СЛАДКИЯТ АПОКАЛИПСИС

(Есе За Днешната Загиваща Цивилизация)


          От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена

     Резюме: Този материал е посветен на залеза на нашата цивилизация, в което ние ме вярваме особено, защото това не се усеща като загиване, тя мирише добре, обаче това е залез, което е очевидно за тези, които се замислят за това. Така че аз ще обясня защо това е така, в какво то основно се изразява, и какво би било добре да направим, ако тази идея не ни харесва особено. Обаче този път, за разнообразие, или защото вие, господа, като правило, не обичате особено структурираните неща, те изглеждат скучнички за вас, аз няма да структурирам материала, това ще е така, разказ, блянове, игра на въображението, такива неща.

     Аз дойдох до идеята за този материал превъртайки в главата си думата апокалипсис, където апо- (apo-) е представка в старо-гръцкия, за която се казва, че означава назад, но аз мисля, че идеята тук е по-скоро за някакво движение напред, предвид на някакво копане, като с мотика, за да направим стъпало напред. Това би трябвало да е така, защото dopo в италианския значи назад, и само po в латинския (а и в руския) като съкращение от podex, значи нещо близко до земята, което носи в себе си същата идея, ако си представите че сте ходили на ... четирите си крайници и после сте седнали на вашите derriere-задни-части (и така нататък, аз ще се старая да не задълбавам особено в подробни етимологични обяснения). В един цикличен процес не би трябвало да има голяма разлика между движението в една посока или в неговата противоположна, и тук може да се подразбира отстъпване назад с оглед да видим по-добре обекта, или че се връщаме назад към някакъв първозданен хаос, но аз имах предвид това копане и правене на стъпала поради арабската дума hap /ap като парче (а оттам и хапче в българския), т.е. ние сме се опитвали да отхапем парче от това kalo нещо. Но тук е важен корена на думата, не представката, а аз дълбах в този kalo-корен навярно още преди четвърт век и стигнах до извода, че това може да означава както нещо хубаво, така и нещо лошо, зависи кога. И от какво зависи това тогава? Ами, всичко зависи от това как ние гледаме на метаморфозата на нещата, защото разложението е нещо лошо, но също така и хубаво, това е нещо неизбежно, нужно.
     Това са диалектически разсъждения, които хората в днешно време не правят, но трябва да правят — ако ме питате. Та основанията за това значение на кало-корена са следните: от една страна българската дума "кал", която означава само нещо тинесто, обикновена мръсотия, ама на руски съвсем същата дума значи директно ... изпражнения, фекалии, където последното пък е на латински, а там думите са дошли от старите гърци, така че нещата няма как да не са свързани; после, от друга страна, има много думи от този корен със значение на нещо хубаво, като: калейдоскопа, гръцката kalimera като добър ден, тяхната муза Калиопа, каланетиката, турския и български калай като хубав и лъскав метал, и други. Но може да се цитира също и индийската богиня Кали, която е богиня, ама на подземното царство. И със всички тези дълги обяснения аз искам да кажа, че апокалипсиса това е движение към мръсотията и фекалиите, това е разложение, или че ние искаме да го захапим. До сходни идеи може да се стигне ако се покопае и около арабския кеф (kef /kief /kaif) като голямо удоволствие, където е руския кефир (считам аз, а навярно и града ... Киев), но също и санскритския kaphas като тиня, утайки (или тогава персийския kaf /kafa като пяна, сметанилка). Тоест ние обичаме мръсотиите, ние знаем, че те са мръсни, но въпреки това ги обичаме.
     И апокалипсиса, или най-малкото първите стъпки към него изглеждат общо взето хубави, ние имаме толкова много неща, че се чудим и се маем кое от тях първо да изхвърлим на боклука, обаче това не е много умно. То не е много умно, защото едно нещо е да правим естествена кал-мръсотия, и съвсем друго нещо е да произвеждаме неща, които не стават на кал или фекалии. Аз обикновено обичам да правя разлика между: екологично чиста мръсотия, и екологично мръсна чистотия! По същия начин може да се прави разлика между нужно разложение и лошо разложение (на обществото като цяло). Тук проблемите не са само в качествен аспект, но също и в количествен, в степента или пропорцията, и тъй като никакъв бог, съществуващ или не, не ни казва кое е правилно и кое не е, то се оказва нужно такъв умен човек като мен — което се познава поне по това, че мен не ме ценят в моята варварска страна (или по-точно, че ме оценяват приблизително на 3 автобусни билетчета на ден, както аз вече разяснявах в други материали), защото в такива страни се ценят и харесват, от гледна точна на официалните инстанции, но така също и на масите, хора с колкото се може по-малко акъл (за да може нашите демократични управници по-лесно да ги будалкат) — да се впусне в популярни обяснения на очевидни неща.
     Но нека поговоря малко за боклука. Когато аз бях млад, преди половин век, нещата които изхвърляхме на боклука бяха само естествено разлагащи се (като картофени обелки, или динени кори, или нещо вече разлагащо се), но сега частта на този вид боклук, който и би трябвало да е истинския боклук, е a priori 10 % от всичкия, който ние изхвърляме. Ние знаем това, вземаме някакви мерки, но те са, както се казва, капка в морето. Така например, в моята бедна България, в столицата София, в момента, съществуват боклукчийски кофи уж за разделно събиране на отпадъците, които са, обърнете внимание, за хартия, пластмаси, и метал, които са, или би трябвало да са, обекти на съвсем различен процес на преработка и /или унищожение. И на никого не му пука за това, имам предвид официално. Но неофициално нашите цигани (тук сигурно те) започнаха да провеждат разделно събиране, те се разделиха на групи (в съответствие с тяхната "специалност" или предпочитания, или пазарни механизми, не знам точно) и обикалят всеки ден боклукчийските кофи. Тези, които са стигнали до извода, че пластмасите са най-лесно транспортируеми и относително добре заплащани, впрегнаха някакво старо конче или магаренце в примитивно конструирана каручка с високи бортове (даже с мрежа) и правят често такива обиколки, за да вършат нужната работа (и никой и едно "мерси" даже не им казва). Без циганите ние сме готови да погребваме въздуха в бутилките в земята без дори да ни мигне окото.
     Но това не е всичко, един нарастващ процент от боклука съставят дрехите и разните тъкани, без да споменаваме различните кухненски прибори, даже леките коли, и строителните отпадъци. От една страна — защото аз съм мислил по въпроса — някой може да каже, че това е същия метод, който нашия мил Дядо Господ, или природата, използува, Той /тя произвежда хиляди и милиони пъти повече неща от необходимото (вземете за пример броя на ... сперматозоидите), и оставя останалите биологични организми да намерят някакъв начин да ги използуват. Да, ОК, обаче тези естествени неща се разлагат сами, в природата всичко се използува от някого или от нещо, докато ние още не сме открило бактерии, които да ядат пластмасата, или мазилката, или дървото, или металите; желязото по принцип кородира, но ние не използуваме вече такива чисти метали, електронните чипове надали кородират. В известна степен, мисля аз, тук ситуацията е сходна с некрополите, които се стремят да станат по-големи от акрополите (и сигурно ще станат, след няколко века). И ние не само не събираме боклука както това трябва да се прави, ние и произвеждаме специално все повече и повече амбалажни опаковки, отколкото е необходима, за да излъжем с нещо лековерните купувачи.
     Но би било иначе, ако се бяхме научили да правим разпадащи се, да речем, столове, които са достатъчно здрави за да издържат един нормален човек (който не е по-тежък от 120 кг.), но които оставени на открито при първия дъжд ще се превърнат в някаква пулпова маса, която даже ще наторява почвата, така че доматите ни (или каквото там си гледаме) ще растат по-едри и по-бързо. Или нещо от този сорт вместо тенекийките, или още бутилки, състоящи се от пресован тор пъхнат между два тънки слоя пластмаса, който ще се разлага по този начин след лекичко потъркване или прегъване или късане. Такива неща няма да са много устойчиви и ще са уязвими, но те ще бъдат добри за природата (-Бог). Друг начин е да връщаме амбалажа и да го използуваме повторно, или пък да го разрушаваме централизирано, но не така, както това се прави сега, практически безплатно, а срещу някаква прилична цена (над 10 % от стойността на продукта, че понякога и до половината, колкото тя действително струва, ама само когато купувате продукта). Връщането е свързано с разнасяне на тежести, което хората не обичат, но ние забравяме да мислим за природата (така както често забравяме и за партньора когато практикуваме някои амурни дейности).
     Но ние не само не се движим в нужната посока, ние специално се движим в неправилна посока, както казах, ако това носи печалби. Така например едно поне към 95 % от отпечатаните реклами са ненужни, някои хора ги хвърлят още около пощенските кутии, а други малко по-късно, и само към 5 % от хората, очевидни морони или изкукуригали, ги четат, и може би едно 10 % претендират, че не ги четат, ама все пак хвърлят по някой бегъл поглед на тях; обаче 10 % това е нещо значително за магазините. Ако хората бяха действително мислещи същества аз бих предложил да се поставят във всеки вход на големите блокове, или иначе зад стъкло в някакви будки, ТВ екрани с големина, да речем 10 x 15 и до 20 x 30 см., които в днешно време биха стрували не чак толкова много, и биха могли да бъдат изплатени със съвместните усилия на близките големи супермаркети, където те биха могли да показват каквото си искат, и който проявява интерес би могъл да погледне рекламите и цените. Да, разбира се, само че ние сме само способни да мислим, но го правим най-накрая, след като сме изчерпали всички неразумни начини за постигане на целта, така че аз няма да предлагам това. Аз имам чувството, че ние ще започнем да позволяваме на клиентите да строят даже и къщи за еднократна употреба, които ще може да се използуват няколко нощи (или пък месеци) и ще се оставят да се разпадат някак-си в течение примерно на една година.
     Това може да бъде направено, предполагам, с използуване на някакъв втвърдител, и когато се пръсне малко от някакво флаконче върху купчина пръст, или още по-добре пясък, достатъчно навлажнен, и цялата тази маса ще се втвърди след 2-3 часа и ще стои така 2 месеца, при нормални атмосферни условия. И около 100 г. от този втвърдител ще бъде достатъчно за някаква барака, 200 г. за едноетажна къща, и от 3- до 4- стотин грама за двуетажна такава (само ако е с басейн то тогава ще откара и до повече от един килограм, а?). Тогава основния проблем ще бъде изравняването на земята, след което се правят надуваеми външни и вътрешни стени с някаква крачна помпа, и между тях се слага третираната с втвърдителя земя-или-пясък-или-чакъл, чака се 2-3 часа и през това време се слага покрива от пластмаса и ... листа на дървета (примерно), и вие сте готови да спите тази нощ и в следващите няколко на купчина прясно окосено сено; прекарването на вода и ток, както и на отводната канализация, може вече да ви очакват, ако това е нещо като площадка за пикници. Това ви се струва като фантастика, а? Е, то е така, но кой знае каква ще бъде мощта на строителната индустрия след един век (след като ние можем сега да си говорим с колегата от насрещното бюро с помощта на клетъчен телефон, изпращайки и приемайки сигнали от космическото пространство)? Ние можем лесно да стигнем до това, само не и до намиране на пътища за използуване на старите къщи, или кухненските прибори, или пералните машини, или леките коли, или кафеварките (или даже старите приятели).
     Но хора, да се изхвърля една, примерно, кафеварка след двугодишна служба, когато тя може да изкара едно 15 години, е същото като да изгоните ... своите деца когато те навлязат в тинейджърската възраст (защото 1/7 това са приблизително 12 години, ако живеем по 80-тина години); или ако не е чак съвсем същото, то ситуацията е доста сходна. Нещата може и да нямат душа, но те са материализация на човешкия труд, това е очевидно, и по този начин вие изхвърляте на вятъра 6/7 от вашия живот, тъй да се каже, вие признавате, че това, което сте правили, сте го правили без нужда, всичко това е било напразно! И ние действително изхвърляме неща когато те са отработили приблизително 1/5 до 1/10 от продължителността на използуването им. И може би аз не съм прав по въпроса за душата, може би те я имат, какво ако я имат, а? А също и растенията и животните, те трябва да имат някаква душа. Защото какво е това душа, а? Това са основните принципи на съществуването на нещо, или някакъв вид памет, а те съществуват, разбира се, и запомнят по някакъв свойствен на тях начин. Аз съм атеист, както казах, и не вярвам в Бога, още повече в някакви души на тревите и камъните, но знаете ли какво аз правя вече няколко години с някои растения, които си гледам на балкона на петия етаж? А-а, аз съм си харесал една пейка на една автобусна спирка, и отнасям там периодично (може би 10-тина пъти в годината) някои разсади на подправки и ги оставям там и някой ги взема. Това е един от начините ми за саботиране на пазарната икономика, аз искам да дам нещо на хората без да им искам пари. И понякога аз сънувам, че съм отишъл в рая и там този Петронимус или някой друг ми казва: А-а, виж какво, Йотата-Ататой, ти си убил 17 растения — виж тук, това е почерка на самия Бог — следователно тебе няма да те ... духат нашите дами — защото на мен, признавам, това ми е най-голямото желание, даже и да не е от самата Дева Мария, то тогава от някоя друга света девственица — всеки път когато това ти се прииска, не, Бог каза, че не по-често от веднъж в седмицата, поне в първите 100 милиона години. И това ще развали целия кеф от моя престой в рая, сигурен съм.
     Е, аз се шегувам, плътските удоволствия когато човек е във форма на чиста идея е нещо доста съмнително — ама това не е моя работа, това е грижа на Дядо Господ да направи това възможно — но въпроса е в това, че както човек се отнася към вещите, по подобен начин той се отнася и към хората край него, той мисли, че и те са за ... еднократна употреба! И ако те нямат душа, то ние трябва да имаме, заедно с нашите навици, а човек свиква с дадена дреха, със стола си, с бюрото, или с отвертката, ако щете, така че от какъв зор той трябва да се лишава от нещо познато в името на ... по-добрата експлоатация, в крайна сметка? Защото модела на поведение, който ние имаме, положително е неморален, но нас ни карат да го следваме защото купувайки повече неща, без значение дали ще ги използуваме после или не, това ни кара да работим по-упорито, с оглед на това да имаме пари за да си купуваме такива неща — елементарно, бе Уотсън. Да, само че това не ни прави по-щастливи — което ме кара да лея сълзи за това глупаво човечество (ако аз не бях толкова умен, че да разбера, че ако всички бяхме умни, то тогава ние щяхме да водим много ... скучен живот — до което аз може да се върна по-късно, ако не забравя за това). Защото какво е щастието, хора, това е нещо, което силно зависи от желанията и от възможностите ни, така че, както още древните гърци са казвали, съществуват два начина да направиш някого щастлив, или като му (или ù, естествено) даваш всичко, което той иска, или заставяйки го да иска по-малко отколкото той желае (слагайки разни препятствия на пътя му). Смешно или не, но това е психологически добре обяснимо, и при комунизма ние имахме множества препятствия за нашите желания и по силата на гореказаното бяхме, в известна степен, по-щастливи отколкото сме сега, когато нямаме други пречки освен нужните пари.
     И обърнете внимание, че ако вие получавате всичко, които ви се иска, то тогава вие започвате да искате повече — ако не по други причини, то поне за да установите количеството, което може да искате и да имате —, докато ако вие имате проблеми за удовлетворяване на желанията си то вие живеете по-умерено а умереността е квинтесенцията на мъдростта, според мен (макар че, както предполагам, тук аз "преоткривам колелото"). Тези мисли ми напомнят един стар анекдот, който аз бях чувал в Русия в годините на тоталитаризма. Той е за един грузинец, който свалил една лека жена и я завел в дома си, където тя, като добра професионалистка, знаейки своята част от бизнеса, се съблякла бързо и се мушнала под завивката на кревата в очакване на него. Само че той, като видял това, и ù казал: ставай, обличай се, и се съпротивлявай! Обаче ние, защото вече станахме по-големи невярващи от самите атеисти (като мен) не искаме да се съпротивляваме на умиращия (но хубаво миришещ) капитализъм, ние предпочитаме да чакаме сладкия апокалипсис като добре възпитание консуматори, независимо от това, че такова поведение не е морално. Ние предпочитаме да измисляме желания, защото можем да ги удовлетворим, а не защото те действително са ни необходими. Това потвърждава факта, че ние нямаме интересни жизнени цели, но нас това не ни интересува — с изключение на тези, които това ги интересува, и затова те извършват самоубийства, или се опитват да убият и други хора със себе си, за да ги накажат!
     Значи, такива хора са фанатици, аз не ги защищавам, но те са морални, даже твърде морални, те се опитват да придадат смисъл поне на своята смърт, щом като са принудени да водят такъв неморален живот, те не са лоши по принцип, те са лоши само заради неподходящата мяра морал. Да, но ние, в нашата маса, сме просто неморални, както казах, на нас не ни пука от това, защото в целия свят се шири морална криза, и това навярно е най-силния аргумент, че обществото ни загнива. Тези камикадзета, от тяхна гледна точка, са герои, и вие знаете, че такива неща се случват, по-голямата част от борците за нужните социални промени са били официално преследвани в началото, самите християни са били давани на гладни лъвове и мечки-стръвници в началото на нашата ера, това са известни факти. И както аз срещнах някъде, стандарта на живот на арабите се бил снижил около 4 пъти след Войната в Залива, което е малко повече отколкото българското руиниране на жизнения ни стандарт в следствие на прехода към демокрация (защото за това, в същност, няма никакви други причини). А да се работи само за пари очевидно е неморално, това може да се прави понякога за да се стимулира някак производството, но това трябва да става под управлението на държавата, за да се предпазим от завои в нежелана посока. А американците вече повече от век са световни жандарми и супер-сила, и никой не обича такива егоистични жандарми.
     Така че, аз не знам, ако бях по-млад поне с едно 40 години (и бях още и мюсюлманин, и т.н.) и ме бяха "поканили" да взема участие в тази супер-екшън, аз може би и бих се съгласил, защото нещо трябва да се направи и на никого не му пука, както казах. Да съм действително по-млад е много важно условие, защото младите хора са такива, които искат да действат, общо погледнато, а не да седят със скръстени ръце и да гледат какво става около тях и да понасят всичко търпеливо. Сега аз съм почти просветен човек — така че на мене ми е време вече да напусна този свят, а? —, и моята мъдрост се състои в това, че аз предпочитам да гледам това, което глупавите хора правят, когато не могат да се стърпят. И в този смисъл аз бих искал да ви кажа това, което обещах да ви кажа за интересния и скучния живот. (От една страна думата "интересен" е образувана като нещо ... скрито в terra-земята, някакво вкусно коренче, но това е чисто етимологичен аспект.) Работата е в това, че което е интересно, то почти винаги е рисковано, опасно, ние забравяме за това, но китайците, както се оказва, имали едно куриозно звучащо ... проклятие, което ние възприемаме като добро пожелание, и то звучи така: дано да имате интересен живот! Така че ако аз бих искал интересен живот в този смисъл, то аз бих се опитал да вляза в някаква терористична организация от морални подбуди. Виждате ли, има една много поучителна индийска поема наречена Бхагавад Гита (Bhagavad Gita), където се твърди, че всеки трябва да прави това, което той счита за нужно и справедливо, и ако трябва да се извърши някакво убийство, то тогава нищо не може да се направи, това трябва да стане (защото никой не знае божиите намерения, предполагам, но знае, повече или по-малко, своите собствени), което е спорна теза, но тя все едно се прилага от хората. И в резултат на противоречията между различните действия на разните хора ние ще стигнем до истината — а сега до сладкия апокалипсис, защото на основната част от хората не им пука за морала, в преследване на Златния Телец.
     Обаче съществува един куриозен аспект на нашите страдания в днешно време, и това е, че ние страдаме — т.е. които страдат, или по-скоро чувстват, че те, в определена степен, страдат — не защото живеем действително лошо, а защото живеем достатъчно добре, да, това а така! А пък да се страда при такива условия е просто глупаво, ние постъпваме като морони или имбецили, почти по същия начин! Защото ние, както аз повтарях много пъти, произвеждаме не по-малко отколкото ни е нужно, а повече, след като изхвърляме сумата годни неща. Нещо повече, ние нямаме повече нужда от хора за да изпълняват необходимата работа, с оглед на това да живеем още по-добре, не, ние имаме нужда от колкото се може по-малко хора (особено последния половин век когато престанахме — временно, предполагам, но все пак — да използуваме хората като пушечно месо), и по тази причина ние не търсим повече хора за дадена работа, а търсим работа за дадена група хора!
     Да, но това е изкуствено нещо, това не трябва да съществува, и то никога и не е съществувало по-рано — както никога не са съществували, доколкото ми е известно, отрицателни банкови проценти, но сега те са реалност, преди колапса на капитализма —, ние винаги сме имали повече желания отколкото можем да удовлетворим, но днес ние измисляме желания, измисляме работа, внушаваме на масите, че те трябва да консумират и консумират, защото иначе те ще стоят без работа, това е налудничава ситуация, хора! Нещо подобно съществуваше при лошия социализъм, когато хора биваха назначавани без особена нужда и те често нищо и не вършеха на работното си място, но тогава се считаше че хора без работа не трябва да има. Но последното действително е по-добре, защото безработицата, определено, оказва лошо влияние на хората (аз зная това много добре, аз съм безработен повече от 25 години само затова, че моята квалификация беше по-висока от това, което беше необходимо на етапа на прехода ни към все още не достигнатата стабилна демокрация), но и да произвеждаш освен това ненужни неща (които после веднага се изхвърлят на боклука) това е още по-лошо!
     И поради това ние само се чудим какви още по-откачени неща да искаме, като, да речем, да си продупчим не само долната част на ушите и да си закачим там нещо ненужно, но да си пробием още и езика и да поставим там нещо, което не може да не ни пречи. Някой може да каже: е добре, ама няма нищо лошо в това, и ако то лесно може да се направи, то защо пък и не? Където отговорът е прост: това не е лошо само по себе си, това е просто симптоматично (за разложението)! А въпроса за това, че не всичко, което може да се прави, е нужно да се прави, нека да оставя без коментар, защото това е очевидно. Така че аз ще продължа сега с някои примери за моронско (т.е. глупаво, прекалено екстравагантно) поведение, които може да се очакват да се случат в близкото, че и в по-далечното, бъдеще.
     Да речем, ние можем да се научим да нарастваме синтетични органи само и само за да се направим по-интересни от другите. Например, човек отива в някаква клиника и там му (или ù, разбира се) слагат ръката във ... течен азот, за да може пръстите му да изпадат от само себе си — което може да се прави и под наркоза, предполагам — и след това изпълняват някаква специфична манипулация на остатъка от ръката, слагат я в необходимия разтвор в някакъв подходящ контейнер, и след 2-3 седмици снемат превръзката и оттам се показва красива розова ръчица, може би с 6 или 7 пръста, нещо от сорта. И тя може да е два пъти по-голяма, или пък по-малка, по-фина. Или може да сме в състояние да нараснем ... още две ръце, както при индийските богове, дори те и да не могат да функционират правилно, но пък може и да може да бъдат научени за година-две, кой знае? Или някакви крила, като ангелчета, или нов нос (два пъти по-дълъг), или ... люспи като при змеьовете и рибите, или долната част на ушите им може да бъде направена по половин метър дълга и човек да може да ги тренира да се мърдат и да си прави с тях вятър, или — защо не, като си помисли човек — изкуствен пенис или още една гърда (защото предполагам, че рядко някоя девойка ще поиска да има още едно влагалище). Тази допълнителна гръд, или каквото и да е то, би могла да порасне на всяко подходящо — т.е. неподходящо, положително — място, да речем под двете ù собствени гърди, или на гърба (защото някои мъже може да обичат да го правят откъм гърба) и тогава те може да бъдат 2 или 3, започвайки от врата и почти до седалищните части (което, безспорно, ще направи индивида оригинален и екстравагантен, това не е като просто да си обърнеш шапката с козирката назад). И имайки по допълнително фалусче тук-таме ще разкрасява много мъжете, предполагам, а даже и жените; те може да не функционират, но ще служат като символ, значка, нещо от този род. Човек може да си "посее" едно малко фалусче даже в ... шепата на ръката и да маха с него при среща с приятели, а, кефско? Това може някога да стане последен вик на модата.
     Обаче ние може също и да се обезобразяваме, да се направим на някакви чудовища, да сменим кожата на тялото или лицето си, да подменим дори и костите си (то това и сега е възможно) и да ходим като със самоходещи ботуши, или да си образуваме силни мускули, така че да можем да повдигаме леки коли, или, ха, ха, да чупим лешници в своето (ако вие имате такова нещо) влагалище. Или тези неща ще могат да се правят чрез генно инженерство, което изобщо не е морално, но може да се направи законно. Или тогава човек ще може да си нарасте хриле (което може понякога да се окаже и полезно, но не просто така, самоцелно). Или дълъг ... клюн — какво ще кажете за това, а? —, при това положение човек ще може да си яде китайски блюда ако ще всеки ден и без никакви пръчици, това може да се окаже не само много оригинално, но така също и практично. И тъй нататък. Аз не бих се удивил ако някои хора решат да се направят на хермафродити, още повече, че има такива, дето и днес искат същото.
     С две думи: ние ще намерим с какво да си убием времето, но това ще е действително убиване, не запълването му с необходима дейност — а даже секса може понякога да бъде много полезна дейност, тя е творческа (защото никой не подхожда към него от гледна точка на съответната наука, ние всички се опитваме да го правим по своему). Докато това, което всеки нормален човек иска — аз съм стигнал до това заключение на стари години — е да стане известен с нещо, и да остави някаква следа или знак след себе си; когато човек е млад той (тя), естествено, иска да се наложи с нещо над другите, да покори света, но с годините той започва все повече и повече да иска само да бъде запомнен с нещо, но в нашето консумативно общество няма нищо, с което човек да бъде запомнен, ние избягваме да правим сами каквото и да било, ние купуваме всичко наготово в магазините (даже клечки за уши, каквито всеки, положително, може да си направи сам, но от какъв зор?), и това е причината защо ние започваме да си обръщаме шапките и ще свършим с някакво уродство. Аз имам чувството, че ако плюнката, или ... сопола — моля за извинение —, или урината, или фекалиите, и т.н., се окажат с нещо полезни то одма ще се намери някой производител и магазини където това да се продава! (Аз ни най-малкото не преувеличавам, защото срещнах някъде, че в някои страни започнали да продават ... яйчените черупки, понеже те са много добри за костите, те съдържат калций в по-добър вид отколкото в млякото, и аз самия съм стигнал до този извод и вече повече от 10-тина години ги ям и се чувствам прекрасно, но това е нещо, което всеки има и изхвърля, така че от какъв зор човек трябва да купува такива неща, се питам аз?)
     Но то е така в апокалипсиса, когато той протича бавно и не е съпроводен от големи безредици; холокаста (като атомните бомби) е нещо друго, той е болезнен, но да си лежиш във, или да отхапеш парче от, мръсотията на разложението ни се струва достатъчно хубаво, ние не чувстваме никакви угризения на съвестта правейки това, а трябва да чувстваме, ако ме питате мене! Ние трябва да съжаляваме твърде лесния начин на живот, и да се опитваме да направим нещо полезно сами. Аз ясно виждам, че това не е за всеки, това е обикновено за от 5 до 10 процента от хората, които са повече или по-малко съзидателни по натура, докато по-голямата част от нас искат да изпълняват някои рутинни дейности, тъй като те винаги ... дават удоволствие, и са нелошо заплатени; по-голямата част от хората просто не могат да достигнат последното ниво на развитие на личността, което се състои в развитие и усъвършенствуване на личността. Разбира се, но това е защото ние сме принудени да изкарваме прехраната си, обаче ако живеем в рая — вие само си представете това — то тогава ще се опитваме да запълним времето си с нещо интересно, всеки може да намери за себе си нещо, което му харесва да прави, така че опитвайте се да действате като деца, ние не трябва да губим изцяло нашата детска наивност и трябва да искаме само да играем в живота, без да се грижим за прехраната си.
     И куриозният момент тук е в това, че ние сме в състояние да осигурим живот като в рая буквално за всеки, но ние просто не искаме да правим това, ние се страхуваме, че по този начин някои хора ще работят упорито, докато други ще продължават да консумират готови неща, което, по принцип, е правилно разсъждение, но това е защото ние не подхождаме правилно към нещата! Аз имам някои очевидни идеи — нищо специално, без математически формули — но те изискват по-пространни обяснения, което аз прави в моя Комунионизъм и се каня да го направя в материалите за неотдавна измислената от мен партия НАПУК, които идеи ще могат да ни помогнат, ако не съвсем да избегнем, то поне да отложим с няколко столетия разложение на капитализма, или ще могат плавно да ни доведат до рая. Но най-напред аз исках да ви убедя в това, че ние, наистина, като че ли ходим по ръба на пропастта. Така че аз мисля, че с това мога със чиста съвест да свърша моя материал.

     05. 2018

 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru