
или като беден странник.
- V -
Аз, разбира се, веднага
в сала вложих пълна тяга,
че платното му разгънах
и го хубаво опънах,
и кормилото фиксирах,
след кат' го ориентирах.
После мачтата му хванах
и до нея аз застанах
във гонитбата увлечен,
ала доста разсъблечен,
щото гащи вече нямах
(а не носех си пижама).
Доста скоро го настигнах,
и понеже хич не мигнах
цяла нощ, та му изкрясках
да се предаде завчаска.
Ала крокодила вече,
плувал толкоз надалече,
не със сал, ами със лапи,
щом ме чу и в миг налапа
две ведра вода в уплаха,
трескаво крака размаха —
ту ги свива, ту разгъва —
и започна ... да потъва!
При вида на таз' картина
мен яда ми бързо мина:
— Извинявай — тихо казах
и зад борда се оказах;
пуснат като че от прашка
аз към дългата опашка
полетях, след два-три маха
с лявата ръка хван`ах я,
и загребах наобратно
(с другата ръка, понятно),
и почти не уморих се
как до сала приближих се,
ала тука се озорих
(чак накрая се преборих)
дор' на него го повдигна —
той пък ... даже не премигна.
Па му удрях аз шамари —
отстрани и къде сваря —,
па повдигах му главата
и издишвах му в устата;
па му скачах по корема
проснат възнак — лъжа н`ема;
той съзнание възвърна
чак кога вода повърна ...
- VІ -
Та, водата кат' повърна
само дето не обърна
сала, че в таз' речна яма
да погинем вече двама,
щото цял фонтан се вдигна
пет ведра като изригна
и сред тях шарани, мрени,
паламуди (несолени),
двайсет рака и рач`ета
със преплетени крачета,
сума жаби и жабоци
(те избягаха с подскоци),
разни дълги водни змии
(още живи, проклетии),
пъдпъдъци, водни гъски
и две патки — бели, тлъсти —,
заден бут от антилопа
(него после го док`опах),
даже печено прасенце
със завито опашленце,
още някой дребни хапки,
овехтяла селска шапка,
и боклуци разнородни —
едни стари, други модни.
А когато крокодила
посъбра що има сила
и на лакът се повдигна,
то тогава, за да стигнем
за закуска в долината,
кръгом завъртях платната
и загребах със веслото
нанагоре, към сел`ото.
Скоро той се пооправи
и, страха от мен забравил,
завъртя дори опашка,
аз потупах го юнашки
със веслото по плещите
и издърпах му ушите.
Той пък ми подаде лапа
и ме във очите зяпа
сякаш ще ми проговори —
ха сега, какво да сторя?
И реших, че не приляга
аз от него да избягам;
може д`ома да се мръщят,
но го взех със мене в къщи —
крокодила от Замбези,
дет' веднъж ми се изплези.
09. 1997
— — —
Мистър Банана
- І -
Та мистър Банана,
веднъж като стана,
съзря в океана
голяма вълна,
а там на вълната,
от слънце огрята,
съвсем непозната
русалка една:
подвижна и жива,
направо красива,
показва и скрива
тя свойта глава
с коси разпилени,
от вятър развени,
но ярко зелени
кат' росна трева;
нагоре от кръста
с ръце и със пръсти,
подвижни, чевръсти —
това той съзря —
отзад със извита
и с люспи покрита,
като че пришита,
опашка бе тя.
Съвсем като рибка
щастлива се чипка
и волно си припка
в морето сама,
обаче нозете
отсъстваха двете
при туй морско д`ете —
по-точно жена.
- ІІ -
А вятърът вее
и морската фея
отнася към кея,
където тълпи
от разни зяпачи,
или минувачи,
забързано крачат
от всички страни,
че знайно е дека
веднъж на пет века
я зърва човека
в дълбоки води,
затуй както птички
да клъвнат трошички
събират се всички,
мъже и жени.
И всеки препуска
(в ръка със закуска) —
не му се изпуска,
при туй без пари,
такава картинка:
русалка саминка
да прави пъртинка
през бурни вълни.
И мистър Банана
назад не остана
та в къщна премяна
и с боси пети
по разни пътеки,
все стръмни, но преки,
крака като щеки,
натам устреми.
- ІІІ -
Пристигна задъхан,
морето го лъхна
и ризката пъхна
във шортите той;
с мустаци наболи
и бицепси голи,
не знаещ неволи —
същински герой!
Отпреде заметна
ръцете и спретнат
застана, погледна
към хорския рой,
събрал се тук вече
от близо-далече,
набързо привлечен,
като че под строй.
Тъй мистър Банана,
със поглед обхвана
брега, океана,
народа без брой,
и в морската щерка,
 размахала перка,;
сребриста и ярка
сред летния зной,
той спря го прехласнат.
В миг нещо го тласна
(в таз' утрина ясна,
с шума на прибой)
и в морското чудо
той ... влюби се лудо
и ето — прокуди
сърдечен покой.
- ІV -
Захвърли сандали
и с бос крак погали
вълните ласкали
туй дивно дете,
и с летните дрешки,
след две-три прибежки,
загреба лудешки
младежа с ръце
навътре в морето
пред кея, където
бе спряло лицето
известно добре,
и с погледи нежни,
сърдечно-бодежни
за страсти метежни,
акъла му взе.
Пред нея застана,
ръцете ù хвана
(ала не престана
да клати нозе),
след туй я прегърна
и плавно обърна
брега докат' зърна,
да я изведе
навън от водата,
да стъпи с кратата,
на суша позната,
но тя пък — не ще
изобщо да слуша
за твърдата суша,
не е ли до гуша
водата поне!
- V -
Така че решиха
и определиха:
при утрина тиха,
на ей-туй место
да срещат те дните
(с вода до гърдите)
щастливи, горките,
да бъдат ведн`о.
И мистър Банана
тогава захвана
да прави промяна
съвсем на ангро,
и в своята къща
той всичко обръща,
като я превръща
във райско петно:
със много водица
за таз хубавица,
със двор и тревица,
с голямо дърво
в средата на двора,
а покрай стобора
(това е фурора)
като колело
канал да минава,
пък той подобава
да се разклонява
в подводно
което направо
в дома продължава
и хола му става
огромно ведро!
- VІ -
Във стаите, значи,
се влиза и крачи,
но също се влачи
под пода, покрай
стените чудесно,
но плитко и т`есно,
каналче, та лесно
по него в тоз рай
тя често да плува,
или да кротува —
Банана умува
така и копай;
след туй циментира,
заглажда, полира,
обаче не спира,
че с`ърце не трай!
Във хола — фонтанче,
със мъничко кранче
(досущ кат' рапанче),
и остров — за чай;
във спалнята — ложе,
което пък може,
ако се наложи,
да хлътне докрай
и тъй под водата
да слязат краката,
докато главата
отгоре играй;
а там, пред стените,
в аквариум`ите,
рой рибки се скитат,
и всичко — най-най!
- VІІ -
Когато привърши
снагата разкърши,
изми се и бърже
(та днес да успей)
на стола приседна,
морето погледна,
и с чувство победно,
дор' погледа рей,
да пише започна
молбата задочна
до царя, по-точно
Нептуна, че, хей,
той щерка му иска —
русалка-нудистка,
от областта близка
до нашия кей —
жена да му стане —
макар без имане,
но с силно желан'е
(при туй в апогей!),
да бъдат те двама —
кат' Ева с Адама —
и с обич таз' дама
той вечно да грей.
И още добави,
че в къщи е правил
ремонт и представи
как вечно се лей
вода до тавана,
как хола е вана,
та кат' в океана
тя там ще живей.
- VІІІ -
А после писмото
нави на руло той,
добави и фото —
в цял ръст при това —,
постави в бутилка,
затапи я силно,
та кат' се кандилка
дан' влезе вода,
и утрото ново
в ръка със туй слово
(и къща готова),
зачака сега.
Йощ' щом кат' Аврора
огря кръгозора
той свойта изгора,
в морето видя,
писмото предаде
и свърна назаде
към кея издаден
и махна с ръка.
Там три дни нощува
и нея сънува,
а денем тършува
навред по брега,
дордето накрая
бутилка в безкрая
проблесна, но, зная,
донесе беда!
Там пишеше: "Жалко,
но мойта русалка
не давам, че малка
е тя за жена!"
- ІХ -
Тъй мистър Банана
със пръст си остана
в устата, и с рана
във свойто сърце,
и вече години
Нептуна проклина
и в свойта градина
отглежда ... кафе.
В каналите рибки
блестят и подрипват,
и лодки бибибкат
със хора по тях,
докат' по тревата,
навред по земята,
играят децата,
ехти весел смях,
а сред хола-вана
е мистър Банана
и пържи в тигана
пореден рибок,
дошъл, тариката,
със кука в устата,
изтеглен в кревата
в последен отскок.
И всички комшии,
протегнали шии,
заничат — що крие
тоз чуден дворец?
Хем дом сред морето,
с метро във мазето,
хем лодки в полето,
где свири щурец!
- Х -
Обаче, изглежда,
младежа поглежда
как честичко свежда
свенливо глава
със лека превземка
красива туземка
(със мъничка бемка),
та плъзна мълва,
че тази девойка,
работна и бойка,
със правилна стойка
и ведра по нрав,
косата — на букли,
досущ кат' на кукла —,
със шарена рокля,
на път е май прав
току да пристане
на мистър Банана,
що край океана,
във морския град
живее сред гости
(и рибешки кости),
хем чудно, хем просто,
във своя палат.
Но време е вече,
да спреме, човече;
вода що изтече —
то хич се не трай!
И нека оставим
Банана в забави
да се подвизава
и туриме КРАЙ.
09. 1997
— — —
На саф`ари
Сбрах наскоро малко п`ари
па потеглих на саф`ари
в Африка, със мойта дружка,
мойта стара, вярна пушка.
Е, и още с три камили,
щот' да странстват имат сили
даже две недели цели —
нито пили, нито `ели.
Със водачи още двама —
скучно е да бродиш сам, я —
и храна, екипировка
(може ли без подготовка?).
Та, възседнал дромедара*,
пафкам своята цигара
и оглеждам се вокруг —
звяр да видя, някой-друг.
[ * Дромедар е едногърба камила на всички западни езици, което и не е за чудене, понеже думата е арабска и се свързва с друма, т.е. тя е това, на което казваме "керван на пустинята". ]
- - -
Първом гледам нейде ибис,
че си клъвва дребни риби,
зад тръстиките занича,
но на нищо не прилича.
Има врат доволно
и ми мяза с туй на
но не хваща ми окото
и му'й жилаво месото.
Тъй далече от домът,
аз да бия толкоз път,
и куршум цял да хабя
за таз мижава глава!
Щом не става за трофей,
нека ... вятър да го вей!
Пък и не за птичи твари
аз съм тръгнал на саф`ари.
- - -
После гледам: ей го там
и един хипопотам —
плува кат' надута лодка
(или кат' умряла котка).
Жвака кротичко тръстика
и е с тинята прилика —
мръсен, грозен, и дебел,
мързелив като дембел.
Казват му и воден кон,
но за мен е, хъм, галфон
и със коня го сравнява.
Виж руснаците пък, вот:
го наричат бегемот,
щот' кой зърне го да плава
Ясно, в Нилския "потам"*
въди се хипопотам,
но в такваз дебела кожа
ще си затъпя аз ножа,
[ * Потамус на гръцки значи река, а хипо- е нещо под (противно на хипер-), или пък нещо свързано с коня (прим., хиподрум). Така че това е пак воден кон, а коня е "хипо" или под, защото е
и главата му — о, Боже! —
кой ли в къщи ще я сложи?
Може би на някой враг
подарил я бих с мерак,
ала надали труда
струва си такваз шега.
Та, оставих го да плава —
този тлъст
- - -
По нататък във реката
гледам, крокодил се мята,
и отваря свойта паст
и прозява се в захлас.
"Ах, гадино, ти, зъбата,
само мътиш ми водата
и отмъкваш животинки,
и дечица кат' картинки,
и прегризваш им гърлата,
и поглъщаш им месата,
докат' с воплите си те
късат моето сърце.
Но след този мой куршум
ще обърнеш ти
щот' удари твоят час
и ще те надупча аз!"
Рекох тъй и го сразих,
а след туй обезглавих;
"мордата" му препарирах
и така я консервирах,
че кога ми дойдат гости
гледат тез' зъбати кости,
дълго цъкат със език
и ме хвалят всеки миг.
После, кожата одрах —
да я хвърля беше грях,
че е бомба за чепици
(за мъже и за девици),
а месото на филе
осолих си — за мезе —,
има вкус на пастърма
и за Нил ми спомня тя.
- - -
Други ден, в една савана
зоркият ми поглед хвана
горда, царствена газела,
на разходчица поела.
Свежда чат-пат тя главица,
щипва тук-таме тревица,
при което на талази
със копитцата я гази.
А след нея пет дечица —
"газелч`ета" ги наричам —,
рипат-скачат те без мярка,
като че ли са във парка.
Кавалкадата затваря —
сещате се веч' — мъжкаря,
който казва се
(но, прилича на козел).
Тъкмо рекох в таз' газела
по-добре да се прицеля,
па си викам: "Тя е дама,
при това дори и мама,
и тогаз е срамота
от живот да я лиша,
ни дечицата — сакън,
да не би да съм шашкън? —,
а газелът пък е с тях!"
Тъй че, мож' да е за смях,
но пожалих ги аз всички
и оставих да си тичкат.
- - -
После чувам: тропа-тропа
приближава антилопа
(що е "анти-" аз не зная,
ама
И след нея втора, трета,
пета, шеста и десета —
цяло стадо във галоп,
водено от ...
и сред него -лопчета
скачат като топчета.
Е, избрах един мъжкар,
не водача, и по-стар,
и при следващия скок —
"бах" — във предния хълбок
и се тръшна той сразен,
в тоз прекрасен ловен ден.
Та, пържолки вечерта
хапнахме без суета,
и рогата украсиха
после мойта вила тиха,
а от кожата — велур —
за това бе тя ажур,
сал копитата чак`ал
отмъкн`а нощес — нахал!
- - -
После, нейде във Сахара,
в дъното на суха бара,
гледам, щраус се разхожда —
кат' че ли е някой ходжа.
И понеже пък яйцата
са основа на храната,
рекох си: дал тази птица
е петел или ... "петлица"?
Тъй че бързо дромедара
спуснах в тази суха бара
и подгоних във лек тръст
щрауса пред мене тлъст.
Както, значи, предполагах,
той побяга, що побяга,
па се спря, от страх примрял,
в пясъка глава заврял,
и от пустото шубе ...
снесе ми едно яйце!
Тъй оказа се мадама,
тази птица преголяма,
и, разбира се, тогава,
я оставих да си шава,
но яйцето конфискувах
и три дни му попирувах —
аз със двамата туземци
(те били кат' мен, бохемци),
че и трите ми камили
ядоха що имат сили.
- - -
Щом потеглих след това
и не щеш ли, те ти на:
черен изскоч`и ...
Моите водачи клети
цопнаха като омлети
от горките си камили,
само аз в средата, силен,
смел и ловък юначага,
вдигнах пушката веднага,
и на мушка го държа —
чакам хищната уста
да раззине в боен вик,
та да го сразя в тоз миг
(щом зловещо той извика),
във небцето, над езика,
щото много се ядосвам
аз трофея да зяносвам!
Тъй куршума малка дупка
прави в тилната му чупка,
а улуча ли пък кътник
може звяра да се гътне
с кожа съвършено здрава
(що за мен е чест и слава).
Та, със изстрел образцов,
повалих аз звяра нов,
и главата за стената
отделих, а за жената
стана, значи, шуба-бомба —
кой я види, трие пломби,
скърца зъби завистливо,
щото страшно е красива!
- - -
Скоро след това пък гну
антилопа — за рагу —
повалих с парче олово.
Но се свечери отново,
тъй че спряхме, няма как,
и направихме бивак.
Аз с главата се заех,
че рогата му са — ех! —
к`ажи-р`ечи метър цели,
закривени, не дебели,
стилни, елегантни, модни —
за украса превъзходни.
Сложени в тузарска вила,
щом ги зърнеш — чувстваш сила,
чувстваш се богоизбран,
за победи призован!
И затуй очистих аз
таз' глава от плът и мас,
след което я измих
и прилично осолих.
А туземците одраха
гнуто, и месце отбраха
за рагуто, след което
сложиха го във котл`ето,
заедно със всичко нужно,
и го готвиха задружно,
и на всеки в свойто канче
сипаха от тази манджа.
Беше страшна вкусотия,
ядохме на поразия,
който колкот' има мощ,
в тази африканска нощ.
- - -
Сутринта кервана мой
пак потегли, в силен зной,
и докат' си правим лафа
изскоч`и една жирафа.
Шията ù, да Ви кажа,
дълга цели два етажа,
при което обиграно,
сладко, хруска тя банани.
Кожата ù — кадифе —
радва моето сърце
и не ми се вдига пушка
да сразя аз тази
После, тази дълга шия
е храна за двайс'т комшии,
дан' говориме за торса;
а тук няма месна борса!
Може би, 'ко бе жираф
щях аз да направя "баф",
и от кожата ... гамаши*;
да скроя за булки наши.
[ * Ботуши от орнаментирана кожа, чието название идвало от името на арабския град Гадамаси в Триполитания. ]
Но не съм аз от дърво,
та животното добро
да убивам кат' садист —
аз ловец съм, но артист!
Ако беше хищник гаден,
зъл, жесток, и вечно гладен,
нямаше да мисля хич
да катурна този бич
за страната, за света,
но така е срамота
в къщи аз такваз глава
на стената да кача.
Пък и с бутове солени
сме съвсем добре снабдени,
тъй че: нека таз' пъструшка
да си пълни свойта гушка.
- - -
Скоро след това пък слон,
с тътен кат' реката Дон,
се задруса къмто мен,
но отмина несразен.
Щото те са под закрила
(а и просто ми са мили),
пък и тази планина
от месо за 'кво ми'й, а?
Вярно, слоновата кост
е подарък хич не прост,
ала заради два
да го гътвам мигар тряб'а?
Но, понеже бяха стадо,
проследих ги със наслада
и ... добре де, сторих грях,
ама пък не се сдържах
и със изстрел много точен,
т.е. правилно насочен,
си отчупих аз парче —
колкот' малко пръстче, де —
от един страхотен бивен,
който, вярно, беше дивен,
но ... несиметрично длъжък —
честна дума, не Ви лъжа!
Тъй че, даже и ударен,
трябва да е благодарен
слона, че е жив и здрав,
с равни бивни — без масраф!
Та, сега и на парад
него да го поведат,
или в цирка да го сложат,
няма хич да се изложи.
- - -
А веднъж пък, няма блъф,
срещнах аз и един лъв,
който беше сам-самотен,
доста стар и някак смотан.
Ето, викам си, късмет:
ако беше млад атлет,
щеше все да ме гризе
съвестта ми (след туй, де).
Докато така с мерак
ще утрепя тоз' дъртак,
щото искам лъвска кожа
аз във вилата да сложа —
пред камината във хола
е земята съвсем гола —,
а пък лъвската глава
в спалнята ще закача.
И докато тези мисли
се в главата ми избистрят
пушката съм аз насочил
и го чакам сал да скочи;
щом понечи да ме лапне
и оловото го цапна
право в хищната му паст,
и издъхна той без глас.
След това го аз разпрах
чисто кожата одрах,
а главата мъжка, силна,
осолих така обилно,
че да трае до дома;
и месото — за храна —
свърши работа полезна.
Щях аз и на Вас да резна
по пържолка в тоз ден
(ако бяхте там със мен),
а така се мъчихме сами
има-няма трийсет и три дни!
- - -
После срещнах и макак,
ала да не съм
та да ям маймуни, я?
Нека припкат по света!
Но понеже два юнака:
мъж макак, с една "макака",
яхнаха една камила
аз, за да не ползвам сила,
с мен ги взех до в къщи чак,
ала там такъв бардак
стана, че кат' крайна мярка
ги дарих на зоопарка.
Е, по пътя пет-шест кобри
чукнах, щот' са много д`обри
за каишки и колани,
а е трудно да се хванат.
Срещнах още носорог,
птици свалях от възбог,
разни други живинки —
то, не мож' ги изброи.
И така, на длъж и шир,
обикалях аз без спир
континента дълго време,
но към къщи веч' поемам,
сумата неща видял,
сумата трофеи сбрал.
Тъй на моето саф`ари
сетният му час удари.
01. 2003
— — —
Конче
Чуйте: `едно конче
седнало на клонче
на една глогинка,
и покрай градинка,
слънце да го грейка
на тънката вейка,
да си се припича,
както то обича.
Д`ошло му до гуша
ручеят да слуша
вечно да ром`оли
в камъните голи,
в`ода да го пръска
сред селските гъски,
плувнали на банди
в речните меандри.
вирнало главица,
горе, где в клонака
мярнало то сврака
(слива на висока —
там до водоскока)
да цвърчи доволна,
че е птица волна.
В миг му се прищяло
да е полетяло
с устрем бърз, неспирен,
над света обширен,
кат' длан разпрострян
и от слънце сгрян,
ил' под облак стулен
и от вятър брулен;
да трепти тревата
ниско под краката;
кравата — мъничка,
сякаш е пчеличка;
ручеят нагънат -
като косъм тънък;
и да клатят шийки
хора — кат' топлийки.
Литнало напето
горе към небето,
над коли и къщи,
хълмове могъщи,
над нивя, ливади,
и фиданки млади,
над тополи прави
и горски дъбрави.
Дълго то летяло,
друг път не видяло
толкоз чудесии
на една тепсия,
ала преценило,
доста че кръжило,
и затуй, понятно,
свърнало обратно.
Вече уморено,
на дърво зелено
място си избрало
и крила прибрало,
кацнало на мира
някъде над вира —
та да не е слонче
наш'то
08. 1996
— — —
Леопарди
- І -
Леопард и леопардка
се разхождат кротко в парка
хванали се за ръцете
(всъщност туй им са нозете,
или още предни лапи)
и разправят си майтапи
за животни, животинки
и за всякакви гадинки:
дето бягат, хвъркат, скачат,
или просто се закачат;
дето плуват и се гмуркат,
или в локвите цамбуркат;
дето в пясъка се крият,
или пък гнезда си вият;
дето крякат, пискат, цвъркат,
или хъркат, или мъркат,
или пък ръмжат свирепо,
или млъкват отдалеко
щом дочуят шумолене,
бягане или вървене;
има и съвсем безгласни
(някои дори опасни);
де по-млади, де по-стари,
ала всички — божи твари.
- ІІ -
Леопард и леопардка
спряха да похапнат в парка
нещо леко за закуска —
кокалчета да похрускат —
и от своите дисаги
вадят вкуснотии благи
и делят ги с лапи сръчни,
че са дружки неотлъчни:
чер дроб кофа — за начало;
после едно
пет кокошчици за всеки
(то това е храна лека);
два петела, два гъсока —
екстра първокласна стока;
шест фазана пъстропери
(трудно днес ще ги намериш);
и пържолки две дузини —
сочни като зрели дини;
йощ' за всекиго по плешка
от сърненце — няма грешка;
а десерта на таз' чета —
двайсет
десет агнешки главички,
и шердени, и момички.
- ІІІ -
Леопард и леопардка
легнаха на завет в парка
и си мъркат и играят
и във дрямка си мечтаят
да си имат те детенце —
мъничко
шарено като картинка
(ако е на цветна снимка)
и като кълбенце меко.
Да пристъпя то полека
със клатушкаща походка
(като в бурно море лодка);
да е дребно кат' болонка,
с лапи тънки като клонки,
със невиждащи очички,
с леко щръкнали ушички;
да размахва опашленце;
да е с мокричко носленце;
само две неща да знае:
как да спи и да бозае
тяхното добро юначе —
леопардче-пеленаче —,
но със грижи ежечасни
то голямо да порасне.
- - -
Тъй живяха, тъй мечтаха,
тъй ядяха и ръмжаха,
две животни с пъстра шарка —
леопард и леопардка.
08. 1996
— — —
Няма дюли
Таз година, в месец юли
търсих на пазара дюли.
Питах двама-трима души —
като че ли са без `уши!
Питам аз едно момиче,
то отвръща ми: "Ами, че
утре заран проверете.
Или друго си купете."
Е, почаках аз ден-два,
но не зная до кога,
тъй че тръгнах пак за дюли.
Някой, чули-недочули,
и предлагат ми компот.
Казвам: "Искам пресен плод."
Дават ми тогаз афъзки.
Мисля си: "Ама че гъски!"
А дали не искам сливи?
Ябълки, лимони, киви,
портокали и грейпфрут?
— "А, не си правете труд!"
— "Ами сочен ананас?"
— "Не, задръжте го за Вас!
А на
че ядат ми се през юли."
Те, обаче, хич не слушат,
щото ми предлагат круши.
Или пък банани грозд.
Е, чак толкоз не съм прост —
дюля със банан да сбъркам!
Почвам, май, да се побърквам!
Можело и патладжани -
пресни, казват, не в в буркани.
Що пък си не взема чушки -
дълги били като пушки?
А картофки млади, пресни,
дет' се чистят много лесно?
Магданоз, или домати?
Ама че са тарикати!
Аз си тръгвам, те ме гонят —
да си купя корнишони?
Чуден свят и странни хора!
Хич не знам какво да сторя:
уж е вече месец юли,
а пък
07. 1993
— — —
Котарак
Котараче, котарак:
коте ли си, или ... рак?
Хич не ща да се препирам,
ала туй не го разбирам.
В другите езици, значи,
няма дума котаРАЧЕ!
Има: "кот", и "кет", и "катце"
(ние казваме пък маце),
"кетцхен", "кошка", даже "киська"
някой казват (ако искат),
ала коренът е "кат-".
Ние пък, кат' на инат,
го направихме на рак.
Туй за мен е просто брак
във езика на дедите,
майките ни и бащите.
Туй е лингвистичен
друга дума аз не знам!
На езика не съм враг,
ала странно е, все пак:
има сврака, няма "сврак",
има драка, няма "драк".
Или още: анорак,
папурак, чирак, дарак,
брак, варак, или щурак,
свършват всичките на "-рак".
В туй, обаче, няма грешка —
просто, думици човешки;
тук без "-рак" не става хич,
ракът
Някои, за оправдание,
казват: "-рак" е окончание.
Но не ходят тез' юнаци
да си купят "чушкораци",
'доматраци', "крастараци",
или пресни "
Нито чуват "гаргарака"
да изкряска найде в мрака,
да изцвили "магарака",
да заблее "овчарака".
Нито виждат "лъворак"
да се появява пак,
или тежък "слонорак"
да пристъпя с вдигнат крак.
"Му-у" не казва "краворака",
"грух-х" не казва "свинорака",
"джаф-ф" не казва "кучкарака",
и го
Та, на нашия въпрос
(който, уж, е доста прост)
да се върнеме сега:
котката е женска, да,
а мъжагата юнак,
мързеливец, единак,
става кот или котак,
а
И тогава, между впрочем,
малък кот се казва коте.
Значи всичко е добре!
Ала, ... нещо ме гризе:
— Ха кажи ми, малко писе,
коте или маце ти си?
06. 1996
— — —
Хлебарка
В къщи имам си хлебарка
и я храня със ... попарка:
залъче ù надробя
в малко топличка вода,
прясно сиренце — трошичка
(че е дребна кат' мушичка),
масло — на върха на ножа —
не забравям там да сложа,
нявга сипвам и сметана
(малко, де, не цяла кана),
щото млечната храна
е полезна за вида;
за да бъде здрава, силна,
храня я аз изобилно,
и, макар и символично,
но е с качество отлично
всичко що `и аз предлагам —
пробвам го, не се излагам
и не правя буламачи
за животното си, значи.
След закуска —
горда кат' Наполеон
крачи тя навред из къщи,
гледа ме и ми се мръщи,
качвайки се по стената,
нервно мърда пипалата
тънки, като че ли жички,
а крачетата самички
се прилепват без проблем —
сякаш са полети с крем —,
и си мисля, че не знае,
или пък съвсем
тя за силата жестока,
що в отвесната посока
дърпа нашите тела —
гравитацията, да —,
та стените и тавана
да катери не престана.
Но пък: как да я коря
като
И за моята гадинка
си направих и градинка:
в стаята, в едно сандъче,
аз посях трева — фандъче;
къмъчета поразхвърлях
(вярно, малко се омърлях,
но навънка да я пусна
ми сърцето не допусна,
че е тя изнежена
и от мен разглезена);
корен боцнах магданозен —
да не хване тя склероза
и от туй скоропостижно
да застине неподвижно
и да ме захвърли в скръб.
Щот' не съм безчувствен
и обичам аз, свенливо,
шестоногото красиво,
мойта мъничка хлебарка!
Вярно е, не Ви гъбаркам.
12. 1999
— — —
Домашен любимец
Тъй като природата обичам,
сума годин' все за туй се вричам:
да си гледам дребен ... слон
на единия балкон,
и из парка с него да си тичам.
Ще ме среща отдалече с тръбен зов,
да ме защити навред ще е готов,
тъй че, вместо пес в дома,
слон да имам ми'й в ума;
и това ще бъде почин твърде нов.
Знам, че трудничко ще е с храната
(много зоб изяждал пущин`ата),
но през лятото барем
ще се храни на корем,
с туй, що ражда тук-таме земята.
Избуяват храсти и трънаци
по поля, гори, и пущинаци,
падат разни плодове
по таквиз места навред —
сал кълват ги гарги, на рояци.
Та ще'й сит, ще дават и комшии,
за зимъс ще правя пък туршии —
клонки и фиданки,
зеле, или джанки,
моркови, цвекло — все вкуснотии.
След това ще взема и слоница,
да си има Слончо другар`ица.
Тъй на другия балкон
ще си имам женски слон —
в хола после ще търчат дечица.
А дома ще боядисам ярък,
пъстър, за да стане
И за вход ще сбирам аз
ряпа, морков, стръкче праз,
а от възрастните — в двойна мяра.
После — но добре си представете —
ще предложа с пресен тор:
"Слонски тор — за всеки двор!"
Екстра и за зеленчук и цвете!
Таз услуга ще извършвам във обмен
за зелена маса, всеки стрък зелен,
който става за храна;
колкот' влязло, толкоз, да,
получаваш в пресен тор пресътворен.
И домашни слончета за продан
ще предлагам също на народа:
петократното тегло
приравнено към месо —
и да знайте, че е туй на сгода!
Щото слона е приятел силен,
дваж по-силен след об`яд обилен,
и е умен при това
(с тази негова глава!),
и е за любимец много стилен.
Можеш още и да си го яздиш;
е, не е тъй бърз кат' нова "Мазда",
но е симпатичен,
още екзотичен,
и е шик със слон да се показваш!
Тъй че таз' идея ми харесва,
и без повече да се отплесвам
тръгвам да си търся слон
(щото имам си балкон —
дето сал прането си увесвам).
04. 2008
— — —
Кой е що е?
Ко' съм аз съм?
— Аз съм косъм.
Ко' си ти си?
— Ти си
Кой е той е?
— Буца лой е.
Кой е тя е?
- Ми, не знае.
Ний кои сме?
— Б`араби сме.
Вий кои сте?
— Културист
Те кои са?
— Уморих
Да им се не знай!
Тука слагам край.
11.2009
— — —
?? нови
...
— — —
Дребосъци
* * *
Ананас,
заедно с Анавас,
както и с Абезтиянанас,
били сложени в един голям тас —
понеже ние така правим при нас.
А при Вас?
* * *
Една губерка
срещнала една пиперка
и ù рекла, че е надута като манерка,
което оная ù върнала като я нарекла кльощава без всякаква м`ерка,
което и не се нуждаело от никаква проверка.
* * *
Един таралеж
срещнал един
и го попитал: "Абе, ти какво ядеш?",
а оня отвърнал: "Ами, каквото ми дадеш".
* * *
Един барабан
срещнал един
и му рекъл: "Бан!",
на което последният отвърнал: "Ба-бан!".
С това страхът между тях бил напълно преодолян
и те били готови да преплуват заедно дори и Тихия Океан.
[ * Майтап или не, но тази дума не е измислена от автора, така се казвал барабана на татарски (също "дарабана" на румънски), а пък някъде около Крим му казвали "балабан", което говори, че думата е звукоподражание. ]
* * *
Мистър Хипопотам,
заедно със Хипопотук,
били неразделни другари,
докато не дошъл Хипопоненатам,
следван по петите от Хипопоазсъмдотук,
и така нашите дружки в тинята ударили,
че те вече изобщо не се показали от срам.
03.2008
— — — — —
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
(ДЕТСКИЕ СТИХИ НА РУССКОМ)
Встречи со зверями
* * *
По лесу гуляя раз
я с медведем повстречался.
Поболтали, может час,
а потом я с ним расстался.
* * *
Раз гулял я по лесу,
вдруг навстречу медвежиха.
Я её щёлк, да по носу!
Вот как пошутил я лихо.
* * *
А однажды в рытвине
я попал на медвежонка.
Ну и хлопнул по спине,
да пинком поддал малёнко.
* * *
Хочешь верь, но раз гуляя
встретил волка за мостом;
времени то не теряя
потянул я за хвостом.
* * *
Встретил даже и удава,
у одной лесной дубравы,
и как галстук привязал
и народу показал.
* * *
Тигра не встречал, у нас
не живут они теперь.
Ну а встречу, то тот час
прокачусь на нём, поверь.
01.2010
— — — — —
APPENDIX 2
(VERSES FOR CHILDREN IN ENGLISH)
Have You Ever Tried?
Have you ever tried to put a Kangaroo
Head and tail, in one piece, on the barbecue?
You will find it's not an easy thing,
Which will many problems to you bring.
Problems you could never solve,
Even if it's dead and cold,
And will neither squeal nor speak,
And will never think to kick.
So you have to skin it very calmly first,
Then unbowel and wash it after must,
Next you chop the head off with a cutter,
Also tail — to stew it in some butter.
Separate the bony parts —
Barbecuing them's not smart;
Choose and cut for you a slice —
Thin and succulent and nice.
You will have to do all other things in time
(Being fast or slow — it wouldn't cost a dime):
Hence you burn the coals after this,
Spit on them to hear angry "hisss",
Only now put the meat,
Wait and turn it when it needs;
Take it off and salt it then,
Sit and eat with flavour, man!
Well, but don't you think that like this Kangaroo
The process of gaining our knowledge, too,
Is enormous and immense for us
To be momentar'ly grasped, and thus
You can never take it whole
(Even if it is your goal),
But must cut and chop at it
To make many tiny bits.
Yet before you even manage to begin
You must all around carefully clean,
Wash and dust the observation errors,
Dig until you reach a solid
Then you have to look and think
(Look for facts and think of links)
To make choice to match your wish —
Else the knowledge lacks relish.
And if you succeed to find a precious stone,
And have all rights to insist it is your own,
Then the hardest work is still ahead
For it now looks just dull and bad.
So you polish must the gem
Till it's fit for diadem
For your bright and clever head —
Only then you may be glad.
That's to say, that if you want to have success,
Do your best and make significant progress
In whatever field, or task, or job,
Do it calmly, thoughtfully, don't stop
It before you reach the end.
Else, you always will amend,
Ruin all, again begin,
Having no fun in between!
May, 1998
— — — — —
К Р А Й
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/