П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д АХумористични стихове, нонсенси и каламбуриХристо МИРСКИ, София, 2002— — — — — СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕПочти сериозно Пародии на песни Политикарски Леко секси Гадорийки Епитафи Memento Mori Нонсенси Лимрици Други каламбури Акростихове Послеслов ЧАСТ ПЕТАДРУГИ КАЛАМБУРИº [ º Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума — calembour — се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. ] Съдържание на раздела — няма * * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
(или)
* * *
(или)
* * *
Като пример
* * *
Случка в ресторанта
2000, до тук * * *
Чичопей
Като молекула
За да крачим напето
Ако бях червей
02.2008 * * *
В ешелона
Мрачна възможност
— — — — — АКРОСТИХОВЕ Съдържание на този раздел Посветено на жените Поздравление Трескава нощ Лирично посвещение — — — Посветено на жените
— — — Поздравление
ПП. За сведение на някои читателки: орехът е плод, на който човек може да се наслади само след като го чукне веднъж-дваж. — — — Трескава нощ* [ * Опит за обратен акростих, но, както и можеше да се очаква (защото, ако не беше така, такива щяха да се пишат), не е особено сполучлив. ]
— — — Лирично посвещение
ПП. Ако е вярно, че в началото било словото, то, при предложения език, остава само да се роди и народа, който да го говори. — — — — — ПОСЛЕСЛОВ Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно — задръстен (да ме простят лиричните читатели)! Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) — спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че:
То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува — в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат — т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се. Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". Понеже става дума за ядене можем да използуваме като рими: "хап", "лап", "трап", евентуално "есап"; но ако я членуваме, или вземем нейни производни, се появяват и други възможности. Нека измислим нещо дребно — едно тристишие, например, и понеже нашата демокрация стана синоним на гладория, то може да се "пръкне" нещо като:
Но, може би, хората искат нещо по-весело, нещо ... секси, примерно. Ами, добре:
Или нещо борческо, динамично:
Но пък може и нещо нежно и лирично. Например:
Или пък да се пробваме на някой акростих. Какво ще кажете да използуваме известната реверсивна фраза, т.е. такава, която се чете еднакво, както отпред-назад, така и обратно (на руски такива комбинации от думи се наричат перевёртыши, а западното, т.е. гръцко, название e palindrome — може би, някакво подчертано, ярко, влизане в "друма") и е свързана с хляба? Тя би трябвало да е известна на някои читатели. Става дума за фразата "бял_хляб", за която можем да предложим следната картинка:
Е, май стига толкова с този хляб, защото човек, все пак, не бива да губи чувството си за мярка. A propos, по повод на това чувство, за което от 20-30 века е известно, че е нещо много важно, но въпреки това малцина са хората, които го притежават, да не говорим за цели страни и народи, които, практически винаги, го губят. Та, въпросът е: дали то, наистина, е необходимо, щом като хората избягват да го проявяват? Ако изхождаме от тезата, че неумолимата еволюция (или Бога, ако имате нужда от тази хипотеза) си налага това, което е необходимо, или както казва шопа: "Онò що си трèбе, онò си го сака" (където второто "онò" е нещо различно от първото), излиза, че щом хората не са умерени, то, значи, това и не е необходимо и древните са били в грешка в случая. Но пък, от друга страна, необходимите неща не винаги се налагат веднага, така както хората би трябвало да постъпват разумно, ама, като правило, не го правят (или поне не го правят докато не са изчерпали всички неразумни методи за постигане на целта). Така че: къде е моментът на разликата, или пък има някакъв друг определящ фактор за това кога това чувство (и обърнете внимание, че то е въпрос на усет и не може да се определи точно) е нещо хубаво, и кога не е? Едно правилно обяснение гласи следното: чувството за мярка е жизнено необходимо за човека във всекидневния му живот, но не и при изключителни, или велики и епохални, събития! Защото нищо велико, нито завоевания, нито научни открития, или спортни постижения, нито силни чувства (примерно, любов), не са постигани при ограничения в мярката. Но и в липсата на мярка човек трябва да знае някаква мярка, нали? Пък и автора е далеч от мисълта, че създава нещо велико, така че да приключим с хляба. Е, велико, или не, но всяко нещо все някога трябва да свърши, освен това се оказва още, че ...
Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж
2001, София, Христо МИРСКИ К Р А Й |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/