И   Т А З   Д О Б Р А !


          ( П У Б Л И Ц И С Т И К А )



          Христо МИРСКИ, 2001 ...



           — — — — —


   
          Забележка:

     Тук са всички други публицистични материали (с изключение на научните разработки).

 


           — — — — —


          ДРУГИ

     Съдържание на тази част

     1. Актуален политически речник
     2. Открито питане
     3. За дърветата и хората
     4. Дузина въпроси за размисъл
     5. Де 'й Киро на кирия?
     6. Идея за нов календар
     7. Да поразсъждаваме за числата
     вече е край

     [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]


      — — —


          АКТУАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧНИК

     Политик — обидно прозвище за човек, който твърди, че знае всичко, но единственото нещо, което върши е да се "бие по гърдите" винаги, когато има хора наоколо.
     Добър политикняма обективен критерий за определянето му, поради което се използува правилото, че този, който е най-оплютия, той е и най-добрия.
     Лош политик — политик, когото никой не осъжда.
     Независим политик — политик, който не желае да каже от кого е зависим.
     Политическа партия — пристрастна група хора с еднакви виждания за манипулиране на масите, еднаква неспособност за логическо мислене, еднакво късогледство по дадени въпроси, както и еднакви цели за лично облагодетелствуване.
     Политическа толерантност — допускане на хипотезата, че и политическия противник е човек.
     Политическа преориентация — политически игри, целящи пълно объркване на избирателите, с оглед последните да гласуват за нови партии, но за същите хора.
     Политическа принципност — психическо заболяване, изразяващо се в отстояването на идеи, които никой нормален човек не би отстоявал до край.
     Президент — избираем за определен мандат "баща" на държавата, което е необходимо, защото хората са като немирните деца и трябва да има кой да ги наказва, когато не слушат.
     Добър Президент — Президент, който надживява на политическата сцена партията, която го е предложила.
     Монарх — пожизнен "баща" на държавата, и поради пожизнеността всеки монарх е добър.
     Демокрация — свещеното право на народа да изкаже мнението на политиците, които най-добре са го манипулирали.
     Балкански синдром — балкански вариант на твърдението, че властта разваля човека, а именно: властта действува като слабително.
     Народно Събрание /Парламент /Говорилня (български превод) — трибуна предназначена за развлечение на народа, както и за избягване на уличните сблъсъци между разномислещите.
     Народен Представител — избиран от народа политик, имащ: високо самомнение, посредствен интелект, и примитивни емоции.
     Опозиционер — човек който е убеден, че другия греши, още преди да го е чул какво ще каже.
     Национално съгласиеутопично единомислие, изразяващо се в отсъствието на мнение по въпроси, по които всеки си има свое определено мнение.
     Служебно Правителство — Правителство, което служи на държавата, за разлика от другите Правителства, които служат само на хората и партиите в тях.
     Конституция — основен закон за страни, в които здравия разум отсъствува, или се оспорва.

     Свобода на словото — право на всеки да чете за другите това, което не би се съгласил те да пишат за него.
     Журналист — специалист по разпространение на масови слухове.
     Добър журналист — журналист, чиито слухове се оказват верни.
     Полиция — служба за въоръжена охрана на имущественото и социално неравенство между хората.
     Съдилища — институция, където срещу заплащане се доказват твърдения, които след това се приемат за истина.
     Законност — легализиране на вроденото желание на всеки да изиграе ближния си.
     Религия — разрешен (и препоръчван) опиум за масова употреба.
     Комунизъм — популярна религия на ХХ век, получила разпространение основно в Източна Европа и Азия.
     Социална справедливост — отстояване на идеята, че всеки има право да живее под социалния минимум.
     Шокова терапия — популярен метод за отслабване сред някои по-диви народи.
     Образователен ценз — причината, поради която "ученото" не може да получава толкова пари колкото "неученото".
     Хайлайф — избрана част от обществото, която не върши нищо полезно за него, и поради това приемана от него за образец.

     Пазарно стопанство — замяна на стопанството с пазара.
     Търговец — лице, което взема стоки от хора, на които те не им трябват, и пари от хора, на които те не им стигат, като печели и от едните и от другите.
     Капиталист — човек заменил грижата за набавяне на пари за лични нужди, с грижата за умножаване на пари, от които той няма нужда.
     Наемен работник — съвременен роб на капитала.
     Безработен — единственият свободен човек в съвременното общество, но заплатил скъпо за свободата си.
     Милионер — учтиво обръщение у нас в близко бъдеще*.

     [ * Това, за съжаление, вече не е така, затова сега усвояваме обръщението "демократе", но то не звучи така "мило". ]

     Добро заплащане — най-сигурния начин за компенсация на човешката глупост.
     Частна собственост — всичко, което човек, за разлика от интелекта си, може да купи и продаде.

     1993 ?


      — — —


          ОТКРИТО ПИТАНЕ

          до представителите на всички политически сили: парламентарни, извънпарламентарни, зависими и независими, индивиди, сдружения, партии, блокове, платформи, коалиции, и конфедерации


     Уважаеми дами и господа,

     Това е стандартен тест, целящ да даде възможност на българския народ, на базата на Вашите отговори на нестандартен въпрос, да се ориентира по-добре по отношение на политическите Ви виждания в сложната съвременна обстановка у нас.

     Въпрос: през един топъл слънчев ден, към 17 часа, един пълнолетен гражданин започва, с извинение, да онанира на площада пред Народното Събрание, където винаги има полицейска охрана и много минувачи. Ако Вие бяхте на мястото на полицая и имахте свободата да вземате решения, какво бихте предприели (посочете един от възможните отговори, който най-много Ви импонира)?

     а) Правите се, че не забелязвате нищо, тъй като в една свободна и демократична страна всичко, което не е забранено, е разрешено, а не Ви е известно да съществува изричен закон, разглеждащ подобен казус (либерален вариант).
     б) Обаждате се по радиотелефона като повиквате спешно 5-6 души колеги, за да заградите, хванати за ръце, едно пространство в полукръг пред господина, за да не би той, случайно, да опръска някоя госпожица /госпожа, която не го е забелязала. Изхождате от положението, че в една демократична страна Полицията не бива да ограничава свободата, но, все пак, трябва да пази гражданите един от друг, като избягва конфликтните ситуации (демократичен вариант).
     в) Обаждате се по радиотелефона като извиквате Бърза Помощ, за да може квалифициран медицински екип да окаже първа помощ на господина и, ако се наложи, да му бият бромова инжекция. Изхождате от положението, че всички сме човешки същества и трябва да си помагаме в нужда (християнски вариант).
     г) Обаждате се по радиотелефона като повиквате полицейска кола, за да откара господина в полицейския участък, където да бъде съставен протокол и заведено дело към смутителя на обществения ред. На делото, обаче, се оказва, че въпросното лице не е представлявало опасност за гражданите, тъй като той бил взел възможните мерки да не опръска случайно някой минувач, държейки предвидливо в лявата си, незаета, ръка напарфюмирана носна кърпичка, нещо което Вие, като принципен страж на реда, потвърждавате на съда (правов вариант).
     д) Обаждате се по радиотелефона като повиквате полицейска кола и лично го напъхвате грубо вътре, "възпитавате" го по пътя към полицейския участък, и съдействувате за изпращането му на двуседмичен изправителен труд. Изхождате от положението, че аморалността му е очевидна и той трябва да се накаже, независимо от буквата на закона (тоталитарен вариант).
     е) Особено мнение — укажете какво точно:
     .........................................................................................................
     .........................................................................................................
     .........................................................................................................

     Благодарим за отзивчивостта Ви, господа демократи.

     1994 ?


      — — —


          ЗА ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА

          (горска притча)

     В гората има различни дървета. Някои, като ги огънеш на едната страна, на лявата, например, подържиш ги така едно 40—50 годинки и после ги пуснеш, хич и не се опитват да се изправят, или пък го правят толкова бавно, че така и си умират без да могат да се изправят. Това са безнадеждните дървета.
     Други, като ги пуснеш и почват да възправят по малко дървената си снага, но понеже са си патили доста, не бързат да се изправят веднага. Такива дървета, ако ги оставиш така 10—15 години, ще щръкнат право нагоре почти без да кривнат повече, нито наляво, нито надясно. Знаят си, че най-хубаво е да гледат нагоре, към светлината, та затова им викат умни дървета. Само дето са много малко в гората и, все едно, че хич ги няма.
     Следващият вид дървета са тези, дето като ги освободиш и веднага бързат да се изправят, ама, тъй като много бързат и много им се иска да се изправят, се оказва, че докато се усетят и вече са се наклонили вдясно, а после, дори след като вече са се усетили, пак продължават по инерция да се накланят още по-надясно. Спират чак когато се огънат вдясно горе-долу толкова, колкото са били по-рано огънати наляво. Тогава се сещат, че то, ако въпроса беше да са изкривени, можеше да си стоят наведени и наляво, и се впускат със същия устрем обратно и пак прескачат средата. И така нататък — ту наляво, ту надясно — та, докато застанат изправени, много дървета си отиват и нови се раждат. Наричат ги дървета обикновени, или още вулгарни, и от тях има най-много в гората.
     А пък някои фиданки, млади и зелени, просто не знаят кое е по-добре, и така бързо се накланят надясно, после пък наляво, и пак надясно, че като ги гледаш оставаш с впечатлението, че им е все едно накъде ще кривнат, само и само да не стоят прави нагоре. Какво да се прави, пуста младост не трае, пък и кой знае дали наистина е хубаво да стоят изправени? То, старите дървета така казват, ама може да го правят само защото вече са загубили младежката си гъвкавост. Та тези са зелените дървета. От тях също има доста в гората и винаги ще ги има, защото никое дърво не се е родило научено.
     Така че, като разглежда човек една гора, никога не знае предварително на какви дървета ще попадне и в какъв наклон ще ги случи. За да се установи какви дървета преобладават в гората, обикновено, се провеждат избори.

     1994 ?


      — — —


          ДУЗИНА ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ*

     [ * Пускано като позив в стотина пощенски кутии, но навярно без ефект. ]

     1. Ако демокрацията беше нещо толкова хубаво, защо ù трябваха цели 25 века, за да дойде от Древна Атина до България, след като сме им комшии?

     2. Ако диктатурата беше нещо толкова лошо, защо тогава при "бай Тошо" живеехме доста по-добре от сега?

     3. Ако капитализма беше толкова добър строй, защо трябваше да бъдат измисляни комунизма и фашизма? И ако те не бяха реализирани на практика, нямаше ли капитализма да си остане в социално отношение още на нивото от преди Първата Световна Война?

     4. Ако комунистическият блок не се бе оказал по-ефективен от капиталистическия, защо тогава богатите западни страни смениха политиката "на камшика", както се казва, с тази "на моркова" (от английското: stick and carrot approach), т.е. вместо да продължават да ни обръщат гръб, взеха че ни подадоха ръка (или защо не ни я подадоха по-рано)?

     5. Ако трябваше да се откажем от утопичния комунизъм, защо трябваше да се връщаме и назад във времето към "зеления" капитализъм, вместо да конвергираме постепенно към царящия отдавна на Запад социализъм (макар и не наричан така)?

     6. Ако толкова трябваше да се продадем на богатите западни страни, то защо се продадохме на възможно най-ниската цена (когато минималната работна заплата стигна 10-тина пъти по-ниско ниво от тоталитарното, а пък левовете ни станаха по зле от стотинки)?

     7. Ако, за да си построим нова "къща" първо трябваше да съборим старата, все "на палатки" ли ще живеем докато я построим? Пък и трябваше ли да събаряме всичко из основи без да сме си осигурили поне "тухлите" за нея?

     8. Ако целта на демократичните избори е избора на най-добрата партия /коалиция и ако само тя трябва да носи отговорността за успехите /неуспехите по нейно време, то защо в Парламента влизат горе-долу още толкова представители на "лошите" партии и освен това всички НП получават еднакви заплати? Или: има ли друг конкурс, където и победители и победени получават еднакви награди?

     9. Ако при демократичните избори всеки (стига да има високо мнение за себе си) може да се кандидатира, при това без да покаже някакъв документ за "правоспособност" да управлява, нито пък достатъчна възраст (като съображение за натрупан житейски опит), значи ли това, че управлението е лесна работа? И ако това е така, защо допускаме толкова много грешки, че след като отдавна вече "достигнахме дъното", още продължаваме да "копаем надолу"?

     10. Ако платеното обучение беше нещо много хубаво, защо в редица западни страни то е безплатно, а там, където не е, малцина са тези, които сами го заплащат? Аналогично и за здравеопазването?

     11. Ако при капитализма парите отиваха при по-способните, а не при по-богатите, то нямаше ли последните да наемат по-способните да множат техните (на богатите) пари, и нямаше ли това да е по-изгодно и за способните? Но нямаше ли тогава парите да отиват при богатите, а не при способните?

     12. Ако демокрацията не беше най-новото оръжие, или "Троянския кон" на развитите капиталистически страни, в борбата им с по-бедните но силни и свободни страни, то защо тогава така лесно успяха да ни завладеят сега, докато преди не им помогнаха, нито студени, нито "топли" войни?

     И въобще, ако е вярно, че българската нация е надарена в генетично отношение, не е ли по-добре понякога да се опитваме и да мислим? Иначе се оказва, че каквото сами си направим, никой не може да ни го направи, защото демокрацията си има този основен недостатък, че: Какъвто е демоса, такава е и "-крацията"!

     1996 ?


      — — —


          ДЕ 'Й КИРО НА КИРИЯ?*

     [ * Пращано до 2-3 вестника, но без отзвук. ]

     Съгласно последните решения на осигурителния фронт всеки, който се самоосигурява (а той почти винаги се самоосигурява, понеже не може да си намери работодател, който да му плаща заплата и да го осигурява), трябва да плаща поне 32% ако иска само да получава след време пенсия. Осигурителните вноски за болнични и майчинство са 35%, които, плюс още 6% за здравно осигуряване, правят 41% от една минимална работна заплата (МРЗ), но тъй като съответните инстанции не разрешават човек да се осигурява върху по-малко от 2 МРЗ, то излиза, че всеки самоосигуравящ се (бил той ЕТ, занаятчия, човек на изкуството, търговски агент, и пр.) трябва да плаща всеки месец поне по 82% от МРЗ.
     Дотук добре, като ние няма да разискваме дали това е много или малко (или за кого то е много, а пък за кого е малко), а ще укажем само, че откакто попаднахме под егидата на Борда нашето жизнено равнище спря да пада надолу, но то и не се качва, т.е. настъпи нормалната за всяко стабилно общество стагнация. Това ще рече, че ако инфлацията се движи около 5% годишно, то толкова е и основния лихвен процент (ОЛП) и ако днес човек вложи на книжка примерно 100 лв, то след 15 години ще има към 200 лв, но те ще се равняват по покупателна способност на старите 100 лева. В същото време ако човек получава днес доходи от 100 лв на месец, то след същите 15 години за същата работа той ще получава вече 200 лв на месец, а наред с неговите доходи ще расте синхронно и МРЗ. С други думи, ако изразяваме всичко в МРЗ (както и се прави по света, че и у нас се правеше при тоталитаризма) няма да има никаква промяна.
     От друга страна, във всички нормални страни средният размер на пенсиите и студентските стипендии се движи някъде около 70% от МРЗ (в по-широки граници между 65 и 75%, но никога извън 60—80% от МРЗ; е, за пенсиите може да се случи някои да получават и повече от една МРЗ, когато заплата им е по-голяма, но тогава и процента на пенсията пада, така че това не е много отгоре и то не е често явление, нито пък е правилно, а трябва да се удържат и данъци, а и рядко се актуализират, и въобще — пенсиите не са за богатите, те са за бедните и средни граждани). Малцина са тези, които считат, че сега ние сме нормална страна, един порядъчен процент счита че по-рано бяхме такава, но надали някой се съмнява, че в бъдеще ние трябва да станем такава. Това бъдеще е много относително, като някои казват след 10-тина години, други стигат и до половин-един век, но един приемлив срок е, да речем, 20 години.
     Ами тогава излиза, че самоосигуряващите се днес, които плащат по 82% МРЗ всеки месец, след 15—20, или 25, години ще получават пенсии по 70% от МРЗ (защото тогава 1 МРЗ няма да е равна на 2 МРЗ)! Навярно нашите управници считат, че народа ни е толкова "гола вода", че и такива елементарни сметки не може да направи. То може и да е така, но поне автора на тази дописка ги направи. И обърнете внимание, че сегашния размер на осигурителните вноски надхвърля това, което хората ще получават след време (средно взето), дори на база едно към едно, т.е. година работа за година пенсия! Само че съгласно новия пенсионен закон човек трябва да има към 40 години трудов стаж, за да се пенсионира навреме (т.е. към 60-те), а пък при статистическата средна продължителност на живота под 70 години (за мъжете даже 67.6 години, по последни данни), той има средните шансове да получава пенсия около 5 (пет) години (ако се пенсионира на 63). Дори да приемем, че бъдещето ни ще бъде отново светло (както ни убеждаваха комунистите по-рано), то средния пенсионер няма никакви шансове, след съответните 20-тина години, когато му дойде времето, да получава пенсията си повече от 10 години, максимум. С други думи надплащането на осигурителните вноски в момента е, цифром и словом, поне 5 (пет) пъти.
     В такъв случай съвсем естествено възниква питането ... (вижте заглавието).

     03.2000


      — — —


          ИДЕЯ ЗА НОВ КАЛЕНДАР

     Мисля, че е ясно, че календара ни има толкова много "кусури", че отдавна е време да се смени, поради което съм чувал, че имало сумата идеи (може би стотина, не знам) за нов календар.Е, и аз правя своята, която съм давал на 1-2 други места, но между другото, а тук ще я развия по-подробно.
     Този нов календар е слънчев, т.е. се привързва към Слънцето а не към Луната, което мисля отдавна е ясно, че е по-правилния подход. Освен на годината (времето за обикаляне на Земята около Слънцето), той залага и на деня (времето за завъртане на Земята около остта си), а всичко останало (месеци, седмици, както и часове, минути, секунди) е друго. Освен това той е десетичен, т.е. навсякъде където може се използува база 10 (а не 12 или 60), което също е очевидно за мен, така че не е изключено да "преоткривам колелото", с някои минимални модификации, но нека, все пак, изложа идеята, защото може моите добавки и да не са чак толкова очевидни за всеки, а и колкото и много предложения да има то нов календар все още няма, така че, предполагам, форума е открит, тъй да се каже.

          1. Големи деления (по-дълги от един ден)

     Това, разбира се, са месеците и седмиците. Но първо, откъде да започнем, защото сегашния ни календар нещо е объркал нещата, понеже се привързва към някакъв уж-бог, а не към Слънцето, и започва годината не от правилното място, а някъде около точката на зимното слънцестоене. Е, то по принцип, при един цикличен процес (както съм споменавал и другаде) не е особено съществено откъде ще започнем, но ако имаме подходящо добро основание, защото циклите на сезоните, т.е. продължителността на греене на Слънцето, а оттам и на температурата (за дадено място и в северното полукълбо) е нещо като синусоида, а тя започва от момента на прехода през нулата (т.е., в нашия случай, от равенството на деня и нощта, 22 март); докато стария ни календар започва почти от долна мъртва точка (защото дотогава е било мъртвило, ама сега, като се бил родил новият стар бог, т.е. сина, и всичко ще цъфне и върже, но излиза, че само за половин година, защото после нещата пак се влошават; в южното полукълбо пък се оказва, че точно в началото на годината нещата започват да се влошават, започва да се захлажда). Ако започваме, обаче, от точката на пролетно или есенно равноденствие, то тогава навсякъде по земното кълбо това ще е начало, като разлика ще има само в това дали започва подобрение или влошение на времето (но на всички, все едно, не може да се угоди, а в северното полукълбо живеят повече хора, там е най-големия Евразийски континент).
     Прочее, няма смисъл от много дискусии по въпроса, съвсем ясно е, че трябва да се започне от 22 март, ако щете само защото такава е традицията, така започват всички зодии, а те идват от древността. Но ако се замислите малко за названията на месеците (които са латински), и ако прескочите основната част от тях, където има заложени други идеи (това някъде го дискутирам, но да не се отвличаме тук с тази тема), то ще стигнете до четири последователни месеца, където в началото има една цифра по латински, и после някакво треперещо (поради студа) "брр", т.е. аз имам предвид от септември до декември, където септември, съвсем ясно, трябва да е седми месец (после осмия е октомври, и т.н.), но той е с номер девет според сегашния ни календар. Как мислите, как така древните хора са се объркали? Да, ама те не са се объркали, защото ако март е първия месец, то бройте и ще видите, че на седем ще стигнете точно до септември, така че всичко е ясно (само дето Христос е объркал нещата).
     Сега идваме до месеците, които, щом трябва да имаме десетичен календар, трябва да са десет, няма как! Тогава 360 : 10 = 36, така че броя на дните във всеки месец трябва да бъде толкова, с малки изключения (защото дните в годината не са точно 360, те дори не са 365 или 366, но до толкова стигат). Тези 5 (или, респ., 6) дни, защото аз не считам, че трябва да променяме поправките за високосни години, те са си добри, и по-добри надали можем да измислим (числото, все едно, не е цяло), можем да ги разпределим по един ден на всеки четен, или пък нечетен, месец, но аз лично предлагам те да си стоят в една седмица (а каква ще видим след малко) в края на годината! Значи, преди да критикувате несиметричността на двете половинки, си спомнете, че и при стария ни календар те не са възможно симетрични, понеже съвсем не е нужно във февруари да има само 28 дни — а и защо във февруари, а? Ами защото там (уж) свършва годината, понеже това е последния месец преди март, така че това е още едно съображение за правилното начало на годината.
     Когато всичките допълнителни дни се сложат на едно място те могат някак-си ... да не се броят! Тоест, те са нещо допълнително, каквото те, наистина, са, и могат просто да се считат за официални почивни дни, за нещо подарено (от бога, ако така повече Ви харесва). Даже става много добре това, че те никога няма да надхвърлят числото 6. Това ще се окаже важно, защото сега идваме до седмиците, които няма да имат по 7 дни. Защо? Ами много просто, защото 36 не се дели на седем, а е хубаво да се делеше. Обаче то се дели (и то два пъти) на 6, така че новите седмици ще бъдат "шестици"! При това положение допълнителните почивни дни в края на годината (Коледна ваканция, ако има Коледа, или просто крайна годишна ваканция) ще дават една почти пълна седмица, а във високосни години — т.е., в такива с високи кости, да Ви кажа аз, израстнали повече от другите — тази седмица ще бъде съвсем пълна. Това е много хубаво, защото така всеки ден от всеки месец ще кореспондира еднозначно на едно поредно число от "шестицата" (остатъка от деление на числото от месеца по модул 6, казано на математически език)! Примерно, 17.4 ще може да се напише и като 5.3.4 (или обратното), т.е. 5-ти ден, от 3-тата "шестица" на 4-ия месец.
     А сега да кажем нещо и за названията. Ами, ако в някоя страна не смятат да си ги прекръстват по своему, аз предлагам едни универсални англо-френско-латински названия, а именно: онмон, дюмон, тремон, формон, фифмон, сиксмон, севмон, ахтмон, найнмон, и тенмон, като те може да се означават с числа, и дори вместо от 1 до 10 може да ги пишем от 1 до 9 и после 0 (за десетия месец), за да използуваме само една десетична позиция. Всеки месец ще има шест групи или "шестици", а ако щете и секстети, които се наричат: онгруп, дюгруп, тригруп, форгруп, фифгруп, и сиксгруп, с изключение на последния, тенмон, където ще има и една ексгруп, която го удължава; във всяка група ще има съответно по шест дни, наречени: ондей, дюдей, тридей, фордей, фифдей, и сиксдей.
     Но освен несиметрията заради ексгрупа, която засяга полугодието, се налага и още една асиметрия, за четвър-годината, която не може да е тримесечие. Някои пак може да побързат да възразят, но аз считам, че не е съществено, че няма четири равни сезона, по простата причина, че те, в действителност, и не са равни! Тоест, основните и по-дълги сезони са лятото и зимата, които спокойно могат да се броят по 3 нови месеца, а междинните сезони пролет и есен ще бъдат по 2 нови месеца. Я да видим какво се получи, като вземем предвид, че 1 нов месец е 1 стар месец + 6 дни. Годината започва с пролетта, която трае от 22.3 (ондей, онгруп, онмон) до (22.4 не, 22.5 не, а с още 12 дни, или, ако считаме всички стари месеци по 30 дни, то до) 4.6 по "стар стил" (което е ондей онгруп тримон), искам да кажа, че последното е вече първия ден от лятото (а за последния на пролетта си извадете един ден); после следва лятото (до 36 фифмон, или следващия сезон започва от първи сиксмон, което ще рече) до 22.9 по "стар стил" (както и трябваше да се очаква); после е есента (в северното полукълбо, разбира се) до 4.12; и после е зимата до 22.3. пак по "стар стил".
     Както виждате, това е дори по-добро деление на сезони, понеже пролетта, действително, свършва към края на май, юни месец си е вече истинско лято, и то още от началото, и така до 22.9, а есента трае, пак действително, до към началото на декември (или края на ноември). Ако има някакви промени н началото, в зависимост от географската ширина на мястото, то те са симетрични и в края на сезона, който или се удължава или се свива. Понеже, вижте, Слънцето започва да грее по-дълго от 22.3 в сегашния календар, но това още не се отразява на температурата, а ù се отразява с месец и нещо закъснение, поради инерционността на топлообмена (който е доста бавен процес), така че става едно равномерно изместване на всички сезони, и ако те се считат за равни а не са такива, то това ще даде изкривявания във всичките сезони (както, примерно, на 22.6 слънцето е най-силно, но това далеч не е най-топлото време, което се пада в августейшия или царствен месец август), а ако направим сезоните неравни, според както казах за основните и преходните, то при едно равномерно изместване може да налучкаме доста добро съответствие в температурата, както и става, понеже средата на синусоидата за слънцегреене (пролетното равноденствие) се оказва още доста близо до долната мъртва точка по отношение на температурата. Накратко, задължително деление на четири равни сезона няма да има (от гледна точка на статистика или отчетност, т.е. формално), но едно естествено деление ще си съществува на базата: 2, 3, 2, 3.
     Е, лунните фази няма да се означават, но тях и при съществуващия календар ги няма. А за любителите на зодии (понеже те, сигурно, няма да изчезнат) ще има малки таблички от кога до кога е всяка една. ( Между другото, нека Ви напомня, че месеците, като лунни, разбира се не са 12 в годината, те са с точност само до един ден 13, т.е. 28 * 13 = 364, така че и тук нещата са нагласени, за да може да се дели годината, и то ако е 360 дни, на колкото може повече числа, т.е. на 2, 3, и 4, или на 12. )

          2. Малки деления (по-къси от един ден)

     Тук ще бъдем по-кратки, като е ясно, че за да имаме 10-тични подразделения на деня, трябва в денонощието да направим 10 часа по 100 минути, всяка от по 100 секунди. Това прави 100,000 секунди вместо 24*60*60 = 86,400, така че новата секунда ще е малко по-къса от старата, но затова пък новата минута ще е към 1.5 пъти по-дълга от старата (тя ще е 1/1000 от деня, докато старата е 1/(24*60) = 1/1440 ), а новият час ще е 2.4 пъти по-дълъг. Разбира се, че това няма никакво значение, и е въпрос само на навик, но просто е по-удобно да се използува навсякъде десетична система. Да добавим и това, че тук броенето започва пак по старому, т.е. от 0 до 9 за часовете, или от 0 до 99 за минутите и секундите. Ще може да има и следващо деление от още 100 единици (или пък 1000), като деление на секундите, които части ("третунди", може би?) ще се дават като дробна част на секундите, понеже са толкова малки, че човек не може да ги усеща и затова няма нужда от специално название, т.е. тук няма нищо ново.

          3. Други предимства на идеята

     Вижте, тук ще говорим основно за това, колко време да работим, защото 6 по-лесно може да се подели, т.е. и на 2 и на 3, докато 7, всъщност, изобщо на нищо не се дели, то си е просто число. Група от седем дни беше удобна само защото това е част от лунния месец, но ако си представите, че нямаше Луна (а в днешно време ние и не ù обръщаме особено внимание), или живеете на друга планета, или нещо подобно, то тогава няма никакви основания за такива деления, докато от гледна точка на разделение на нашето време 6 в много отношения е за предпочитане — даже и пред 5 (при все че нямаме 6 пръста на ръцете си), понеже и пет е просто число. Така че, ако отидем на друга планета, то и там може да ползуваме секстетни групи за деление на месеците, където последните могат да си бъдат пак 10, само дето "шестиците" няма да се падат цяло число в месеца, обаче и в този случай пак бихме могли да започваме да броим всеки месец от ондей-понеделник, понеже така е доста удобно (а ще остава и някаква част от седмицата пак като почивна, навярно, само че за месеца).
     Но да се заемем с работните дни. Колко време работим ние сега, но като част от деня, защото само той остана на местото си от по-малките деления (като част от годината е доста по-засукано)? Ако работната седмица е 42 часа, но по толкова вече почти никъде не се работи (хората нямат работа, така че се чудят как по-малко да работят), то това дава 6 часа на ден (42:7), или 6/24 от деня, т.е. 0.25, а ако работят 35 часа (което е по-близко до нормалното, или поне до желаното съвсем скоро), то това дава 5 часа дневно, или 5/24 от деня, т.е 0.208333, което е към 21%. Е, а ако в новата шестдневна група работим 4 дни по 3 часа (нови), или същото но обърнато, т.е. 3 дни по 4 нови часа, т.е 12 нови часа, то това взето от 6*10 = 60 часа "шестично" или "шестъчно", т.е групово, секстетно, прави точно 1/5 или 20%, което се равнява на към 34 часова сегашна работна седмица. Аз лично мисля, че това е една направо идеална перспектива за съвсем близко (след 20 - 30 години) бъдеще.
     Така, и ако 1 нов час е 2.4 стари часа (2 часа и 24 минути), то 3 нови часа ще бъдат 7.2 стари часа (7 ч. и 12 мин.), докато 4 нови часа вече ще са 9.6 стари часа (9 ч. и 36 мин.). Е, 9 часа и половина сегашни е твърде дълъг работен ден, но това ако работехме както сега, 5 дни от 7, ама ако работим 3 дни и почиваме 3 дни това няма да е толкова зле, колкото изглежда, докато 4 дни по почти 7 ч. дневно, и после 2 почивни дни (а не 5 и после 2) е съвсем добре, нали? Искам да кажа, че ще се преценява според естеството на работата и/или желанието на хората, но вече все повече дейности се превръщат в един вид дежурства без някакво особено напрежение, и при положение че после човек ще почива точно толкова дни колкото е работил, това ще е доста добре във все повече случаи, понеже и сега има места, където се дават дежурства даже по 12 часа (а при моето предложение няма и 10 ч.), и после се почива толкова, и пак така дежурства, докато дойдат няколко дни почивка. Някакво подобно fifty-fifty деление на работната седмица е съществувало по-рано в Германия (и/или Русия, чел съм го в някои книги), като селяните (през крепостничеството) са работили 3 дни за господаря си и после 3 дни за себе си, а седмия ден са почивали; само дето сега ще работят само 3 дни и ще почиват пак толкова.
     Що се касае до училищата то там, както и при по-напрегнатите дейности (в здравеопазването, транспорта, полицията, и прочее), ще има намалено работно време от, да речем, 2.5 нови (точно 6 стари) часа в 4 дни от 6. Но има и друг съществен момент, на който ми се иска да обърна внимание: при едно деление на половина ще може да се позволи хората да ... спят так където работят! Това е толкова елементарно, че не знам как досега никой не е съобразил нещата, но няма никакви особени проблеми, дори още веднага, да може към всяко по-голямо предприятие (завод, голям магазин, или сервиз), да има и няколко стаи за пренощуване, както и един приличен паркинг, където, който идва с караваната си, да може да спи в нея. Трябват още и няколко сервизни помещения, които, все едно, трябва да ги има в големите предприятия, и тогава ще излезе, че ако хората работят по 4 нови часа, то те ще имат още цели 6 за почивка, повече от половината ден. Всеки който се е опитвал да работи нещо в къщи, а вече все повече дейности стават такива, че може да се вършат от дома по Интернета, е убеден, че няма проблеми да се работи и по 12 сегашни часа, половината време, на ден, без особена умора (защото, примерно, ако става в 7 може да започне работа в 8, да почива два пъти по половин час, и на обяд 1 час, или общо още 2 часа, да работи чисти 12 часа, и да свърши в 10 ч. вечерта, след което в 23 ч. да си легне и ще спи цели 8 часа; а аз говоря само за около 10 стари часа, което ще е, дето се вика, "да работиш и да пееш").
     При това положение съвсем спокойно може и учащите се да бъдат основно на пансионат, по за 3 дни от 6, както и родителите им (или поне единия родител, защото вече по двама родителя на едно място все по-рядко се срещат), или пък, иначе, да ходят на училище или в колеж, или в университет, по един ден в групата от 6 дни, за очни занятия, а през другото време да се обучават пред компютрите. Както виждате, делението на половина е много удобно нещо. И то не само за работата, не, това ще пести и време за транспорт, а то хич не е малко в днешно време — при средно 1 час насам и 1 натам (а в редица случаи, и в големите градове, в мегаполисите, то е поне с 50% повече), четири излишни пъти в сегашната седмица, това дава 2*4=8 часа, или 1/3 ден (а то и 1/2 и повече в някои случаи) направо хвърлен на вятъра. Добавете към това и икономиите на гориво, които са не само пари, те са и ... чист въздух, по-малко нужда от енергия, то ефекта, според мен, ще бъде огромен (при все това, доколкото знам, само в някои отдели на полицията има стаи за почивка на персонала, и то с 5 до 10 пъти по-малко легла от хората работещи в една смяна).

          4. Кога да започнем?

     Ами вижте, хилядолетието вече го изпуснахме, а то беше най-добрия момент. Можем да чакаме до следващия век, а той е доста късно, докато моята идея може да се приложи буквално от утре — е, след няколко години на обмисляне и подготовка. Но, като помислих малко стигнах до извода, че този момент на прехода, ... ами, изобщо не е съществен, можем да го направим от която си искаме година, от 22 март (най-добре, но и това не е задължително), но ... със стара дата, разбира се! С други думи, когато се реши, че ще минаваме към този календар, просто се пресмятат всички важни дати след 22.03.2000 (на раждане, сватби, и прочее) по една доста проста процедура (като се изчислява първо поредния ден от началото на старата година, от него се изваждат дните до 22.3, ако може, и после това число се дели по модул 36, като дробната част дава новия ден от месеца, а цялата част + 1 дава новия месец; ако пък става дума за дни преди 22.3 то тогава се добавя точния брой дни от 22.3 миналата година до края ù, и се процедира пак както по-горе, само че годината се получава с 1-ца по-малко). При това положение аз бих предложил, да речем, година 2020 като най-близка и удобна за целта, но считано от 2000, както казах.
     И последният момент: къде, т.е. в каква страна, или континент? Е, най-правилно би било да се премине едновременно в целия свят, но това спокойно би могло да стане и в една по-голяма страна или съюз, общност от държави (но само в една малка държавка като нашата това би било смешно). В крайна сметка, различни календари съществуват, те се ползуват паралелно (както и Целзиевите и Фаренхайтовите градуси за температурата), така че това изобщо не е някаква сложност. Освен това няма проблеми едно 5 или 10 години да се водят паралелно двата вида дати, старите и новите. Проблеми няма, освен желанието на хората, което, както сочи социалната практика, се свежда до прекалената инерционност на големите групи хора, където проблема не е в измислянето на ново и по-добро решение, а в отказването от старото (и по-лошо). Аз лично си спомням, че въвеждането на единната система СИ от мерки и теглилки на времето си беше не малък проблем в някои страни (като Англия, примерно, където и сега хората се движат "на опаки" по улиците), но при добра организация на нещата и убеденост в целесъобразността от промяната, това предложение е напълно реализуемо, както казах, още от утре.

     10.2012


      — — —


          ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ ЗА ЧИСЛАТА

          (популярна етимология, и още нещо)

     Встъпление

     Тук става въпрос за различните идеи, които се крият зад всяка една цифра, графичното ù изобразяване, смисъла на названието ù в един или друг (или трети) език, за някои по-особени по-големи или доста големи числа, за някои разделителни, ако мога да ги нарека така, числа (като руското 4, до което числата се считат в единствено число, а после в множествено; или пък френското 16, до което първо върви втората цифра а после първата, като и при нас за 11 и 12, а после става обратното), както и за самото название на цифрата и числото в различни езици. Въпросите явно са доста сложни, и забулени от тъмата на вековете, както е прието да се говори, но самите идеи не са сложни, защото те са измисляни и използувани от обикновени хора, само че вече тези наслоявания в съзнанието ни са изчезнали напълно.
     До всички неща, изложени тук, аз съм стигал лично (което означава, че по някои от тях може и да се спори, но, както ще видите, аз съм достатъчно убедителен с кумулативните си доказателства, така че не съветвам някой от Вас да започва да спори), но това бе възможно за мен поради математическото ми образование, а за обикновените читатели, боя се, че догадките ще бъдат твърде трудни и направо невъзможни (във всеки случай аз съм пробвал с някои ученици, като лица с по-будно и незакостеняло мислене от възрастните, и те почти за нищо не са се досещали). А темата е интересна практически за всеки, защото тук няма нищо сложно, нищо наистина научно, това е отражение на обикновеното човешко мислене и виждане за света. Всеки символ значи нещо, но в повечето случаи това е въпрос на внушение, че той трябва да значи нещо — вземете за пример държавните гербове или знамена —, както буквите, примерно, които са много и са минали през толкова вариации, и завъртания, и писане от дясно на ляво, или от долу нагоре, и прочее, че вече трудно може да се каже нещо просто и ясно за тях (примерно буквата "А" била биволско око, ама да Ви прилича на такова?; и ако Ви прилича, то защо биволско?; и т.н.).
     Буквите носят някои идеи, и в някои случаи, и на някои места, аз цитирам някои от тях, но с цифрите е по-лесно, те са само 10, като 0-та и 1-та са с очевидни идеи (макар че и там може да се добавят много неща), 2-та, 4-та и 7-та са лесни (за 2-та даже има нещо в някои буквари, но без обяснения защо), 8-та е малко по-трудна, обаче идеите скрити зад 3-та, 5-та, 9-та, и особено 6-та, са толкова завоалирани — при все че много интересни, поне за мен беше твърде интересно да ги постигна —, че надали един човек от 100-тина би се сетил (може би 1 на 1000 е по-близко до истината). Аз съм излагал това на две други места (в един мултиезичен речник с към 12 хиляди основно корени на думи; както и в една книга на английски), но тези произведения хем са доста големи, хем не са официално публикувани. По тази причина реших на едно 20-тина страници да изложа каквото може по-популярно.
     Защото цифрите, както казах, са наше всекидневие, и не е лошо да знаем как древните хора — арабите, но те само са ги пренесли от Древна Индия, така че цифрите са от санскрита — са ги възприемали, това е просто интересно и загадъчно (и то смислено загадъчно, а не втълпени загадки като зодиите, примерно, където има нещо разумно, но това, разбира се, не са звездите — но да не се отплесваме тук с това). Така че аз Ви предлагам да погадаете малко, да се почешете по главата (или където сте свикнали да го правите когато мислите усилено) и да видите какво можете да измислите. Да добавим към тези цифри и големите, хиляди, милиони, и някои по-малки, 40, 16, 4, че и 12 (т.е. защо месеците, а и апостолите, е трябвало да бъдат точно 12 — това поне е съвсем лесно). И почвайте да мислите, но спрете да четете по-нататък! След месец-два се върнете на този материал, за да проверите себе си. А за да не можете лесно да надникнете по-напред, то аз ще започна първо със самата дума за число.

     Числото

     Е, тази дума има няколко вариации, поне славянска и западна. Като славяни, да започнем с нашето число, но нека първо се условим за някои неща, а именно: нормално цитиране на чужда дума ще давам с двойни кавички ("така"), особено ако е на езика на обяснението (тук българския), обаче при латиница и особено при гръцки букви почти винаги ще ги изпускам, защото е очевидно че думата е чужда; единичните кавички ще използувам за това как думата се чете (по най-близкия до езика на обяснението начин); курсива е за наблягане на думата, а удебелените букви са за подчертаване, нещо като под-заглавие. По отношение на четенето нашия език е доста удобен, така че ще давам нещата на него, може би само с добавката за руското "ы", което е нещо между "ъ" и "и", като искаме да кажем първото, а казваме второто; но при френски и английски, а понякога и другаде, е нужно указание за произношението, така че ще го давам, но сложните гласни просто ще ги изписвам една до друга, примерно year ('иъ(р)'). Е, и понеже ще се срещат много пъти названия на разни езици, то ще ги съкращавам с по 3 (а понякога и 2) букви, за които положително сами ще се сетите какво значат (освен дето е редно да добавя, че под "евр." трябва да разбирате еврейски, а не някой европейски език); членуването си го добавяйте Вие, когато е нужно. Ако има нещо друго то ще го разяснявам на место.
     Значи, нашето "число" трябва да е просто нещо ... чисто ("чистый" на рус.), макар че четенето се използува освен за букви и за числа (което не е коректен израз при числата, но понякога се използува); това и от математическа гледна точка е така, понеже числото е наистина една абстракция, числа като такива не ходят по улицата, фигуративно казано. А за това, че този корен е не само слав., нека споменем и анг. gist ('джист') като (квинт-) есенция, фр. geste (жест, бързо движение, на лат. gestio, което значи да направя нещо, да пусна), или нем. Gestalt ('гещалт'), ядро, образ, същност, или турското "джаскам" (удрям, блъскам), или, ако щете, и арабския ... джин (jin, изписано на анг.), и прочее, което ще рече, че това е нещо изстискано, свито, или абстрахирано.
     Западния "номер", от своя страна, т.е. лат. numerus, или анг. number, или нем. Nummer, би могло да се каже, че е нещо като "nu" (или анг. now, или нем. na, и проч.) + mehr (или more), т.е. "нещо в повече"; или поне аз така си мисля, защото числата така се образуват, чрез добавяне на единица. Е, специално едно число на лат. е digitus, което е директно така и в анг., digit ('диджит'), само че то значи, всъщност, пръст (на ръка), нокът, което ще рече, че хората, ами, са броели на пръсти, разбира се (или пък че числата са толкова колкото пръстите, десет).
     Що се касае до цифрата, то, както мнозина сигурно са чували, това е старо-евр. дума (cefir), и араб. (chifr), а оттам и фр. (chiffre), нем., и пр., което, всъщност, е шифъра, нещо засукано, скрито, пак някаква есенция от реалните неща; и, разбира се, щом започва със "ш" или "с", то това може да стане и на "ц", както е в слав. езици. Но нека не задълбаваме тук повече, тъй като самите числа са доста по-интересни.

     Нула и единица

     Нулата, очевидно, е "женската", цифра, "дупката", нищото, и тя дълго време не се е смятала за число, понеже и не е естествено число (а едно число е естествено или natural, както аз обяснявам популярно на учениците, ако може да ... бяга, т.е. 0-та, отрицателните числа, и дробите от всякакъв вид не са естествени числа), и в ст. гр. няма днешната гр. дума νουλα (четено 'нула', защото гърците — можете ли да си представите? — просто нямат буква "у" и се налага да комбинират две букви). Тази нула идва от санскрита (скр. по-нататък), където тя е nullah, но "номера" е там, че това не значи нула, а долина, низина, и тогава аз считам, че е добре тук да се добави и една ... река. Сетихте ли се коя? Ами, тъй като нулирането често става на нихилиране (nihilus по лат.), то стигаме до корена "нил-", или до реката Нил (Nile). ( Между другото, само сричката "ни-" в скр. значи нещо ниско, низина, равнина, тъй като се дава — понеже автора не знае санскрит — че nivar значело низина — откъдето идва и нашата ... нива, нали? —, а udvar значело височина, баир, хълм, нещо щръкнало нагоре, като, хм, като цитирания в рус., за благоприличие, с надеждата, че хората няма да разберат веднага — както и става —, че това е някаква цинична дума, а именно араб. "уд", което е нашата трибуквена дума, която всеки мъж си има — не като дума, де. ) Колкото и да е странно, анг. zero ('зироу') се извежда от самата цифра-"сифира", и, действително, в тур. sifir значи точно нула; това е странно защото тя е най-незначещата цифра, но ако с нея се започва, то трябва да е така.
     Единицата е същата и на Запад, при все че това не за всеки е ясно. В смисъл, че руското "один", е и анг. one, и нем. eins, и ст. фризийско an, en, холандско een, и т.н., и ст. гр. οιοσ (а сега ενα), авестинско (това е от свещените книги на древните перси, т.е. почти ст. перс.; по-нататък авест.) aeva, и скр. ekas. Обаче, ако си мислите, че ще избягаме от нашата трибуквена дума, то се лъжете, защото дори в нем. представката ein- (четено 'айн-') е същото като анг. (а и лат.) in-, което значи "във", влизане някъде (в "нулата", разбира се). Освен това, защо нашия "один" ще има това "д" дето е в уда, а (понеже в uno, eins, ενα, ekas, и пр. тази буква я няма)? Ами защото "один" е мъжката цифра, очевидно, и в потвърждение на това нека споменем и един доста известен на Запад ... бог, Скандинавския Один /Оден (Odhen или Woden, който на руски се дава точно като Оден), и по етимологичните речници някъде се казва, че индо-европейския (и-е. накратко) корен wodh- значел да изгоря, или възбудя, да предизвикам ерекция.
     При все че буквата "д", или корена "од-", също го има масово на Запад, примерно в нем. Öde (пустиня, пусто място), анг. odd (нечетен, но идеята е на числото 1, т.е. че, като се "преброят по двама", едно число ще остане само, без другарче), или евр. od (което значи 7 и до което ще стигнем по-късно, но и 7 е просто число, и нечетно), а тук — вече би трябвало да е очевидно —, е и нашия слав. "ад" (който, някак-си, трябва да е свързан и със "яда", който ни яде и ни прави самотни, като в пустиня, до който се допира и рус. "яд" като отрова)! Този ад в ст. гр. е Αδησ (Hades), но има и един бог на смъртта "Аид" на рус., който бил син на Кронос и Реа и управлявал подземното царство, т.е. ада (така че яда може и да не случаен, àко и да се свързва с яденето). Тук можем да добавим и рус. "однако" (обаче) като някакво възражение, единично изключение, тук навярно е и известната ... "ода" (ode), като нещо за изключителни (единични) личности, а (според мен) и ... йода (jod или iode), защото той гори (като в ада), и други неща.
     Но наред с "од-" / "он-" има още един зап. корен за 1-ца и това е "моно-", където е фр. monde (свят, земя), нем Mond (този път Луната), нем. Monat (месец от календара), гр. μοναχοσ (монах, разбира се, т.е. усамотен човек, отшелник), че и анг. monarchy (монархия, оттам и монарха, който е лат.). И ако се питате, какво общо има Земята с Луната (фр. с нем. "монд"), то общото е в това, че те са нещо здраво, единично, оттам и идеята за монизма във философията. ( На това място, ако ми позволите — а ако не ми позволите, то прескочете всичко до края на параграфа —, бих искал да вмъкна една забележка за това, защо ... се подаряват нечетен брой цветя на живи хора, и, респ., за умрелите само четен брой. Това идва от връзката на "свършен" със "съвършен" в бълг., която е слав. връзка, има я и в рус. и ще рече, че докато на човека нещо му "стърчи", някоя единица в повече от четното, то той е жив, изменя се, не е перфектен — откъдето са и imperfect времената —, а когато вече всичко му е наред, той е завършен, най-малкото четен, и тогава вече си е отишъл от този свят — станал е perfect-ен, един вид, т.е. тази връзка за Запада е от корена "перфект". Във всеки случай древните хора са отдавали голямо значение на числата, Питагорейците са ги обожествявали, а първата разлика между числата е това дали те са четни или не. )

     Двойка

     Двойката (нашето "две", "двое" на рус.) може доста да мутира, като става на "тв-" (в анг. two) или на "цв-" (в нем. zwei, 'цвай'; като някакво ст. фризийско twa може да обясни тази анг.-нем мутация), или на лат. duo, или на ст. гр. δυο ('дио'), или на ст. евр. bina, а в скр. била dwan. Това, че тук са всички бинарни неща, като bicicletta по итал. или bicycle ('байсикл') на анг. (велосипед) и прочее — а и ... "био"-тата (βιο на гр.), защото всичко живо се дели, а пък преди това се копулира или сдвоява —, е ясно, но преди да минем към някои религиозни аспекти (а и към картинката на цифрата) нека обясним какво прави тук нашата слав. ... врата, която на рус. е "дверь", или пък нашия (вече и бълг.) ... "двор", а? Защото няма как да е иначе (при все че за това аз лично не се сетих преди етимолозите да ми го кажат). Ами, "номера" е в това, че двора дели пространството на две части, наше и чуждо (затова и се огражда), а същото прави и вратата (т.е. тя не само се "врàти"-върти, а и дели на две, има две страни).
     Религиозните аспекти би трябвало да са ясни, това е бога-двойка, понеже той е Deos на лат. (респ. dea е богиня), и Θεοσ /Theos на ст. гр., а това е така, защото, както казва нашия народ, "който знае 2, той знае и 200", т.е. щом човек надскочи единицата, себе си, то той вече обхваща всичко! А графичния "имидж" на двойката е, както и се дава в някои буквари, лебедовата шия! Така де, но никой не обяснява на дечицата (нито по-късно, на възрастните) защо това е така, защо лебеда да е двойка. Това сигурно не е защото той е красива птица, а защото той е ... просто птица! В смисъл, че тъй като лебеда е красив, то и казваме, че това е неговата шия, а и тя е достатъчно характерна за да символизира цифрата, но зад тази красота се крие всяка една птица, а зад всяка една птица, зад кокошката, например, се крие, хъм — какво се крие според Вас? Ами, крият се две неща (които се свеждат до едно нещо), крие се сричката "ко", респ. "co" на лат., оттам и слав. "со" или само "с" при нас, но наред с това и ... акта на копулацията, очевидно! Е, поне за мен лично това беше съвсем очевидно (след "лебедовата шия"), то и звуково това добре пасва с "ко-ко"-то на кокошката, така че оставаше само да си обясня защо древните са взели за такъв нарицателен пример кокошката, а не прасето, да речем, или овцата, телето, кучката, ако щете, и прочее?
     Ами, накратко, защото са ни под носа. Тоест кокошки е имало във всеки двор, докато крави далеч не навсякъде, и те през деня са на паша, овцете пък по цял сезон са навън, прасетата, вярно, стоят в кочината си, но всички тези животни, ами, се копулират, къде-къде по-рядко от птиците. Така че хиляди думи, дори само в един език, са тръгнали от тези животинки, като, примерно: копулация, корелация, кооперация, коалиция, колхоз (ако щете), т.е. колектив, конгрес, конспирация, констелация (constellations, и, респ., съзвездие), западното constipation (което е ... запек, стягане на червата), и кой знае какво ли още не, плюс нашите: съюз, свързване, слепване, сработване, и тъй нататък. А що се касае до думи за кокошка, и свързани с нея неща, то това са, да речем, руската "кура", която върви в паралел с немската Hure, което не е кокошка а проститутка, после френската coquette-кокетка ('кокет', т.е. като кокошка, понеже "кок"-а-coq е петел), после немския Vogel (птица — защото се носи като една съща "фога", ще Ви кажа аз), обаче vögeln вече е копулирам се, "чукам" се, по нашенски, и, разбира се, е редно да споменем още поне нашия жаргон копеле, което си е точно резултата от копулацията. В най-чист вид, обаче, този корен е представен в исп., където coño ('коньо') е точно вагина (и оттам тези хора имат грубата псувня "el coño le tu madre").

     Тройка

     При тройката идеята за картинката (до която аз стигнах веднага, но досега не ми се случвало някой друг да се добере до нея) е просто ... женска гръд! Сега, това не е кумулативно доказателство, защото е само едно и не е никакво доказателство, но в такива случаи аз изваждам най-силния си коз и казвам: "А какво друго може да бъде, а?" И действително, какво друго може да свързва два полукръга освен едни напращяли женски "праскови" (както обичали да казват арабите)? А женската гръд, очевидно, говори вече за дете (защото мъжете може и да ги "използуват" чат-пат, но това не е прякото им предназначение. Така, а що се касае до названията на тази цифра, то в тях винаги има някакво триене, както в триъгълника (който може да е любовен, но може и да не е), като нашето "три" /"трое" става на drei при немците, tria /tre /tres в лат-те езици, τρε в гр., и trdyas в санскрита.
     Тук са сумата думи, като: триумфа (thriumpus на лат.), трибуната, християнската троица (Trinity), триъгълника, тривиалността (trivial, само три неща, малко работи, първо използувано за задължителните 3 учебни предмета: граматика, диалектика, и риторика) но и ... дървото или тревата (tree по анг., което не е точно ст. гр. dendro, но е дърво, ама там трябва да е и нашата трева — защото няма как иначе, нали?), а тревата обикновено прораства с три листенца, т.е. те не са по двойки срещуположни, ако сте обръщали внимание. Тревата съвсем не е случайна, защото тук е и анг. thrive ('тхрайв', после throve, thriven), което значи раста, просперирам, т.е. нещо подобно на триумфирам, и в нем. това става на treiben ('трайбен'), което е движа, подтиквам (откъдето специално Treib е инстинкт или нагон, и най-често полов, т.е. някаква движеща сила; това се извежда от едно тевтонско dreiban като засявам, запускам). Тук някъде е и триенето на ръцете, нем. treten като настъпвам, тяхното treffen като срещам, итал. trovare (срещам — както си "тропам" по "тропоса" или "дромоса", ще Ви кажа аз), ст. гр. τριβω (четено тогава като 'трибоо'), което значи трия или руинирам; можем да добавим и известния фр. travail ('травай', работя), което много прилича на анг. travel ('траевъл', пътешествувам), а сигурно и други.
     Изобщо, тройката е много важно число, най-устойчивото тяло в плоскостта (която и се задава от три точки), и тя намира приложение в редица други места. Примерно, аз силно предполагам (но не мога да го докажа), че значението на 3-та е причината да има 3 анг. фута в един техен ярд (yard), а не 5 или 10, да речем; освен това анг. миля е около 5/3 от километъра (1,609 м.), при все че тук нещата са по-завъртени, т.е. (предполагам аз) когато човек върви пеша за един час той изминава обикновено 5 км., и ако това разстояние трябва да се състои от някакви 3 части, то те трябва да са дълги 5/3 от него.

     Четворка

     Графическия образ тук е тривиален, това е квадрат, евентуално с дръжка, за да може да го носим повдигнат. Фонетично, обаче, има съществена разлика между западното и слав. виждания по въпроса (в звученето), защото на анг. е four, което е нем. vier, и то уж няма нищо общо не само с нашето четири, но и с лат. quattro (всъщност на итал.), което е квадрата. Само че на ст. евр. цифрата била gevura, и означавала сила, смелост (якостта на диаманта, който и се рисува като ромб). Но тук аз се сещам за турския ... "геврек" (gevrek), кръгла кифличка или с формата на тор, т.е. нещо засукано, извито, и до геврека, очевидно, стои и "чеверме"-то, çeverme, което е нещо дето не само се пече на огъня (на скара), но и се върти (защото çevre, 'чевре' е кръг на тур. — и сигурно това ще рече и нашето остаряло "чевръст", т.е. човек който снове бързо навсякъде, като пумпал)! Засега нека не се отплесваме с това как (и защо) квадрата понякога става на кръг (и обратното), а да продължим с подобно звучащи думи, като: нашия ... "червей", който не е червен, а просто се върти (е, свива се и се извива, но то е нещо подобно за неизкушения човек), понеже на рус. е "червь" или "червяк", където последното значи именно една такава предавка в механиката, където нещо се върти като червей (така че тук, наистина, нещо се върти) и завърта зъбно колело напреки на "червея").
     Е, ама почнем ли да се въртим, то вече се появяват нови думи и идеи, защото тук е лат. roto (въртя се, оттам и ... нашата "рота", защото те са се ротирали за един ден, три пъти по осем часа, и затова и ротите са три!), после нем. werken (което е дало и анг. work, работя, ама и нашата ... "отвертка", и жаргона "човъркам" — почти като чевермето), после (или преди, не се формализирайте за времето, аз се движа в него, такъв съм си аз) в ст. гр. 4-та е τεσσερα, а в скр. е catvaras, което може да ни заведе и до "катр", което е вече фр. (quatre), а и vier /four вече са приближава до ст. евр. gevura, докато нашето слав. "четыре" може да се изведе направо от catvaras (т.е. руснаците в някои случаи получават думите си направо от древните индуси, без да трябва да ходят до латинците). Е, ама от "гевер-" можем да стигнем до "квер-", и до "сквер", което е руския "сквер" (малка градинка, но за тях е от м. род), който се предполага квадратен (square).
     И тук е момента да Ви обясня защо руснаците считат числата до 4 за малки (два, три, четыре человека — в ед. число), докато от пет нататък те стават изведнъж големи (пять, шесть, и пр. человек — мн. число). Ами тук трябва да се погледне математически на нещата, като броене на ... пръсти, разбира се, защото като брои човек и свива палците (започвайки от кутрето) и като стигне до 4 му остава вече само палеца и той решава, че този пръст, а и всичко повече от 4, ще значи "много"! Това е идеята, но руснаците няма да Ви я обяснят, защото те отдавна са забравили тези рудиментарни неща, които по-рано са им били вбивани в главите от малки; но нещата, наистина, са вбивани в главите, защото и днес те казват "1, 2, 3, 4 года", а после изведнъж "5 лет", тъй че излиза, че годините, макар че са синоними, но са, един вид, по-малки от "летата" (които, си мисля аз, а и не само аз, просто летят — е, това може да е само внушение, и тук да се намесва лятото, което пък да намесва лат. ... laetus като тлъст, охранен, чист, и пр., но да не се отвличаме сега с това). Нещо повече, тази връзка на 5, или това, което е след 4, с "много"-то може да се открие и в ... нем., където 4 е vieR, а много е vieL (което е неправилно образувано, после в сравнителните степени следват mehr и meisten, така че тук надали си внушавам).
     Но да продължим с 4-та, която, както забелязахме, в резултат на усукването може понякога да заприлича на кръг (геврека, който, между другото, е "бублик" на рус., нещо надуто, както анг. bubble-gum). Ами, задачата за квадратурата на кръга е измъчвала умовете на хората от най-дълбока древност, но това не може да стане, защото в кръга се намесва една неизмерима с числата и техните части единица, числото π, което с какъвто и "аршин" да го мерим, не може да се измери и с дробни части (колкото и да ги дробим, и до безкрайност — това е нещо, което и децата, а и възрастните, знаят, но не разбират, не усещат). Но усукването си остава, и затова тук са, примерно, следните думи: тур. и пер. ... "гяур" /"гявур" (gâvur), което е неверник, човек "извъртял" се от правата вяра, после нашето ... "гавря се" (един вид, като гяур), но което е и зап., защото тук е фр. gouverner (губернатор) и лат. guberno (управлявам), респ. гувернантките (които, както излиза, често се "гаврят" с непослушните дечица, а?). Доколкото всичко това пък се извежда от ст. гр. κυβερναω (управлявам, т.е. "говернирам"), то тук трябва да е и ... кибернетиката, която започва със "си-" (cybernetic), и киборгите, че и ... шифрите-shiffre (на ст. фр.), защото и те са засукани, нали?
     Изобщо, четворката може да има два противоположни аспекта (което е едно съвсем диалектическо виждане), на нещо много хубаво, квадратно, двойно, диамантено, или пък на нещо много лошо, изкривено, направено на квадрат (виждате ли, вече се оказва, че кръга си е много хубав, а квадрата е просто "изръбен"). Бихме могли да добавим и още "4-тични" думи, като: нашето "габърче" (защото то не ще да е от дървото габър, което пък, сигурно, е бая усукано), остарялата ни "губерка" (голяма игла), може би и ... ангел Гавраил (Gabhriel на лат., който някак-си се "гаври", т.е. "гувернира"), а тогава може би и слав. ... говор (hovor на чеш., gwar на пол.), защото говора е команда (като Гавраила, той може да е бил доста словоохотлив "човек", или пък безкомпромисен, кой знае?). Това, разбира се, е и гърлен звук, но той е много древен, и в скр. gavate значело звуча (някъде наблизо е и известния guru) и това не пречи да има и някакво усукване, въртене (т.е. въртене на езика в гърлото).
     А че около този размит корен по света има сумата думи (с техните идеи), трябва да е ясно. Примерно: има ст. гр. "тетрархи" (τετραρχοσ), които са били големи владетели (или на 1/4 от някои земи, или и на четирите посоки на света, предполагам аз), после идва ... тетрадката (τετραδα), защото тя е само един сгънат на 4 лист хартия, после е тетраедъра (τετραεδρον на гр. и tetrahedron на лат., т.е. с 4 страни, "едри" по гр.), тетрагона или четириъгълника, ... катедрата (навярно), защото тя е четириъгълна и повдигната нагоре, бълг. "едър", разбира се (това не е слав. дума, в рус. я няма), като човек с много (разбирай големи) "едри"-страни. Но има и още нещо, има "кайзери" (Keiser на нем.), или "кесарь" на ст. слав., но това е лат. цезар (Caesar), очевидно, и той може да е считан тъкмо като лат. еквивалент на гр. тетрарх. Има и лат. "теселиране", нещо като "теслиране", може би, където теслата е тур., с нея се режат парчета (но да не се отвличаме тук), т.е. tessellation, което значи покриване (или разбиване) на една повърхност с някакви фигури, най-често квадрати (но може и 6-ъгълници, и други; за триъгълници се използува думата триангулация). Е, тук, разбира се, е и квартирата, четириъгълника в който живеем, разните карета (които може да са и мръвки), известната стара анг. титла esquire (есквайр, която е и фр., и ще рече просто човек, който притежава някое парче земя, което се предполага квадратно), ескадрата или ескадрилата, итал. squadra (която е и ескадра и други неща, но и футболен отбор), и други думи. А за да не си мислите, че съм забравил за лошите, извъртени "квардати", то нека Ви припомня и ст. слав. "скверна", която много прилича на рус. "сквер", но е лошо петно, срам, позор.

     Петица

     Образът на 5-цата, положително, не сте могли да отгатнете (Вие може да си мислите, че сте, ама сигурно не сте), а той е много прост. Това е ... едно махало, pendulum по лат., където pendeo значи клатя се! Като някаква комбинация между махало и "пендало" ние сме чували и думата "мандало", но това измесване трябва да е доста отдавна, защото това е скр. "мандала" (свещен гръг). Както и да е: защо петицата се клати? Сетихте ли се? Е, докато "включите" аз ще приведа някои други думи, като: анг. depend или "зависи" (и то не от, а на, on по анг., защото е закачено на нещо и се клати), "пайантов", "панта" (вратата се клати на нея), тур. "пендари", защото това не са просто жълтици, а клатещи се такива, нанизани на връв дето се "пендват" на гърдите на младите булки (наред с това, на което се опират), самата 5-ца на ст. гр. πεντε, оттам и нашето "пет" или рус. "пять", и стигнем до скр., където тя била pañca (четено 'панча'). Е, дотук стана ясно откъде е слав. 5-ца, но нем. fünf или анг. five не са от там, обаче на ст. евр. тя била tiferet и означавала красота или изобилие, където има някакво "фит- /фет-".
     Добре, да кажем сега защо петицата се клати, понеже има и други идеи и да не се объркваме без нужда. Ами това е идеята на китката на човешката ръка, с петте си пръста, която просто лесно се клати, нали? И затова тя е и съвършена и изобилна (в ст. евр.). Обаче тук се получава едно измесване на 4 с 5, може би като съседни цифри, което е бая старо, защото на ст. гр., както казахме, 4 е τεσσερα, което много прилича на ст. евр. tiferet (5), на което може да се дължи и споменатата нем. връзка vier - viel, а и въобще имената на тези две цифри в редица западни езици (примерно, на нем. vier - fünf, на анг. four - five, на итал. специално 4-ти и 5-ти са quarto и quinto, което не ще да е случайно). И петицата, след като е красива и гъвкава като ръката ни, е символ на сила и защита, понеже пентаграма (pentagram), лежи в основата на ... Пентагона (Pentagon), разбира се, а и на петолъчката (колкото тя и да не се харесва сега на мнозина), защото всички звезди се рисуват обикновено с пет лъча (ако не броим евр. звезда на Давид, образувана от два преплетени триъгълника).
     Така че петицата е китката на ръката, но и педята, или стъпалото на крака, оттам и всички "педита"-дечица (а и тези дето харесват дечица, ама не просто така), но куриозния момент (дори за мен) беше в това, че и ... петата трябва да е тук, която и на рус. е "пятка" (т.е. връзката пет - пета, или пять - пятка, просто не може да е случайна). Е, петата сигурно е просто част от "педята на крака", тя се отпечатва при ходенето, но в нея за първи път се появява извивката в картинката на петицата, защото китката на ръката е просто разпокъсана, като парцал (което също не е случайно, защото на нем. парцала е Lappen, а стъпало на крак е Fußlappen, където Fuß е крак). ( Тук се появява и ... цветното листче, лат. petalum, който в ст. гр. е πεταλον, но ще Ви дойде множко да се отплесваме сега и в тази посока. )
     И още една малка добавка: доста цифри стилизирано се изписват с толкова прави чертички, колкото е самата цифра; така е с: 1, 4, 5, 6, и 8. А, и понеже много деца бъркат 2-та и 5-та като дроби, да обясним и това, то е така защото 1/2 = 0.5, а 1/5 = 0.2, така че се получава като че ли 2-та и 5-та са огледални образи (ако сложите огледалото под 2-та); това е следствие от аритметиката, но и то е намерило някак отражение в изображенията на тези две цифри.

     Шестица ...

     Тук, разбира се, е мястото на 6-цата, но понеже тя е толкова важна и интересна, то ще я ... прескочим засега. За да Ви дадем още време да помислите. Е, хайде, ще Ви дам една много важна подсказка: каква е връзката между six и ... sex?

     Седмица и осмица

     Разглеждаме ги заедно, защото няма много какво да се каже за всяка една от тях, но и защото в някои случаи те са свързани. Първо най-простото, образа на 7-та е, разбира се, ... едно знаме, на дълга дръжка, което се ветрее (с "железния" аргумент: "А че как иначе?)! Е, ама разбрахте ли защо? Ами, еврейска работа, с две думи. Бог бил сътворил света за 6 дни и на 7-ия си почивал, но това е 1/4 от лунен месец, така че има основание за използуването ù, а това е и просто число (и древните хора са им обръщали особено внимание, макар че и сега може да се окаже, че в тях се крият ... тайни на мирозданието, по точно в разпределението на големите и огромните прости числа в посока на безкрайността). Та, на ст. евр. 7 било od, което е точно анг. дума за нечетен (odd), но на мен лично тя ми звучи като ... "Ох (казал "дядо Господ", най-после свърших — и забърсал потта от челото си)". Докато 8 на същия ст. евр. било yesod, което вече трябва да е "ех + од" (yeah + od), но както и да го разбиваме, то 8 е подчинено на 7, формира се с добавяне на нещо към 7-цата.
     Сега, вярно, еврейска му работа, но се оказва, че и "вси словене" вече хиляди години мислят така, защото, нали, и при нас "осем" е "до + се(де)м", а така е и с рус. "восемь" ("вот + семь"), което не е логично, защото 8-цата е много хубаво число (ще видим скоро), докато 7-цата, поне според Запада, е едно ... ами, гнило число! Така ли е? Ами, не само че е така, но хората там привързват 7-цата към 6-цата, а не към 8-цата, защото, примерно, в нем. имаме sechs - sieben, във фр. six - sept — и това е гнило защото е септично (septic) —, в хол. е zes - zeven, в итал. е sei - sette, и тъй нататък (и тъкмо това се нарича кумулативно доказателство, между другото, с много примери). Тази "септика" (прилепване на всички бацили, коки, и каквото там може) при 7-та я има и в древните езици (без евр.), където в ст. гр. тя била επτα (а сега може и εφτα), а в скр. била sapta.
     Докато вижте осмицата, много засукана работа, осукан геврек, което е така, защото тя е първия (а и единствен от цифрите, т.е по-малки от 10) куб (2^3), и нейното название на Запад е просто възглас на удивление и възторг! Хайде да проверим: на нем. е acht ("ах", а като глагол achten значи "внимавай"), на анг. е eight ("ей"), на фр. е huit ('юи', т.е. "ухаа"), на итал. е otto ("баш таман", тъй да се каже), на шведски atta, и прочее, и на ст. гр. οκτο ("охо", минало без промяна в лат.), на скр. aštau ('аштау') и на авест. ašta, което си е направо ... astounding или изумително (по анг.). Така че, "на съда всичко е ясно".

     Деветка

     Да, ама 9-та не е обърната 6-ца, както сигурно сте решили, защото няма никаква логика в това (от математична гледна точка). Не, тя не е това, тя е по-скоро едно ... "не"! Ами, да се огледаме първо на Запад, където имаме: в нем. neun ('нойн'), в анг. nine ('найн'), в швед. nio, в хол. negen, във фр. neuf ('ньоф'), в итал. nove (но 9-ти е nono), на исп. nueve — май стига "кумулиране", а? — а в древните езици съответно εννεα (на ст. гр.), и в скр. и авест. nava. Ако още не сте схванали защо 9-та значи "не", то вижте и че в някои езици тя значи нещо "ново". Помага ли Ви това? Е, ако сте от тези дето гледат рекламите то сигурно това нищо няма да Ви говори, но ако все още можете да мислите поне малко, би трябвало сега, като затворите очи, и да видите защо 9-та е символ на новото. Нали? Защото с нея цифрите свършват, и трябва да започваме пак отново (в друга десетична позиция, точно както е при броячите). И по тази причина и графичният образ на 9-та се състои от ... две цифри — първите две, 0-та и 1-та, като 0-та е отгоре, а 1-цата отдолу. Това е цялата философия тук (т.е., тръгнахме от 1-цата и стигнахме до 0-та, като 10-ка).
     А как стоят нещата в слав-те езици тогава? Ами, пак така, защото, при това положение (но не и иначе — иначе човек не би могъл да се сети), нашето "девет" или рус. "девять" значат, че цифрите някъде са се ... дянали (пустите му цифри!). Тоест този път ние се чудим, както Запада се чуди на 8-цата, само дето ние правим това с 9-ката, понеже където е "девять", там е и "дева", "дива" (това е скр. Diva или Deva, като дева, красавица, но и като богиня), "дивак"(той е дивно творение — не знам дали сте наясно по въпроса?), "девать" (слагам по рус. — е, смисъла не е на чудене, но пък е на слагане някъде, на махане от тук), и така нататък.

     Десетка

     Ами, 10-ката не е цифра, от математична гледна точка, но може понякога да мине за такава (особено ако не почваме от 0-та). Във всички случаи нека кажем нещо за нея. Тук също има измесване на идеи, като тя на анг. е ten, на нем. zehn, на ст. гр. δεκα (dieci по итал, decem по лат.), като тук са и деканите (dean на анг., които за нас са "дякони") и декадите, и ... докторите (doctor или краткото doc поне на анг.), и доцентите (docent на лат., понеже doceo значи обучавам). После можем да добавим разните доктрини (doxy, теза на бълг.), наред с ... парадоксите (paradox, това което е около и извън "доксата"), и ортодоксите (точно според "доксата"), които идват от ст. гр. δοξα ('докса', теза идея, сметка, име, репутация, и т.н. — в древ. езици една дума често значи съвсем различни неща, понеже хората са тръгвали от скритите в нея идеи, които могат да се намерят в различни предмети, тук това е същността на нещото), а още и нем. decken, което значи покривам. Вижте, накратко казано, това е идеята за "капа"-та, т.е. шапката, която, вече и като гр. буква (καππα, kappa на лат.), е точно 10-тата, и тя просто увенчава нещата. Затова тук е и фр. chapeau ('шапьо'), и анг. cap и cape, че и cup, лат. capito, Капитолия, капитаните, капитализма (т.е. капитала като главното нещо, не човека), и сумата други думи. А древната дума била ст. евр. keter значещо корона или венец, от което е останала поне І-та буква, при все че тя значела 0 (т.е. това е някакъв кръг който се слага на главата на хора, на които си струва да се слагат разни кръгове, за да ги отличаваме от другите).
     Сега, корените са доста измесени, поне "капа-" и "докс-" са съвсем различни неща, още повече zehn или ten, но поне нашето десет си е лат. deci-, а "капата" се намеси поради десетото ù място по ред на буквите. Нем. zehn е или нещо издърпано (от ziehen, т.е. изкачило се нагоре, ако разглеждаме 10-та като последна цифра), или пък, което е по-логично, свързано с тяхното броене, zahlen, до което ще стигнем пак по-късно (макар че може да има нещо общо и с тяхното ... Zehe като пръст на крак, т.е. нещо жилаво, здраво), а оттам е и анг. ten. ( Аз, обаче, не изключвам съвсем и възможността старите тевтонци да са направили своето zehn, като са взели втората сричка на лат. deci, просто защото са мислили, че "de" е някаква представка. )

     Други особени числа

     За особеното положение на 4-та, евентуално 5-та, вече говорихме. После идва 12, което, съвсем очевидно, е хубаво число защото се дели на първите четири числа (2, 3, и 4), и оттам са и часовете, апостолите, минутите (те се делят още и на 5), даже имало някакви древни системи на броене с 60-тична база. А то и дузината, или dozen на анг., също е нещо като капа, от корена doc-. Покрай 12 се оказват особени и 11 и 13, първото защото е преди 12, а второто след него. Но тук има и други моменти, защото 11 е просто красиво число, то може да даде и ... 1001, което също изглежда красиво, и освен това се дели — това дори и математици в днешно време не го знаят, защото не са се замисляли за това — на 7, 11, и 13 ! Така че, като вземем двете прости числа около 12 (а такива две съседни прости числа няма особено много, те са най-близките възможни, като 29 и 31, и това по своему е интересно), и като ги умножим, и още веднъж ги умножим по предишното просто число, то получаваме 1001, което, като му махнем нулите, дава точно средното число, 11. Това е част от магията на числата, тя на времето, а и сега за някои, е пълнила главите на хората. Освен това 1001 е хубаво число и в днешно време за индусите, защото те не обичат да продават (или купуват) нещо за кръгли суми (това са, един вид, "умрели" числа, спомнете си за четния брой цветя), а с 1 по-малко просто нещо му липсва на числото, та затова те предпочитат да е 1001, 12001, и други подобни. И след като 12 е толкова красиво, то 13 вече може да е и грозно, нали, и затова руснаците (а сигурно и други народи) го наричат "дяволска дузина" ("чёртова дюжина").
     Добре, а 16, което за латинците (поне на фр. и итал. това е така) е границата до която казваме най-напред втората цифра, а после първата, докато после става обратното, е също забележително, понеже то е първата (ако не броим тривиалната 1-ца) четвърта степен (на 2-ката). Немците, обаче, не обръщат нищо при числата чак до ... 99, и който не знае това би си помислил, че това е нещо много перверзно. Е, то е така, но защото другите народи не го правят (но англичаните до преди два века, по времето на Чарлз Дикенс, са го правили, примерно, казвали са че някой-си е на "6 и 50 години"), но иначе в това има резон, понеже при събиране е по-лесно да се събират първо единиците, и после десетките; това, което не е удобно, е че за всички числа по-големи от 100 това вече не е така, но пък 100 е доста голямо число; по тази причина анг-ните не казват, да речем, 1984 година, а "19 стотици и 84 години", а и парите често броят по този начин.
     В анг-кия има и едно score, което значи буквално черта, но при числата значи, архаично, 20. Това пък, как мислите, защо е така? Е, това е елементарно (както би казал Шерлок Холмс), то е понеже толкова са всичките ни пръсти, включая и тези на краката, така че като няма на какво повече да броим слагаме чертичка и започваме от начало. На този лош "адет" анг-ните сигурно са се научили от фр-зите, които и днес не могат да се научат да кажат, примерно, 80, а казват 4*20, или не казват 96 (дори не "6 и 90"), ами 4*20+6+10, но ето, като стигнат до 97, то тогава казват 4*20+10+7. Тук може въпросът да не е в особеното положение само на 16, а и на 6 (до което скоро ще стигнем), но това е положението. При 70, обаче, решават, че 60 е много хубаво число (дели се на: 1, 2, 3, 4, и 5) и го наричат 60 + 10 (soixante-dix). Числото 60 е силно привличащо, и по тази причина и градусите са 360, а не 100, което би било по-правилно, но тук идва е периода на въртенето ни около Слънцето, така че 1 градус е 1 ден, и по 1 минута на ден нараства (или намалява) деня във всяка от посоките (т.е. с по 2 минути). Та, такива ми ти любопитни моменти, които са си чисти рудименти.

     Големи числа

     Ами, тук можем да тръгнем от 100-ката, но първо в зап. варианти. Нем. hundert ни говори за някакво ... куче (Hund), което може по-рано да е значело нещо важно, или голямо количество (във всеки случай те, както и руснаците, имат поговорката: "Ето къде е заринато кучето", в смисъл на нещо важно, същността на нещата). А хилядарката е thousand на анг., което е от нем. Tausend (очевидно), където има някакво удряне, трясък — от удрянето на парите (евентуално с кесията) на масата, предполагам —, при все че етимолозите дават някакви стари тевт. форми като: tusund, dusund, dhüsundi, швед. tusen, и други, и обясняват, че това било комбинация на "dhüs + hundi", означаваща много стотици, но, както виждате "кучетата"-стотици са си пак тук. А пък що се касае до думкането (dhüs), това бил някакъв и-е. корен значещ надуване, и там бил и техния палец (Daumen на нем., а оттам thumb на анг.), само че за мен удрянето е по-убедително от евентуално надуване. Както и да е, това е близко до рус. 1000-ка, "тысяча" (където е "дюс-", там е и "тыс-"), освен това корена "дюс-" е просто 2-ката, която ни води и до дузината (dozen), където можем да добавим лат. duodenum, което е 12-пръстното черво, така че "номера" надали е в надуването.
     От тук стигаме и до дюйма, който е рус., но значи същото както и анг. inch, а освен това и същото като нем. цол (Zoll), така че нека разясним малко нещата. Значи, дюйма, според мен, е просто славянски вариант на изказване на анг. ... thumb или палеца, където има нужда от следното пояснение: това не е дължината на последната фаланга на палеца, а палеца гледан напреки (който е широк нормално към 2.5 см.), защото така може да се слагат палец до палец и да се мери. И като наредите така 12 "палеца", това трябва да даде точно 1 фут, т.е. стъпало, и аз лично го замервах и при мен излезе почти толкова (11.5 палеца, т.е. на 12-ия стъпалото свършва)! Така че тези връзки не са съвсем случайни, те може да са малко нагодени, но са доста близки до истината, за един среден човек (мъж, защото на жените ръцете са по-фини).
     Самият инч (за мен очевидно) означава, че това е нещо, което се пъха in-вътре в нещото, което измерваме. А пък цола-Zoll идвал от лат. telonium (което не му личи, но сигурно е така, защото 't' може да стане на 'z' при немците, да Ви кажа аз), което било от ст. гр. τελωνια и значело данък или такса, но това е така, понеже тук идеята е за някакво делене (сравнете с нем. Teil, 'тайл', като част). Така, но по-важното е, че от цола се стига директно до нем. zahlen (броя), или вариацията zählen (плащам, подразбирай като броя парите), което било съвсем евр., а именно tsoln, значещо броя. Така че цола е една пръчица за измерване, където корена е не само лат., а преди всичко евр., и от тук съвсем спокойно може да идва и нем. 10-ка (zehn), и самото броене. ( А, тук има и още нещо, при "таузенда", тук има връзка с рус. ... "туман" което значи мъгла, и този корен е доста разпространен, но идеята е за нещо много на гъсто, понеже древните хора са считали, че тъмнината е нещо такова, което закрива светлината, само че тук не е мястото да се разпростираме в тази насока. )
     А милионите (million) и милиардите (milliarde), а още повече амер. вариант "билион" (billion) са нещо много ... — ама сигурно няма да познаете, нали? Е, корена мили- е просто нещо много мило, което е свързано със ... меда, който е "мели" на ст. гр., и в араб. има нещо подобно, че и в скр., защото от меда се е правела от дълбока древност медовина, и специално в анг. mead значи тъкмо това. Тук също нямам възможност да се отвличам, но мога поне да спомена, че в този "кюп" са и всички ... военни, т.е. military, т.е. "мили хора"!
     Обаче без малко да изпуснем бълг. 1000-ка, защото "хиляда" не е нито нещо мило, нито надуто, но какво ще да е тогава? Положително никой не е могъл да се сети, а такива неща няма и в етимологичните речници, защото тази дума е типична бълг., т.е. нещо древно, дошло, я от перс., я от ... монголския, я от санскрита. Но можем да я свържем лесно с един наш жаргон, ... "хиля се"! За да не си мислите, че си измислям нещо с древните езици, то сравнете с лат. hilarious (весел), или с нем., по-скоро тиролско, "хайларипи" (или с heil, ама без Хитлер). А идеята за "хилещото" се число — е, то, разбира се, се хили не самото числото, а ние, че виждаме толкова много пари (защото хората, обикновено, за пари си мислят) — ми даде една пакистанска дума, Naulakha, значеща 900,000, така че, ако началото е свързано със 9-ката /neun /nine, то "лахенето" ще трябва да символизира 1000-ката (а на нем. lachen значи точно смея се, и корена също е много древен, защото ... съпругата на Вишну била Лакшми, и тя била много весела "мацка", и имала много лица). Прочее, тук може да се добави и тур. "лаф", което са обикновено смехории по време на ядене (или пък анг. laugh).
     Ами нашата, този пък слав., стотарка? Сега вижте, етимолозите извеждат "сто" от ст. гр. εκατον (където можем да споменем и лат. ... хекатомби, hecatomb, стотици гробове-"томби"), и слагат в този "кюп" и hundred, че и лат. centum, но това може да е така само защото трябва да е така, понеже значи същото, обаче идеите скрити зад думите са различни. В ekaton има някакъв "тон", а какво им говори на гърците "ека-"-та, да не гадаем тук; в centum-а има ... дрънчене, звънене, както при центовете, както и при кантарите, centenarium, на лат., което в гр. било κεντηναριον (откъдето можем, действително, да стигнем до нашия "кантар"); а в думата "сто", според мен, се крие просто ... възгласа "стоп", т.е. стига толкова (сто тояги, примерно, а?). За нас "сто" не е малко нещо, а подобна идея, само че завъртяна около 4-ката, има при рус-ците, които наричат нашата ... стоножка именно "сороконожка" (като "сорок" е 40). Ако толкова искате по-древен корен, то вземете скр. или авест. satam, някакво пре-слав. "съто", което е корена на насищането, ситостта.

     Пак шестица

     Да сте се сетили каква ще да е връзката между six и sex, не ми се вярва, но първо нека се убедим, че това е така (като (а-)кумулираме нещата от различни езици). Примерно: в лат. числото е sexis, а пола (защото това значи "секса" за Запада) е sexus, в нем. числото е sechs, и четено 'зекс' (което си е чист секс, защото те четат всяко първо "s" като 'з'; секса там е Geschlecht, 'гешлехт', което значи "лоша работа", защото те са — е, били са, де — морални хора), а на ст. гр. числото е εξι (което, очевидно, звучи съвсем секси). Но нека сме наясно още и по това, че секса се идентифицира с половия орган, и то с мъжкия (защото жените кой ги е "бръснел" по-рано?), така че излиза че този орган трябва да е тясно свързан с 6-цата. Сега вече става по-ясно, нали? Понеже, ако човек се загледа в един такъв "секс", особено ако е мъж и си го огледа в реката, то ще види, че той прилича на 6-ца, т.е. има си и пръчицата и кръгчето (е, две кръгчета, но в профил те изглеждат като едно). Така че излиза, че от дълбока древност (едно 3000 години е добра догадка) числото 6 се е сравнявало и оприличавало с мъжкия пенис.
     Но, разбира се, това са неща с математическа идея в тях, защото числото 6 се е считало за съвършеното число (а че пениса е съвършено творение би трябвало да е ясно на всички жени, че и на мъжете също), което ще рече, че то е равно, както на сумата, така и на произведението от всичките си прости множители: 6 = 1*2*3 = 1+2+3. За простите числа е ясно, че друго такова няма, защото сумата им е винаги с 1 повече от произведението им (което е равно на числото), но и за съставните числа е интуитивно ясно, че трябва да е така, понеже при 4 сумата е 5 а произведението 4, при 6 те са равни, а нататък сумата е винаги по-малка от произведението (за 8 сумата е 1+2+2+2 = 7, а числото или произведението са 8; за 9 сумата е 1+3+3 = 7; за 10 сумата е 1+2+5 = 8, и т.н., като за 100, да речем, сумата е 1+2+2+5+5 = 15, и т.н.). ( Е, това зависи от дефиницията, и аз Ви давам най-простата, но в "Началата" на Евклид, се приемало че съвършено или перфектно число е такова, за което сумата от всичките множители е равна на числото — вече не произведението —, и тогава, примерно и 28 е такова число, защото 1+2+4+ 7+14 = 28, а има и големи такива числа като 496, за което 1+2+4+8+16+ 31+62+124+248 = 496 = 16*31, и тъй нататък, те не са ограничени, но дори и при тази дефиниция 6 е най-малкото такова, а е и една цифра. )
     Така че тези идеи са стояли в главите на древните гърци и на други народи преди тях, защото още и звездата на Давид е с 6 лъча, и зарчето, т.е. куба, има 6 страни (и в България и днес се използува 6-бална система на оценки), което пак показва, че не мъжкия член прилича на 6-ца, а 6-цата е така замислена, за да символизира това съвършено (може би най-съвършеното, или поне най-емоционално възприеманото) органично творение. Но те могат да бъдат, донякъде, открити и в слав. езици, понеже на рус. 6-та е "шесть" (в пол. е szešč, 'шешч', а имало и някакво балтийско sheshi), докато ... пръта или кола е "шест", и: ха сега кажете, че "шесть" и "шест", и то в един език, не са свързани! Освен това самата 6-ца като име не е много различна от sex, или вземете итал. sei, което ако го четем с 'ш' в началото е почти като при нас, и това число в скр. било šat ('шат', което е практически този звук, който се чува като размахваме някаква палка) или още šaštiš, което няма как да не Ви ... шаштиса, нали!? Да добавим още и това, че в тур. числото 6 според речниците е alti, което няма как да не кореспондира с тяхното злато, altin ('алтън', при тях лат. "i" твърде често се чете като бълг. "ъ", защото хората нямат голям избор, или така, или чрез лат. "a"), или по-точно златна монета, но при играта на табла аз съм сигурен, че 6 & 5 се казва 'шеш-беш', където beş действително значи 5, така че този корен не е неизвестен и при тях. Освен това не забравяйте, че всички скр. богове, ако приличат на хора, са с 4 ръце, т.е. със 6 крайника.
     А що се касае до пръчката "шест" на рус., то техните етимолози казват, че имало някакво старо "шьстъ", после белоруско "шост", и споменават някакво латвийско shiekshtas като ... ствол на дърво без клоните. Е да, де, тя "оная работа" е точно като дърво без клони, нали? Те, разбира се, не обясняват точно това, а по-скоро гадаят, но тогава и аз мога да продължа с други думи, като рус.: "жёсткий" (твърд), "жестянка" (тенекия), "железо" (желязо, разбира се), "жезл" (същото), а че и ... желето, което е течно, течно, по вземе че стане твърдо (е, не съвсем като желязо, ама почти). Тоест желязото е един вид желе (докато е течно), а имало и някакво ст. слав. "желы" значещо ... костенурка (защото е с твърда черупка), но самата дума желязо в слав. езици кореспондира добре с нем. Stahl ('штаал', стомана) или Stiel ('штиил', стъбло на цвете). ( Бихте могли да си помислите, че и ... "жълтия" цвят е някъде тук, но това е измесване на корени, жълтото е по-скоро "гълто", или "голдено", така че да не се отвличаме с него. ). А, рус-ците имат още и думата "шестерня" което е зъбно колело, което може да е така защото профила на зъбите прилича на 6-ъгълен, но може да се има предвид и пръта, на който се поставя колелото (защото зъбно колело без ос, просто не може).
     Но, стига сме акумулирали, всичко вече е ясно, шестицата е "голяма работа", също както мъжката "работа". И нека за изпроводяк да се върнем към гр., където тяхното εξι—6 може да се запише и само като εξ, което, очевидно, е дало лат. представка "ex-" ("из-" при нас, а в итал. само "s-"), като нещо дето изскача изведнъж — ей така, няма, няма нищо, па току виж, че взело че изскочило нещо, а? Ето това е шаштисващата шестица, с която, съвсем заслужено, свършваме нашия опус за числата.

     10.2012


      — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru